Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Зад „Съединението прави силата“: ЗАКОДАТЕЛСТВО НАСЪН?

Е-поща Печат PDF

„Настана вечер и в страната на глупците закипя трескава работа“

(А. Толстой, „Златното ключе, или приключенията на Буратино“)

 

Демонстративното напускане на парламента не е ново явление за България. Още при Великото народно събрание една група от 39 сини депутати излезе в гладна стачка в знак на протест срещу новата Конституция. По-късно един от „сините“ стачници, Георги Марков,  днес депутат от ГЕРБ, стана конституционен съдия. Като такъв оценяваше, дали приетите закони са в съответствие с „комунистическия“ основен закон на страната, срещу който беше гладувал. Но, когато след предсрочните парламентарни избори през 2013 г. ГЕРБ напуснаха парламента и цяло лято загаряха по плажовете, протестирайки срещу намерението на кабинета Орешарски и подкрепящите го БСП и ДПС да назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, едва ли са подозирали, че светлият им пример ще бъде използван от други срещу собственото им правителство. Тогава никой от ново излюпените парламентарни „протестъри“ не върна парите, изплащани на всеки народен представител, дори да не е стъпвал в парламентарната зала. Да не говорим за депутатите-риби, които нито веднъж не са се изказвали от парламентарната трибуна. Или за онези, които сричат предварително написани им текстове, сякаш не са ходили на училище. Законотворчеството на този „матриял“ е такова, че превръща Народното събрание в най-мразената институция в България. Последното социологическо проучване показа, че докато одобрението на дейността на президента е 51%, а това на правителството - 27%, рейтингът на парламента е едва 14%. Ако България беше наистина парламентарна република, а не премиерска автокрация, щеше ли Народното събрание да събира толкова недоверие и презрение от страна  на гражданите?

 

Георги Марков

 

Явно мантрите за политическата и финансова „стабилност“ на България, за инфраструктурния размах на правителството, за глобалния престиж и личния принос на Борисов за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, вече не минават. „Почини си, бе човек!“, посъветва го неотдавна Георги Марков. Съветът обаче няма да мине, докато в средите на ГЕРБ Бойко Борисов минава за непогрешимо божество. Третият управленски мандат на Борисов не прави изключение. Култът към личността на лидера се разширява право пропорционално на скандалите и фалшивите „успехи“, а 44-тото Народно събрание ще се запомни най-вече със законите „ден до пладне“, внасяни, гласувани, променяни и отменяни от „партията на стабилността“ ГЕРБ и нейните „присъдружни“ от ОП, „Воля“ и ДПС. Това поражда напрежения, които Цветан Цветанов обяснява с „доброто управление“ на ГЕРБ. Накрая, „чул гласа народен“, се намесва лично Бойко Борисов и разпорежда „ремонт на ремонта“. Или хвърля през прозореца милиони, за да спре уличните протести. И това се пропагандира като „успешно управление“! Представяте ли си, какво щеше да стане, ако управлението не беше толкова „добро“, „успешно“ и „стабилно“? Дали пак щяхме да сме най-бедната и корумпирана страна в Европа?

“Залудо работи, залудо не стой!“

Но нито през първия, нито през втория управленски мандат на Бойко Борисов, привилегията на депутатите да получават възнаграждение и без да ходят на работа не беше поставена под въпрос. Нито пък беше направен опит да се въведат качествени критерии за оценка на законотворческата дейност на „народните избраници“. За тях остана валиден един от най-погрешните принципи на българина: „Залудо работи, залудо не стой!“. И, като своеобразно продължение на този девиз - циганското разбиране за разпределението при комунизма: „Работил, не работил, ядеш!“ Например депутатът от ПГ на ДПС Делян Пеевски години наред не е влизал в НС, но не му пречи да използва депутатския си имунитет, като щит срещу нездравото любопитство към неговия „контрабанден бизнес с цигари“. Някой да е поискал Пеевски да върне джобните, които му се полагат според действащия Правилник? Щом обаче депутатите от ПГ на БСП напуснаха парламента в знак на несъгласие с приетите от мнозинството (включително и ДПС) поправки в Изборния кодекс, „работливците“ в НС решиха да ги накажат, променяйки Правилника за дейността на Народното събрание. По-точно, лишавайки отсъстващите от полагащите им се по действащия досега Правилник 1000 лева, или 1/3 от депутатското възнаграждение. Само страхът от негативната реакция на ДПС накара ГЕРБ и патриотите да отложат приемането на замислената санкция.

