Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕС ЗОРКО БДИ ДА НЕ БИ ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ МИЗЕРИЯТА

Е-поща Печат PDF

• БРЮКСЕЛ И СТРАСБУРГ УМИШЛЕНО НИ ТИКАТ В ОРИЕНТА

Светослав ТЕРЗИЕВ в разговор с Георги АСЬОВ

Журналистът Светослав Терзиев e експерт по проблемите на ЕС, в България едва ли ще се намерят повече от двама-трима специалисти, които да познават темата така всестранно и задълбочено. Терзиев, който наред с другото е от 20 години и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, е първи кореспондент на БТА в Индокитай и последен щатен кореспондент в Париж. Пак от около две десетилетия той работи във в. „Сега”.

- Г-н Терзиев, навремето бяхте кореспондент на БТА в Индокитай. Бихте ли сравнили тогавашното жизнено равнище във Виетнам с нашето сега?

- Връщате ме 35 години. Тогава Виетнам бе излязъл от няколко последователни десетилетия войни, като последните бяха войната със САЩ (до 1973 г.), войната с марионетния режим в Сайгон (до 1975 г.) и кратката война с Китай през 1979 г.

Когато стъпих за първи път в Ханой през октомври 1981 г., кратерите от бомбардировките още зееха в оризищата, а останките от свалени американски самолети стърчаха в някои квартали като музейни експонати. В тази обстановка мизерията бе чудовищна. Оризът се разпределяше с купони, а другите храни бяха лукс. На виетнамец се полагаха 400 г месо месечно. Хората просто гладуваха, нямаха лекарства и гледаха на социалистическите държави като на модел мечта… Типична следвоенна картина, която виждах през всичките четири години на престоя си там. През 1985 г. си тръгнах и не съм се връщал. Чета, че Виетнам е постигнал голям икономически напредък, имитирайки реформите в Китай на комунистически капитализъм. България пък се обърна към класическия капитализъм. Всеки го чувства и може да прецени дали му е донесъл по-добър живот. Мисля, че сега би било смешно България да помага на Виетнам.

 

КАК Е ВЪЗМОЖЕН ЕС СЛЕД КРАЯ НА МОДЕРНОСТТА

Е-поща Печат PDF

Валентин ВАЦЕВ

Има нещо крайно неполиткоректно в самата постановка на темата за евентуалния, възможния, неизключения край на ЕС. И дори предположителното звучене на заглавието на тази конференция * (ЕС? – криза? – промяна? и т.н) съдържа нещо крамолно, нещо – да използвам тази овехтяла и неуместна дума – дисидентско.

И наистина, кой смее да се съмнява в „нашето всичко”? Кой си позволява да задава не крамолни, а направо кощунствени и омерзителни въпроси? Кой смее да пипа светлото ни бъдеще с мръсни тоталитарни лапи и къде гледат службите?

По парадоксален начин днес европроблематиката в България (макар че това започна още преди една-две години), удивително напомня – поне на тези, които имат памет, а не на масово щампованите през последните години „нови български хора” (хора, освободени от бремето на паметта), културно политическата ситуация в България през 80-те години (и особено през втората половина на 80-те) на миналия век. Сигурно ще се намери някой не толкова щастлив от новатата си придобивка – безпаметството, и ще си спомни 80-те – безкрайните семинари на тема „диалектиката на ИРСО” (за незапознатите – с това съкращение се обозначаваше тогавашния „настоящ етап” – етапът на изграждане на развито социалистическо общество), за особения Езопов език на социалистическата тогавашна интелигенция, която се разкъсваше между достигнатото за момента равнище на съсловни привилегии и мечтите не за тяхното премахване, а за издигането им в закон (а ние си знаем, че там, където привилегията стане закон, законът става привилегия). Това виждаме, че е валидно със страшна сила днес, и значи тенденциите на българското осмо десетилетие – последно за българския социализъм, впрочем – не са отхвърлени, а тържествуват и днес.

 

ОМАГАРЯВАНЕ И ОБЕЗМАГАРЯВАНЕ..

