Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

В ПАМЕТ НА ВАПЦАРОВ И ДРУГАРИТЕ МУ

Е-поща Печат PDF

Пред Гарнизонното стрелбище в столицата на 23 юли 2020 г. се събраха политици, писатели и общественици, за да се поклонят пред паметта на Никола Вапцаров и неговите бойни другари Антон Иванов, Атанас Романов, Антон Попов, Георги Минчев и Петър Богданов.

Актрисата Джуни Александрова рецитира стихове от Вапцаров. Думи на признателност и поклон пред делото на разстреляните герои произнесоха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на НС на БСП Корнелия Нинова, председателят на СБП Боян Ангелов, председателят на ГС на БСП Калоян Паргов, родственици на загиналите антифашисти.

Следобед пред паметника на Вапцаров в градинката на Националната художествена галерия, се състоя рецитал на български писатели. Боян Ангелов откри тържеството и даде думата на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, която говори за международните признания на поета от Банско и за неговата световна известност. Членът на УС на СБП Иван Гранитски предостави възможността да рецитират свои творби писателите: Мая Вапцарова, Минчо Минчев, Николай Шопов, Петър Андасаров, Иван Есенски, Трендафил Василев, Боян Ангелов, Нико Стоянов, Генадий Велчев, Велислава Дърева, Боян Бойчев, Димитър Христов. Авторско стихотворение, посветено на Вапцаров, прочете и Петко Коцев от Българския антифашистки съюз.

 

ЗАЛОГЪТ Е БЪЛГАРИЯ!

Е-поща Печат PDF

Слово на президента Румен Радев на среща с гражданите, отстояващи държавността в България


Скъпи сънародници,

Няма да използвам гражданската трибуна, защото тя е ваша. Но днес, в този съдбоносен за Родината момент, аз съм длъжен да се обърна към вас и го правя от уредбата на президентската институция.

За 15-и ден площадът е пълен с надежда и непримиримост. Хиляди хора протестират по улиците на всички големи градове не само в България, но и в цяла Европа.

Плакатите им казват много истини. Истини, които медиите премълчаваха. Истини, за които властта остава глуха и отказва да чуе. Протестите убедиха всички недоволни българи, че не са сами в бунта си, че общото желание за свобода, законност и справедливост обедини всички поколения. Най-важното е, че България излезе от психозата и хипнозата на пропагандата и светът отправи поглед към България.

Протестът не се поддаде на провокациите. Хората не се уплашиха от обидите, заплахите и репресиите. Без оглед на партийни или други пристрастия, всички на площада веят заедно трибагреника. Никога българите не са били по-единни в решимостта си да отвоюват държавата от мафията. Площадът роди братството на почтените хора, които няма да се предадат, да се поддадат и да робуват на лъжи и заплахи. Които ще отхвърлят всяка обреченост и вярват, че свободна, европейска България на достойните граждани, е нашето бъдеще.

Протестът иска оставката на цялото правителство и на главния прокурор. Властта обаче отново е глуха и говори за ремонт на кабинета. Надяват се летните отпуски и умората да разколебаят българите. Но ако имат смелостта да слязат при протестиращите и да ги погледнат в очите, ще разберат, че това няма да стане!

Оставките на цялото правителство и на главния прокурор са първата и задължителна стъпка към честни избори, към връщане на България по демократичния път, към началото на необратим демонтаж на порочния управленски модел, който ни закотви на дъното на Европа, към рестартиране на политическия процес и модернизация на страната.

Необходим ни е нов парламент, защото сегашното мнозинство е глухо за исканията на хората. Нужно е да отворим пътя за конституционна реформа, за нови промени, които да укрепят гражданските права и контрола на гражданите над управлението, които да гарантират разделението на властите, които да проведат правосъдна реформа като гарант на справедливост, които да прекършат корупцията, която ражда престъпност и бедност, които да създадат условия за труд, доходи и перспективи, които да върнат нашите братя от чужбина. И много важно – да се гарантира европейското развитие на България и неговата необратимост, а не тези фрази да се използват като красива фасада, зад която се вихрят грабеж и безчинства.

