Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 45 - 5 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 46 - 12 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 47 - 19 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 48 - 26 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 3 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 10 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 51 - 17 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 52 - 31 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 1 - 7 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 2 - 14 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 21 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 4 - 28 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 4 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 11 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 3 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 10 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 17 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 12 - 24 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 13 - 31 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 7 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 15 - 14 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 16 - 21 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 17 - 28 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 18 - 5 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 19 - 12 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 20 - 19 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 21 - 26 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 22 - 2 юни 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 23 - 9 юни 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 24 - 16 юни 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 25 - 23 юни 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 26 - 30 юни 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 27 - 7 юли 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 28 - 14 юли 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 29 - 21 юли 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 30 - 28 юли 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ВЪЗХОДЪТ НА ГРАБЕЖИТЕ И БЕЗНАКАЗАНОСТТА

Е-поща Печат PDF

или Основанията за идемнитет*, закрепени в чл. 69 от Конституцията на Република България

 

Този брой вече бе изпратен в печатницата, когато в събота, 25 юли,  се състоя митингът, обявен от БСП, „Буздлуджа на жълтите павета“. Както разбирате, наложи се той да бъде преформатиран. Не само заради възторжените социалисти, заявили своето единство и решимост „да защитават децата си, семействата и родителите си от грабежа“, както обяви Корнелия Нинова, под нестихващите овации и скандирания на хилядите присъстващи, но и заради отговора, който получиха „платените глашатаи на едноличната власт и разединителите в БСП“: „Ние сме единни. Ние сме заедно. Ние сме силни и сме тук да ви кажем: „Оставка!“ (Поместваме пълният текст на словото на Корнелия Нинова, стоплило с надежда и увереност сърцата и душите на социалисти и симпатизанти, както и речта на проф. Румен Гечев).

В планировката на броя за изтеклата седмица на първо място, разбира се, бе поредното пламенно и мъдро слово на президента на Републиката Румен Радев, произнесено на среща с граждани, отстояващи държавността в България. В него държавният глава открои основната задача пред българското общество: „Да отворим път за конституционни реформи, които да укрепят гражданските права и контрола на управлението, да гарантират разделението на властите и да прекършат корупцията, която ражда престъпност и бедност.“ (Пълният текст на словото на президента Румен Радев).

С това, разбира се, не свършват усилията на „Нова Зора“ да бъдат събрани на едно място най-значимите политически изявления през изминалата седмица. В петък, 24 юли, министър-председателят Борисов, разбираемо глух за призивите „Оставка!“, представи на НС предложение за кадрови промени в Министерския съвет. Сменени бяха министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, както и министърът на туризма Николина Ангелкова.

При обсъжданията в НС характерни и запомнящи се със своята категоричност и експертност бяха изказванията на председателя на парламентарната група на „БСП за България“ Корнелия Нинова и на изтъкнатия икономист и непримирим критик на икономическата политика и разобличител на „далаверите“ на правителството проф. Румен Гечев. (Изказването на Корнелия Нинова).

 

Дотук, е всичко онова в броя, което по наша преценка е важното документално наследство на последната политическа седмица. Иначе тя бе характерна и с пълна мобилизация на „платените глашатаи на едноличната власт“, както и на някои „шепиловци“, присъединили се към тях, заради щедри надници.

В своя бележник телеграфно съм отбелязал: Джамбазки – подозира; Чуков е смутен!; Любо Огнянов пита... Няма обаче да коментирам опусите им. Мислех да отделя все пак Боян Чуков и да му обърна приятелски вниманието как вече месеци стремглаво се снизява авторитетът на собствената му експертност, поради необективното му и предпоставено отношение към всяка изява на президента Румен Радев. Отказах се обаче, не само защото като автор е стоял достолепно със свои текстове на страниците на „Нова Зора“, но и защото ми е неудобно да призная, че в случая неговата „креативност“ съвсем е загърбила алтруистичното начало. Сиреч, беше време, когато безсребърните идеи и цели на „Нова Зора“ бяха съзвучни и с неговите идеи. Но „Нова Зора“ ли не знае какво е недоимък и безпаричие!...

Към позициите обаче на две други имена Иван Гарелов и Огнян Минчев,  имам какво да кажа. И с двамата почти никога не съм гледал в една посока. С „Мистър Панорама“, още от времето когато той забрави за какво агитираше народонаселението по време на т.нар. „голяма екскурзия“.  А с Огнян Минчев, може би защото е най-убедителното доказателство, че характерът и ценностите са по-рядко срещано качество от таланта и неговите превъплъщения. В случая обаче и за двамата имам да кажа похвални слова.

