Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗЛАТНАТА ЗМИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КАПИТАЛ И НЕЙНИТЕ ЛОВНИ ПОЛЕТА

Доц. д-р Петър ГОЛИЙСКИ 2019 - Брой 24 (11 юни 2018)
Е-поща Печат PDF

От Константинопол до Ню Йорк и Пекин

 

Петър Голийски е роден на 4 август 1976 г. в град Троян.

Завършил е езикова гимназия в Ловеч през 1995 г.

През 2000 г. завършва арменска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Води учебни занятия като главен асистент в секция "Арменска филология" в катедра "Класически Изток" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи преди приемането на християнството, респективно на исляма, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия.

Автор е на книгите Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология и Българите в Кавказ и Армения (II-X век) и Българи и Арменци заедно през вековете.

Автор е на публикации в сборници и периодични издания.

 

За последните хиляда години увеличаването на населението и мащабите на икономиките заедно със зашеметяващите технологични открития умножиха хилядократно циркулиращия в света капитал. Винаги обаче е имало едно капиталово ядро, което подобно на златна змия, сменяща периодично отеснялата си кожа, се е движело през държавите и вековете, за да направи богати и могъщи онези, при които се настанява, и да остави в стагнация онези, които напуска.

Злато и суверенитет

През 1895 г. отдавна забравеният днес американски специалист по монетарна история Александър дел Мар предлага оригинална теория, съгласно която от времето на Юлий Цезар и Август насетне (от втората половина на I век пр.Хр.) имперски Рим започва да гледа на сеченето на златни монети не само като на тривиален икономически и финансов акт, но и като на политически и идеологически инструмент. Съгласно новата римска идеология, изградена по времето на Цезар и Октавиан Август, златото се превръща в символ на имперския сюзеренитет на Рим.

 

От този момент нататък вече само римските императори имали легитимното право да секат златни монети като символ на своята върховна власт над страните, народите и владетелите в древния свят. Така златото станало не само светски, но и свещен и свещенически метал, върху който в качеството си на върховен жрец имал монопол римският император. От Константин Велики нататък този свещен и свещенически метал станал собственост на Иисус Христос, чийто наместник на земята бил римският император и следователно той упражнявал правото на собственост върху него.

Съобразно тази имперска идеология всички други царе, князе, вождове в древния свят били подчинени на римския император във владетелската йерархия и като такива нямали право да секат златни монети. За сметка на това върху сеченето на сребърни, медни и други монети нямало никакви ограничения. Ако някой владетел (например германските крале в Европа от V век насетне) все пак сечал златни монети, то той го правел единствено като наместник в качеството им на локални монети на римския император с неговия лик и римска символика на тях. Всеки опит за сечене на златни монети без санкцията и извън признаването на авторитета на императорите бил приеман като оспорване на тяхното вселенско върховенство. И обратното – всеки отказ от самоволно сечене на злато представлявало признание, че съответният владетел е включен в римското семейство на държави и владетели.

Византийският правоприемник

През 476 г. последният владетел на Западната римска империя Ромул Августул е свален от варварина Одоакър, който изпраща императорските му регалии на единствения останал законен римски император в Константинопол, като по този начин признава върховенството на Източната римска империя (Византия). Реалният израз на признаването на този сюзеренитет от страна на новоизлюпените германски кралства на Запад обаче била тяхната монетарна политика. Владетелите на Франкското, Остготското, Вестготското кралства приемат безусловно да секат своите златни монети по римски образец и с лика на източноримските императори. Кралете на вандалите в Африка, които били в постоянна вражда с василевса в Константинопол, не получават това право и емитират само сребърни монети. Единственото изключение от този ред били англосаксонските крале в Британия, които секат златни монети със свой дизайн, който няма нищо общо с римския, поставяйки се извън и явно противопоставяйки се на политическата система, оглавявана от източноримския император. Но и този англосаксонски „протест“ е до време, защото след 40-те г. на IX век за период от 400 години на Запад е прекратено изобщо всякакво сечене на златни монети.

Единствените други епизодични и периферни случаи в християнския свят на опълчване на този златен монопол и прерогатив на василевсите са норманските крале на Сицилия от XI–XII век, заклети врагове на Византия, които, сечейки свои златни монети, отправят легитимистично предизвикателство към „главата на семейството на християнските владетели“ в Константинопол. Другото изключение са няколко монарси в Испания, които обаче секат своите жълтици под формата на имитации на арабски златни динари. Впрочем именно арабите се оказват големият враг на установената още от Цезар и Август легитимистично-монетарна традиция.

Между 634 и 714 г. арабите мюсюлмани завземат огромни територии между Индия и Южна Франция. Източната римска империя води война на живот и смърт в течение на десетилетия, за да сключи временно примирие с исляма през 686 г. Само шест години по-късно император Юстиниан II (онзи с отрязания нос, на когото нашият Тервел връща престола), вместо да се постарае да укрепи обезкръвената си империя, нарушава примирието, но е позорно разгромен. На изясняването на причината за това шизофренно поведение рядко се отделя внимание. А тя е, че арабският халиф Абд ал Малик изплатил една от вноските на дължимия на ромеите данък с прясно насечени арабски жълтици, на които липсвал образът на Юстиниан. Дотогава арабите сечели монети, на които присъствали неизменно ликовете на източноримските императори и въпреки че воювали на живот и смърт с тях, признавали теоретично сюзеренитета им. Абд ал Малик слага край на тази игра и получава отговор под формата на византийско нахлуване на своя територия. По този начин Ромейската империя нагледно показала на целия свят, че няма да се шегува с онези, които нарушават уникалния й свещен прерогатив да сече злато, особено ако са в географския обсег на армиите й.

