Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

В СЯНКАТА НА АТЛАНТИЗМА - „ЛИДЕРСТВО ОТ ЗАДНИТЕ РЕДОВЕ” И ПУШЕЧНО МЕСО ОТ ПРЕДНИТЕ

Е-поща Печат PDF

Докато близките до правителството медии раздуваха надълго и нашироко предложенията на Б. Борисов към изумения германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, че „работим по тема за строителството на един автомобилен завод „БМВ”, „Мерцедес”, „Порше” или „Фолксваген” и сме готови за Шенген”, в геополитическото пространство назряват промени със съдбоносен характер за бъдещето на Европа и конкретно за България. Която, въпреки своите управляващи, все още съществува. Не случайно, а може би дори преднамерено контролираните медии не си направиха труда да вникнат в смисъла и целта на посещението на германския външен министър в България. То, разбира се, не беше нито за обсъждане „бизнес предложенията” на божието наказание Б.Б., нито за влизането ни в Шенген, защото както се разбра от това посещение, и двете са химери за България.

 

Ислямска държава премина от откъслечни атентати към вълна от терор. ЕВРОПА ДА СЕ УЧИ ОТ ИЗРАЕЛ, АКО НЕ ИСКА ДА СТАНЕ ХАЛИФАТ

Е-поща Печат PDF

• Джихадизмът няма да бъде преборен, докато спецслужбите делят екстремистите на “добри” и “лоши”, казва Боян Чуков

Ще бъде ли прекършен Брюксел от терора? Коя е следващата мишена на джихадистите? Докога родените в западни столици ислямисти ще стават “живи бомби”? Ще се обединят ли европейските спецслужби пред лицето на заплахата? Как българските власти да се справят с предизвикателствата? На тези въпроси “Стандарт” потърси отговор от Боян Чуков, бивш външнополитически съветник на министър-председателя Сергей Станишев и секретар на Съвета по сигурността.

- Г-н Чуков, изненадан ли сте от атентатите в Брюксел?

- В никакъв случай. Изненадан съм, че това не се случи във Франция. По принцип Белгия е нещо като логистична база за подготовка на терористични атентати във Франция. При атаката в Париж на 13 ноември - кървавия хаос в зала “Батаклан”, пред стадиона и в кафенетата, гастролиращите джихадисти имаха връзка с Белгия. В случая двете бомби - на летището и в метрото в Брюксел, избухнаха няколко дни след като бе заловен терористът Салах Абдеслам. Много от хората считаха, че става дума за отмъщение. Всъщност няма никакво отмъщение. Французите поискаха да бъде екстрадиран терористът от Белгия. Знаете, че специалните служби имат методи и от неговите показания могат да разбият цялата терористична мрежа. Някой обаче реши да утилизира мрежата, преди да са я разкрили.

 

България: ОПАКАТА СТРАНА НА ДУМИТЕ

Е-поща Печат PDF

„Щом едно правителство почувства необходимост да обещава на своите граждани мир и благоденствие посредством афиши, човек трябва да бъде нащрек и да очаква точно обратното”

Иво Андрич, „Мостът на Дрина”

 

В книгата си „Криза. Как се прави това?” Николай Стариков обяснява как трябва да се тълкуват думите и изразите, с които ни омайва финансовият свят. Например когато банкери и финансови брокери ни говорят за „дефицит на ликвидност”, това означава липса на пари. Сиреч, някой е ограбил банка или предприятие и е офейкал с парите, или е „инвестирал” наличните пари в така наречените лоши (разбирай, несъбираеми) кредити и други високо рискови начинания.

 

КЛИМАТИЧНИТЕ МИГРАНТИ И ГЛОБАЛНОТО БУДАЛКАНЕ

Е-поща Печат PDF

Тартюф на 21 век се оказа промигрантски ултраглобалист

 

Мирослав ПоповГлобалният пакт за миграцията приет от Общото събрание на ООН, в средата на декември 2018 г. с впечатляващо мнозинство, не бе задълбочено обсъден, нито в европейските общества, като цяло, нито в Европарламента, нито да речем, в Партията на европейските социалисти.