Е-поща Печат PDF

„С рейтинга си от над 90 на сто когато основах ГЕРБ, магаре да вържех, пак щяха да го изберат!“. Тъй рече „Великият кормчия“ Бойко Борисов за първите спечелени от ГЕРБ парламентарни избори през 2009 г.. Дали разбира какво казва? А казва, че „народните избраници“, които той вкара и продължава да вкарва в Народното събрание (НС), в собствените очи на лидера на управляващата партия ГЕРБ са също толкова незначителни, колкото и четирикраките им дългоухи аналози на фона на фучащите по пътищата мерцедеси. С тази разлика, че „магаретата“ на бате Бойко нямат право да реват за щяло и не щяло, без да получат команда от своя стопанин, или пастир. А как се нарича пастирът на магарета? Магаретар, разбира се! Което не означава, че самият той не може да бъде „магаре“ в прекия и преносния смисъл на думата. Мнозина са чували притчата за камиларя, който отишъл да иска прошка от престарялата си и умираща камила, заради теглата, на които я подлагал през целия й труден живот. Камилата рекла: „Всичко ти прощавам, освен едно: това, че слагаше магаре да ни води!“


ие към инатливите дългоухи, с прозвището „магаре“ се окичват хора, които пей дават да си покажат магарията. От приказките за Хитър Петър и Настрадин ходжа, до някои от разказите на Чудомир, магарето е синоним на инат и проклетия. И ако на четирикраките се прощава, понеже са безсловесни и нямат хабер нито от общочовешки, нито от евроатлантически ценности, двукраките магарета винаги са осмивани и презирани. Например в разказа на Чудомир „Дум Павли и магаретата“, един адвокат, представил се за братовчед на уж починалия адвокат Капанов и убедил Дум Павли да му повери изготвянето на жалба до съдията срещу неговия съселянин Печо Юрдекя и магарето му (което му изгризало фиданките в лозето - б.р.), е охарактеризиран с думите: „Абе, адвокатин е, ама е половин адвокатин, а пък е цяло магаре!..Кой знае каква жалба ти е измудрил. Ще загубиш делото.“ Разбрал от земляка си Миньо Миткин, че е измамен, Дум Павли изплакал подобно на Цветан Цветанов след последната му среща с Бойко Борисов: „Абе какъв е тоя мой късмет, бе земляк! Толкова път да бия от магаре да се жалвам и пак на магаре да налетя. Какъв е тоя свят магарешки! Какво е това чудо!“

В отговор получил успокояващото: „Много са, много са, бай Павле. И в село ги има, и тук, ама в село пак сте добре, че си ги знаете колко са, а тук, в града – пази боже! Брой нямат!“

Припомням този разказ, понеже преди седмица станахме свидетели на нова, очевидно предизборна, „магария“ от страна на управляващите и лично на техния „магаретар“, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. След като той самият, КП КОНПИ, Сметната палата, Комисията за финансов надзор (КФН) и Прокуратурата научиха от „Шоуто на Слави“, че след 2016 г. Министерството на финансите (МФ), начело с Владислав Горанов е надплатило на партиите повече от 6 млн.лв.субсидии. Управляващите признаха с половин уста, че са сгазили закона. Но не видяха умисъл, а само чиновническа грешка във факта, че вместо по 11 лева на действително получен глас, петте парламентарно представени партии и коалиции, плюс извънпарламентарната партия „Възраждане“ са получили по 13,26 лв. Понеже, както твърдеше министърът на финансите Владислав Горанов, законът позволявал двояко тълкуване. „Хубавото трябва да е по много“, казва един от героите на филма „Особености на руския национален риболов“. А българският народ го е казал другояче: „Не е луд, който изяжда баницата, луд е този, който му я дава!“ Нали и през 2013 г. „магаретата“ на Борисов не забелязаха, че в печатницата на техния общински съветник в Костинброд са „надпечатани“ близо 500000 бюлетини? Когато гръмна този скандал, Борисов укори опозицията, че не била оставила този „производствен брак“ да отпътува до местоназначението си, за да бъдат заловени нарушителите на местопрестъплението. А вече през май 2019 г. той обяви Костинброд за „хибрида“, донесъл на ГЕРБ загуба на 6% от гласовете. Тогавашният главен секретар на МС Росен Желязков, който беше поръчал отпечатването на костинбродските бюлетини, днес е министър на транспорта и съобщенията в правителството на Бойко Борисов.

