Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ ЛОНДОНСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАТО

Е-поща Печат PDF

Генерал Доминик Делавард, бивш авторитетен ръководен служител на френското разузнаване и експерт по проблемите на кибервойната, коментира декларацията на НАТО, приета в началото на декември м.г. на срещата на страните-членки в Лондон. Той счита за невярно твърдението, че НАТО се била придържала към целите и принципите на ООН. След Студената война действията на пакта се характеризират с неспирна разрушителна намеса във вътрешните работи на суверенни държави в нарушение на международните правила, определени от ООН. В периода 1995-2019 г. са хвърлени над милион бомби и е причинена смъртта на няколко милиона души в различни места по света с единствената цел да се установи хегемония над т.нар. „международна общност“. Затова не отговаря на истината съдържащата се в Лондонската декларация претенция, че НАТО бил отбранителен съюз, който не създава заплаха за никоя държава. Страните, които са бомбардирани вече 25 години знаят това.

По повод формулираното в Лондонската декларация положение за увеличение на военните разходи на страните-членки на НАТО ген. Делавард счита, че то няма да бъде изпълнено поради икономическите и социалните проблеми на главните натовски държави. Според него НАТО няма да е в състояние да се конкурира с Организацията за шанхайско сътрудничество. Съвкупният военен бюджет на натовските страни-членки е 100 милиарда долара – сума, която страните-членки на Организацията за шанхайско сътрудничество ще достигнат още през 2020 г. Организацията за шанхайско сътрудничество има по-големи възможности за разширяване с големи държави като Иран и Турция в сравнение с пакта НАТО, който може да се разшири със Северна Македония, Босна и Грузия. Като става дума за Турция, трябва да се знае, че двойното членство в НАТО и Организацията за шанхайско сътрудничество не е забранено. През 2005 г. САЩ кандидатстваха за член на Организацията за шанхайско сътрудничество, но по понятни причини молбата им беше единодушно отхвърлена от страните-членки.

В Лондонската декларация се поддържа познатата западна антируска позиция. Ген. Делавард счита, че непрестанните закани и обвинения против Русия, която бива представяна за източник на агресия и заплаха, са претекст, който е необходим, за да се оправдае самото съществувание на НАТО. В действителност именно страните-членки на НАТО, а не Русия, са тези, които хвърлиха над милион бомби и причиниха смъртта на няколко милиона души. Именно те нарушават правилата на ООН като продължават незаконната военна окупация на част от сирийската територия. Към това трябва да се прибавят превратът, организиран в Украйна, разчленяването на бивша Югославия, постоянното настъпление към границите на Русия в пълно незачитане на обещанията, дадени някога на Горбачов. Според генерала НАТО не действа „разумно и отговорно“ по отношение на Русия. Обратно на обичайните натовски твърдения той посочва, че не Русия (или Китай), а САЩ са главната киберзаплаха в света, а за това свидетелстват разкритията на разобличителите Сноудън, Асанж и Манинг. Вашингтон е инсталирал подслушвателни устройства на всички западни политически и икономически лидери и сега разполага с козове, посредством които да шантажира и да печели икономически предимства.

НАТО изразява загриженост от тероризма и нестабилността, наблюдавани в различни страни, но, както изтъква ген. Делавард, НАТО пропуска да припомни, че тези явления са породени от натовските многопосочни намеси във вътрешните работи на суверенни държави. Тероризмът и нестабилността са резултат от незаконните натовски бомбардировки, от униженията, понесени от граждани на тези страни в американските военни затвори Абу Граиб и Гуантанамо, от това, че силни светски лидери бяха насилствено свалени от власт и настъпи хаосът, който наблюдаваме днес, от това, че под лъжливи предлози са водени войни против Сърбия, Ирак, Либия, Сирия. Друг резултат е възникналата масова миграция. Разнебитването на международния ред е резултат главно от действията на представители на Запада и НАТО. Така, че като казват, че се борят срещу тероризма, страните от НАТО вземат другите за абсолютни глупаци, казва ген. Делавард. С действията си НАТО всъщност предизвиква хаос, миграционна криза, взрив на тероризма и омраза към Запада.

