Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 7

 

3. Демократичен тоталитаризъм и упадък на неолибералната политико-социална идеология

 

Александър ГочевСпоред Александър Зиновиев, епохата на Студената война е била кулминационната точка в развитието на западната демокрация и на Запада като цяло - изключително благополучие, истински свободи, социален  прогрес, огромни научни и технически открития, всичко това благодарение на борбата с комунистическия тоталитаризъм, борба възникнала по необходимост, поради самото му съществуване. Този период е пряка илюстрация на тезата, че демокрацията се подразбира като плурализъм, който предполага наличието поне на  две сили, повече или по-малко равни, сражаващи се, но и влияещи си една на друга. В епохата на Студената война имаше световна демокрация и глобален плурализъм. След разпадането на Съветския Съюз настана епохата на пост-комунизма, а демократическият капитализъм се замени от днешния финансово-олигархичен глобален капитализъм (пост-капитализъм)  с нова пост-демократична идеология, която може да се нарече демократичен тоталитаризъм (или, ако предпочитате, тоталитарна демокрация). Едната сила изчезна и с нея изчезна необходимостта от демокрацията поради формиралата се вече световна "еднопартийна" система. Демокрацията изигра своята ефективна роля по време на Студената воина и трябваше да изчезне, защото се превърна в пречка за еволюцията на западния свят към свръх-общество и към световно господство. Стана пречка за Глобализацията.

Интелектуалният дисидентски елит от страните на Соцлагера изкопира детайлно победната Западна идеология без ни най-малко съмнение, че това е необходимото и достатъчно условие, за да заживеят "човешки": достатъчно задоволени икономически, автоматично оставяйки се на магьосническата ръка на свободния пазар, с пълна интелектуална свобода при спазване на всякакви човешки права. В исторически мащаб по скалата на времето, след разпадането на СССР, победилата западна идеология просто се събуди на другата сутрин без противник. Положението се оказа идентично и от политическа, и от икономическа, и от военна гледна точка.

Оттук започнаха и

проблемите на западната неолиберална идеология.

Без борба с противник организиран и финансиран на държавно ниво, нейната задача се сведе само до запазване на т. нар. статукво, задача перманентна, една и съща, както за всяка отделна капиталистическа държава, така и за всякакъв новоконструиран глобален конгломерат: контролиране и манипулиране на "опасната" класа.

"Опасната" класа може да се дефинира най-общо и чисто формално като долната половина на човечеството по скалата на сумарното богатство. Особено днес такъв натрупван и постоянно нарастващ социално-поляризационен  "волтаж" не обещава нищо добро. Оттук и необходимостта от засилен контрол и манипулиране, за да се избегнат нежелателни "гръмотевици и светкавици", които само пречат на бизнеса и то в най-благоприятния случай за него.

Манипулацията се делегира на медиите, особено на т. нар. "световни" медии, които са под тотален двоен контрол - по линията на богатите собственици и по линията на финансовите свръх-държави. Примери в това отношение са Европейският Съюз, БиБиСи, Google, Facebook, Apple, световните информационни агенции, определящи кое е новина и кое не. Тази информационна машина се привежда в действие от избрана част от интелектуалния елит, за чиято подготовка и добруване не се скъпят никакви средства.

Този информационен елит завзема командни позиции в медиите, окомплектова т. нар. мозъчни тръстове (тинк-танк-ове), консултативни агенции от всякакъв род, свързани със социално-политически проблеми, както и следващия ешелон от академични позиции и ръководни места в безбройни и добре финансирани НПО-та.

Това е общата структура. Тя поема гладко постановките "от горе", които се преформулират разбираемо и еднозначно от идеологически технолози за всяко по-ниско ниво. Крайният клиент е "опасната" класа, която получава съответната постановка в предъвканата и лесно смилаема форма на комикс, работещ безотказно, без да оставя възможност за каквато и да е алтернативна интерпретация.

