Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БЛИКАЩАТА ПОЛИТИЧЕСКА АКТИВНОСТ НА ИНИЦИАТИВАТА „ЗАЕДНО“

Е-поща Печат PDF

На 17 март в НДК се проведе начинание на гражданска инициатива, наричаща се „Заедно“.  Установи се, че инициатори са както група интелектуалци, така и представители на разни политически и граждански формации. Водещ стимул за такава активност според ораторите на форума е дълбоката и всестранна криза, в която се намира националната социално-икономическа система. У будните интелектуалци тя поражда дълбока загриженост и събужда чувството за дълг да се направи нещо за подобряване на положението. Целият проблем се свежда до

какво да се направи?

Опити за отговор не липсваха, но се ограничаваха в рамките на предложения и обещания, при положение, че създаваната формация успее да влезе във властта.

В тази връзка възникват два въпроса,  които ораторите подминаваха:

какво да се направи за да се влезе във властта и как ще се реализират обещаните предложения и проекти.

За реализуема се приема хипотезата, че обединени заедно редица граждански и политически формации ще влязат във властта. Това не е гаранция и за изминалите три десетилетия тази идея практически никога не е работила. Икономическата цел е 6% ръст на икономиката. Предполага се постигане чрез реализация на известен брой проекти. Ефективни са проекти, които са български и продукцията е предназначена предимно за износ. Това трябва да са нови продукти, до реализацията на които на международния пазар се изминава дълъг път за осигуряване на самите проекти като документация, финансиране на производствената система и на системата за реализация. За това са необходими кадри с разнообразна и висока квалификация. За същността на тези проекти нищо не бе споменато, което създава съмнения за тяхната реализуемост.

Всички тези „виждания“  са в рамките на съществуващата социално-икономическа система, известна като капитализъм и специално в рамките на неговата част от глобалния капитализъм – Европейския съюз. Пропуска се, че кризата на капитализма в България е резултат на глобалната криза на капитализма, която е необратима. Всичките предложения се основават на хипотезата, че капитализмът може да бъде реформиран, подобрен и направен по-справедлив и ефективен, без престъпност и корупция. Този подход не е нов и нeговата безплодност многократно е доказана от политическата практика.

Криза има в САЩ и в администрацията на Президента признават нарастващ интерес към идеите за социализъм. Криза има в във Великобритания, Франция, Италия, Испания, Германия, Русия, Япония, Нигерия, Бразилия и въобще няма място на планетата, където капитализмът да не е в криза. Следователно, кризата е системна. Това означава, че характеристиките на системата, формирани на основата на определени и утвърдени в практиката идеологически принципи, при нейното функциониране създават остри противоречия в обществото и влошаване на качеството на живота на нарастваща част от него. Този факт, интуитивно или разумно осмислян, доминира в общественото съзнание и когато в политическите послания той се подминава, те не събуждат доверие и подкрепа. Това ораторите на мероприятието и автори на инициативата не бяха взели предвид и проблемите на системата останаха без внимание, а заедно с това проблемите за нейната замяна с по-прогресивна и устойчива. Идеите за такава замяна се тълкуват като социалистически и комунистически и се третират като обществено опасни. За това се представят идеи до промените да се стигне

„пасейки, пасейки“.

Яко пасем вече от три десетилетия, но тревата става все по-оскъдна и по-горчива.

Проведеното мероприятие и дейността в тази посока могат да бъдат ефективни  при ясно представяне на корените на проблемите в системата и формиране на обоснована позиция за необходимостта тя да бъде заменена с нова, а не ремонтирана. Тъй като проблемите на системата капитализъм не бяха предмет на внимание, то и тази инициатива, като много подобни предидущи ще остане ялова. Очевидно, за да се използва натрупаният и нарастващ потенциал от недоволство, подходът трябва да се промени от разкази за недоволството и призиви за единение и примирение към проекти за промяна на системата и нейната замяна с нова.

Водеща идея за осъществяване на промяна според ораторите бе, че кризата е резултат на това, че тя се организира и управлява от хора, които нямат необходимите качества за тази дейност – интелектуални и морални. На тази основа и основната посока на излизане от кризата – тяхната замяна с по-качествен кадрови материал, с който инициативата разполага. В тази връзка на ум идва последният случай с катастрофи на два самолета Боинг 737. След втората катастрофа приземиха всички самолети от тази марка. Установено бе, че проблемът не е в екипажите, а в системата на самолета. Отнесено към случая се вижда, че властващите екипи в различните страни на света са различни, но кризата вилнее навсякъде. Това е директно доказателство, че проблемът не е в управляващите екипи, а в същността на системата.