За Иван Гарелов, заради седемте му позиции, затова кое е вярно и кое е невярно, относно протестите. Все по-друго си е, когато „стар вол“ изоре нивата. Вярна е тази мъдрост. И тезите му – ясно формулирани, и контратезите му – убедителни. И няма да е Гарелов, разбира се, ако не поднасяше на читателя и съответния извод. Човекът правилно е школуван и много добре знае, че особено важно е,  „бенефициентът“ да бъде подпомогнат, да бъде насочен. Няма значение че, и в случая не е минало и без „хлебарки в супата“. Но затова – по-нататък.

Огнян Минчев обаче разпространи позицията си „Разприятелявам“. Ще я цитирам дословно, което съвсем не значи, че се „сприятелявам“ с Огнян Минчев. В края на краищата той също е Минчев! И нему веднъж се полага да заяви позиция, с която и „краснокаричният“ Минчо Минчев, както неведнъж ме е наричал, може да се съгласи с него.

„Разприятелявам. Доста хора – и подкрепящи, и опониращи на протеста. Хора, които смятат че целта оправдава средствата.

Че „революцията“, отменя човещината. Че корупцията е извинима на фона на други придобивки. Че лумпени могат да се гаврят с жени, само защото са в политическа позиция и са отишли да я защитават в телевизионно предаване.

Разприятеляването не е обида или игнориране – то изразява моята позиция, че определени граници на публичната етика са арогантно погазени и аз не желая да се примиря с това.“

Това е текстът, написан по повод случая с Даниела Дариткова и Корнелия Нинова, които станаха обект на лумпенски планиран произвол, след участието им в „Панорама“, в петък вечерта (24 юли), което стана още един повод броят на „Нова Зора“ да бъде преформатиран и дописан.

Към позицията на Огнян Минчев относно това „демократично приключение“, нямам какво да добавя. Относно инсинуациите му обаче за „сметките“ на президента Радев ще кажа на това „старо магаре“ (изразът е негов, на Огнян Минчев), че се досещам къде му убива самара. И тъй като нататък материята не би търпяла дребни пощипвания, ще изпиша сега и възражението си към два от изводите на Иван Гарелов.

Относно това, че протестът няма платформа „Мистър Панорама“, съвсем панорамно обобщава: „Това е силата им. Останалото е работа на политиците!“ И по-нататък: „Не сочели алтернатива. Алтернатива винаги има. Ще се появи на свободните и честните избори.“

Да, ама не! И ето защо. Вярно е, че президентът Радев призовава за конституционни реформи и пр. Огнян Минчев обаче инсинуира, че нему нямало да му стигнат три месеца служебно правителство и, че едва ли не, Радев ще узурпира властта.

Определящ в случая е изразът „конституционни реформи“. И това, което плаши „старото магаре“ съвсем не са вездесъщите елементарни внушения за „президентска република“. Истинската заплаха е във  възможност едно ново Велико народно събрание да приеме основен закон, който да изключи въобще възможността за антисоциални, антидържавни и антинародни политики. Защото само това може да промени нещата, както и яслата, а и зобта за „магарето“. В сега действащата Конституция вече 30 години тези политики се осъществяваха под закрилата и привидната демократичност на чл. 69. Нека си припомним какво гласи той: „Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание“. Което означава, че народните представители са освободени предварително за наказателна отговорност за делата си в Народното събрание. И става така, че „обобщено казано“, нашата туземна колониална администрация, „избрана демократично и законно“ предлага чрез Министерския съвет или съответните лобистки канали законопроекти, които народните представители гласуват „безстрашно“, в съответствие с охраната, която им осигурява чл. 69. И защото, както казва Достоевски „Като няма Бог, значи всичко е позволено!“, се приемат закони с такива последствия за народа и държавата, които никакъв разум и логика не може да узакони. Така чрез ненаказуемата безотговорност стават възможни и всички ония политики, които доведоха до разгром на селското стопанство, на индустрията, на здравеопазването, на образованието, на службите за сигурност и армията, и пр., и пр. Стана възможен и прикритият зад „колективната воля“ процес на  приватизация, както и тези невиждани в историята на България разруха и грабеж, осъществени в условията на ненаказуема безотговорност. Ето затова „останалото“, за което говори Иван Гарелов, съвсем не е дело само на политиците. И ако „алтернативата“ все пак се появи, реката на живота ще продължи да си тече в старото корито на безнаказаността, а политиците, макар и подменени, ще продължават да вършат пак същото!

Примерите за възход и падение в грабежа и безнаказаността, са неизброими, но аз ще посоча само един от най-големите съсипители на София Стефан Софиянски. Днес той е „бял и пухкав“, защото е оправдан по всички съдебни дела за деянията му като кмет на София. Деяния, които буквално оглозгаха столицата до кокал.

Мъдростта на живота показва, че не се ли запише в Конституцията ясно и откровено, и не се ли повтори в законите тезисът, че за резултатите от управлението на държавата се носи наказателна отговорност, от тези които упражняват властта, нищо не би могло да се промени в живота на българското общество.