Тук обаче възниква въпросът: дали депутатите от ГЕРБ и „присъдружните“ им партии, участвали в среднощното парламентарно бдение на 14 февруари т.г., изобщо заслужават някакви пари? Защото само два дена по-късно, по нареждане на Бойко Борисов и Централната изпълнителна комисия на партията, герберите се отказаха от приетите поправки и внесоха предложение за връщане на стария праг на преференциите, за избор на нова ЦИК и поетапно въвеждане на машинното гласуване. Преди това председателят на правната комисия Данаил Кирилов - „Който е за машинното гласуване, той подкрепя Николас Мадуро!“. Излиза, че не само „Инвест банк“ приема парите на Мадуро, а и управляващите възприемат машинното гласуване, което съществува „само“ във Венецуела и Индия. Впрочем, машинно гласуване има и в САЩ, но то не боде очите на нашите евроатлантици. Осъдително е само това във Венецуела. Щом Мадуро бъде свален, машинното гласуване отново ще стане гарант за честни и прозрачни избори.

Правителството и ПГ на ГЕРБ, естествено се разграничават от поддръжниците на законния венецуелски президент и застават зад опозиционния лидер Хуан Гуайдо, назначен от Тръмп за „временен президент“. Борисов дори го нарече „законно избран президент“, въпреки че Гуайдо не се е явявал на никакви президентски избори. Очевидно нашите управляващи не се притесняват никак от ролята на „клатимадури“ спрямо президента на Венецуела, където дори нямаме посолство и посланик.

Преоблякал се Илия...

Що се отнася до законотворците от парламентарното мнозинство, за качество на извършената работа, подобно на тяхното, частните фирми фалират, или плащат солени глоби. Освен това биват оплюти от гражданите, подобно на „Джи Пи Груп“ заради ремонта на „Граф Игнатиев“ в София и асфалтирането на пътя убиец в Своге. А в „държавната фирма“, наречена Народно събрание, се приемат лобистки и то калпави закони, които започват да се ремонтират, преди да е минал и един месец от обнародването им в „Държавен вестник“. Други, не по-малко калпави, остават, но не се изпълняват даже от Народното събрание. Например, въпреки че според Закона за ЦИК, предвиждащ мандатност при избора й, настоящата комисия трябваше да се разпусне на 21 март 2019 г., управляващите се опитаха да „удължат“ нейния мандат до европейските, защо не и до местните избори. Притиснати от обществената реакция, бойкота на БСП и заповедите на лидера си Борисов, ГЕРБ се „съгласиха“ съставът на ЦИК да бъде подменен. Отстъпиха и за прага на преференциите, и за единия протокол в изборните комисии. Но не и за машинното гласуване във всички секции, което трябваше да бъде осигурено технически до края на 2018 г.. И сякаш за да поддържат напрежението, породено от „доброто управление“ и безумията в нощта на католическия „Свети Валентин“, оставиха предложението си решенията в изборните комисии да се вземат с обикновено мнозинство от 50+1. Както и това гражданите да нямат право на касационни жалби до ВАС. Що се отнася до преференциите, НФСБ, ДПС и „Воля“ продължават да ги отричат с абсурдния аргумент, че някои олигарси можели да си напазаруват кандидати; и, плащайки на когото трябва, да ги уредят за европейски или национални депутати. Само че нали листите се изготвят от ръководствата на самите партии? Значи, ако в тях има продажни кандидати, виновни са преди всичко съставителите на тези листи. Вместо да признаят този факт, от ДПС, ПП „Воля“ и НФСБ се заканват да изключат избраните с преференции свои депутати, ако не се откажат от депутатските си места. Колко либерално, демократично, евроатлантическо и патриотично?!

„Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия!“, гласи една народна мъдрост.