Стефан Цвайг пише, че: „За всяка голяма шмекерия са нужни две неща: голям шмекер и голям глупак“. Ролята на глупака играят всички, които избират „магаретата“ на Бойко Борисов. А народът е този, който издържа цяла сюрия контролни органи, а те нищо нередно не виждат в спонтанно избухналата „щедрост“ на премиера Борисов, който хвърля от прозореца на МС , като един „премиер слънце“ милиони, за да няма протести. Нито, че води предизборна агитация с държавни средства, раздавайки без никакъв парламентарен контрол така наречения бюджетен излишък. Ако слушате Борисов, парите отиват за строителство и ремонти на „стотици пътища, мостове, детски градини, болници, училища, опери, театри, църкви, джамии и синагоги“. И, разбира се, за Коледни и Великденски надбавки на „кофти матрияла“, сиреч на пенсионерите.

Така че КП КОНПИ, КФН, Сметната палата, Прокуратурата, ДАНС и други сигурно ще ги видим в докладите на някое европейско разследване. Щото друга радост за този народ не остана. Докладите от мониторинга на ЕК и изявления, като това на холандския външен министър за Шенген явно не са достатъчни, за да ги събудят от дълбоката дрямка, в която са потънали. Депутатът на ГЕРБ, бившият конституционен съдия Георги Марков, отговори на изявлението на холандския външен министър със „загриженост“ за холандския народ. В същия дух бе и коментара на евродепутатаот ГЕРБ Андрей Ковачев, който от екрана ва „България Он еър“ (08.06.2019) изтълкува изявлението на холандския дипломат №1 като заплаха за разтурване на Шенген и възстановяване на граничния контрол между държавите членки на ЕС. А заместник министърът на външните работи Георг Георгиев отхвърли критиките в доклада на ЕК с аргумента, че този доклад не бил „онзи“ доклад. Сиреч, не бил ежегодния мониторингов доклад на ЕК, а доклад по друг механизъм, визиращ всички страни членки. Корупция имало и в Италия, и във Франция, и в самата Холандия, а пък ние сме били доказали как пазим границите на ЕС. И това го чухме по ТВ „Европа“ само 24 часа след залавянето по АМ „Тракия“ на микробус със 17 нелегални мигранти! След като полицията не го арестува, водачът на автобуса прескочи мантинелата и избяга в гористата местност. Ако не беше се предал скоро след това, можеше и до днес да го търсят, както Стоян Зайков от Костенец. Как, ако не с подкупи тези мигранти са проникнали на територията на България, ако охраната на българско-турската граница е такава, „че и врабче не може да прехвръкне“ незабелязано? А беше време, когато Борисов твърдеше, че само една стена остава да се баданоса и сме в Шенген. Днес сме толкова далече от Шенген, колкото и от Еврозоната. И причината за това не са опозицията и критичните към властта медии, а вездесъщата корупция и присвояването на европейските фондове. Не усвояване, а присвояване от тъщи, шуреи, зетьове, братовчеди, кумове и кумици на управляващите. Морално укоримо, но законно, като се има предвид двусмислието на законите ни. Такива са „моралните стандарти“ на ГЕРБ.

