Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЧАСОВНИКЪТ НА КРЕМЪЛ ОТМЕРИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧАС

Е-поща Печат PDF

Когато този брой бъде в ръцете на читателите вече много неща ще са по-ясни. Сега обаче оставаме до факта, който разтърси не само „Седемте кули на Кремъл“, но отекна зашеметяващо в концертната зала на света като неочакван камертон за оркестрантите на световната политика, и особено за несменяемия от дълго време негов неумолим диригент. В своето обръщение към властовия и политически елит на Русия, президентът Владимир Путин, като гръм от ясно небе, през отминалата седмица зададе параметрите на едно ново начало в политиката на великата страна, което всъщност потвърждава известната истина, че руснаците винаги се връщат, за да си вземат своето.

Много са векторите очертани в това обръщение на Путин, очаквани, може да се каже дори,  на границите на търпението на руския народ.

Тази кратка бележка няма претенциите за изчерпателност и дори частичен анализ, но от последвалата веднага след обръщението оставка на правителството на Медведев, както и прикриваното с трудност смущение, изписано на лицата на някои заклети „герои“ от т.нар. либерална команда, става ясно, че то слага границата, отвъд която започва новото време на величие и изпитания в пътя на Русия през историята – предавана, лъгана и унизявана вече повече от четвърт век, и сатанизирана при всеки опит да възрази и защити великите начала на своето достойнство!

И защото, където трябва, и от когото трябва из тайните кабинети, централи и медии, са съвсем наясно кой е факторът във възправянето на Русия, кой е главният двигател и координатор на нейното възмогване, черните бои и грозните епитети се заизливаха и изливат връз Владимир Владимирович още след неговата реч в Мюнхен през 2007 г. Те са с такава щедра разточителност, че по-скоро постигат обратния на желаното ефект, защото разкриват своята злостна преднамереност и паника, от една страна, и очертават тоталното превъзходство на президента на Русия, от друга, в сложната политическа игра на световния шахмат. И доколкото рупорите на злобата не се уморяваха да говорят за „дългата ръка на Путин“, за хибридните негови войни и намеси в изборния процес дори на САЩ, важни, но посредствени фигури от ястребите на Запада, се разпореждаха да бъдат инсталирвани противоракетни отбрани с двойно предназначение, и да бъдат придвижвани танкови колони до самите граници на Русия. И именно на този фон се очертаваха изключителните качества на Владимир Владимирович, когото самата съдба и Божествения промисъл изглежда бяха изпратили в полисражението на историята.  Дори само с резеца на едно снизходително изричано „партньори“, той успяваше да пререже с лекота ствола на извънмерното им самочувствие на победители и властелини.

Както знаем историята свидетелства, че при всички опити на Запада за завладяване на Русия, той никога не е отбирал от тънки намеци и деликатни предупреждения. Аргументът, който го е отказвал макар и временно от намеренията му, е бил единствено дебелата руска тояга. Изглежда тази стара неразумност наложи преди година, през март, в контекста на очертаващия се нов, вече трети поход за завладяването на Русия, нейният президент да поотрезви разгорещените глави на финансово-глобалистките елити, които си бяха въобразили, че могат да се отнасят към великата страна, като към „бензиностанция с ракети“. Тогава той каза онова „А“  от първата буква на Азбуката на Путин, която светът предстои дълго да изучава и да разчита. Мнозина очакваха, че втората буква ще бъде изречена много по-скоро, но нали още провидецът Тютчев е казал: „Умом Россйю, не понять“. И президентът Путин я изрече в точното време и на точното място, сиреч, когато прецени, че логиката на обстоятелствата и разположението на силите на шахматната дъска, бяха най-благоприятни за това. За Кремълския часовник оставаше само да отмери този исторически час, а светът да се вслушва как ехото заглъхва.

Много са измеренията в обръщението на Владимир Владимирович, но всъщност два са главните акценти: очаквани, както споменах,  на предела на търпението за по-голямата част от руското общество.

На първо място това е мощната насоченост на обявените от него политики за издигане качеството на живота в Русия; за повишаване на благосъстоянието на онзи значим сектор от руското общество, чрез който т.нар. пета колона и нейните западни суфльори, се надяваха да лишат от подкрепа и широко народно доверие президентът  на Русия. Те залагаха икономически мерки, за които знаеха, че неминуемо ще предизвикат социално напрежение и дори предизвикателно саботираха всеки президентски указ и всеки опит за поврат към по-социална политика и отговорност пред народа на Русия. Всуе. Всичко, обаче с което се е захващал Владимир Владимирович, той е успявал да довърши, може би защото обладава едно от най-великите качества на руския човек: да има търпението да изчаква и да премисля, преди да отреже.

