Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СМЕШЕН ПЛАЧ

Е-поща Печат PDF

Мафиот да си в България, и трудно те арестуват, и адвокатите ти намират и най-дребния повод да атакуват обвинението. Така стана и с прословутия наркотрафикнат Евелин Банев, по известен като Брендо, чийто “бизнес” отдавна е прекрачил родните граници. И който сега ще бъде представен за една година на италианското правосъдие, за да се види какви ги е дробил на Ботуша.

Адвокат Ина Лулчева веднага изрази съмнения, че той действително ще бъде връщан всеки път у нас, за да дава показания по българското му дело. И че дори това действително да се случи, правото му на защита ще бъде нарушено, тъй като няма да има достатъчно време да се подготви за участие в процеса, който тече в Софийския градски съд вече години.

 

ВИТЯЗЪТ

Е-поща Печат PDF

 

„С любов и единство можем да се спасим

Сергей Радонежки

Николай Петрович Бурляев е родом от Москва, народен артист на Русия, кинорежисьор и театрален и филмов артист. Блестящата му кариера в киното започва в „Иваново детство” и „Момчето и гълъбът”, когато още няма навършено пълнолетие. И двата филма получават най-високите награди на филмовия фестивал във Венеция през 1962 г. Творческата биография на Николай Бурляев включва повече от седемдесет филма, в които участва като актьор и като режисьор.

След 1990 г. изповядва и работи за осъществяване на възраждането на славянската идея и за съхранение на православието и е инициатор на каузата за обединение на „нравствените сили на славянския киносвят”. В тази връзка през 1992 г. народният артист Николай Бурляев създава киноцентъра „Русский фильм” и е негов пръв директор. Негова е и инициативата за създаването на международния кинофестивал „Золотой витязь”. Знаменателното в случая е, че „Златен витяз” възниква като знак на почит към делото на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий – 24 май. Освен това фестивалът „Златен витяз” оказва безценна подкрепа на творците в Русия в началото на трудните 90-те години, също както и на славянството и православието. И досега Николай Бурляев посвещава цялата си творческа енергия на тази идея и в биографията на „Златен витяз” са записани над дванайсет кинофорума, като всеки от тях получава благословията на патриарх Алексий II и патриарх Кирил, които неведнъж лично откриват фестивала.

 

ФЕСТИВАЛЪТ НА ПАТРИОТИЧНАТА ПЕСЕН „ОТЕЧЕСТВО“, НАЧИНАНИЕ ВДЪХНОВЯВАЩО И НЕОБХОДИМО

Е-поща Печат PDF

На 2 юни, в град Плевен, бе открит Фестивалът на патриотичната песен „Отечество“, организиран от областната структура на ПП „Нова Зора“ и Творческо обединение „Зора“ към сдружение „Еразия“. Председател и на двете е неуморната и вдъхновена Евгения Иванова.

Тази година Фестивалът е осми поред. Този факт предполага утвърждаването на една традиция, привлякла вниманието не само на плевенската общественост, но и на състави и гости дошли от различни краища на страната и изпълнили до краен предел зала „Катя Попова“, където в последния момент бе приютена културната проява, заради лошата метеорологична обстановка. 38 състава от цялата страна се включиха в 8-то издание на фестивала. Техните изпълнения бяха оценявани от авторитетно жури с председател Елка Недялкова - преподавател в НУИ „Панайот Пипков” и членове: преподавателят в същото училище Валентин Недялков и Ваня Делийска – ръководител на детския хор „Звъника“, една от културните гордости на града.

Точно в 10:00 часа гръмнаха звуците на „Мила Родино“. След химна, с кратко приветствие към участниците и зрителите се обърна председателят на ПП „Нова Зора“ и главен редактор на едноименния седмичник - Минчо Минчев. (Словото поместваме отделно.)

Евгения Иванова имаше привилегията да открие фестивала и да покани на оригинално украсената сцена, най-напред Фанфарния духов оркестър от Начално училище „Христо Ботев“, Плевен, с ръководител Павлин Ангелов и Вокална група „Ботевци пеят“, с ръководител Надежда Николова. В деня на Ботев и загиналите за Свободата на Отечеството, техните изпълнения бяха искрата, от която лумна пламъкът на патриотичните вълнения, обхванал и участници, и публика.