Защо, вместо да поиска оставката на министъра на финансите Борисов внесе в НС предложение за изменение на Закона за политическите партии, което предвижда намаляване на партийната субсидия на 1 лев за реално получен глас? Искал бил да види как опозицията ще купува гласове и ще издържа своите телевизии. Очевидно пред ГЕРБ и Борисов проблем с купуването не съществува: те пазаруват на едро цели социални групи и съсловия. Днес ще увеличат заплатите на учителите и медицинските работници, утре ще подхвърлят нещо на пенсионерите и работата с рейтинга на властта е опечена. Вместо да плаща по 50 лв. на ромските си фенове, Борисов им дарява тениски с неговия лик и предизборно вдига заплатите на работещите в бюджетната сфера. Няма защо да издържа партийна телевизия, понеже може да купува с европейски рекламни поръчки и туристически разходки медийни чучулиги от така наречените национални телевизии. Национални по обхват, не като идейност и собственост. Журналистите от тези медии, които Борисов разхожда с правителствения самолет от Рим до Абу Даби и Брюксел знаят как да се отблагодарят. Те са тези, които в момента пеят псалми за мъдрото решение на кабинета „Борисов“ да предложи намаляване на партийната субсидия на 1 лев за действително получен глас. Ако БСП беше предложила това, щяха да го нарекат див популизъм, но щом го предлага Борисов, то е справедливо. Така герберите квалифицираха  като популизъм направеното от БСП преди време предложение за намаляване на депутатските заплати и на ДДС върху стоките от първа необходимост. Днес Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС предлагат намаляване до 5% на ДДС върху хляба, лекарствата и книгите, но това разбира се не е популизъм, а елемент от депесарската стратегия за „изпреварващо развитие“. И кого ще изпреварим при тази корупция? Афганистан, Габон, или Папуа Нова Гвинея? По бедност, корупция, престъпност и подчиняване от изпълнителната власт на всички останали власти отдавна сме надминали държавите на Черния континент и банановите републики в Южна Америка.

Прави са от БСП, че предложението на МС и лично на Бойко Борисов за намаляване на партийната субсидия на 1 лев е кризисен пиар. Самите вносители не разчитат и не вярват предложението им да мине в парламентарната зала. Но е извън всякакво съмнение това, че възнамеряват да го използват за предизборна пропаганда. Вижте, санким, кой не зачита волята народна! Ние сме тези, които внесохме в НС предложение за мажоритарна система на избор, ние сме тези, които се отказват от държавна субсидия, но опозицията не ни подкрепи.  Дайте ни 121 депутатски места и ще претворим в дела вашите желания.. „Ний сме народа“, както пеят ВМРО…

Натрупаните от ГЕРБ 17 млн.лв. партийна субсидия са напълно достатъчни за издръжката на партията, във всички възможни избори. Но изпадне ли от властта, те ще изглеждат като пълна мизерия на свикналите да бъркат в държавната каца с меда гербери. Засега, въпреки решението на парламентарната комисия по бюджет и финанси (взето в отсъствието на представителите на БСП, б.р.), отвличащата вниманието маневра на ГЕРБ се подкрепя единствено от „опозиционната“ ПП „Воля“ на петролно фармацевтичния бос Веселин Марешки. Вносителите на законопроекта разбират прекрасно цялата пошлост на своя театър, но ще го играят с цел да убият някой и друг парламентарен ден. За да не се говори през това време за поредицата от гейтове, в чиято паяжина се оплетоха и „магаретата“, и техният „магаретар“. Точно, както правят с увеличението на пенсиите – минималната, социалната и пенсията за старост. Седемте лева, които ще вземат получаващите минимални пенсии, вече са изядени от инфлацията и новите цени на тока, парното и водата. И, както отбелязват някои „печеливши“, тези пари няма да стигнат само за тоалетна хартия на премиера по време на празниците!

Фактът, че Борисов продължава да кръстосва страната като шофьор на джип и да реже лентички показва, че май се готви отново за предсрочни парламентарни избори, редом с местните такива. А, както е казал железният немски канцлер Ото фон Бисмарк: „Никъде не се лъже така, както на лов, на война и преди избори!“ Забравете, значи, за „Суджук гейт“, „Кум гейт“„Апартамент гейт“, „Къщи за гости гейт“ и далаверите на герберските кметове. Нали Цветан Цветанов е отстранен от всички ръководни постове в ГЕРБ? Трябва, значи, и Корнелия Нинова да се оттегли от поста председател на БСП, понеже е загубила европейските избори. А защо Борисов не поиска и Станишев да се оттегли от ръководството на ПЕС? Нали се похвали, че е победил лидера на европейските социалисти?