Зад фасадата на идеологията

Източноримските императори надали са знаели израза „каквото и да си говорим, става дума за пари“, но със сигурност са били наясно с този житейски механизъм. Защото зад яростното защитаване от страна на римските/ромейските императори на уникалния им прерогатив да секат златни монети се криели съвсем прозаични и меркантилни мотиви. От времето на Цезар в Европа съотношението (рациото) злато – сребро било 1:12, докато на изток, в Индия и Китай, то било 1:6 или 1:7, тоест спрямо Запада среброто било два пъти по-скъпо. Следователно, според монетарния историк Стивън Зарленга, „зад свещения прерогатив на василевса да сече златни монети стои възможността да се обменят централизирано сечените [от държавата] златни безанти срещу локално сечените сребърни монети в съотношение 1 към 12 и същевремемно да се обмени същото сребро за два пъти повече злато на кюлчета в Индия.“ Всяка намеса в този механизъм щяла да порази в самото сърце могъществото на императора.

Тази система, действаща още от времето на ранната Римска империя, имала обаче като резултат изсмукването на сребърните наличности в Европа в посока на Индия и Китай, където за 12 кг сребро можело да се получи не 1 кг злато, както в Европа, а 2 кг. Неслучайно в началото на II век римският автор Плиний се оплаква, че всяка година от империята в посока на Индия и Китай изтичали 100 милиона сребърни сестерции, равняващи се на 1 милион златни ауреуса. Това изтичане на ценен метал се приема за една от причините за постепенното финансово изтощаване на Римската империя.

Ако в епохата, когато Римската империя се простирала от Британия до Египет и от Мароко до Кавказ, сребърно-златното съотношение 12:1 изсмуквало сребърната ликвидност на империята в посока Индия и Китай, след рухването на Запада и оцеляването само на източната половина на Римската империя ситуацията се променя в положителна за константинополските императори посока. Ако до V век Римската империя се явявала крайната западна спирка на ориенталските стоки, което водело до изтичане на среброто й в източна посока, след V век Източната римска империя вече се превърнала в транзитна спирка. Сега вече, използвайки уникалния си монопол върху сеченето на златни пари, императорите в Константинопол не само ставали посредници в търговията между Ориента и Запада, но заигравали ролята на Индия и Китай спрямо Европа. Купувайки срещу имперски златни номизми сребро или пък стоки в Европа срещу сребро, но преизчислено по курса на златната номизма, и препродавайки среброто или стоките на Изток срещу 2 пъти по-евтино злато (или пък стоките срещу двойно скъпо сребро на местните пазари), имперските търговци можели да генерират печалби в аритметична прогресия. Тази система, която се задържала до 1204 г., буквално изсмуквала Европа в полза на Византия и поддържала векове наред имперското финансово, икономическо и политическо могъщество. Нещо повече, покрай всичко друго столетия наред в християнския свят византийската номизма играела ролята на международна сметководна единица и на един вид „световна резервна валута“. Единствено арабите с оръжие в ръка успяват да се еманципират от този модел, сечейки своите динари при курс 1:7 на златото спрямо среброто, точно какъвто бил в Индия и Китай (а не при 1 : 12 като в Европа и Византия) и при този „обменен курс“ не губели сребърна ликвидност спрямо тези две страни износителки на луксозни и с висока добавена стойност стоки.

Западът плячкосва Изтока

Докато Източната римска империя се стремяла да наложи своя монопол в търговията с Ориента и да превърне Константинопол в единствената стокова борса, където да си дават среща търговци от цял свят, някои сили на Запад още от IX век опитват да се изплъзнат от хватката на василевсите. Амалфийците и венецианците, въпреки че са официални васали на Източната империя, решават да нарушат нейните ограничения за търговия с мюсюлманите. За да не се набива това на очи, венецианците се ориентират към зони встрани от имперското внимание – Тунис и Египет. През IX век венецианците са вече на александрийските тържища и заобикаляйки Константинопол, започват да внасят в Европа подправки, коприна, текстил и злато. Чрез копирането в по-малък размер на византийския търговски модел, основан на разликата в рациото между златото и среброто на Запад и на Изток и възползвайки се от мюсюлманското съотношение 1:7, печалбите на венецианците от морската търговия с Египет достигнали стотици проценти и се превърнали в основата на богатството им. Навлизането в източната търговия обаче не само послужило за натрупване на капитали във Венеция, но и показало на нейните търговци какви перспективи крие установяването на цялостен контрол върху посредническата позиция между Изтока и Запада. А това значело неизбежен конфликт с Константинопол.

Удобният случай идва през април 1204 г., когато превозените с венециански кораби рицари от Четвъртия кръстоносен поход, вместо да продължат към Светите земи, са насочени от венецианците против Константинопол. Великата столица на старата Римска империя, акумулирала в себе си не само хилядолетна култура, на и вековни богатства, е подложена на варварски грабеж. Освен важни търговски бази като островите Крит и Евбея, венецианците получават 150 000 от общо 900 000 марки сребро (близо 7 200 000 унции) плячка.