Заредиха се различни хорове и групи, индивидуални изпълнители и дуети. Пееха и млади, и стари, пееха участници и зрители. Журито не прекъсваше участниците, водеше си бележки, понякога слушаше заинтригувано, друг път си кимаха с глава един на друг, но никой, както се видя, не се усъмни в тяхната  компетентност, авторитет и справедливост в оценките.

Точно в 12 часа водещата на събитието Даниела Заркова прикани участниците и публиката със ставане на крака да почетат паметта на героите. Воят на сирените влетя в зала „Катя Попова“, издигна се над смълчаните редове, изпълни душите и сърцата на присъстващите, и сякаш съедини жарта на подвига в наднебесните български поселения с живия пламък на патриотичното чувство, огласявано от безсмъртните звуци на вечните български песни.

Организаторите бяха вписали в сценария и една изненада, която се оказа може би най-неочаквана тъкмо за главния редактор Минчо Минчев. Той трябваше да награди с отличителен знак „30 години вестник „Зора“ изявени доброволци – разпространители на вестника. Оказа се, че Евгения Иванова и за това е помислила. Знаците бяха предварително изработени, а удостоверенията към тях – надписани.

Освен това за участниците, които се състезаваха в различни категории, тя бе предвидила многобройни награди и достойни отличия. За журито остана само удоволствието да уточни отличените.

Много колективи и отделни изпълнители бяха наградени. Награди получиха и много от организаторите, но най-важния извод от този паметен ден, 2 юни, около който всички се обединиха, е че Фестивалът на патриотичната песен е прекрасно начинание  - вдъхновяващо и необходимо.


Наградени участници


Хорове:

Звание “Лауреат” бе присъдено за Хор „Балкански звуци“, с ръководител Живка Петрова;

Първо място получи Камерен хор град Тервел, с ръководител Живко Колев;

Второ място бе дадено на Хор “Емилия Банчева” с ръководител Галя Кокорска;

Второ място получи и Камерна формация “Лира”, град Нови пазар,  област Шумен, с ръководител Милка Данаилова;

Вокални групи: Лауреат на Фестивала е вг от с. Одърне, община Пордим, с ръководител Величка Димитрова;

Първо място - вокална група “Дружба” при  Народно читалище “Пробуда” 1907, село Подем, община Долна Митрополия;

Първо място се присъди и на Мъжка певческа група “Георги Измирлиев” от град Горна Оряховица,  с ръководител Аспарух Костов;

Второ място – Вокална група “Извор”  при Клуб на пенсионера, с. Телиш, област Плевен, с ръководител Веско Генчев;

Вокална група “Еделвайс” при Народно читалище “Иван Радоев”, град Пордим, с ръководител Красимира Борисова;

Трето място - Вокална група “Наша песен” село Коиловци, община Плевен, с ръководител Николина Станчева;

и на Вокална група “Надежда” при Клуб на пенсионера, град Белене, с ръководител Стефка Джантова.

Най-високата награда за индивидуално изпълнение получиха Ива Николаева Иванова от с. Стежерово, община Левски и Румен Петков от Клуба на хора с увреждания, град Плевен.

Журито присъди звание “Лауреат” на Начално училище “Христо Ботев” град Плевен - за цялостна творческа дейност;

златни медали получиха Фанфарен духов оркестър, с ръководител Павлин Ангелов;

и  Вокална група “Ботевци пеят”, с ръководител Надежда Николова.

Специалната награда на вестник “Нова Зора” получи Красимир Кунчев от град Червен бряг.

Специалната награда на ПП “Нова Зора” бе връчена на Група за морски патриотични песни “Катерник” при Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса, град Созопол, с ръководител Наска Калата.


 

И ЩЕ ДОЙДЕ ЖИВАТА ВОДА

Е-поща Печат PDF

С празнично шествие започна юбилейният Пети фестивал на патриотичната песен „Отечество“, който се проведе на 5 юни т.г. в Плевен и бе посветен на всички загинали за свободата на България и на 140 години от Ботевата гибел.

