Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПИСАТЕЛ С ФИЛОСОФСКИ ПРОЗРЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Името Валентин Распутин е прекалено респектиращо, за да може човек да говори за него без вълнение. Този респект идва и от факта, че в моето съзнание то е свързано с дълбока интелектуална опозиция срещу духовното обезличаване, което настъпи през 90-те години на миналия век, а в  някои славянски страни, както например и в България, продължава и днес. Особено след срещата на група български интелектуалци с големия руски писател на 9 ноември 1994 г., организирана от в. „Зора”, ние разбрахме, че не е достатъчно да носим в душите си мъката от разрухата на идеалите, с които живяхме десетилетия. По-важно е да се  въоръжим с вяра, че за да излезем от това състояние, са необходими общ екзистенциален катарзис и търсене на спасителния път към онова,  което е достойно за  величието на саможертвата на предците ни, и към онова, което ще завещаем на идните поколения.

 

ТРОННО СЛОВО ЗА ВРЕМЕТО

Е-поща Печат PDF


Преди тридесетина години и българската литература получи своята „демокрация“. Това за шепа зарадвани грешници значеше, значи и сега, отрицание на всичко стойностно, читаво, безсмъртно и замяната му с ерзаци, спазарени на килограм от някой прочут духовен битпазар. Впрочем, кой себеуважаващ се културен лилипут ще вземе днес да се прехласва пред „архаичния Вазов“, привърженика на комунизма Ботев, плебея по рождение Смирненски, терориста Вапцаров? Пред строителя Пеньо Пенев, пред поетите  от Априлското поколение и други талантливи, но родолюбиви творци, които си губят времето с истините за битието ни, вместо да печелят пари и напомпана слава като ругаят страната си, българите, историята и културата им. Да обичат народа, националните традиции и патриотичния пантеон, съграждан векове с кръвта на плеяда именни и безименни герои? Или пък, ако си чиновник с пост, нима ще пропуснеш да ги изгониш от школските учебници и да ги замениш съгласно указанията, с чужди примери, щото били „европейски“? Както се казва, друго време – други песни…

Такива дрезгави песни вият без умора авторите, неуспели да сломят съществуването на СБП след печалния вододел на 1989 г. Те би трябвало да минат за новите влъхви на следмодерна, авангардизма и експеримента и да ни смаят с дълбоките си текстове. А пред скрибуцащата им лира да прекланят глава и дивите зверове, както някога са я прекланяли пред Орфей. Стремежът е ясен: демонстративно да се загърбват радетелите на ненужния вече хуманизъм, добротворчеството, хармонията и напредъка народен.

Днес се внасят кули от слонова кост за обиталища на нарочените апологети – да има къде на спокойствие да се отдадат на пъпосмотрителство, несмущавани от проблемите на живия живот. Хем е удобно, хем сито, хем добре платено. Затова е привлекателно и за младите подражатели – кандидати да се вредят на някоя проектно-грантова хранилка. Внушава им се нездравата идея, че преди тях не е имало истинска литература – те са първите, единствените, неподражаемите, недостижимите. Който не е в кохортата им, значи или е против тях, или е архаизъм, естетическото мислене не е негова работа и затова няма да му сипят в копанката финикийски трошици от нечия задгранична фондация, или друга (не)ясна в щенията си структура.

Пръв критерий за признаването днес в литературния живот, според иженарицаемите  радетели на словоблудството, е пълното послушание и изпълняване на указанията отвън, сиреч да копираш и да имитираш „световните“ автори, които ти посочват и да нагодиш писмовната си физиономия по техен образ и подобие. Разбира се и усърдно да хвърляш в браздите на литературната нива вместо хлебни зърна семената на плевели!

Оказва се обаче, че за тяхно неудоволствие у нас не е отмряла, не ще отмре – напротив, живее по правилата на естественото съществуване и се развива активно стойностната литература. Литературата, посветена на човека – привидно незабележимият, скрит в сивотата на делника, улисан в собственото си оцеляване посред хаоса на днешния ден човек. Но това е наистина привидно, защото той носи в себе си цяла вселена от страсти, надежди и копнежи за по-добро бъдеще, за хармония между света на душата и външния  свят. Пази ненакърнимо синовната си обич към родината и бащиния край, тачи паметта на неизброими отминали поколения, завещали му моралните скрижали за нетленните стойности на битието. Той става на крака под звуците на националния химн и целува трицветното знаме, учи децата си на признателност към героите и им сочи верния път в живота. За него са песните на цяла плеяда утвърдени съвременни творци, които – макар и с различни убеждения и творчески нагласи, съжителстват и работят заедно в Съюза на Вазов и изпълняват призванието си без публични демонстрации  и борби за постове и награди. Това са факти, които лесно може да се проверят в специализираните издания и в мрежата, където творбите им се радват на завидно читателско внимание. Колкото и да се тръби, че – виждате ли, никой не четял днес такава литература. Съблюдавайки завещанията на своето вековно естетическо наследство, СБП отстоява достойно независимата си позиция и взима отношение по всички важни за страната и народа ни проблеми. И е напълно в духа на тези високи традиции именно идейно-тематичната приемственост да е гаранция за дълговечността на Съюза, неговата жизненост и творческо бъдеще.

