В някои свои книги (“1917. Разгадка русской революции”, „Народ против экспорт революции”) Сергей Кара-Мурза описва положението в Русия през 1990-2005 г. Разбира се, в Русия има демокрация, но либерална демокрация. Демосът (народът) не включва цялото население, а само елита (олигарсите, висшите магистрати, политиците...) На простолюдието е отредена ролята на тълпа (охлос), за чието деградиране се работи целенасочено. Сега на елита не е нужен многомилионен охлос. След 2005 г. се забелязват положителни промени, но набраната инерция се преодолява трудно.
Кара-Мурза пише: „В царската и съветската Русия съществуваше устойчиво понятие за народа. Народът е над личностна и „вечна” общност на всички онези, които се считат за деца на Родината-майка и бащата-държава.”
„Мисълта, че населението на СССР (а след това и на РФ) съвсем не е народ, а народ е само скритото до някое време особено малцинство, се развива от нашите демократи, започвайки от средата на 80-те години. Това беше възприето като обозначаване на обогатилото се малцинство, макар че първоначално се разработваше за обозначаване на ония, които отхвърляха именно „духа на Отечеството” (”новите руснаци”).
