• ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ЛИ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА В СТИЛ „ОТ КРАКАТА ЗА ГЛАВАТА”
Какво още трябва да се случи, за да осъзнаем какво става и какво предстои да стане у нас и в света?
Ние сме малка държава и съдбата ни е почти винаги в чужди ръце, но все пак от държавниците ни също зависи с кого и накъде да вървим – особено в драматичните времена, когато разпадът на социално-икономическата система е в ускорен ход и самият свят се преобръща, за да дойде най-сетне на мястото си. Обикновено те виждат, че светът се преобръща, но не съобразяват, защото не могат или не им се иска да съобразят какво ще стане после и че това „после” няма да закъснее. И че то ще е различно от онова, което виждат и чуват. Затова и страхът им надделява; те се паникьосват и винаги се обръщат към този, който им се струва, че е най-стабилен и непременно ще ги закрепи до себе си, ще им помогне и спаси. Той, разбира се, не ги спасява, но поне ги уверява, че е техен, т. е. на България приятел и брат, че ги цени особено много и че непременно ще ги пази до себе си винаги и винаги ще разчита на тях. Това е неотменна норма в поведението на българските политици и държавници от Освобождението насам и те никога не са се отклонявали от нея, още по-малко пък да са я поставяли под съмнение.
• ИЛИ КАК СЕ ПРАВИ АМЕРИКАНСКИ МАЙДАН
След шокиращата победа на Доналд Тръмп над Хилъри Клинтън в президентските избори в САЩ отиващата си неолиберална върхушка от американския истаблишмънт постъпателно премина от пряка конфронтация в добре планирана и скъпо платена окопна война срещу новия президент. Тя започна още първия ден след неговия избор и преди той да е встъпил в длъжност като президент на САЩ.
Няма да се спираме на „спонтанните” демонстрации в нощта и в деня след избора не само защото те са вече минало, но и защото те бяха проект на една друга цел и планиране.
Веднага след победата на Тръмп Джордж Сорос и компания, които по техни собствени изчисления потрошиха над милиард и половина долара за яловата изборна кампания на Хилъри Клинтън, се срещнаха във Вашингтон, за да обсъдят промени в стратегията на борбата за свалянето или като минимум
„укротяването” на Доналд Тръмп
която сигурно ще струва много повече от това, което дотук са дали.
|
Едмънд Бърк: „Епохата на рицарството отмина. На нейно място е дошла епохата на софистите, икономистите и пресметливите; и славата на Европа е угаснала завинаги. Никога, никога повече няма да видим тази благородна лоялност към ранг и пол, това изпълнено с гордост подчинение, това достойно послушание, тази смиреност на сърцето, което пазеше жив дори и в самото робство духа на една извисена свобода.”
• Обръщение на Джон Пилджър по време на «Logan Symposium” (“Съюз срещу секретността, наблюдението и цензурата”), организиран от Центъра за разследваща журналистика, Лондон, 5-7 декември, 2014
Защо журналистиката е толкова податлива за пропагандата? Защо цензурата и извъртането са се превърнали в стандартна практика? Защо “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост” мамят читателите си? Защо младите журналисти не се учат да подлагат на анализ програмата на медиите и да оспорват високите претенции и ниските цели на една фалшива обективност? И защо не знаят, че същността на това, което се нарича водещи медии, не е информацията, а властта. Това са неотложни въпроси.
Извън биографичното, най-добрият аргумент за дълбоката стойност и прониквеност на творчеството на Пьотр Бицили е сякаш неугасващата актуалност на неговите наблюдения. Интелектуалец от най-висок ранг, историк с изумително почтено прилагане на методологията към фактите, литературен критик и философ-есеист, Бицили остава пределно непознат за съвременната българска четяща общност. Обяснимо е. Не само защото днес почтеното отношение към професията и мисията на интелектуалеца е зачертано до дъно, но и защото в “играта на пилета”, както казва Джон Пилджър (в статията от този брой) не изисква подобна нагласа. И все пак, когато трябва да си обясним действителността и живота ни в нея вън от рамките на ежедневието, винаги се обръщаме към мъдри мислители, такива като Бицили, като Унамуно, Тойнби, Едмънд Бърк, към Маркс или Тома Пикети...
|