Задачата е историческа. Тя изисква единство. На много плакати от протеста пише думата „заедно“ и тя е ключът към успеха! Пътят е труден, но всяко усилие си струва, защото залогът е голям. Залогът е България! И всички на площада пишат историята на България, затова им пожелавам успех и непримиримост.

Мутри, вън!

Да живее България!


 

КЛИМАТИЧНИ ВЕЩЕРИ И ВЕЩИЦИ ОТ КЛАНА НА АЛ ГОР

Е-поща Печат PDF

Принос към края на мита за глобалното затопляне


Когато през 1992 г. на път за Новозеландските Алпи се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето - 15 мин.). „Брей че са напреднали озитата! - рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Северн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете.

Доклади за необходимост от паника. Монреалският протокол от 1987 г.,

забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост, 100 млрд.  долара загуби и 100 000 безработни! Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно.


Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2), за да образуват след това озон (О3) е минимално, т.е.  Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км, за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни донякъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци .

След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи учени, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от 19 век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна  към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.нар. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и били необходими спешни мерки.

Осребряването на един мит

Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната  от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за  лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ. Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“`(global warming), а напоследък по-предпазливо „climate change“ (климатични промени). Вместо решаване на важни екологични проблеми като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара/годишно за намаляване на емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено  с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството!

Една непризната заблуда често довежда до следваща. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006 г.). За тях Ал Гор получава през 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир.  Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 г. белите мечки в Северния ледовит океан ще останат без лед.

Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г., (годината, в която Ал Гор стана  „зелен милиардер“) хакерите разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд. долара/годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

На това място нервите на учени  и политици не издържаха.

Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“,  както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“- заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола  в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер - Ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс - директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина  за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

Въпреки научните доказателства  за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) ген.-секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата  вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“, а г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“. Но в капана наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега  влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии  по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново от милиардер - милионер.

Проблем с климата  съществува, но в него е намесена много политика и твърде малко наука.

Като необоримо  доказателство „климатичните вещици“ до скоро  показваха подобният ход в графиките на съдържанието  на въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха  ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията  на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата! Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО2) е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5оС част от него да се отделя, както от газираната вода след изваждането й от хладилника.

Тук вече можем да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване на температурата на Земята.


Преди всичко трябва да се прави

разлика между климат и време.

Времето е състоянието на атмосферата в определен момент описващо се с показатели като температура, влажност, налягане.

Климат (от гръцки наклон) се получава след многогодишна  (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климати на Земята: умерен, тропически, пустинен, полярен… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.

Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Останки от динозаври и мамонти палеонтолозите намират в Аляска и Сибир. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?

Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия, идваща на Земята. Има големи цикли, траещи десетки хилядолетия (това са големите ледникови периоди), има и малки продължаващи по 11 и 17  години. Големите ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири. След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от времето Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците, живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност, наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, например на Далтон, на Маундер и др. През 1812 г. армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на „минимума на Далтон“. През 21 век обаче се очаква нов минимум на Маундер, т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към  Скандинавия и спасителния Гълфстрийм. Този път за „новия Маундер“ ще трябва да се готвим ние.

По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да  премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите, независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните умения.

И така, от 2020 г. ще бъдем свидетели на

нов 25-ти слънчев цикъл.

И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г. и предвиждането на Ал Гор и IPCC за „климатичен колапс“ не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „Световният  океан бавно се охлажда“ (проф. Вл. Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи (вкл. от албедо, космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приносаът в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?

Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване (IR) от земната повърхност  се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите, съдействащи на Ал Гор не го правят. Съгласно данните не на друг източник, а на IPCC емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд тона ВК, а океанът разтваря или изпуска  330 млрд тона. Или 27 срещу 770 млрд тона. Как ви се струва? Има ли шанс човекът да промени климата? Но, странно! Слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН! Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“ – е казвал Айнщайн.

Дали е толкова вредно увеличаването на въглеродния диоксид, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород? Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%. Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаване само с 9% за периода от 1970 до 1990 г. увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за  милиарди гладни земни жители.

Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в „отворено“, демократично общество. Какво означава „зелена“ банка, която ще има капитал от 100 млрд. долара,  събрани от страните подписали Парижкото споразумение, и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят „вятърни мелници“ и фотоволтаици? Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори. Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване на производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, даващи евтината електроенергия.  Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които „регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война.

По този повод палеонтологът проф. Кирил Есков (РФ) каза, че „глобалното затопляне“ премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм“.

Причините за промените в Климата са  другаде и не зависят от човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други наистина вредни  газове и наночастици, които трябва да се улавят за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците. Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид: безопасни храни, екология, енергетика... Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.

А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: „В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята.“


 

БАЛАДИЧНО ПЪТУВАНЕ

Е-поща Печат PDF

В памет на Никола Й. Вапцаров


Светлее пещ.

И стръмен дим кръжи

над бавен влак.

А в дланите солени

огнярската лопата не тежи.

Пътувам аз.

И ти пътуваш с мене.


Говоря ти за стихове разпалено,

а ти ме учиш огън как се пали.

И пак гори небето над Испания

в зениците на Фернандес.

И залези,

и изгреви с лопата жар засяват

в сърцата ни -

браздата на тревогата.

А времето,

задъхано и строго,

посоките в очите ни сверява.


Ще помним ли?

Мусонни дъждове

кръвта на Виетнам отмиват.

Ний пишем тук свободни стихове,

а някъде класически убиват.


Какво е нужно -

стих или приклад?

Разкръстени разпятията светят.

И Господ се прицелва от небето

във черепа на този болен свят.


Внезапно с теб ще спрем в един тунел.

Ще зее пещ.

И влакове ще свирят.

И ти ще ми припомняш, че умират

поетите

до сабя, до шинел;

че най е тежък собствения кръст,

но те, хамалите на свободата,

го носят както птица за крилата

и както птици лягат в мрака гъст.


А баладични влакове

отвъд

безсънните посоки на небето

ще тръгват,

непризнали смърт и съд.


И твойта кръв,

в пещта на бурята,

ще свети.


 

НИЕ, НАРОДЪТ!

Е-поща Печат PDF

Един вятър духа из България, вятърът на промяната във властта

 

Когато този брой бъде в ръцете на читателя, много неща вече ще са се случили. Засега въпросът, който виси със страшна сила е, може ли правителството на Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев да бъдат свалени, преди да е изтекъл мандатът им? От ГЕРБ, Обединените патриоти и Прокуратурата уверяват, че това би означавало държавен преврат, потъпкване на Конституцията и „счупване“ на държавата. И то, когато след приемането ни в чакалнята на еврозоната и банковия съюз, Съветът на ЕС трябва да одобри размера на средствата, които ще получат отделните страни-членки, за да укрепят икономиките си, преди настъпването на най-страшната световна икономическа криза.

Само че „материалът“, който изпълва вече втора седмица улиците и площадите на София, както и останалите областни центрове, не иска да чака „светлото бъдеще“, което му обещава Бойко Борисов, рекламирайки като голям успех допускането на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз. Здравият разум на българина му подсказва, че няма нужда да изяде едно цяло яйце, за да разбере, че е запъртък. Казано иначе,

за 11 години управление Борисов показа какво може и какво не може.

След всичките му хвалби България си остана най-бедната и най-корумпираната страна в Европа.

 