“Здравите сили“ и техния успех

Парламентарното мнозинство първо обяви, че ще чака ветото на президента върху скандалните текстове, както и евентуалното тълкувателно решение на Конституционния съд, при условие, че омбудсманът Мая Манолова го сезира. Само че, нито президентът можеше да наложи вето, нито Конституционният съд да се произнесе по законодателен акт, който не е обнародван в „Държавен вестник“. А, когато президентът Румен Радев обяви, че налага вето върху скандалните поправки в Изборния кодекс, Валери Симеонов и Волен Сидеров съобщиха на съвместна пресконференция с Цветан Цветанов, че ще отхвърлят ветото на държавния глава. По-късно и от ВМРО „размислиха“ и решиха да се присъединят към общия хор, обявявайки за юридически несъстоятелни мотивите на Радев. По този начин държавният глава постигна непостижимото: обедини изпокараните патриоти и ГЕРБ. Срещу себе си. На 05 март правната комисия в НС отхвърли ветото на президента, а на следващия ден то беше разгледано като първа точка от дневния ред на парламента. Резултатът можеше да се предвиди: отхвърляне! „Здравите сили“ отбелязаха още един „успех“..

Ерго, както прогнозира Корнелия Нинова, връщането на БСП в парламента заради президентското вето се обезсмисли. В такъв случай, внесеното от ПГ на ГЕРБ предложение за частично връщане на старото положение с преференциите и подмяната на ЦИК е или лицемерие, или символично харакири, което ще има негативни за управляващите последици. Получава се един омагьосан кръг, при който ролята на „единствена опозиция“ в НС ще играе „присъдружната по някои въпроси“ партия  ДПС. А това дава възможност на нашите фалшиви либерали да извиват ръцете на Бойко Борисов, както те си знаят. И „по-лесното“ (заради отсъствието от парламента на ПГ на БСП, б.а.), орташко законотворчество ще демаскира герберите и патриотите, които се заканваха „да изчегъртат“ ДПС от властта. Така, без да се регистрират, депесарите в НС ще дишат във врата на управляващите, принуждавайки ги да спрат всякакви командировки, за да поддържат кворума. Сбогом, молитвени закуски в Белия дом, сбогом европейски, азиатски и африкански екскурзии за „обмяна на опит“! Разходките до чужбина остават привилегия само на министрите и техния председател Бойко Борисов.

Може ли парламент, който едва осигурява кворум, да свърши нещо полезно и „реформаторско“? Не!

Забравете думата „реформа“:

безформеното не може да се реформира! Още повече, че и малката коалиция „Обединени патриоти“, както и голямата такава, са обединени единствено от омразата си към президента и неистовия си мерак да останат във властта до края на мандата. В противен случай Борисов ще се запише в историята, като премиер, който не е доизкарал нито един мандат. Но, при кавгаджийски настроените му „патриотични“ коалиционни партньори, довършването на мандата изглежда все по-малко вероятно. А след трето „хвърляне на пешкира“ – я камилата, я камиларят. Който твърди, че бойкотът на БСП няма да постигне целите си, да си спомни как след предходното й напускане на НС, изхвърча от стола си председателят на парламента Димитър Главчев. Той изтълкува Правилника за дейността на НС както дяволът чете Евангелието и беше „посъветван“ от Борисов да се оттегли. Възможно е евентуалният ремонт на Правилника, предложен от председателя на правната комисия Данаил Кирилов, да вземе и неговата сънлива „капачуна“. Защо не и тази на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, за чиято политическа кариера Петьо Цеков предвижда два кошмарни сценария: Цветанов премиер и Цветанов президент. („Сега“/02.03.2019). Но няма съмнение, че ако ГЕРБ загуби надпреварата с БСП за ЕП, пръвият, който ще бъде замерен с камъни е Цветанов. Борисов е баща и вдъхновител на всички успехи и победи, а за Цветанов е определено да завежда провалите. В това число той носи упреците  за поведението на „присъдружните“ на ГЕРБ партии и техните водачи.

Впрочем, изборите за ЕП още отсега изпокараха вождовете на трите съставни партии на ОП, двама от които почти се само номинираха за водачи на отделни листи. При това, в различни коалиционни конфигурации. НФСБ изглежда ще се съортачи със СДС; ПП „Атака“ се прегръща с партията на „консерватора“ Николай Бареков, а ВМРО се оглежда за бъдещ коалиционен партньор, който да се съгласи Ангел Джамбазки да оглави общата листа. Като резултат в ЕП може да не влезе нито един „обединен“ патриот. Толкова по-добре за ДПС, което може да си върне позицията на трета парламентарна сила и балансьор след евентуалните предсрочни, или редовни парламентарни избори.