Организацията на такъв форум като фестивала на патриотичната песен „Отечество” изисква не само огромна енергия и талант за комуникация, но и сериозна визия във времето и мащабите, и основната тежест отново се падна на областната структура на ПП „Нова Зора” с председател Евгения Иванова, както и ръководеното от нея творческо обединение „Зора” към сдружение „Евразия”. Конкурсът всъщност се превърна в традиционна изява в живота на областната организация на ПП „Нова Зора”.

Съорганизатори на форума са и национално движение „Достойни за България”, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Общинският духов оркестър и дефилето на мажоретния състав на гр. Левски поведоха публиката и гостите към Градската градина и специално изградената сцена пред Оркестрината – оазис на песента и притегателен център за гостите от всички краища на България.

Тази година в конкурса участваха 45 вокални групи, пет хорови състава и 17 индивидуални изпълнители (включително и дуети) – това са трите категории, в които бяха оценявани изпълненията. Присъдени бяха и звания – „Лауреат” както и специалните награди на в. „Нова Зора”, на ПП „Нова Зора”, на националното движение „Достойни за България”, което връчи и свои грамоти. Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва награди всички участници с премиерната книга, посветена на Кайлък, както и с грамоти за добро представяне за Никула Димитрова – с. Завет; Стефка Манова – гр. Гулянци; вокална група „Северняшки ритми” – гр. Плевен; вокална група „Жалба по младост” – с. Подем; и вокална група „Брестовчанка” – с. Брестовица.

 

НАПАСТ БОЖИЯ!

Е-поща Печат PDF

„Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!“

Елин Пелин, „Напаст божия“



Много бедствия е виждал българският народ, но воден режим посред зима му се случва за пръв път. И то предизвикан не от природен катаклизъм, а от престъпни действия и бездействия на една неидентифицирана ОПГ, проспала няколко десетилетия „в очакване на Годо“. Сиреч, да се случи неизбежното и пет областни центъра, начело с Перник плюс десетки по-малки градчета и села, да останат на сухо и с молебени за дъжд и сняг да просят Господ да ги отърве от „калинките“, налазили снагата народна.


йка“, както я нарече „политологът“ Антон Тодоров, преди да се присъедини към нейната парламентарна група, няма намерение да си ходи от властта. Премиерът трети мандат Бойко Борисов хвърли на разярената тълпа шести министър  – този на околната среда и водите, за да не поискат хората неговата глава. Преди една седмица се случи нещо невиждано през целия преход: прокуратурата привика на разпит и задържа за 24 часа министъра на екологията и водите Нено Димов, който преди това подаде оставка и премиерът я прие „с благодарност“. Последва искане за постоянно задържане на злополучния еколог, а в ръководеното от него министерство и в двете му жилища, бяха извършени претърсвания и обиски. Обискирани бяха също така офисът на държавното дружество ВиК Перник и домовете на бившата кметица и бившия областен управител на Перник Ирена Соколова. Така главният прокурор Иван Гешев се направи на българска Лаура Кьовеши, а вицепремиерът Каракачанов квалифицира неговите действия като „излишна показност“ и „политическо убийство“. Понеже министър Нено Димов беше предложен за поста от ВМРО, както и шефът на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), отстранен по-рано заради търговия с удостоверения за български произход.

Ураганът „Ел Нено“,

както шеговито бяха нарекли министъра по повод на скандалите с втория лифт на Банско, освен върху кризата с водата, остави своя пръстов отпечатък и върху аферата с италианския боклук, приеман щедро за унищожаване в България. Трябваше италианската полиция да задържи цяла влакова композиция с боклук, за да разберем, че италианската Ндрангета изнася опасния товар у нас. И че италиански боклук влиза у нас с подписа на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Изобщо този човек е бил много щедър на подписи, независимо дали става дума за искания за употреба на питейна вода от язовир „Студена“ за промишлени нужди, или за депониране и унищожаване на боклуци, в това число и болнични отпадъци. Но „съдружниците в престъплението“, ръководителите на ВМРО, ореваха орталъка заради „безспорния професионалист“, чието отстраняване от поста и задържане от прокуратурата поставяло под въпрос стабилността на коалиционното управление. Това управленска коалиция ли е, или организирана престъпна група?