През септември 2016 година ООН прие Ню-йоркската декларация за бежанците и мигрантите. В нея, като една от трите основни причини за масовата миграция се сочат „неблагоприятните последствия от изменението на климата и стихийните бедствия“. Пактът разработва в детайли този аспект, на мигрантския въпрос, като не се интересува от мотивите на мигрантите!

Документът е вътрешно противоречив. От една страна, в него се заявява, че се придържа  към Конвенцията на ООН за бежанците, според която, бежанец е онзи който бяга от преследване, а от друга, по един, пределно разширителен начин, на мигрантите се приписват права, които те не биха могли да имат, в един свят, чиято архитектура се гради на националните държави.

 

Бежанецът бяга, защото е преследван. Мигрантът отива в друга страна, защото условията на живот в досегашната му страна  не го устройват. В защита на бежанците действа принципът за „забрана за връщане“ – бежанецът някак е „свещена особа“, ако го отблъснат, ако го върнат, може да бъде убит в страната от която е избягал.  Пактът обаче по същество забранява „връщането“, вече не на бежанци, а на мигранти. Международното бежанско право, до сега не включва подобно нормативно изискване.

Особено след германската мигрантска криза от 2015 година, на международно равнище започна да се твърди, че „международна защита се дължи на бежанците и  на други хора, които по близки причини са изпаднали в сходна ситуация на преследване“. Изработена бе концепцията за т.нар. субсидиарна защита. Българският парламент „добросъвестно“, измени нашето законодателство и включи в него  новосъчинения правен институт. Но там, в Африка, пустинята настъпва, ще каже отговорния хуманист. Вярно, но опустиняването в някои страни от Сахел, изисква преди всичко промяна в тяхната агрополитика, изисква водоканални съоръжения, изисква мелиорация, дълбоки кладенци,  а не раздаване на бежански статути из Евросъюза. Процеси на усилена ерозия на почвата и на опустиняване има и в редица европейски държави и те ще продържават. Тогава?

Твърдя, че онези които „бягат“ от климатичните промени едва ли са точно „бежанци“ и следователно, вменяването на европейските държави на отговорността за тяхното битие е нечестно. На държавите които изпитват по сериозни последици от климатичните промени може и следва да се оказва помощ именно като на нуждаещи се от подкрепа  държави и общества, чрез легитимните им национални институции. Екстремните примери са две или три “свиващите се“ островни държавици в Индийския и в Тихия океан, като Малдивите например.

Миналото лято  се чуха остри обвинения, например, срещу Алжир, че е „оставил на произвола на съдбата хиляди хора в Сахара“ – повечето от тях от държави, разположени  по атлантическото крайбрежие. Подминава се въпросът, кой ги е подлъгал да навлязат в пустинята. И защо са там? Не е ли това част от „трафикантската магистрала“ Нигер – Либия - Европа?

На глобалния форум в Маракеш, се чу израза „лошите правителства, от които хората бягат“… Излиза, че грешни са господа африканските и азиатски министри, заради които „хората бягат от отечествата си“. В министрите бил проблемът, а не в политиката която те следват, наистина, не винаги достатъчно осъзнато. Сред основните публично неафиширани цели на Глобалния пакт за миграцията са и тези, да бъдат дискредитирани националните граници, националните гражданства, да бъдат размити националните държави и подтисната идентичността на нациите... Т.е, да се дискредитират фундаментите на съвременната цивилизация

