Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ИНАЧЕ - КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ ВЪРВЯТ...

Е-поща Печат PDF

В Деня на славянската писменост и култура, няколко часа след като в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” беше отслужена празнична Света литургия и молебен, а отсреща, пред Националната библиотека, бе извършен тържествен водосвет в присъствието на висши държавни, академични и църковни представители, пространството пред катедралата беше променено до неузнаваемост...

Съвсем случайно, привечер минавах покрай „Св. Александър Невски“ и видях необичайна гледка - на стълбите на храма и в пространството пред и около него многобройни абитуриенти танцуваха под ориенталски звуци на ромски оркестри, предавайки си бутилки с алкохол. За пушеците с мирис на марихуана няма да споменавам. И разбира се, неизменно брояха до 12.

Това, което особено ме впечатли, бяха родителите им, които най-често снимаха покъртителната гледка с мобилните си телефони и с блага усмивка на лице. Оказа се, че сбирката от абитуриенти включва младежи от няколко централни столични училища, някои от които се водят „елитни“.

Никоя от прииждащите групи абитуриенти не влезе вътре в храма обаче. Нито пък родителите им. Учители също не видях. Единствените, които прекрачиха прага на храма, бяха група чужди туристи и озадачената им екскурзоводка, потресени от впечатляващата гледка.

Признавам си, че с голямо усилие, но и от любопитство, издържах на този звук и гледка около половин час. И като си тръгвах, „забавлението“ продължаваше с пълна сила.

 

ХРИСТО БОТЕВ – ГЕНИЯТ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

Е-поща Печат PDF

2 юни – ден на Ботев и падналите за свободата на България

 

На този свещен старопланински връх, обвеян с предания и легенди, геройски загива Христо Ботев. Така се сбъдва молитвата, която той изповядва през целия си необикновен живот. Поетът революционер си „найде гроба в редовете на борбата“, умирайки „за правда и за свобода“. Но той остава безсмъртен, защото, както сам е казал, „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Трагичната гибел на войводата, както и черното бесило на Апостола край София, са вечните символи на народа ни.

Оттук, от тези скали и орляци, покрити с „бели кости и със кървав мъх“, започва вторият живот на Христо Ботев – неговият път във вечността. Подвигът му е нашето духовно небе. Той изпълва въздуха на Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, на цяло Българско; слива се с нашите страдания и борби, надежди и победи. Народът и днес съхранява дълбоко в сърцето си образа на своя велик син.

 


Така животът, творческото дело и саможертвата на Христо Ботев стават неотделими от съдбата на България. Народът и историята, тези най-справедливи съдници, завинаги са определили мястото на войводата и поета в славната кохорта на най-големите строители на тринадесетвековна България. В съзвездието на нашите безсмъртни предци светлее пленителният образ на 28-годишния гений на България. Името му е редом с имената на хан Аспарух и княз Борис I, на Кирил и Методий, на Климент Охридски, на цар Симеон и Асеневци, на свети отец Паисий, на Георги Раковски и Васил Левски. Ботев съвсем естествено и заслужено е името, без което не можем.

Стекохме се тук, на Ботевата Околчица, от заводи, кооперативни поля, строителни скели, от обновени градове и села, от училища и войскови поделения, за дълбок поклон пред подвига на Христо Ботев и на 205-те юнаци от легендарната му чета. Изкачихме се на тази българска Голгота, за да склоним глава в признателност пред делото на загиналите в борбата срещу турското иго и фашизма, в бранните битки за свободата и независимостта на Отечеството. Ние сме тук, обзети от чувства на преклонение към всички борци – знайни и незнайни, за които патриархът на литературата ни изрече най-съкровените си слова:

 

„Българийо, за тебе те умряха.

Една бе ти достойна зарад тях.

И те за теб достойни, майко, бяха...“

 

Втори юни е Ден на героизма в името на родината. От този ден извират кристално чистите чувства на нашата патриотична гордост. Тук мълчаливо правим своя отчет пред паметта на героите и мъчениците.

Трудът, творчеството, борбата са дълбоката същност на народната душевност и битност. Те са отговорът на въпроса как България оцеля на този световен кръстопът. И не само оцеля, но се въздигна до най-високото стъпало в своето развитие.