В Лондонската декларация на НАТО се говори за необходимостта да се се опази „нашата енергийна сигурност“. Това отразява една мания на САЩ и означава, че НАТО се противопоставя на строителството на газопровода „Северен поток-2“, за да се навреди на лошите руснаци и да се облагодетелства газовият пазар на добрите американци. А изтъкването в декларацията на значението на „сигурността на нашите телекомуникаци, включително 5G” означава да се предпочетат американските технологии пред технологията на китайския гигант „Хуауей“. САЩ отдавна шпионират европейските телекомуникации, а същевременно обвиняват Китай, че „възнамерява“ да шпионира страните-членки на НАТО посредством своята система 5G. Ген. Делавард посочва, че характеризирането на Китай като „предизвикателство“ в Лондонската декларация означава, че НАТО стъпва на пътя на конфронтацията с Китай, което е изгодно единствено за САЩ.

НАТО е инструмент на американската хегемония. Ето защо разпускането на пакта или поне оттеглянето на Франция е най-доброто решение доколкото организацията непрестанно си съчинява нови заплахи, които да служат като лъжливи претексти за да се оправдаят войните и интервенциите, насочени към това да се поддържа западното господство над планетата.

В заключение ген. Делавард изказва мнението, че нещата не опират само до това, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“ (както се изрази преди време френският президент Макрон). Според него пактът може и да не надживее задаващата се глобална икономическа криза, която експертите предвиждат. Просперитетът на Запада и финансирането на неговите въоръжени сили почиват днес върху цял океан от дългове, посочва мрачно ген. Делавард. Бъдещето ще покаже дали неговият песимизъм е оправдан.


(NATO: General Delawarde assesses final London Declaration, The Duran, January 1, 2020 - редактиран превод със значителни съкращения)


 

ЕВРОПЕЙСКОТО ФУТБОЛНО ОГЛЕДАЛО

Е-поща Печат PDF

Вероятно ви е направило впечатление огромното внимание, което българските средства за информация отделят на европейското първенство по футбол. При това – като имате предвид, че ние се провалихме безславно с нашето участие и дори не успяхме да се класираме за мачовете в Украйна и Полша. При това – като не забравяте, че нашият футбол никога не е бил в такова плачевно състояние, в каквото е днес, а скандалите, които го разкъсват, опротивяха отдавна на всички ни. Корупция, мръсни бизнес интереси, уредени мачове, празни стадиони, игра на махленско равнище, черни каси и черни залагания, продажни съдии и какво ли още не направиха от един любим народен спорт смрадливо блато, бъкащо от мошеници и далавераджии. В каквото блато, между другото, се превръща все повече и самата България, преживяваща най-трудните си дни в своята следосвобожденска история.

 

СКАЗАНИЕ ЗА АМЕРИКАНСКАТА НАДМЕННОСТ

Е-поща Печат PDF

• Или историята на американското поражение в 5 урока

 

Уроците на историята ли? Че кому са потрябвали? Определено не и на днешния набор вашингтонски оригинали, сборище от бягащи от историята, от миналото и от всякакво повече или по-малко детайлно знание. Но все пак нека се позабавляваме, нека преговорим някои моменти, и някои уроци, от последните години на миналия век и първите години на сегашния, и какви биха били те за най-изключителната и незаменима нация на света.

 

Единствената свръхдържава на планетата, единствения шериф на земното кълбо.

Естествено, това обобщено описание важи за времената преди Тръмп; всъщност в епохата на Големия маг (“Да направим Америка отново велика!”) точно това минало вече хваща плесен и е умъртвено, като прах в гробницата на някой фараон.

Да започнем така: може да мислите времената след края на “студената война”, времето на разпада на Съветския съюз през 1991 г., като времена на

първата американска опиумна криза.

Тогава политиците, и бъдещите политици на държавата, вземаха улични опиати („К-стрийт” * и военно-промишленият комплекс - ако трябва да бъдем по-точни) и се унасяха във видения как цялата планета им е до колене и им принадлежи, а също и че това положение ще е за вовеки веков и до амина.

На планетата нямаше друга свръхдържава и това бе най-важната историческа възможност - Русия преди Путин бе разделена, един мършав и безгръбначен Съветски съюз, а пък Китай, начело с Комунистическата партия, тъкмо отваряше вратата към капитализма.

