Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално: "Нова Зора" - Брой 25 - 18 юни 2019 г.

>> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

 

СБОГОМ ДЖЕНДЪРИ! ОТСТЪПВА НОЩТА…

Е-поща Печат PDF

След словото на Корнелия Нинова пред делегатите на 49-тия Конгрес на БСП, в неделя, 16 юни, се чух да казвам, по-скоро на себе си: „Сбогом джендъри! Отстъпва нощта и зората възхожда нагоре“. Стоях редом с Александър Паунов, Добромир Задгорски и Александър Симов. Кой какво си е помислил в този момент не зная, но Задгорски – като поет на поет, доверително ме запита: „Бащице, това твоето ново стихотворение ли е?“ Не, казах, това е съотношението в главния резултат: 5:1 за Нинова.

На това място искам да си поема дъх и да кажа думи, които иначе може би бих премълчал. Все пак живеем във време, когато поетите не пишат стихове за партията и мъдростта на нейните колективни решения. Други бяха поетите, които пишеха дитирамби за светлото бъдеще. Казвам това съвсем не като порицание – милиони хора вярваха в това светло бъдеще. И не само вярваха, но най-честно и най-искрено работиха, за да го приближат. С „ну“ и „вот“ градяха със стари тухли новия живот. И аз бях „стара тухла“. И по канона на битието не можех да имам различна участ от другите „стари тухли“. Мога на дълги страници да разказвам за строго сключени вежди и за „не“, прецедено през зъби, не като проста резолюция, а направо като присъда.


Но не това е важно. И не това е чувството, което изпълваше образа на Родината ми в моето съзнание. По-важно за мен бе обстоятелство, че тя, под напора на една велика идея, скъсяваше разстоянията между първите в света и себе си. Понякога грешеше, понякога бе несправедлива в своя път и устрем, но не изпускаше посоката и здраво натискаше педала на житейското Виенско колело, което я издигаше нагоре. И хората й вярваха. Поетите пишеха стихове за тази вяра, а „стари тухли“, като мен, изповядваха едва чуто: „Аз също съм ти син, макар немил-недраг, Родино, майко!“.

Като отношение към мен почти нищо не се промени и след „Великата дата на избавлението“ – 10 ноември 1989 г.. 8 дни след нея, в късните часове след първия свободен митиг на опозицията, на 18 ноември, седях на ръба на леглото в едно общежитие на „Транстрой“, сам, загледан незнайно къде. За улеснение ще кажа, че може би съм се вглеждал в бъдещето, във всичко, което предстоеше да се случи. Тогава усетих как сякаш фонтанелата ми се отвори и се чух да казвам: „Докато дишам, ще се боря срещу всичко, което идва“.

Разбирам цялата абсурдност на този мой спомен, съотнесен към първите думи, които произнесох след словото на Корнелия Нинова: „Сбогом джендъри! Отстъпва нощта...“.

Ще сгреши обаче всеки, който би потърсил в тези мои редове следите на някакъв внезапно обзел ме конформизъм. Всички, които са запознати с участта на „Нова Зора“ и като партия, и като вестник на една кауза, както и с личната моя съдба, знаят, че по-категорични резолюции „НЕ“, свързани с името на Минчо Минчев, както и с партията и с вестника, които са дело на живота му, са били издавани от името на БСП, само по времето на Корнелия Нинова и др. Кирил Добрев! И за разлика от всички нейни критици с късна дата, аз съм човекът, който не се поколеба първи да изтъкне всяка нейна грешка. И на заседанията на Политическия съвет на коалицията и в Откритото писмо, което официално написах до нея, и което публикувах  във вестник „Нова Зора“ , и като отделна брошура. Това писмо беше честен прочит на лъкатушенията и отклоненията от надеждата, че сме тръгнали заедно на „дълъг път“, че концентрирания патриотичен отпор на геноцидните политики на прехода спрямо българския народ ще бъде смисъл на общото ни движение към властта, защото тя има смисъл само тогава, когато придвижва обществото към по-добър живот; че партия като БСП, подпомагана според силите ни от „Нова Зора“, носи историческа отговорност за миналото, настоящето и бъдещето на нацията, както и за устоите на нейната държавност.

Някога, в един разговор със стар деец на социлистическата кауза, чух удивляващи думи: „Запомни, каза ми той, нашата партия има много добродетели, но благодарността не е сред тях!“. Често си припомням мъдрите думи на този горял в смъртни битки и илюзорни надежди човек. Сега и аз се улавям да се питам: „загубили в изборите за Европейски парламент БСП?, че не включи в листата предложения от „Нова Зора“ изтъкнат философ, изследовател и политолог – Валентин Вацев?“.

Не само моето мнение е, че БСП загуби категорично. Сега нямаше да й се налага да отчита прираст от 50 000 гласа, защото броят им щеше да бъде 3 пъти по-голям. И нямаше да се налага, и на г-жа Нинова да поема политическата отговорност за загубата срещу ГЕРБ.

Казвам всичко това, за да подчертая, че играта „прецакай другарчето си“ е стара игра по върховете на БСП; че тя рецидивира след времената на Луканов, Лилов и Жан Виденов, когато бяха пожертвани цели поколения, и във времето на г-жа Нинова като председател на БСП; че именно тя, както по времето на парламентарните избори, така и в случая на кандидатурата на Валентин Вацев, не счете за необходимо да сподели със своя коалиционен партньор, защо от всички листи бяха извадени по време на парламентарните избори толкова достойни членове на партия на „Нова Зора“? Но ако това е „минало неважно“, защо и сега, след като публично заяви, че лично е разговаряла с всички останали кандидати в листата за Европейските избори, не разговаряла с Валентин Вацев; нито пък с Минчо Минчев, който внесе кандидатурата му от името на партия „Нова Зора“, като коалиционен партньор на БСП?

Може още много случаи да бъдат прибавени в тази печална сметка, но е под достойнството на автора на тези редове да постъпва като бакалин. Това обаче ми дава право заради всичко изложено до тук и поради още много неща, които спестявам, сега да не се притеснявам да заявя, че словото на Корнелия Нинова пред делегатите на 49-тия Конгрес, което публикуваме отделно, е слово разтърсващо с дълбокия катарзис на аргументите на правдата. Нито един председател на тази партия преди нея не е достигал по по-пряк път до сърцето на всеки честен социалист, на всеки загрижен за бъдещето на нацията и на държавата човек. Тя буквално наряза на катранени филии и горчивата истина, и лъжата. Логиката на думите й бе неотразима - като удар с чук. Съдържанието на изказа бе невъзможно да скрие волята на лидера, чиито думи звънтяха като наковалня. Тя дръпна завесата на една отрезвяваща действителност, която убеден съм, ще събуди не само БСП, но ще отвори очите и на много граждани за битката и отговорността на БСП, в името на България. И че тази битка не е просто „промяна“, не е и „стани за да седна“, а поход към Спасението през Чистилището и катранните наслоения на Ада в българския живот. И няма никак и на никого да е лесно.

Струва ми се обаче, че трябва да се отиде и по-нататък. Да се потърси корелацията между атаките на вътрешната партийна опозиция, външния натиск по европейска линия и логистичната подкрепа на днешната власт, не само по медийна линия, чрез сатанизирането на „комунизма и на Корнелия Нинова“, а и чрез допълнителния натиск, чрез закони подобни на Закона на държавното финансиране на партиите. Би било стратегическа грешка да се полегне на лаврите на това блестящо спечелено сражение от председателя на БСП. Абсолютно сигурно е, че битката ще продължи, че разцеплението ще се окаже и по-значимо като краен резултат. И, дай Боже, да не се стигне до ново издание на събитията от далечната 1903 г. Но нали никой не знае какво губи, когато печели и какво печели, когато губи!