Трудът, творчеството и борбата са главното, характеристиката и спецификата на пътя на България не само във възходите, но и в преодоляването на трагиката в нашите паметни 13 века. Това е предвечният български път, озарен от мълнии и пожари, но и от светлината на непреходното творчество. Прекъсван и съсичан, забравен и забраняван, покриван с мрак и отново осветляван от победи, съзидание и мисъл, пътят на родината не се изгубва в безкрая на времето. Този наш път потъва в ослепените очи на Самуиловите войници и се възражда в децата им. Той се срутва заедно с бойниците на Търновград, но възкръсва в Панагюрище, Перущица и Батак. Много са духовните жалони по нашия път. Достатъчно е да се посочат законите на хан Крум, буквите на светите солунски братя и българската азбука – нашата кирилица, пожарите на Априлското въстание, Шипка, Сливница, Илинден и Преображение 1903-та, победите в Балканската война 1912-1913 г.

Щастливи сме, че пътят на България достигна целите, към които се стремяха, за които мечтаеха и се бореха плеада мъченици и герои. Техните завети са наше непреходно наследство, оплодено с нови ценности; наследство, което ще бъде патриотичното богатство на всяко потомство.

Ценим и още по-дълбоко ще съхраняваме съдбовните мигове в нашата история, в които народът ни е отстоявал с кръв и слово свободата и народностната си независимост, творял е своите материални и духовни ценности, утвърждавал е хуманистичното съзнание.

За поколенията, които ни предхождаха, и за нас, съвременните граждани на България, Ботев е образец на българска смелост, сила и гордост, на беззаветна борба и непреходно творчество, които изковаха историческата съдба на народа ни. Величието на неговия подвиг, започнал от Калофер, преминал през граници и забрани, познал бури и светкавици, за да се извиси до приоблачните висоти на древния Балкан, се крие в неговата проповед, която надмогна времето. Христо Ботев постоянно търси социалната правда на века и вярва в доброто бъдеще на родината и света.

Ето това е Христо Ботев! Възправен в цял ръст над земята на България и в нашите сърца.

Обаянието на Христо Ботев се излъчва от цялостната му титанична личност на поет и публицист, учител и революционер. Каква изключителна сплав от огнен темперамент и пламенна любов към поробеното отечество, от омраза към душманите на народа и всяко потисничество, към предателството и фарисейщината. Той се кълне силно да люби и мрази. Тези два огъня изковават перото и сабята му, лирата и тръбата му. Поет и мислител, журналист и предводител, теоретик и организатор на революционната борба – той е блестящ пример на хармонична личност.

Завладяването на кораба „Радецки“ на 16 май 1876 г. е образец на революционна акция. Едновременно с качването на четата от Гюргево излитат телеграмите със съобщението на войводата до вестниците „Журнал дьо Женев“ и „Ла републик Франсез“. В него образованите европейски народи и техните правителства се призовават да протегнат приятелска ръка на борците за свободата на България. А ултиматумът на гениалния вожд на четата до капитана на кораба Дагоберт Енглендер, направен на френски език, е блестящо доказателство за цивилизован дипломатически такт и национално достойнство. Европейската преса пише с възхищение за войводата: „Хубав като Аполон, страшен и войнствен като Марса…“.

Геният на Ботев е уникално творческо и обществено явление. Той не само създава и утвърждава естетиката на българската национална революция, но я и сродява с най-прогресивните идеи на епохата. Благодарение на него българското художествено слово прехвърля естетическите рамки на възрожденската традиция, за да се превърне в непреходност с огромно политическо и социално въздействие. След „Борба“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“, „Смешен плач“ и т.н. това слово се издига нависоко, изравнява се с образци на европейската духовна традиция. Христо Ботев пише най-хубавите и най-силните български редове и тласка далече напред развитието на нашата художествена мисъл. Той ратува за „всеобщий напредък“ на народа, прозира в зората на свободния ден. Ето защо, когато искаме да обясним необяснимата за някои дълбока народност на нашата култура, нейното обществено и естетическо верую, постоянно се обръщаме към Ботев.

Поетът и публицистът Христо Ботев оставя безсмъртни уроци за всички, които искат да служат на отечеството с перо, с усърден труд, с бранна жертвоготовност. Неговият кристално чист подвиг ни учи: между думите и делата не може да има разминаване; подобно на борбата за свобода и социална справедливост, днешното съзидание има нужда от силни хора, от чисти души, които поставят интересите на народа пред всичко и над всичко.

