Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НОРВЕЖКИЯТ ФАМИЛИЦИД

Е-поща Печат PDF

• Истинското лице на една грозна хидра, която чрез закони превръща грижата за „деца в риск“ в бизнес

• НПО превземат държавата или защо Норвегия е толкова корумпирана


Всичко започва с най-добри намерения. Държавата става посредник между детето и собственото му семейството. И като такъв държавата, представена от Барневернет, има право да реши къде за детето е най-добре - при собствените му родители, при приемно семейство или в институция. Въвежда се разтегливото понятие “дете в риск”, което дава универсално основание на държавата да се намесва в семейството от името на детето, без то да е станало обект на престъпление. И, както знаем, където има пари, всичко става бизнес. Ако някой още не е разбрал - става дума за много власт и много пари.

На 25 септември 2008 г., в Норвегия, Странд Лоббен ражда първото си дете. Поради финансови затруднения тя се съгласява да започне отглеждането му в “семеен център”, вид норвежко защитено жилище. Заради минимална загуба на тегло на детето й, на 14 октомври медицинския персонал се обръща към Барневернет (норвежката Държавната агенция за закрила на детето). Три дни по-късно г-жа Лоббен решава да напусне “семейния център”. В същия ден, бебето е отнето от майката и след десет дни е класифицирано като “дете в риск”. Отчаяната майка започва борба за детето си, но губи и детето е дадено на приемно семейство.

Драмата на майката не спира дотук. На 18 юли 2011 г. Барневернет започва процедура за отнемане на родителските права на детето с цел неговото осиновяване. В основанието се казва следното: “в докладите от срещите между Странд Лоббен и нейния син става ясно, че тя все още не може да се фокусира върху най-добрия интерес на детето, но е силно повлияна от негативното си отношение към приемната майка и Барневернет.” И така, вместо майката, Барневернет решава, че най-доброто за детето е то да бъде дадено за осиновяване. След като губи на всички инстанции, Странд Лоббен се обръща към ЕСПЧ в Страсбург, който на 10 септември 2019 г. постановява, че детето е неправомерно отнето от майката. С това действие Норвегия е нарушила чл. 8 от ЕКПЧ.


Въпреки това Норвегия отказва да върне незаконно отнетото дете на майка му. Тези случаи, за съжаление, не са единични. В ЕСПЧ са заведени десетки дела срещу очевидно полудялата система за защита на децата в Норвегия.

Как се стига дотук?

Всичко започва с най-добри намерения през 1992 г., когато е основана Барневернет.

Корените на днешните проблеми могат да бъдат обобщени така:

1. Въвежда се “детецентричен” подход в законодателството за защита на детето. Това е концепцията, че интересите на детето трябва да бъдат разглеждани отделно от интересите на семейството/родителите. Тази концепция води до неимоверно овластяване на държавния апарат. До този момент държавата само следи за извършени престъпления срещу деца, наказва виновниците и се грижи за жертвите. От приемането на това законодателството държавата става посредник между детето и собственото му семейството. И като такъв държавата, представена от Барневернет, има право да реши къде за детето е най-добре - при собствените му родители, при приемно семейство или в институция.

2. Въвежда се разтегливото понятие “дете в риск”, което дава универсално основание на държавата да се намесва в семейството от името на детето, без то да е станало обект на престъпление.

3. Насочват се големи финансови потоци в областта на закрила на децата и социалната система се отваря за частни доставчици на услуги. И, както знаем, където има пари, всичко става бизнес.

Ако някой още не е разбрал - става дума за много власт и много пари.

Какво се случва в България?

От близо две десетилетия чужди дипломати, лобисти и НПО-та, тласкат България по пътя на Норвегия. Неусетно за обществото са променяни закони, създавани са структури и е предоставяна все повече власт на НПО-та. Този процес се е развивал встрани от общественото внимание, докато в началото на 2019 г. огромната част от българското общество застана срещу Стратегията за детето 2019-2030 г. и последните законови промени.

Основните насоки на промененото през последните десет години законодателство са:

1. Разширяване на понятието “дете в риск”, което е различно от “жертва на насилие или експлоатация”.

2. Разширяване на дефиницията на насилие над дете.

3. Възможността за подаване на анонимен сигнал за “дете в риск”.