До колкото заявената позиция на Нинова и БСП по въпроса за Истанбулската конвенция насочена срещу концепцията Джордж Сорос за бъдещето на Европа и света, няма опасност финансовите потоци да секнат и захлебените към тях кадри да се примирят. Особено ако в лицето на Европейския съюз бъде осигурен глобалният донор за финансирането на тези идеи. През парадния вход или през входа за слугинажа, тези идеи и практики ще присъстват в живота ни и трябва да не забравяме, че „Прозорецът на Овертон“ е тяхно изпитано оръжие.

Мигрантския пакет на ООН не беше споменат в словото на г-жа Нинова, може би, защото като положителен пример присъстваше г-н Антонио Гутериш в битността му на председател на Социалистическата партия на Португалия. В национален план и Стратегията за детето, и заложените в нея ювенални перспективи, говорят, че срещу основната клетка на обществото – семейството и националната държава, като еманация на достиженията на традицията и ценностите, формиращи етноса, ще се води дълга и безкомпромисна битка. В тази битка най-същественият аргумент на противниците на каузата на заявената от БСП позиция – да бъде върхът на копието в битката за съхранение на народа ни и неговата държава, ще е и стъписващия аргумент „но нали сме леви?“. И според неговата превратна логика поради тази причина трябва едва ли не да сме на страната на всички, които се чувстват угнетени, независимо дали ерозират основите на обществото, държавата и смисления човешки живот.


За съжаление, близка до това разбиране е позицията на ПЕС. И, уви, позицията на неговия председател Сергей Станишев. Корнелия Нинова не си позволи да каже и една лоша дума за него. Няма да го направя и аз, доколкото в личен план нямам никакво основание за това. Ако все пак се противопоставям на тенденциите, които ПЕС излъчва и Станишев обговаря, то е защото чувствам, че те са по-опасни отколкото моите опасенията и опасенията на най-непримиримите критици относно авторитарността на Нинова като председател на БСП. Федералистките идеи, които са движещият мотив на ПЕС и които сега са приглушени и само една последователна информираност може с опитно око да съзре, че удрят пряко в сърцето националната същност и на България, и на Европа и на света. Те са онова, което би трябвало да не ни остава спокойни и безразлични. Но за това друг път. Сега резултатът в все още 5:1 за Европа на Отечествата. И за България сред тях.

Този конгрес го показа недвусмислено.


 

БЪЛГАРСКИ ТРИУМФ В ПЕТЕРБУРГ

Е-поща Печат PDF

Президентът Румен Радев, уми очите на България


На 23-ти Петербургски междунараден икономически форум – държавният глава защити достойнството, славата и образа на България


От 6 до 9 юни т.г. в северната столица на Русия, гр. Санкт-Петербург се проведе поредния, 23-ти международен икономически форум (ПМЭФ), в който взеха участие над 19 хиляди души от 145 страни, като най-много чужди представители имаше от Китай - 1072, от САЩ - 520 и от Великобритания - 312 човека. По време на "президентското" пленарно заседание, на което реч произнесе и българския Президент Румен Радев в залата присъстваше не само целия ръководен елит на РФ, но и много високопоставени представители на страни от всички континенти в т.ч. и Генералния секретар на ООН Антонио Гутиереш. Особено впечатляващ бе регистрирания икономически и финансов потенциал: в заседанията на отделните панелни дискусии участваха четиридесет инвеститора, управляващи капитал за над 15 трилиона долара, както и президентите на редица транснационални гиганта от целия свят, между които " Роял Дъч Шел", "Тотал", "Бритиш петролиум", "Хуауей", "СИНОПЕК", "Алибаба", "Дженерал електрик", "Боинг","Кока-кола", "Нестле", "Пепси-Кола", "Макдоналдс", "Пирели", "Карлсберг", "Мицуи", "Итошу", "Гедеон Рихтер", "Орифлейм", "Филипс", "Сименс", "ТУИ", "Социете Женерал", "Прайсуотърхаус", "Винтерсхал", "Астра Зенека" и др. Безспорно е, че обявеното неотдавна от президента Путин изпълнение на дванадесет национални проекта на обща стойност 400 милиарда долара в Русия са предизвикали сред световния бизнес невероятен интерес.

като камбана за света

Без съмнение, Петербургския форум е и мястото , където се обсъждат анализи, идеи и концепции за състоянието и политическото бъдеще на света. Казаното от престижната трубуна на Форума отеква по целия свят и като камбана напомня за опасния път , по който е поела човешката цивилизация днес. За да направят достояние на целия свят думите, произнесени от "законодателите" на световната политическа мисъл, в дискусиите участваха над четири хиляди акредитирани журналисти в т.ч. и президентите на световни информационни агенции: "ТАСС", "Асошийтед прес", "Синхуа", "Франспрес", "Киодо", "ДПА", "ИРНА", АНСА", "ЕФЕ" , "ПАЛ", "Блумберг" и редица др.

Кулминацията на събитието, както е на всеки подобен форум в Русия , бе провеждането на пленарно заседание с участието на президента на РФ Владимир Путин. Тази година негови партньори и гости бяха председателя на КНР Си Цзинпин, Генералния секретар на ООН Антонио Гутиереш, Президента на РБ Румен Радев, министър-предеседателя на Армения и ротационен председател на ЕврАзЕС Никол Пашинян, министър-председателя на Словакия Петер Пелегрини – състав, който впечетлява със своята представителност, олицетворявайки мечтата за един по-добър и благополучен свят на огромната територия от Лисабон до Владивосток.

За присъстващите в залата и за световната общественност бе от изключителна важност да чуят посланията, по същество, на един друг, новосформиращ се център в полицентричния свят за перспективите пред човечеството в средносрочен план.


потресаващата реч на Румен Радев

За нас ,българите, бе крайно любопитно и предизвикателно да видим, как нашия държавен глава, Президентът, ген. Румен Радев ще се включи в този изключителен "оркестър". Изпреварвайки събитията, трябва да споделим, че модераторът, известния журналист- международник от популярната информационна агенция "RT" Софико Шеварнадзе, внучка на последния министър на външните работи на СССР Едуард Шеварнадзе, удостои речта на Президента Радев с определението "потресаваща!" – определение, характеризиращо единствено само неговото слово!

За разлика от всички останали оратори, Румен Радев не четеше предварително написан текст, а емоционално и изключително образно, на български език, говори пред невероятно авторитетната аудитория. Едва ли в скоро време друг наш държавник ще има възможността, а едва ли някой си спомня да е имало случай в миналото, когато така умно, компетентно, смело и с достойство да е говорено за България пред ръководители на велики сили, на международни организации, пред босовете на световни средства за масова информация и хиляди журналисти, пред инвеститори и "акули" в бизнеса от 145 страни.

Навремето, вече като член на ЕС, приближени до различните министър -председатели български "пиар-агенции" получаваха милиони левове за да "лъскат" имиджа на България сред европейската и международна общественост, но и до ден днешен така и си останахме в дъното на всички класации като най-бедни, най- обезверени, най- нещастни, най-корумпирани, които не ги приемат в Шенген и им искат визи да влязат в САЩ. Румен Радев, само за 25 минути изчисти имиджа на България пред света, и то безплатно!

Благодарение на поканата на Президента Путин, по един безапелационен начин, българският държавен ръководител успя да защити славата и образа на България на страна с богата и древна култура, с привързаността на народа ѝ към своите си историческите корени на вярата, на езика и държавността. На прекрасен английски език, в края на изказването си, Президентът Радев се обърна към световния бизнес с покана да инвестира в България, характеризирайки столицата София като град на стартапи и място за развитие на технологиите.

Какво каза Президентът

в т.ч. и между редовете на високо професионалната публика?