Обаче, ако следваме тази логика, след загубата на президентските избори през 2016 г. Бойко Борисов трябваше да подаде оставка, не само като премиер, а и като лидер на загубилата партия ГЕРБ. При това Румен Радев отвя кандидатката му Цецка Цачева с над 60:40 от гласовете. А, за разлика от 2014 г., днес БСП на Нинова има 5 евродепутати: - толкова, колкото и ГЕРБ. Шестият, Александър Йорданов, е депутат на СДС, не на ГЕРБ, нали?.

Прибягването до плоската хитрина със свеждането на партийната субсидия до 1 лев на действителен глас напомня за сълзата, която Цецка Цачева пророни от едното око по време на телевизионния дебат с Румен Радев. Лъжата й, че за първи път споделя нещо „за дядо си, убит от комунистите“, беше разобличена незабавно с кадри от предишно нейно гостуване в предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров по ТВ+. Фалшът беше наказан, както се надявам да стане и с фалшивото намерение на ГЕРБ да се вслуша със задна дата във волята на гласоподавателите от референдума на Слави. Те искаха и мажоритарно, и електронно гласуване, а ГЕРБ не можа да им осигури дори машинно. Така към „успехите“ си Борисов добави още един: погребването на илюзиите, че волята на народа е закон за него и ГЕРБ.


Най-смешното е, че когато предлагат закони и законодателни промени, българските управляващи не мислят, че сами ще страдат от тях, когато минат в опозиция. Няма вечни във властта. Няма незаменим и незаобиколим фактор. Няма с малко, но завинаги. Остава магаретата в  ГЕРБ да се убедят, че може и без Бойко Борисов. България отдавна го знае. Тя може без всички „магарета“, били те от ГЕРБ, ДПС, ДБ, СДС, или ПП„Воля“. България трябва да се „обезмагарява“ не откъм четирикраки, които отдавана за народа са мерцедесите на прехода. С „омагаряването“ на хората във властта трябва да се спре. Двукраки магарета, жадуващи за власт и облаги, у нас  винаги ще се намерят. Въпросът е да не им поверяваме да водят кервана…


 

ПИСМА

Е-поща Печат PDF

До Тодор Пеев – Букурещ 12 февруари 1876 г.

 

...А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса… Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу, че природата не ни е обидила нито умствено, нито физически, защо следователно седиме на припек и плачеме, че петли ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова аз се и покаях. В продължение на осем години аз видях всичките наши герои и патриоти, и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими кокили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата. Наистина, ние всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботьов, ако си пигмеин, то слез от тия кокили и потъни в калта на ничтожеството, ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър е възседнал своя Буцефал… Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер… Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите...

 

До Венета Ботева

 

Простете ми, че не Ви казах къде отивам. Любовта ми към Вас ме накара да го направя това… Ако умра, то знай, че после отечеството си, съм обичал най-много тебе. Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва… Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

 

Из джобното тефтерче на Ботев – стр. 85

 

Доброто, което струвам на ближния си, струвам го на бога. Приятели! Днес часът по 9 ще да целунеме свещената земя на нашето отечество. Благодаря ви за доверието, което имате към мене, и за любовта, която показахте към своето нещастно отечество. Живи или мъртви, ние ще да бъдеме…


 

 

ОПАСНИ КЛИМАТИЧНИ СПЕКУЛАЦИИ

Е-поща Печат PDF

• Ще последват ли термоцентралите на България съдбата на ядрените ни блокове в АЕЦ „Козлодуй“?


Ако тръбата свири фалшив сигнал,

кой ще започне да се готви за сражение?

Апостол Павел


Човечеството има изключителната привилегия комфортно да обитава планетата Земя само в едни тесни интервали на температура (от -20 до +40 оС), относителна влажност (от 30 до 80 % ) и съдържание на кислород (около 20%). Към границите на тези интервали хората изпадат в паника. Урагани, пожари, изригване на вулкани, цунами, наводнения, свлачища, топене на ледници - всичко сякаш предвещава апокалипсис.