Ето това би трябвало да има предвид и президентът Радев, когато инициира съответните конституционни реформи. Тази тема е дискутирана твърде често на страниците на вестник „Нова Зора“. В бр. 47 от 15 декември 2015 г., анализаторът Иван Ценов обяви защо и по какви причини за българина думата „реформа“ е равнозначна на разруха.  Тогава за пореден път бе анализирано превратното действие на институтът, обозначен с термина „идемнитет“, закрепен с № 69 в Конституцията на Република България. Казвам превратно, защото в последните 30 години именно този институт, еманация на представата за демократичност, създаден, за да гарантира „освобождаването от страха за евентуална наказателна отговорност на народните представители“, гласували съобразно свободната си воля, доведе до там, че дори за геноцида, произтичащ от приеманите закони и осъществяваните от изпълнителната власт политики, да не може да се търси отговорност!

Материята е сложна и съвсем не подлежи на трактовка от хора, за които древните са казвали: „Обущарю, не по-високо от обувките!“ И ако аз все пак си позволих да се докосна до темата, нещо, което би ужасило покойния приятел на „Нова Зора“, проф. д-р Велко Вълканов, светла му памет, то е защото и след поредните светли надежди на младите хора за промяна и просперитет на Отечеството, виждам, как може да се окажем отново пак в същото блато, само че още по-неизбродно. И още по-безнадеждно.

На всички протестиращи, в името на България, на всички непримирими със злото, с които до сетен дъх ще е сърцето ми, ще си позволя да препоръчам знаменитата книга на монсеньор Джузепе Томазо ди Лампедуза – „Гепардът“. В нея, уви, е закодирана логиката на всеки бунт против статуквото, в който определящ не е моралът на правдата: „Трябва всичко да се промени, за да си остане същото!“

Звучи безнадеждно, но не и обезкуражаващо. Нали целта е нищо, а всичко е смисълът на движението към нея!


 

ЕЗИКЪТ И НЯКОИ НЕГОВИ ПРОЯВЛЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Като обществено явление от изключителен порядък, езикът е органично свързан с мисленето и чувствата на човека. Те значи могат да бъдат изразени с думи и обратно: думите могат да предизвикат съответстващите им по смисъла си мисли и чувства в човешката душа. Това ясно се вижда при поезията. Димчо Дебелянов например в известно свое стихотворение, чрез верно използваните и подредени думи, предава смисъла на своите чувства. Така читателят на свой ред ги изпитва – осъзнава и става съпричастен към красотата на смисъла, който те носят:

„Аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни –

сън е бил, сън е бил, тихият двор,

сън са били белоцветните вишни.“

Получава се естествен духовен кръговрат, близък по съдържание до кръговата на водата в природата. При него мислите и чувствата стават думи и на свой ред, думите се превръщат в мисли, и чувства.

Езикът има две области на действие: човешката глава, която мисли образно чрез зрителните и слухови картини, и сърцето, чието мислене е безобразно, съставено от духовни чувства. Така мисленето на главата – образите и картините, може да преминават в „чувства на сърцето“, в които няма образи. Този процес се определя от езика и неговите думи.

Езикът е най-общо казано количество и качество от думи – речеви и писмени знаци, натоварени с образен и безобразен смисъл, и подредени йерархически. Смислово точната гръцка дума „йерархия“ означава „свещено управление“. Тя ни говори, че езикът управлява човека и то по свещен начин. Значи това управление в крайна сметка се осъществява от свещена Личност, чрез свещените понятия намиращи се в езика. Това, че тази дума се употребява и в светски, несвещен план показва, че нейния смисъл не се разбира. Употребена неправилно в израза „държавна йерархия“, думата вече губи присъщия си смисъл. Защото държавата е светска, гражданска институция и няма свещен характер. Църквата има такъв свещен характер и следователно тя не е институция, както често я наричат и описват, поради неразбиране.

Вследствие обаче на изменения на нравствеността у човека, причинени от своеволната му и противоестествено-висока самооценка, хората не винаги възприемат верния смисъл, вложен в думите. Това води до насочване на обществения живот в невярна посока, за което е пример и днешната криза у нас. Тя е многопосочна и подобна на 10 тежки болести носени от един човек, на който и една му стига. В крайна сметка кризата е причинена от неразбиране от страна на управляващите, на ключовите управленчески понятия и тяхното естествено значение. Вследствие на това те изработват погрешна представа за смисъла на управлението и ценностите свързани с него. Защото ценностите управляват хората като им формират определени убеждения чрез съответстващата им идеология. Най-общо погледнато ценностите са духовни и материялни. „Ценност“ е старобългарска дума означаваща стойност („цена“).

Пренебрегването на духовните ценности за сметка на материалните, води както отделния човек, така и обществото до криза. За разлика от другите гръцки чуждици тази дума има нравствено-положително въздействие чрез своя смисъл. Думата „криза“ означава в обществен план: съд божий. Така тя ни известява, че противообществените човешки действия подлежат на криза, т.е., ще има криза след такива безнравствени постъпки. А кризата се изразява като съд и то от йерархически най-високата съдебна инстанция, която няма общо с грешните човешки съдилища.