Последната брънка от тази дългогодишна стратегия са поправките, които ще влязат в сила на 1.1.2020. С тях широко се отварят вратите за частни доставчици на социални услуги. Тук очевидно има бизнес компонент с потенциал да осигури стотици милиони приходи на родни и международни НПО-та.

Но има и още нещо.

В новия Закон за закрила на детето е заложено създаване на „мултидисциплинарен екип“, който взема решение как да бъде защитено дадено “дете в риск”. В този екип законът предвижда участие и на “представител на доставчик на социална услуга” (разбирай НПО).

Това е очевиден конфликт на интереси. Представител на доставчик на социална услуга ще участва в комисия, която да реши дали едно дете има нужда от такава услуга или не!...

С този текст работата по приватизацията на грижата за деца, проточила се вече близо две десетилетия показва истинското си лице. Истинското лице на една грозна хидра, която официално и по законен път превръща грижата за “деца в риск” в бизнес. Веднъж овластен, този чудовищен октопод би разполагал със средства да корумпира всяко Народно събрание и всеки политик!

Кой тогава би дръзнал да се изправи срещу него?

И така, пак в 12 без 5 - както в битката ни срещу Истанбулската конвенция! - инстинктът ни сработи безотказно! Българи, роми и турци; християни и мюсюлмани усетиха тоталитарната опасност и веейки родния трибагреник, запяха в един глас “Горда Стара планина”! И се опълчиха на това поредно идеологическо безумие!

Какво да правим сега? Първа стъпка - да информираме хората!

Крайно време е управляващите и националните телевизии да разберат, че когато нервен чиновник, обигран водещ или лукав НПО-джия излязат по телевизията да кажат, че няма проблем, всички червени лампи на българина светват. Той веднага разбира, че става дума за милиони. А когато тези пиар кампании продължат повече от пет дни, българинът вече е твърдо убеден, че става дума за стотици милиони или дори милиарди.

В така създалата се ситуация единственото, което може да даде усещането на хората, че разбират за какво става дума, е автентичният дебат. Докато българинът се измъчва от мисълта, че “още не им е разбрал играта”, любопитството му няма да секне. Само неподправената, чиста и публична полемика между родители и НПО/бюрокрация може да задоволи създадената потребност от информация.

На 13 октомври Сдружение “РОД”, представящо ФБ група с над 200 хил. члена, отправи покана към парламентарно представените партии да започнат дискусии по темата, вълнуваща стотици хиляди родители. Остава да видим кой ще приеме подадената ръка и

кой ще реши да я игнорира.

Едно обаче е сигурно - всеки, който иска проблеми като психозата в ромските махали да не се повтарят, трябва да съдейства за започването на задълбочен диалог в националните медии и в политическото пространство.

И така, защо Норвегия е толкова корумпирана?

През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век са правени редица проучвания на ефекта от насилствено разделяне на майки и деца маймуни. Най-прочути са изследванията на Хари Харлоу от Станфордския университет. Инструментът, който използва за разделяне на майките от децата, се е наричал Pit of despair . Описанията на страданието на маймуните майки и малките маймунчета било толкова драматично, че му е забранено да прави повече такива експерименти. Резултатите, които обаче той и други учени са публикували, еднозначно показват, че разделянето на майка и дете (maternal deprivation) нанася непоправими психологически щети, както на майката, така и на детето. И въпреки това, въпреки потресаващите видеа, които се виждат в интернет, Норвегия продължава с тежките нарушения на ЕКПЧ като извежда деца от функциониращи семейства. Защо?

Корупцията в една държава има много лица. Тя започва от бакшиша на гишето в общината, но завършва в пълното дерайлиране на държавната администрация, водещо до геноцид и други престъпления срещу човечеството. В Норвегия не се дават двадесетолевки на катаджиите. Там нещата са на друго ниво. Това, което се наблюдава в Норвегия, е фамилицид. Това е форма на корупция, водеща до целенасочено унищожаване на семейството в името на една утопия. Извършители са излязлата извън контрол държавна машина и побеснелите за печалба доставчици на социални услуги (в България им казваме НПО). И всичко е законно. Законно, но болно. И аморално. И нечовешко.

Крайно време е ние да отхвърлим социалните експерименти на разядени от корупция страни като Норвегия. Рано или късно викингите ще трябва да се изправят пред истината - с много пари създадоха едно чудовище, което ги унищожава. България може и трябва да им осигури необходимата помощ да достигнат до този апокалипсис.