Пример за комикс: гост коментатор на Fox News сравнява (Alexandria Ocasio-Cortez), новата звезда на Демократическата партия в САЩ, със Сталин, Хитлер и Мао поради нейната социално-политическа  платформа, която включва 70% данък богатство и борба с глобалното затопляне. (https://www.rt.com/usa/449499-aoc-hitler-stalin-mao/).

За степента на успехите на такава една комикс- идеология извън Америка може да свидетелства заключението на изследователската служба на САЩ  от 4 януари 2019 година за отчайващите резултати от "прокарване на демокрацията" в Русия. Заедно с реализацията, че "еталонният" образ на Съединените щати вече не служи като пример за подражание. (https://russian.rt.com/world/article/594746-ssha-podderzhka-demokratii-rossiya).

Победата на Тръмп в президентските избори показа на демократите, които напълно владеят медиите в САЩ, че е абсолютно необходимо да се контролират и "електронните" социални мрежи, които разпространяват неудобни факти и алтернативни мнения съвсем свободно и напълно безотговорно. Спешно бе пусната  постановка за тотален натиск чрез кампании за борба с т. нар. фалшиви новини (т.е. неудобни факти и тяхната неправилна интерпретация) и за изкореняване на езика на омразата - т.е. всякакви неправоверни мнения и неудобни въпроси от неолиберална гледна точка.

Лепването на етикети русофил, хейтър, хомофоб, националист, нацист, расист, популист е типичен полемичен похват, който внушава на читателя и зрителя, че няма нужда от  никакво обосноваване при такова едно охарактеризиране на опонента (противника), тъй като става дума за тривиално-очевидни истини, които се знаят "от всички" и за което има богата и пре-богата информация в Интернет. Всъщност става дума за неолиберален политически пърформанс, в който най-важни са интонацията и позата на обидено достойнство, предизвикани от "безпочвената" позиция на всеки опонент. Ако позата не сработи, се включва "заглушителната станция" - някоя дума на "противника" се използва за тригер на паралелен неспирен монолог на повишени децибели, който не дава възможност на зрителя (слушателя) да следи дискусията. Примери има на всяка крачка, като най-живописни са, разбира се, телевизионните дебати в стил "кръчмарски бой".

Новини за институционно и масово "запушване на устата" на този фронт се появяват едва ли не ежедневно. Най-тривиалните са закриване на Фейсбук  страници. Друго ново изобретение е платформата NewsGuard за трицветно маркиране на степента на достоверност на новини и мнения, разбира се, от "безпристрастни" позиции, и за системно попълване на черния списък с неблагонадеждни. Готви се интегрирането на тази програма с платформите на Facebook и Twitter. Периодично нападаните от президент Тръмп медии, New York Times и CNN, за разпространяване на фалшиви нови, получават, разбира се, зелено етикетче за абсолютна достоверност. Основатели на NewsGuard са изтъкнати неоконсерватори, а сред консултантите и съветниците му са бивши най-висши служители на ЦРУ и Homeland Security. (https://www.rt.com/usa/448555-newsguard-app-fake-news/).

Паниката пък, поради небивалия успех на една единствена алтернативна и вече глобална информационна агенция, "Россия сегодня" (RT, "Russia Today"), се разгаря до истерично кресчендо главно поради очевидно неразрешимо противоречие: необходимостта да бъде тотално забранена, от една страна, и  необходимостта да се спазва поне формално неолибералната мантра за свободата на словото и информацията, от друга.

Като изход от това много неприятно положение е прокламирането, че „срещу нас се е изправил един много опасен и потентен враг, Русия, толкова опасен, че, съгласете се, налагащите се компромиси с някои демократични  принципи са едно абсолютно необходимо зло - националната сигурност преди всичко!“ Още, в такава една крайно враждебна атмосфера е просто смешно да се изискват каквито и да са допълнителни факти и доказателства за очевидното, че срещу западните ценности, тези на "цялото прогресивно човечество",  се води безпринципна и перфидна идеологическа война на живот и смърт, в която и най-малката крачка назад е еквивалентна на черно предателство. Най-живописен пример в това отношение е САЩ с ежечасното световно шоу "Тръмп- руски агент".