Докато „патриотите“ се наумуват, „либералите“ се налудуват! Тогава една явна коалиция ГЕРБ-ДПС няма да е никаква изненада. Нищо, че в миналото Борисов и Доган взаимно се обвиняваха в „поръчване“. Много вода изтече от тогава и Доган вече е собственик на ТЕЦ Варна, а не само хидролог и инициатор на проекта „Цанков камък“. Не е късно и за Делян Пеевски да оглави някоя държавна структура, като ДАНС. Защото вече сме 2019 г. и ДПС подкрепя ГЕРБ при всички гласувания, подсказани от американския посланик Ерик Рубин. И, дори когато взетите под чужд натиск  решения са против националните интереси на България, депутатите ще получават своите тридесет сребърника. Нещо повече, те се само наградиха с по 300 лева увеличение на заплатите, сиреч с по една минимална пенсия в края на този мандат. Ето защо на фасадата на Народното събрание, под „Съединението прави силата“, може да се сложи девизът: „Не е луд този, който изяжда две баници, луд е този, който му ги дава!“. Или след одобреното - отново в отсъствието на БСП - присъединяване на Северна Македония към НАТО, да се допише Ботевият стих:

„Нов кърджалия, в нова полуда,

Кой продал брата, убил баща си..“

 

 

Някой ден македонските „историчари“ може да притурят и тази наша съмнителна „заслуга“ за евроатлантическата интеграция на Македония, към греховете на „Царя Обединител“ Борис Трети. И към тези на българските администратори, участвали в събирането и изпращането на евреите от Македония и Беломорието към пещите на смъртта в Треблинка. Нямало било фашизъм у нас ли?! Който твърди това, да прочете приетия през декември 1940 г. Закон за защита на нацията. И тогава, както и сега българските управници са били убедени, че са се наредили на печелившата страна. Известно е какво „спечели“ България от присъединяването си към оста Рим-Берлин-Токио. И как свършиха някои от вдъхновителите и авторите на тази авантюра. Въпреки трагичните грешки на управляващите в Третото българско царство, днешните им наследници се стараят с всички сили да ги надминат. От една страна се „зъбят на тирана“ Путин, за да се харесат на Тръмп и Мей; от друга се облизват за руски природен газ и довършване с руско участие на АЕЦ „Белене“; от трета, допускат хора, като Соломон Паси и Елена Поптодорова, да призовават за разполагане на американско ядрено оръжие у нас и натовска ВМС база в Черно море. Благодарение на такива шизофренни брътвежи България е заприличала на психиатрия, в която фалшиви доктори лекуват с аспирин мними луди, убедени, че пациентите им са просто глупави. И, че когато някой е роден глупав, то е завинаги! За пакостите на глупаците на власт, обаче, плаща народът, който „им гласува“.

„Всички събития в историята, казва Хегел, се случват по два пъти“. А Маркс добавя: „Първия път, като трагедия; втория – като фарс!“.


 

 

9 МАЙ: МОГЪЩА ВОЛЯ, ВЕЛИКА СЛАВА!

Е-поща Печат PDF

Владимир Путин присъства на военния парад на Червения площад в Москва на 9 май, по повод 67-мата годишнина от победата във Великата отечествена война на Русия. На централната трибуна бе и министър-председателят на Руската федерация Дмитрий Медведев, ветерани от войната, представители на обществени организации, чуждестранни гости, сред които и представители на държавите от антихитлеристката коалиция и ОНД.

 

КОНГРЕСЪТ РЕШАВА ДАЛИ БСП ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА Е ЛЯВАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

- Г-н Иванов, предстои конгрес на БСП, който ще е решаващ не само за избора на бъдещ лидер, но и за политиката на партията. Какви са очакванията ви?

- Конгресът е важен не толкова заради избора на председател. Трябва да се дискутира повече за политика и по-малко за личности. От конгреса зависи дали БСП ще продължи своя път - да бъде лявата партия на България и да печели хората на своя страна, или пък ще встъпи в нов флирт с дясното; да е независима и отговорна само пред хората, а не да е обект на неполитически зависимости.

- Т. нар. ляв завой е много спорна тема за БСП в момента - какво не обяснявате правилно, че дори вътре в партията оставате неразбрани?