Не ни разбирайте погрешно. България има нужда от най-добрата законова защита за своите деца. Наказанията за посегателство и търговия с деца трябва да са най-тежките възможни в рамките на НК. Пострадалите трябва да получат адекватни грижи. За съжаление, настоящето ни законодателство няма да постигне това.

А политиците и медиите, които са вътре в кюпа с НПО-тата ще ги познаем по липсата на желание за публичен дебат. Вече месеци наред стотици хиляди български родители го търсят.

Няма да мине.

Не и в България.


15 окт 2019 г.


 

KАКВО ДА СЕ ПРАВИ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ?

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

Драги членове и симпатизанти на ПП „Нова Зора“,

Две са бюлетините, които са важни за всеки от нас и за всеки гражданин на България, който иска промяна: в – София – това е кандидатът за кмет

Мая Манолова, за която трябва да се гласува с бюлетината № 75;

Другият важен избор е с листата на БСП - бюлетина № 56! Водач на листата за общински съветници в София е Калоян Паргов.

Гласувайте за промяната в София и страната!

Подкрепете новото начало на съзидателния живот в България!


Изборите за местни органи на властта винаги са били фундамент на стремежа да се осигури на обществото и държавата най-добрия подбор от кадри за обезпечаване на един съзидателен процес. Особено когато основната идея на властта е да служи на обществото. В обратният случай местните органи на властта стават инструментариум, който генерира най-зловредните за общественото развитие процеси.

Много са факторите, които могат да влияят на крайния резултат от изборите. Предлаганият по-долу бегъл анализ, надяваме се, че би ви послужил като отправна точка за размисъл и преценка на обстоятелствата.


Изборите за местни органи на властта винаги са били фундамент на стремежа да се осигури на обществото и държавата най-добрия подбор от кадри за обезпечаване на един съзидателен процес. Особено когато основната идея на властта е да служи на обществото. В обратният случай местните органи на властта стават инструментариум, който генерира най-зловредните за общественото развитие процеси.


Много са факторите, които могат да влияят на крайния резултат от изборите. Предлаганият по-долу бегъл анализ, надяваме се, че би ви послужил като отправна точка за размисъл и преценка на обстоятелствата.

В бр. 40 поместихме статията на нашия уважаван автор, дългогодишен председател на Централната контролна комисия на партия „Нова Зора“, проф. Евгений Гиндев – „Как да си изберем кмет?“. Днес ще се опитаме, макар и схематично, да очертаем динамиката на процесите в международен план, ехото от които винаги е било важен аспект в българския национален живот.

Първата предпоставка, която трябва да посочим, е че външнополитическото положение в навечерието на предстоящите избори в България е много по-различно от досегашното.

Като велика сила с многопосочни и многостранни интереси, САЩ имат съвършено различно отношение по въпроса за един от най-щекотливите проблеми на днешния ден. Това е въпросът за миграннтите. В САЩ те са обявени за заплаха за националната сигурнност. Президентът Тръмп, в своята политика, слага акцент върху приоритетите на националната държава и развитие на националната икономика, традиции и ценности.

В същото време се забелязва, че ЕС вече не е приоритетният приятел, както преди. Това се отнася особено за онези лидери на държави от Европа, които подкрепяха Обама и Хилари Клинтън срещу Тръмп и с това се намесиха в американскате избори. Друго обстоятелство е, че Джордж Сорос вече не е любимец на президента на САЩ, както беше преди години, и съвсем определено Америка не толерира джендърната идеология. Открито беше прокламиран нов курс на възраждане на националната държава, както и изтегляне на САЩ от ролята на световен жандарм! Събитията в Сирия, само преди няколко дни, онагледиха красноречиво тази тенденция.

В ЕС, който навлиза вече в дълбока рецесия, Меркел се извини и поиска прошка за досегашната си мигрантска политика! В ЕС като цяло, започна промяна в отношението към Украйна. И  към Русия! Заложили на Хилъри Клинтън, ръководителите на редица европейски държави открито не са долюбвани от президента Тръмп, a тенденциите по-малките национални държави да не се придържат към командите от Брюксел, се засилват в условията на Брекзит на Англия! Антикорупционната дейност, по отношение на европейските и националнни финанси, се засилва.