Вторият акцент на обръщението отбелязва границата, отвъд която никой не би следвало да се заблуждава вече, че Русия може да се примирява с ограничения суверенитет, който й налагат нормите на т.нар. „Нов световен ред“. И трябва да се каже, че това попадение на Путин е буквално в десятката. И че то ще има дългосрочно значение за Русия, за мястото й в света, както и за мястото на Путин като демиург на руското бъдеще и  история и за самочувствието на всеки отделен неин гражданин.

За всеки човек в многонационална Русия ограниченият суверенитет, наложен й в резултат на предателството на късно социалистическия елит и последвалото разпадане на СССР, винаги е бил болката, която е разяждала стоманената твърд на неговата човешка чест и самочувствие. В този смисъл промените в Конституцията, които предстоят да станат обект на всенародно обсъждане, се явяват и вторият, много важен удар в мордата на шестващия по света глобализъм, особено след декларираната от президента Тръмп ориентация на САЩ в полза на националните държави. Ехото което последва от Москва очертава началото на края на един опит светът да бъде подчинен и потопен във форменото робство на транснационалните компании.


И макар че подавянето на апетита на финансово-олигархичния интернационал на силите на „дълбоката държава“ и в САЩ, и в Русия, няма да бъдат решени в едно сражение, изходът от битката, която предстои за бъдещето на народите, и бъдещето на света, е по-скоро оптимистичен.

Всичко това е тема необятна със своите аспекти, която в най-голяма степен засяга и бъдещето на българската нация, и на българската държава. Това е така доколкото волята и мисълта на Русия за себе си, за света и за себе си в света, за нас, българите, винаги е било въпрос с огромно и непреходно историческо значение. Съкровена, извечна и общобългарска е причината: ние обичаме Русия!.. Обичаме я в нейното величие и блясък, в нейното страдание и горест, обичаме я просто, защото е Русия. И широко погледнато тази наша обич, която винаги е извирала от цивилизационните глъбини на историята, дори днес, когато под гримасата на обстоятелствата, България и Русия са се отдалечили, се явява като незаобиколим геополитически фактор с непреходно значение. Това не бива да забравя никога колониалната администрация – упражняваща временно  делегираната им от колонизатора, власт.

Сиреч, нито един български патриот не може и не бива да си представя бъдещето на България без сътворения от историята геополитически съюз между руси и българи. Това е неизличимият код на паметта на кръвта и тя е, която ни кара с надежда да вярваме, че Русия неминуемо ще заеме дължимото и неотнимаемо свое място в картата на българското културно и политическо битие, не поради друга причина, а заради вменената й от Бога, отговорност пред бъдещето и историята. За българската държава и нация този въпрос е от първостепенно значение. И дълг на всички, които упражняват властта, е да разясняват тези истини комуто трябва, по примера на цар Борис III. Ние, българите, добре знаем ведно с всички балкански народи, че мощното дихание на великата империя през мрака на робства и неволи, винаги е стопляло надеждите за свобода, за траен и справедлив мир, и винаги е било упование за всяка благодарна душа, в координатите на този кръстопът на света, обременен от история, вражди, падения и победи. И че нищо тук не е ставало и не става, и няма да става без волята на Русия.

Но доколкото това са все пак проекции за бъдещето нека надникнем в анализа на Александър Халдей за проблемите и изпитанията, които има да преодолява Русия в следващите десетина години.


 

ОЩЕ ЕДНА ПРОВОКАЦИЯ НА ДПС: ГРАБВАЙТЕ КЛЕЧКИТЕ!

Е-поща Печат PDF

Още една провокация на ДПС:

„Официалният език в републиката е българският”

Конституция на Република България, глава първа, чл. 3

Зададат ли се избори, и от партията на Ахмед Доган започват да валят жалби, предупреждения и претенции, целящи да събудят и мобилизират депесарския електорат. През 1989 г. лозунгът беше „Върнете ни имената!”, след което поискаха турският език да се признае като втори официален. Когато това не мина, издействаха си новини на турски по националните телевизия и радио, както и факултативното изучаване на „майчин език” в училищата. Днес това им се вижда недостатъчно, та пожелаха изучаването на „майчиния език”, разбирай, на турския, да се разшири и да стане задължително. А с оглед на парламентарните избори през 2013 г., поискаха да се промени Изборният кодекс, като се допусне предизборна агитация на „майчин език”.

