Последните проучвания на независимата гръцка социологическа агенция МАРС показват, че десет дни преди парламентарните избори, насрочени за 6 май, политическото разслоение и антиевропейските настроения сред гръцките избиратели се задълбочават, а бягството на привържениците от двете големи политически партии социалистическата - ПАСОК, и по-осезаемо при дясната - Нова демокрация (НД), към другите политически субекти продължава. От февруари, когато беше предишното социологическо проучване на агенция МАРС, доверието към НД е намаляло с 2 %, а предполагаемите места в парламента - със седем.
• Слово послучай 80-годишнината на Валентин Распутин
Уважаеми приятели,
Днес е 15 март. На тази дата, през всичките 27 години, откакто излиза вестник „Нова Зора”, ние, къде по-обширно, къде по-скромно, но винаги и неизменно сме отбелязвали рождения ден на Валентин Григориевич Распутин.
Днес съм пред вас, натоварен с високата чест и отговорност да говоря и за човека, и за световния писател Валентин Распутин, гордост на славянските и кирилски народи, който, ако да бе сред нас, щеше да бъде венценосният юбиляр на нашето възхищение, на нашата човешка признателност и братска съпричастност към неподражаемото му слово и творчество.
Днес обаче тези наши непристорени чувства трябва да отправим към организаторите на тази среща: фондация „Устойчиво развитие на България”, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти, и домакините от Россотрудничество и Руския културно-информационен център. На това място Валентин Григориевич навярно би ме поправил в този мой опит зад блестящата фасада на уважавани сдружения и институции да не спомена имената на хората, станали символ и мярка за всички неща и събития, свързани със словото и приятелството с Русия и руската култура.
На първо място, разбира се, е г-жа Станка Шопова, личен приятел и пазител на паметта за Валентин Григориевич, която, без да изреждам неизборимите й заслуги в това отношение, от негово име ще си позволя да нарека депутат на Русия във всенародния парламент на българската любов към братския руски народ.
|
Ден преди да навърши 78 години, умира Валентин Распутин – съобщават на света информационните агенции.
Валя умрял! – Не мога да повярвам...
До вчера очаквахме от него нова творба – проза или публицистика, все едно. Той пишеше като никой друг. Той беше последният „жив класик на руската литература” (казва го акад. Дмитрий Лихачов), най-автентичният сибирски писател.
Българският читател познава почти цялото му творчество. Познава неговите разкази – от първия до последния, познава неговите изключително драматични повести „Пари за Мария”, „Живей и помни”, „Последен срок”, „Прощаване с Матьора”, „Пожар”. Не мога да забравя интереса към всяка от повестите: публикуваше ги в списание „Наш современник”, книжките четяхме в срок от 24 часа и ги предавахме от ръка на ръка; превеждаха творбите му най-добрите преводачи от руски език – първо, за някое от литературните списания, после в сборници и самостоятелни книги – 11 на брой, в тираж няколко стотин хиляди екземпляра!
Всяко от заглавията, стигнало до книжарницата се разграбваше за часове, както топлия хляб от някогашната фурна.
И днес, като четем или препрочитаме Распутин, изпитваме огромно наслаждение от силата и дълбочината на неговия необикновен талант. Не му е тук мястото да пиша за въздействието на героите му, за неповторимия език, който обогатява и демократизира литературния руски език.
За разлика от някои големи западни автори, които в творчеството си прокарват мотива за “мировата бездомност”, Валентин Распутин воюва за завръщането на човека в дома на Вселената, за пълно съгласие между душата на човека и душата на природата. Колко прекрасна и величествена е тайгата, колко прекрасен и величествен е Байкал, можем да почувстваме не само като ги видим, ние ще ги почувстваме и от страниците на прозата и публицистиката на Распутин.
Ако не бяха непрекъснатите шокови удари от отвратителните изстъпления на окупаторите, които достигат до нас от далечната афганска земя, вероятно вече щяхме да сме забравили, че там продължава да се лее човешка кръв. Защото единадесет години не са малък срок, а нашето съзнание е програмирано така, че замъглява повтарящите се безкрай еднообразни събития. Талибани, „миротворци”, чужди войници, местни полицаи, корумпирани власти, бездомни сираци, племенни вождове, макови полета, жертви на „погрешни” бомби, „пчелички-безпилотници”, импровизирани мини по шосетата, търговия с наркотици, чужди собственици на афгански рудници, тайни преговори за мир, боричкания на близки и далечни държави за влияние, прахосани милиарди на данъкоплатците – всичко това се е преплело в едно омръзнало ни до смърт кълбо на жестокост, глупост и демагогия, което сякаш никой не може да разплете.
|
