Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РОДИНО, НЕ ИСКАМЕ ДА ТЕ ИЗГУБИМ!

Е-поща Печат PDF

• Врящият бежански казан в Гърция

• Обратното броене за България

Опасността от масирана мигрантска атака на границата ни става все по-застрашителна – това беше предупреждението в статията от миналия брой на в. „Нова Зора” „Започна ли обратното броене за България!” (12 април). Вече е факт радикализацията на бежанците и имигрантите в близост до южната ни граница и вследствие „затварянето” на т. нар. Балкански коридор. И особено - след прилагането на процедурата от пакта ЕС-Турция по принудително и силово връщане на мигрантите в Турция.

От друга страна, напрежението в бежанските лагери в Гърция прераства в необуздана ярост и агресия. За съжаление, мрачната прогноза се потвърждава и от бунта на близо 3 000 от общо 12 000 мигранти в лагера в Идомени (Сехово) в дните от 10 до 13 април т.г., и последвалите кървави атаки на гръцко-македонската граница.

 

СВЕТЛИНИ И СЕНКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

Е-поща Печат PDF

Българските турци се явиха на тези избори, както и на предишните – разделени. Движението за права и свободи успя да влезе в Народното събрание, а другата турска партия, Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ) не прескочи 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Победителят от изборите е проевропейската партия ГЕРБ. Онова, което вълнува Турция в българските избори е, че заедно с ДОСТ и Партията на Ердоган изгуби изборите. Защото се знае, че основаването на ДОСТ е вдъхновено от Партията на справедливостта и развитието. Резултатът е втора загуба на Ердоган на този фронт. Основаната като съперник на ДПС, НПСД (Народна партия “Свобода и достойнство”), не постигна политически успех. И въпреки неуспеха, това бяха избори, в които ПСР (Ердогановата Партия на справедливостта и развитието) хвърли огромни усилия.

Изключително успешно от основаването си до днес, ДПС е най-голямата от четирите турски партии, просъществували в България след 1989 г. Историята му започва през 1990 г., а негов основател е Ахмед Доган. Същата година партията успя да вкара 23 депутати в Народното събрание, а на местните избори след година печели 27 общини и 635 населени места. Най-големият успех за ДПС идва на парламентарните избори през 2005 г., когато постига резултат от 13 %, 34 депутатски места и три министерства. На следващите избори броят на депутатите нараства до 36, като се прибавят и четирима евродепутати, представляващи България в Европейския парламент.

 

ПАК ЛЕВСКИ СКОК НА ЦЕНАТА НА ТОКА

Е-поща Печат PDF

• Обяснението разсмива, но повишението разплаква

Бележитият сръбски писател Влада Булатович-Виб е автор на следния афоризъм за хроничното поскъпване на живота: “Колкото ме разплаква повишението, толкова ме разсмива обяснението”.
Точно така става и у нас.

 

БЪЛГАРИЯ В ПРИМКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ГАРОТА

Е-поща Печат PDF

По една стара традиция на линейното мислене се допуска че едни страни са по-богати (съответно и заплатите са по-високи) от други поради постигнатата по-висока производителност на труда. Затова, „ако искате да станете като другите, просто увеличавайте производителността на труда“, в частност – „ръстът на заплащането е и ще бъде функция от ръста на производителността на труда“.

България е чудесен пример за проверка на горната теза. Минималната заплата в страната през 2018 г. е 64% от тази в Румъния, 30% от тази в Испания, 17,4% от тази в Германия и 13% от тази в Люксембург (в размер съответно на 260,76 евро, на 407,45 евро, на 858,55 евро, на 1498,0 евро и на 1998,59 евро). Не по-различно е положението при средните работни заплати (в България тя е 558 евро за третото тримесечие – под нивото на минималната заплата в 12 от страните членки на ЕС).

Наистина ли производителността на труда е единствената причина България за има най-ниски минимални и средни заплати в ЕС?

 

Проф. Боян Дуранкев

 

Ако вземем за оценка БВП на един човек в същите страни (не на един зает!) през 2017 г., то той е бил 8,077 долара в България, 10,785 долара в Румъния, 28,358 долара в Испания, 44,769 долара в Германия и 105,863 долара в Люксембург. Обратно казано, производителността на труда на един човек от населението в България е била 74,9% от тази в Румъния, 28,5% от тази в Испания, 18% от тази в Германия и 8% от тази в Люксембург.