 

НАЙ-МНОГО СЕ РЪКОПЛЯСКА НА КОМЕДИАНТИ

Е-поща Печат PDF

Казвали сме вече- не е фатално това, че Росен Плевнелиев няма да се кандидатира за втори президентски мандат. Фатално е това, че ще сдаде поста едва през януари 2017 г., през което време може три пъти да ни вкара във война с Русия...

Не сме предполагали обаче, че ще завърши мандата си като фарс. А първото, и надяваме се последното му обръщение пред Европейския парламент, заслужава да бъде описано от таланта на някой като Алеко Константинов.

Неговият вечен Бай Ганьо възкръсна, но този път като „един проевропейски президент на проевропейски народ”. Вярно, че антируската му филипика бе прекъсвана от аплодисменти, но както призна и председателят на Европарламента Мартин Шулц, не всички евродепутати били съгласни с него. Защо да не допуснем, че хората са се забавлявали на шутовските изпълнения? Друго ако не, това „one man show” (представление с един изпълнител) трябва да е внесло малко разнообразие в скучното ежедневие на евродепутатите.

Колко лъжи им сервира „това, което имаме като президент”?

Първо, че е „един горд проевропейски президент на проевропейски народ”.

Второ, че ние, българите, сме котва на стабилността и мотор на положителното развитие в Югоизточна Европа.

 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН И НАВРЕМЕНЕН ТРУД

Е-поща Печат PDF

С интерес прочетох деветата поредна книга на о.р. полк. Веселин Божков, озаглавена „Епохата на Кемал Ататюрк и трагедията на България” (430 страници).

Авторът е юрист, роден е в Лудогорието. Бил е прокурор в Силистра, по-късно е назначен в органите на ДС и в продължение на 27 години е на ръководна длъжност в нашето контраразузнаване против Турция. Той познава отлично цялостната подривна и шпионска дейност на Турция против България.

Основни източници за написването на книгата са разсекретените документи на българското военно контраразузнаване, ДС и полицията за периода от Освободителната война досега. Документацията е обилна, достоверна и по категоричен начин доказва, че от Освобождението до наши дни всички турски правителства водят тотална разузнавателна и подривна дейност против България с цел Родината ни отново да бъде потурчена или на част от нейната територия да бъде създадена Турска република по подобие на тази в Кипър.

Авторът подробно разглежда ролята на Ататюрк като голям турски държавник, който е определил и каква да бъде турската политика по отношение на България. Подчертани са големите заслуги на Ататюрк като забележителен революционер, който с помощта на Русия и СССР изгони интервентите от Турция, ликвидира Султаната и Халифата и създаде съвременната турска република. Наравно с това авторът документално доказва, че Ататюрк е бил сериозен геополитически враг на нашата държава.

 

Моята основна цел: ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ДОВЕРИЕТО

Е-поща Печат PDF

• Интервю на президента Румен Радев за Българската телеграфна агенция

 

- В днешното интервю ще Ви задам въпроси, свързани с енергетика, европредседателство, финанси, вътрешна и външна политика.

Но нека да започнем, ако ми позволите, с Вашето посещение в Русия. Какви са резултатите от посещението и как повлия на отношенията между двете държави?

Румен Радев: Първо, искам да ви благодаря за това интервю. Считам, че Българската телеграфна агенция има огромен информационен потенциал и интервю като това е крачка този потенциал да се разгръща по-нататък.

Виждаме, че това посещение, и това трябва да го отчитаме, е след десет години без диалог на най-високо равнище. За това време бяха загробени три стратегически енергийни проекта, а с тях и възможността България да се превърне в енергиен център на Балканите.

Знаем, че има проблеми в отношенията между Европейския съюз и Русия. Те са напрегнати. В този контекст русофобската реторика на определени български политици не допринася за развитието на диалога с Москва, към който диалог, между другото, се стремят все повече, и то влиятелни, европейски държави.

От друга страна, аз тръгнах за тази среща и за тези разговори с ясното съзнание за силната обремененост от тези тежки и разрушителни политически декларации, включително и от сегашното мнозинство, което, нека не забравяме, обяви в свой доклад Русия за заплаха миналата година. А всичко това влияе на нашите отношения.