Ето защо не вярвай, драги читателю, когато от малкия екран или от някое многострадално радио, или пък от страниците на прочутата ни преса с цвят на цитрусов плод, някой се пеняви и разглаголства, че сме имали само двама-трима „значими“ писатели (и то току превалили студентската възраст), а помисли  кой, по какъв начин и защо ти го втълпява така безапелационно и гръмогласно! И дали тия шумотевици и фалцети не идват от тъмната страна на луната с мисия, твърде далечна на художествената словесност.

Българската литература е свидетел на много трусове. Справяла се е с безчет мераклии и опити да я яхат и насочват по обратни на високото Й призвание пътища. В нейната светая светих никога не са били и няма да бъдат допуснати търгашите, отцеругателите и продажниците – примирие, снизхождение и примирение с тях е невъзможно. Тя, както и нейният велелепен език принадлежат единствено на народа ни, служат и ще служат единствено нему и никакви заклинания, лъскави станиолени „ценности” и наставления няма да я отклонят от пътя на България.


 

 

КНИГИТЕ МУ СЕ РАЗГРАБВАХА КАТО ТОПЪЛ ХЛЯБ

Е-поща Печат PDF

Ден преди да навърши 78 години, умира Валентин Распутин – съобщават на света информационните агенции.

Валя умрял! – Не мога да повярвам...

До вчера очаквахме от него нова творба – проза или публицистика, все едно. Той пишеше като никой друг. Той беше последният „жив класик на руската литература” (казва го акад. Дмитрий Лихачов), най-автентичният сибирски писател.

Българският читател познава почти цялото му творчество. Познава неговите разкази – от първия до последния, познава неговите изключително драматични повести „Пари за Мария”, „Живей и помни”, „Последен срок”, „Прощаване с Матьора”, „Пожар”. Не мога да забравя интереса към всяка от повестите: публикуваше ги в списание „Наш современник”, книжките четяхме в срок от 24 часа и ги предавахме от ръка на ръка; превеждаха творбите му най-добрите преводачи от руски език – първо, за някое от литературните списания, после в сборници и самостоятелни книги – 11 на брой, в тираж няколко стотин хиляди екземпляра!

Всяко от заглавията, стигнало до книжарницата се разграбваше за часове, както топлия хляб от някогашната фурна.

И днес, като четем или препрочитаме Распутин, изпитваме огромно наслаждение от силата и дълбочината на неговия необикновен талант. Не му е тук мястото да пиша за въздействието на героите му, за неповторимия език, който обогатява и демократизира литературния руски език.

За разлика от някои големи западни автори, които в творчеството си прокарват мотива за “мировата бездомност”, Валентин Распутин воюва за завръщането на човека в дома на Вселената, за пълно съгласие между душата на човека и душата на природата. Колко прекрасна и величествена е тайгата, колко прекрасен и величествен е Байкал, можем да почувстваме не само като ги видим, ние ще ги почувстваме и от страниците на прозата и публицистиката на Распутин.

 

ДЕСЕТ ДНИ ПРЕДИ ОТВАРЯНЕ НА ИЗБОРНИТЕ УРНИ

Е-поща Печат PDF

Последните проучвания на независимата гръцка социологическа агенция МАРС показват, че десет дни преди парламентарните избори, насрочени за 6 май, политическото разслоение и антиевропейските настроения сред гръцките избиратели се задълбочават, а бягството на привържениците от двете големи политически партии социалистическата - ПАСОК, и по-осезаемо при дясната - Нова демокрация (НД), към другите политически субекти продължава. От февруари, когато беше предишното социологическо проучване на агенция МАРС, доверието към НД е намаляло с 2 %, а предполагаемите места в парламента - със седем.

 

ВАЛЕНТИН РАСПУТИН, СИБИРСКИЯТ ИМПЕРАТОР НА РУСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

• Слово послучай 80-годишнината на Валентин Распутин

Уважаеми приятели,

Днес е 15 март. На тази дата, през всичките 27 години, откакто излиза вестник „Нова Зора”, ние, къде по-обширно, къде по-скромно, но винаги и неизменно сме отбелязвали рождения ден на Валентин Григориевич Распутин.

Днес съм пред вас, натоварен с високата чест и отговорност да говоря и за човека, и за световния писател Валентин Распутин, гордост на славянските и кирилски народи, който, ако да бе сред нас, щеше да бъде венценосният юбиляр на нашето възхищение, на нашата човешка признателност и братска съпричастност към неподражаемото му слово и творчество.

Днес обаче тези наши непристорени чувства трябва да отправим към организаторите на тази среща: фондация „Устойчиво развитие на България”, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти, и домакините от Россотрудничество и Руския културно-информационен център. На това място Валентин Григориевич навярно би ме поправил в този мой опит зад блестящата фасада на уважавани сдружения и институции да не спомена имената на хората, станали символ и мярка за всички неща и събития, свързани със словото и приятелството с Русия и руската култура.

На първо място, разбира се, е г-жа Станка Шопова, личен приятел и пазител на паметта за Валентин Григориевич, която, без да изреждам неизборимите й заслуги в това отношение, от негово име ще си позволя да нарека депутат на Русия във всенародния парламент на българската любов към братския руски народ.

 


Страница 254 от 319