Основните лицемери на историята, мъже (и жени), заели през януари 2001 г. висшите кресла в администрацията на президента Джордж Буш, се готвеха да вземат на абордаж Кораба на флота на САЩ “Америка” (“води ме, Дик Чейни!”). Сред тях, разбира се, бе и Чейни, който търси, но не намери по-добър кандидат за вицепрезидент от самия себе си, и назначи себе си на този пост.

Като група те бяха абсолютно и дори повече от това готови за момента на върховната слава на Америка. Те се готвиха за нея дълги години и повечето дойдоха от един и същ експертен съвет - Проекта за Новия американски век. От него скочиха в Овалния кабинет. Много преди това те, основните лицемери на историята, бяха станали привърженици на осигуряването на “безспорно превъзходство” на страната чрез изграждане на невъобразима армия “несравними с каквито и да било сили”. И когато го правеха, нямаше и сянка на съмнение, че ще постигнат немислимото досега - “Американското геополитическо превъзходство”, както вежливо го наричаха, което няма да има аналог с друга велика държава.

Могъщество “без граници”

11 септември 2001 г. бе часът на истината, ослепително бърз и съвсем неочакван. Реакцията бе запечатана съвършено само пет часа след нападението. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд вече бе определил кой стои зад ударите - “Ал Каида”!, - и от почти опустелия Пентагон се разпореди на своите помощници “да се отговори масирано. Тотално. Всичко да се помете. И свързано, и несвързано...” И те го направиха точно така.

Какво последва ли? Не само нахлуване и окупация на Афганистан, но и на Ирак на Саддам Хюсейн, страна, която изобщо нямаше пръст в събитията от 11 септември. И не само Ирак, трескавото им въображение (също като днешните трескави мечти на Джон Болтън, отново назначен за съветник по националната сигурност, и държавния секретар Майк Помпео) сочеше - и Иран! Но дали - убедени са те, - категорията “Тотално. Всичко” изключва Големия Близък изток (продължават да го наричат “дъга на нестабилността” - но какво ли знаят!..)?

В крайна сметка те нямаха грам съмнение, че цялата планета ще застане в строй (или ще си плати). Планетарният Pax Americana трябва да се установи во веки веков.

В последвалите кървища лесно бе да се забрави колко скъпо струват тези трескави мечти. Но трябва да им се признае - каквото и да правеха (или да не направиха), казано геополитически, отборът на Джордж Буш мислеше мащабно. Спомнете си конструктивния документ, който предложиха след събитията от 9/11 - Стратегия за национална сигурност - 2002 г. Целта, както пише в документа, е САЩ да “изграждат и поддържат” отбраната на страната (тоест военната сила) “без ограничения”. Сигурно помните как говореха за страната, че била в положение на “несравнима военна сила”.

Хайде да върнем лентата назад:

единствената, несравнима военна сила “без граници” на планетата! Това бе мечтата за доминация, която някога вменяваха на “Империята на злото”, или на лудите (много, ама много лошите момчета от холивудските филми). Обаче в онзи свят, който лицемерите си представяха тогава, в който “една-единствена” свръхдържава е на върха, много лесно можеш да си представиш и Голямата игра с единствен играч и надпревара във въоръженията во веки веков...

Още навремето писах, че висшите чинове в администрацията на Буш бяха откровени фундаменталисти, щом стане дума за военната мощ на САЩ.

По-късно президентът Буш каза, че според тях армията е “величествена сила за освобождение на човечеството, каквато светът не е виждал досега “. Е, в такава “пиеса” защо да се стесняваш и да не тръгнеш към “освобождение” и на останалата част от планетата?

В споменатия документ от 2002 г. администрацията на Буш настоява за свят, в който никоя голяма държава или блок от държави няма да си позволи да хвърля ръкавицата на превъзходството. Това каза президентът в обръщението си през същата година в Уест Пойнт. “Америка притежава и възнамерява да разполага с военна мощ без граници, вследствие на което ще е безсмислена дестабилизиращата надпревара във въоръжаването и ще се ограничи съперничеството на търговията и други мирни намерения”.