В съдържателно отношение инициативата е със сериозни проблеми за очакваното  доверие и подкрепа от избирателите. Обявените обещания за ръст на икономиката, заплатите и пенсиите не почиват на сериозна аргументация. Твърденията, че зад тях стоят определен брой авторитетни учени-икономисти не е доказателство за тяхната изпълнимост.  Зад развитието на „реалния“ социализъм стояха редица институти със значителен брой авторитетни учени-икономисти, но това не го спаси от рухване. Ефективността и приложимостта на дадена религия не зависи от броя на кардиналите, митрополитите и пр. Боеспособността на въоръжените сили не зависи от броя на маршалите, генералите и адмиралите в тях. Проблемите с учените-икономисти се усложняват от факта, че в областта на икономиката науката е заменена с множество идеологии. Мостове, сгради, самолети и спътници се създават успешно на базата на проекти, в които обективното знание в редица области, а не хипотетични идеологии,  е в основата им.

Сред речите най-впечатляваща изглеждаше тази на председателя на Отечествения съюз Симеон Симеонов. Като отбеляза, че неговата формация е продължител на Отечествения фронт той декларира, че сега в редиците си съюзът  има 70 хиляди члена. Това е сила по численост превишаваща полицията и армията. Изглежда обаче, че поради вярност към основателите на Отечествения фронт тази армия е в дълбока нелегалност. Всъщност, перестройчиците като първа задача ликвидираха Отечествения фронт като защитник на интересите на гражданите по местоживеене, а впоследствие за замазване на очите изфабрикуваха института на омбудсмана  като обществен защитник. Така без ефективен обществен контрол върху местната и държавна власт са разкрити широки простори за беззаконие, невежество, хаос и корупция в управлението на държавата и общините. Към това очевидно Отечественият съюз няма отношение и историческа отговорност.


Положението в България е застрашително тревожно и това е причината към тази инициатива и подобни на нея да се привличат вниманието и интересът  на обществото. Само че подходът, напоследък разпространяващ се широко в посоката за единение, обединение и пр. от редица спасители на България, без научно обоснован проект за замяна на капитализма като социално-икономическа система, съществуваща на базата на идеология, съответстваща на интересите на властваща олигархия, не е продуктивен. Така се натрапва молитвата Бог да пази България от нейните спасители, които станаха май прекалено много, та да може нейният народ да я спаси сам. Нужен му е обаче друг подход!

На Александър Томов като лидер на инициативата предоставих моите монографии „След два прехода накъде?“  и „Защо, с какво и как да бъде заменен капитализмът?“. Надявам се като ги прочете да възприеме друг, по-ефективен подход за своята бликаща политическа активност.


 

ДЪЛГАТА АГОНИЯ НА ЕДНА ОБРЕЧЕНА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Ако не бяха непрекъснатите шокови удари от отвратителните изстъпления на окупаторите, които достигат до нас от далечната афганска земя, вероятно вече щяхме да сме забравили, че там продължава да се лее човешка кръв. Защото единадесет години не са малък срок, а нашето съзнание е програмирано така, че замъглява повтарящите се безкрай еднообразни събития. Талибани, „миротворци”, чужди войници, местни полицаи, корумпирани власти, бездомни сираци, племенни вождове, макови полета, жертви на „погрешни” бомби, „пчелички-безпилотници”, импровизирани мини по шосетата, търговия с наркотици, чужди собственици на афгански рудници, тайни преговори за мир, боричкания на близки и далечни държави за влияние, прахосани милиарди на данъкоплатците – всичко това се е преплело в едно омръзнало ни до смърт кълбо на жестокост, глупост и демагогия, което сякаш никой не може да разплете.

 

ДА РАЗОБЛИЧИМ ЛЪЖАТА И ДА НЕ УЧАСТВАМЕ ПОВЕЧЕ В НЕЯ

Е-поща Печат PDF

Европа е една голяма лъжа.

