Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА КОНТИНЕНТИТЕ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 15

Геополитиката на маршал Огарков

Един от най-преките наследници на геополитическата мисия на Щеменко бил маршал Н. В. Огарков, изтъкнат геополитик и евразиец. Той продължил в армията делото на „Полярния” орден до средата на 80-те години. Безусловно маршал Огарков бил най-ярката фигура сред тримата началници на Генщаба от брежневския период (Захаров, Куликов, Огарков – и тримата – убедени евразийци). Огарков изтънко познавал маскировката, многократно надигравал и външните атлантисти, и вътрешните. Именно той организирал Пражката операция, която минала гладко само защото успял да заблуди до съвършенство разведките на НАТО и по блестящ начин да им подхвърли дезинформация. Любопитно е да отбележим, че събитията от „Пражката пролет”, които завършиха с „печална есен” за демократичните пучисти, в известен смисъл бяха стратегически дуел на два персонажа, посветени в най-дълбоките тайни на планетарния конфликт.

 

КАМШИЧЕН УДАР И РЕГУЛАЦИЯ В ОЧАКВАНЕ НА ПОТОПА

Е-поща Печат PDF

• А след потопа?

Репортаж от заседанието на Парламентарната комисия по енергетика, проведено на 12 март 2015 г.

Четвъртък, 14:30 часа. В зала „Запад“ тържествено влизат дребничкият Делян – не онзи, а Добрев – ексминистър и настоящ председател на Парламентарната комисия по енергетика, и доста по-снажният Валентин Николов, шеф на АЕЦ „Козлодуй“, за когото от опозицията злословят, че нямал и хабер от ядрена енергетика. „Като Крачун и Малчо са“, бе първосигналната ми асоциация. „Астерикс и Обеликс“, поправя ме погледът на председателя, засукал жизнеутвърждаващата кърма на пост-римския холивудски епос. Разбирам, че заседанията се водят само и единствено в правилната зала „Запад“.

По първия въпрос - за аварията в електроенергийната система, - като заваляха едни обяснения, първо от министър Теменужка (не Калинка) Петкова и заместника й, после от представителите на ЕСО, НЕК, ЕВН, ЧЕЗ... Как времето ги изненадало... Но пък каква стройна организация и отлична междуведомствена координация създали, как се борили с аварията... Ама тия лоши дървета дето падат, дявол да ги вземе! Ама лошият сняг дето с камшични удари пречупва стоманени и железобетонни стълбове? Даваме ли си сметка какъв героизъм проявили... Все едно, че слушам вицето Кунева.

От човека на ЧЕЗ Стефан Апостолов пък научихме, че природното бедствие било предизвикателство. Макар че не им се уважавали претенциите за „капиталовите и оперативни разходи“, те – от ЧЕЗ – били на бойна нога. Още през юли създали кризисен щаб на „нашата територия“. Дошло било времето да извършат механичен преглед на съоръженията. В резултат на тези исполински усилия само една пета от лишените от ток продължавали да бедстват без ток. Иначе водели битка за всеки клиент... Естествено, след като чрез електронните си електромери могат да надуват сметките...

 

И ПРАВИТЕЛСТВОТО КЛАТИ МАДУРО

Е-поща Печат PDF

Боже, колко демократи имало в тази София! Достатъчно беше президентът Румен Радев да повтори казаното от генералния секретар на ООН Гутериш, че не трябва да се взема страна при конфликта във Венецуела, и „присъдружните“ на ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов медии, журналисти, политолози и безработни „анализатори“ като Александър Йорданов, окнаха: „Импийчмънт сега!“. Само че вместо уж събраните чрез социалните мрежи 3000 протестъри, пред Президентството се явиха по-малко от 200 души. А и те нямаха вид на голи, гладни и жадни. Което не попречи на агенция ПИК и сарайските издания „Труд“ и „24 часа“ да обявят: „Малък протест, голямо предупреждение“. Все едно, че Нийл Армстронг отново е стъпил на Луната и казва: „Малка крачка за човека, голям скок за човечеството!“.

 

Този път сред протестиращите не видяхме дежурния протестър Йоло Денев, но пък той беше успешно заместен от Ива Николова, яхнала поредната обречена кауза. Казват, че от ГЕРБ не стояли зад протеста, но имали някакво присъствие на по-ниско ниво. Очевидно лидерите на управляващата партия са имали по-важни дела и сериозни основания да не се отъждествяват с нефелата дружинка пред Президентството. Борисов дори беше „отложил“ даването на показания по аферата с турските ваксини на бившия министър на здравеопазването Петър Москов. А пък заместникът му, току що се бе завърнал от молитвена закуска в Белия дом и семинар в Сената на САЩ за „злонамереното влияние на Русия в региона“ на Югоизточна Европа, имаше за задача как да обясни че Русия може да се намеси в изборите в България. Дали пък признатия организатор на всички изборни успехи и победи на ГЕРБ не бърза да се застрахова срещу евентуален негативен за партията му резултат от изборите за Европейски парламент (ЕП) на 26 май 2019 г.!