Всичко се оказа обаче

буря в чаша вода.

Защото на „изключително неприятния“, според Валери Симеонов, коалиционен съвет, миналия вторник „обединените патриоти“ кандисаха да излъчат друг министър на околната среда и водите. Те предложиха за този пост Емил Димитров Ревизоро, бивш шеф на митниците по времето на Симеон Сакскобургготски, а в 44-то Народно събрание депутат от ВМРО и  председател на парламентарна комисия, нямаща нищо общо с екологията. Въпреки предстоящия вот на недоверие, още на следващия ден (сряда, 15.01.2020) той беше одобрен от управляващото и подкрепящото властта парламентарно мнозинство със 111 гласа „за“, срещу 96 „против“, без нито един „въздържал се“. ПГ на „опозиционната“ партия „Воля“ предварително напусна парламентарната зала, за да не обърка случайно сметките на ГЕРБ и ОП. Преди това пък атакисти се биха в един столичен ресторант със собствения си областен управител Илиян Тодоров и той обяви, че ще напусне партията. Ясно беше, че при тази ситуация до развод в управляващата коалиция ГЕРБ-ОП няма да се стигне. Не и докато „Воля“ и ДПС са готови „да споделят (без)отговорността“ на управлението. Било като участват в правителството, било като подкрепят до края на мандата евентуално правителство на малцинството, освободено от рекета на „патриотите“. Естествено и това правителство ще се ръководи от Бойко Борисов, който в деня, когато НС гласуваше за новия министър на екологията, присъстваше на откриването на база на Военоморските сили на Червено море, в Египет. Вотът на недоверие, който Нинова внесе в НС, а на 20 януари парламентът щеше да разгледа и гласува, бе обречен на неуспех. Защото за „съдружниците в престъплението“ - управляващи и подкрепящи властта, няма по-здрава спойка от страха, че при извънредни парламентарни избори ще бъдат изхвърлени задълго или завинаги от Народното събрание. Тоест, въпреки безводието, предизвикано от „най-успешното управление“, избирателите ще пият една студена вода - пречистена или идваща от мъртвия обем на пресъхващите язовири. Независимо от това как се казва новата „калинка“, седнала в стола на Нено Димов, хаосът в управлението на водните ресурси ще продължи. Защото новият министър пое поста на Нено Димов с нагласата да ревизира, а не да оправя заварените батаци. Какво има за ревизиране в един управленски провал? Очевидно е, че задачата му е само да предотврати предсрочни парламентарни избори, а не да решава водната криза.

Ако е истина казаното от Юлий Москов в предаването „Фронтално“ на телевизия СКАТ на 11.01.2020, нито в МОСВ, нито в МРРБ има поне един експерт по водите. Воден режим заплашва и Ботевград, Шумен, Търговище, Добрич, Варна и Сливен. Защото едно министерство отговаря за водоползването, друго за язовирните стени и ВиК, а на последните е вменено задължението да подменят остарялата водопроводна и канализационна инфраструктура. Що се отнася до язовирите, една част от тях са държавни, други – общински, отдадени на концесия, трети са ничии. За последните три години кабинетът „Борисов“ не успя да уточни дори броя и собствеността на язовирите, а премиерът говори за обединяване на всички ВиК дружества под шапката на национална агенция.

Досегашната „споделена“ отговорност се оказа пълна безотговорност!

Но, докато министър Нено Димов беше задържан и уволнен, министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова е на свобода. И най-нагло твърди, че само един човек може да й поиска оставката: премиерът Борисов. Тя пред Борисов ли е положила клетва или пред Народното събрание? При направените досега шест министерски смени, Аврамова е като кукла неваляжка. Да не говорим, че и министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева отдавна плаче за изпъдица. Къщите за гости и продължаващите скандални заменки на горски, селскостопански, или крайбрежни терени не са ли достатъчно основание за това? Докога Борисов ще се оправдава с управлението на БКП и БСП? Така може да стигне и до хан Аспарух.