Или, отклонението на отношението „минимална заплата – производителност на труда“ на България спрямо Румъния е -10,9 процентни пункта, спрямо Испания е +1,5, спрямо Германия е -0,6 и спрямо Люксембург е +12,2. Статистически погледнато, не се доказва пряка връзка на заплащането с производителността на труда. Икономически казано, производителността на труда е много важен фактор за равнището на доходите, но… не е основен.

Кои са, следователно, основните причини най-ниските доходи на заетите лица в Европейския съюз да са българските?

Първо, структурата на икономиката на България е типична за третичен периферен капитализъм. Докато централноевропейските страни притежават икономически структури, насочени към производството на блага (продукти и услуги) за крайния потребител, то икономиките на „периферните“ страни притежават разкъсано дребностоково производство; експортират евтини допълващи продукти и необработени природни и селскостопански суровини; разчитат на краткосрочен туризъм и недостатъчни помощи за догонващ икономически растеж от ЕС. Секторите, които създават продукция с висока добавена стойност, се развиват бавно и рисково поради следващата причина.

Второ, свободната миграция на страните от периферията към страните от центъра на ЕС. Напълно естествено, всеки човек, загрижен за бъдещето на себе си и своето семейство, търси по-високо заплащане и по-достойни условия на живот в страните, където те се предлагат. Страните-членки на ЕС, които получават абсолютно безплатно тези подаръци на млади и квалифицирани кадри, се наслаждават и насърчават подобна миграция. Тази тенденция подпомага икономическия растеж в по-развитите страни. Но, същевременно, страните-донори като Румъния, България, Литва, Латвия, Естония, Полша и т.н. намаляват количествено и губят ценен човешки капитал. Ако направим елементарен опит за изчисление на реализираните държавни инвестиции в човешки капитал само за напусналите български граждани, то за около 2 млн. души държавата е влагала по 20 г. за всеки от тях по 2000 лв. годишно (по осъвременени цени), то загубата на страната е 40 млрд. евро; а по линия на пропуснатите ползи в следващите 40 години от всеки от „напусналите“ (при сегашна производителност на труда) сумата набъбва на фантастичните 566 млрд. евро! Тази ситуация за демографски провалените страни се характеризира като двойно наказание.

Трето, в страните с периферен третичен капитализъм са налице по-силни позиции на капитала спрямо наемния труд. Както беше доказано по-горе, не само по-ниската производителност на труда в периферните страни на ЕС е причината за по-ниските доходи; важна друга причина е съотношението „високи доходи – ниски доходи“, което в България е най-напрегнато, измервано чрез известния коефициент на Джини – 40,2 – най-високото неравенство в ЕС, където средно е 30,3! По-голямо неравенство е регистрирано в САЩ, Китай и Бразилия, но не и в друга страна от ЕС.

Илюзия е, че нарастването на производителността на труда в България – само по себе си – ще доведе до настигане на средното ниво на доходите в Европейския съюз. Но ако Брюксел погледне през очите на обикновения български или румънски гражданин, решенията му нито ще са толкова дългосрочни, нито толкова в полза на централна и северна Европа. Що се отнася до България, държавната политика по доходите и данъчното облагане със сигурност се нуждаят от сериозни корекции.

 

Източник: списание „Мениджър“,

Бр. 12, 2018, с. 116-118.


 

ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ПРОГРАМА Е НЕОЛИБЕРАЛНА И НЕОКОЛОНИАЛНА

Е-поща Печат PDF

След продължителни разговори между представители на парламентарно представените партии ГЕРБ, Реформаторски блок, Национален фронт за спасение на отечеството (НФСО) и АБВ, през януари 2015 г. бе изготвено споразумение за коалиционно управление на българската държава. На тази основа в ръководения от Бойко Борисов Министерски съвет е приета „Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.”. По молба на редакцията на в. “Нова Зора”, коментар на тази програма направи проф. Ангел Димов, доктор на икономическите науки, председател на “Социалистическа партия Български път”.

Зора

Програмата на правителството с министър-председател ген. Бойко Борисов е изложена на близо 160 страници и се състои от десетки „цели” и стотици „мерки” за „стабилно развитие на България”. Повечето от тях са групирани и разпределени за изпълнение от съответните министерства - на външните работи, на правосъдието, на икономиката, на селското стопанство...

 


Страница 230 от 302