В Австралия през 2019 г. от продължителната суша влажността падна до 10%. Пожарите унищожиха огромни площи  колкото цяла България. Подобни бяха бедствията в Сибир и Амазонка. А достатъчно е концентрацията на кислорода (О2) да се повиши до 25%, за да станем безсилни срещу огнената стихия. От друга страна, ако концентрацията на въглероден диоксид (ВД) се понижи под 0.015% (150 ppm) ще се преустанови фотосинтезата, включваща въглерода от атмосферата в биомаса. Ако пък  „топлофикацията“ на Европа – топлото течение Гълфстрийм, еквивалентно на 1000 АЕЦ, отслабне и промени пътя си, Северният Атлантик ще започне да замръзва и ще се появят нови „климатични“, европейски бежанци на изток.


След известен спад зелените движения отново се активизираха. Зачестилите природни бедствия наляха вода в мелницата на алармистите за „глобално затопляне“. То стана нещо като нова религия и често пренебрегва очевидни факти – като всяка религия, защото не подлежи на обсъждане. А климатът се оказва, че зависи от толкова много фактори (интердисциплинарна наука), че единствената му норма е

неговата промяна.

Появиха се и спекуланти, на които им замириса на големи пари и които почувстваха, че с непрестанно изказване на полуистини могат да принудят правителствата на много страни да ограничат емисиите на т.н. парникови газове (ПГ) т.е. да забавят индустриалното си развитие с енергия от изкопаеми горива. Някои от тях като бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и откривателите на озоновата дупка Шанклин, Фармен и Гарденер, както и по-късно Малина и Роуланд, получиха дори Нобелови награди за мир и по химия (1974). Ал Гор твърдеше, че в 2015 г. до Северния полюс ще плаваме  с лодки, че към 2035 г. хималайските ледници ще изчезнат и че озоновата дупка може да се използва като климатично оръжие. Въглеродният диоксид (ВД) беше обявен за опасен замърсител, благодарение на който щели да нарастват глобалното затопляне и смъртността на хората по земното кълбо.

Именно по настояване на Ал Гор беше учредена една многолюдна комисия към ООН (195 члена), наречена Междуправителствена комисия за промените в климата (IPCC), в която учените са малцинство, затова пък лобистите изглежда са достатъчно. Тя изготвя вече пети доклад (2014 г.), в който предвещава глобално затопляне над 2оС, повишаване на океанското ниво и потоп за мегаполисите. За щастие

прокобите на IPCC  се оказват силно преувеличени.

Затопляне се наблюдава в Северното полукълбо, популацията на белите мечки противно на очакванията  се увеличава, но… ледената покривка на Антарктида е нараснала с 30% през последните десетилетия! А в резултат на увеличената концентрация на ВД във атмосферата (0.041%) добивите в земеделието и биомасата в горите и океаните също растат. Обективно погледнато „глобалното затопляне“ е по-скоро полезно за увеличаващото се население на Земята.

Изглежда тези неоспорими факти накараха IPCC (Intergovermental Panel of Climate Change) да предложи промяна на термина и сега вече се говори за „климатични промени“ вместо  за „глобално затопляне“. Учените престанаха да мълчат за измисления 97%-ен консенсус по време на Парижката конференция по климата (2015 г.) и 500 от тях през септември 2019 г., подписаха декларация „NO EMERGENCY“ до Конференцията  по климатичните промени на ООН, с която се опитаха да успокоят правителствата, че опасност за човечеството от увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид, не съществува. ВД е само един от факторите (и то не най-важният) за изменението на световния климат. Консенсус има за това, че човешката дейност може да въздейства само върху локалния климат. Примери за това са отслабването на Гълфстрийм след „почистването“ на петролния разлив от Вritish Рetroleum  в Мексиканския залив, както и мъглите от „фините прахови частици“, както заблуждаващо и плашещо наричат дима от комините на беднорията в Софийското поле. Все повече учени са на мнение, че „глобалното затопляне“ е станало индустрия за правене на пари, власт и влияние от зелените движения.

