Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КАМШИЧЕН УДАР И РЕГУЛАЦИЯ В ОЧАКВАНЕ НА ПОТОПА

Е-поща Печат PDF

• А след потопа?

Репортаж от заседанието на Парламентарната комисия по енергетика, проведено на 12 март 2015 г.

Четвъртък, 14:30 часа. В зала „Запад“ тържествено влизат дребничкият Делян – не онзи, а Добрев – ексминистър и настоящ председател на Парламентарната комисия по енергетика, и доста по-снажният Валентин Николов, шеф на АЕЦ „Козлодуй“, за когото от опозицията злословят, че нямал и хабер от ядрена енергетика. „Като Крачун и Малчо са“, бе първосигналната ми асоциация. „Астерикс и Обеликс“, поправя ме погледът на председателя, засукал жизнеутвърждаващата кърма на пост-римския холивудски епос. Разбирам, че заседанията се водят само и единствено в правилната зала „Запад“.

По първия въпрос - за аварията в електроенергийната система, - като заваляха едни обяснения, първо от министър Теменужка (не Калинка) Петкова и заместника й, после от представителите на ЕСО, НЕК, ЕВН, ЧЕЗ... Как времето ги изненадало... Но пък каква стройна организация и отлична междуведомствена координация създали, как се борили с аварията... Ама тия лоши дървета дето падат, дявол да ги вземе! Ама лошият сняг дето с камшични удари пречупва стоманени и железобетонни стълбове? Даваме ли си сметка какъв героизъм проявили... Все едно, че слушам вицето Кунева.

От човека на ЧЕЗ Стефан Апостолов пък научихме, че природното бедствие било предизвикателство. Макар че не им се уважавали претенциите за „капиталовите и оперативни разходи“, те – от ЧЕЗ – били на бойна нога. Още през юли създали кризисен щаб на „нашата територия“. Дошло било времето да извършат механичен преглед на съоръженията. В резултат на тези исполински усилия само една пета от лишените от ток продължавали да бедстват без ток. Иначе водели битка за всеки клиент... Естествено, след като чрез електронните си електромери могат да надуват сметките...

 

НЕПОДОЗИРАНИТЕ МОСТОВЕ НА ПАТРИОТИЗМА

Е-поща Печат PDF

На 16 март едно политическо послание на почетния председател на ДПС Ахмед Доган развълнува българската общественост. Поместваме този дълбок и навременен текст, както и писмото на Минчо Минчев до г-н Доган, като едно изненадващо доказателство, че по пътя на патриотизма човешките сърца понякога откриват и неподозирани мостове.

Ние, в „Нова Зора”, които първи и най-продължително от всички сме писали срещу етническата партия ДПС, бяхме удовлетворени да прочетем неговия навременен анализ, новите измерения на патриотизма, както той го разбира, наложени ни от императивите на историята и общия ни път през нея.

 

ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ НА Д-Р АХМЕД ДОГАН

Раждането на обединителния патриотизъм на българска земя в демократични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.

Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност.

Този Обединителен патриотизъм съществено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Върху тази основа са възникнали класическите национални държави.

Българският Обединяващ патриотизъм в днешното актуално политическо време се базира предимно на необходимостта от Заедност на различието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и различието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолитната национална държава.

И за този политически процесинг са налице външни и вътрешни обстоятелства и фактори:

Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.

 

ЕДИННИ ЩЕ ПОБЕДИМ!

Е-поща Печат PDF

Братя българи, ножът опря до кокала. И нашата кръв, кръвта на народа изтича. И умира пред очите ни нашето мило Отечество. Умира българското село, гинат в градове и градчета поминък, здравеопазване, наука, образование, сигурност. Изкупуват земята ни. Продават надеждите ни. Подлъгват и прогонват децата ни. Обричат на глад и запустение велико рода български и дома български. И ако трябва да повторим поета, ще кажем: а ние позорно превиваме врат и мълчим, позорно мълчим.