Докато нашите медии оплакват коалите в обхванатата от пожари Австралия или разтърсвания от семейни скандали британски кралски двор, тук гърмят бомби, изнасилват и колят девойки, процъфтяват нови видове ало измами и няма вода за пиене, камо ли за гасене на евентуални пожари. Както е тръгнало и „Балкански поток“ може да няма, щом помощник-държавният секретар на САЩ Дейвид Хейл обяви по БНР, че САЩ не одобряват продължението на „Турски поток“ през България. Понеже проектът бил руски, а руснаците използвали природния газ като средство за влияние и натиск върху Европа, което застрашавало нейната сигурност. А САЩ не използват ли натиск, за да пробутат на Европа и България, в частност, скъпия си втечнен шистов газ? Не наложи ли Вашингтон санкции върху фирмите, участващи в изграждането на „Северен поток-2“ и „Турски поток“? Как ли оценяват в Белия дом факта, че нашият премиер Борисов присъства на откриването на „Турски поток“ в Истанбул редом с президентите на Русия, Турция и Сърбия? Приказките че България не достроявала „Турски поток“, а разширявала газопреносната си мрежа, могат да минат пред наивните гербофили, не и пред Вашингтон. Те ще хванат дикиш точно толкова, колкото и видеокадрите заснети от въртолет, с които Борисов обеща да убеди Путин, че строим на ден по 5 км. от газопровода „Балкански поток“. Ако това беше вярно, още през януари щяхме да сме завършили строителството. Дори сценаристите на Слави са пресметнали, че с изтъкнатия от Борисов темп на строителството, би трябвало да се изградят 3000 км. газопровод, при необходими само 483 км. Москва не вярва на сълзи, а във Вашингтон, Лондон и Отава, са много по-изпечени в лъжите от нас, за да повярват на уверенията на Борисов, че само разширяваме своята газопреносна мрежа. Така я разширяваме, че в единия край я свързваме с „Турски поток“, а в другия – с газопровода на сръбска територия. Нищо че с призивите си за дипломатическо уреждане на американско иранската криза, София на практика одобри терористичния акт, при който американски дрон уби иранския генерал Касем Сюлеймани при излизането на неговия кортеж от международното летище в Багдад. Нещо повече, правителствени и неправителствени „експерти“ развиват „обоснованото предположение“ на Цветан Цветанов, че генералът лично е ръководил атентата на летище „Сарафово“, приписан на „Хисбуллах“. (Без)мозъчният център, основан и ръководен от бившия вътрешен министър на Борисов, гордият собственик на персонален асансьор в блока, построен от „Артекс“ и разпродаден евтино на хора от властта, сигурно е достигнал до същото заключение. За щастие премиерът Борисов не се хвана за тази уйдурма и отрече генерал Сюлеймани да има връзка с атентата срещу израелските туристи. В противен случай щяхме да се конфронтираме с държавата Иран, чийто служител беше Касем Сюлеймани. Дори премиерът на Канада Джъстин Трюдо се осмели да разкритикува Тръмп, заради поддържаното от САЩ напрежение в района на Средния Изток допринесло за свалянето на украинския пътнически самолет в Иран. Това, разбира се, няма да сложи край на спекулациите по темата „тероризъм“. Защото, както каза преди години шефът на „паблик рилейшънс“ на южното крило на НАТО: „Тероризмът е въпрос на гледна точка. От гледна точка на Британската империя Джордж Вашингтон е бил терорист!“

Кошаревски свидетели

Щом англичаните можаха да оправдаят американско-британското нахлуване в Ирак през март 2003 г. с измислиците за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, а миналата година да вдигнат антируска истерия с уж отравянето по заповед на Путин на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри, колко му е да обвинят Русия и за катастрофата с украинския пътнически самолет, излетял от международното летище „Аятолах Хомейни“ в Техеран?! Особено, щом първо Тръмп изказа „обосновано предположение“, че Иран по погрешка е свалил самолета с руска ракета. Нещо, което канадският премиер Джъстин Трюдо и британският му колега Борис Джонсън, повториха като папагали. Но, докато Тръмп допусна, че самолетът може да е бил свален по погрешка със зенитна ракета, другият измамник Джонсън е готов да твърди, че свалянето е умишлено. И дори да стовари вината върху Владимир Путин, само защото самолетът беше украински. Политическите измамници се позоваха на любителски кадри и на твърденията на анонимни местни жители, които били намерили сред останките на самолета парчета от руска ракета ТОР-М1. Как са разбрали, че е руска? Същински „кошаревски свидетели“!

