Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Изследването на Негово Превъзходителство посланик Христо Тепавичаров третира един от болезнените въпроси на днешното българско време - проблема с т. нар. вакъфски имоти. Най-общо вакъфски имот означава султански, т.е. държавен имот, недвижима собственост, подарена на мюсюлмански храм от султана. Той не може да се отдава под наем, но включва земи, гори и сгради, от които се издържа. След Освобождението на България редица селища биват напуснати от турското население, а недвижимите имоти, например неизползваните джамии към онзи момент, остават владение на българската държава. С обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Османската империя признава всички безстопанствени имоти на мюфтийството за собственост на българската държава.

Въпросът обаче придобива дълбоко и съдбоносно политическо значение. Апетитите на мюсюлманското вероизповедание в България, които стават явни с приемането на реституционните закони от българското Народно събрание след 1989 г., са все по-големи и трудно овладяеми. А проблемът с вакъфските имоти става жизнено важен за българската държава.

Изследването на Христо Тепавичаров предлага многопластови наблюдения и дългосрочни анализи по въпросния проблем, със сигурност може да се ползва като ръководство за действие на българската администрация и на българските съдилища при решаването на казуса с връщането на имотите.

Всъщност истината е далеч по-мащабна и може да се определи като заговор срещу българската държава, която излиза, че преди 140 години цялата е била турски вакъф.

Изследването на Н. Пр. Христо Тепавичаров може да бъде особено полезно и на Министерството на външните работи, което очевидно е в безизходица и не знае как да постъпва. С този текст се дава отговор и на заканите на Лютви Местан да съди България заради наложените му глоби, а също така се прави анализ на ситуацията с искането да се ползва “турския майчин език”.

 

НЕ НИ Е ВИНОВЕН ЕС

Е-поща Печат PDF

Доц. Пламен ДамяновБих искал да изразя едно  мнение относно написаното в статията „Господи, защо така стана с нашата България” във в-к „Нова Зора” от 8.01.2019 г. В статията се обвинява ЕС (респ. западните страни, които определят играта в Съюза). Авторът обвинява тези държави за всички беди и нещастия сполетели страната ни през злополучния преход към т.нар. „демокрация”. Безспорно всички констатации в статията са абсолютно верни. България наистина е обезкръвена икономически и най-вече демографски. Но дали за това са „виновни”  западните „демокрации” – Германия, Франция, Холандия, Великобритания и т.н. Да, те наистина работят в тази насока от 30 години, а преди това използваха продажници да плюят срещу своята Родина.

Можем ли да искаме от политиците на тези държави да мислят за доброто на България, не трябва ли това да е грижа на българските политици и държавници (ако изобщо има такива) ?  Трябва да си избием от главите мисълта, че света е място където се разхождат филантропи и благородни девици. Реалността е друга – светът е арена където кипи битка за оцеляване каквато битка кипи  между дивите зверове. Народите водят борба за съществуване и в нея ще оцелеят само по-силните и по-умните.

Не е виновен нито ЕС, нито САЩ , че нашите безмозъчни и продажни депутати не предотвратиха чрез съответните закони изтичането на квалифицирани специалисти в чужбина, а то е много просто – трябва да си платят образованието и после да ходят да слугуват на германци, англичани, американци и т.п. западняци. Не е виновен ЕС, че българските закони разрешават безконтролно изнасяне на капитали (добити с труда на българския народ) в чужбина. Не ни е виновен Запада, че българските специални служби не си гледат работата и допуснаха корумпирани предатели да оглавят страната, за което Добри Божилов правилно пише.

Изобщо не бива да виним  другите народи и техните водачи, че защитават своите, а не нашите национални  интереси. Това, дето вече 30 г. не е построена АЕЦ „Белене” си е по вина на българския управляващ „елит”. Трябва също да отбележим факта, че не всички напуснали страната са особено ценни специалисти. Повечето емигранти са несретници и дезертьори – кой уважаващ себе си човек ще напусне Родината си, вместо да живее и се бори за по-добър живот в нея, а не да слугува на чужди господари? Но това е друга тема.

Има и една друга истина  - много българи бягат в чужбина не само и не толкова заради икономически проблеми, а поради липсата на законност, ред и справедливост в България. Ето защо е нужно  прочистване на нацията от бандити, предатели, продажни политици и технитенклакьори. техни

Смятам, че трябва да се прекрати зловредната практика да прехвърляме вината на други страни и народи за нашите неблагополучия. За всички неудачи преди и след 1989 г. русофобите обвиняват СССР (Русия), преди това виновна за проблемите на България беше кайзерова, а после хитлерова Германия. Сега русофилите смятат, че за неблагополучията след 1989 г. е виновен Западът (респ. ЕС и САЩ). Някои се връщат още  по-назад, обвинявайки турците за завладяването ни, а не тогавашните наши (подобни на сегашните) некадърни и продажни управници.

