Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕВАНГЕЛИЕ НА СЪЗИДАНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Преди десетина дни излезе от печат допълненото и преработено издание на знаменитата книга на инж. Иван Пехливанов “Свидетел на историята”. Инж. Пехливанов е сред авторите, които не се появяват често на нашите страници, но затова пък всеки негов текст е най-верният ориентир за истината в морето от отрицание и лъжи, които от 25 години заливат умовете на младите хора на България.

“Свидетел на историята” е книга - евангелие на съзиданието за 45-годишния период на отричаното днес социалистическо могъщество на България. Тя е жива енциклопедия не само на инженерното израстване и съзряване на Иван Пехливанов, но и свидетелство за гигантския скок в икономическия живот на България от бедна аграрна страна до държава с модерно селско стопанство и могъща промишленост, с машиностроене и енергетика, които нямат равни по темпове на развитие на Балканите и които изведоха България на завидното 29-о място според класацията на ООН сред държавите в света.

 

“ЕВРОПА ТРЯБВА ДОБРЕ ДА СИ ПОМИСЛИ”

Е-поща Печат PDF

Бригаден генерал д-р Файхтингер виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, директор е на IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия на министерството на отбраната на Австрия,“Нова Зора“ в разговор с Бойчо Дамянов


Как ще се отрази според Вас едностранното излизане на САЩ от договора за ракетите със среден обсег (ДРСО) върху стратегическата стабилност в света?

Най-напред бих искал да спомена, че контролът на въоръженията отново се превръща в животрептяща тема на международните отношения. Ако САЩ се изтеглят от ДРСО, това ще предизвика загуба на един от съществуващите в момента важни инструменти за контрол на ядрените оръжия. Този договор бе подписан в епохата на студената война и неговото действие бе особено интензивно през деветдесетте години.

Ако днес бъде изтръгната тази котва, това ще предизвика сериозни усложнения за сигурността в света.

Считате, че въпросът не е само двустранен САЩ – Русия?

Освен на двустранна основа САЩ – Русия тази стъпка ще предизвика остра дискусия и в глобален мащаб, тъй като ДРСО е от предишен период, когато светът представляваше двуполюсна система, а днес вече е многополюсен.

Освен САЩ и Русия днес в лигата на големите световни ядрени играчи се включиха Китай, Индия и донякъде Европа.

Означава ли това, че можем да очакваме създаването на нов механизъм на контрол, в който да се включат и тези нови полюси, или нещата могат да излязат извън контрол?

Едва ли ще се стигне до подписването на нов договор в досегашния му вид, но с участието на изброените нови страни... Предполагам, че ще се търси решение, в което да бъдат включени и новите наскоро разработени ракетни системи на базата на качествено нови технологии.

Днес също така трябва да се занимаваме и с контрола на дронове, и с контрол по използването на изкуствен интелект във въоръженията и т.н. Според мен се намираме в началото на глобална дискусия за създаването на всеобхватна система на контрол на въоръженията.

Мислите ли, че това са мотивите на САЩ за излизане от ДРСО?

Едва ли, но това би могло да послужи като един вид катализатор за започване на сериозно обсъждане в международен мащаб на тази тема. И днес на равнище ООН в Женева се водят разговори за контрол на новите оръжейни системи, но нещата стават сериозни тогава, когато настъпи такъв неприятен момент. Тогава става ясно колко непредсказуеми биха били последиците от дестабилизиране на стратегическото равновесие в света, от появата на нов кръг в надпреварата във въоръжаването.

Какви биха били последиците за сигурността в Европа?

Прекратяването на ДРСО със сигурност ще предизвика бурна дискусия в Европа, най-вече в рамките на НАТО. В момента така или иначе се обсъжда темата за увеличаване на въоръженията в отделните страни – членки на НАТО, като за тази цел военните разходи трябва да бъдат увеличени и да станат не по-малко от 2% от националния бюджет на всяка отделна страна.

Подобна ситуация имаше по време на студената война през 80-те години, когато се стигна до “двойното решение на НАТО” и разполагането на американските ядрени ракети “Пършинг” в Европа.

Както тогава, така и днес европейските страни не притежават такива ракетни системи?

Така е, те не притежават ракети със среден обсег и ако се стигне до разполагане на американски ракети със среден обсег в Европа, то би трябвало европейските страни да дадат или да не дадат своето съгласие за тяхното разполагане и европейското мнение трябва да бъде меродавно. Все пак това е наша земя и Европа трябва да каже ясно и категорично своето виждане по въпроса.

Как би се отразила тази нова ситуация на страните от Източна Европа, които са непосредствено на разделителната линия?

