Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• На вниманието на все още будните българи и в памет на загиналите по време на Априлското въстание

„...и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци…„

Христо Ботев, „Хайдути”

Продължение от бр. 14

Що е вакъф?

Ще започнем с изясняване на предмета на исковете – става дума за вакъфски имот. Според ищеца по гореидентифицираното дело вакъф е имот „отреден за благотворителни богоугодни нужди”, в конкретния случай „за богоугодни хигиенни цели”, принадлежащ по силата на „верска догма на цялата конфесионална общност”.

Според Уикипедия вакъф или вакуф (под руско влияние), в Османската империя и други ислямски страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели.

Това е достатъчно, за да се очертаят основните характеристики на понятието вакъф – имот, придобит чрез дарение, целево предназначен за богоугодни нужди или цели. Личността на придобиващия имота очевидно не е част от характеристиката на института вакъф, тъй като тя би могла да бъде религиозна или всякаква друга благотворителна институция. Ясно и безспорно е, че правото върху имота, определен за вакъф, възниква по силата на „верска норма” на Шериата, а тя няма аналог в действащото българско право, който да послужи за основание за претенция за собственост. Именно поради тази причина мюсюлманското вероизповедание правно обосновава исканията си, позовавайки се на норми, актове и спогодби, които по силата на действащото българско законодателство и изрично по силата на разпоредбата на член 32 от Закона за изповеданията от 1949 година са отменени с всички произтичащи правни последици.

 

ПРОЦЕСЪТ НА ВЕКА

Е-поща Печат PDF

Пристигнах в Рим на 10 септември 1982 г. като пълномощен министър към нашето посолство. На 25 ноември гръмна из света вестта за арестуването на Сергей Антонов. Посолство ни се оказа в епицентъра на тези събития.

Посланикът Венелин Коцев замина на консултации в София. След неговото заминаване ме извикаха в италианското външно министерство и препоръчаха да не се завръща в Рим. Така останах Временно- управляващ - от декември 1982 до април 1984 г., - по време на следствието срещу Сергей Антонов.

След няколко дни, на нова среща в италианското външно министерство, ме посъветваха касиерът при посолството ни, Тодор Айвазов, който бе тези дни на командировка в София, да не се завръща в Рим, защото ще бъде арестуван. Съобщих спешно в София, а Поли, съпругата на Тодор, пред мен му се обади по телефона. Така бе избегнато арестуването на още един българин в Рим. А третият обвинен - Желю Василев, отдавна окончателно се бе прибрал в България.

Често са ме питали как посрещнахме новината за арестуването на Сергей. Не скривам, че ударът бе зашеметяващ. В първите моменти се появи коварната мисъл дали Сергей има нещо общо с атентата станал преди повече от година. Но веднага макар и мъчително, разумът започна на протестира и нещата тръгнаха да заемат своите места. Да допуснем, че Сергей има нещо общо, но ненормални ли са българските служби да продължават да го държат тук, в Рим, повече от година след атентата?

 

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД СЪКРАЩЕНИЕТО “ПРОФ.” – ПРОФЕСОР ИЛИ ПРОФАН?

Е-поща Печат PDF

Рушители на съвременна България

Поради все по-скоростното усвояване на западните стандарти целокупна България вече така изпростя, че видим ли пред нечие име съкращението “проф.”, с право се питаме с кого точно си имаме работа – с академичен кадър или с академичен профан.

 

ЕДИНЕНИЕТО Е ВРАТАТА КЪМ БЪДЕЩЕТО

Е-поща Печат PDF

ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА В-К „НОВА ЗОРА”

 

Във връзка с откритото писмо на Инициативния комитет на Национално движение „Помирение за възход на България” и програмата на движението, публикувани във в-к „Нова Зора”, бр. 37 от 9 октомври 2018 г., искам да споделя някои  свои виждания по проблема Единение. Мисля, че Единението е като врата, заключена с няколко ключалки и за всяка една е необходим точния ключ. Нека наречем

Откриването на пътя

ПЪРВИ ключ

Инициативният комитет правилно оценява, че разединението е непрекъснатите  дребнави боричкания между партии, държавни институции и различни социални групи е пагубно, не само за  просперитета на народа, но и за бъдещето на българската държава. Тревожни призиви за единение се изказват  и от отделни трезво мислещи политици, учени, дейци на културата и хора от бизнеса. В тази връзка проблемът е откриването на пътя към така жадуваното единение.