На международната арена все по-силно и чувсттвително се налага ролята на Евразия – главно във все по-силно укрепващото съдружие между Русия и Китай. Те увеличават своето влияние, което допълнително променя досегашното статукво към един многополюсен свят, което влияе пряко на вътрешнополитическите процеси в тези страни.

През 2020 г. предстои посещение на президента на Русия В. В. Путин в България. На това посещение неминуемо ще бъдат коментирани енергийните проекти на Русия в региона и конкретно - за България. Предстои да бъдат разисквани проблемите, които произтичат от нашата военна обвързаност с НАТО, както и тези, които са в пряка връзка със съюзническата солидарност на държавата ни, подкрепяща европейските санкции към Русия. И всичко това, в контекста на историческите връзки на двата народа и създадения от историята цивилизационен съюз между Русия и България!

На този фон, макар и бегло маркирано, у нас никой не е потърсил и главно не е получил извинението на народа ни за приетото 208 ПМС за бежанците и тяхното приемане в страната, където вече са подготвени бежански лагери с капацитет до 30 000 човека. В същото време няма и промени по отношение на невиждананта корупция и продължаващия поголовен грабеж на всевъзможни финансови средства с национален, европейски и международен произход, както и промяна в политиката на загърбване на националните интереси на България и разграбване на държавното и народно имущество.

Правителството заплати авансово на САЩ невероятните 2 млрд долара за самолети, които досега са все още само на чертеж. Целта бе да се купи америанската поддръжка в бъдещите избори. Заради определеното количество мигранти, се търси начин да се угоди на ЕС, а на Русия се обещава участие в построяването на „АЕЦ Белене“. Целта е неизменна: да бъде осигурена международна подкрепа от страна на  решаващите фактори.

Срещу опозицията се действа многопланово. От една страна, в своята основна част тя бе лишена от средства, което осигурява огромно предимство на ГЕРБ в предизборната борба.  От друга страна, успешно бе постигнато разцепление в редовете на опозицията като бяха приласкани значителна част от бившите ръководни фактори. Заветната мечта на ГЕРБ, при успех на изборите, е широко коалиционно управление, срещу което се предполага особено привлекателната и съблазнителна  възможност – онези, около 40 млрд лева гаранционен фонд, да бъдат усвоявани заедно след присъединяването към еврозоната. Въпреки тази спасителна за тях перспектива, управляващите са в паника от почти ежедневните корупционни скандали, от все по-неприкритото възмущение на избирателите, както и от разцеплението в собствените им редове, след  аферата “Апартамент гейт“ и пр. Прави силно втечатление омълчаването на групата опозиционни на ръководството на БСП личности. На този фон все по-силно нарастват възможностите на ДПС за купуване на избиратели, които досега са гласували за управляващите!

Най-големите страхове на сегашните властници обаче, са по отношение на изборния резултат в София. Тук, за тях, се очертава не само тежка битка, която последвана от евентуална загуба би отключила верижния процес на разкриване на милиарднни злоупотреби в бюджета на Стоична община през всичките 12 години, откакто тя се управлява от партия ГЕРБ. Това би повлякло след себе си нови разобличения и нови сътресения за ГЕРБ, което буквално би сринало остатъчния авторитет и привлекателността на тази партия.

Пред гражданите на София, а и пред цяла България, се очертава възможността, управлението на столицата да бъде изтръгнато от досегашната политическа хегемания във властта, на партията, която стана символ на грабежа, застоя, лъжата и несигурността в живота ни. Това обаче налага избирателите от столицата, както и опозиционните политически сили, да осъществят едно общо обединение на всички антикорупционни и действително патриотични сдружения от хора, от безпартийни, честни българи,  около единствената реална възможност за избирането на нов кмет – г-жа Мая Манолова! Само изборът на Мая Манолова може да ни спаси от корупционния и предателски модел на властта на партия ГЕРБ, както и от правителството на Бойко Борисов! Затова под лозунга – „Всички за Мая, за да си върнем София на софиянци“ - трябва да се обединим и да спечелим изборите на 27 октомври, което ще открие пътя и към възможността да си върнем България!