Като разумно обществено явление, езикът би трябвало да има и разумна причина т.е., Личност – словесно същество притежаващо съзнание. Това е очевидно, но днес в училищата и ВУЗ се учи, че езикът е плод на еволюцията, която всъщност е само едно научно допускане – хипотеза. Тя предполага, че мъртвата материя – пръст, вода, камъни и пр., стоейки в това си състояние милиарди години  изведнъж „оживява“ във вид на едноклетъчни организми. Те пък за още милиони години се развиват т.е., „еволюират“ в по-сложни организми, после в животни и накрая в хора. Основният еволюционен инструмент за затвърдяване на новопоявилите се изменения предполагащи нов биологичен вид, е смъртта. Тя, чрез т.нар. естествен подбор отстранява всичко слабо и негодно, за да остави тези животни, риби, или растения, които са затвърдили новоразвилите се в тях биологични белези, определящи ги като междинен стадии между предишния и новия биологически вид. Много неща обаче досега са изкопали палеонтолозите, но такива „междинни“ животни не са намерили. Без тези междинни стадии еволюцията даже и за хипотеза не става. Кое обяснява тогава факта, че в училищата продължават да учат тази безсмислица, а държавата въобще не дава да се учи православно вероучение? Затова и има криза т.е., съд отвисоко.

Генетичната информация, записана в клетките на живите същества, е неизменна при всякакви условия и е специфичен белег, отличаващ биологичните видове един от друг. При оплождане тази генетична информация остава отново непроменена. В този смисъл еволюционното преминаване на един животински вид в друг е невъзможно. Така в еволюционната хипотеза ясно се долавя предсмъртният рев на загиващите животни „естествено“ подбиращи се, но песента на живота там не се чува.

Английският биолог - еволюционист Артър Кейт казва по този въпрос следното: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за сътворението на света от Бога, което ние не искаме да приемем.“ Характерната и студена английска форма на изразяване при сър Кейт, ни освобождава от коментар върху изказването му.

При това положение еволюционната хипотеза не може да носи отговорност за появата и произхода на езика. Така той не би могъл да има земно произхождение. Тогава остава да има небесно! В това отношение е важен смисълът на още една, положителна за нас чуждица, този път латинска: старата дума „универсум“. Тя означава космос, вселена, всемир, въобще цялото битие.


Универсум е безкрайната за нас протяжност, вместила гигантските галактики, квазари, мъглявини, отдалечени от нас на милиарди светлинни години. Ще уточним, че понятието „светлинна година“ не е мярка за време, а за разстояние. Една „светлинна година“ е пътят изминаван от светлината за една година, при положение, че тя се движи с 300 000 км/сек. Значи, колкото секунди има в една година, като ги умножим по 300 000 ще получим годишния пробег на светлинния лъч.

Това е общомислимото значение на думата универсум, което хората разбират. Но буквално тази дума означава - едно изречение: „уни“ – едно и „версум“ – изречение. Тогава кое е наложило преди десетки столетия в латинския език думата космос да означава – „едно изречение“? С едно изречение може да бъде изразен космосът като факт, или да бъде своеобразно предречен, преди още да се е появил. Именно това кратко изречение преди появата на универсума, го намираме в първата книга на Св. Писание (Св. Библия): „И рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина.“ – Бит. 1:3.

„И рече Бог: Да има твърд посред водата... (тъй и стана) твърдта Бог нарече небе“ – Бит. 1:6.

Така думата „универсум“ ни дава познанието – как е бил сътворен светът. В това творческо действие виждаме, че участва и езикът: Бог изрича думи, които стават действителност т.е., Творецът твори чрез словото. Затова и св. Евангелие от Йоан, започва с думите: „В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ – Йн. 1:1.

Човекът може да говори, защото има сътворен за тази цел речев апарат в човешката глава. Това е човешката уста, заедно с другите телесни органи, които са части от нея: език, зъби, небце, гърло, устни, плюс въздушната струя идваща от гърците.

Животните не могат да говорят, защото те имат други органи, различни от речевия човешки апарат. Към тях думата уста не е удачно приложима, защото те имат паст. Същото е и с думата лице, защото животните имат морда и т.н. Животинското гърло и гласни струни не могат да издават смислени словесни звуци – думи, защото не са пригодени затова по сътворение. Хората понеже съдят за другите по себе си, са склонни да очовечават природата и животните, но с това те изменят смисъла на думите от езика. Изречения като следните не обладават истинност: „По лицето на гущера се изписа страх“; „До наредената за обяд маса кучето застана с отворена уста.“ Ако гущерът има лице, а кучето уста, то с кои думи ще означим съответните човешки органи? Не бива значи да приписваме на животните човешки черти като ги надаряваме с думи отнасящи се само към човека.