Да споменавам ли изобщо и за опитите за пренаписване на историята, на Освободителната война, към която Русия е особено чувствителна. Русия, според мен обаче, също трябва да извърви своя път към думите на видния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, че България като люлка на славянската цивилизация е дала духовното начало на Русия. Русия също трябва да уважава нашата история и културни достижения.

Ето в това тежко наследство мисля, че тази визита беше важна крачка за възстановяване на доверието и за изграждане на отношения на основата на равноправие и взаимно уважение. Определено мисля, че Русия също е готова и има воля в тази посока.

- Тоест, Вие смятате, както в България се създаде едно такова мнение, че не сте се върнали с празни ръце. Имаше такива коментари, че е било пренебрежително от страна на руската държава да Ви съобщи за посещението на премиера Борисов, което е тези дни. (30-31 май, б.ред.)

- Аз мисля, че можем да говорим за пренебрежително отношение, ако да речем, бяхме провели един формален 20-минутен разговор, в присъствието на филолози и историци да си говорим само за азбуката и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа, и то в присъствието на най-влиятелните министри - на енергетиката, на икономиката, на промишлеността и търговията. Щеше да бъде, може би пренебрежително, ако след формалните срещи президентът Путин беше казал “довиждане” и се беше обърнал. Напротив, той ме покани за среща наистина на четири очи, без преводачи, без асистенти, която продължи около 40 минути.

Така че въпросът тук по-скоро е към правителството, което неофициално търси контакти с Москва, а официално я обяви за заплаха, и то съвсем неотдавна.

Що се отнася до връщането с празни ръце. Тук категорично не съм съгласен, защото знаете, че договорите са прерогатива на правителството. Но както видяхме през годините, то не им придава особено голямо значение. Както ги подписа, така се отмята от тях.

- При посещението не трябваше ли да има присъствие на министри?

- Аз пак казвам - този въпрос е към правителството. Наистина правителството се ангажира с конкретните резултати, с конкретните договори и това е неговата работа. Но отмятането от тези договори струваше пари и на България, и на Русия.

И при цялата тази, виждате, много трудна ситуация, която се създаде през годините, беше много важно да се възстанови доверието. Това беше и моята основна цел. Виждате, че аз наистина пожелавам на правителството да оползотвори това доверие, което се изгради. И включително и до днес не престават опитите на говорители, на депутати, на мнозинството по всякакъв възможен начин да се омаловажи моята визита. Аз няма да постъпя като тях. Напротив, бих се радвал правителствената делегация, водена от премиера Борисов, да конкретизира сътрудничеството, защото това е в интерес и на двете държави, в интерес и на Европа.

Между другото, в тези разговори поставих много ясно областите, където България много трудно може да отстъпи. Например лицензите за производство на въоръжение от нашия военнопромишлен комплекс. Не можем да допуснем друга държава отвън да ни разрешава къде и как да изнасяме оръжие, произведено в България. Повдигнах важни въпроси, касаещи облекчени условия и по-добри цени на доставка на руски енергийни ресурси. По-добри условия за присъствие на български бизнес на руския пазар. И руската страна демонстрира наистина една откритост и готовност за конструктивно обсъждане на тези въпроси и наистина получаване на едни по-добри условия за България. И аз силно се надявам българското правителство да продължи работата в тази насока и да постигне конкретни резултати.

- Понеже се чуха коментари, че едно такова посещение в този момент едва ли не ни отдалечава от Европейския съюз и НАТО. Как бихте отговорили?

- Това е все едно да си зададем въпроса “Северен поток-2” отдалечава ли Германия от Европейския съюз и НАТО. Не, разбира се. Мисля, че е крайно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа дори истеризация в отношението си към Русия и да престанем да губим, докато другите печелят и се настаняват на пазарите ни, които ние отстъпихме сами.

Виждате, че там беше и президентът Макрон, там беше и канцлерът Меркел. А предстои в началото на юни визита на президента Путин в Австрия. Нека погледнем и статистиката. Франция е в конкуренция с Германия кой да бъде най-големият инвеститор в Русия от европейските държави. Нека видим огромния стокообмен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въпрос.

- Вие споменахте енергийните проекти между България и Русия и само българските проекти, които са обвързани с Европейския съюз. България ще изгражда “Български поток” или газов хъб “Балкан”?