Разгромът на Византия имал обаче и едно друго измерение, засягащо не само Венеция, а целия Запад. В очите на католическия свят превземането на Константинопол поставило официален край на Римската империя, а оттам и на поддържания столетия наред уникален монопол на василевсите да секат жълтици, предоставящ на долустоящите и подчинени на императора християнски монарси правото да секат в най-добрия случай сребърни монети. След отпадането на старото ограничение изведнъж в рамките на 6-7 десетилетия Запада започва да сече златни пари. Началото е поставено от Фридрих Хохенщауфен през 1225 г. в Неапол, последван от френския крал Луи IX през 1250 г., Флоренция през 1252 г., английския крал Хенри III през 1257 г., Венеция през 1284 г. с нейния прочут дукат, папа Йоан XXII в Авиньон през 1316 г. и т.н. Старият римки ред бил рухнал.

Плячкосването на Константинопол и разсипването на Източната империя представлява първото от няколкото премествания на глобалния капитал от източна в западна посока, осъществили се през последните осем века. Но за разлика от следващите, които са извършени плавно и по мирен път, това първо прехвърляне на капитали е насилствено и брутално. То обаче полага основата на големия икономически и културен подем на Италия и Западна Европа в следващите столетия. За това директно свидетелства фактът, че между 1200 и 1350 г. лихвите, изплащани по заемите във Флоренция, падат от 20-22% на 5-8%, а между 1240 и 1343 г. приходите на Флоренция нарастват 11 пъти.

Италианските джуджета-колоси

До 1204 г. Византия, ако се възприеме формулировката на Фернан Бродел, е отделен свят-икономика, силен, агресивен, динамичен, от който другите се боят и биват експлоатирани от него. Византия – това е новият Рим, който обаче като своебразен и ироничен реванш за събитията от II век пр.Хр. бива сразен от новия Картаген – Венеция. Новият Рим осъжда търговията като недостойна и позорна за императора и висшите класи дейност, които я оставят на представителите на простолюдието или я вършат с подставени лица. За висшите класи на Новия Картаген названието „търговец“ не ознавача „търгаш“, а е комплимент и признание. Мощта на Византия се кореняла в земеделието, търговията и производството на стоки с висока добавена стойност, в голямата континентална територия и в съчетанието на мощни сухопътната армия и флот. Венеция и Генуа са крайбрежни градове-държави, които живеят от производството на стоки с висока добавена стойност, но още повече от морето и от средиземноморската посредническа търговия, от която натрупват капитали, които по-късно полагат основите на банковите системи на двете държави.

Въпреки че Венеция съсипва бившия си сюзерен Византия и се окопава на бившите й позиции в международната морска търговия между Леванта и Европа, тя се оказва блестящ ученик на победения си конкурент. Венецианската република бързо се превръща в колосална стокова борса и склад, като налага на своите европейски контрагенти условието те да идват на място и да купуват и продават стоки срещу моста „Риалто“ – практика, прилагана столетия наред от Източната империя. Пак, подобно на Византия, Венеция установява силен държавен контрол върху финансите,  икономическия живот и търговията си, като например въвежда практиката държавата с обществени средства да строи огромни търговски кораби, т.нар. galere da mercato, които после частни предприемачи наемат за извършване на едромащабната си международна търговия, простираща мрежата си чак до Фландрия и до Англия. В съчетанието от либерализъм и държавна подкрепа и регулация Венеция постепенно се превръща в търговски и финансов колос, особено след като в резултат от войната Киоджа генуезките съперници и конкуренти са елиминирани от левантинската и егейската морска търговия. Когато през 1423 г. преди смъртта си старият дож Томазо Мочениго изброява активите на републиката, на фона на размерите на Венеция и колониите й цифрите наистина будят изумление – брутен вътрешен продукт на глава от населението между 50 и 100 дуката, равняващи се по покупателна способност на между 30 и 60 хиляди днешни щатски долара, и държавен бюджет от 1 615 000 дуката спрямо 1 милион бюджет на Франция с нейното десет пъти по-голямо население. Тази чудовищна концентрация на огромно богатство в малка територия с малко население довежда и до изграждането във Венеция на първия в историята на Европа олигархично-плутократичен модел на държавно управление. Който обаче (и това трябва да се признае) не е лишен от чувство за „национална отговорност“ и в тежки за републиката дни е готов да жертва огромни средства с цел спасяване на държавата.

От другата страна на Апенините посестримата и конкурент на венецианците, Генуа, също остатък от византийските територии в Италия, до един момент върви по сходен път на развитие – производство на стоки с висока добавена стойност, морска търговия и изграждане на прослойка от свръхбогати. Едновременно с това обаче ролята на държавата в Генуезката република е минимална и по същество Генуа развива една средновековна laissez faire икономика, особено в областта на финансите, сектор, оставен (за разлика от Венеция) изцяло в частни ръце. Така през 1407 г. се стига до възникването под формата на Casa di San Giorgio („Банката на свети Георги“) на обединението на частни кредитори, което установило контрол над Генуезката република, превръщайки се в

държава в държавата.