И причината, която той няма как да си признае, е тъкмо поради неговото управление, през което България се превърна в на завоювана от мафията държава. В нея без рушвети и комисионни не може да се построи или ремонтира и един километър път; в нея не функционира нито една от четирите власти: законодателна, съдебна, изпълнителна и медийна. Ето, това не искат да си признаят ГЕРБ и „патериците” му. Какъв ти провал в борбата с корупцията? Такава борба изобщо няма, може би защото е най-трудно да се бориш със себе си. Американското  посолство в София не закъсня да се намеси в кризата, подкрепяйки витиевато, хем справедливите протести на гражданите, хем върховенството на закона, в което се кълне обектът на тези протести – главният прокурор Иван Гешев. Откакто президентът Радев отказа да подпише указа за неговото назначаване, Гешев се е фиксирал в Президентството до степен че изпрати в сградата прокурор с тежко  въоръжени преторианци, с „цел изземване на доказателства за държавна измяна”. Явно не стигнаха селективно подбраните извадки от телефонна комуникация на президента и неговите сътрудници, та трябваше да се добави и престъплението „нерегламентирано придобиване и съхранение на разузнавателна информация“. И, за срам на съдийското съсловие, което във ВСС осигури „избора“ на Гешев за главен прокурор, намери се съдия, който да разреши на „бандата на Гедеон“ да нахлуе в Президентството. Само че съавторите на този цирк не предвидиха каква вълна от обществено възмущение ще предизвикат.

И, като резултат от неразумния демарш, десетки хиляди граждани с различни политически ориентации, абсолютно спонтанно застанаха пред Президентството, виждайки в него не само жертва, но и единствената съпротивляваща се на произвола институция. Със или без акциите на „Да, България“ в „Росенец“, пред Съдебната палата в София, пред сградата на МВР и пред хотел „Берлин“, в Банкя, чийто собственик е Делян Пеевски,

хората пак щяха да излязат на улицата.

Не че много им харесваше предишният главен прокурор Цацаров, но той поне беше интелигентен юрист.

В момента политиците и политолозите спорят за Велико Народно Събрание и евентуално нова Конституция, която ще извади прокуратурата от съдебната власт, но според мен, най-големият кусур на сега действащия основен закон на Република България е това, че не предвижда за президента права, адекватни на начина, по който той се избира. Другият недостатък е, че тя изключва свалянето на правителството по друг начин, освен чрез избори. За сравнение, Американската Конституция е една мъничка брошурка с десетина поправки, към която е приложена Декларацията за независимост на САЩ. В тази Декларация пише:

„Ние смятаме за очевидни сами по себе си тези истини, че всички хора са създадени равни; че те са надарени от техния Създател с някои неотменими права, между които са правото на Живот, Свобода и преследване на Щастието; че, за да гарантират тези права, се институират правителства от хора, извличащи своите правомощия от Съгласието на Управляемия; че, когато една форма на управление стане деструктивна за постигането на тези цели, народът има правото да я смени или събори и да институира ново Правителство, базирайки неговото учредяване на такива принципи и организирайки неговите пълномощия по начин, при който изглежда най-вероятно народът да постигне своята бъдеща сигурност и щастие.“

Този текст не се цитира никога от рояка придворни „политолози“, „медийни мисирки“, банални пиари и пропагандатори на фалшиви новини за „успехите“ на управлението в България. Разбира се, във въпросната Декларация за независимост пише още, че трябва да се подхожда предпазливо и правителствата да не бъдат сменяни „по лековати и преходни причини”, а след поредица от злоупотреби и узурпирания, преследващи неизменно една цел –гражданите да бъдат поставени под абсолютен деспотизъм. Тогава народът има не само правото, но и задължението да свали такова управление и да предвиди нови гаранции за бъдещата си сигурност.

Срещу какво излязоха този месец хората по улиците на областните центрове в България?

Какви са исканията на протестиращите?

На първо място, срещу корупцията по всички етажи на властта.