В цяла Европа избуява едно широко недоволство от миграционната политика на Съюза и на държавите – членки. Европейските ултра-либерали не желаят мигрантската политика да бъде подложена на широко обсъждане. Преди майските евроизбори тиражират вещерски заклинания срещу общественици и партии, които се придържат към някакви национално отговорни виждания по мигрантския въпрос. Държавите – членки на ЕС и не само те, са свободни в преценката си, кого да допуснат на своя територия и кого – не. Въпросът в който се препъна Европа е следния: дали една общоевропейска / глобална система следва да се опира на утвърдените принципи на международното бежанско право или ще се опитва да ги заобиколи?  Глобалният пакт за миграцията, от една страна категорично декларира съобразяване с международното бежанско право и едновременно с това, по една дузина конкретни въпроси налага други, дори противоположни норми и преценки. Публичен дебат за това, какъв е истинския смисъл на международно правните норми и принципи няма – нито в България, нито в Евросъюза, като цяло. Глобалния пакт, който по принцип имал „необвързващ характер“, задължава правителствата така „да оформят пътищата за редовна миграция“, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила. Тази „мобилност“ е насочена преди всичко срещу интересите на работещите европейци.

Пактът узаконява нелегалната миграция, насочена към Европа, в интерес на корпорациите и в последна сметка ще доведе до задържане и спад на работните заплати в Европа. Заради миграните ще се задържат ниски заплати сред трудовите среди в приемащите страни, т.е., европейските наемни  работници!...

И още, миграционният пакт ще доведе до сериозни финансови трудности за европейските страни, защото документът предвижда държавите да поемат сериозни социални и финансови  ангажименти към мигрантите, а техният брой вероятно ще расте непрекъснато.

Ако проблемът с опустиняването изисква „релокация“ на население, както изискват сановниците от ООН, то дали не е време да стартира и „релокация на  фауната“ от Африка – тя също ще се окаже заплашена: да преселим в Европа африканските слонове и носорози, например!…

 

 

Глобалният пакт за миграцията е заплаха за нашия свят!  Той носи в себе си заплахата, на международно-правни основния, европейските държави да бъдат морално-политически задължени да „отворят границите си“, за всички които са пожелали да влязат в ЕС - в една, така или иначе, привилегирована зона на света. Европейските империи дължаха богатството си на колониализма и неоколониализма, но и на труда на европейските работници и на и социалните борби на европейските  народи – за едно по справедливо общество.

Противопоставянето на Глобалния  Пакт не е изолационизъм, не е „националпопулизъм“, а просто уважение към правото и проява на здрав разум.

Промигрантския патос, с който ултраглобалистите натрапват позициите си е лицемерен. Промените в климата, последиците от тях, включително и опустиняването са реални предизвикателства пред човечеството, но те няма да се преодолеят чрез масови преселения в Европа и в други, сравнително по успешни зони на света.

Тартюф на двадесет и първи  век се оказва промигрантски ултраглобалист.


 

 

АМЕРИКАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Е-поща Печат PDF

• Записки от Боулдър

Продължение от бр. 10

Когато преди години работех върху книгата си “Държава-престъпник”, използвах съчетанието “Американска империя”, което, струва ми се, че не бях виждал напечатано дотогава. Използвах го предпазливо, защото не бях сигурен, че американският читател е узрял за него. Но се оказа, че не е било нужно да бъда чак толкова предпазлив. Днес то гордо се използва от поддръжниците на империята. Да вземем Динеш Д’Суса, консервативен интелектуалец от института “Хувър”. Той написа статия озаглавена “Похвално слово за Американската империя”, в която изтъкна, че американците трябва най-сетне да осъзнаят, че САЩ “са се превърнали в империя, най-великодушната някога имперска сила”. Робърт Каган от фондация “Карнеги” пише: “Истината е, че благосклонната хегемония, упражнявана от Съединените щати, е добра за огромна част от населението на света. Тя определено е по-добрата световна уредба от всяка реалистична алтернатива.” А коментаторът Чарлс Краутхамър говори за “безпрецедентно благотворната абсолютна власт” на Америка.

 


Страница 258 от 319