Поредица от несвързани помежду си, но с кумулативен ефект, събития през XIV век рязко променят посоката на еволюцията на Генуезката република. Около 1330 г. северното разклонение на Пътя на коприната от Китай към Европа, минаващо през териториите на Златната орда, вече не функционира. Прекъсването на трафика по този търговски маршрут, който завършвал на контролирания от генуезците полуостров Крим, довежда до срив на генуезката търговия (а вероятно и на българската) и това намира израз в спадането на обема на стокообмена на Генуа: от 4 милиона генуезки лири през 1293 г. той се свлича на 2 милиона през 1334 г. По същото време венецианците се възползват от генуезката ангажираност в района на Черно море и с лекота се настаняват на пазарите в Леванта и Египет, а след победата си във войната Киоджа (1379–1381 г.) Венеция изтиква Генуа от източносредиземноморския стокообмен. По този начин след като северният маршрут, излизащ в Крим, секва, южният маршрут на ориенталски стоки се оказва също затворен за Генуа и това принуждава капиталите й да търсят нови терени за печалби.

 

Следва продължение


 

 

ФЕСТИВАЛЪТ НА ПАТРИОТИЧНАТА ПЕСЕН „ОТЕЧЕСТВО“, НАЧИНАНИЕ ВДЪХНОВЯВАЩО И НЕОБХОДИМО

Зора 2019 - Брой 24 (11 юни 2018)
Е-поща Печат PDF

На 2 юни, в град Плевен, бе открит Фестивалът на патриотичната песен „Отечество“, организиран от областната структура на ПП „Нова Зора“ и Творческо обединение „Зора“ към сдружение „Еразия“. Председател и на двете е неуморната и вдъхновена Евгения Иванова.

Тази година Фестивалът е осми поред. Този факт предполага утвърждаването на една традиция, привлякла вниманието не само на плевенската общественост, но и на състави и гости дошли от различни краища на страната и изпълнили до краен предел зала „Катя Попова“, където в последния момент бе приютена културната проява, заради лошата метеорологична обстановка. 38 състава от цялата страна се включиха в 8-то издание на фестивала. Техните изпълнения бяха оценявани от авторитетно жури с председател Елка Недялкова - преподавател в НУИ „Панайот Пипков” и членове: преподавателят в същото училище Валентин Недялков и Ваня Делийска – ръководител на детския хор „Звъника“, една от културните гордости на града.

Точно в 10:00 часа гръмнаха звуците на „Мила Родино“. След химна, с кратко приветствие към участниците и зрителите се обърна председателят на ПП „Нова Зора“ и главен редактор на едноименния седмичник - Минчо Минчев. (Словото поместваме отделно.)

Евгения Иванова имаше привилегията да открие фестивала и да покани на оригинално украсената сцена, най-напред Фанфарния духов оркестър от Начално училище „Христо Ботев“, Плевен, с ръководител Павлин Ангелов и Вокална група „Ботевци пеят“, с ръководител Надежда Николова. В деня на Ботев и загиналите за Свободата на Отечеството, техните изпълнения бяха искрата, от която лумна пламъкът на патриотичните вълнения, обхванал и участници, и публика.

Заредиха се различни хорове и групи, индивидуални изпълнители и дуети. Пееха и млади, и стари, пееха участници и зрители. Журито не прекъсваше участниците, водеше си бележки, понякога слушаше заинтригувано, друг път си кимаха с глава един на друг, но никой, както се видя, не се усъмни в тяхната  компетентност, авторитет и справедливост в оценките.

Точно в 12 часа водещата на събитието Даниела Заркова прикани участниците и публиката със ставане на крака да почетат паметта на героите. Воят на сирените влетя в зала „Катя Попова“, издигна се над смълчаните редове, изпълни душите и сърцата на присъстващите, и сякаш съедини жарта на подвига в наднебесните български поселения с живия пламък на патриотичното чувство, огласявано от безсмъртните звуци на вечните български песни.

Организаторите бяха вписали в сценария и една изненада, която се оказа може би най-неочаквана тъкмо за главния редактор Минчо Минчев. Той трябваше да награди с отличителен знак „30 години вестник „Зора“ изявени доброволци – разпространители на вестника. Оказа се, че Евгения Иванова и за това е помислила. Знаците бяха предварително изработени, а удостоверенията към тях – надписани.

Освен това за участниците, които се състезаваха в различни категории, тя бе предвидила многобройни награди и достойни отличия. За журито остана само удоволствието да уточни отличените.

Много колективи и отделни изпълнители бяха наградени. Награди получиха и много от организаторите, но най-важния извод от този паметен ден, 2 юни, около който всички се обединиха, е че Фестивалът на патриотичната песен е прекрасно начинание  - вдъхновяващо и необходимо.


Наградени участници


Хорове:

Звание “Лауреат” бе присъдено за Хор „Балкански звуци“, с ръководител Живка Петрова;

Първо място получи Камерен хор град Тервел, с ръководител Живко Колев;

Второ място бе дадено на Хор “Емилия Банчева” с ръководител Галя Кокорска;

Второ място получи и Камерна формация “Лира”, град Нови пазар,  област Шумен, с ръководител Милка Данаилова;

Вокални групи: Лауреат на Фестивала е вг от с. Одърне, община Пордим, с ръководител Величка Димитрова;

Първо място - вокална група “Дружба” при  Народно читалище “Пробуда” 1907, село Подем, община Долна Митрополия;

Първо място се присъди и на Мъжка певческа група “Георги Измирлиев” от град Горна Оряховица,  с ръководител Аспарух Костов;

Второ място – Вокална група “Извор”  при Клуб на пенсионера, с. Телиш, област Плевен, с ръководител Веско Генчев;

Вокална група “Еделвайс” при Народно читалище “Иван Радоев”, град Пордим, с ръководител Красимира Борисова;

Трето място - Вокална група “Наша песен” село Коиловци, община Плевен, с ръководител Николина Станчева;

и на Вокална група “Надежда” при Клуб на пенсионера, град Белене, с ръководител Стефка Джантова.

