Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДОБРЕ ДОШЛИ В РЕАЛНОСТТА

Е-поща Печат PDF

• Република или султанат, има ли разлика?

Седмица преди парламентарните избори у нас д-р Ахмед Доган, почетният председател на ДПС, който в миналото определи пътя на България към Европа през Босфора, обяви от Боянските сараи, че с Анкара играта е „ва банк”. Рекетът, принудата и заплахите от страна на Анкара, написа той в своето политическо послание, целят възстановяване и легитимиране на неоосманизма по пътя на изборите и чрез коалиция ДОСТ.

За реалностите и тенденциите в този смисъл ние в „Нова Зора” предупреждавахме от години. Днес и за г-н Доган стана ясно, че всички карти са сложени на масата.

И Европа, в това число и България, може да граничи на юг не със създадената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държава Република Турция, а с един неоосмански султанат, начело с „реис” (фюрер) като Реджеп Тайип Ердоган. Султанат, който може да бъде установен и легитимиран „демократично” с референдума, насрочен за 16 април, на който избирателите в Турция ще кажат дали одобряват предложените от управляващите конституционни промени. Очевидно разтревожен от тази перспектива, почетният председател на ДПС Доган призовава всички политици и етноси в България да заемат ясна позиция срещу надигащия се неоосманизъм. „Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис, пише той. Иначе за състоянието „разкрачен стоеж” се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред... В това виждам силата на раждането на Обединяващия патриотизъм. Съзнавайки, че времето е в нас, нека да покажем на света, че и ние сме във времето!”.

Г-н Доган обаче, пропуска, че Левски, комуто принадлежи цитираната сентенция за времето, е добавил: „То нас обръща, и ние него обръщаме”. И е заявил това в писмо до Панайот Хитов от 10 май 1871 г. по повод неговото предупреждение да се варди, „защото времето ни носи сега погрешки”...

Г-н Доган сигурно е прав, че референдумът за преобразуване на кемалистка Република Турция в султанат е безумие. Но нима цялата  история на Турция не е пълна с безумия? И османската, и републиканската! Химери за исторически реванш, за връщане на „предишни територии” никога не са липсвали. Дори понякога са се осъществявали. В сърцата на турските политици винаги е имало място и за Кърджали, и за Солун, и за Тракия и за Лудогорието. Нима с доктрината за „турско-ислямския синтез” военните не подготвиха почвата за неоосманизма?

 

КОЕ Е ГАРАНЦИЯТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА?!

Е-поща Печат PDF

Съсредоточавайки контрола върху спецслужбите, премиерът ни повтаря това, което наистина се случва в нацистка Германия след атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. – тогава  всички разузнавания и контраразузнавания на Райха са подчинени пряко на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Общоприето правило в демократичните държави, към които Божем, се числи и България, е силовите ведомства да не бъдат под една шапка. Защото както е казал лорд Актън, абсолютната власт развращава абсолютно. А в конкретния случая създава и непреодолими изкушения към установяване на полицейска диктатура.

 

ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА КОНТИНЕНТИТЕ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 16

Между лъжливите алтернативи

Истинската логика на перестройката, т.е. логиката на цикличното маневриране на архинеопределения Горбачов между двата полюса, ужасно много напомня на протичането на маниакално-депресивна психоза. Тази логика си остава изцяло неразбираема чак до августовския пуч. Причината да остане неразбираема, е, че малцина се досещат за истинската роля на Анатолий Лукиянов. Тази конспирация в края на краищата води евразийското лоби до катастрофа. Атлантическите автори на антиимперския проект за перестройка използвали в случая традиционния метод за създаване на псевдоопозиция. Тоест, подмяна на истински „консервативния” полюс с лъжлив. Вече знаем, че истинските врагове на атлантистите не са просто националистите, а „националистите от имперски, континентален тип”, „континенталистите”, и е съвсем естествено псевдоопозицията спрямо откровения атлантизъм на „мистър Перестройка” да е всякаква, само не и евразийска.

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 12

• НА ВНИМАНИЕТО НА ВСЕ ОЩЕ БУДНИТЕ БЪЛГАРИ И В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

 

„...и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци…„

Христо Ботев, „Хайдути”

За вакъфите

Въпросите за взаимните имотни претенции между България и Турция имат над век история, манипулират се изцяло от Турция до ден-днешен и поддържането на въпроса открит е част от стратегическите планове на турската външна политика за възраждане на имперските механизми за влияние и присъствие в българската политика.

За целите на настоящето изложение само ще маркираме част от проблемите, а в бъдеще, ако има интерес, ще разгледаме по-подробно някои от тях.

От години медиите информират за заведени съдебни дела от Главното мюфтийство в България, за придобиване или за възстановяване на собственост, на отделни териториални структури на мюсюлманското вероизповедание в цялата страна, върху т.нар. вакъфски имоти - джамии, сгради, терени, пасища, паметници на културата, гори и всичко друго, което може да има някаква стойност, което може да се купи, да се продаде и да се разменя дори срещу държавен суверенитет.

 

РАЗГОВОРИ ПО СКАЙПА

Е-поща Печат PDF

Пътищата, повечето с дядо ти Георги сме ги правили след Девети. Дупките за тези стълбове на ръка сме ги копали в камънака. И ток нямаше преди това, гладни години бяха – жълъди сме яли”, разказваше дядо ми, докато крачехме в лятната жега с въдици към реката. „Ти на телевизора недей вярва, че било хубаво по царско.

Често слушах разкази, които дядо ми бе слушал от своя дядо... а той пък от своя. Истории за Родопите, за хората от планината, за бежанците, за робството, за клането при Маджарово, за разбойниците, за хайдутите, дори за дивите зверове и птици.

До ден-днешен нося спомените от стаените вечери край реката, криещите се риби под надвисналите над водата клони, врявата на буболечките, тинестия дъх на Арда и дядо ми - на няколко метра от мен, с дряновата си въдица и своята вечна, отдавна догоряла цигара.

 


Страница 222 от 282