Нова Зора

Уважаеми читатели,

Драги членове и симпатизанти на ПП „Нова Зора“,

Две са бюлетините, които са важни за всеки от нас и за всеки гражданин на България, който иска промяна: в – София – това е кандидатът за кмет

Мая Манолова, за която трябва да се гласува с бюлетината № 75;

Другият важен избор е с листата на БСП - бюлетина № 56! Водач на листата за общински съветници в София е Калоян Паргов.

Гласувайте за промяната в София и страната!

Подкрепете новото начало на съзидателния живот в България!

Изборите за местни органи на властта винаги са били фундамент на стремежа да се осигури на обществото и държавата най-добрия подбор от кадри за обезпечаване на един съзидателен процес. Особено когато основната идея на властта е да служи на обществото. В обратният случай местните органи на властта стават инструментариум, който генерира най-зловредните за общественото развитие процеси.

Много са факторите, които могат да влияят на крайния резултат от изборите. Предлаганият по-долу бегъл анализ, надяваме се, че би ви послужил като отправна точка за размисъл и преценка на обстоятелствата.

Изборите за местни органи на властта винаги са били фундамент на стремежа да се осигури на обществото и държавата най-добрия подбор от кадри за обезпечаване на един съзидателен процес. Особено когато основната идея на властта е да служи на обществото. В обратният случай местните органи на властта стават инструментариум, който генерира най-зловредните за общественото развитие процеси.

Много са факторите, които могат да влияят на крайния резултат от изборите. Предлаганият по-долу бегъл анализ, надяваме се, че би ви послужил като отправна точка за размисъл и преценка на обстоятелствата.

В бр. 40 поместихме статията на нашия уважаван автор, дългогодишен председател на Централната контролна комисия на партия „Нова Зора“, проф. Евгений Гиндев – „Как да си изберем кмет?“. Днес ще се опитаме, макар и схематично, да очертаем динамиката на процесите в международен план, ехото от които винаги е било важен аспект в българския национален живот.

Първата предпоставка, която трябва да посочим, е че външнополитическото положение в навечерието на предстоящите избори в България е много по-различно от досегашното.

Като велика сила с многопосочни и многостранни интереси, САЩ имат съвършено различно отношение по въпроса за един от най-щекотливите проблеми на днешния ден. Това е въпросът за миграннтите. В САЩ те са обявени за заплаха за националната сигурнност. Президентът Тръмп, в своята политика, слага акцент върху приоритетите на националната държава и развитие на националната икономика, традиции и ценности.

В същото време се забелязва, че ЕС вече не е приоритетният приятел, както преди. Това се отнася особено за онези лидери на държави от Европа, които подкрепяха Обама и Хилари Клинтън срещу Тръмп и с това се намесиха в американскате избори. Друго обстоятелство е, че Джордж Сорос вече не е любимец на президента на САЩ, както беше преди години, и съвсем определено Америка не толерира джендърната идеология. Открито беше прокламиран нов курс на възраждане на националната държава, както и изтегляне на САЩ от ролята на световен жандарм! Събитията в Сирия, само преди няколко дни, онагледиха красноречиво тази тенденция.

В ЕС, който навлиза вече в дълбока рецесия, Меркел се извини и поиска прошка за досегашната си мигрантска политика! В ЕС като цяло, започна промяна в отношението към Украйна. И  към Русия! Заложили на Хилъри Клинтън, ръководителите на редица европейски държави открито не са долюбвани от президента Тръмп, a тенденциите по-малките национални държави да не се придържат към командите от Брюксел, се засилват в условията на Брекзит на Англия! Антикорупционната дейност, по отношение на европейските и националнни финанси, се засилва.

На международната арена все по-силно и чувсттвително се налага ролята на Евразия – главно във все по-силно укрепващото съдружие между Русия и Китай. Те увеличават своето влияние, което допълнително променя досегашното статукво към един многополюсен свят, което влияе пряко на вътрешнополитическите процеси в тези страни.

През 2020 г. предстои посещение на президента на Русия В. В. Путин в България. На това посещение неминуемо ще бъдат коментирани енергийните проекти на Русия в региона и конкретно - за България. Предстои да бъдат разисквани проблемите, които произтичат от нашата военна обвързаност с НАТО, както и тези, които са в пряка връзка със съюзническата солидарност на държавата ни, подкрепяща европейските санкции към Русия. И всичко това, в контекста на историческите връзки на двата народа и създадения от историята цивилизационен съюз между Русия и България!