Методът е убийствено примитивен и е изненадващо до каква степен догматизмът на неолибералната идеология е огледален образ на догматизма на съветската - никакво усилие да се анализира противника и творчески да му се противодейства. Първо-сигнална автоматика, която произвежда не диалог, а  паралелни монолози.

Така се води битката за това, какво точно трябва да знае  "опасната класа" като последна и неоспорима истина. Другата и не по-маловажна задача е - да се блокира каквото и да е нейно потенциално действие като организирано цяло.

 

4. Враждуващи малцинства - ключ за разбиване на неолибералната опозиция

 

Идеята е проста: единното цяло трябва да се разцепи на враждуващи части, колкото повече - толкова по-добре. По дизайн, една разделена страна се управлява по-лесно. Секретният ключ е несправедливостта. В семейството, ако показваш предпочитание към едното дете за сметка на другото, децата може и да не те намразят, но пък започват да се мразят едно-друго. Този ефект важи и за гражданите на държавата.

Асимптотичният случай на разделеност е така нареченият “атомизиран” електорат -съвкупност от индивиди всеки със своя “платформа”, неспособен на каквито и да са организирани действия. За най-голяма радост на тези “горе” това се оказа не теоретичен идеал, а реализуемо състояние благодарение на електрониката - смартфони и подобни “гаджетс”. Малки общности  от “атомизирани” могат да се видят във всяко младежко кафене или клуб. Знам и за случаи, например в Добрич, в които семейни двойки се канят на вечеря, като всеки се разполага на масата с компютъра си. И без разговори. Контактът е с имейли.

За разбиването на “опасната класа” на враждуващи групи се използват специалните проблеми, нужди и желания на всевъзможни малцинства, оформени по различни признаци. По принцип, те нямат право да налагат желанията и възгледите си на другите, особено с организирани войнствени кампании, за сметка на всички останали, които, пак по принцип, имат абсолютното право да имат друго мнение. В много случаи, по най-различни причини, предимно политически, проблемите и борбите на избрани малцинства  се отразяват с голямо предимство и постоянство в медиите, което води до глобален натиск върху противници и незаинтересувани с много неприятни за тях последствия.

Стандартното обвинение срещу всеки, опитал се да изрази алтернативно на неолибералното мнение по отношение на малцинство избрано за защита, е че е ксенофоб. Всяко противно на неолибералното мнение по политически проблеми се обявява за “руска пропаганда”. Всеки с различно мнение или задал въпрос, на който защитаваното малцинството не може да отговори, се квалифицира като “хейтър”, служещ си с езика на омразата. Организирани медийни атаки от описаната по-горе “военизирана” информационна структура са много ефективни, особено, когато са многократно и брутално усилени от всякакви Интернет групи и анонимни блогъри, формирайки с феноменална скорост “електронни линчуващи тълпи” (Еlectronic lynch mobs).

Проблемът е особено сериозен в САЩ, засягащ всякакви малцинства на джендърна, сексуална, религиозна, расова, етническа основа, с яростно противопоставяне в печата, телевизии, социалните медии, филми, спорт, колежи и университети. Балканизацията на обществото е новата американска норма. Важно е какво ни разделя, а не какво ни обединява. И разликите се трансформират в яростна омраза на “жертвата” спрямо “насилника” или дори “хищника”. На дневен ред стои въпросът дали Америка не е на прага на нова гражданска война.( Victor Davis Hanson, Are we on the verge of civil war?; Chicago Tribune January 26, 2019).