В случая разстоянието дори не е най-важният критерий. Ракетите със среден обсег, които са предмет на ДРСО, са с радиус на поражение от 500 до 5500 километра. По-важни са местата, където биха били разположени тези ракети, тъй като те автоматично стават първостепенни цели за нанасяне на ядрени удари от страна на противника.

При тази ситуация коя европейска страна би се съгласила безропотно да предостави своята земя за разполагане на американски ядрени ракети?

Считате, че Европа няма току тъй да се съгласи под натиска на САЩ?

Разбира се! За това няма никакво основание. Днес е налице ситуация, в която Европа трябва много сериозно да обмисли и обсъди нещата.

Според мен днешното изостряне на отношенията между НАТО и Русия е една голяма грешка. Би трябвало в 21-ви век да сме малко по-напред в стратегическото мислене, отколкото преди 50 години и да не се връщаме назад във времето отпреди договора за ракетите със среден обсег.

Вярвате ли, че Европа ще намери сили да се противопостави?

Да, мисля, че САЩ ще предизвикат с тази своя стъпка сериозна дискусия и се надявам Европа да дефинира своя собствена позиция, така че да може да влезе в самостоятелен диалог с Русия. Не може позицията на Запада винаги и при всички обстоятелства да е позицията на САЩ. Европа най-сетне трябва да има своя собствена позиция. Нека преди това да е обсъдена със САЩ, но да е собствена европейска позиция, която да изразява нашите собствени европейски интереси.

Русия, а не САЩ е наш съсед и ние трябва да се разбираме с този съсед.

Всъщност територията на САЩ не попада в обсега на ракетите със среден обсег?

Точно така, дори само поради тази причина Европа трябва добре да си помисли, тъй като прекратяването на ДРСО тутакси се превръща в изключително европейски проблем и в предизвикателство за европейската територия,а не за територията на САЩ.


 

ЗА ДЪЛБОКАТА КРИЗА В БСП – ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

Проф. Чавдар ДОБРЕВ пред в. „Нова Зора” в разговор с Минчо МИНЧЕВ

- Неведнъж на страниците на нашия вестник си коментирал политиката на БСП. Как я оценяваш днес?

- Свикнал съм да говоря без уговорки. Като член на БСП и десет години член на Висшия й съвет (1994–2004 г.), едва ли мисля по-различно от мнозинството привърженици на лявата идея. БСП понастоящем изживява дълбока криза, придружена с късогледство, която обхваща основните сектори на нейната дейност. А това тревожи не само мен. На последните парламентарни избори извънредно малко българи дадоха гласа си за нея. Преди двайсет години за социалистическата партия гласуваха над два милиона и триста хиляди наши сънародници, а през 2014 г. - 15%, тоест, петстотин хиляди души. Суровият език на фактите показва, че от партия с решаващо значение за българския живот БСП се превръща в третостепенна политическа сила.

- И все пак тя е втора политическа сила в парламента . Това не противоречи ли на твоята констатация?

 

ГОЛЯМАТА ДАЛАВЕРА С МАГИСТРАЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Вече 20 години България не може да опъне една нормална магистрала от столицата до морето. Не защото няма пари, хора или машини, а защото става въпрос за наистина невероятна далавера. Шосето не е завод, нито супермаркет, където някои неща просто няма как да не ги направиш според изискванията. Тук винаги може да спестиш от качеството и количеството на асфалта, или да подмениш чакъла със сгурия, или нещо от сорта тури му пепел...

 

България В ЕВРОПА: МЕЖДУ ПРЕСЕЛЕНИЕТО И ТЕРОРА

Е-поща Печат PDF

Докато премиерът Борисов потушаваше „бунта на кораба” - гласно изразеното с декларация на ПГ на ГЕРБ недоволство от продължаващото присъствие във властта на „опозиционната” формация ДСБ на Радан Кънев, светът се беше вторачил другаде. Първо – върху ситуацията в Сирия; второ – върху споразумението ЕС-Турция за реадмисия на нелегалните имигранти; трето, върху атентатите на „Ислямска държава” в Турция и Брюксел. Борисов каза, че атентатите на летището в Брюксел и в метростанцията, близо до сградите на ЕС, били показали, че ефективността на борбата с терора е нищо. Белгийците ни дишат праха, така както румънците правят в борбата с корупцията, обобщи самоуверено премиерът. В Румъния министрите крадели, затова ги вкарвали в затвора, а президентът им търсел политическо убежище в Молдова. И да се чуди човек защо тогава румънците не бягат в България? Глупава сган!

 


Страница 263 от 319