На този фон, макар и бегло маркирано, у нас никой не е потърсил и главно не е получил извинението на народа ни за приетото 208 ПМС за бежанците и тяхното приемане в страната, където вече са подготвени бежански лагери с капацитет до 30 000 човека. В същото време няма и промени по отношение на невиждананта корупция и продължаващия поголовен грабеж на всевъзможни финансови средства с национален, европейски и международен произход, както и промяна в политиката на загърбване на националните интереси на България и разграбване на държавното и народно имущество.

Правителството заплати авансово на САЩ невероятните 2 млрд долара за самолети, които досега са все още само на чертеж. Целта бе да се купи америанската поддръжка в бъдещите избори. Заради определеното количество мигранти, се търси начин да се угоди на ЕС, а на Русия се обещава участие в построяването на „АЕЦ Белене“. Целта е неизменна: да бъде осигурена международна подкрепа от страна на  решаващите фактори.

Срещу опозицията се действа многопланово. От една страна, в своята основна част тя бе лишена от средства, което осигурява огромно предимство на ГЕРБ в предизборната борба.  От друга страна, успешно бе постигнато разцепление в редовете на опозицията като бяха приласкани значителна част от бившите ръководни фактори. Заветната мечта на ГЕРБ, при успех на изборите, е широко коалиционно управление, срещу което се предполага особено привлекателната и съблазнителна  възможност – онези, около 40 млрд лева гаранционен фонд, да бъдат усвоявани заедно след присъединяването към еврозоната. Въпреки тази спасителна за тях перспектива, управляващите са в паника от почти ежедневните корупционни скандали, от все по-неприкритото възмущение на избирателите, както и от разцеплението в собствените им редове, след  аферата “Апартамент гейт“ и пр. Прави силно втечатление омълчаването на групата опозиционни на ръководството на БСП личности. На този фон все по-силно нарастват възможностите на ДПС за купуване на избиратели, които досега са гласували за управляващите!

Най-големите страхове на сегашните властници обаче, са по отношение на изборния резултат в София. Тук, за тях, се очертава не само тежка битка, която последвана от евентуална загуба би отключила верижния процес на разкриване на милиарднни злоупотреби в бюджета на Стоична община през всичките 12 години, откакто тя се управлява от партия ГЕРБ. Това би повлякло след себе си нови разобличения и нови сътресения за ГЕРБ, което буквално би сринало остатъчния авторитет и привлекателността на тази партия.

Пред гражданите на София, а и пред цяла България, се очертава възможността, управлението на столицата да бъде изтръгнато от досегашната политическа хегемания във властта, на партията, която стана символ на грабежа, застоя, лъжата и несигурността в живота ни. Това обаче налага избирателите от столицата, както и опозиционните политически сили, да осъществят едно общо обединение на всички антикорупционни и действително патриотични сдружения от хора, от безпартийни, честни българи,  около единствената реална възможност за избирането на нов кмет – г-жа Мая Манолова! Само изборът на Мая Манолова може да ни спаси от корупционния и предателски модел на властта на партия ГЕРБ, както и от правителството на Бойко Борисов! Затова под лозунга – „Всички за Мая, за да си върнем София на софиянци“ - трябва да се обединим и да спечелим изборите на 27 октомври, което ще открие пътя и към възможността да си върнем България!

Като хора на социалната идея и като патриоти, които непоколебимо са защитавали всичко българско и родно, които са ратували винаги за обединение на националните сили, в защита на народа на България и неговата държавност, съобразно поетите коалиционни задължения на тези избори, искаме да ви напомним, че:

1. Две са бюлетините, които са важни за всеки от нас и за всеки гражданин на България, който иска промяна: в – София – за кмет, бюлетината е с  № 75;

2. Другата важна бюлетина е с № 56!

Гласувайте с нея за промяната в София и страната!

Подкрепете новото начало на съзидателния живот на България.

