На 26 март 2019 година, т.н. партия ДОСТ публикува ДЕКЛАРАЦИЯ за организиране и провеждане на национална подписка с искане България официално да признае наличието на турско етническо малцинство на българска територия, на което със закон да бъде предоставен статут на национално малцинство.
Обявената цел на Декларацията, която турчинът Местан (надяваме се използването на прилагателното турчин да не бъде оценено като обидно) и съмишленици предлагат на вниманието на българското общество, е създаване на условия, всички заедно, да „можем да градим общото демократично бъдеще на общата ни родина – Р. България“, като се предприемат съвместни действия, обединени около следните изходни позиции:
„Ние, българските граждани членове и симпатизанти на ПП ДОСТ изразяваме възмущение, че т.нар. Възродителен процес не получи дори категорична морална политическа присъда“.
Въпросът, на който Местан нито дава, нито има намерение да даде отговор, е от кого очаква морална политическа присъда - от себе си, като български гражданин или от себе си - като турчин? Българските граждани са се произнесли многократно – от Освобождението през 1878 до сега – и са записали с кръвта си своята оценка за пет вековното турско робство и за продължаващото вмешателство на Турция – пряко и чрез петата си колона – във вътрешните работи на България. Като български гражданин заявявам, че антибългарската дейност на турската пета колона в България е противоправна, неприемлива и следва да бъде ликвидирана, тъй като е в нарушение на международното и вътрешно право за правата и задълженията на човека, на личността, на гражданина по опазване на мира, обществения ред, суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Ликвидирането на турската пета колона в България е условие sine qua non за обезпечаване на националната независимост, суверенитет и сигурност на българската нация и държава и аз, и мои съмишленици, като български граждани, не ще пожалим сили за ликвидиране на този злокачествен тумор в тъканта на българското общество, независимо под какво форма – като възродителен или освободителен процес!
Господин Местан заявява, от свое и неизвестно от чие друго име и на какво правно основание, че в качеството си на турчин, като към турците причислява и най унизената по време на робството част от българския етнос - помаците, било обидно да бъдат наричани: „български мюсюлмани“, „а помаците – българо-мохамедани“, „ислямизирани българи“, „турско-езичен българин“ и т.н.
За ислямизирания по време на турското робство българин, принуден да се приобщи към религията на османските поробители, за да намали тежестта на турския ботуш, няма нищо и не може да има нещо обидно в термина „ислямизиран българин“. Българинът, приел исляма, не е променял етническата си принадлежност. Тя не се избира, както религията, в нея човек се ражда, ражда се или българин, или турчин, или руснак, или французин. Човек не се ражда американец, защото такъв етнос няма. Всеки може да стане американец, като си напазарува американско гражданство! Що се отнася до езика, има българи, които говорят и пишат на турски и не само на турски. Но това не ги превръща в турско-езични българи, както няма българо-езични българи или българо-езични турци. Местан намира т.н. квалификация „турско-езичен българин”, както го наричали, за обидно.
Кое точно е обидно?
Това, че го наричат „българин“ ли? Или че го определят като „турско-езичен“? Не езикът, а произходът определя етноса, ако това е проблемът. Местан е български гражданин, отлично говорещ български език. Но не езикът го прави български гражданин, а месторождението.
Ако в истината има нещо обидно за родените в България и на това основание получили българско гражданство лица, чиито предци от столетия живеят на тази свещена българска земя, но изпитват носталгия и привързаност към порядките в отхвърленото от българския народ турско робство, те, както много от техните „сънародници“, които открито се определиха като част от етноса-окупатор и напуснаха българската земя с оттеглилите се армия, башибозука и придружаващите ги пълчища, са свободни да ги последват незабавно, никой няма да ги задържа насила, нито ще съжалява за тях.
Местан упреква българската държава, че „вместо да поощрява, създава пречки за пълноценно изучаване на майчин език в общинските училища“. Като акт на дискриминация определя забраната за агитация на майчин език по време на избори. Оплаква се, че бил наказван, когато говорел пред избирателите си на майчин език, който за него е турски. Но отказва да приеме, че го наказват не защото говори турски, а защото нарушава българското законодателство, в случая изборния кодекс на България, в който има изричен текст, член 133, ал. 2 , който гласи: „Предизборната кампания се води на български език“.