 

Мадуро


След като Вашингтон запретна ръкави да спира продължението на „Турски поток“ на българска земя, вероятно и у нас ще бъде размахано плашилото на руската „хибридна война“, за да оправдае поредния енергиен провал и евентуалната загуба на изборите за ЕП. Що му  трябваше на правителството да си вре носа във вътрешните работи на Венецуела! И то, подкрепяйки опозиционера Хуан Гуайдо, председател на Националното събрание в Каракас, когото Тръмп „назначи“ за „временен президент“ на Венецуела, а 20 страни от ЕС го признаха за такъв.

Няма  добро не наказано. Според публикация на РИА „Нюз“, друг венецуелски опозиционер, депутатът Карлос Папарони, бил написал в „Туитър“, че Венецуела искала да прехвърли свои държавни средства в България. И, че той, Папарони, установил контакт с някаква „брокерска къща“, за да спре паричния трансфер. Българското МВнР отговори, че няма официална информация за такъв трансфер, но остана съмнението, че и венецуелската опозиция води срещу нас „хибридна война“. Иди после, че обяснявай на „руския агент“ Тръмп, че България не подкрепя Мадуро, а признава само Гуаидо за временен президент на Венецуела! Ако Тръмп не повярва, край на снимките в Белия дом, с държавния секретар Помпео, с разни помощници и секретарки, както и на тези с…гърба на самия  Тръмп. Да си сред 20-те европейски държави, признали Гуаидо и пак да се червиш пред стопанина на Белия дом – това трае ли се?! На всичко отгоре България продължава да няма посолство и посланик в Каракас, а за Венецуела и още четири латиноамерикански държави отговаря посланикът ни в Бразилия! Да не говорим, че търговският ни оборот с Каракас е нищожен: внос на облицовъчен камък за 10 000 долара и износ на пластмасови и стъклени изделия за 300 000 долара. Българското присъствие във Венецуела в хора е още по-незначително. Там живеят 50 българи и 25 лежат в затворите за трафик на кокаин. Но, ако съдим по българските проправителствени медии, демокрацията във Венецуела е по-важна от тази у нас. Що се отнася до инфлацията, липсата на храни, лекарства и медикаменти в Боливарската република, едва ли най-бедната и корумпирана страна в ЕС е уместно да говори за горепосочените дефицити. Още повече, че кризата в най-богатата на петрол страна в света е следствие не само на политиката на Мадуро, а и на наложените на Венецуела американски и западни санкции. „Обущарю, не по-високо от обущата!“, така отговорил един елински скулптор на дилетантските критики срещу неговата творба. „Присмял се хърбел на щърбел“, казва пък българският народ.

Обаче, докато опровергавахме твърденията на Карлос Папарони, един британски сайт откри „приятелски огън“ срещу България, твърдейки, че оръжейният бизнесмен Емилиян Гебрев е бил отровен с „новичок“ през 2015 г. от същия агент на руското военно разузнаване Сергей Федотов, който бил замесен и в покушението срещу Сергей Скрипал в Солзбъри. През 2015 г. Гебрев наистина е постъпил във ВМА след отравяне с някаква салата, но разследването е било прекратено поради отсъствието на данни за умисъл. Според главния прокурор Цацаров, ставало дума за отравяне с някакъв пестицид, използван от производителя на салатата, която Гебрев консумирал в Японския хотел. Само че публикацията на британския сайт очевидно се цели по-далече – да внуши, че ако българските специални служби бяха обезвредили Федотов през 2015 г., нямаше да има „случай Скрипал“. Наложи се премиерът Борисов да се срещне с британския посланик Ема Хопкинс, за да я убеди, че не става дума за употреба на „новичок“. Остана висящ само въпросът, защо този инцидент се вади днес, четири години след прекратяването на разследването по него. Явно някой се опитва „да разлае кучетата“ месеци преди европейските избори. Не толкова срещу България, колкото срещу Русия. Самият Гебрев е заинтересуван от възобновяването на разследването, за да отклони вниманието от връзките си с мажоритарния собственик на фалиралата КТБ. А така също, от факта, че произведени в неговите предприятия оръжия и боеприпаси се озовават в ръцете на украинските „антитерористи“ в Донбас и в тези на сирийските „бунтовници“.