- Проблемът с неразбралите не е нов.

Няколко човека експлоатират собствената си глупост, за да печелят от нея медийни дивиденти и евтина слава. Не искам да коментирам това. Но ще напомня, че БСП попречи дясната здравна реформа да се осъществи. БСП поиска повече пари за майките с деца и за децата с увреждания. Да си солидарен със слабите, е ляво. БСП се противопостави на увеличаването на пенсионната възраст на 68 г. и на 16 млрд. заем. БСП предложи пакет данъчни закони - прогресивно и семейно подоходно облагане, намаляване на ДДС за бебешки храни и социални дейности. Ще го предложим и за лекарствата. БСП въведе, а десните отмениха минималните заплати да не се облагат с данък. Справедливото разпределение на тежестите също е лява политика.

 

БЕРНАР АНРИ ЛЕВИ – „НЕРАВНОДУШНИЯТ ЕВРОПЕЕЦ“

Е-поща Печат PDF

Може би някои от читателите на в. „Нова Зора“ си спомнят как един български политик, който на въпроса за етническия си произход отговаряше като Владимир Жириновски: „Майка ми е българка, а баща ми – философ“, пламенно убеждаваше нашите сънародници, че участието на България в „коалицията на желаещите” за Втората иракска война се налага, за да сме си върнели дълга от близо 3 млрд долара. Имаше такъв външен на България министър.

След това обаче се оказа, че поводът за агресията срещу суверенната страна и нейните призрачни оръжия за масово поразяване са били опашата лъжа. Но валякът на войната тръгна. Ирак бе потопен в хаос и загинаха над милион цивилни граждани, от които 500 000 деца! Повече, отколкото жертвите на Хирошима. България загуби безвъзвратно онова, което й обещаваше бившият министър на външните работи Соломон Паси, а той дори не се изчерви.

Днес яростният русофоб продължава да пее дитирамби за евроатлантическите ценности в хора, сатанизиращ сега руския президент Владимир Путин. В същото време като опитна политическа бълха той се оглежда да яхне нов политически субект, с помощта на който да бъде изстрелян от „вашингтонския обком“ за втори път във върховете на властта. Такива като него са нужни на Пентагона, който „преосмисля настоящите планове за разполагане на военни бази, които в Европа ще включват по-малобройни и по-подвижни сухопътни части, гъвкави ВВС и ВМС, модерни съоръжения за военни учения и сили за специални операции, разположени така, че да достигат по-бързо до Близкия изток и други горещи точки“. (Dept. of Defense Base Structure Report, 2008).

Да ви подсказвам ли, че другите горещи точки са бившите републики на СССР и да ви припомням ли на кого принадлежи фразата: „Ако в България ще има бази на НАТО, то поне да бъдат ядрени” (!?).

 

ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАМ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТА?

Е-поща Печат PDF

Огнян ГърковЕвропа може да възстанови своя блясък, ако се завърне в лоното на социалните държави-отечества. Но броени седмици преди майските избори за ЕП (Европейския парламент) казионната и партийна пропаганди само подгряват в най-банална форма избирателя, за по-активно участие. Политическата камарила схваща, че темата Евроизбори е скучно-неконкретна за българския избирател, въпреки че на фона на геополитическите фактори за България - засега 3-те глобално-регионални империи - европейската визия на българина ги надвишава. Интелигентният избирател се досеща защо политическите партии „се подмоткват” да формират консесуален български европейски дневен ред, оправдавайки се с принадлежност към различни политически семейства в ЕП. И не бързат с оповестяване на списъците с кандидати. От друга страна (дано греша!), себичните мераци и противоборства по евродепутатско себеуреждане и лично благоденствие по шаблон „доброволно васално послушание към Берлин, Париж, Брюксел и пр.” се проявиха по-открито сред патриотичните формации, €-$-вия предимно извънпарламентарен сектор и в дилемата „Станишев или друг водач на листата на БСП”. От съвременното ОФ (=ГЕРБ) и ДПС – нито гък конкретика !

Евроскептиците считат, че европейските избори не ще решат нищо, защото ЕП няма законодателни функции и от него отново не зависи НИЩО. По-крайните от тях не виждат Европа обединена, а поробена – „от олигархичната организация ЕС”. Те са убедени, че Обединеното Кралство излиза от ЕС, защото не желае федерализирана Европа, към която се стремят и ни тласкат целенасочено Меркел и Макрон.