- Мисля, че и двете ще станат реалност. Но първо, газовият хъб “Балкан” е рожба на кризисен пиар след скандалния провал на проекта “Южен поток”. За да има хъб обаче, трябва да има газ. А газ няма. Между другото това е един рационален проект - газовият хъб, и той трябва да бъде подкрепен. Но точно липсата на газ рискува този многомилионен проект да гълта пари за разработка и строежи, без да е ясно точно как и с какво ще функционира този проект. Както виждаме, газ към момента няма за този хъб. Предстои спиране на трансбалканския газопровод, единствения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. “Южен поток” е загробен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме собствен. Втората тръба на “Турски поток” започна своето изграждане, но е неясно накъде ще продължи - през Гърция за Италия или към нас. Това означава, че в средносрочна перспектива газовият хъб, и то с ограничен капацитет на интерконекторите, които едва сега ще започнат да се изграждат, газовият хъб може само да спомогне за диверсификацията на нашето собствено снабдяване с газ, и то твърде условно.

Ако искаме наистина да удовлетворим нашите големи амбиции да бъдем страна, която разпределя, продава, доставя газ, това означава, че трябва отнякъде да има газопровод с капацитет. Най-вероятно, ако успеем да се преборим, това е втората тръба на “Турски поток”. Но това означава допълнителна зависимост от още една страна транзитьор, това означава по-голяма цена и по-голям риск за доставките.

- Европейският съюз излезе, миналата седмица мисля, с едно решение за облекчаване на доставките на газ на пет държави, включително и България, бяха наложени ограничения на “Газпром”. Това няма ли да помогне практически за по-бързото осъществяване на проектите?

- Определено ще спомогне и това е изключително благоприятен момент за нашата правителствена делегация, която точно след това решение отива в Москва. И тук е мястото вече за едни прагматични преговори и отстояване на нашите интереси. Но за да може да отстояваме нашите интереси, крайно време е да имаме енергийна стратегия в средносрочен и дългосрочен план, която да извърши дълбок анализ и която да постави ясни цели и да даде отговор на тези въпроси.

Защо Меркел беше в Русия и настояваше за “Северен поток”? Защото много ясно знае, че бъдещето е на държави с конкурентоспособна икономика, а това означава достъп до евтина енергия и сигурност на доставките. Нещо повече - виждате, че сега всички държави се борят да получават повече газ, да могат да го разпределят, продават и транзитират за други държави. Това означава големи такси, значителни приходи, сигурност и влияние. И затова аз много се надявам, че Европа, и времето идва най-сетне да постави на принципна позиция този въпрос, че когато говорим за енергийна сигурност и енергийна ефективност, най-добре е тези тръби да влизат директно в държави от Европейския съюз.

Между другото, все повече гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и прагматичен начин. И за мен е недопустимо да има тук един двоен стандарт към отделни държави. Не само по отношение на храните, но и по отношение на енергетиката. Защо “Северен поток-2” да може, а “Южен поток” да не може. Защо може едни държави съвсем свободно и открито да получават огромни приходи от транзит на газ, а други държави да трябва да завоалират своите намерения със сложни формулировки точно за тези си амбиции.

Вярвам, че усложнената геостратегическа обстановка, средата за сигурност и амбициите на Европа за конкурентоспособност на икономиката ще дават импулси за в бъдеще и на двата проекта - и на газовия хъб, и на проекта за пряка доставка на руски газ през Черно море за България и оттам за следващите страни от Европа.

- Как според Вас се вписва рестартът на проекта на АЕЦ “Белене”?

- Зависи изцяло от правителството. Виждате, че политиците от мнозинството, които съвсем доскоро парадираха със спирането на проекта, сега парадират с неговото възобновяване. Според мен атомната електроцентрала “Белене” трябва да бъде построена, но при ясна правна рамка, без финансово обвързване и с минимален финансов риск за държавата, при доказана целесъобразност и много важно - при надеждни механизми за контрол на ядрения риск.

- Вашата оценка за сделката за ЧЕЗ. Някак си май нещата се поразмиха във времето.