В началото на своето слово, Румен Радев, единствен от присъстващите на сцената, се обърна най-напред с приветствие към водещата заседанието, г-жа Шеварднадзе, а след това, като с равен с равен, приветства и колегите си президенти, министър-председатели и генералния секретар на ООН. Смело и достойно, по джентълменски!

В момент , когато в Скопие смесената българо-македонска група спори по въпроса за националната принадлежност на Гоце Делчев, Румен Радев, пред целия свят обяви: "Аз бих искал да цитирам изтъкнатия български революционер, неговото име е Гоце Делчев, който преди повече от 120 години заяви: "Аз възприемам света единствено като поле за културно съревнование между народите". Не е случайно,че Радев постави културата на най-високото стъпало в междуличностните и международни отношения, защото той знае и помни изключителната роля на българите за културното развитие на славянството, на Европа и света. И по-нататък, категорично, в културната столица на Русия, българския президент напомни за историческата роля на България за цивилизационния избор на Русия и за укрепването на нейната държавност: "Изключителният гражданин на Санкт-Петербург, професор Дмитрий Лихачов нарече моята родина "държава на духа", тъй като от България Русия е получила своята писменост. От нашите земи в Русия е дошла християнската вяра и старобългарския, църковнославянския език".

Тази фраза на Румен Радев е реплика към казано от Путин пред македонския президент Георги Иванов преди време, но тя е и реплика, както към великорусите, оспорващи исконни и доказани исторически истини, но така също и към българските "кириакстефчовци", които се нахвърлиха срещу Президента, че с тези свои думи е предал американската "кауза" на България.

Продължението на Румен Радев предизвика аплодисменти в залата: "След хилядолетия, през 1878 година, България получи от Русия своята свобода, за която отдадоха живота си хиляди руски войници. Това ние, българите, никога не забравяме. Именно това е примера ,който показва, как културните връзки удържат народите от превратностите на епохите".

От тези емоционални слова на Президента, саморослякът, пълното недоразумение – "ирландската пастирка", изпадна в истерия. Тя (той) апелира американците да снемат доверието си от Радев, който, според него е "предал" не само тях, но и страната си! Смешен плач! На този наш политически лилипут искаме да припомним, че известния руски олигарх Михаил Ходорковски, получил пълната подкрепа на ментора си Мадлин Олбрайт за осъществявянето на преврат срещу Путин през 2002-2003 г. се оказа в затвора, скоро след като на власт в САЩ дойдоха републиканците. Тогава Кондолиза Райс - държавен секретар на САЩ, сподели с колегата си от РФ, че администрацията на Джордж Буш-младши няма ангажименти към собственика на нефтената компания "ЮКОС" и това бе достатъчно същият, за противоправната си дейност, да бъде арестуван и съден. Този арест бе удар и за още еден деец на русофобския фронт у нас днес, който по това време бе посланик на РБ в Москва и работеше активно за каузата на Ходорковски, по времето, когато той беше вече в следствието. По късно, този наш "посланик" бе един от редките случаи, когато на дипломат от такъв ранг му е забранено да влиза в страната, с която, според правилата на дипломатическата практика и теория, е бил призван да установява приятелски и взаимоизгодни отношения. И недейте да питате, защо днес България е в това бедствено положение!

Кадрите, глупако!

Ползвайки се от огромният политически ресурс, който предоставя българското културно наследство, Президентът Радев умело формулира своя силен геополитически извод:

"Културните различия оказват силен ефект върху безопасността. Когато те не са разпознати, не са осъзнати и не са приети като право на другия, те пораждат недоверие, пораждат риск за безопасността, а оттук и за устойчивото развитие. Именно отсъствието на културна комуникация лежи в основата на възприемането на другия в качеството му на противни."

Блестящо! Нима този извод не е верен и за руско-американските отношения! "Изключителната" и "единствена" американска нация не иска, а и няма, кой да ѝ го каже, че многонационалната руска нация е също толкова велика, но и много по-древна, с огромни, несъпоставими с американските, заслуги за културния възход на човешката цивилизация през вековете, много по-духовно извисена и благородна по отношение на малките, беззащитни, безресурсни нации и народи по света!

Както отбелязаха и руските средства за масова информация, Президентът Радев много точно и кратко обрисува съвременното развитие на глобалния свят:

"Свръхпотреблението, което се превърна в символ на икономическия персонален успех е заплаха за нашето общо бъдеще... Ежегодният ръст на средствата, които се изразходват за отбрана е ясен сигнал, че средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте. Стремежът към технологично превъзходство, гарантиращо политически предимства, също причинява дисбаланси и води до технологичен разрив и недоверие между държавите... Кой би предположил преди двадесетина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм? Кой би допуснал, че в Европа, в която от десетилетия утвърждаваме модел на толерантност, отново ще надигнат глава неофашистки и екстремистки движения под натиска на социалните диспропорции и имиграцията".

Не по-малко убедителни в речта на Президента Радев бяха и неговите препоръки за бъдещето устойчиво развитие на света:

"Нужен е нов, наднационален мироглед на граждани на планетата, който младите вече имат, а политиците все още не могат да си позволят, защото светът е арена на конкуренция и конфликти между държавите. Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на собствените егоизми... Аз съм убеден, става дума за "зелена" икономика, основана на концепцията за открита наука, на нова потребителска култура, на нова производствена етика, които да бъдат включени в образователните програми, в икономическите стратегии... Необходим е глобален консенсус против корупцията, получила трансграничен характер, против прането на пари и укриването на доходи от данъчно облагане, а така също ограничаване дейността на офшорните зони... Нужен е ефективен модел, осигуряващ безопасност и стабилност, вливане на инвестиции в икономиката, в образованието и здравеопазването в страните, откъдето тръгват миграционните вълни... Устойчивото развитие е невъзможно без устойчиво доверие".

Интересни коментари, особено в българската преса и сайтове, предизвикаха отговорите на Румен Радев на крайно острите въпроси, зададени от Софико Шеварнадзе. В кулоарите, преди да излязат на сцената, президентите Путин и Радев, заедно с медиатора обсъждат предстоящата дискусия пред огромната, високопредставителна аудитория. На питането на Радев за характера на въпросите, водещата отговоря, че тя ще се ръководи от указанията на своя президент, а те са:

"Задавайте всякакви въпроси!"

Путин потвърждава казаното, а за Радев това е изненада. След дискусията и Президентът Си също изказа мнението си, че въпросите са били прекалено остри. С въпросите към българския президент се създаде интрига: как той ще се справи с оценката на Путин за ограничения суверенитет на България във връзка с отказа от строителството на "Южен поток", как ще отговори на тезата на Путин за формирането на цената на руския природен газ и на "провокацията" за възможността отделни страни в ЕС да спрат продължаващите санкции по отношение на РФ.

За капак, водещата попита Радев, би ли потърсил контакт с Председателя Си в настоящия момент, за да реши въпроса с инвестициите на Китай в България, без предварително съгласуване с ЕС, на което Радев отговори така:

"На срещата си с председателя на Държавния съвет на КНР Ли Къцян споделих, че вие ще инвестирате в Европа, ще работим заедно, нека да открием Център за глобално партньорство по тази инициатива... Тази идея бе приета за разглеждане през юли миналата година от всички министър-председатели на ЕС в София. Много скоро такъв център ще има в София... Ако имам възможност да поговорим по тези въпроси (с Председателя Си, б.м.), то разбира се, България има своите национални интереси. Ние сме дълбоко заинтересовани за участие в китайските инициативи и инвестиции, от съвместни проекти. Ние сме готови за това".