 


Следва

 

ДЪЛГАТА АГОНИЯ НА ЕДНА ОБРЕЧЕНА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Ако не бяха непрекъснатите шокови удари от отвратителните изстъпления на окупаторите, които достигат до нас от далечната афганска земя, вероятно вече щяхме да сме забравили, че там продължава да се лее човешка кръв. Защото единадесет години не са малък срок, а нашето съзнание е програмирано така, че замъглява повтарящите се безкрай еднообразни събития. Талибани, „миротворци”, чужди войници, местни полицаи, корумпирани власти, бездомни сираци, племенни вождове, макови полета, жертви на „погрешни” бомби, „пчелички-безпилотници”, импровизирани мини по шосетата, търговия с наркотици, чужди собственици на афгански рудници, тайни преговори за мир, боричкания на близки и далечни държави за влияние, прахосани милиарди на данъкоплатците – всичко това се е преплело в едно омръзнало ни до смърт кълбо на жестокост, глупост и демагогия, което сякаш никой не може да разплете.

 

ДА РАЗОБЛИЧИМ ЛЪЖАТА И ДА НЕ УЧАСТВАМЕ ПОВЕЧЕ В НЕЯ

Е-поща Печат PDF

Европа е една голяма лъжа.

Всяка лъжа е безнравствена и е грях, защото подвежда и съблазнява нуждаещия се, ощетения, безпомощния и чистосърдечния, като го кара да върши неща, които иначе не би си позволил. Този, който лъже, върши грях, но и този, който доверчиво приема лъжата, без да мисли и преценява и не й се съпротивлява, едва ли заслужава похвали и награда. Защото става част от нея и може да подведе други като него.

Европа – това е неолибералното изкушение, което не само примамва с блясъка на външния си вид и с богатствата, които си присвоява, но е и агресивният съблазнител на нуждаещите се от закрила, утеха и помощ бедни и слаби народи. Може би не народите, а техните водачи и управници, готови на всякакво съучастие с изкусителя, за да получат от него като награда трохите от богатата му трапеза. Стига, разбира се, да поведат след себе си жадните и гладните.

През цялата втора половина на миналия век Европа не се умори да поучава и убеждава народите от Източна Европа, а заедно с тях и нас, българите, че живеят в лъжа и затова са бедни, изолирани, лишени от свободата, която при нея безмерна; че ги очаква, за да излее върху тях рога на изобилието.

Откажете се от вашия свят, пееха нейните сладкогласни сирени, защото е беден и ви потиска, лишава ви от плодовете на цивилизацията, ограничава личния ви избор, мачка ви в центрофугата на идеологията, замъглява съзнанието ви и ви обрича да нямате бъдеще. На вас не ви дават да пътувате, да се срещате с хора от света, а ние го кръстосваме от единия до другия край и никой не ни спира. При нас е щастието, радостите, вдъхновението, справедливостта. Ако се откажете от себе си, ние ще ви помагаме, ще развием икономиките ви, ще ви даваме пари, за да живеете като нас. Ето ви бананите, луксозните коли, пълните магазини. Откажете се и елате...

Народите от Източна Европа, понеже бяха с отворени очи и не запушваха ушите си, за да не слушат изкусителните сирени, повярваха на думите, защото наистина техният свят “не им даваше свобода и богатство”, и се отказаха от идеологията, илюзиите, ограниченията му. Отказаха се от себе си, от историята и традициите си и дори си внушиха, че правят нов цивилизационен избор, за да влязат в „общия дом” и да заживеят от тук насетне и завинаги с всички други заедно и свободно. За да бъде тяхно изливащото се от рога на изобилието.

Да се откажеш от себе си, изглеждаше лесно и безобидно, щом даром ще получиш всичко, което мечтаеш, и ще се сдобиеш със свободата да пътуваш и вършиш, каквото пожелаеш. Но всъщност значеше, колкото и да не бе за вярване, и колкото идеолозите и пропагандистите да го обличаха в примамливи и красиви думи, че се задължаваш да затвориш заводите и фабриките, да изхвърлиш на улицата като безработни стотици хиляди хора, да опустошиш земята и се откажеш да произвеждаш, а само да внасяш; да разбиеш образованието и културата, защото не били „европейски”; да превърнеш здравето в стока и да лишиш от грижи и лекарства болните и страдащите; да изхвърлиш от живота пенсионерите и бедните.