- Използвахте много точна дума - поразмиха. Скандалът с ЧЕЗ извади на повърхността много тревожни въпроси, които аз зададох между другото още в избухването на този скандал. Кой стои реално зад тази сделка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма как изобщо да тръгне. Защо службите не сработиха и чий интерес отстояха? И най-важният въпрос - какви са финансовите схеми и откъде ще дойдат парите? И до ден-днешен няма отговор на нито един от тези въпроси. Въпреки усилията на председателя, парламентарната комисия според мен бе използвана по-скоро тактически, за да може да се канализира общественото напрежение, възмущението и в крайна сметка скандалът да се размие и потуши. Но въпросите остават. И съм убеден, че ако говорим за защита на държавния интерес, трябва да бъде установена истината и трябва да се потърси отговорност от определени хора. За мен случаят ЧЕЗ е открит.

- От началото на годината България председателства Съвета на Европейския съюз за шест месеца - безспорно важно събитие за държавата. Каква е Вашата оценка за него до този момент, остава още един месец до неговия край?

- Много е трудно да дам еднозначна оценка на едно такова мащабно събитие, защото то може да се оцени със система от критерии.

Те могат да бъдат най-различни - определяне на приоритети, организация, усилия, конкретика, реални резултати. Мисля, че българското правителство определи актуални за региони и за Европа приоритети. Министър Павлова и администрацията работят така, че да има нужната организация за тези събития. България показа, че може да администрира процесите от европейския дневен ред.

Що се касае до конкретиката, според мен има разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията. Страните от Западните Балкани не получиха ясна перспектива за присъединяване, но за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от посрещания, изпращания, колко европейски лидери ще седнат на една маса, и много важно как точно ще се ръкуват, и което се превръща едва ли не в основен критерий за успеха на председателството. Мисля, че прекалената употреба на европейското председателство за политически PR някак си погасява европейската симпатия на българите. Защото виждате, че хората говорят в крайна сметка повече за проблемите покрай трафика и за менюто на официалната вечеря. Ако трябва да обобщя това европейско председателство, смятам, че ако със същата страст, с която българското правителство се хвърли да работи за просперитета на народите от Западните Балкани, ако със същата страст правителството се хвърли да работи за собствения си народ, тогава ни очаква едно по-добро бъдеще. Стига, разбира се, ефективността да бъде на доста по-високо ниво от тази, демонстрирана за Западните Балкани.

- Да Ви върна на тази тема. Все пак това е едно от ключовите събития на председателството ЕС-Западни Балкани. Западните Балкани смятат, че трябва да получат покана да влязат в Европейския съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все пак тук бяха държавните глави на всички от Западните Балкани, както и най-големите европейски лидери. Какво смятате Вие - има ли конкретни резултати и какъв е успехът на България?

- Както видяхме, конкретни резултати, освен добри намерения, няма. Ако сравним с Декларацията от Солун през 2003 г., присъединяването се замени с перспектива. Това е наистина многозначително, трябва да изчакаме, трябва време - дали наистина ще има развитие със спора за името между Македония и Гърция, но това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за членство в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 млрд. европомощ за инфраструктурни проекти в основни европейски финансови документи, или ще останат да висят? Така че реалните резултати са далеч от намеренията и обещанията.

- Как смятате, защо Президентството не участва в тази среща и Вие като държавен глава? Има различни спекулации по темата.

- Според мен това е част от стратегията на правителството и аз непоканен не ходя никъде. Но на откриването на европейското председателство на 11 януари аз ясно формулирах своите виждания за една социална, достъпна за своите граждани Европа. Вместо това, гражданите получават снимки от Моста на влюбените. Затова казвам, че точно тази стратегия всъщност превърна европейското председателство в операция по политическа реклама.

- Този Ваш отговор дава начало на следващия въпрос. Каква е оценката Ви за диалога между институциите? Има ли проблеми, какви са те? Все пак премиерът наскоро спомена, че е време “двата коня да теглят каруцата” в една посока?

- Вие виждате, че диалог няма. Срещата между Европейския съюз и Турция бе договорена с чужд канцлер, без да бъде уведомен българският президент, при положение, че се кани президент на съседна държава. Българският президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европредседателство. Българският президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди държавници.

Но що се отнася до каруцата, считам, че някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм убеден застъпник на демокрацията.

- Какво Ви дава повод за това мнение на автокрацията?

- Аз съм говорил неведнъж по тези въпроси. Но това е обсебването на всички институции, не само институции, медии и т. н.

- Да се върна към финансовите въпроси в държавата. Преди няколко седмици са чуха изказвания, че до края на председателството България ще влезе в чакалнята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези срокове са реални?