На въпроса на водещата за отказа на България от "Южен поток", Радев отговори:

"Президентът Путин току що спомена нещо много важно – хората трябва да носят отговорност за своите решения. Аз мога да нося отговорност само за собствените си решения. Тогава бях в друго положение. Не искам да се връщам назад в историята. Да не забравяме, че България е част от Европейския съюз. България формира своята енергийна политика в съответствие и на основата на енергийната политика на Европейския съюз, а именно диферсификацията на маршрутите, източниците и доставчиците, надеждността на доставките и конкурентността... Разбира се, ние трябва, това е мое мнение, и ние вчера обсъждахме този въпрос, да трансформираме нашите отношения по въпросите на контрактацията, решаване на проблемите с цената, с газовите доставки. Налице са два подхода. Единият е дългосрочни, фиксирани цени за тръбопроводния газ. Другият подход е по-гъвкаво ценообразуване, отчитайки и цената на втечнения природен газ. Засега тези възможности са крайно ограничени, но те съществуват на пазара. Затова се надявам, че ние ще успеем да намерим оптимален вариант, така че това да съответства на нашите интереси, и за да продължаваме да бъдем стратегически партньори в енергетиката".

Този отговор на Радев предизвика бърза реакция на Путин, който оспори факта, че цената в договорите е дългосрочна и фиксирана. Действително в дългосрочните договори цената се фиксира в момента на подписването на договора и тя се формира и коригира през формули, в зависимост от цената на петрола. Радев предлага при бъдещото определяне на цената в договорите да се взема предвид и тази нова възможност – цената на предлагания втечнен газ. Радващото е, че в крайна сметка, Путин прие предложеното от Радев за гъвкаво определяне на цената, като се взема предвид и цената на втечнения газ. Конкурентно!

В същото време,

в репликата на Путин към Радев

имаше и констатация за ограничавания от ЕС суверенитет на България. Въпросът и адресатът не бяха точно формулирани. Когато си член на една общност, ти си задължен да спазваш подписаните от самия теб общозадължителни документи. Такъв документ е Третият енергиен пакет! Това е доброволен отказ на държавата от част от суверенитета ѝ в името на по-висши общи цели.

Конкретната истината, обаче, е съвсем друга; при това и Президентът Радев не я разкри, и Президентът Путин не я назова директно. Отказът на България от "Южен поток" бе наложен от САЩ, а не от ЕС и то с едноличното решение на министър-председателя Бойко Борисов, за което той сам се похвали на заседанието на Американската търговска камара, състояло се в софийския х-л "Шератон" на 12 октомври 2015 г., с гордост споделяйки: "Признахме военното крило на Хизбула за терористична организация, спряхме три големи руски проекта, спираме руски самолети над морета" – (става дума за "Южен поток", АЕЦ"Белене" и петролопровода "Бургас-Александропулис", б.а.).

Президентът Радев защити авторитета на страната и на премиера Бойко Борисов пред огромната световна аудитория, заявявайки: "Що се отнася до ограничаването на суверенитета, разбира се, президентът Путин има своя гледна точка, но аз не мога да се съглася, че България няма суверенитет. "Южен поток" бе проект не само за България, това е тръбопровод, който трябваше да мине през България за другите страни от ЕС, и затова отказът от "Южен поток" беше колективно европейско решение; това бе не само решение на България и това трябва да е ясно. И разбира се, аз съм напълно съгласен, че има много сложна фиксирана формула за определянето на цената на газа. Аз говоря за това, че е нужна голяма гъвкавост, и че трябва да гледаме напред, зад хоризонта на днешния ден. Много са промените и трябва да търсим най-добрите решения и за двете страни".

В отговор на което Президентът Путин с усмивка заявява: "Така и ще постъпим, господин Президент. Вие сте прав, аз съм съгласен. Благодаря Ви".

Водещата зададе поредния си много остър въпрос: "Вие можете ли да си позволите да не гласувате за продължаването на санкциите (срещу РФ, б.м.), защото действието на санкциите се продължава с единогласие? Да или не?"

Отговорът на словашкия премиер Пелегрини бе: "Повтарям, като премиер на Словашката република, считам, че е по-добре да седнем на масата за преговори и да намерим решения, отколкото да се борим един с друг с използването на санкции".

Българският президент отговори: "Аз лично не гласувам, защото министър-председателя представя България в Европейския съвет... Като член на ЕС, България е част от взаимното разбиране и позиции, които са факт в ЕС, а именно, санкциите са насочени към това, да се променя политиката, да се съдейства за деескалацията на напрежението, когато има конфликти... Санкциите са несправедливи, защото бият не по политиците, а оказват влияние на обикновените хора... Санкциите могат да струват скъпо, и аз мога да споделя нашия опит, че санкциите водят до възникването на "черен пазар", към незаконен оборот и към организирана престъпност... Знаете ли, аз обичам да казвам това, което мисля в дадения момент и искам да кажа, че понякога възниква странна ситуация, когато най-големите подръжници на санкциите, тези, които се борят за въвеждането на санкции против Руската федерация, на другия ден вече мислят, как да продадат своите стоки в Русия, и как да развиват своя бизнес; и това за мен е твърде странно. Странно е таково поведение".


Путин отговори твърде неочаквано: “Аз в това не виждам нищо лошо. Даже и така, пак ще работим”. И лично, почти солово, аплодира българския президент.

За Путин няма нищо лошо, защото “нарушителите “ се борят за руския пазар, съботирайки санкциите на собствените си правителства, което показва, че санкциите нито са обективно аргументирани, нито икономически необходими и полезни, нито желани от бизнеса. С други думи, средният и малък европейски бизнес, а и не само той, потвърждава правотата на действията на руския президент в избора му на стратегии.

Радващото в случая е, че с последното си посещение в Русия, българският Президент Радев намери приятел в лицето на своя руски колега, което е гаранция и радост за българския народ след толкова години на насъскване и инсинуации от платените клакьори на “Новия” еднополярен и отиващ си вече световен ред срещу приятелска, съседна и православна Русия.


 

БСП НЕ СЕ ПРОДАВА. БСП НЕ Е СТОКА. БСП Е КАУЗА.

Е-поща Печат PDF

Уважаеми другарки и другари делегати, уважаеми гости и журналисти, добре дошли.

Ще направя предложение по дневния ред. Моля да ме извините, че ще говоря по-дълго от регламента, изслушайте ме и след това решенията са във вашите ръце.

Преди три години ме избрахте за председател, с програма (“Променяме БСП, за да променим България”). В нея има много ясно разписани ангажименти, които бих обобщила в пет точки - три за партията и две за България.

За партията:

1. Предложих преместване тежестта на партията от върха, към общинските партийни организации, които са кръвоносната система на БСП. Поех ангажимент това да стане чрез въвеждане на вътрешнопартийно допитване до всеки член по важни въпроси за партията, намаляване финансирането в центъра и увеличаване субсидията на структурите, решаване на въпросите с диалог, а не с натиск от ръководството. Изпълних го. Проведохме вътрешнопартийно допитване за коалиционна политика, променихме устава така, че всеки член да гласува за избор на председател, увеличихме финансирането на организациите два пъти и половина - от 1 200 000 на 2 900 000 лева, въведохме режим на равнопоставен диалог като отменихме така наречените организационни съвети, които обикаляха страната, сменяха ви ръководствата и налагаха решения от центъра.

2. Обещах ви да отворим партията за младо попълнение от професионално и политически подготвени хора, които да бъдат мост между БСП и младите хора на България. Изпълних го. Над 30% от общинските председатели са до 40 години и 13 депутати до 40 години и 46 от 80 депутати, които за пръв път са такива. Разбира се има още много да се работи за тяхната професионализация, но партията им даде възможност да се развиват.

3. Разбирайки, че хубавите неща, които вършим трябва да стигнат до хората, поех ангажимент вестник "Дума", социалните мрежи и собствена телевизия да станат комуникационните ни канали до народа. Изпълних го. Заварихме в. Дума с над около половин милион лева дългове, които изплатихме и спасихме вестника от спиране, тъй като печатницата отказваше да го отпечатва, поради натрупани задължения. Увеличихме финансирането му над два пъти. Открихме сайт "Дума" и въпреки трудните изпитания, през които минахме, имаме Българска свободна телевизия.

