Животът на 416 души е бил отнет в Източен Гута само за няколко дни, съобщи агенция Франспрес на 23 февруари. 95 от убитите са деца, загинали след въздушните удари в окупирания от бунтовниците сирийски анклав, източно от Дамаск. ... Анклавът е обсаден от 2013 г., но ситуацията се влоши значително от последния ноември насам в резултат на боевете между правителството и бунтовниците. Последните бомбардировки бяха сред най-жестоките за цялата сирийска война, която навлиза в осмата си година.
По данни на ООН повече от 580 души са били убити от 18 до 23 февруари. Лекари, които работят в областта, описват ситуацията като “катастрофална”: хората са оставени без вода, без лекарства и без подслон.
В своя статия журналистът Робърт Фиск от “Индипендънт” (23 февруари т.г.) пита: “Кои са точно намиращите се в Източен Гута - “бунтовници” / ”терористи” / ”ислямисти” / ”въоръжена опозиция” – сами изберете предпочитаната мантра – е един друг факт от кървавата баня в Гута, който не се засяга, не се споменава, не се посочва и дори не се признава.
Бойците от “Ан Нусра” / “Ал Каида” в Гута, независимо дали използват цивилните в предградието като жив щит, са част от движението “Ал Каида”... В Сирия те често са готови да си сътрудничат с ИДИЛ – злокобният култ, който САЩ, ЕС, НАТО и Русия (добавете тук и всички останали обичайни защитници на цивилизацията) са се зарекли да унищожат. В Източен Гута “Нусра” са съюзници с “Джаиш ал Ислам” (“Армия на исляма”)... много странна ситуация. Никой не трябва да се съмнява в мащаба на клането в Гута. Или в страданието на цивилните... Само за няколко дни чухме становища от САЩ, от ООН, от НПО и от лекари, поддържащи връзка с болниците в Източен Гута. Според тях предградието става сцена на “скандални военни престъпления от епичен мащаб”, “денят на Страшния съд”, “клането на 21 век”, и на “истерично насилие” – каквото и да значи това. От бедното старо ООН също заявиха, че насилието в Гута е “отвъд въображението” до такава степен, че “останали без думи”...!
Американците, с промития си мозък, са убедени, че Ким Чен Ун е отговорен за конфронтацията между Пхенян и Вашингтон, но истината няма общо с това убеждение.
Истинският проблем не е ядреното оръжие на Ким,
а 65-годишната военна окупация на полуострова от страна на Вашингтон, която поддържа със сила едно политическо решение. Решение, тиранично наложено на една суверенна нация с цел да държи страната разделена на две; решение, което доведе на власт марионетния режим на Юг; което закрепи постоянното военно присъствие в името на търговските интереси на САЩ; което установи контрол върху стратегическа територия във връзка с вашингтонския план за ограждането на Русия и Китай, само и само да останат доминираща глобална държава за сто години още.
Казано простичко, Вашингтон на 100 % носи отговорността за днешната конфронтация, а също и за всяко изостряне на обстановката през изминалите 70 години.
И въпреки това, никак не е лека задачата да отвърнеш на потоците държавна пропаганда от страна на САЩ. Затова си позволявам да защитя позицията на КНДР чрез една кратка аналогия, която дава възможност да представя случващото се в определена светлина.
|
В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.
С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.
Странни неща стават в така нареченото ни Народно събрание. След като в продължение на две десетилетия нашите, божем, законодатели, с башибозушка стръв създаваха „закони”, които да обезпечат един тотален грабеж, който превърна България в най-бедната, рухнала и разграбена страна в Евросъюза, сега управляващото мнозинство реши да променя Конституцията, като премахне и давността за престъпления, свързани с приватизацията. Криминалната приватизация била осъществена от онези, които следвало да бъдат разобличени, наказани и разпънати на моралния стълб на обществото.
Опозицията – нали затова е опозиция! – отхвърля предложението с всевъзможни политически, икономически, морални и разбира се, юридически възражения, като се мотивира, че отмяната на давността противоречи на базисни принципи на правото, а промяната на основния закон, така, както се предлага от властта, руши устоите на конституционния ред и на първо място – принципите на стабилност и предвидимост.
Само че група изтъкнати членове на Националния съвет на главната опозиционна партия считат, че макар предложението на властващите да трябва да се отхвърли категорично, председателят на партията също така категорично следвало да подкрепи предложението на властващите, като сложи подписа си под него! Което твърде напомня приказката: „И вълкът сит, и душата в рая!”
Най-странното в случая е, че никъде в Конституцията на Република България (КРБ) не се третира давността като правен институт. Което свидетелства за вопиющия упадък в националното ни правосъзнание, проявяващ се най-отчетливо в законодателството.
Нашите „законодатели” очевидно не знаят основни неща, което ги поставя в положението на несъвместимост да изпълняват задълженията си на народни представители (чл. 72, ал.1, т.3 от КРБ), като например факта, че в българското право липсва законова дефиниция на давността. Отделни академични автори я определят най-общо като период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява.
Нека повторим: определен от закона! Тоест, само законът може да определя сроковете на давност. Видовете давностни срокове, независимо дали са погасителни (и в наказателното, и в гражданското право), придобивни и т.н., нашето право е разписало в процесуалните и в някои материални закони. Но не в Конституцията!
|