Майчин език в българските държавни училища и учебни заведения е българският език, той е задължителен за всички лица, посещаващи тези учебни институции, независимо от гражданството, етноса, националността, цвета на кожата, религиозните или светски убеждения. Друг майчин език в България няма и изучаването на друг език като майчин в българските учебни заведения като задължителен би било грубо нарушение на конституцията и недопустима злоупотреба с традициите и културата на българската нация! Ако Местан мечтае да живее в държава, където турският език има „статут на майчин език“, това е Турция, друг език там няма статут на майчин език, въпреки наличието на многомилионно кюрдско мнозинство в някои райони. В Турция би могъл да се опита евентуално да издейства статут на майчин език на българския език, който милиони турски граждани ползват и който самият Местан говори и ползва по-добре, допускаме, от турски!!
Г-н Местан се позовава на разпоредбите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗЗНМ), която България е ратифицирала, за разлика от Турция, за да отправи упрек, че „все още България отрича съществуването на национални малцинства“.
Налага се да напомним,
че Рамковата конвенция не съдържа дефиниция на понятията „малцинство“ или „национално малцинство“. В решението за създаването на тази конвенция изрично се визират исторически създадените национални малцинства, преминали в съседни държава със собствената си територия, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства. Именно поради тази причина Конвенцията е неприложима на територията на България, защото липсват национални малцинства. Не защото българската конституция или законодателство не регламентират съществуването им, а защото липсват условия за образуване на национално малцинство на българска територия. България не владее територии, принадлежали на съседни държави, присъединени към българската територия с обитаващото я не българско население. Поради тази причини, дори с промяна на българската Конституция не би могло да се сътвори турско национално малцинство в България. Конституцията е нормо-творчески, а не национално-образуващ инструмент.
С присъединяването към Рамковата конвенция, България разшири международно правната основа за защита на своите национални малцинства в съседни държави, където по историческо стечение на обстоятелствата такива малцинства съществуват. Българско национално малцинство обитава Българските западни покрайнини, българска територия, окупирана от Сърбия след окончателното разпадане на Югославия; Национално българско малцинство са тракийците от Източна Тракия, които след разпадането на Османската империя бяха реокупирани от Турция, избивани, унижавани, прогонвани, подложени на геноцид! Българко национално малцинство има в Западна (Беломорска ) Тракия, която в края на 14 век е окупирана от Османските пълчища ведно с цялата територия на българската държава. В Западната Тракия живеят българи по време на целия период на турско робство. През 70-те години на 19 век Западна Тракия е включена в диоцеза на Българската екзархия. През 1878 година, тя е част от Санстефанска България, но на Берлинския конгрес е върната в границата на Османската империя, като Екзархията съхранява епархиите си в Македония и Беломорието. С Букурещкия договор от 1913 година, с който се слага край на Балканските войни, суверенитетът на България в Беломорска Тракия е възстановен. След края на Първата световна война през есента на 1919 година, тази част от България, с територията от 8712 кв. км. и население около 180,000 души, е окупирана от съюзническите войски под управлението на френския генерал Шапли. През април 1920 година, на Конференцията в Сан Ремо е взето решение за предоставяне на Западна Тракия на Гърция. Още по време на преговорите Гърция окупира не само Западна, но и Източна Тракия и се заема основно с ликвидиране на българското присъствие. В периода 1941 – 1944 година българският суверенитет в Западна Тракия е възстановен за кратко. Този кратък преглед подсказва, че историческата логика налага извода, че предизвикателствата, свързани с бъдещето на тази свещена българска земя, предстоят.
А изводът е очевиден.
Няма съседна държава, която да не е присъединила част от българска територия с обитаващото я българско население, което е в правото си да претендира за статут на национално малцинство!
За да продължим нашия размисъл, ще припомним заявлението на Лютви Местан направено в предаването „Всяка сутрин“ на 27 март 2019 година, в разговор с Антон Хекимян:
„Аз съм мюсюлманин, но преди това съм етнически турчин, част от българското национално малцинство в България. Ако конституциите на Украйна, Чехия, Унгария, Румъния, Македония, Албания, на всички балкански държави и на всички европейски държави признават безспорния факт, че 2000 българи могат да бъдат национално малцинство, а българската конституция отказва да признае очевадния факт, че над 1 милион турци не са национално малцинство, това означава, че тази конституция не е справедлива и трябва да бъде променена”.