На второ място, срещу избирателния подход и произвола на насъскваната от Борисов и ръководената от Гешев прокуратура, която „гълта комарите, пък изплюва камилите“, както е казвал Стефан Стамболов. Сиреч, вместо да търси отговорност от министъра на финансите Владислав Горанов за проспаните 700 млн.лв. неплатени такси от хазартните фирми на Васил Божков, или за 60-те млн.лв., които укриващият се в Дубай обвиняем е платил като „такса помощ“, Прокуратурата публикува чатове от комуникацията между президентските съветници и самия президент с бизнесмените Павел и Атанас Бобокови, или с генералния секретар на БКП Александър Паунов и журналиста Огнян Стефанов. И в нечия глава изглежда се върти внушената идея да бъдат изфабрикувани „доказателства“ за търговия с влияние и дори държавна измяна. С цел замазване на очите на публиката обаче, на разпит бяха извикани Бойко Борисов, Владислав Горанов и Менда Стоянова. За отбелязване е, че не бе проявен интерес към „онези“ аудиозаписи или снимките на пълното с пачки евро и златни кюлчета чекмедже от нощното шкафче на премиера в правителствената резиденция в Бояна. Никой не се запита как те са се озовали там, срещу каква услуга са били дадени и къде са отишли после? Това все още си остава покрито с мрака на неизвестността. Да не говорим за „Догансарай“, построен върху заграбена държавна и общинска земя в парка „Росенец“, до Бургас. Щом с едно щракване на пръсти Борисов свали охраната от Доган и Пеевски, можеше ли да направи това, ако правата над службата бяха на президента Радев? Очевидно не. Тогава, за какво ни агитираше цяла неделя?

На трето място, хората протестират срещу мафиотизирането на изпълнителната, а може би и на част от законодателната и съдебната власти. Вследствие на което, без съответния подкуп, не може да се построи или ремонтира дори един километър път, улица или булевард. Да не говорим за стотиците километри магистрали. Ето, тези порядки прогониха от България най-производителната и креативна част от населението, отчаяно че някога ще може с честен труд да живее в родината си.

Рушветчийството на българските държавни и общински чиновници и особено на техните шефове, е станало нарицателно в цяла Европа.

А там са особено чувствителни, когато парите от техните данъци се „усвояват“ у нас по метода, препоръчан от министъра на земеделието Десислава Танева: „Не шумете за злоупотребите с европейски субсидии, за да не ни спрат парите от Брюксел!“ Не 16 милиарда, а 1 трилион евро да ни дадат, крадливите гербери, патриоти и депесари ще намерят как да ги присвоят, раздавайки ги на обръчи от приятелски фирми. Това е част от обяснението на факта, че България е на последно място по доходи в Европа. Другата причина е досегашното търпение на народа, който или бойкотираше изборите, или гласуваше с „краката си”, на „Терминал 2”, с надеждата, че тук някой друг ще оправи нещата. Положението обаче няма да се поправи, докато управлението е по модела Борисов. Напротив, престоят ни в чакалнята на еврозоната може да надхвърли по продължителност рекорда на Естония от 10 години! Само дето портфейлите на някои ще се пукат по шевовете, а други ще си броят стотинките или ще ровят в контейнерите за смет. Председателят на НС Цвета Караянчева оправдаваше увеличаването на депутатските заплати с даренията, които ГЕРБ правели. А министърът на труда и социалната политика Деница Сачева обоснова отказа на правителството да подаде оставка с голямата му заетост.

Пусто дърво неокастрено!

Дори само тази наглост би трябвало да изкара стотици хиляди на улицата!

На четвърто място народът е гневен от факта, че държавното обвинение се ръководи от човек, който не признава презумпцията за невиновност до доказване на противното от съда. Този човек смята всеки обвинен от него за престъпник и иска НПК да се преработи така, че да няма нужда от събирането на достатъчно доказателства. Главният прокурор, подобно на покойния Иван Татарчев, смята че над него е само Господ. И този Иван няма да е по-долу. Още с първия акт на встъпване в реалната си власт изпрати запитване до Конституционния съд дали президентът може да бъде разследван за държавна измяна? Преди седмица направи и втора крачка: в Президентството нахълта личната му преторианска гвардия. Но, когато президентът Радев поиска оставката му и тази на правителството, Гешев събра прокурорите и се оплака, че върху прокуратурата се упражнявал политически натиск. След това прокурорски „трудови колективи“ разпратиха писмо до медиите с искане прокуратурата да не бъде въвличана в политическите борби. Адвокатите обаче подкрепиха исканията на протестиращите за оставката на главния прокурор. От ВСС гузно замълчаха, а що се отнася до Конституционния съд, със своето мълчание или забавяне, той явно подхранва надеждите на Гешев да разследва президента преди да е изтекъл неговият мандат. Затова пък от разследването на Валя Ахчиева научихме, че председателят на най-големия съд в България, е бил назначен в нарушение на изискването за българско гражданство. А пък за шеф на Специализираната прокуратура е била издигната единствено кандидатурата на прокурор, свързан с мафиотската мрежа „8-те джуджета“.