Обикновено критичният към Доналд Тръмп вестник „Ню Йорк Таймс“  публикува любителски видеокадри от момента на удара на ракетата по украинския „Боинг-737“. А според Белия дом американски спътник бил заснел „следата“ от ракетата. Как той се е оказал точно в този момент над местопроизшествието? Да не би да е висял там на геостационарна орбита в очакване някой американски дрон или иранска ракета, да свали самолета? Очевидно и наземната американска агентура в Ирак и Иран не спи, щом при погребението на Касем Сюлеймани в Керман бяха стъпкани 56 и ранени 213 души, а при ракетния обстрел на американските бази в Ирак войниците се оказаха в укритията и нямаше дори един одраскан. При атаката на американския дрон срещу генерал Сюлеймани в Багдад пък загинаха 10 души. Казват че иракското ръководство било предупредило американците за иранското ракетно нападение срещу техните военни бази в Ирак, въпреки решението на парламента в Багдад всички чужди войски да напуснат страната.

В крайна сметка Техеран призна вината си като изтъкна, че иранската ПВО е взела самолета за американска крилата ракета, понеже се насочил към обект на Иранската Революционна гвардия. Дежурният офицер не могъл да се свърже с щаба и тъй като разполагал само с 10 секунди да вземе решение, разпоредил летящият обект да бъде свален. Дали ще бъде осъден за действие или за бездействие – все едно. Щеше ли обаче това да се случи, ако дни по-рано американски дрон не беше убил иранския генерал Касем Сюлеймани? Може би не. Така или иначе Иран е последният, който има интерес от свалянето на един пътнически самолет в собственото си въздушно пространство. Още повече, че с изключение на деветчленния украински екипаж и на две пътнички, болшинството от останалите пасажери в самолета са били канадски граждани от ирански произход. Техеран се извини на Украйна и обеща да изплати компенсации, но оплаквачите на живите Сергей и Юлия Скрипал не само че не осъдиха убийството на Сюлеймани, а направо го оправдаха. Борис Джонсън дори заяви, че британците нямало да плачат след ковчега на генерала!

За чия ли чужда смърт изобщо са заплакали в Лондон?!

Техеран с право нарече Пентагона „терористична организация“, а Тръмп – терорист и заплаха дори за сигурността на САЩ.

В момента тримата международни измамници – Доналд Тръмп, Джъстин Трюдо и Борис Джонсън, крещят: „Дръжте крадеца!“ Вероятността техническа повреда да е станала причина за катастрофата с украинския пътнически самолет бе изключена от тях априори. Може би, защото след изтеглянето от пазара на един друг модел на „Боинг“ това би компрометирало съвсем прехвалената американска авиационна технология. А правителството на Борисов, в което министър на отбраната и вицепремиер е „патриотът“ Каракачанов, вече предплати 2,2 милиарда лева за още несъществуващите изтребители „F-16 Block 70“. Купи ни, дето се вика, котка в чувал.

Трябва ли да погребем български пилоти с тези летящи ковчези, за да кажем „не!“ на американския диктат? Когато най-лошото стане, дали Прокуратурата ще подгони съучастниците в поредното антибългарско престъпление? Възможно е, но то ще е като „след дъжд качулка“. На нас ни трябва превантивно санкциониране на престъпниците, а не такова, което следва причинените от тяхното нехайство, некадърност и подкупност катастрофи. Иначе вода ще газим, жадни ще ходим. Или, подобно на героите на Елин Пелин, ще направим като жабите, кога им пресъхне блатото: ще прокълнем и ще умрем!


 


Страница 223 от 403