- Първо, присъединяването към еврозоната е стратегическа цел на България. Това присъединяване ще ни гарантира България да бъде в ядрото на европейските интеграционни процеси. Трябва обаче да сме наясно кога, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.

Знаете ли, когато се срещнем с лидерите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въпроси: защо при една много по-мощна и устойчива икономика и социална система те не подават молба за членство. Получавам интересни отговори, които си струва да анализираме и да погледнем този проблем от всички възможни страни. Както всички знаехме, ние сме отличници, написали своето “домашно”, покрили всички числови критерии и едва ли не от нашата воля и вътрешен консенсус и решение зависеше кога ще поведем борба за влизане в т. нар. чакалня за еврозоната. И даже поехме ангажимент, вътрешно наше обещание това да се случи до края на европредседателството.

Последните новини от Брюксел обаче показват, че и това няма да стане. Причините са до болка познати и аз не искам тук отново да ги коментирам. Но това, което явно породи смут в България, това е настояването на нашите европейски партньори и на Европейската централна банка, на Европейската комисия влизането в чакалнята да бъде обвързано с влизането в Банковия съюз. А това вече влече след себе си много по-сериозни условия. Това означава истински, реален мониторинг на нашата банкова система.

Също така трябва да направим анализ и оценка на риска за присъединяването на нашата крехка икономика и неустойчива социална система към еврозоната. Трябва да имаме ясен национален план, който да ни гарантира стабилност и на икономиката, и на нашата социална система и в процеса на присъединяването, и след него. Така че явно тук ще трябва тепърва да пишем по-задълбочено домашно.

- Позволете ми да задам въпроси, свързани с правомощията на президента. През първата си година наложихте вето на няколко закона, които бяха преодолени бързо и лесно от парламента. Това не омаловажава ли действията на президента за ветото? И подобни коментари се чуха и относно Консултативния съвет при Вас - един от важните инструменти на президентската институция.

- Мисля, че Президентството има най-висока легитимност, защото президентът се избира с пряк вот, но той няма реални действени инструменти. Въпреки това методичното погазване на мнението и позициите на президента според мен води до натрупване на обществено неудовлетворение, което рано или късно властта ще усети.

По отношение на Консултативния съвет за национална сигурност мисля, че за проведените досега заседания съм поставял важни въпроси: за националната сигурност, за отбраната и сигурността, за укрепване на суверенитета - да речем дори чрез необходимост от усъвършенстване на Закона за вероизповеданията. Нещо, което очаквам да се случи от миналата година, но то така и не се случва. Вече изпълнението на поетите ангажименти, на постигнатия консенсус, лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги изпълняват. Но въпреки това мисля, че тук се повдигат важни за обществото ни теми, които чакат своето решение. Нещо повече - излизат от анонимност позиции на политици, на политически партии. А това винаги е добре за демокрацията.

- Много се говори в България, а и в Европейския съюз, за борба с корупцията. В последните доклади се отбелязват успехи на България, създава, се, дори мисля, че в момента, “мега орган”, който да се бори с корупцията. Какво означава това според Вас?

- Да, за корупцията наистина България говори много и прави малко.

Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон - започнаха ремонтите по него, още преди да бъде обнародван. И аз съм сигурен, че този процес ще продължава по ремонтиране на този закон. Но моето мнение за органа е известно - за новия създаден мега орган за борба с корупцията. И то не толкова за това, че той е абсолютно подвластен на мнозинството в парламента, най-вече за това, че неговите правомощия и структура и инструментариум са насочени повече към борба с корупцията в миналото, отколкото да има ефективни инструменти за разкриване, пресичане, предотвратяване и разследване на корупционни схеми сега, в наши дни, и гарант, разбира се, и в бъдеще да се процедира по този начин.

- И накрая да Ви задам един въпрос - според едно социологическо проучване този месец една президентска партия, оглавявана от Вас, би постигнала около 37 процента успеваемост. Как смятате Вие?

- Аз мисля, че такива проучвания показват само растящото неудовлетворение в нашето общество от политическата класа и риска от политически проекти, които ще търсят да се внедрят в този вакуум. Но бих подкрепил, бих приветствал политически субекти, които са насочени към решаване на проблемите на обществото и които срещат неговото разбиране и подкрепа.

 

29 май 2018 г.


 

 


Страница 226 от 403