И още: да вържеш ръцете на органите на сигурността и правото, да разоръжиш и ликвидираш армията, да се откажеш от отечеството и рода си; от морала и националното съзнание, от езика и вярата.

И когато народите направиха всичко това, та дори и повече, им рекоха в очите: оправяйте се сами. Не ви искаме, защото не умеете да работите, прекалено сте обременени с миналото, постоянно мърморите, недоволствате, хленчите и ни пречите да вървим напред.

 

ДЕМОКРАЦИЯТА БЕЗ НАЦИОНАЛНА ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ Е КЛОПКА, В КОЯТО НИ ПРИМАМВАТ

Е-поща Печат PDF

От 7 до 15 ноември по покана на в. “Зора”, агенция “Русия днес”, Международната източноправославна банка “Свети Никола” и Съюза на българските писатели на посещение в нашата страна бе световноизвестният руски писател Валентин Распутин. Г-н Распутин се срещна с изтъкнати представители на българската интелигенция, политици и бизнесмени от столицата и страната.

На 9 ноември се състоя среща-разговор с членовете на редакционната колегия и авторски кръг на в. “Зора”, чийто стенографски запис предлагаме така, както е публикуван във в. „Зора”, бр. 43, от 22 ноември 1994 г. За съжаление по технически причини, втората част на разговора с Валентин Распутин, не е възможно да бъде публикуван.

Минчо Минчев: Уважаеми Валентин Григориевич, драги приятели и съмишленици, българинът винаги е ценял най-много две неща: честта на своя дом и верността на своите приятели. След крепостта на моя дом, който имах честта да представя на Валентин Григориевич снощи, днес с особена гордост и радост представям и моите приятели. Бих нарекъл този час знаменателен, а този ден вълнуващ и забележителен, ако все пак подобни определения не бяха евфемизми и близо до шаблона. С риск обаче да остана в неговата власт, аз чувствам вътрешната потребност да изповядам пред вас, че съм щастлив, че тази среща се осъществи.

Осъществи се този ден, към който всички вървяхме заедно. Всеки от нас сам за себе си откриваше и изстрадваше неотменните истини. Всеки сам и всички заедно осъзнавахме лъжите и заблудите: минахме и през пустословието на перестройката, и през безпътицата на Великата криминална. И тук, и в Русия. Бяхме съвременници, но не и неми свидетели на живожарицата на позора, в който дори понятия като “тъмно робство” бяха наричани “присъствие”. Да не говорим за по-дребните измами, с които адептите на т.нар. демокрация ощастливяваха народите ни. Много са поуките на тези пет години. В тях заедно научихме, че критериите за демокрация на силните на деня са величина променлива. Че непростим грях и престъпление било да защитаваш националната си самоличност, да се противопоставяш на стремежи, които са заплаха за нацията и държавата ти, докато разстрелът на един парламент и унищожението на цял един народ пред очите на света остават просто “демократичен акт”.

 

ДОЛУ ДЖЕНДЪРСКОТО ЕНИЧЕРСТВО!

Е-поща Печат PDF

ДЕКЛАРАЦИЯ на Обществен Съвет “ДЯДО И ВНУЧЕ”

 

Ние, българските дядовци, се организирахме в Обществен Съвет "Дядо и внуче", за да се грижим за здравето и духовността на своето най-мило и съкровено - нашите внучета, както и да ги предпазваме от преднамереното им унищожаване като хора и личности посредством извращаване, дебългаризация, тютюнопушене, алкохол и наркотици.