Досегашният опит показва, че мнозинството нови членки на ЕС (вишеградци, „балканци без средиземноморци”, Естония + Португалия и донякъде Великобритания) са скептици на евроизборите с ниското си участие в тях. Ниската електорална активност за евроизборите у нас поставя под въпрос представителността им и я превръща в театрално-формална. Защо? По справка от адв. В.Шейтанов, в момента в ЕП от България са избрани 1 бивш премиер, двама бивши министри (външен и по околната среда и водите), 1 главен преговарящ по присъединяването ни към ЕС и бивш посланик. За останалите Европарламентът служи за прощъпулник в европейската и международна политика. Съмнителна е ползата, която биха могли да допринесат. Биографиите на тези народни избраници в Интернет показват богато разнообразие на образователен ценз: от инженер по електроцентрали и мрежи, химик-кибернетик, начинаещ юрист, до магистър по публична и териториална администрация и под. Мнозина сред тях започнаха евродепутатския си път без международен опит, без нито едно участие в международни преговори или конференция даже.

Е, поне две от евродепутатките успяха да се задомят за чужденци, мечта на не една българска мома, столична или от „дълбокия прованс”. Та дори едната стана и еврокомисарка! С небългарско фамилно име, но по „квотата на евроинтегрираните”!?

С акцент върху външнополитически очаквания

няма да се доверя на кандидати на политическите субекти, които по щракване с пръсти от „задграничните началници” прибързано подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с коминтерновско-сръбско,а на финала и -отвъдокеанския проект на държавата със столица Скопие. Загърбвайки отечествени генетични въжделения, исторически усилия, огорчения, грешки, включително хиляди човешки жертви!

 

 

А историята е само един от компонентите на различия с антибългарски подклажданата БЮРМ. Без отговори на въпроси от сорта на докога и защо все още в Повардарието и в конституцията й липсват понятията българи и български език. Като отбелязвам, че съм много далеч от очаквания за етнолозунги „един народ в две съседни държави”.

Не бих избрал и гробокопач на европейската идея и на принципа суверенност, който на бърза ръка угоднически „гуайдо-венецуелизира” небългарски проблеми.

Не бих се доверил и на наши избраници, толерантни или колабориращи с Истанбулски конвенции + небрежно пробутваната в училищата джендър-идеология. Също така с пактове по миграции и бегълци, и нелегални нашественици в европейска България, неправомерно наричани бежанци; с Дъблински регламенти и подобна книжнина, сътворена от политбюрократи и чиновници в Страсбург, Брюксел, Вашингтон или Ню Йорк, в Берлин, Париж, ако ще и да е и в Москва.

Бъдещите ни евродепутати (=ЧЕП-ове, т.е. членове на Европейския парламент) би следвало да са наясно, че Европейският съюз е в криза не без влиянието и на външни геополитически фактори, три от които са авторитетни държави-постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Четвъртата постоянна членка на СС е в процес на Брекзит, а петата, със столица Париж, заедно с Германия се опитват – във вътрешен план - да федерализират европейския проект. Или по подражателско подобие на САЩ, но обезателно в духа на стари, неизживяни колонизаторски реминисценции и рефлекси.

Примери?

Различните стандарти и качество на храните в „Стара” и в „Нова Европа” на фона на системното староевропейско мърморене за уеднаквяване на данъчните ставки в ЕС, „пакета Макрон” за шофьорите, аналогичната по последствия за българското корабоплаване и превозвачи по река Дунав нова директива на ЕС по пакета „мобилност". Новите регламенти водят до допълнителни разходи и фалити и „будни” български транспортни фирми вече обмислят опции да се регистрират под чужд флаг, за да избегнат евроизискванията. Докато родните компютърни писарушки в Брюксел две години не съумяха да използват инструментите на ЕС за блокиране на политиката на двойни стандарти на Стара Европа. А Макрон иска да плащаме западно-европейски заплати на шофьорите ни в Западна Европа, а техните инвеститори у нас плащат с пъти по-ниски трудови възнаграждения на българите.