Корелация, която води до спекулация.

Но „нобелистите“ в IPCC, за разлика от „озоновите“ нобелисти, не мирясват и продължават да събират подписи под Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Необходими са много пари! Да припомним, че преди да стане „климатолог“ Ал Гор беше милионер, а сега е вече милиардер. Корелация между увеличената концентрация на ВД и температурата на тропосферата е спекулация, която винаги може да бъде направена без да бъде оспорвана. Същият ход биха имали графиките на увеличената консумация на бира в България и увеличеното съдържание на ВД във въздуха през последните 20 години.

Климатичните вещици Урсула и Катрин обаче са безмилостни! На 29.11.2019 г. те прокараха Резолюция на ЕП: „За извънредното състояние в областта на климата и околната среда в Европа и на планетата“, а сега готвят и съответния закон, с който страните-членки на ЕС ще трябва да събират климатичен фонд от 100 млрд. евро/годишно. Със средствата от този фонд  „правителствата ще трябва да борят климатичните промени...“ като закрият своите „мръсни“ производства. За да закрие България трите си въглищни централи я прилъгват с „внушителната“ сума от 6 млрд.евро. С други думи това са парите за заплатите на 30 000 служители в „Мариците“ за следващите 20 години (?!). Само за сведение Полша поиска от ЕС 550 млрд. евро, за да закрие своите въглищни мини! И за да бъдат по-убедителни „вещиците“ сравняват по грандиозност европейския проект „зелена сделка“ (green deal) с програмата „Аполо“ за изпращане на човек на Луната.

Звучи добре, но и съмненията, че човек е стъпвал на Луната са много силни. Явно „алармистите“ се надяват, че след като една опашата лъжа шества вече 50 години по света, то всички по-малки лъжи ще минават по-лесно. Такъв беше поводът за войната в Ирак с лъжата на ген. Колин Пауел, че Садам Хюсеин разполага със средства за масово унищожение; така стана с фреоните и озоновата дупка; с официалната версия за разрушаването на двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк на 11.09.2001 г.; така се получава и с квотите за емисиите на въглероден диоксид след договора в Киото! Има и много други по-дребни лъжи, за които сега няма да отварям дума. Една от тях обаче не мога да подмина: тези дни Соломон Паси и Елена Поптодорова безсрамно твърдяха, че терористичния акт в Сарафово е дело на убитият ген. Касем Солеймани! На тази лъжа не издържа дори бившият президент Росен Плевнелиев, който  категорично я опроверга. По този повод бившият шеф на израелската спецслужба „Натив“ Яков Кедми казва: “Американците лъжат нагло и въвличат целия свят и страната си във войни. Така е било по време на цялата история на САЩ… Към американците трябва да се отнасяме с повишено внимание и недоверие… Най-малко на Иран е необходим конфликт в Персийския залив…“

Примери за поука и размисъл.

Странно! Когато фреоните бяха обвинени, че разрушават озоновия слой, всички правителства склониха да ги заменят с „безвредни“ хладилни агенти, които не съдържат хлор и флуор, затова пък са избухливи. От тази замяна, навремето Русия загуби 100 млрд. долара, а хладилните и козметични фирми в САЩ – 200 млрд. долара! Спечели само монополистът „Дюпон“.

Сега, след приемане на Резолюцията на ЕП за климата, призоваваща страните членки с радикални мерки  до 2050 г. да достигнат нулеви емисии на въглероден диоксид, т.е. да не добиват изкопаеми горива и да не използват двигатели с вътрешно горене (ДВГ), не се забелязва и надежда за глобален консенсус. Против Парижкото споразумение в ЕС категорично се обяви Полша, която получи 10 годишна отсрочка, надявайки се до тогава алармистите за глобално затопляне да бъдат разобличени.

Най-показателен е примерът с Австралия, която остава най-големият износител в света на висококачествени въглища, включително и такива, които могат да бъдат коксувани. Тези дни там беше открита най-голямата нова каменовъглена мина, която ще работи изцяло за експорт в Индия - 60 млн т/год. Разрешение чакат още 6 големи мини за въглища.