„Криво седи, право съди стар кадия“ – пише Пенчо Славейков в „Луд гидия“. Това обаче е било през турско! Днес, в света на „евроатлантическите ценности“, кое е право и кое не, решава американското посолство в София.

През февруари 2013 г. Борисов пак се беше запънал като рак на бързей, твърдейки че няма да подаде оставка заради Станишев и Доган. Казват, че посред нощ бил поканен, където трябва, и на 20 февруари 2013 г. той хвърли кърпата. Разликата е, че днес, наред с неговата, протестиращите искат и оставката на главния прокурор Гешев, което може да не е по буквата на Конституцията, но да не би и народът да живее по нейните разпоредби? Половината от разпоредбите й са суспендирани! Нейсе, и Борисов, и Гешев уверяват, че единствено отговорността и работата, която им предстои, ги задържа на власт. Към това Борисов добавя и заплахата от „невижданата криза“, която надвисва над света, в резултат на коронавируса, сякаш оставането му на власт ще я разреши. Докато Гешев е решил да накаже всички, които ограбиха българския народ. То това хубаво, но хората се питат защо изпуска от погледа си и олигарси, които са пред очите му? Защо българите, които Тома Биков нарече „тинята на обществото“ или „лумпени“, трябва да вярват, че влизането ни в чакалнята на еврозоната ще ги направи богати и щастливи, а акциите на Гешев ще донесат справедливост, когато „вода газят, жадни ходят“? Стотици селища страдат от липса на питейна вода, от разбити пътища, липса на лечебни и учебни заведения, детски градини и ясли, и други блага на цивилизацията. Колко села обезлюдяха и бяха заличени от административната карта на България, въпреки или благодарение на „успешното“ управление на Борисов! И, когато хората излязат на улиците, ги обявяват за „мотивирани“, за отечественофронтовци без ясни лидери и програми, за несъвместими сбирщини от леви и десни.

Геноцидът, безработицата, безпаричието, безнадеждността и другите „прелести”,

не са ли основание да се вгледат магистратите в разпоредбите на основния закон на Републиката? А политиците да търсят под вола теле.

„Протестиращите завиждаме на успехите на Борисов“ – иронизира Арман Бабикян в сайта на вестник „Сега“ (13.07.2020). И във връзка с твърденията, че някой плаща на протестите, добавя: „Плащам от едно чекмедже“. В същото време Татяна Дончева казва пред вестник „Дневник“ (13.07.2020): „Сега ще ни гърчи Иван Гешев, докато някой не го изнесе от кабинета“. Как да стане това „изнасяне“ обяснява адвокат Михаил Екимджиев: „Гражданите имат право да арестуват дори и главния прокурор. В прокуратурата стандартът наистина не е двоен, а един - бандитски и извънконституционен“. На кого ли да вярва човек?

Към тази оценка ние няма какво да добавим? Освен това, че трябва да се изчака Гешев да довърши немислимото:  да обедини целия български народ срещу корумпираната и арогантна управленска шайка. Не ние, а „политолъгът“ Антон Тодоров нарече ГЕРБ „шайка“, преди да се присъедини към нея като депутат. Никога не е късно да станеш за резил!

 

И Борисов потвърди това, забранявайки на министър Данаил Кирилов да пише във „Фейсбук“. След това „се вслуша“ в препоръките на областните координатори на ГЕРБ и поиска оставките на министрите на финансите, икономиката и вътрешните работи. Не за несправяне с работата, а заради внушенията, че са свързани с Делян Пеевски и ДПС!  Този опит за спасяване на балона на властта, изхвърляйки част от товара, обаче няма да мине. Народът, който е на улицата, не иска оставката на отделни министри, а на целия кабинет. Що ли му трябваше на Гешев да слуша Бойко? Свлачището тръгна и вече никаква подпорна стена не може да го спре.


 

 


Страница 3 от 378