Не бих желал да гласувам и за ЧЕП-ове с личен и партиен „принос” за фалита на икономиката и обезличаването на селскостопанското ни производство, за емиграцията на Запад по социално-икономически причини като евтина работна сила на поне 15% от работоспособното население. Преподчиняването ни на

евроглобалистичния неоимпериализъм

на развитите евродемокрации в никакъв случай не се компенсира от средствата на еврофондовете. Те са много ниска, недостатъчна и частична компенсация дори само за българските вноски в бюджета на ЕС и разорената ни икономика.

Подобни кандидат-ЧЕП-ове се осланят на гласовете на близки и роднини, на партийни активисти-държавни чиновници, на кандидат-чиновници в администрацията на ЕС и безконкурентни ползватели на евросубсидии.

Напротив, от бъдещите избраници от България бих очаквал инициативи или подкрепа на европарламентарни проекти, които биха способствали за икономически и социален възход, а не папагалстващи реакции в полза на евромонополистите. От някъде трябва да се започне с неутрализирането на резултатите от наивистичния период на европейска неопитност за водене на преговорите с ЕК. Например, от нови български евродепутати, които имат доблестта ребром да поставят въпроса, че не желаем да плащаме колониалните грехове на стара Европа. Така както постъпват вишеградци, поне тематично.

Очевидно е, че прословутото ромско включване в Югоизточна и Централна Европа (ЮИЦЕ) не се е състояло дори за цели 7-9 века (вж. ogniangarkov.blog.bg / 26. 01.2019 г./08.08.2017 г./30.12.2016 г.). Историята показва, че голямото количество маргинализирани цигани в ЮИЦЕ са също резултат на „староевропейския пуризъм към ред”, въпреки че Стара Европа е успяла да ги сведе до 1 578 100 души, а в Нова Европа, или ЦИЕ без Украйна, Беларус и Молдова, по словашки данни живеят 5 471 000 роми.

Да напомням ли, че сред първите 10 европейски държави по броя на циганите 8 са от ЮИЦЕ ? Мнозинството живеят в Румъния, България, Словакия, Унгария + Испания.

 


А защо проекто-концепцията на ВМРО за интеграция на българските цигани да не стане обект на дискусии със заинтересованите партньори в Европарламента? С тях бихме могли  да поставим в Брюксел въпроса за европейско финансиране и репатриране на цигани, които не подлежат на европейска адаптация. Индия е световен фактор с богата вековна култура, съвременен потенциал и бъдеще. Прародина на сегашните 8-10 млн. европейски и северноамерикански цигани, като числеността им не е от значение за над/милиардна Индия.

Още по времето на външния министър Иван Башев (1962-1971 г.) индийската страна проявява афинитет към българските цигани. Министър Башев предлага желаещите да се изселят в Индия. Но най-вероятно е нямал решаваща политическата тежест да се наложи пред тогавашното висше партийно ръководство на БКП поради произхода си. Син на заможен занаятчия и на родена в Братислава чехкиня от още по-заможно семейство, израстнала във Виена. Завършил елитното Немско училище и право, владеещ чужди езици Иван Башев е от чужд свят за висшата номенклатура, която тогава си въобразява да асимилира циганите даже чрез смесени бракове + задължителна трудова заетост.

Впоследствие индийските власти потретиха офертата

за прием на етнически имигранти.

Вероятно част от „евроциганите” няма да склонят, но отдавна бе време МВнР да проучи истинските мотиви на индийското правителство. Поне преди няколко години в Братислава цареше убеждението, че поотделно нашите държави от ЮИЦЕ трудно ще се справят с приобщаването на този етнос. Стара Европа контролира проблема, така че от европейски подход сме заинтересовани инициатори страните-членки на ЕП от Югоизточна и Централна Европа. Поне двустранни и многостранни сондажи няма да навредят, и с Индия, и в рамките на ЕП. А за Индия предполагам не е трудно да се подготви пропагандна кампания сред ромите, особено по линия на културата, на музикалното и филмовото творчество на хиперзвезди като Радж Капур.

Полагането на усилия в рамките на ЕП за начало на постепенно изграждане на частична алтернативна опция „Индия”, в смисъла на  „международно-правния феномен на САЩ Гуантанамо”, заслужава внимание на фона на досега неосъществените кабинетни проекти за масова интеграция на циганите, изискващи десетилетия търпелива и последователна политика. Поколение след поколение.

 

4 март 2019 г.


 

 


Страница 223 от 319