Като хора на социалната идея и като патриоти, които непоколебимо са защитавали всичко българско и родно, които са ратували винаги за обединение на националните сили, в защита на народа на България и неговата държавност, съобразно поетите коалиционни задължения на тези избори, искаме да ви напомним, че:

1. Две са бюлетините, които са важни за всеки от нас и за всеки гражданин на България, който иска промяна: в – София – за кмет, бюлетината е с  № 75;

2. Другата важна бюлетина е с № 56!

Гласувайте с нея за промяната в София и страната!

Подкрепете новото начало на съзидателния живот на България.


ПП „Нова Зора“

Председател Минчо МИНЧЕВ

Заместник председатели:

Д-р по право Тодор ПРЕДОВ

О.з.полковник Любен ВИДЕНОВ


 

БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ – КАМУФЛАЖЪТ НА ЮДИТЕ

Е-поща Печат PDF

След европейското съвещание в Хелзинки през 1975 г. много българи бяха обсебени от темата за „правата на човека“. Хората заживяха с големи надежди за свобода на словото и свободно пътуване зад граница. Това беше голям пробив в системата, но чак сега се разбира, че една от причините за този пробив е било мълчаливото съгласие на ръководителите на СССР да приемат измамата за полети на НАСА до Луната.

Само 15 години след Хелзинкското съвещание, договореностите между Изтока и Запада бяха забравени. Утвърдените държавни граници започнаха да се променят: първо в Германия, след това в Чехословакия и Югославия. Не закъсняха и кървавите конфликти. Европейските държави станаха 29. Процесът „Хелзинки-75“ беше умъртвен, но комитети, по-точно неправителствени организации (НПО), носещи това име, останаха.

Първата американска НПО, която се заинтересува от дейността на нашето дружество - Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ), беше „Хелзинкски наблюдател (Helsinki watch-New York)“ с председател г-жа Джери Лейбър. По аналогия с тази правозащитна НПО, чийто гост бях през март 1990 г., на 15 ноември 1990 г., в Софийския градски съд, регистрирахме Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България“. Очаквахме да станем член на Международната организация „Хелзинки уоч“ със седалище Виена. Естествено, разчитахме на финансиране, защото в нея членуваха „филантропът“ Джордж Сорос, писателят Артър Милър, както  и много други знаменитости.

Не трябваше да мине много време за да проумеем, че концепцията за „правата на човека“ представлява заблуда, ефективно оръжие за дискредитиране на политически противници и дори за промяна на политически режими без пряка военна намеса. Веднага, след като нашето сдружение непредпазливо заяви, че правата на човека могат да принадлежат само на отделната личност и в демократична България няма как да се говори за „права на малцинствата“ (езикови, етнически, религиозни и сексуални), „Хелзинкски наблюдател-България“ (тогава с председател Румен Воденичаров и секретар Георги Лунд) получи от Виена отказ за членство в международната правозащитна организация. Джордж Сорос, информиран от соросоиди като Стефан Тафров, Деян Кюранов и Димитрина Петрова. Сорос беше силно възмутен, че нашето сдружение настоява (съгласно разпоредбите на новата демократична Конституция) правата на гражданите винаги да са обвързани със задължения, че сме против етническите партии, против всякакви Рамкови конвенции за защита на национални малцинства, и че сме дори за временно въвеждане на изпълнението на смъртното наказание. В своята автобиографична книга „Сорос за Сорос“ (Soros on Soros) мегаспекулантът си спомня за грешното решение по отношение на Румен Воденичаров така: „В България бяхме привлекли за каузата на „ОО“ човек, който се оказа яростен ксенофоб и расист.“

По изпитана тоталитарна практика, след 2 години (1992 г.), Сдружението “Хелзинкски наблюдател-България“ беше дублирано с „по-правилното“, наречено „целесъобразно“ „Български Хелзинкски комитет“ (БХК) с председател Красимир Кънев. Според буквата на закона, тази организация не би трябвало да получи съдебна регистрация, защото в името си съдържа най-съществената съставка от наименованието на съществуващата вече организация – „Хелзинкски“, което създава предпоставка да заблуждава гражданите и обществото, че е истинският блюстител на договореностите от 1975 г. в Хелзинки, но не и в България, където все още съдебната власт не е в пълно съгласие с разпоредбите на Конституцията.