На всичко отгоре и ЕП усложни живота на нашите управляващи, поставяйки на обсъждане въпроса за етническата нетолерантност и мерките за интегриране на ромите. Очевидно концепцията на ВМРО за решаване на циганския въпрос у нас ще бъде подложена на жестока критика. Бедни, бедни Каракачанов, защо ти трябваше да вкарваш ромите в правия път чрез Строителни войски и противозачатъчни средства за циганките?

Що се отнася до протеста на „мадуромразците“, вижте какво е казал за Хуан Гуаидо президентът на Боливия Ево Моралес:

<<Отхвърляме изявлението на Гуаидо, че ще приемат намеса на САЩ във Венецуела. Какво ли мислят сега братските държавни глави, които признават Гуаидо? Ние ще направим всичко, което е по силите ни. Разбира се, това е тема, която поражда много полемики, но ние ще направим необходимото, за да не умират деца, да се спаси животът на хората, да се възстанови управлението на страната. И ще се намесим в хуманитарната ситуация, използвайки суверенитета на Националното събрание и нашите правомощия>>.(Да не мислите, че е публикувано в някой български вестник. Публикацията е от в. „Миллиет“, 11.02.2019).

Сега и Ево Моралес ли ще сваляме? Или ще анатемосваме само Мадуро, понеже така правят някои от „големите началници“? Не тези в Москва, Пекин, Рим и Анкара, а „агентът на Русия“ в Белия дом, Доналд Тръмп и неговите васали в Берлин, Париж и Брюксел.

По-миналата седмица някакъв умник ни призоваваше „да скопим мадуризма“. Но не каза дали е по-добре да ни управляват политически скопци?

Вместо да се обиждаме на тема „дебили“, да докажем че не сме такива, като на европейските избори опровергаем Петко Рачев за написаното преди повече от един век:

„Какъв бе подвиг, как се свърши!

Свободни роби в нов синджир.

Не сме народ, а живи мърши

И пак тегло, и пак немир!“


 

 

НЕПОДОЗИРАНИТЕ МОСТОВЕ НА ПАТРИОТИЗМА

Е-поща Печат PDF

На 16 март едно политическо послание на почетния председател на ДПС Ахмед Доган развълнува българската общественост. Поместваме този дълбок и навременен текст, както и писмото на Минчо Минчев до г-н Доган, като едно изненадващо доказателство, че по пътя на патриотизма човешките сърца понякога откриват и неподозирани мостове.

Ние, в „Нова Зора”, които първи и най-продължително от всички сме писали срещу етническата партия ДПС, бяхме удовлетворени да прочетем неговия навременен анализ, новите измерения на патриотизма, както той го разбира, наложени ни от императивите на историята и общия ни път през нея.

 

ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ НА Д-Р АХМЕД ДОГАН

Раждането на обединителния патриотизъм на българска земя в демократични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.

Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност.

Този Обединителен патриотизъм съществено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Върху тази основа са възникнали класическите национални държави.

Българският Обединяващ патриотизъм в днешното актуално политическо време се базира предимно на необходимостта от Заедност на различието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и различието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолитната национална държава.

И за този политически процесинг са налице външни и вътрешни обстоятелства и фактори:

Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Изследването на Негово Превъзходителство посланик Христо Тепавичаров третира един от болезнените въпроси на днешното българско време - проблема с т. нар. вакъфски имоти. Най-общо вакъфски имот означава султански, т.е. държавен имот, недвижима собственост, подарена на мюсюлмански храм от султана. Той не може да се отдава под наем, но включва земи, гори и сгради, от които се издържа. След Освобождението на България редица селища биват напуснати от турското население, а недвижимите имоти, например неизползваните джамии към онзи момент, остават владение на българската държава. С обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Османската империя признава всички безстопанствени имоти на мюфтийството за собственост на българската държава.

Въпросът обаче придобива дълбоко и съдбоносно политическо значение. Апетитите на мюсюлманското вероизповедание в България, които стават явни с приемането на реституционните закони от българското Народно събрание след 1989 г., са все по-големи и трудно овладяеми. А проблемът с вакъфските имоти става жизнено важен за българската държава.

Изследването на Христо Тепавичаров предлага многопластови наблюдения и дългосрочни анализи по въпросния проблем, със сигурност може да се ползва като ръководство за действие на българската администрация и на българските съдилища при решаването на казуса с връщането на имотите.

Всъщност истината е далеч по-мащабна и може да се определи като заговор срещу българската държава, която излиза, че преди 140 години цялата е била турски вакъф.

Изследването на Н. Пр. Христо Тепавичаров може да бъде особено полезно и на Министерството на външните работи, което очевидно е в безизходица и не знае как да постъпва. С този текст се дава отговор и на заканите на Лютви Местан да съди България заради наложените му глоби, а също така се прави анализ на ситуацията с искането да се ползва “турския майчин език”.

 


Страница 256 от 319