Пример за такова езиково – неподготвено отношение към думите, е често срещаният израз: „натурален акт“. Хората използващи израза имат предвид понятието „нотариален акт“, но поради евентуална трудност при произнасянето, го изричат като „натурален“. Те не знаят впрочем какъв е смисъла на думата натурален (което означава природен) и затова си мислят, че това е и названието на нотариалния акт. Така това заблуждение се разпространява там, където намери почва.

В такива случаи държавата, като пазителка на книжовния ни език, трябва да се намесва веднага, но това не се вижда да става. Тя не излиза от инертното си състояние, дори и при такъв начин на използване на езика като: „адски хубаво“; „Марк Нопфлър забива в зала „Армеец“; „родният рок и родните фенове бяха ощастливени от неповторимия саунд...“ и т.н. И този начин на говорене и писане по средствата за масова информация продължава вече 30 години!

Изглежда хората, които го използват нямат и понятие какво означава думата „ад“ и, затова извършват това насилие над езика ни. Дано не се налага никой да отиде там. По-голямо нещастие и трагедия няма за човека. Относно сериозния музикант Марк Нопфлър, не е ясно какво забива той според употребения прекалено „свободен“ израз. В подобни изречения мисълта се губи изцяло, но с тях са пълни вестниците и предаванията по телевизията и радиото. И понеже училището го няма никакво, подрастващите се учат да говорят по този начин. Ето това е процесът на загубването на народното (а не националното) ни самосъзнание. Интересно е също откога рокът ни е станал „роден“ и от какво биват ощастливени т.нар. „родни фенове“.

Ние си имаме нашите думи – почитатели и запалянковци, които ни вършат чудесна работа и няма нужда от фенове, саунди и пр. Кой налага тогава тези ненужни чуждици?

Като родни ние разбираме нашите народни песни, които сега се назовават с чуждата дума „фолклор“. Рокът обаче никога не ни е бил роден.  Той не е наш, защото е възникнал по други ширини и от не безопасното смешение на два музикални стила, представящи две раси: бялата и черната. Същото се отнася и за джаза като течение в музиката. Противоречието между бели и черни в САЩ днес, е предхождано от нездравото черно-бяло противопоставяне в музиката на американския рок и джаз.

По отношение на говорния човешки апарат, който споменахме по-горе, може да се каже, че той не е изяснен в нашата езикова литература и при това положение не може да служи като средство за изясняване на езика. Независимо от това ще разгледаме като пример един от органите на човешкия речев апарат – небцето.

Тази дума означава: малко небе. Окончанието – „це“, което е форма на „нце“ (от небенце), носи умалителен смисъл (например дете – детенце). Човекът е съставен от земя и вода, но в неговата глава и по-определено в речевия му апарат, се намира едно небе, макар и малко. Не означава ли това, че човекът има отношение и към небето? Като Божи образ човекът се явява микрокосмос, една малка вселена, която съдържа в снет вид цялото творение и отношението на Твореца към него. В този смисъл човешкият ум, стоящ в главата, над небцето, ражда човешката мисъл и я спуска през това свое малко небе върху езика т.е., върху земята, защото по смисъла си езикът е земя.

Мисълта, която е словесна, раздвижва езика и така се облича в речевите телесни звучи т.е., в думи. По този начин невеществената човешка мисъл става плът (вещество).

Този процес изобразява промислително боговъплъщението на Месията – Господ Иисус Христос, защото той по същия начин „слиза на земята“ минавайки през небето и става плът – човек. Така думата „небце“ по смисъла си и местоположението в човешкото тяло, показва произхода и на хората, и на земните езици.

Ако нещо, което ни трябва не е на масата, ние го търсим извън нея. Така ако човекът и неговия език ги няма на масата на еволюцията и вече над 150-годишните научни и биологични хипотези и спорове, трябва да станем от нея, за да ги потърсим в храма на православната вяра: там, където са ги намерили  преди 1160 години  Св. Св. Кирил и Методий.


 

ПРОТЕСТИТЕ И СЕКТАТА

Е-поща Печат PDF

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ


Този текст е предназначен за читатели, които имат навика да разсъждават. Не е подходящ за хора, които не познават Миналото, нито имат желание да се вгледат в Бъдещето. Сектата има нужда тъкмо от такива хора.


Бунт без водачи - това виждаме сега.

В Сектата, както винаги, се гласят да го приватизират – кой колкото отмъкне. Младите не си задават въпроса, с кого ще направят трампата – на кого ще поверят своя бунт, своето въодушевление и гняв. Дали единствено няма да захранят поредната политическа завера?

Тия, които сега ще искат авантата от протестите, ще си траят, докато си нагласят играта. А вие лудувайте на площада - то ще е заради техния кеф.

Виждате ли в Тайника на Сектата подходящ човек, когото да произведете в своя Герой? Ами идеята, която да обсеби разума ви? Няма, нали? А защо?