За България

1. През 2016 г., когато ме избрахте, съм заявила пред вас, че правителството на Бойко Борисов е вредно за държавата и я води към катастрофа, затова поех ангажимент да превърнем БСП в ударна опозиция, без никакви задкулисни договорки и последващи отстъпления. Изпълних го. БСП се превърна в единствената опозиция и отказахме договорки за власт и пари.

2. Ангажирах се пред вас да изготвим план за извеждане на България на нов път на развитие, но не в кабинетите на „Позитано“, а заедно с широк кръг учени, интелектуалци, младежи, земеделци, малък и среден бизнес, пенсионерски съюзи. Изпълних го с изготвянето на "Визия за България", която беше изработена и представена в над 500 срещи в цялата страна и в цялата партия. Благодаря ви! Идеите в програмата, с която ме избрахте за председател, са мои, но вие - актива на БСП, народните представители и стотиците хиляди членове и симпатизанти, ги направихте реалност. Който и да е лидер, Господ да е, без вас е нищо. Благодаря и на екипа си, който заради мен понесе много удари, но издържа. Заедно, отборно, свършихме добра работа за три години. В програмата, с която ме избрахте, съм ви обещала да вдигна БСП на крака и да ви дам самочувствие на хора, които имат достойнство и могат да побеждават. Изпълних го. Победихме на президентските избори с Румен Радев и Илияна Йотова и разбихме мита, че ГЕРБ са непобедими, увеличихме депутатите си в българския парламент от 39 на 80. Единствената партия сме, която увеличи евродепутатите си от 4 на 5, първа сила сме в над 60 общини, което се дължи на вас и е добър старт за местните избори, изкачихме се по стълбицата на ПЕС от 12 място на предишните евроизбори до 6 от 28 партии. Всичко това постигнахме заедно, при авторитарна, еднолична, обсебила всички държавни структури власт, изправила срещу нас огромен финансов и медиен ресурс. При цялата свършена работа, стотиците срещи, усилията ви, труда ви покачващото се доверие в БСП, в момента ние сме на прага на криза с неизвестен край. Причини има много, но поводът за нея съм аз. След загубата на европейските избори, веднага на другия ден Георги Гергов ми поиска оставката, след него се включиха и други другари. Отвори се стара рана, която съществува от две години, откакто извършихме реформата в БСП, от промените в устава, които ограничиха депутатските мандати, от личните огорчения и амбиции за властта в БСП, а оттам и властта в държавата. Декларирах пред Националния съвет, че подавам оставка. Колкото и да се говори, че това е емоционален и театрален акт, в него няма грам емоция и артистичност. Това е осъзнато и премислено решение. При пренареждането на листата заявих, че отговорността за резултатите ще носи Националният съвет, а не аз. Най-лесно ми беше да кажа: предупредих ви, вие сте виновни, носете вие отговорност и да си остана председател. Но моята представа за морал и достойнство в политиката, за личен пример как се носи отговорност, за модерен европейски политик, защото така постъпват европейските политици, не ми позволи това. Да се скрия зад колективна отговорност, тоест безотговорност, както се е случвало десетки пъти в БСП с други председатели, при далеч по- драматични загуби. Къде сгреших? В преценката за последствията. От две години на върха в БСП се бият две тенденции, промяна срещу статукво. Този сблъсък отслабва партията и ви обърква, демотивира, смазва по места. Тази битка блокира работата на НС, който не прави политика, а произвежда скандали. Затова си помислих - стига. Изтощихме партията, измъчихме хората си по места, да работят, да тичат, да ни избират на постове, а ние да им се отблагодаряваме със скандали и борби кой да води бащина дружина. Накрая ще останем без дружина. Направих си равносметка на моите грешки, реших, че трябва да отстъпя и предложих изход. Нека двете тенденции в БСП да излъчат кандидати, да имаме програми и да се явим пред всички членове на партията на състезание. Да бъде избран по-добрият, другите да приемат резултата и да работим заедно за общия ни успех. Това щеше да бъде почтено, демократично, модерно, по европейски и в стила на ПЕС. В Европа през последните десетилетия, леви партии прибягват до пряк избор, за да разрешат проблемите със самозатварянето на елитите и откъсването от хората. Португалските социалисти преодоляха фракционните си борби с въвеждане на пряк избор на лидер. Те направиха тежка реформа, в която ярък принос има днешният Генерален секретар на ООН Антонио Гутереш. Испанската социалистическа работническа партия промени имиджа си на полуфеодална мрежа, след като преди пет години стартира пряк избор на лидер. Важна последица от това е възходът на Педро Санчес и навлизането на ново поколение в политиката. Разговаряла съм с него, разказвал ми е за тежките спорове за действителния размер на членската маса, за кампанията, за начина на гласуване и за пътя, по който са решили тези спорни въпроси. Във Великобритания лейбъристите издигат лидера си с пряк избор, в който гласуват даже и привърженици. Френската социалистическа партия прави пряк вот за лидерите също. Списъкът може да се добави с Италия, Дания, Холандия. Така стоят нещата в прогресивна Европа. Как стоят у нас? С желанието си да бъдем като тях, вместо модерност, европейски облик и пряка демокрация, отворих кутията на Пандора. НС блокира процедурата за пряк избор. Всички пороци на политическата класа на прехода, на задкулисието, на бизнес интересите, на подмяната, натиска и парите, срещу които се борим три години, мощно нахлуха в БСП за три седмици, откакто заявих, че съм готова да се оттегля и да пристъпим към пряк избор на председател. И в най-лошите си прогнози не съм допускала, че с това решение мога да отприщя такъв бент. Какво се случи:

1. Започна личното ми очерняне, моето и на семейството ми, с много лъжи. Запазих мълчание. Не казах една лоша дума за никого, защото така сте ме учили. Оставам с огорчение и с благодарност, че близките ми издържаха, не се огънаха и ме подкрепят.

2. Усили се натискът да се спре промяната в БСП и да се върнем в изходна позиция преди три години.

3. Пусна се машината за манипулации и за фалшиви новини. За да ви настроят срещу ръководството, ви излъгаха, че който е бил кмет два мандата, няма да може да се кандидатира отново. Излъгаха ви, че ще има пълен цикъл отчети и избори предсрочно и сегашните общински председатели няма да се кандидатирате отново. Стигна се до низостта да ви лъжат, че са откраднати парите от партийната субсидия (впрочем понеже допускаме, че някой от вас може да е повярвал на това, в секретариата на конгреса са внесени документи за всеки изхарчен лев. Който желае, може да се запознае.)

4. Различни политически и икономически лобита задвижиха интересите си за овладяване на БСП и поставяне начело на друг председател. На тези бизнесмени, които отвън се бъркат в партийните ни работи, искам да кажа оттук, от тази зала, защото аз не ходя в кабинетите им: Наиграхте се. Затворете си портфейлите. БСП не се продава. БСП не е стока. БСП е кауза. Ако можете да купите десет, двадесет, тридесет търговци в храма, то зад каузата стоим хиляди, които не се търгуваме. По-скоро търговците ще напуснат храма, отколкото да го превземете отвътре.

На тези социалисти, които в последните дни изпращате мнения, писма за подкрепа и декларации да си оттегля оставката, благодаря. Благодаря и на симпатизанти и безпартийните. Някои другари казват, че вашето мнение е изкуствено, че е организирано, че е платено. Не им обръщайте внимание, това са хора, в чиито мисли всичко е пари. Знам, че сте истински, с мнозина от вас сме били редом в наводнените села във Видинско, на протестите на тютюнопроизводителите в Гоцеделчевско, в защита на животните в Странджа. Знам и че сте притеснени и милеете за партията.