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Изследването на Негово Превъзходителство посланик Христо Тепавичаров третира един от болезнените въпроси на днешното българско време - проблема с т. нар. вакъфски имоти. Най-общо вакъфски имот означава султански, т.е. държавен имот, недвижима собственост, подарена на мюсюлмански храм от султана. Той не може да се отдава под наем, но включва земи, гори и сгради, от които се издържа. След Освобождението на България редица селища биват напуснати от турското население, а недвижимите имоти, например неизползваните джамии към онзи момент, остават владение на българската държава. С обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Османската империя признава всички безстопанствени имоти на мюфтийството за собственост на българската държава.

Въпросът обаче придобива дълбоко и съдбоносно политическо значение. Апетитите на мюсюлманското вероизповедание в България, които стават явни с приемането на реституционните закони от българското Народно събрание след 1989 г., са все по-големи и трудно овладяеми. А проблемът с вакъфските имоти става жизнено важен за българската държава.

Изследването на Христо Тепавичаров предлага многопластови наблюдения и дългосрочни анализи по въпросния проблем, със сигурност може да се ползва като ръководство за действие на българската администрация и на българските съдилища при решаването на казуса с връщането на имотите.

Всъщност истината е далеч по-мащабна и може да се определи като заговор срещу българската държава, която излиза, че преди 140 години цялата е била турски вакъф.

Изследването на Н. Пр. Христо Тепавичаров може да бъде особено полезно и на Министерството на външните работи, което очевидно е в безизходица и не знае как да постъпва. С този текст се дава отговор и на заканите на Лютви Местан да съди България заради наложените му глоби, а също така се прави анализ на ситуацията с искането да се ползва “турския майчин език”.

 

СИБИРСКИЯТ ИМПЕРАТОР НА РУСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

• Великата загуба на Русия и славянството

На 14 март, само ден преди да навърши 78 години, в една московска клиника склопи очи завинаги Валентин Григориевич Распутин. Отиде си от този свят като една огромна въздишка за него. И за Русия, на която той със своето творчество беше духовната мярка за свяст, човечност и любов към родината. Непомерно дълбок в проникновението си писател, Валентин Распутин, авторът на разтърсващите повести “Живей и помни”, “Прощаване с Матьора”, “Пари за Мария”, “В тази същата земя” и други, записа името си във всяко руско сърце. Записа го с нетленните кирилски букви на своето писателско слово, на своя талант, съизмерим само с мащабите на необятния Сибир, чийто роден син и чиято гордост и болка беше, е и ще бъде.

Писателят и човекът Валентин Распутин съумя в духа на великата руска традиция в литературата да превърне вечната руска тройка - дарба, живот и творчество, в символ на автентичната мярка за синовна любов към отечеството, на неумираща кръвна връзка с родната земя, с дълга пред нея, със страданията и радостите на своя собствен народ. Дори мълчанието на писателя при него не бе израз на творческо изчерпване или застой, а съкровен знак на онази енергия, в която гневът, протестът и заканата са гърмящата смес на една парола, понятна за всяка славянска душа: „Народ безмолвствует!” И след тази парола, винаги, още от времената на Гогол, през Пушкин и Лермонтов, през Толстой, Достоевски и Тургенев, през Блок и Есенин синовете на Русия са поглеждали небето и стъмнените хоризонти над руската земя, сторвали са кръстен знак и са поемали по пътя на дълга. “Защо ни е патриотизъм - питаше Валентин Григориевич.

- А защо ни е любовта към майката, защо ни е святото чувство към нея за цял живот?” И отговаряше: “Тя те е родила, научила те е да ходиш изправен на своите крака, упътила те е към живота... Любовта към родината е същото като чувството към майката, вечна благодарност и вечна тяга към най-близкото същество на земята. Родината ни дава всичко, каквото имаме, всяка клетка от тялото ни, всяка бенка и всяка гънка на мисълта. Патриотизмът не е само постоянно усещане за връзката със своята земя, но преди всичко дълг пред нея, радение за нейното духовно, морално и физическо благополучие, сверяване като часовник сърцето с нейните страдания и радости...”

 


Страница 235 от 285