ПП „Нова Зора“

Председател Минчо МИНЧЕВ

Заместник председатели:

Д-р по право Тодор ПРЕДОВ

О.з.полковник Любен ВИДЕНОВ

След европейското съвещание в Хелзинки през 1975 г. много българи бяха обсебени от темата за „правата на човека“. Хората заживяха с големи надежди за свобода на словото и свободно пътуване зад граница. Това беше голям пробив в системата, но чак сега се разбира, че една от причините за този пробив е било мълчаливото съгласие на ръководителите на СССР да приемат измамата за полети на НАСА до Луната.

Само 15 години след Хелзинкското съвещание, договореностите между Изтока и Запада бяха забравени. Утвърдените държавни граници започнаха да се променят: първо в Германия, след това в Чехословакия и Югославия. Не закъсняха и кървавите конфликти. Европейските държави станаха 29. Процесът „Хелзинки-75“ беше умъртвен, но комитети, по-точно неправителствени организации (НПО), носещи това име, останаха.

Първата американска НПО, която се заинтересува от дейността на нашето дружество - Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ), беше „Хелзинкски наблюдател (Helsinki watch-New York)“ с председател г-жа Джери Лейбър. По аналогия с тази правозащитна НПО, чийто гост бях през март 1990 г., на 15 ноември 1990 г., в Софийския градски съд, регистрирахме Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България“. Очаквахме да станем член на Международната организация „Хелзинки уоч“ със седалище Виена. Естествено, разчитахме на финансиране, защото в нея членуваха „филантропът“ Джордж Сорос, писателят Артър Милър, както  и много други знаменитости.

Не трябваше да мине много време за да проумеем, че концепцията за „правата на човека“ представлява заблуда, ефективно оръжие за дискредитиране на политически противници и дори за промяна на политически режими без пряка военна намеса. Веднага, след като нашето сдружение непредпазливо заяви, че правата на човека могат да принадлежат само на отделната личност и в демократична България няма как да се говори за „права на малцинствата“ (езикови, етнически, религиозни и сексуални), „Хелзинкски наблюдател-България“ (тогава с председател Румен Воденичаров и секретар Георги Лунд) получи от Виена отказ за членство в международната правозащитна организация. Джордж Сорос, информиран от соросоиди като Стефан Тафров, Деян Кюранов и Димитрина Петрова. Сорос беше силно възмутен, че нашето сдружение настоява (съгласно разпоредбите на новата демократична Конституция) правата на гражданите винаги да са обвързани със задължения, че сме против етническите партии, против всякакви Рамкови конвенции за защита на национални малцинства, и че сме дори за временно въвеждане на изпълнението на смъртното наказание. В своята автобиографична книга „Сорос за Сорос“ (Soros on Soros) мегаспекулантът си спомня за грешното решение по отношение на Румен Воденичаров така: „В България бяхме привлекли за каузата на „ОО“ човек, който се оказа яростен ксенофоб и расист.“

По изпитана тоталитарна практика, след 2 години (1992 г.), Сдружението “Хелзинкски наблюдател-България“ беше дублирано с „по-правилното“, наречено „целесъобразно“ „Български Хелзинкски комитет“ (БХК) с председател Красимир Кънев. Според буквата на закона, тази организация не би трябвало да получи съдебна регистрация, защото в името си съдържа най-съществената съставка от наименованието на съществуващата вече организация – „Хелзинкски“, което създава предпоставка да заблуждава гражданите и обществото, че е истинският блюстител на договореностите от 1975 г. в Хелзинки, но не и в България, където все още съдебната власт не е в пълно съгласие с разпоредбите на Конституцията.

Правилните СМИ веднага започнаха да популяризират дейността на дублетната организация – БХК, главно с акцент върху правата на малцинствата. Рингът беше освободен единствено за Кънев, съпругата му Петрова и разрасналата се около яслата на Сорос правозащитна компания от юристи. Финансирането на БХК бе повече от обилно: от „ОО“, от 6 чужди фондации и евроинституции, плюс посолствата на САЩ и Холандия. Всяка година БХК се отчиташе с Доклад за състоянието на човешките права в България.

Оказа се, че текстовете в докладите на БХК и Държавния департамент на САЩ, са доста сходни, почти идентични. Тоест, Красимир Кънев и компания, си присвоиха правото да бъдат източникът от последна инстанция, който да снабдява чуждестранни държавни институции с оценки за България. Нещо повече, Кънев, като член на Изпълнителния комитет на Хелзинкската федерация във Виена (1998-2007 г.) и член на борда на Европейския център за правата на ромите в Будапеща (2007-2010 г.), представлява успешно български жалбоподатели в Страсбург, шета из ЕС и клевети България за всичко, което е жизнено важно за нашата национална идентичност: положението в затворите, отказа за регистрация на ОМО „Илинден“, казуса с алтернативния синод, правната защита на мигранти и бежанци, свободата на хора с различна сексуална ориентация, Истанбулската конвенция и пр.