Определяме като недопустима т. нар. "Национална стратегия за детето", която би трябвало да се чете - "против детето", защото зловещата й цел е да откъсне децата  от родителите им, без тяхното съгласие, и безжалостно да ги предава на неизвестни тям "приемни семейства", немалко от които са педофили. Това е изпълнение на демографската теория на мракобеса Малтус: да се намали човешката популация чрез войни, епидемии, глад, убийства и хомосексуализъм. Не по-малко страшен е въпросът с осакатяването на крехките човешки души, което ще станат бездуховни вещи, безименни бройлери, своего рода "Хитлер-югенд", собственост на държавата и на овластени от нея джендър-еничари.

 

Д-р Тотко Найденов

 

Няма да позволим подобно чудовищно кощунство с Природата и Божиите повели, които недвусмислено отхвърлят еднополовите общувания. Всеки има право да ги практикува, но не - и да ги пропагандира сред обществото и насилствено да ги налага на внуците ни! Не може едно малцинство да си позволява да тероризира преобладаващото мнозинство, което е хетеросексуално, живее в семейства и създава деца!

Ние не говорим на "езика на омразата", както ще побързат да ни обвинят неолибералите, а на езика на Любовта - към нашите исконни християнски ценности БОГ, СЕМЕЙСТВО, ОТЕЧЕСТВО!

Един нов призрак броди из Европа - призракът на насилствено насаждания на децата и внуците ни безполов и ялов хомосексуален джендъризъм, действащ с методите на еничарството и фашизма. Той и другите кошмарни фактори - неконтролируемата миграция, насърчавана от глобализма, ООН и лебиралния Европарламент, ще унищожат Европа, в т. ч. и България, които трябва да останат цивилизовани и християнски, иначе ще загинат, а с тях - и децата и внуците ни!

В човешката история са познати не един и двама диктатори, чиито репресивни органи са си позволявали да нахълтват по домовете и безнаказано да отвличат хора: инквизиторите на Торквемада; тайната полиция на Калвин; чекистите на Ленин и Сталин; гестаповците на Хитлер, но единствено еничарите на султаните са посягали на деца! Ето, точно това извършват вече и джендър-контрольорите на либерална Европа, облечени от ИК в недосегаема дори от конституциите власт; към нея сега се стреми и въпросната зловеща "стратегия" на Агенцията за закрила на детето. Тя била ограничена за 13 години (2019 - 2030), но не дава отговор на най-важния въпрос: а колко деца ще имаме тогава?

Единственият култ, който изповядваме и препоръчваме, е - към Свещената МАЙКА и най-скъпоценното за всеки човек - ДЕТЕТО! Те са ни особено необходими днес, когато у нас са налице дълбока демографска и нравствена криза - най-болезнените и остри национални проблеми, вещаещи скорошно изчезване на българския народ и държавата му, ако не се предприемат срочни и решителни мерки. Младите хора не желаят да сключват брак и да създават и отглеждат деца - предимно поради финансови причини. Недопустим е и натискът върху бременните жени да предпочитат и скъпо да заплащат необосновано и рисково хирургично раждане. Известно е и грубото отношение на някои детски възпитателки, което причинява болестотворен стрес у децата.

Затова ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ "ДЯДО И ВНУЧЕ" настоява за:

- Крути мерки относно масовото неконтролируемо извършване на цезарово родоразрешение не по медицински показания;

- Сурови санкции, вкл. дисциплинарно уволнение при агресивно поведение на възпитателките в детските заведения;

- Приемане на Закон за нравствеността, забраняващ гей-агитацията и скъпо охраняваните с наши пари извратени паради;

- Въвеждане на задължително обучение в училищата по здравно-духовна, историческа и религиозна култура и по родолюбие;

- Най-строги санкции - като за убийство! - за наркопласьорите сред децата и за педофилите;

- Незабавно връщане в учебниците на изхвърлените от МОН родолюбиви текстове на класиците ни;

- Преди учебни занятия да бъде издиган националният флаг, а учениците да влизат в клас с патриотични песни.

Спрете опустошителното джендърско еничарство! Спрете замисляното духовно и физическо унищожение на децата и внуците ни!

Да живее Майка БЪЛГАРИЯ!


 


Страница 255 от 319