Защото от три десетилетия, от самото Проклето Начало, в тукашната политика винаги е надделявало главно сметкаджийството.

Провинциални сметкаджии са ви водили за носа.

Псуват се като хамали, но нерядко са играли дори един за друг, - докато им излезе поредният пасианс. Знаят че пак е фалшив, обаче от това още повече им е кеф.

Кеф за ваша сметка.

Знаете ли, какво се случи през славната 1997-а година – истината, а не късните полюции на фалшификаторите. Комунистите си направиха вътрешен преврат, свалиха Виденов и тръгнаха да се пазарят с Костов, тъкмо с него, защото най го бива в сметките. Едва през 2012-а станаха известни, от „Всяка неделя“, за тайните срещи на силния човек в БСП - Добрев с Костов на „Копитото“.

Българската Истина живее на пресекулки.

Всичко винаги е опирало до сметките, а зад тях е надничала Далаверата – Сектата е закърмена, завинаги, с нея, тя е нейната Вяра, каквото и да искат по площадите, тя е свещената й идеология.

Хайде, нека Христо Иванов да налази „дълбоката държава“, за която врещят бъдещите използвачи на протестите – ама от времето, когато започнаха да я създават, за да ограбят всичко, което струваше нещо, а сетне и да го разрушат. „Дълбоката държава“ е продукт на криминалната приватизация на Костов, която беше наистина безподобна – и изуми дори крадливите руски евреи-олигарси. Но за Христо, изглежда, тя е едър залък и той предпочита да се търкаля в Росенец.

И какво толкова жали Черния Ангел/Костов, след като нищо не ги свързва като произход и манталитет? Като потомък на болшевишки правоверните Бойкикиеви, Христо сигурно са го виждали поне като гвардеец пред мавзолея на Ленин – а Костов си е бил само един прост притворен кандидат-комунист.

Хей, момчета и момичета, тия ли ще припознаете за свои герои? Тия ли ще ви водят – та те могат да ви закарат само до тресавището.

Там ще се наместят удобно край Алигатора – и ще започнат да се пазарят с него. За пореден път.


Впрочем, сигурно не знаете, но свирепия „антикомунист“ Костов гласува през 2004 г. срещу правителството на Симеон – заедно с комунистите.

Четете Историята на Прехода – но автентичната – преди да решите на кого да подарите одобрението си.

Макар че, каквото и да решите – все ще бъдете излъгани. В Сектата са все опитни лъжци-рецидивисти. Ще ви използват – и ще ви зарежат.

Най сте им мили, когато сте далеч от тук. Няма да мирясат, докато не ви превърнат всички в „никъдници“, както се изразяваше блестящият словолюбец Петър Увалиев. Няма да мирясат, и докато не отпратят Там/Горе милионите български бедняци. Тяхното скотско съществуване е безмилостно свидетелство за съзнателното унищожение, на което са подложени. Животът на тези клетници е оценен от Сектата на стотина-двеста лева месечно. Тя не ви иска тук и, защото един ден все ще осъзнаете този геноцид.

Всъщност, в това е силата ви – да спрете изтреблението на родителите си, да ги освободите от унизителния срам, с който живеят и, с който ще си отидат тези скромни, трудолюбиви и почтени хора.

Ако някой ви чуе и разбере – това е вашият човек. Само че това няма да се случи скоро.

Тия, от Сектата, себе си дори не разбират, какво остава за ненужни, според тях, неща като състрадателност и човещина.

Използваха хаврата на Прехода, за да превърнат политиката в мръснишко занятие.

Само ги питайте, с какво се гордеят – и ще се убедите, че тяхната „политика“ няма човешки измерения. Тя изобщо не вижда човека. В нея няма място за него – освен, ако не го пазарят за дребни пари по време на изборите, сякаш е някакъв дефектен скот.

Сега, докато се дърлят за идиотщини, се оказа, че не са огледали както трябва поредния си дръвнишки закон – и така оставили с половин пенсия децата с увреждания, точно тях. Политиката непоправимо уврежда тия хора, почти всеки е увреден от нея по някакъв начин.

И вижте само колко прости мадами управляват държавата – тая тайфа може да разсипе дори една доста по-свястна държава, какво остава за нашия бъркоч от полу-направени/полу-ремонтирани магистрали, празни или преливащи язовири и пр., над които някой ден гордо ще се фръцкат Ф-16 – хубава си Татковино.

Сектата успешно внуши на хората, че политиката е алъш-вериш, че в нея всичко се купува и продава. Според нейния ценоразпис, гражданското въодушевление върви най-евтино, няма смисъл да се губи време за тази стока. „Ще повикат будалите и ще им мине“ – си казва тя и сега, докато умува как да нареди новия властови пасианс.

В него място за бунтари няма – обаче бивши бунтари/книжни тигри са добре дошли, стига да имат способността бързо да усвоят правилата на Сектата.

За нея нямат никакво значение идейните различия, те са за пред хората.