Много бързо, лишен от конкурентна автентична правозащитна НПО, БХК опротивя не само на патриоти и националисти, но и на всички, които виждат физиономията на Кънев по телевизионните канали. Той не пропуска да заблуждава, че БХК е уважавано сдружение, но лично аз не съм срещал човек, който да уважава хора, които ощетяват и клеветят Родината си, защитават нарушителите на закона и дори убийци. И не е случайно, че днес, в България, когато за една организация се каже, че е неправителствена (НПО), веднага замирисва на соросоиди, евроатлантици или ромски барони.

Нашето автентично, но останало камерно, сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“, още преди 25 години отваряше очите на сънародниците ни („с клечки“, както казваше Хайтов) за вредната дейност на юдите-правозащитници от БХК. „Когато България си има Красимир Кънев (т.е. БХК), врагове не й трябват“ - писахме през 1995 г. по повод на разпространеното платено изследване на положението в българските затвори.

Чашата на прословутото българско търпение преля с номиниране от БХК на убиеца Пол Фрийман (Австралия) за „Човек на годината“ за дейността му в „Българско затворническо дружество за рехабилитация“ (?!). Протестите на различни български партии все пак отмениха номинацията. ВМРО-БНД и БНС заявиха на всеослушание „Българският Хелзинкски комитет е подривна терористична организация и инструмент за унищожаване на нацията“. Под петиция за забрана на БХК,  се подписаха 10 000 души.

С протекцията на властта и на чуждестранните му донори, на които е на ясла, БХК обаче продължава по изпитания алгоритъм:

• Семинари за съдии и адвокати (разбирай за зарибяване на същите);

• Номинация за „Съдия на годината“ - напр. на съдия Калпакчиев;

• Раздава мнения по съдебни казуси, - когато престъплението е скандално, мнението се дава само от Кр. Кънев в „лично качество“;

• Решение на независимия съд, което не може да бъде обжалвано;

• Предсрочно освобождаване или изплащане обезщетение на осъдения за сметка на българската държава;

• Облагодетелстване на семейството на председателя на БХК Кр. Кънев;

Това е само едно от гражданските НПО, финансирани от Сорос срещу България. Ако не бъдат квалифицирани като „агенти на чуждо влияние“ и прогонени, както направиха Нетаняху в Израел, Орбан в Унгария и Путин в РФ, то в недалечно бъдеще България ще се сдобие с етнически партии, които открито ще заявяват искане за автономия. Циганският терор и убийства, неплащането на ток, вода и обществен транспорт, ще бъдат третирани като малцинствени права. Избиването на гражданите по пътищата от необразовани водачи без свидетелство за управление на МПС, ще продължи да бъде ежедневие.

Конфликтът с БХК в правовите норми на българската държава не е от вчера. Тези лъже-правозащитници бяха наречени дори и от двата враждуващи синода „юдите от БХК“. За своя голяма победа БХК смята разрешаването на двойното гражданство на нашите изселници в Турция в нарушение на сключените двустранни договори и с явна стратегическа подривна цел. Всичко, което днес може да бъде актуализирано след 30 години псевдодемокрация, е казано и написано до институциите на Република България от Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България“. Реакция на нашите предложения за законови промени няма. ДПС остава балансьор, а циганските барони усвояват лесни пари от Запад с помощта на нелегитимния „Български Хелзинкски комитет“. Трябва ли да гръмне бомба в софийското метро, за да се стресне българското общество?

„Извършва се историческо мародерство. Фарисеите трябва да бъдат изгонени от храма!“, призоваваше нашите законодатели проф. Николай Генчев преди 25 години по повод проникването на сектите. Юдите от БХК са още по-опасни от фарисеите. Те паразитират върху правата на човека не за 30, а за 330 сребърника.

И ако не се намери сила, която да спре разрушителната им дейност, без преувеличение може да се каже, че България изживява последните десетилетия, в които тя е държава на българите.