В Стратегията за национална сигурност ** мисълта е изложена по следния начин: “Нашите сили са достатъчно силни, за да разубедим потенциалните съперници и плановете им да изграждат въоръжени сили с надеждата да заобиколят или да се сравняват с могъществото на САЩ”. И президентът, и хората му веднага започнаха да надуват бюджета на Пентагона, за да стане съответстващ на великите им фантасмагории на тема какви да са планетарните “опори” на Америка (процес, който, независимо от всичко случило се досега, така и не завърши).

Уроците от американските войни

Разбира се, много неща потънаха в пясъците на историята, но това не е причина да бъдат забравени. Почти 12 години след събитията от 9/11 на планетата има райони, където “величествените сили и т. н. и тем подобни” бяха отвързани от синджира, там се нижат преврат след преврат, безредици, плодят се несъстоятелни държавици и терористични групировки. Вследствие на това бежанците и прогонените от родните си места са несравнимо повече дори от времената на Втората световна. Още една велика държава се надига - Китай; икономически по-малката в сравнение с преди, но велика Русия, продължава да упорства във военен и стратегически смисъл, демонстрирайки нагло с Путин.

Ами не е чудно, че упадъкът на Америка стана злободневна тема.

И какви изводи могат да се направят от ерата на глупостта, която ни завлече до времената на Тръмп?

Ето моите предложения за 5-те възможни урока

от американския военен опит в 21-ви век.

Първи урок: нещо съвсем очевидно, но така и невидяно - една-единствена сила не може да завладее Земята, все едно колко силна е тя. Опитайте и в крайна сметка ще се убедите, че всъщност сами си вредите.

Шекспир щеше да остане очарован от надменността на началниците на Америка в онези години (и то много преди самият мистър Надменност да влезе в Белия дом). Днес няма по-очевидно нещо от това, че именно военният стремеж към панамериканска планетарност се оказа твърде тежък за САЩ, те се препънаха още в Ирак. Това не бива да случва никога повече. Ако някога се напише история на американския упадък, може би в нея ще се казва, че никога не е имало велика държава, чиито началници така ефективно да я демонтират със собствените си ръце, понеже са били твърде лакоми, твърде глупави и печално неразбиращи природата на властта на нашата планета.

Усилията на Вашингтон да превърне Земята в своя империя, е все едно подводницата да избълва торпедо в собствения си борд.

Втори урок: в 21-ви век военната сила, дори и “най-добрите въоръжени сили в световната история” (още един президентски бисер от онези години), съвсем не е това, за което се представя. И няма никакво значение колко стотици милиарди долара влагате всяка година в изграждането и поддръжката на войската или пък колко трилиона долара ще инвестирате във войни или хаоса, създаван от тях.

През 2018 г. най-великите армии на Земята се оказаха неспособни да поразят силите, които произвеждаха бомби на цената на една пица, изработвани на банкета край шосето.

 

Ето така висшите началници признаха, че според собственото им определение,  живеят в свят без победи.

Пети урок: имперските войни се връщат у дома, така че често е трудно да го забележиш или разбереш.

Всъщност войните на Америка през 21-ви век се връщат у дома не с победа, а по-скоро като поражение, въпреки че това сигурно е сложно за разбиране.

Доказателството е Доналд Тръмп. Неговият слоган “Да направим Америка отново велика” подсказва нещо, което никой друг политик не се осмели да направи, а именно, че страната вече не е велика.

Лозунгът удари сърцата като камбанен звън и му помогна да спечели изборите през 2016 г. Кампанията на Тръмп “Америка на първо място” по аналогичен начин излъчваше усещането за упадък, па макар и неназован.

Тръмп излъчи разбираемо за множеството американци послание за 21-ви век, предлагайки президентство, което “отново” ще изведе Америка на първо място.

Въпреки високите мечти на Вашингтон за панамериканска планетарност, това столетие се оказа всичко друго, но не и “Америка на първо място” в сърцата на бяла Америка.

Фискалните долари на белите данъкоплатци се изливат като пълноводен поток в далечни войни (и в аферите, свързани с тях), несравнимата глобална корпоративна мощ на страната улесни извличането на несравними печалби и богатства, но на първо място - за “златната класа”, за единия процент. Затова количеството мултимилионери и милиардери рязко се увеличи, разширявайки още повече бездната на неравенството.