Приведените от Местан примери в подкрепа на своята теза за наличие на български национални малцинства в Албания, Украйна, Молдова, Унгария, Словакия е проява на невежество или е злонамерен опит за въвеждане в заблуждение на обществеността. Касае се за български етнически общности, възникнали в процеса на формиране на българската нация, на които местните власти са предоставили, с вътрешното си законодателство, в знак на уважение, статут на национално малцинство, където понятието национално е използвано като еквивалент на етническо. Що се отнася до Македония, ако Местан е убеден, че е турчин, той по-добре от всеки би трябвало да знае какъв етнос обитава тази земя.
Проява на изумително лицемерие и неприкрито оскърбление
на българския народ е опитът на Местан и съмишленици, ако има такива, да изтъргуват уверението, че приемат за „свещени единството, неделимостта и границите на България“ срещу задължението на българската държава да признае за „свещена“ чуждата им небългарска идентичност, като условие „за пълноправна интеграция на малцинствата в демократичното гражданско общество на България“. България не се нуждае от интеграция на рушителите на единството на нацията и проводниците на чужди интереси и домогвания в собственото си общество!
За постигане на декларираните цели, т.н. Политическа партия ДОСТ организира НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА с искане за законово признаване статута на национално малцинство, която ще продължи до края на 2019 година. Искане, което противоречи на действащото българско законодателство и на поетите от България международни задължения по подписаните и ратифицирани от държавната власт международни спогодби, третиращи проблемите на малцинствата.
Питаме къде е българската държава, къде са политическите сили, претендиращи да управляват тази държава и кого обслужват, ако продължават да си затварят очите и да търпят открити призиви за възстановяване на Османската империя под благовидния мотив защита правата на човека?
Отправяме призив към всички български граждани да въстанат и на висок глас да се противопоставят на опитите на турската пета колона, с говорител Лютви Местан, за ликвидиране на българската държава и възстановяване порядките на отречената от десетки народи Османска империя!
Би било по-логично, Местан и съмишленици, ако има такива, да организират национална подписка с искане за законово признаване статут на българско национално малцинство в Източна Тракия, където историческите предпоставки затова са налице и наследниците на прогонените и избити български тракийци с готовност ще се отзоват на призива „всички български граждани да се включат в Националната подписка“, в това число и „етническите българи“.
Пред bTV Местан държеше да се чуят уверенията му, че в Декларацията е записано, че те приемат „за свещени единството, неделимостта и границите на България“. Трудно би могла да бъде прикрита цената на предлаганата сделка. Срещу лозунга за свещенност на „единството, неделимостта и границите на България“, българската държава, която с користна добронамереност Местан обявява за своя „родина“, се призовава да приеме за свещена турската им идентичност и законодателно да гарантира малцинствения им статут!
Искаме по закон и по конституционен ред да ни се уреди статута, защото това има огромна морална и практическа стойност, обобщи Местан.
Наглост поднесена вместо причастие!
Няма друга квалификация, с която би могло да се характеризира заявлението на лидера на партия ДОСТ, Лютви Местан, в предаването „Тази сутрин” на 27 март 2019 година, че Конституцията на България трябва да се промени така, че на турския етнос да се признае статут на национално турско малцинство! Самата формулировка показва, че Местан много добре разбира разликата в терминологията между етническо и национално малцинство. Етносът е природен феномен, свързан с народностния произход на дадено лице. Той не се нужда от признаване, от правна защита или от конституционно регламентиран статут. Природата определя статута на етноса.
Ескимосът е ескимос, българинът е българин, турчинът е турчин, руснакът е руснак, където и да се намират. Не връзката със земята, където пребивават или живеят, определя етническия им произход.