Всяка лъжа е безнравствена и е грях, защото подвежда и съблазнява нуждаещия се, ощетения, безпомощния и чистосърдечния, като го кара да върши неща, които иначе не би си позволил. Този, който лъже, върши грях, но и този, който доверчиво приема лъжата, без да мисли и преценява и не й се съпротивлява, едва ли заслужава похвали и награда. Защото става част от нея и може да подведе други като него.

Европа – това е неолибералното изкушение, което не само примамва с блясъка на външния си вид и с богатствата, които си присвоява, но е и агресивният съблазнител на нуждаещите се от закрила, утеха и помощ бедни и слаби народи. Може би не народите, а техните водачи и управници, готови на всякакво съучастие с изкусителя, за да получат от него като награда трохите от богатата му трапеза. Стига, разбира се, да поведат след себе си жадните и гладните.

През цялата втора половина на миналия век Европа не се умори да поучава и убеждава народите от Източна Европа, а заедно с тях и нас, българите, че живеят в лъжа и затова са бедни, изолирани, лишени от свободата, която при нея безмерна; че ги очаква, за да излее върху тях рога на изобилието.

Откажете се от вашия свят, пееха нейните сладкогласни сирени, защото е беден и ви потиска, лишава ви от плодовете на цивилизацията, ограничава личния ви избор, мачка ви в центрофугата на идеологията, замъглява съзнанието ви и ви обрича да нямате бъдеще. На вас не ви дават да пътувате, да се срещате с хора от света, а ние го кръстосваме от единия до другия край и никой не ни спира. При нас е щастието, радостите, вдъхновението, справедливостта. Ако се откажете от себе си, ние ще ви помагаме, ще развием икономиките ви, ще ви даваме пари, за да живеете като нас. Ето ви бананите, луксозните коли, пълните магазини. Откажете се и елате...

Народите от Източна Европа, понеже бяха с отворени очи и не запушваха ушите си, за да не слушат изкусителните сирени, повярваха на думите, защото наистина техният свят “не им даваше свобода и богатство”, и се отказаха от идеологията, илюзиите, ограниченията му. Отказаха се от себе си, от историята и традициите си и дори си внушиха, че правят нов цивилизационен избор, за да влязат в „общия дом” и да заживеят от тук насетне и завинаги с всички други заедно и свободно. За да бъде тяхно изливащото се от рога на изобилието.

Да се откажеш от себе си, изглеждаше лесно и безобидно, щом даром ще получиш всичко, което мечтаеш, и ще се сдобиеш със свободата да пътуваш и вършиш, каквото пожелаеш. Но всъщност значеше, колкото и да не бе за вярване, и колкото идеолозите и пропагандистите да го обличаха в примамливи и красиви думи, че се задължаваш да затвориш заводите и фабриките, да изхвърлиш на улицата като безработни стотици хиляди хора, да опустошиш земята и се откажеш да произвеждаш, а само да внасяш; да разбиеш образованието и културата, защото не били „европейски”; да превърнеш здравето в стока и да лишиш от грижи и лекарства болните и страдащите; да изхвърлиш от живота пенсионерите и бедните.

И още: да вържеш ръцете на органите на сигурността и правото, да разоръжиш и ликвидираш армията, да се откажеш от отечеството и рода си; от морала и националното съзнание, от езика и вярата.

И когато народите направиха всичко това, та дори и повече, им рекоха в очите: оправяйте се сами. Не ви искаме, защото не умеете да работите, прекалено сте обременени с миналото, постоянно мърморите, недоволствате, хленчите и ни пречите да вървим напред.

 

ДЕМОКРАЦИЯТА БЕЗ НАЦИОНАЛНА ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ Е КЛОПКА, В КОЯТО НИ ПРИМАМВАТ

Е-поща Печат PDF

От 7 до 15 ноември по покана на в. “Зора”, агенция “Русия днес”, Международната източноправославна банка “Свети Никола” и Съюза на българските писатели на посещение в нашата страна бе световноизвестният руски писател Валентин Распутин. Г-н Распутин се срещна с изтъкнати представители на българската интелигенция, политици и бизнесмени от столицата и страната.

На 9 ноември се състоя среща-разговор с членовете на редакционната колегия и авторски кръг на в. “Зора”, чийто стенографски запис предлагаме така, както е публикуван във в. „Зора”, бр. 43, от 22 ноември 1994 г. За съжаление по технически причини, втората част на разговора с Валентин Распутин, не е възможно да бъде публикуван.

