Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КЛАДЕНЕЦЪТ НА ХЕКАТА

Е-поща Печат PDF

„Кабинетът е обречен ако не оттегли предложението си за пенсионна реформа” – каза съпредседателят на „Реформаторския блок” Радан Кънев в средата на миналата година. Тогава зад скандалните промени, предложени от ГЕРБ, твърдо застана „най-евроатлантическата партия” ДПС, формирайки с партията на Бойко Борисов така нареченото тематично мнозинство. Въпреки че депесарите бяха „помолени” лично от Борисов да не подкрепят второто му правителство, та да не пришивали ГЕРБ към тях.

Ябълката на раздора между ГЕРБ и „присъдружните” партии от четворната управляваща коалиция бе намерението на икономическия екип на водещата партия да „одържави”, тоест да вкара в бюджета на НОИ, парите, натрупани в частните универсални пенсионни фондове.

Точно както навремето Симеон Дянков - като вицепремиер и министър на финансите в първото правителство на ГЕРБ - вкара резерва на НЗОК във фискалния резерв на държавата и те „изчезнаха” - също като парите на вложителите в КТБ.

 

ГАЗОВРАТ...

Е-поща Печат PDF

„Да докарат тука потока, да си направим едно хъбче и който иска, да си взема от тука газ, както от Турция”, размечта се премиерът Бойко Борисов след визитата си при Юнкер в Брюксел, последвала оповестения от руския президент Владимир Путин отказ от проекта „Южен поток”.

Това е то цялото „шменти-капели”, с което Борисов „реши” проблема с газопровода, по който през българска територия към Европа щяха да преминават годишно по 63 милиарда кубометра природен газ, а България щеше хем да има алтернативни на тези през Украйна газови доставки, хем щеше да получава и по 400 милиона евро транзитни такси на година.

Огъвайки се пред натиска на САЩ и Брюксел, българските управляващи обезсмислиха проекта и от „Южен поток” той стана „Турски поток”. България пропусна уникална възможност да стане незаобиколим фактор в енергийната политика на ЕС и като най-важното звено от газопровода да договори за себе си най-изгодни условия. Вместо това, след време ще получаваме от Турция същия руски или азербайджански газ, но по цени, които Турция ще определи.

 

ПАЗАРНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ НА ГЕРБ - “БЪЛГАРСКА СЛЕДА” В САЩ

Е-поща Печат PDF

Пропагандистите на пазарния фундаментализъм все ни дават за пример „пазарните” САЩ. Но в сравнение с днешна България Америка е идиличен социален остров. Ще дам пример с енергоснабдяването. ЕРП в САЩ се наричат public utilities - „комунални услуги”. ЕРП са държавни или държавно регулирани частни монополи. Регулацията включва осигуряването на достъпни цени за крайния потребител и надеждно снабдяване.

В град Ню Йорк ЕРП е частен монопол (ConEd, наследник на фирмата на изобретателя Томас Едисон) за доставка на електроенергия, газ и пара. ConEd e регулиран от Федералната комисия за енергийно регулиране и от щатската Агенция за енергийни проучвания и развитие. Но другите ЕРП в щата Ню Йорк са държавни (щатски) - обществени корпорации, като Нюйоркската енергийна агенция за континенталната част на щата Ню Йорк, или общински с нестопанска цел като Лонгайлъндската енергийна агенция за извънградската част на Лонг Айлънд.

 

Паскал БРЮКНЕР: В СВЕТОВНИЯ ХАОС НАИВНОСТ НЕ Е ПОЗВОЛЕНА

Е-поща Печат PDF

• С атентата в Берлин се провали жалката социология на извинението

- Какво мислите за атентата в Берлин?

- Повече от всякога се намираме в трагизма на повторението. Онази нощ в Берлин бе поредната реплика на голямото земетресение на земята на цивилизацията, каквото беше 11 септември 2001 г. Рухването на Световния търговски център си остава встъпителната атака. Тя беше най-поразителната и най-смъртоносната, но оттогава ужасът се връща отново и отново като сезоните, на редовни интервали. Лондон, Мадрид, Париж няколко пъти, Брюксел, Орландо, Сан Бернардино, днес Берлин. Репликите следват една след друга, но за Германия това е бойното кръщение, мащабен атентат, който я поставя на първа линия.

От месеци насам тревожните сигнали се умножиха, нападенията с ножове, неуспешните атентати, без да забравяме онзи агент от германското разузнаване, тайно приел исляма, който работел за “Ислямска държава”, като в сценарий, достен за сериала Homeland. Най-лошото се случи и може да се повтори.

Тази касапница е и поражение на всички обяснения, с които ни проглушиха ушите за френските причини за тероризма. Казваха ни, че Франция е мишена заради “тоталния” лаицизъм, заради законите за 2004 и 2010 г. за фереджетата, заради случая с буркините. С други думи, ако сме били по-либерални, никога нямало да страдаме от такава враждебност. Разбира се, Германия участва скромно в коалицията в Ирак. Но тя няма нашето колониално минало в мюсюлманския свят. Тя е мултикултурно общество, там бурката не е забранена, дори и да се очертава закон в тази посока, и въпреки това джихадистите я удариха. Пропадна цялата жалка социология на извинението, която изпълва страниците на нашите вестници или на американската преса. Тя предполага рационалност на тероризма, която не съществува. Единствената причина за джихадизма е да унищожава всеки, който не е радикален мюсюлманин.

 

НАШИЯТ ЛЕОНИД ИЛИЧ

Е-поща Печат PDF

• Вятърът на времето ще отвее всички лъжи и всички неправди за Леонид Брежнев, партиен и държавен ръководител на СССР, един от най-големите приятели, които е имала България
• Л. И. Брежнев почина на 10 ноември 1982 г., точно седем години преди антисоциалистическия преврат на нашите доморасли перестройчици

Гробното мълчание, с което медиите у нас се отнасят и към рождената дата, и към годишнината от кончината на последния значителен ръководител на Съветския съюз, може би е предопределено от съвпадението на двете дати - 10 ноември 1982 г. и 10 ноември 1989 г.

Всичко това поражда много въпроси. И един от тях е от принципна важност: човекът, обявен за символ на застоя, на безвремието, на склерозата на установената в СССР политико-икономическа система, заслужава ли днес паметта и интереса на обществото? Та нали това бе ръководителят, за който твърдят, че изпитвал осъдителна, непреодолима страст към ордените, медалите и званията?

За да отговорим на този въпрос, трябва да бъде проследена истинската биография на Леонид Илич Брежнев; трябва да бъде претеглено всичко „за” и „против” нея, както и нейната необективност в голяма степен, и дори лъжливост, и приживе, и преди смъртта му, и след нея.

В такива случаи толерантните политици оставят професионалните историци да дадат в бъдеще вярна оценка за делата на определена историческа личност.

От смъртта на Л.И. Брежнев изминаха 34 години, през които се извършиха колосални промени в света. Това вече не само ни дава право, но и ни задължава, особено нас - преживелите този период, да дадем трезва оценка за т. нар. време на застоя.

 


Страница 225 от 228