Бъдете спокойни, ще се справим заедно и обединени и с тази криза. Уважаеми делегати, чух че и върху вас е упражняван натиск да гласувате срещу мен. Някои от вас ми го споделиха с болка. Случаите са толкова драстични, че дори не искам да ги произнасям на глас.

Аз ви се извинявам, че сте поставени в това състояние, аз създадох този хаос и аз ще трябва да подредя нещата. Бъдете спокойни, няма да ви се налага да правите нищо против волята ви.

Уважаеми делегати, битката за лични интереси и реваншизъм стигна до там, че някои другари поставиха въпроса за подмяна на характера на нашата партия, те твърдят, че се превръщаме в лидерска, авторитарна партия и подменяме колективното начало, както и че променяме идеологическата си идентичност. Ето това са сериозни въпроси и няма как да ги подмина, без да изразя личното си мнение. Внушението за еднолична власт не почива на никакви факти, то е подмяна на истината. Слава Богу нашият устав е направен така, че председателят, който и да е той, има само едно право - да предлага Изпълнително бюро. Всички други кадрови и политически решения се взимат в колективните органи на партията с мнозинство. Такова е например решението за напускане на парламента от парламентарната група, взето от НС или решението „победа на европейските избори, за да има предсрочни парламентарни“, взето от този Конгрес. Веднъж в НС попитах, като ме обвинявате, че вземам еднолични решения, дайте ми поне един пример за такова. Другарите се чудеха, чудеха и казаха: Ти подкрепи този Кьовеши без разрешение от НС. Тук мога само да кажа, че Кьовеши е жена и да замълча. Но и мълчаливо да се запитам защо ли тези другари са против госпожа Кьовеши да стане главен европейски прокурор.

Аз имам много трески за дялане. Стилът ми е силов, както каза някой, не познавам задна скорост, като кажа нещо, го правя докрай. Липсва ми гъвкавост и изглежда, че това не е добро качество за политик. Но никога и по никакъв повод не съм пренебрегвала колективните органи и колективното начало в партията. Другото внушение е, че сменяме идеологията. Попитах веднъж другарите откъде идва това обвинение, след като в действията си нито за миг не сме отстъпвали от програмата на партията, получих отговор - отхвърлянето на Истанбулската конвенция е отстъпление от лявата идеология. Обвиняват ни, че сме във война с ПЕС и не сме европейска партия. Когато чух това в съзнанието ми изплува една среща. Имахме изпратена мисия от ПЕС за разговори, може ли БСП да отстъпи за Истанбулската конвенция. Един член на делегацията ми каза: Ние сме прогресивни партии. Ние не можем да вървим след мнението на хората. Това е популизъм. Ние трябва да ги водим. Членовете на БСП и българите явно не разбирате прогресивните тенденции, те не са ограмотени. Нашата роля е да им обясняваме, а не да ги следваме. Пред 25 души свидетели, част от които са тук в залата, заявих: Уважаема госпожо, Вие сте дошли в моята родина, седите в моя кабинет и ми обяснявате, че моята партия и моят народ е неграмотен, защото не разбира джендър идеологията. Или си оттеглете думите, или срещата току-що приключи. Ако с това поведение, изпълнявайки и решение на НС, съм променила идеологията на партията, от лява и прогресивна към популистка и консервативна, искам да го чуя от вас, партията, а не от външни коментатори.

Второто голямо предизвикателство, пред което сме изправени, са местните избори. Местната власт е най-важната. Не само защото е фундамент за централната, а и защото е най-близо до всекидневните проблеми на хората и има реални възможности да ги решава. С криза на върха в партията, успехът ни по места е под въпрос. С юридически блокаж и спор, кой е председател, кой е временно изпълняващ, по кой устав и процедура се избира той, рискуваме да блокираме партията, това ще доведе до политическа слабост, отлив на подкрепа и не дай Боже до невъзможност за участие в месните избори. На европейските сме първа политическа сила в над 60 общини, в областни градове, в няколко района в София. Имаме потенциал и не бива да го рискуваме. А рисковете са налице, както виждате битката на лобитата за наследството след мен започна. Още конгресът не се е произнесъл, другари се самоиздигат за председател, други без да са издигнати, се считат за такива, като забравят, че само преди две седмици, на европейските избори, получиха 1400 преференции от близо 400 000 гласували за БСП. Трети ме пратиха в миналото и даже приживе ми отредиха място в историята. Другари, които тези дни се събирахте по ресторанти, кафенета, бизнес офиси и се сговаряхте и карахте как да разделите наследството след Корнелия Нинова, да ви кажа – още не съм умряла и наследството не е открито.

Чакайте, не бързайте, ще имате възможност, но не сега и не веднага. Днес трябваше да внеса официално, уставно, юридически и писмено до Конгреса желание за предсрочно прекратяване на правомощията ми, както и да потвърдя политическата си декларация за оставка. Не го правя. Не внасям пред конгреса своята оставка, знам какво ще последва, знам какво ще ми коства. Имах избор между два варианта. Първият - оставка на всяка цена, на инат запазване на личното ми достойнство и его и юридически хаос, политически срив пред местни избори, връщане на изходни позиции отпреди три години, търговия на БСП, превземането й от интереси, чужди на членовете и идеите й, убийство на опозицията и диктатура в България. Втори - поемам имиджови щети върху себе си, което се отразява на моя личен авторитет, но предпазвам партията от хаос, битки за овладяването й, с не чисти цели, загуба на подкрепа и срив в доверието.

Мнозина ми градиха в годините фалшив образ на човек, обладан от егото си, който се стреми към постове. Ако това беше вярно, сега пред вас щеше да стои председател на Народното събрание.

Ако това беше вярно и мислех само за собственото си благоденствие, нямаше да правя промяната в БСП и нямаше да има вътрешна опозиция. Ако това беше вярно, щях да се сговоря с едрия бизнес и някои от тях нямаше да наддават днес за главата ми. Не поставям поста на първо място, но не мога да гледам безучастно как вярата, трудът, усилията на стотици хиляди хора за последните три години изтича в канала за последните три дни.

Пред избора егото ми или бъдещето на тези хора и БСП, избирам второто. Предлагам точка две “констатиране на оставка” да отпадне, поради липса на такава, обръщам се към вас, делегатите на конгреса - не приемайте точка промяна в устава, не правете моята грешка, не отваряйте кутията на Пандора, не отваряйте вратата на лобистки интереси. Нека оставим членовете на БСП да избират пряко председателя си. Нека бъдем модерна европейска партия.

Моля, приемете точка 3 - да стартира процедура на пряк избор за председател, не сега заради предстоящите местни избори, а след тях, по време на пълния цикъл отчети и избори в партията.


Скъпи социалисти, отърсете се от стреса, стягайте редиците за местните избори. Три години вие работихте за нас, да бъдем депутати и евродепутати, време е ние да поработим за вас, вие да бъдете кметове и общински съветници – не просто, за да имаме постове, а за да имаме лостове, заедно да променим България. На добър час!


 

ЗЛАТНАТА ЗМИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КАПИТАЛ И НЕЙНИТЕ ЛОВНИ ПОЛЕТА

Е-поща Печат PDF

От Константинопол до Ню Йорк и Пекин

 

Продължение от бр. 24

Петър Голийски е роден на 4 август 1976 г. в град Троян. Завършил е езикова гимназия в Ловеч през 1995 г. През 2000 г. завършва арменска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Води учебни занятия като главен асистент в секция "Арменска филология" в катедра "Класически Изток" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи преди приемането на християнството, респективно на исляма, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология и Българите в Кавказ и Армения (II-X век) и Българи и Арменци заедно през вековете. Автор е на публикации в сборници и периодични издания.