Представяните до сега виждания,  как да се постигне, макар и частично  обединение, са повърхностни, разнопосочни и като цяло утопични.

Обединителни призиви като:  Оставете вашите виждания и елате при нас, са неработещи и водят до  още по-голямо задълбочаване на разединението и конфронтацията. Няма как да се обединим, когато няма разбиране за компромиси и отстъпки. Неработеща, непродуктивна е и инициативата за единение на групата учени от БАН. Основната им идея, че е възможно единение само въз основа на  цели и приоритети за бъдещо развитие и просперитета на България, без да има помирение във връзка с близкото политическо минало са утопични. Не е възможно единение, без помирение и взаимно опрощаване на „греховете”. Също така и вижданията за бъдещето, към което трябва да се стремим, са мъгляви и като цяло погрешни. Това което е сега, трябва да се промени коренно, изцяло. Не се предлагат „здравословни“  виждания за държавата, икономиката, образованието, здравеопазването, културата, сигурност, а се „дъвчат” идеи и „научни” постановки, доказали своята погрешност.

ВТОРИ ключ  бих нарекъл

Единението на водачите

да се мисли за  обединение на цялата нация, на осъзнато и активно единодействие на народа като цяло, е илюзорно. Огромното мнозинство от хората няма да разберат и мотивите и същността на съдържанието на тези идеи. Това не е и необходимо. Същото се отнася и за политическите и управленски програми на партиите. Хората оценяват не това, което се говори и пише какво ще се прави, а по резултатите от  политическата и всяка друга дейност в държавата. Реалистично е да има стремеж и да се работи за единение, дори само по отделни проблеми, между водачите на народа. Това са ръководствата на политическите партии, основните държавни институции и на научните и културните организации.

ТРЕТИ ключ – особено важен е

Единство на властта

За да се върви успешно към единение, е необходимо да се работи целенасочено срещу  причините, пораждащи и задълбочаващи разединението. Възможността за единение зависи  на първо място от качествата на водачите на народа, от техните разбирания, стремежи и действия. Качествата на хората, каквито се явяват мисловните способности, нивото на знание, притежаването на  мъдрост и морал, са решаващи за характера на деятелните изяви на човека. Състоянието на тези качества е обективна даденост за всеки индивид и много трудно се подава на външни въздействия. Затова водачите на народа трябва да бъдат хора,  притежаващи добри мисловни способности и развито съзнание, съчетани с мъдрост, морал и чувство за реализъм. Алчността, себелюбието, гордостта и егоизма, са противопоказни в тази насока. За ръководителя на хора, са необходими още и организационни способности и обща култура.

 


Не може да се говори за  единство на властта в държавата и едновременно с това да се  утвърждава някаква „хвърчаща” независимост на трите основни власти! А също и че тези власти – законодателна, изпълнителна и съдебна щели взаимно да се контролират. Как ще се контролират след като  са независими една от друга ? Че това е една утопия, е видно от практическото прилагане на тези схващания. Взаимният контрол между трите власти се е изродил в непримирими сблъсъци между тях. Освен това, липсата на контрол върху тези власти води до  разединение, вражда и сблъсъци вътре във всяка от тези три власти. За единството на властта в държавата е необходим реален обединяващ фактор, а не празно говорене. Очевидно е, че тази форма на държавно устройство не е много сполучлива. Всичко това може да се поправи и да се изгради единна и силна държава. Но за да стане това са необходими  желание, воля и „стъпване” на истинно знание.

ЧЕТВЪРТИ ключ

Отговорност и честност

За притежаването на каквато и да е власт в държавата, трябва да се носи отговорност за  използването на властта или за бездействието с нея. Така наречената политическа отговорност е мъглява работа. За изпълнение на управленските функции в държавата на всички нива, трябва да се носи  лична административна отговорност, а при нанасяне на гелеми вреди – наказателна отговорност. За 30 години България бе съсипана – разорена, разграбена, обезлюдена. Също така и българите с голямо безочие и наглост са лъгани и унижавани – но за това виновни няма! Защо?