Не така стоят нещата с националността. Това е правно-конвенционна категория, свързана с възникването на националната държава, определяща връзката между отделната личност, в качеството й на гражданин и територията, с която се идентифицира дадена държава. Територията е основен, правообразуващ елемент на държавата, наред с властта, независимостта, суверенитета и неприкосновеността на държавните граници. Връзката между населението или народността, обитаващи територията на призната по правилата на международното право национална държава определя националността на обитателите й. Поради тази причина населението, живеещо на територията на обособена национална държава, може да притежава една единствена националност, определена от връзката му с централната власт, управляваща държавата. Обитателите на България са българи по националност и не могат да има друга националност на територията на България. Националността няма нищо общо с етническия произход, религиозните убеждения, езиковите предпочитания или други отличителни характеристики на личността.
При тази ясна рамка на правни, фактически, институционални и личностни зависимости и предпочитания, какво ни казва Местан с искането си да се признае статут на национално турско малцинство на лицата, живеещи на територията на България и определящи себе си като етнически турци, чиито брой според скромните изчисления на взискателя е над милион или повече от 1/7 от населението на страната?
В прав текст Местан настоява,
по законодателен и конституционен ред, българската държавна власт да регламентира статута на т.н. турско национално малцинство в България, като признае и приеме:
Че определящите себе си като етнически турци, живеещи на територия, включена в границите на българската държава лица, са част от турската нация, формирана при възникването на турската национална държава в края на 19 и началото на 20 век;
Поради което те са свързани правно с турската държава, на която дължат лоялност и от която очакват защита;
Обстоятелството, че в момента настояват за статут на турско национално малцинство в границите на България не означава, че това състояние е трайно и че земята, която обитават няма да се присъедини към територията, от която е откъсната преди 140 години ведно с обитаващото я население; Естественото й място е територията и властта на майка Турция!
Исторически българският етнос е бил част от Османската империя, докато турския етнос никога не е бил част от българската държава и не може да бъде. Етническите турци, обитаващи земи, включени в землището на съвременната българска държава, са призвани да възстановят историческата правда за принадлежността на земите на техните праотци към съвременната турска държава.
Някой може да запита луд ли е Местан, след като е наясно, че в границите на българското землище не могат правно да съжителстват две национални общности и че промяна на границите е невъзможна? Не, Местан не е луд, той изпълнява повелите на своите ментори от Анкара, които гласно афишират идеите си за възстановяване на Османското землище под управление на турската държава.
А на какво разчита ли?
Зад гърба си Местан има не само благословията, но и силата на Реджеб Ердоган, а това е безспорната сила на Балканите! Който се съмнява в думите ни да прегледа и прослуша заявленията на Местан по българските медии и сам да се убеди във възхищението и уважението, което засвидетелства към Президента на Република Турция Реджеб Таип Ердоган.
Самият Ердоган, в началото на март т.г. на конгрес на партията си в град Сакария, в който живеят много изселници от България, заяви: ''Кърджали е част от нашите душевни граници''. Това послание той отправи към всички „братя“, които живеят в Балканските държави!
Пред себе си, 140 години след Освобождението на България от турско робство, Местан се радва на компанията на обсебилите властта в България наследници на чорбаджи Хаджи Иванчо Хаджипенчович, преименували се, съгласно съвременната трансатлантическа лексика, на Пунта Марини! А наследниците на борците за национална свобода и независимост, наследниците на Левски, Ботев, Стефан Стамболов, Раковски, братята Каравелови и на много други достойни българи, наблюдават безропотно издевателствата на новите чорбаджии и демократично ги обслужват и ибрикчийстват. Какво безпримерно самоунижение и самообезличаване!
Племе българско, падни на колене пред достойнството и паметта на праотците, записали името ти българин на челно място в човешката история по морал, далновидност и находчивост. Престани да гласуваш и да поверяваш съдбата си на невежи Пунта Марини и компания чаламбисти! Осъзнай се! Заболяването ти е лечимо, интелектуалната недостатъчност и умственият дефицит, от които страдаш, не са наследствени. Не се примирявай!
21 април 2019 година
Ние, обикновенноите хора –не депутати, нито партократи, нито други тем подобни, не можем изглежда напълно да разберем и да осъзнаем в каква дълбока помийна яма сме попаднали. И живеем или това е само продължение на спомена, че някога сме били живи. Пълна историческа загадка. Може да се каже, дори - загадка на битието. На където и да се обърнем, виждаме само хаос, непредсказуемост и помръкнали хоризонти.