Технологически улавянето на пепелта от изгарянето на въглищата е решено с електрофилтри още в ХХ век и в Япония 97% от пепелта се използва повторно като пълнеж в строителството. В Австралия 85% от електричеството се добива от ТЕЦ-ове! Заплатите на работниците в този печеливш отрасъл са от порядъка на 100 000 австрал. долара/годишно. Даже най-старата централа на лигнитни въглища в щата Виктория, бълваща дим от 8 комина подобно на нашите ТЕЦ-ове край Раднево, е получила разрешение да работи до 2030 г. А е строена през от 1964 г. Но и това не е всичко. Очаква се да продължат лиценза й до 2040 г. Така се съхранява „златната кокошка“ на Австралия. Пожарите на държавата-континент вече изпепелиха територия измервана в милиони хектари, но в споровете със зелените грантаджии, позицията на правителството на Скот Морисън е твърда и непробиваема! То е за запазване на въгледобива и се подкрепя от мнозинството австралийци, населили този континент на края на света, тъкмо заради полезните изкопаеми. Политиците на Австралия не са глупави. Те знаят че присъедини ли се страната им безропотно към Парижкото споразумение, веднага друг доставчик ще заеме нейния дял в металургията на азиатските тигри Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

Ето защо всички големи държави с огромни емисии на парникови газове отговарят енигматично: „Не трябва да се разчита вечно на изкопаемите горива. Но ще е нужен по-дълъг преходен период. Ще видим…..“

Става ясно, че от актуализиране на Парижкото споразумение от 2015 г. няма да има измерим глобален ефект. По-бедните европейски страни (Унгария, Чехия), загубили вече от търговията с квоти по пилотния проект, наречен Киотски протокол за климата, искат да развиват атомна енергетика и да заменят, доколкото е възможно, въглищата с природен газ, който отделя 1/3 по-малко ВД. Но суровината за АЕЦ също е ограничена, а САЩ правят всичко възможно да осуетят производството на електроенергия с руски природен газ и са готови да предложат замяната му с втечнен ПГ и шистов газ. Но операциите по получаване, втечняване, транспорт, прехвърляне в резервоари и изпаряване формират цена не по-малка от 210 дол./1000 куб.м., докато цената на природния газ на европейските борси е 170. Трябва да си голям фен на САЩ или съвсем да не ти пука за последствията, за да купуваш по-скъпия газ на световния полицай, който никога не е бил съгласен да търгува без печалба. Защото обратното вече е социализъм, а не капитализъм. А няма такъв капиталист, който да е склонен да губи. Това особено се отнася до САЩ.

Идват тежки години за тези страни, които се присъединят към „зелената сделка“ на „климатичните вещици“ за неутрална от парникови газове (ПГ) икономика на ЕС. Климатичният фонд на Европейския съюз ще бъде 100 млрд. евро/год., но за преминаване към нулеви емисии на парникови газове ще са необходими 260 млрд. евро/годишно. От къде ще се вземе разликата? Вноската на България за изминалия седемгодишен период беше 480 млн. евро за година, но за следващия (2021-2027 г.) ще трябва да нарасне двойно. Това означава край не само на парите за къщите за гости и за екопътеки,  но и на субсидиите (по 50 евро/дек.) за протолатифондистите-арендатори, произвеждащи суровини като пшеница, слънчоглед и рапица. За никакво развитие на тежка химическа и металургична промишленост, не може дори да се мечтае. Като гледам как кимат дамите-министри в кабинета Борисов-3 на всяко предложение, не е трудно да се предвидят бъдещи загуби, оставки и скандали.


И ако на мин. Нено Димов прокуратурата повдига обвинение за умишлена безстопанственост и загуба за държавата на 11 млн. лева, а само от спирането на проекта „Южен поток“ България ще губи по 400 млн/годишно, както заяви Владимир Путин, налага се въпрос с понижена трудност: „Кой от двамата министри е по-безотговорен – този на екологията или неговият началник?“


 


Страница 221 от 403