Най-високата награда за индивидуално изпълнение получиха Ива Николаева Иванова от с. Стежерово, община Левски и Румен Петков от Клуба на хора с увреждания, град Плевен.

Журито присъди звание “Лауреат” на Начално училище “Христо Ботев” град Плевен - за цялостна творческа дейност;

златни медали получиха Фанфарен духов оркестър, с ръководител Павлин Ангелов;

и  Вокална група “Ботевци пеят”, с ръководител Надежда Николова.

Специалната награда на вестник “Нова Зора” получи Красимир Кунчев от град Червен бряг.

Специалната награда на ПП “Нова Зора” бе връчена на Група за морски патриотични песни “Катерник” при Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса, град Созопол, с ръководител Наска Калата.


 

СЛЕД ЕВРОИЗБОРИ 2019: ПОБЕДИТЕЛИТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ!

Зора 2019 - Брой 24 (11 юни 2018)
Е-поща Печат PDF

„След едно изгубено сражение, няма нищо по-печално от едно спечелено сражение“

(Херцог Уелингтън след победата над Наполеон при Ватерлоо)



Уж ГЕРБ разгроми БСП на изборите за ЕП, уж отново спечели народното доверие, уж Борисов лично пое ръководството на кампанията на широките си плещи, пък в редиците на „победителите“ не се вижда особена радост. Защото Бойко Борисов се закани да „чисти из корен“ партийните структури в Добрич и Плевен, допуснали БСП да ги победи.

ГЕРБ загуби изборите и в Ямбол, но там се разпореждат опозиционерите на Корнелия Нинова, на които Борисов гледа като на скрити съюзници. Предстоящата чистка в ГЕРБ кара местните герберски партийни и административни началници да тръпнат в очакване да ги споходи случилото се с Цветан Цветанов. От втория силен човек в управляващата партия, Цветанов изведнъж се оказа лишен от всички ръководни постове. Нещо повече, лидерът на управляващата партия каза, че ролята на Цветанов за досегашните изборни победи била силно преувеличена. Той опроверга твърдението на Цветанов, че му бил предложил някакъв трети вариант, с който той не се съгласил и се върнал към варианта да подаде оставка от всички ръководни партийни постове. Ако вярваме на Борисов, излиза, че не е имало никакъв трети вариант, а единствено предложение Цветанов да работи в централата на ГЕРБ като редови член, без да се показва повече по медиите. Да лишиш Цветанов от медийна трибуна наистина не е вариант, а ултиматум за безусловна капитулация! „И аз имам права!“, изхлипа той пред Нова ТВ. Вярно е тълкуването на това право в ГЕРБ е монопол на доскорошния му бащица. Цветанов сгреши на два пъти. Първия път когато на връщане от Америка риторично запита: „Че кой може да ме накаже мене?“. Тогава Борисов отговори: „Първо Господ, после аз“. И тъй като Господнята мелница мели бавно падишахът пое в свои ръце наказателната операция. Но кога го направи? Когато развеселен след изборите, Цветанов изтърва репликата, че за циганските гласове ДПС е платил на ГЕРБ 80 млн лв. Ето това клипче, което бързо бе покрито, изглежда му изяде главата. Такива неща не се прощават, защото не бива и да се говорят. И Борисов побесня. Останалото е известно: Цветанов си подаде оставката от всички ръководни постове в ГЕРБ, без никой да го защити или убеди да остане. „Падналият няма приятели“, гласи една турска поговорка. В ГЕРБ не се намери нито един, който да оспори решението на Бойко Борисов. За сметка на това неназована поименно от Цветанов партия му била предложила да работи за нея. Коя ли ще да е тази партия? Може би „Воля“ на Веселин Марешки? Или ДПС на Карадайъ и Доган? Защо не и „Демократична България“? Извън подозрение е само БСП. Драгомир Стойнев обясни връщането на ПГ на БСП в НС с „променената обстановка в парламента“. Тоест, с липсата на Цветанов и Данаил Кирилов, както и с връщането на Делян Пеевски на работа. Погледнато по - нашироко нима, свалянето на Димитър Главчев от поста председател на НС и прогонването на Антон Тодоров, Цветан Цветанов, Данаил Кирилов и Делян Добрев от парламента не е успех на БСП и Корнелия Нинова?

Засега Цветанов декларира лоялност към ГЕРБ и лидера Борисов, но в политиката лоялността понякога е нетрайно и твърде разтегливо понятие. Може би от страх да не се възобнови някое от делата, по които беше съден, или да не се заравят в нови такива при това настървение на Специализираната прокуратура и на КП КОНПИ, Цветанов няма да каже лоша дума за Борисов. Но без битка няма да мине. Всеобщо е впечатлението, че огромна част от корпоративния вот за ГЕРБ се осигуряваше от структури, фирми и лица, които са му лично задължени и предани. И отношенията са такива, че дори и да има известно отпадане както сподели пред седмица читател на сайта „Афера бг.“ сподели преди седмица: „Рано или късно Цветанов ще потопи Борисов... Ако преди това не го споходи, писа той, някоя рукола“. Пази, боже, този черен хумор ако се окаже истина, но пък нима има нещо ново под слънцето!