Той ни учи, че истинското изкуство е немислимо извън вълненията на времето, че то е част от обществения дълг. Не можеш да бъдеш поет или строител, художник или съзидател, ако не си готов да увиснеш „със страшна сила“ пред съда на хората и времето. Това е един от най-великите Ботеви завети. Неслучайно всички, които са научили добре този непреходен завет, остават в паметта на нацията и продължават да участват в нейния напредък.

 

2 юни 1981 г., връх Околчица


 

 

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД СЪБИТИЯТА В МАКЕДОНИЯ

Е-поща Печат PDF

Геополитическите игри на САЩ по отношение на Украйна вече отвориха гражданската война в страната. И за да поддържат състоянието на хаос около границите на Русия, и за да не стихва напрежението в центъра на Европа, САЩ са готови да потопят в хаос още една европейска държава - Македония.

Македония беше република в бивша Югославия

Малка и достатъчно спокойна страна, но и тук е налице точка на напрежение. Това е албанската диаспора в страната, която по някои оценки съставлява около 25 % от населението на Македония. До нея е Албания, до нея е и Сърбия с Косово, фактически окупирано от НАТО, където албанските екстремисти се чувстват на воля. И именно този албански фактор сега трябва да стане източник на дестабилизация в Македония.

 

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Е АКТУАЛЕН И ДНЕС!

Е-поща Печат PDF

ЦЕНЕН Е НА ЗАПАД, НО НЕ И В БЪЛГАРИЯ...

Преди 30 години тогавашният заместник-председател на Комитета по печата доц. Владимир Симеонов сподели, че е готов да предостави контрактация на автор, който се нагърбва да напише научна, художествено издържана „пълнокръвна биография” на Георги Димитров; на човека, изтъкан „от страсти и неволи”, комуто „нищо човешко не му е чуждо”; на действителния Димитров, издигнал се от работник и синдикален деец до висотите на световната политика. Подобно пожелание днес е повече от възможно след декласифицирането на фондове в наши и чуждестранни, главно съветски, архиви, както и след публикуването на дневника на Георги Димитров.

 

Турция: ДОСАДНО ЛЯТО С ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Аслъ АЙДЪНТАШБАШ

На 24 май новоизбраният председател на управляващата в Турция ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Бинали Йълдъръм, бивш министър на транспорта, корабоплаването и съобщенията в правителството на отстранения Ахмет Давутоглу, връчи на президента Реджеп Тайип Ердоган списък с министрите в новия кабинет. Ердоган утвърди състава на правителството, а за политическите наблюдатели остана да строят хипотези относно политиката, която кабинетът на Бинали Йълдъръм ще води вътре и извън страната. Йълдъръм ще има шестима вицепремиери: Нуреттин Джаникли, Мехмет Шимшек, Нуман Куртулмуш, Йълдъръм Тугрул Тюркеш и Вейси Кайнак. Нуман Куртулмуш и Йълдъръм Тюркеш са „наследство” от кабинета на Давутоглу. Вторият влезе като „прибежчик” от крайно дясната Партия на националистическото действие (ПНД) в коалиционното правителство на Давутоглу след изборите на 7 юни 2015 г., остана като вицепремиер и в кабинета на бившия министър председател Давутоглу след предсрочните парламентарни избори на 1 ноември 2015 г. В кабинета на Бинали Йълдъръм има още 20 министри. Няма да ги изреждаме всички, ще посочим само Йомер Челик (министър за ЕС); Сюлейман Сойлу (на труда и социалната сигурност); Мехмет Йозхасеки (на екологията); Мевлют Чавушоглу (на външните работи, останал от кабинета „Давутоглу”); Нихат Зейбекчи (на икономиката) и Берат Албайрак (зет на президента Ердоган, министър на енергетиката и природните ресурси, какъвто беше и в кабинета „Давутоглу”); както и Фикри Ъшък (министър на националната отбрана, който в кабинета „Давутоглу” беше министър на науката, индустрията и технологията).

Премиерът Бинали Йълдъръм описа програмата на своето правителство с едно изречение: „Президентската система е наш дълг!” А министърът за Европейския съюз Йомер Челик охарактеризира бъдещата европейска политика на Турция така: „Европейският съюз е важен, но не е единственият избор!”.

 


Страница 224 от 382