В тези години, с помощта на Върховния съд, американската политическа система се преобърна от начало до край в името на същите тези милиардери и мултимилионери и техните специални комитети за политики. В същото време реалните инвестиции в инфраструктурата на страната, във всичко онова, което някога я изтика на върха в света, рязко се сринаха.

Всичко това бе дълбоко усетено от жителите с бели сърца в страната, понеже бъдещето внезапно се доближи до самите тях. В своя собствен стил те усетиха интиутивно версията на изброените дотук “уроци” на близкото минало, също както и Доналд Тръмп. Като резултат, на изборите от 2016 г., едновременно с туитовете, оскърбленията и новоизкованите прозвища, което се превърна в стил за медиите, Тръмп направи нещо много по-важно. Той убеди американците, които чувстваха, че животът им и животът на техните деца (да станеш длъжник заради образование, бе немислимо преди години) се преобразява в живот като в третия свят. Те обвиняваха за това и Вашингтонското “блато”, и всевъзможните цветнокожи. Тръмп ясно ги убеди, че животът в Америка не бива да е такъв и постоянно отправяше послания за “първа” и за “величие”, също както и големи дози убедителен плам и гняв срещу имиграцията.

Естествено, влизайки в длъжността, нашият първи президент милиардер веднага събра кабинет от милиардери и мултимилионери, а великото постижение на първата година от заемането на поста президент бе счупените окови на ръцете на корпоративна Америка, и на същата тази златна класа, на фона на повишената финансова отговорност на нацията -

благодарности към закона за “данъчната” реформа!

Едновременно с това той контролираше разширяването на войните на Америка в далечни земи.

Нищо дотук не бива да ни удивлява.

В края на краищата каквито и обещания да дава, неговата кампания винаги е била “Доналд на първо място”.

Каквото и да си мислят, неговите избиратели избраха човека, чиито дълбоки познания са в областта на това как да излезеш от процедура по банкрут и да благоухаеш като чаена роза.

Очевидно, сега той е решил да приложи тези особени техники към мира, войната и икономиката.

А това означава, че след една-две години вие може да разчитате на мен да ви поднеса възможните уроци от американските войни от номер 6 до номер 10.

А засега, останете си готови за всичко...

 

28 април 2018 г.

TomDispatch

 

Превод Илияна Велева

 

* К-стрийт е името на тв-сериал, който описва политическите новини на седмицата във всеки свой епизод и осмива вълненията и „страстите на деня” във и около политическия мейнстрийм. Режисьор е Стивън Содърбърг, а сценарият е на известния Хенри Бийн.

 

** В българския печат от онова време се появиха не особено много на брой коментари за тази стратегия от 2002 г., които очевидно спазват “бон тон” към новите “господари на света”. Но ето например някои цитати от стратегията: „Без свобода няма човешко достойнство. През цялата история на човечеството свободата бе жертва на войни и терор, на сблъсъка между могъщи държави и на болните мозъци на жестоки тирани, на бедността и болестите. Днес човечеството има възможност да осигури тържеството на свободата над нейните исторически врагове. Съединените щати поемат отговорност да бъдат лидер в тази велика мисия“, казва президентът Буш. Съединените щати прокламират като основна цел на своята външна политика „поддържането на баланс на силите в полза на свободата“. САЩ открито заявяват, че няма да търсят едностранни преимущества, а ще използват своята икономическа, политическа, военна и дипломатическа мощ за изграждане на открити и свободни общества.

„Целта на САЩ е не само един мирен свят, а един по-добър свят“, се казва в документа.

Стратегията за национална сигурност на САЩ прокламира началото на изграждане на нов международен ред, в който САЩ нямат претенцията да „управляват“, а подчертано желаят да взаимодействуват и споделят отговорности със съюзници, приятели и партньори за установяване на траен мир и просперитет като база и гаранция за свободата и достойнството на всяка държава, на всеки човек.

Всичко дотук - без коментар.


 

ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ И СИНДРОМЪТ НА ЕНИЧАРЯ

Е-поща Печат PDF

„Вярата в това, че безсмъртието на народа е в някаква степен гарантирано, е наивна илюзия. Историята е арена, пълна с жестокости и много раси като незаависими цялости са слезли от нея. За историята да живееш, не означава да си позволяваш да живееш както си искаш, да живееш, означава много сериозно, осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия. Затова е необходимо нашето поколение с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за бъдещето на нацията.”