Само дето към „моралните стандарти“ на ГЕРБ ще се добавят стандартите на Борджийте и похватите на Ливия от времената на император Клавдии. Извън страховитата страгика на това последно изречение се питаме дали не беше по-добре Цветанов да беше влязъл в затвора по някое от делата срещу него, за да не гледа как Илиана Беновска, която Борисов вози с правителствения самолет от Рим до Абу Даби, го причислява към „магаретата с шпайкове“! В предаването й по Канал 3, на 2 юни , т.г имаше такова подзаглавие: „Ще спре ли Борисов магаретата с шпайкове?“. Водещата беше компилирала твърдението на Борисов, че когато основавал партията имал 90% рейтинг и „магаре да вържел, пак щяло да стане депутат“. Към това твърдение бе каширана декларацията на Цветанов, че за сега ще окачи шпайковете на гвоздея. От казаното и зрителят и слушателят трябваше да заключат, че Цветанов надскочил сянката си и от „партиен строител“ и се е превърнал в „безполезен идиот“, както би казал Орбан за всеки от бюрократите в Брюксел. Според Илиана Беновска, той вече се е превърнал във воденичен камък на шията на Борисов и партия ГЕРБ, така че беше и вече го няма! Местните избори наесен ще покажат доколко е било правилно решението на Бойко Борисов да отстрани този камък, но от сега е ясно, че ако ГЕРБ загуби, това ще бъде приписано на лакомията на Цветанов. А ако спечели, ще е победила, разбира се, харизмата на Борисов, този „проповедник на любовта“, както се изрази евродепутатът Иво Христов. За победата на ГЕРБ открито работят минимум две телевизии – „Канал 3“ и Телевизия „Европа“, плюс някои „присъдружни“ журналисти в „обществената“ БНТ и частните Би Ти Ви и Нова ТВ. Да не забравим и агенция ПИК на Недялко Недялков. Всички те се занимават денонощно с раздорите в БСП, сякаш тя управлява, а не ГЕРБ на Бойко Борисов.

За вътрешно партийната опозиция в БСП да не говорим. Някои от нейните представители са готови да загубят още едни избори, само и само да могат да стоварят вината върху Корнелия Нинова. Сякаш без нея БСП е печелила всички избори срещу ГЕРБ. Възможно е Конгресът на БСП да гласува отново доверие на Нинова, както и да избере човек, който да председателства партията до избора на новия партиен лидер. Решаването на проблема за лидерския пост в навечерието на местните избори едва ли ще помогне за по-доброто представяне на БСП, но жребият вече е хвърлен. Все пак Нинова ще отиде на Конгреса с някакъв актив, непостигнат при председателите Станишев и Миков: спечелването на президентските избори, двукратното увеличаване на броя на депутатите в 44-то НС, увеличаването броя на евродепутатите с един и на гласовете за БСП с над 50 000, плюс свалянето на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Докато опозицията ще отиде, както габровецът на кулинарна изложба: вместо да занесе свое кулинарно произведение, той завел брат си. На жадуващите за реванш трябва да се задава непрекъснато един въпрос: какво постигнахте, когато Нинова още не беше в ръководството на БСП? Кой тогава ви пречеше да победите ГЕРБ? Но това си е лично мое мнение.

В политиката победите и пораженията са относителни и променливи понятия. Не се знае какво губиш, когато печелиш и обратното. Но, ако европейските избори изглеждат нещо отвлечено за 70 на сто от българите, свеждащи ЕП до синекура на 751 хрантутници, вътрешните избори – местни и парламентарни, са нещо друго. На тях се определя настоящето и бъдещето на България, нейните региони, области, градове и села, а не бъдещето на бюрократичното образувание, наречено ЕС. Управляван от една бюрокрация, отчуждена от националните държави, неизбрана от и не отговорна пред европейските граждани, ЕС е обречен на вегетиране или разпад, ако не се реформира в духа на уважение към християнските и националните ценности и традиции. След английския Брекзит, може да има Фрекзит, както и Италекзит. Въпреки пословичната си бедност, управлявана „успешно“ от партии като ГЕРБ, България обаче ще напусне последна потъващия кораб. Не, защото управниците ни спазват капитанския кодекс, а защото България отдавна спи на най-близкия до дъното етаж и няма да чуе оркестъра, който свири на палубата на европейския „Титаник“.


 

ВЕЧНИЯТ КРЪСТ НА ПОДВИГА

Минчо МИНЧЕВ 2019 - Брой 24 (11 юни 2018)
Е-поща Печат PDF

Уважаеми граждани на град Плевен,

Уважаеми гости на град Плевен,

Драги участници във фестивала на поетичната песен „Отечество“,

Приятели,

 

Аз съм гост на това културното събитие, но ми е вменена високата длъжност,  да дам началото на патриотичното надпяване, посветено на деня на Христо Ботев и на падналите герои за Свободата на България.

Малко е да кажа, че се вълнувам, че се опитвам да укротя думите, за да не пропусна онези, без които 2 юни би бил най-обикновен ден от календара.