 

Изтикването на генуезците от източната търговия ги насочва към Западното средиземноморие и Магреба. Едновременно с това в републиката се развива един процес, забелязан преди десетилетия от Фернан Бродел и доразвит като закономерен модел от починалия преди няколко години Джовани Ариги, професор по социология и политикономика в университета „Джон Хопкинс“. Според този модел когато една мощна икономика по една или друга причина се отказва или е принудена да се откаже от активна търговия и производство, натрупаните капитали се пренасочват в сферата на финансовите и банкови услуги и дейности, тоест търговско-индустриалната икономика се трансформира във финансова. Генуа първа тръгва по този път на развитие към началото на XV век, но моделът се повтаря с удивителна системност при по-късните „светове-икономики“ на Холандия, Великобритания и САЩ и дори в Япония и Франция на Третата република.

Поела веднъж по такъв път, изтиканата от Изтока Генуа насочва капиталите си към Пиринейския полуостров, където се сблъсква с каталонците, опериращи на пазарите на Кастилия и Арагон. Каталонските финансисти са изтикани от генуезките, които се установяват в ключови търговски центрове като Кордова, Севиля и Кадис и поемат контрола върху испанската търговия. През XVI век генуезците вече са банкерите на Испанската монархия и по такъв начин, внедрявайки се в нейната икономика, изграждат симбиозни отношения, донякъде наподобяващи тези на гостоприемник и вирус. От една страна заемите на генуезките банкери вливат системно свежа кръв в Испанската империя и й позволяват през XVI век да провежда мащабна експанзионистична политика в Европа и отвъд океаните, а от друга страна военната и държавна мощ на Испания служат на генуезките капитали като защитна крепост и като инструмент за усвояване и завладяване на нови пазари. Ако през XV–XVI век венецианците установяват самостоятелно контрол върху среброто на Германия, по това време, използвайки обаче мощта на испанската държава, генуезците извършват същото по отношение на доставките на транссахарското злато и на доставките на сребро от американските колонии на Испания. В резултат Антверпен, по онова време испанска територия заедно с цяла днешна Белгия и Холандия, възниква алтернативен пазар на сребро, внасяно с генуезко посредничество от Америка. А когато Португалия и нейната колониална империя е присъединена към Испания през 1580 г., португалският внос на стоки от Индия и Източна Африка се премества в Севиля, чието пристанище от век било под генуезки контрол. Всички тези процеси довеждат до изграждането на истински генуезки финансов империализъм, доминирал Европа в през XVI век. Пак по същото време, около 1560 г., генуезкият капитал се оттегля бързо от финансирането на търговията и се ориентира единствено към едромащабни финансови операции.

Капиталът тръгва на север

През XVI век в Северозападна Европа възниква ново съсредоточие на капиталова мощ – град Антверпен, който към средата на същото столетие вече е най-голямото пристанище на Стария континент. Богатството и търговската ориентираност на Фландрия и Холандия не възникват на голо поле, а са плод на вековно развитие и на благоприятно географско разположение. Още през VIII–IX век земите на бъдещите Фландрия и Холандия са базата на операциите на фризийските търговци в Северно и Балтийско море. Пак през Средновековието Антверпен, Брюге и Амстердам са терминалът на търговията с ориенталски стоки от Леванта през Италия и Рейнските земи в посока Англия и обратно. През XIV–XVI век Холандия и Фландрия са крайната южна точка, до която стигат корабите на Ханзата, господстващи в балтийската търговия. Едновременно с това Холандия и Фландрия са крайната северна точка, до която стигат италианските търговски кораби и по този начин зоната на Антверпен-Амстердам играела роля на разтоварителница и склад на средиземноморските стоки в посока север и на северните и балтийските стоки в посока юг.

Издигането на Антверпен като първостепенен търговски и финансов център на Европа през XVI век е пряко свързан с четири ключови фактора. Първият са генуезките капиталовложения и доставките на американско сребро под испански флаг, но под генуезки контрол, които били обръщани в монетния двор в Антверпен в златни монети, предназначени за изплащане на испанските войски. Вторият е пренасочването към Антверпен на португалските товари с черен пипер от Индия и на вноса на захар. Третият е миграцията на значителен брой евреи, прогонени от Испания и Португалия, които заедно с големи капитали прехвърлят във Фландрия и Холандия и отдавна изградената си международна търговска мрежа, стигаща до Леванта и Индия. Последният, но не на последно място фактор, е текстилната промишленост, базирана на вносната английска вълна, обработвана и боядисвана и след това реекспортирана под формата на платове. Съчетанието на тези четири ключови фактора довежда до непрестанния икономически възход на зоната Антверпен-Амстердам през целия XVI век.

Втората половина на столетието бележи упадъка на Антверпен. Банкрутът на Испания през 1557 г. нанася жесток удар на генуезките банкери, които били вложили огромни суми в испански заеми и това се отразява на доставките на сребро от Америка. Когато през 1568 г. избухва войната за независимост на Холандия от Испания, известна още като Осемдесетгодишната война (1568–1648 г.), търговията на Атверпен с Испания е прекъсната. Още по-силен удар на града е нанесен през 1576 г. когато испанските войски го разграбват варварски. През 1585 г. Антверпен е отново плячкосан и голям брой от най-състоятелните му граждани бягат към Амстердам, занасяйки капитали, контакти и умения, които спомагат той да измести Антверпен като търговски и финансов център, така както към 1500 г. Антверпен бил изместил Брюге след затлачването с наноси на плавателния му канал.

Продължилата десетилетия война за независимост от Испания вместо да омаломощи северните Обединени провинции (Холандия) изиграва ролята на трамплин за бурно търговско, финансово и икономическо развитие. През 1598 г. е основана Морската застрахователна камара, през 1602 г. – Амстердамската фондова борса, а през 1609 г. – Амстердамската банка (Wisselbank), предшественик на модерните централни банки и създадена по образец на отворилата през 1587 г. врати държавна банка на Венеция Banco della Piazza di Rialto.

Между 1537 и 1547 г. обемът на превозите, осъществени с холандски кораби, нараства 10 пъти, а към 1550 г. холандският търговски флот е най-големият в Европа и оперира между Балтийско море и Леванта. През 1588 г. броят на холандските търговски кораби достига 2000, а последното десетилетие на века е ознаменувано от началото на масирана холандска търговска и колониална експанзия по целия свят: през 1600 г. холандците стигат до Япония, през 1605 г. е основана първата холандска колония в Индонезия, а година по-късно е поставено началото на холандската търговия с роби. През 1619 г. е основана Батавия, столицата на холандска Източна Индия (Индонезия), а пет години по-късно се ражда Нови Амстердам, бъдещият Ню Йорк. Към 1634 г. холандците слагат (временно) ръка на голяма част от португалските владения в Бразилия. През 1641 г. завземат Малака и заварят пътищата към Индийския океан от изток, а в 1652 г. полагат основите на бъдещия Кейптаун на южния край на Африка, затваряйки океана от запад и превръщайки го едва ли не в холандско езеро.

Но огромната холандска търговска и икономическа експанзия личи най-добре от знаково събитие като създаването на Холандската източноиндийска компания(Vereenigde Oost-Indische Compagnie, съкратено VOC) през 1602 г. Компанията получава харта от холандската държава, осигуряваща й монопол върху търговията източно от нос Добра Надежда. Към 1669 г. VOC е най-богатата и могъща частна компания, съществувала до ден днешен на планетата със стойност от около 7400 милиарда днешни долара, 10 пъти повече от тази на шампиона Apple. Компанията разполага със 150 търговски кораба, 40 военни кораба, частна армия от 10 000 войници, 50 000 служители и плаща на своите акционери годишен дивидент от 40%. Има право да сече собствени монети и да сключва международни договори.