Бих перефразирал  една известна мисъл така – на калпавия политик все някой отвън му пречи. Това е все едно овчарят да обвини вълците, дето са отмъкнали някое тлъсто агне, а не себе си, че не си гледа работата и не е опазил стадото.

Доц. Пламен Дамянов

ИИОЗ-БАН


 

СИБИРСКИЯТ ИМПЕРАТОР НА РУСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

• Великата загуба на Русия и славянството

На 14 март, само ден преди да навърши 78 години, в една московска клиника склопи очи завинаги Валентин Григориевич Распутин. Отиде си от този свят като една огромна въздишка за него. И за Русия, на която той със своето творчество беше духовната мярка за свяст, човечност и любов към родината. Непомерно дълбок в проникновението си писател, Валентин Распутин, авторът на разтърсващите повести “Живей и помни”, “Прощаване с Матьора”, “Пари за Мария”, “В тази същата земя” и други, записа името си във всяко руско сърце. Записа го с нетленните кирилски букви на своето писателско слово, на своя талант, съизмерим само с мащабите на необятния Сибир, чийто роден син и чиято гордост и болка беше, е и ще бъде.

Писателят и човекът Валентин Распутин съумя в духа на великата руска традиция в литературата да превърне вечната руска тройка - дарба, живот и творчество, в символ на автентичната мярка за синовна любов към отечеството, на неумираща кръвна връзка с родната земя, с дълга пред нея, със страданията и радостите на своя собствен народ. Дори мълчанието на писателя при него не бе израз на творческо изчерпване или застой, а съкровен знак на онази енергия, в която гневът, протестът и заканата са гърмящата смес на една парола, понятна за всяка славянска душа: „Народ безмолвствует!” И след тази парола, винаги, още от времената на Гогол, през Пушкин и Лермонтов, през Толстой, Достоевски и Тургенев, през Блок и Есенин синовете на Русия са поглеждали небето и стъмнените хоризонти над руската земя, сторвали са кръстен знак и са поемали по пътя на дълга. “Защо ни е патриотизъм - питаше Валентин Григориевич.

- А защо ни е любовта към майката, защо ни е святото чувство към нея за цял живот?” И отговаряше: “Тя те е родила, научила те е да ходиш изправен на своите крака, упътила те е към живота... Любовта към родината е същото като чувството към майката, вечна благодарност и вечна тяга към най-близкото същество на земята. Родината ни дава всичко, каквото имаме, всяка клетка от тялото ни, всяка бенка и всяка гънка на мисълта. Патриотизмът не е само постоянно усещане за връзката със своята земя, но преди всичко дълг пред нея, радение за нейното духовно, морално и физическо благополучие, сверяване като часовник сърцето с нейните страдания и радости...”

 

ЕДИННИ ЩЕ ПОБЕДИМ!

Е-поща Печат PDF

Братя българи, ножът опря до кокала. И нашата кръв, кръвта на народа изтича. И умира пред очите ни нашето мило Отечество. Умира българското село, гинат в градове и градчета поминък, здравеопазване, наука, образование, сигурност. Изкупуват земята ни. Продават надеждите ни. Подлъгват и прогонват децата ни. Обричат на глад и запустение велико рода български и дома български. И ако трябва да повторим поета, ще кажем: а ние позорно превиваме врат и мълчим, позорно мълчим.

 

РИМСКАТА БАНЯ НЕ Е ПРОСТО ПИЕСА...

Е-поща Печат PDF

• За здравната реформа и за още нещо

Състоянието на общественото здравеопазване днес, 22 години след установяване на “димукрациътъ”, не позволява да се оказва необходимата медицинска помощ и лечение на български граждани. А всеки от нас се нуждае, по някое време и в някой ден, от съвременна, високоефективна и на високо професионално ниво медицинска помощ и лечение. Положението прилича - по израза на известен в миналото журналист, на “да, ама не”!
По времето на  “омразния” за демократите социализъм България се третираше като високо развита индустриално-аграрна държава с общодостъпно и безплатно, на европейско ниво здравеопазване. Българските лекари бяха високо ценени в чужбина.

 


Страница 260 от 331