Хосе Ортега-и-Гасет

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 21

Минаха повече от осем години, откакто България стана член на ЕС. И миналата, 2014 г., бе направено трагичното заключение, че живеем по-зле, отколкото преди влизането ни в ЕС. В сравнение с 2007 г. реалното обезценяване на доходите е с цели 33 % за Кърджали и с 24 % за Сливен. От 9150 лв. годишно през 2007-ма, в края на 2014 г. семейство в Кърджали взема около 120 лева по-малко. Към това следва да добавим и инфлация от 32 % за 7 години.

По данни на „Евростат“ за 2013 г., събрани във връзка с изследване на риска от бедност или социално изключване в ЕС-27, децата в България на възраст от 1 до 15 години се хранят най-зле сред европейските си връстници. 34,5 % от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. Ситуацията е сходна в Румъния, но там само 23,8 % от децата нямат всекидневен достъп до пресни плодове и зеленчуци. В Унгария те са 17,2 %, а в Латвия - 15,4 %. По данни на КНСБ към средата на 2014 г. под линията на бедност живеят около 23 % от домакинствата в страната, или 1 милион и 670 хиляди души. Близо 60 % от домакинствата разполагат с до 340 лева на човек от семейството. Линията на бедността се увеличава с 35 лева през 2015-а година. Новият размер е вече 286 лева. (вж. в http:// www.bgonair.bg/bulgaria/2014-10-22/prez-2015-godina-liniyata-na-bednost-stava-286-leva).

Заради всичко това, както пишат някои изследователи, „в годините на постсоциализма се наблюдава възраждане на психиката и културата на оцеляване, характерни за България отпреди 100-120 години” (вж. пак Димова П., Л. Радева...).

 

ДЪЛБОКИЯ СМИСЪЛ НА ЧОВЕШКОТО БЕЗСМЪРТИЕ

Е-поща Печат PDF

Талант, посветен на подвига за идеала


Избрал перото за оръжие, Гале Христов зае своето място в редиците на десетките интелектуалци, които остават в бойното поле на съдбата. С това оръжие и в тези редици той се бори срещу опитите на нечестивците да представят величието на саможертвата на хиляди българи в името на свободата и градежа на нова България, използвайки непристойни скверни и цинични изопачавания на историята против фашизма и капитализма.  Убийците на стотици антифашисти, партизани, ятаци и покровители на невинните жертви на терора и варварските пристъпи на фашистите бяха наричани невинни жертви и ги обявиха за герои. Те и сега продължават да внушават на младите поколения, че в България никога не е имало фашизъм и фашисти, не е имало партизанско движение и народна съпротива срещу капитализма и монархофашизма. От тези позиции клакьорите на тази продажна кампания представят Народния съд за противозаконен и антинароден. Авторите на тези лъжи не се спират пред нищо и денонощно задръстват телевизионния екран и страниците на жълтата преса. Чужди и местни мафиоти, натрупали несметните си богатства чрез кражба, корупция и престъпни схеми, ги финансират щедро.

Мотивът да напиша тези редове е възхищението ми от преклонението, което излъчват публикациите на Гале Христов, когато описва величието на саможертвата на онези, които дават живота си, за да се освободи България от оковите на монархо – фашистката диктатура и жестоките капиталистически порядки. Със същото преклонение той описва и величието на героите на строителството на социалистическото общество. Тяхната всеотдайност в това национално движение, чрез което са създадени три Българии по икономическа мощ и благосъстояние за цялото население на страната, също носи всички белези на истински подвиг.

В съзнанието на широк кръг читатели Гале Христов се утвърждава като талантлив творец, който е съсредоточил своето внимание и творчески потенциал върху светли образи на хора с воля за саможертва в името на свободата и съзидателния труд. Той не само описва с изключителна прецизност техния героичен подвиг пред лицето на палачите и платените убийци на монархофашистката власт, но и умело разкрива величествения смисъл на тяхното мъжество и безстрашие. Ярко потвърждение на този похват е поредното задълбочено изследване за живота и подвига на най – ярките революционери от Кюстендилския край. С това той по достоен начин изпълнява посланието да предадем на следващите поколения дълбокия смисъл на човешкото безсмъртие.