Еволюцията и мащабите на VOC са брилянтен пример за това, че към средата на XVII век ядрото на глобалния капитал, заграбено първоначално през 1204 г. от Константинопол и многократно умножено в Италия, се е преместило на север в Холандия, където същото ядро, подобно змия, отново свлякло отеснялата си и пречеща на растежа му кожа. Ако през XIII–XV век Венеция и Генуа са били в състояние да ръководят, обслужват и експлоатират мащабите на средиземноморската икономика, явяваща се де факто световна за западния свят, от втората половина на XVI век за Европа световната икономика вече не е Средиземно море, а откритите морски пространства от Северна Америка и Бразилия до Леванта, Източна Африка, Индия, Индонезия и Япония. Контролът и търговската експлоатация на тези пространства вече не били по силите на италианските републики не само заради местоположението им в затвореното Средиземно море и заради старите галерни модели кораби, непригодни за океанско плаване. Генуа вече била преминала във фазата на банкеро-рентиерска икономика и нейните граждани нямали нито волята, нито мотивацията да браздят океаните в търсене на пазари и стоки. По същото време пък Венеция била изправена пред външнополитически проблеми, които не само я задушавали търговски, но и застрашавали самото й съществуване. Вместо средиземноморската Венеция европейското търговско първенство било спечелено от Северната Венеция – Амстердам, където изникнало новото плутократично общество на Европа.

God Save the King

През XVII век Холандия е на върха на хранителната пирамида на европейската икономика и финанси. Но още към 60-те години на столетието започва да става ясно, че мощта на Северната Венеция е разхвърляна прекалено тънко по земното кълбо подобно на малко късче масло, намазано върху много голяма филия. Скоро започват и неприятностите.

Войните с Англия лишават холандците от монопола им върху транспорта на английски стоки, който е поет от английски кораби. Между 1672 и 1678 г. г. агресивната Франция в съюз с Англия води яростна война против Холандия с цел да се освободи от задушаващата френските атлантически пристанища прегръдка на холандските търговци и флот, сложили ръка на почти целия износ и транспорт на стоки от тях. Французите за малко не унищожават Холандия като държава така както през 1509 г. за малко не унищожават духовната й майка – Венеция. Ударите, които континенталната велика сила Франция нанася на морската и крайбрежна велика сила Холандия разкриват, че нейната империя притежава същите конструктивни дефекти, каквито имали предишните търговски империи от нейния тип. Подобно на по-ранните Венеция и Португалия Холандия имала прекалено малко население, за да може да контролира значителни територии. Подобно на тях и в холандския случай метрополията била силно уязвима от удари от страна на мощни континентални военни държави като Франция и Испания. Холандската колониална империя, както и венецианската и португалската, била точкова, тоест представлявала поредица от крайбрежни укрепени търговски пунктове, factorij при холандците, feitoria при португалците и fondaco при венецианците и генуезците. Липсата на демографски потенциал обаче пречела на холандците, както и на венецианските и португалските им предшественици, да настъпват в дълбочина и затова империите им били по същината си търговски, а не наистина колониални. Холандия имала и още един голям проблем, който я отличавал от Португалия и дори от Венеция. Това било тоталното печалбарство на икономическите й класи в истински картагенски дух, което не признавало обществени и държавни интереси и нужди и което през 1694 г. изумило един френски съвременник, който отбелязал, че в момент, когато Франция изпитвала остър недостиг на зърно и глад, търговците на враждуващата с нея Холандия вместо да наложат пълно ембарго, внасяли във Франция чрез подставени лица жито. Впрочем на същите картини се били нагледали испанците век по-рано по време на холандската война за независимост. Тази маниакална воля за пари, но липса на национално чувство и воля за могъщество, обричала рано или късно холандския колос на катастрофа.

Проблемите, пред които било изправено малкото холандско късче масло, размазано върху голямата световна филия, били надушени първо от еврейските финансисти в Амстердам, които винаги имали най-точния нюх кога една икономика почва дефектира и къде в близко бъдеще ще се издигне нов свят-икономика. Затова още по време на английската гражданска война чрез своя емисар Манасех бен Израел и предоставени чрез него големи парични средства амстердамските еврейски финансисти успяват за издействат от Оливър Кромуел отмяната на 350-годишната забрана евреи да търгуват и да се заселват в Англия. Някое и друго десетилетие по-късно останалата част от глобалния капитал, намерил приют от Средиземноморието в Холандия, разбира, че малката страна на брега на Северно море вече е прекалено слаба за ракета-носител. Този капитал, успоредно с увеличаването на обемите на световната икономика и търговия, подобно на наедряла златна змия трябвало за пореден път да се отърве от отеснялата си кожа, за да може да продължи да расте. Новата ракета-носител, едновременно подобна на Холандия в стремежа към забогатяване, но и различна от нея, по-голяма и по-мотивирана, била Англия. Срещу 2 милиона души в Холандия в Англия имало 7 милиона, срещу интересуващия се само от печалби холандски елит стоял английският, който имал едновременно нюх към търговско предприемачество, но и национална гордост и воля за могъщество. Срещу холандското God Save the Coin („Боже, пази парите“) стояло английското God Save the King („Боже, пази краля“).

До God save the King

Ако за холандците епохата между XII и XVI век била време на кротко, еснафско и настървено трупане на богатство, за англичаните тя била белязана от кръстоносни походи, Ричард Лъвското сърце, победите над Франция по време на Стогодишната война, разгрома на испанската Армада, все събития, свързани с кръв, героизъм и национална гордост, които изградили у народа на Мъгливия Албион чувството, че винаги има нещо повече и отвъд звъна на златото.

През ноември 1688 г. начело на флот от 500 кораба и 21 000 войника холандският щадхолдер Вилем Оранжски дебаркира на брега на разбунтувалата се срещу крал Джеймс II Англия. Джеймс, който опитва да възстанови католицизма в страната, бяга във Франция и начело на обединената англо-холандска държава застават протестантските монарси Вилем под името Уилям III и съпругата му кралица Мери II, племенница на английския крал Чарлз II. Този преврат, известен в английската история като Славната революция, и управлението на Уилям III (1689–1702 г.) и наследилата го Ана (1702–1714 г.) тераформират английската икономика и полагат основите на бъдещата Британска империя. Вратите на Англия, приела името Великобритания след унията с Шотландия от 1707 г., са широко отворени за глобалния капитал от Холандия, търсещ своята нова ракета-носител или по-скоро нов самолетоносач. През 1694 г. е създадена Английската банка (Bank of England) от група едри частни банкери и тази институция придобила ролята не само на централна банка, но и на главен кредитор на държавата. Финансирането, идващо от банката, се оказва впоследствие ключов фактор за създаването на Британската империя.

След 1689 г. финансовите потоци от Холандия се насочват към Британия и редом с еврейската колония в Лондон възниква и силна холанска колония. Самият Амстердам преживява същата еволюция, сполетяла два века по-рано Италия, или по формулировката на Бродел,  „умножаването на банковите дейности в Амстердам представлява мутация и израждане на капитала; вярно, че неговата олигархия се затваря в себе си, оттегля се, както венецианската и генуезката, от активната търговия и се стреми да се превърне в общество от кредитори рентиери в търсене на всичко, което може да гарантира безметежни привилегии.“

След 1740 г., когато ядрото на глобалния капитал се било окончателно прехвърлило на Британските острови, Холандия вече безвъзвратно се свлича в руслото на спокойната банкерска икономика и моряците й, доколкото били останали такива, вече нямали волята и желанието да кръстостват океаните в търсене на печалби и рискове. През 1758 г. една трета от капиталите на Английската банка и на английската Източноиндийска компания са в ръцете на холандски инвеститори. През 1762 г. холандци държат четвърт от английския държавен дълг, радвайки се на спокойни доходи и оставяйки на британците с желязо и кръв да създават своята световна империя.

 

Следва


 

 


Страница 1 от 285