2 юни е най-високият връх в стръмния път на Родината, изкачен с изранените нозе и изпепелената душа на нейния гениален син – великият поет на България – Христо Ботев. Той е осветен от неговата кръв, омълнен е от неговия титаничен дух, от пламенната му любов към поробеното Отечество. Това е денят, в който „Земя и небо, звяр и природа“, разчетоха като име на безсмъртието великото прозрение на поета: „Тоз, който падне в бой за Свобода, той не умира!“.

Някой беше казал, че всяко поколение трябва да се бори за свободата си. Но подвигът на Ботев и онези 205 верни на смъртта и обречени на свободата негови другари, начертаха с кръвта си, „по скали и по орляци“, вечните ориентири на своя ненадминат пример в несвършващите битки за Свободата. За тях и за нея са вечните песни на България. За тях и за всички, които „в редовете на борбата“, найдоха своя гроб, е нашата молитва днес.

Пейте, братя и сестри. Пейте и дано да ви чуе цяла България. Най-истинска и необходима, и най-страшна за врага, е онази песен, която е продължение на плача. България се научи да пее, тъй както през сълзи се пей. Да даде Бог вашата песен да обходи от край до край цялата българска земя! Избършете с вашата песен очите на скръбните ни майки и сестри и запалете огъня във всяко българско мъжко сърце! Дано чуе то и нека Бог му припомни, че подвигът и саможертвата в името на Родината е вечният кръст под нашето свещено духовно небе. Нека да бяга пред вашата песен всяко зло, нечестиво и поганско! Нека да настане нов ден за България, ведър и паметен, в който народът и Отечеството ще пребъдат и тяхната молитва към Честния Кръст ще бъде слята с волята за Свободата на България.

 

„Да воскреснет Бог и пусть расточатся врази Его!“.


 

 

ПО ТАКТИЛНАТА ЛЕНТА НА НЕВИЖДАЩАТА СОФИЙСКА ОБЩИНА

Камелия АЛЕКСАНДРОВА 2019 - Брой 24 (11 юни 2018)
Е-поща Печат PDF

БСП - София показа как ГЕРБ "усвоява" 2 млн. лв. евросредства чрез ремонта на 70-то основно училище „Св. Климент Охридски “

Милка Христова: призовам кмета Фандъкова да ми покаже лично, на място в училището, къде точно са поставени дъбов паркет за 52 лв./кв.м, без ДДС, и луксозен теракот за 53 лв./кв.м

Това е една история за ремонт. Поредна история за ремонт с европейски средства в София. История за едни "усвоени" 2 милиона лева. И за видимите резултати от това усвояване.

Става дума за 70-то основно училище "Св. Климент Охридски" в столичния квартал "Модерно предградие", район "Връбница". От година това училище е в ремонт, а паралелно с ремонта се провеждат и учебните занятия. Средствата за този ремонт са европейски. Това училище е едно от общо 26 училища и детски градини, за които през лятото на миналата година бяха отпуснати европейски средства по Оперативна програма "Региони в растеж". Общата стойност на програмата е 63,6 милиона лева, 58 милиона от тях са безвъзмездна финансова помощ, а съфинансирането от страна на Столична община е 5,6 млн. лв.

Заделените средства за ремонт на 70-то основно училище са около 2 милиона лева. След процедура по ЗОП, да извърши този ремонт е избрана фирма "Мега Хидрострой" ЕООД. Срокът на изпълнение е 245 календарни дни. Ремонтът е трябвало да приключи на 26-и март тази година. Строителният надзор е възложен на фирма "Софинвест" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Столична община.

След получени поредица от сигнали от граждани за некачествено извършване на ремонта и сериозно забавяне на дейностите, на 4 април 2019 г. заместник-председателят на СОС от БСП Милка Христова и председателят на групата на социалистите в СОС и лидер на БСП - София Калоян Паргов правят официално питане до кмета Йорданка Фандъкова. Част от въпросите са свързани с това дали са контролирани доставките на материали, има ли издадени досега протоколи или актове от надзорната фирма за извършените строителни дейности в това число и за лошо качество, има ли наложени глоби и санкции на изпълнителя и в какъв размер...

Отговорът на питането е забавен почти 2 месеца! Той е включен в дневния ред по точка 84 на първата сесия на СОС след евроизборите – четвъртък, 30-ти май 2019 г. Самият отговор в рамките на три страници и половина Милка Христова и Калоян Паргов го получават едва в сряда, 29-ти май, след края на работния ден.

"След като се запознахме с отговора на кмета Йорданка Фандъкова с Калоян Паргов не останахме удовлетворени, тъй като в него на 3 страници пространно се обясняват целите и обема на проекта, технологията по сключването и изпълнението на договора, без обаче да се дават конкретни отговори на поставените въпроси, коментира Милка Христова. - По наше искане разглеждането на отговора на питането беше отложено за следващата сесия на СОС, която ще бъде на 13-и юни“.

Възмутена от отговора на кмета, Милка Христова решава да провери лично дали твърденията на кмета Фандъкова по повод питането, отговарят на истината. И в петък, 31-ви май, в ранния следобед, прави посещение в 70-то основно училище.

"Това, което видях, надмина и най-лошите ми очаквания, коментира тя. - В отговора на кмета Фандъкова пише, че възложителят в лицето на Столична община и надзорната фирма в лицето на общинското дружество "Софинвест" осъществяват непрекъснат контрол върху качеството на влаганите строителни материали и изпълнените строително-монтажни работи. Кметът твърди също, че до настоящия момент са съставени всички изискуеми актове и протоколи - 18 на брой, като не са установени отклонения от изискванията за качество на строителните материали. В отговора също така е посочено, че от стартирането на ремонта до 5 април 2019 г. са извършени повече от 160 посещения на обекта от представител на възложителя, тоест Столична община".