Правилните СМИ веднага започнаха да популяризират дейността на дублетната организация – БХК, главно с акцент върху правата на малцинствата. Рингът беше освободен единствено за Кънев, съпругата му Петрова и разрасналата се около яслата на Сорос правозащитна компания от юристи. Финансирането на БХК бе повече от обилно: от „ОО“, от 6 чужди фондации и евроинституции, плюс посолствата на САЩ и Холандия. Всяка година БХК се отчиташе с Доклад за състоянието на човешките права в България.


Оказа се, че текстовете в докладите на БХК и Държавния департамент на САЩ, са доста сходни, почти идентични. Тоест, Красимир Кънев и компания, си присвоиха правото да бъдат източникът от последна инстанция, който да снабдява чуждестранни държавни институции с оценки за България. Нещо повече, Кънев, като член на Изпълнителния комитет на Хелзинкската федерация във Виена (1998-2007 г.) и член на борда на Европейския център за правата на ромите в Будапеща (2007-2010 г.), представлява успешно български жалбоподатели в Страсбург, шета из ЕС и клевети България за всичко, което е жизнено важно за нашата национална идентичност: положението в затворите, отказа за регистрация на ОМО „Илинден“, казуса с алтернативния синод, правната защита на мигранти и бежанци, свободата на хора с различна сексуална ориентация, Истанбулската конвенция и пр.

Много бързо, лишен от конкурентна автентична правозащитна НПО, БХК опротивя не само на патриоти и националисти, но и на всички, които виждат физиономията на Кънев по телевизионните канали. Той не пропуска да заблуждава, че БХК е уважавано сдружение, но лично аз не съм срещал човек, който да уважава хора, които ощетяват и клеветят Родината си, защитават нарушителите на закона и дори убийци. И не е случайно, че днес, в България, когато за една организация се каже, че е неправителствена (НПО), веднага замирисва на соросоиди, евроатлантици или ромски барони.

Нашето автентично, но останало камерно, сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“, още преди 25 години отваряше очите на сънародниците ни („с клечки“, както казваше Хайтов) за вредната дейност на юдите-правозащитници от БХК. „Когато България си има Красимир Кънев (т.е. БХК), врагове не й трябват“ - писахме през 1995 г. по повод на разпространеното платено изследване на положението в българските затвори.

Чашата на прословутото българско търпение преля с номиниране от БХК на убиеца Пол Фрийман (Австралия) за „Човек на годината“ за дейността му в „Българско затворническо дружество за рехабилитация“ (?!). Протестите на различни български партии все пак отмениха номинацията. ВМРО-БНД и БНС заявиха на всеослушание „Българският Хелзинкски комитет е подривна терористична организация и инструмент за унищожаване на нацията“. Под петиция за забрана на БХК,  се подписаха 10 000 души.

С протекцията на властта и на чуждестранните му донори, на които е на ясла, БХК обаче продължава по изпитания алгоритъм:

• Семинари за съдии и адвокати (разбирай за зарибяване на същите);

• Номинация за „Съдия на годината“ - напр. на съдия Калпакчиев;

• Раздава мнения по съдебни казуси, - когато престъплението е скандално, мнението се дава само от Кр. Кънев в „лично качество“;

• Решение на независимия съд, което не може да бъде обжалвано;

• Предсрочно освобождаване или изплащане обезщетение на осъдения за сметка на българската държава;

• Облагодетелстване на семейството на председателя на БХК Кр. Кънев;

Това е само едно от гражданските НПО, финансирани от Сорос срещу България. Ако не бъдат квалифицирани като „агенти на чуждо влияние“ и прогонени, както направиха Нетаняху в Израел, Орбан в Унгария и Путин в РФ, то в недалечно бъдеще България ще се сдобие с етнически партии, които открито ще заявяват искане за автономия. Циганският терор и убийства, неплащането на ток, вода и обществен транспорт, ще бъдат третирани като малцинствени права. Избиването на гражданите по пътищата от необразовани водачи без свидетелство за управление на МПС, ще продължи да бъде ежедневие.

Конфликтът с БХК в правовите норми на българската държава не е от вчера. Тези лъже-правозащитници бяха наречени дори и от двата враждуващи синода „юдите от БХК“. За своя голяма победа БХК смята разрешаването на двойното гражданство на нашите изселници в Турция в нарушение на сключените двустранни договори и с явна стратегическа подривна цел. Всичко, което днес може да бъде актуализирано след 30 години псевдодемокрация, е казано и написано до институциите на Република България от Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България“. Реакция на нашите предложения за законови промени няма. ДПС остава балансьор, а циганските барони усвояват лесни пари от Запад с помощта на нелегитимния „Български Хелзинкски комитет“. Трябва ли да гръмне бомба в софийското метро, за да се стресне българското общество?