ПЕТИ ключ, това е

Личният пример

Пречка за единението е и моралното гниене на много от представителите на трите власти, от върховете им, до най- низшите нива.

Ежедневие са изявите на слугинаж, малодушие и  продажничество от страна на висши държавни служители. Откритото и безскруполно обслужване на  чужди интереси е не само вредно за България и то не само руши националния ни суверенитет. То е и унизително за народа! Широко разпространени са също корупцията и всевъзможните далавери, с цел лично облагодетелстване. Всичко това се чувства и вижда. То угнетява, отвращава и обезверява обикновените хора. Как тогава да повярват на призивите  за единение и да тръгнат след такива водачи ? Конфуций ни е оставил голяма мъдрост в която се казва, че владетелят трябва да възпитава поданиците си преди всичко с личен пример, а не с говорене и насилие. Този съвет важи и за властниците в държавата на всички нива. Къде е личният пример на сегашните ни управляващи ?

ШЕСТИ ключ е може би най-фината ключалка на вратата към народното единение. Той се нарича

възход чрез знание

Липсата на истинно и работещо знание за устройството  и управлението на държавата е основополагаща причина за сегашната  материална, интелектуална, културна, демографска и морална разруха, в която  е затънала България. Да се върви към възход без знание, ще бъде пътуване, изпълнено с  горчивина и неуспехи. Необходимото знание трябва да го даде науката, а тя за жалост, се занимава със себе си, със своите дребнички спрямо бъдещето на държавата интереси и проблеми. Българската наука все още не е осъзнала своето  място, не е осмислила своя дълг и не функционира целенасочено, организирано и ефективно.

До единение не е възможно да се стигне, ако не е на лице знание, мъдрост, морал и воля за постигането му. Единението не е възможно и когато се върви с рогата напред. За да се постигне успех при  усилията за единение е необходимо и взаимно опрощаване на греховете от миналото и отправяне на поглед напред към бъдещето. Раните трябва да се лекуват

с въздържаност и доброта.

Тогава не скърца вратат, която води към единение.

Защото злото не се отстранява със зло, а с добро, ни съветва Мъдростта ! Предпоставки за Единение са  взаимното уважение, добронамереността, сътрудничеството и взаимопомощта. До единение трудно ще се стигне, ако не се върви към хармонизиране и  уравновесяване във всички сфери на обществения живот. Ако не е на лице видима, осезаема справедливост в обществото и особено при икономическите отношения, единението на народа е проблематично. Справедливостта е сестра на  равновесието и хармонията, а това с това и на Единението !

За всеки проблем, голям или малък и от каквото и да е естество – има само едно най-вярно решение. И ако водачите на народа са разумно мислещи, ще намерят това решение и ще се споразумеят за съвместни действия. А ако не са мъдри, както е сега, ще воюват ежедневно помежду си. Народът  ще бъде единен, когато се постигне единодействие между неговите водачи!

Единението е врата към бъдещето, заключена с тези 6 ключалки, които водачите на народа са призвани да намерят!

От тях зависи и бъдещето на народа и бъдещето на държавата!

 

полк. о.з. Цано Цанов


 

 

АЛМАНАХ „ОГОСТА” - ДУХОВНИЯТ ГЕРОИЗЪМ НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЖИВОТ

Е-поща Печат PDF

Наскоро излезе от печат “Алманах за литература, изкуство, култура „Огоста” (Монтана, 2014 г.), и представлява едно наистина сериозно опровержение на създадената в последните двайсет години представа за немощната Северозападна България. Но ако това е вярно в голяма степен за индустрията и селското стопанство на този край, Алманахът свидетелства, че тукашните литератори, художници и културни дейци по своите умения, дарование и творчески идеи, по задълбочените изследвания на родните си места (краеведението) се съизмерват с постиженията на най-добрите свои събратя от столицата и другите големи градове.

Сборникът представя 388 автори, голямата част са родом  от Северозападна България, останали са и днес там. Други, вече „чужденци”, принадлежат към най-изявените у нас имена. Заедно, всички тези творци оформят цялостното впечатление за нивото на българската култура въобще, и именно това прави Алманаха своеобразно огледало на българската духовност.

 


Страница 225 от 319