Изненадващо, едва в края на март и началото на април тази година, се появява протокол с констатирани недостатъци. В отговора на кмета Фандъкова на питането от Милка Христова и Калоян Паргов обаче не е посочено в какво точно се изразяват тези недостатъци. При последваща проверка на 1 април 2019 г. е установено, че тези недостатъци не са отстранени и е наложена неустойка в размер на 500 лева на ден, считано от 1 април до отстраняването им?! От тази дата до отговора на Фандъкова на питането от Христова и Паргов са изминали почти 2 месеца. В отговора на кмета обаче напълно липсва информация за това какво се е случило през този период - отстранени ли са недостатъците и ако не са, какъв е размерът на неустойката досега.

"Имаме всички основания да считаме, че съставянето на констативния протокол от март тази година за недостатъците по ремонтните дейности е провокирано именно от нашето питане, коментира Милка Христова. - Когато се подготвях за това питане ми направи впечатление, че в количествено-стойностните сметки (б.а. това са таблици с цени на материали и цени за изпълнение, които съпътстват всеки един такъв ремонт - ВИЖ В КРАЯ НА ТЕКСТА ПЪЛНАТА КОЛИЧЕСТВЕНО-СТОЙНОСТНА СМЕТКА), фигурират респектиращи цени на материали. Например: ще бъде поставен нов дъбов паркет на площ от 1122 кв.м. при цена 52 лева на квадратен метър, без ДДС, на обща стойност около 58 000 лв., без ДДС; фаянс на цена от 43 лева, без ДДС, теракот за 53 лева на кв.м., без ДДС".

При посещението в 70-то основно училище, Милка Христова установява, че то продължава да бъде работна площадка, а ремонтните дейности са много далеч от "рязане на лентата". Въпреки че ремонтът по договор трябва да е приключил в края на март тази година. В ранния следобед в ден петък работниците от строителната фирма, които извършват някаква дейност в училището, са по-малко от пръстите на едната ръка.

"Там се озовах в някаква паралелна реалност. Обектът, който трябваше да е готов в края на март, е във вид на разхвърляна строителна площадка, коментира Милка Христова. - Фасадата на училището е някакъв странен пачуърк от ярки, крещящи цветове, който е крайно неподходящ за учебно заведение. Качеството на изпълнението на настилките в двора е изключително лошо. Плочите са наредени и фугирани по безобразен начин. По примера на тактилната лента от площад "Гарибалди", която води незрящите в стената, тук цяла алея отвежда в дувара на оградата. Очевидно това е част от "почерка" на управляващите, който ще остане в историята - пътищата им водят до никъде. Вътре, в училището, стените на коридорите и на стаите са боядисани в изключително неподходящ тъмносин цвят. Новият дъбов паркет от почти 70 лв./кв.м. с ДДС изобщо не изглежда нов, освен това е изкривен, надут и неизползваем в този му вид. От пръв поглед става ясно, че фаянсът и теракотът в тоалетните изобщо не отговарят на цените от количествено-стойностните сметки. Освен това са поставени изключително некачествено - криви плочки и фуги. Озеленяването в двора се състои от няколко полуизсъхнали дръвчета и храсти...".

В отговора на питането на Милка Христова и Калоян Паргов, кметът Йорданка Фандъкова твърди, че за всички вложени в ремонта материали се съхраняват мостри във фирмата, осъществяваща надзор, това е общинската "Софинвест". И че тези мостри отговарят на поставените материали в училището.

"Тепърва предстои да изясним колко вярно е това, защото на пръв поглед нищо от казаното и от отговора на кмета не съвпада с видяното от мен на място, заяви Милка Христова. - И най-важното - цялото това "изключително качествено" усвояване на около 2 милиона лева е ставало под бдителното око на представителя на Столична община, който е бил на обекта точно 160 пъти по официални данни, предоставени от кмета Фандъкова!".

Заместник-председателят на Столичния общински съвет от БСП добави, че малко преди да си тръгне от училището младеж, представящ се за човек от фирмата, извършваща ремонта, опитал да обясни удължаването на ремонтните дейности с изграждането на ограда, която не била планирана в поръчката.

"От това, което видях на място в 70-то училище възникнаха куп нови въпроси, коментира Милка Христова. - Затова предлагам на кмета Фандъкова да направим заедно инспекция на ремонта и тя на място да ми отговори на всичките въпроси. Да ми каже дали това, което ще види с очите си, я удовлетворява. Да каже дали това е обектът, който е посетен 160 пъти от представители в Столична община и не са намерени никакви недостатъци. Да посочи кметът Фандъкова къде в училището е поставен дъбов паркет, първо качество, за 52 лв./кв.м., без ДДС. Да каже тя като учител и директор на училище, дали фасадата на едно училище трябва да изглежда така, като тази на 70-то ОУ. Да отговори на въпроса дали този ремонт наистина струва 2 милиона лева и кога ще му видим края. Искам всички тези отговори на място в училището. Чакам тя да посочи ден и час, в който да направим заедно инспекцията".


 
Още статии...


Страница 3 от 285