„Извършва се историческо мародерство. Фарисеите трябва да бъдат изгонени от храма!“, призоваваше нашите законодатели проф. Николай Генчев преди 25 години по повод проникването на сектите. Юдите от БХК са още по-опасни от фарисеите. Те паразитират върху правата на човека не за 30, а за 330 сребърника.

И ако не се намери сила, която да спре разрушителната им дейност, без преувеличение може да се каже, че България изживява последните десетилетия, в които тя е държава на българите.


 

ТРЕТИ ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

Е-поща Печат PDF

Доклад изнесен от адв. Владимир Шейтанов на международната конференция „Социлното отнемане на деца - скритата война срещу семейството”, проведена в София на 29.09 т.г.


Темата за международно-правна регулация на правата на децата е многостранна и по същество – философски дълбока. Тя възникна като съпътстваща на голямата тема за съдбата на децата в съвременния свят. Децата на САЩ, Русия, Норвегия, Сирия, Сърбия, Албания, Афганистан, Ирак, Ливан и милиони други, продължават да са жертва на най-тежки престъпления – агресия, експлоатация и злоупотреба, тероризъм, дори военни престъпления и престъпления срещу мира и човечеството.

Тази тема е иманентно свързана с негативните тенденции в развитието на съвременното международно право (МП). През последните 30-40 години МП все по-осезаемо напуска територията на съгласието и сътрудничеството между държавите и се превръща в оръжие за геостратегическо противопоставяне. Тази опасна тенденция получи специално внимание в речта на българския президент Румен Радев на 74 сесия на ОС/ООН. Потърпевшо е цялото човечество. Днес ние сме изправени пред опустошителното въздействие на тези процеси върху семейните отношения и в частност – върху съдбата на нашите деца.

Международно-правната база за защита правата на детето, начело с КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО от 1989 г. и трите факултативни протокола, се оказа неефективен инструментариум. Той доказа, че е неспособен да гарантира правото на живот на децата в щата Джорджия и Беслан, Норвегия, Сирия и Ливан. Правният инструментариум очевидно е неефективен. Приемането на нови и нови правни актове, които с лекота, без търсене на международна отговорност, се нарушават в световен мащаб, превръща кодификационния процес в самоцел.

Такъв е примерът и с Третия факултативен протокол към КПД относно процедурата по комуникиране, приет от ОС/ООН на 19.12.2011 г. и влязъл в сила на 08.02.2012 г. България е страна-член по КПД и първите два протокола (Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, Факултативен протокол към конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт). Правителството има намерение да внесе в НС предложение за ратифициране и на Третия протокол.

Считам че ратификацията на Третия протокол към КПД е ненужна и рискова стъпка. Защо?

1. За 7 години, Третият Факултативен Протокол е подписан само от 51 държави от общо 195 държави-членки на ООН или ¼ от всички държави-членки. От тези 51 страни, 45 са ратифицирали този протокол. Категорично, мнозинството от страните в света не са подписали и ратифицирали Протокола.

2. Нито са подписали и нито са ратифицирали Третия факултативен протокол такива водещи в икономическо и социално отношение страни като САЩ, Великобритания, Швеция, Норвегия, Холандия, Русия, Китай, Индия, Канада, Австралия ЮАР, Гърция, Чили, Иран, Саудитска Арабия, Естония, Латвия, Унгария, Чехия.

3. Подписали, но не са ратифицирали страни като Румъния, Сърбия, Полша, Литва, Австрия.


Тези обстоятелства едва ли са случайни и имат своите сериозни основания. Само ще напомня някои от адресите на груби нарушения на Конвенцията за закрила на детето и на двата факултативни протокола, от водещи страни в света:

1. О-в Ютьоя, Норвегия – 2011 г., Адерш Брайвик, убити 69 души, от които повечето деца.

2. Нютаун, Кънектикът, САЩ, 2012 г., убити 26 души, от които 20 деца.