Минчо Минчев: Уважаеми Валентин Григориевич, драги приятели и съмишленици, българинът винаги е ценял най-много две неща: честта на своя дом и верността на своите приятели. След крепостта на моя дом, който имах честта да представя на Валентин Григориевич снощи, днес с особена гордост и радост представям и моите приятели. Бих нарекъл този час знаменателен, а този ден вълнуващ и забележителен, ако все пак подобни определения не бяха евфемизми и близо до шаблона. С риск обаче да остана в неговата власт, аз чувствам вътрешната потребност да изповядам пред вас, че съм щастлив, че тази среща се осъществи.

Осъществи се този ден, към който всички вървяхме заедно. Всеки от нас сам за себе си откриваше и изстрадваше неотменните истини. Всеки сам и всички заедно осъзнавахме лъжите и заблудите: минахме и през пустословието на перестройката, и през безпътицата на Великата криминална. И тук, и в Русия. Бяхме съвременници, но не и неми свидетели на живожарицата на позора, в който дори понятия като “тъмно робство” бяха наричани “присъствие”. Да не говорим за по-дребните измами, с които адептите на т.нар. демокрация ощастливяваха народите ни. Много са поуките на тези пет години. В тях заедно научихме, че критериите за демокрация на силните на деня са величина променлива. Че непростим грях и престъпление било да защитаваш националната си самоличност, да се противопоставяш на стремежи, които са заплаха за нацията и държавата ти, докато разстрелът на един парламент и унищожението на цял един народ пред очите на света остават просто “демократичен акт”.

 

ЦЕЛУНАТ ОТ БОГА

Е-поща Печат PDF

Да имаш око за красотата и съвест за правдата; да не се огъва езика ти в думите, да вдъхваш вяра и доверие; да знаеш що е мъжка дума и чест, и как те се отстояват; да имаш сърце да твориш и когато държиш ръкохватката на електрожена или пускаш отвеса, а като ябанджийски псета подлеците да подвиват опашка, когато те видят, че си сключил вежди или стискаш зъби; да имаш изправен гръб и да нямаш гърбица в душата си, и ако Светлин Русев може да нарисува за поета „една руса светлина“, ти да построиш за него „един Карабалкан“! Всичко това означава да се казваш Георги Карауланов! И да не те мори отровата нито на дребните чиновници, нито на световните въхви; да не си подвластен на никакви служебни прогнози и на нито един акт, който трябва да удостоверява твоята смърт!

Защото си Георги Карауланов. И значи, че си целунат от Бога! И като всеки истински талант носиш гордо и отговорно искрата божия, която може и да свисти в горчивата пот на битието, но тъкмо поради това става все по неугасима през годините.

Тя рано определи своята „кръвна група“; от рано се научи да отсява „зърно от плява“; позна победи, загуби, възходи и крушения, но не измени на коравия залък, на правдата за хляба, на големите работнишки ръце, на калта, която може и да жвака във високите ботуши на строителя, но затова пък пречиства, проветрява и осветява душата му, като порив на Кремиковски вятър и слънце, влетели през отворената врата или прозореца на работническата барака.

Георги Каралуланов е близък до сърцето на много хора със своя пример на творец и човек, чиито талант съумява чрез тайните формули на сърцето да пресътвори света на създадените от него материални блага в неизмеримото богатство на духовните ценности.

И новите му три миниатюри, които поместваме в този брой, потвърждават неговото кредо!

На 4 декември, през отминалата 2018г., той изпълни дълбоката крина на своите години с един красив юбилей. 85-тия километър на неговия достоен път бе отбелязан със сборника „Гасена вар“ - една пречистваща метафора за неотменимата потребност на всеки човек да съумее да погледне в душата си, честно и открито и съвестта му да освети неговият път, отвесно и пряко, както слънцето осветява олтара на храма.

Честито приятелю! Желая ти несвършващи километри, крепко сърце и онова перо на талантливите мъжествени и честни таланти, което ти не посрами!

Белосвай с гасена вар одимените от дългата, несвършваща зима стени на живота ни. Варта пречиства. Тя освежава.

И наоколо светва.

А пролетта побеждава!


 

 


Страница 267 от 339