Вдъхновен от тези примери на героизъм и саможертва, Гале Христов наред с множество талантливи творци, оставя своя печат върху величествения пантеон на българската слава.

Новата книга на доц. д-р Гале Христов „По талвега на живота“ идва да ни напомни, че това е труден морален казус, на чиито изпитания мнозина не успяват да устоят. Чрез книгата мислещият читател се докосва до образи с противоположни съдби. Впрочем в нея не е отделено специално място за такива, които за броени дни се превъплътиха от „апостоли” на социалистическата идея в нейни дисиденти, от герои на социализма в негови жертви, от апологети на марксизма в негови отявлени критици. Знаем, че целта им бе да се сдобият с индулгенция за оправдание на своето предателство с едничката мечта отново да бъдат във властта, която за тях никога не е била нищо повече от възможност за разграбване, за безнаказаност и щедри благодетели, които от своя страна имат нужда от безгръбначни същества, за да им проправят път към богатства, трупани по престъпен начин за сметка на сигурността на държавата и щастието на милиони онеправдани.

Изправяйки срещу тях антиподите им, авторът всъщност изразява своята безпощадна ирония и болезнена непоносимост към подобни превъплъщения на духовната неустойчивост, подвластна на маргиналността, чийто бог са привилегиите и финикийските знаци, жаждата за власт и корупцията. Неговото внимание е съсредоточено върху светлите образи на истинските апостоли на социалистическата идея, чийто живот е наситен с прояви на неподкупна преданост към идеали, превърнати в съвест на разума.  Те имат за единствен кумир всеотдайността, готовността за саможертва и искрената преданост към идеята, която черпи своята сила и вдъхновение от хуманистичните идеали на културата и святото верую, насочено към социалната справедливост и благоденствие за мнозинството от обществото.

Доколкото верността към социалистическия идеал за автора е достойна за възхищение и подражание добродетел, смелата й защита в дълбоко поучителната му книга е едно от нейните безспорни достойнства. Целта му е да предпази младите хора от погрома на духа под натиска на мащабната ерозия и лумпенизация, за чието извършване противниците на идеята за справедливо общество щедро деморализират части от интелигенцията, която страда от недостатъчност на духовна устойчивост.

Авторът не скрива гордостта си, че е един от поколението, което носи в себе си духа на съзидателния патос. В този смисъл в новата си книга предлага една изключително богата и достойна за възхищение галерия от образи, които намират своята професионална, нравствена и духовна реализация в различните области на обществения живот.

Заедно с това, той предупреждава искрените последователи на социалистическата идея решително да се противопоставят на нечестивите маньоври на вчерашните ренегати отново да омърсят редиците на левите сили, стремейки се да бъдат приети в лоното на идеала, който те така цинично оскверняваха в продължение на три десетилетия. Историческият опит недвусмислено води до извода, че дори и най - светлите и най - великите идеи са обречени, когато недостойни и недорасли до тяхната извисеност хора се опитват да приватизират правото да ги символизират.

Книгата, която е обект на моите размишления, не е предназначена за „убиване на времето“, не е разказ за сладникави изживявания на опустошените души, нито пък източник на мистично опиянение на изтощените им сетива. Това е отговорно интелектуално произведение, което предполага трезвомислие и прозорливо вглеждане в смисъла на утрешния ден, въз основа на което сме призовани да изработим и своята устойчива жизнена позиция.

Аз възприемам тази книга като творение на истински талант, посветен на подвига за идеала. Величието на този идеал зове всеки от нас, който се чувства съпричастен към него, да следва примера на Гале Христов, пресъздавайки светлите образи от своя край, посветили живота си и смисъла на своето верую на идеала, за да се включи в шествието за слава на чистия патриотизъм под надслов „Безсмъртният подвиг“.

В заключение бих искал специално да отбележа, че книгата „По талвега на живота“  от Гале Христов е прекрасно четиво за изкуството да останем верни на себе си въпреки превратностите на съдбата. В това авторът вижда залога да опазим неподправена адекватността на нашата духовна идентичност.


 


Страница 220 от 382