3. Беслан, Северна Осетия, 2004 г., убити 344 души, от които 186 деца.

4. Дънблейн, Великобритания.

5. Порт Артър, Австралия.

6. Ел Пасо, САЩ.

7. Шарлотсвил, САЩ, – 2017 г.

8. Алепо, Сирия, – 2018 г.

9. Шиитска джамия, 2009 г. в Централен Пакистан, убити 24 души, от които 4 деца.

ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЕФЕКТИВНОСТТА НА МКПД И ТРЕТИЯ ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ:

1. Много ограничен кръг държави, които са обхванати от този протокол. Извън него остава повече от 2/3 от населението в света. Извън приложното поле остават такива общопризнати нарушители на детските права като САЩ, Норвегия, Швеция, Холандия, Китай, Индия и др., което намалява значително полезността от този регулатор.

2. Слабости на този международен договор, като международно-правен инструмент:

a. Международно-правен акт от неособено висок ранг разрушава фундаментални, устойчиви и общопризнати принципи на правото, като института на недееспособността на непълнолетните деца, въвежда международна правосубектност на непълнолетни деца, руши конституционна и международна регулация на семейните отношения като противопоставя правата на родителите на правата на детето, и т.н.

б. Съдържа редица проблемни полета:

I. чл.5 на 3-тия ФП – право на непълнолетно дете, група деца или техни представители, да изпращат сигнали за нарушение на техни права от страна на техните държави;

II. чл.4 на 3-тия ФП – гарантиране анонимността за обществото на авторите на сигнали срещу – държави за нарушаване правата на детето;

III. възможност за неограничено разширяване на предмета на действие на 3-тия ФП и навлизане в изключително спорни и полемични области, като детското правосъдие, ранно сексуално образование, административно извеждане на деца от семейството и др.;

IV. възможност за злоупотреби с правата на децата от техни настойници, приемни родители, НПО и др.

1. Невъзможно за изпълнение задължения от страна на децата, като субекти по 3-тия ФП;

I. изчерпване на всички правни средства за защита по вътрешното законодателство;

II. преклузивен едногодишен срок на правото на жалба до Комитета за защита правата на детето.

в. На Комитета за защита правата на детето се придават нови наднационални функции в области, забранени с Конвенцията на ООН за закрила правата на детето. Той се превръща в международен механизъм за регулация на семейните отношения. Така, зад легитимните цели – контрол за спазване на Първия и Втория факултативни протоколи, се залагат и прикрити такива.

г. Той продължава да развива линията на противопоставяне правата на децата и легитимните и всепризнати права на родителите да отглеждат, образоват и възпитават своите деца.

3. Самият 3-ти факултативен протокол не предоставя солидни гаранции срещу злоупотреби с права от страна на държавата на родителите и дори от страна на други държави по конкретни правни казуси. В рамките на съществуващите международни инструменти за закрила правата на детето, през последните години се появиха правни институти със съмнителна международна легитимност като сексуализацията на децата от раждането до 18-години, детското правосъдие, изнасянето на деца извън семейството на съмнителни основания, допускането на НПО, в т.ч. и международни НПО, до събиране на чувствителна информация за децата и семейната среда, до взимане на съдбоносни решения за съдбата на детето по анонимни сигнали, до силно ограничаване на съдебния контрол в първите месеци на отнемане на детето, до лишаване на родителите да определят образованието и възпитанието на детето в детските градини и училищата.

В заключение, в качеството ми на експерт по МП, като български юрист-международник, категорично считам, че моята страна не трябва да ратифицира 3-тия ФП към Конвенцията на ООН по защита правата на детето, защото той влиза в противоречие с Конституцията на РБ, с основите на регулацията на семейните отношения в България и представлява опит за легитимиране на ролята на субекти на МП на деца, ненавършили пълнолетие и отваря широки възможности за злоупотреба с права на децата по материални или политически подбуди.


Изказването отразява личното мнение на автора и не ангажира никаква държавна институция.


 

ПОДКРЕПЕТЕ ДОСТОЙНИТЕ КАНДИДАТИ ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ ОТ ПАРТИЯ „НОВА ЗОРА“!

Е-поща Печат PDF

КАНДИДАТИ ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ ОТ ПП „НОВА ЗОРА“ В ЛИСТАТА НА КОАЛИЦИЯ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

 


Страница 3 от 319