Минчо МИНЧЕВ
Открито писмо
до г-жа Корнелия Нинова, председател на БСП и на Политическия съвет на коалиция „БСП за България“
Уважаема госпожо
Нинова,
Вече много месеци Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“, на която Вие сте председател, не е свикван и този факт предпоставя невъзможността за диалог, още по-малко за равнопоставеност на участниците в Коалицията, което иначе би било най-естествената форма на общуване между съратници. Това обстоятелство, което не говори за крепко коалиционно здраве и издава рецидивите на може би зле прикривана авторитарност, според мен е крайно непродуктивно като политическа практика за едно колективно дело, и то е, което ме кара да се обърна към Вас с това писмо.
Пиша Ви не само защото натрупаните мълчания достигнаха своя предел и не само защото негативното отношение към ПП „Нова Зора“ отбеляза отдавна застрашителен пик, а поради скоротечния процес на накърняване на политическите цели на Коалицията, които прокламирахме и в които хиляди хора повярваха. Ние, „БСП за България“, твърдяхме, че ние сме промяната, че ние сме алтернативата, че едва ли не ние сме пътят, истина и животът; че ние сме волята и енергията на лява България; че сме и ще бъдем концентрираният патриотичен отпор на геноцидните политики и практики на прехода спрямо българския народ; че водени от Вас, чаровния и очакван образ на промяната в БСП, тръгваме на честен и открит разговор с народа за нови спасителни национални хоризонти и нови социални отговорности и приоритети.
В речта си пред годишната сесия на Общото събрание на ООН през септември държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън разкритикува Русия, че нарушавала споразуменията за неразпространение на оръжия за масово поразяване. На последвалото седмица след това, в края на месеца, заседание на Съвета за сигурност на ООН, Тилърсън конкретизира нападките си и по-специално обвини Русия в неспазване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, в нарушаване на „гаранциите за безопасност, дадени в края на Студената война”. Той с престорена загриженост подчерта, че Москва и Вашингтон носят особена отговорност за поддържането на режима за неразпространение на оръжията за масово унищожение. В същото време, според него, последните години Русия „понякога е действала по начин, който отслабва световните норми и подкопава принципа за отговорността на нациите”. Без да посочи конкретни примери за това как „лошата” Русия не спазва своите задължения в сферата на световната безопасност и за по-голяма образност - нетипично за един бизнесмен и политик премина емоционално към лирика, декламирайки съчинената от неговите съветници ода за покойния вече руски подполковник Станислав Петров: „През тази седмица светът узна, че от живота си отиде един малко известен, но много важен в историята на Студената война руски човек. Той се казваше Станислав Петров и него понякога го наричаха „човекът, който спаси света”. Компютърът на Командния пункт, на който е дежурил подполковник Петров, подал сигнал, че от САЩ е изстреляна ядрена ракета срещу Русия и Петров е бил длъжен да алармира за това ГЩ, но Петров предположил, че системата е допуснала грешка и за щастие се оказал прав, че тревогата е фалшива. Вместо да алармира командването и да се пристъпи към незабавна ядрена контраатака, той позвънил в ГЩ и съобщил за неизправност в системата за оповестяване. Този епизод показва колко висок е рисковият фактор по отношение на ядреното оръжие, особено в случаите, когато решението за неговото използване е в уж надеждните технологии или грешните човешки решения”, заяви емоционално Тилърсън.
|
Публикуваният съвсем наскоро доклад на пенсионирания компютърен специалист Скип Фолдън, някога заемал отговорен пост в Ай Би Ем, разобличава като лъжа твърдението, че Русия се била намесила в президентската кампания в САЩ през 2016 г., като за тази цел била проникнала в компютрите на Демократическата партия, завладяла информация, силно злепоставяща Хилари Клинтън, и я предоставила на разобличителния сайт „Уикилийкс“, за да я публикува с цел да се попречи на нейното избиране за президент на САЩ и да се помогне за победата на Доналд Тръмп в изборите.
Докладът със заглавие „Несъществуващи основания за обвинението за руско хакерство“ (Skip Folden. The Non-Existent Foundation for Russian Hacking Charge) подробно и добросъвестно изследва и опровергава версията за руската хакерска намеса в американските президентски избори, като се позовава на широк кръг от източници на информация, включително на материали на колеги компютърни специалисти, както и на американски разузнавачи, които разсъждавайки обективно, не подтвърждават твърденията за „Русиягейт“.
Ще се спрем на някои моменти от доклада на Скип Фолдън, а също на коментарите на публициста Майк Уитни в неговата статия, посветена на този доклад.
• Принос към предстоящите разисквания за ратификация на Договора за добросъседство между България и Македония
Продължение от бр. 34
През февруари т.г. американският конгресмен Дейна Рорабакър, в интервю за албанска телевизия, обяви, че Македония не е държава, че с оглед етническия състав на населението трябва да се подели между Косово и България или друга съседна държава. Конгресменът е председател на Комисията по външни работи в Камарата на представителите, Долната камара на Американския конгрес. В политиката и дипломацията подобно изявление трудно може да се определи като лично мнение и макар да звучи като шега, не е случайно. Преследва се някаква цел, има адресати, от които се очаква мнение или действия, свързано е със събития, които се считат за неизбежни, засягащи националния интерес на визираните държави.
За целите на настоящето изложение бих добавил, че даването на гласност на подобна идея чрез албанските медии налага заключението, че това е част от съгласуван мащабен план най-малкото между двама участника – САЩ и Албания.
Целта на САЩ е от базата “Бондстийл” в Косово да разширят контрола върху политическите събития на Балканите, подкрепяйки силите, стремящи се към промяна на границите и политическата ориентация на балканските държави в полза на САЩ.
Буди недоумение, че никоя от заинтересованите страни не посмя да заяви позиция и да даде вид, че се интересува от проблема или има резерви към поставянето му от Рорабакър, макар да няма и сянка от съмнение, че подобен демарш, по всички правила на политиката и дипломацията, може да бъде квалифициран като вмешателство във вътрешните работи на суверенна държава.
В уводната статия на в. „Нова Зора“ от 1 август 2017 г., под наслов „Изгрява ли звезда морава“, схематично са посочени събитията, мотивирали американската дипломация чрез Рорабакър да постави въпроса за бъдещето на Македония с такава брутална откровеност. Затова на тях няма да се спираме, но не бихме могли да не припомним извода, който се налага, а именно за решаващото значение на външния фактор в моделиране на събитията на Балканите.
|