Няма разлика между "дясно" и "ляво", между приватизаторите с ушанки - и ония с каубойски шапки, между тия, които палят показно по две свещи наведнъж - и другите, които и досега сънуват, че пазят саркофага на Ленин. Всички те са предани единствено на собствения си егоизъм, той е техният култ. А вие си въобразявате, че ще ги стреснете с дюдюкания.

Могат безкрай да се преправят в различни комбинации, но никога няма да напуснат Сцената – поне в тази България и поне в обозримото бъдеще.

Разбира се, можете да доизтикате Сектата до избори – но те пък са най-изтърбушения инструмент на демокрацията.

Както казваше героят на Джийн Хекман от един филм: „Ние защитаваме демокрацията, но не я практикуваме“.

Все припомням една случка от предишните младежки/студентски вълнения: в знак на протест, някакъв прекален ентусиаст окупирал комина на една централа – тъкмо да види от 50-ина метра, какво се задава на хоризонта.

Нищо не видял, естествено, но в замяна на това се парализирал от страх и не можел сам да слезе. Наложило се пожарникари да го свалят.


 

ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ: СВЕТЪТ НА БОЙКО СЕ РЕМОНТИРА

Е-поща Печат PDF

На седмия ден от протестите в България, премиерът Борисов се обръсна и отлетя за Брюксел. Там лидерите на ЕС и страните членки трябваше да гласуват бюджета на Евросъюза за периода 2021-2027 г. от 1, 074 трилиона евро и Фонда за възстановяване от коронакризата в размер на 750 милиарда евро, от които 500 милиарда грантове и 250 милиарда кредити. Обаче нещата се закучиха и на Бойко му се наложи да поостане до 11-тия ден на протестите срещу него и главния прокурор.  На 20 юли НС обсъди внесения от БСП вот на недоверие, на 21 юли вотът бе отхвърлен с дружни усилия от депутатите на ГЕРБ, ОП и „Воля“, а пред парламента скандираха стотици граждани, „завиждащи” на „успехите“ на управлението. Преди това трима министри бяха заложени на дузпата в очакване да бъдат изгонени след вота на недоверие. Не, заради корупция и некадърност, а заради „внушения“, че са свързани с ДПС. Така първият етап от „ремонта“ на кабинета започна с

разграничаване на Борисов и ГЕРБ от Доган и ДПС.

После премиерът се захвана с международното положение и най-вече с разпределянето на парите от обсъждания в Брюксел бюджет на ЕС за периода 2021-2027-ма година и особено на тези от Фонда за възстановяване от коронакризата.

Понеже канцлерът на Германия Ангела Меркел имаше рожден ден на 17 юли, Борисов й  подари сребърна бъклица с гюлово масло. Но, преди да му благодари, Меркел посочи стърчащия му извън маската нос, за да разбере, че антивирусните изисквания се отнасят и за него. Не ми се вярва да се е израдвала много и на подаръка му. Защото да подариш на жена цяла бъклица с розова вода може да означава, че я смяташ за нечистоплътна. Все едно че чувам Чудомировия хаджи Койо хаджи Стойоолу да гълчи дъщеря си: „Ти цяла ли се къпеш в ливанто, мари? Отдалече още миришеш на пор!“

По същото време протестиращите в София носеха плакат, пресъздаващ корицата на излязлата неотдавна в Гърция книга на Алеко Константинов „Бай Ганьо“. Уж случайно издателите на „Барба Ганьос“ бяха поставили на корицата образа на Бойко Борисов, вместо този на покойния Георги Калоянчев, изиграл литературния персонаж в едноименния филм у нас. Така или иначе, разликата между литературния герой и неговия съвременен интерпретатор е несъществена: вместо дисаги с мускали, премиерът Борисов носеше сребърна бъклица с гюлово масло. Което, разбира се, не му помогна още в първия ден от сбирката на ЕС в Брюксел да получи очакваните 13 милиарда евро. Лидерите на Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания се запънаха категорично

срещу раздаването на парите на техните данъкоплатци на „счупените държави“ от Южна и Югоизточна Европа,

прочути с мързеливия си и корумпиран политически и бизнес „елит“. Т.нар. „пестеливи държави“ настояваха за орязване наполовина на грантовата част от Фонда за икономическо възстановяване, както и за правото на всяка страна да налага вето върху решенията за размера на безвъзмездната помощ, отпускана на провалени държави като България. Борисов първо обвини нидерландския премиер Марк Рюте в желание да бъде полицай на Европа, после се фотографира с него в знак на солидаризиране. На 21 юли сутринта, недоспал и отегчен, Борисов извести на целокупния български народ, че България ще получи 29 милиарда евро до 2027 г., от които близо 7,8 милиарда грантове плюс 200 милиона евро за изостаналите и бедни райони. Плъзна обаче слухът, че е получил тези пари, защото се е съгласил да бъде спряна АЕЦ  „Козлодуй“ през 2027 г.

Низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.

Тези признаци на всяка революционна ситуация са налице у нас и само управляващите се правят, че не ги забелязват. Затова са съгласни и извършиха „мащабен ремонт“ на кабинета, но не и на предсрочно сдаване на властта и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Преди повече от два века немският философ Лудвиг Фойербах е написал: „Бедна Германия не може да си представи живота без Бог на небето, без монарх в двореца и без полицай на улицата!“. Днес една част от България също не може да си представи живота без Борисов като премиер. Но това, което сънуват партизаните, чиновниците и феновете на ГЕРБ, не се споделя от масите протестиращи. Те не искат смяната на отделни министри, нито мащабен ремонт на кабинета, а оставката на цялото правителство, на неговата бухалка в лицето на главния прокурор Гешев, и на медийната баданарка в лицето на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, смятан също за човек на ДПС. Пресмятайки шансовете вотът на недоверие да не мине, „опозиционната“ партия „Воля“ на Веселин Марешки обяви предварително, че ще се въздържи. Кабинетът оцеля, но с това кризата в управлението няма как да приключи.

Изпъждането само натрима министри бе недостатъчно за протестиращите на улицата, които искаха и все още искат оставката на самия Бойко Борисов и цялото правителство, плюс тази на главния прокурор Гешев. След коалиционния съвет на 23 юли, самият Борисов изтъкна причини за смяната на министрите, съвсем различни от внушенията, че са свързани с Делян Пеевски, които уж бяха посочили областните координатори на ГЕРБ. На 14-тия ден от протестите Борисов „откри“, че Владислав Горанов не е упражнявал контрол върху Комисията по хазарта, че полицията на Младен Маринов е упражнила ненужно насилие спрямо протестиращи младежи, а в Министерството на икономиката на Емил Караниколов са се раздавали съмнителни бонуси. Тоест и тримата министри са за съд, а не просто за освобождаване. Към нарочените за изгонване трима министри бе прикачена и министърът на туризма Николина Ангелкова, за която се твърди, че сама си е подала оставката. Това май е единственото добро дело в живота й. Но имената, които бяха предложени да заместят освободените министридават даде пълно основание на Христо Иванов да заяви, че Борисов само размества столовете на потъващия герберско патриотичен „Титаник“.

България е съществувала повече от 1300 години без Бойко Борисов и Иван Гешев, ще преживее и без тях.

Така че изхвърлянето им от властта не бива да се разглежда като трагедия. По-лошо не може да стане! Главният прокурор Гешев, подобно на нарочените за смяна министри, също ще бъде изоставен като излишен баласт. Но, след като преди това привлече върху себе си и предназначените за Борисов гръмотевици на народния гняв. Окопната война, която той води, е безнадеждна. Още повече, че точно на 23 юли, в отговор на запитване от министъра на правосъдието, Конституционният съд обяви своето решение, че всеки редови прокурор може да разследва главния прокурор. Шевовете се пукат, господа съдебни заседатели, кой знае къде може да завърши и Гешев. Той обаче ще повлече със себе си и Висшия съдебен съвет, който го „избра“, въпреки несъгласието на президента, на съдийското и адвокатското съсловие.

Евентуалното излизане в дългосрочен отпуск, или доброволното оттегляне на Борисов от премиерския пост не означава, че се е отказал да дърпа конците на изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власти. В този сценарий обаче има един пропуск, абсолютно достатъчен, за да не се сбъднат кроежите на управляващите: оставането на ГЕРБ на власт е неприемливо за народа, който излезе на улицата и там осъзна силата си. Протестиращите не приемат вече да ги управлява не само Бойко Борисов, а и всеки, когото ще предложи партията ГЕРБ. Или „шайката“, както я нарече Антон Тодоров, преди да се присъедини към нейната парламентарна група. Абсолютно нежелани са и коалиционните партньори на Борисов – официалните, като ВМРО, НФСБ и „Атака“, и ортаците „ад хок“, като ДПС и ПП „Воля“. Да не забравяме и вътрешнопартийната  опозиция в БСП в лицето на Георги Гергов и Сергей Станишев. Първият призовава за коалиране с ГЕРБ, а вторият – за кръгла маса ГЕРБ-БСП. „Събрахме се!“, както се казваше в една телевизионна реклама.

Вярно е, че никой не знае какво ще бъде съотношението на силите в НС след евентуалните предсрочни избори. Но именно това прави излишни „пророчествата“, че ГЕРБ е без алтернатива и тя ще състави бъдещото коалиционно правителство на България. Преди да са се обозначили всички участници в предизборната надпревара, всякакви „политолъжки“ анализи приличат на гледането на ръка от циганките. С тази разлика, че ако не искат да бъдат глобени, мургавите врачки трябва да носят маски и да дезинфектират протегнатата им за гледане ръка. Докато проправителствените „врачки“ могат да лъжат без никакви противоепидемични мерки.


 


Страница 1 от 378