СПОМНЕТЕ СИ ОДЕСА, МИСЛЕТЕ ЗА ПАЗАРДЖИК
„Два свята, единият е излишен”
Христо Смирненски, “Босоногите деца”
Фьодор Достоевски пише, че няма кауза, която да заслужава сълзите на едно дете. И ако това важи за деянията на терористите от „Ал Каида” или „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” (ИД), дали не се отнася със същата сила и за адвокатите на „евроатлантическите ценности”, които под лозунга за свобода на словото обявяват за неприкосновени карикатурите на религиозните символи?
Дали неколкократното увеличение на тиражите на западни списания и вестници, осмиващи пророка Мохамед в карикатури, си струва живота на работещите за тях журналисти и карикатуристи, или този на обикновените полицаи и граждани, оказали се в неподходящото време на неподходящото място? Какво толкова научава от тези карикатури разглезеното и преситено западно общество? И какво получава впоследствие от засегнатите в религиозните си чувства мюсюлмани или изповядващи други религии? Мислят ли издателите на съответните списания и вестници, поне в забравилата всякаква християнска чувствителност Западна Европа, за съдбата на християните в мюсюлманските страни? Ако мислеха, сигурно биха се въздържали от подобни провокации. Вместо това насаждат двойна омраза: към друговерците в собствените си и в чуждите държави, и към широко рекламираните западни „ценности” като свободата на правилно изразяване, еднополовите бракове, парадирането с нетрадиционната сексуална ориентация, показната голотия, порнографията и т.н.
