Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 45 - 5 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 46 - 12 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 47 - 19 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 48 - 26 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 3 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 10 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 51 - 17 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 52 - 31 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 1 - 7 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 2 - 14 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 21 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 4 - 28 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 4 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 11 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 3 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 10 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 17 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 12 - 24 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 13 - 31 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 7 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 15 - 14 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 16 - 21 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 17 - 28 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 18 - 5 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 19 - 12 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 20 - 19 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 21 - 26 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ЗА ДА НЕ ПИШЕМ ДУМИТЕ СИ НА ВОДА

Е-поща Печат PDF

В Пространното житие на свети Кирил се разказва как моравският княз Ростислав отишъл при византийския император Михаил III, за да го моли да му изпрати човек мъдър и учен, който да научи народа му на християнство и му преведе свещените книги на славянски език. Императорът преценил, че най-подходящ за тази мисия измежду всички мъдри и учени хора на Империята е св. Константин Философ. Извикал го и му казал: „Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Когато малко по-късно той тръгнал за Моравия, император Михаил III написал на моравския княз: "Бог, който иска да достигне до познание на истината и да се издигне до по-високо достойнство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега освен в първите времена, – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри [тези букви] – мъж почтен, благоверен и многоучен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни, и преходно богатство. Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да потърсиш Бога. Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинско богопознание, ще получиш срещу това своята награда и в тоя век, и в бъдещия, за всички души, които ще повярват отсега и докрай века на нашия Христос Бог, и ще оставиш спомен за себе си в бъдните поколения подобно на великия цар Константин."

Никой друг не е оценил по-точно и не е изразил така красноречиво подвига и личността на светия философ, както го е направил императорът Михаил III. Средновековният човек възприема словото, буквите и книгата като дар от Бога, изработен чрез човешкия ум и воля. Защото те служат не само за пренасяне и съхранение на човешката мъдрост, а за да могат хората да прочетат Божието слово и умът им да се изпълни с Божията премъдрост. Всичко е от Бога и за Негова прослава.


Затова и св. Кирил създава славянската азбука не със собственото си знание и умение, а като измолва от Бога мъдрост и умения, за да могат славяните да имат Неговото Слово. И да не бъдат повече

езичници, които пишат „думите си на вода“.

Делото на св. Кирил е истинско чудо. Житиеписецът умело е предал как то се е случило: „Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно е другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: "В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото".

Св. Кирил, заедно с брат си св. Методий, са апостоли на християнската вяра сред славянските народи. По техните преводи и книги новопокръстените им братя славяни изучават Божието слово и вървят по пътя към Господа. В това е техният велик исторически подвиг, равен с подвига на Христовите ученици. Затова са и наречени „равноапостоли“ и са канонизирани от Светата Българска православна църква.

Но когато говорим за този духовен апостолски подвиг, не бива никога да забравяме две неща. Мисията им  сред западните славяни, по същество е неуспешна заради яростната война, която води срещу тях римският папа и цялата западнохристиянска църква, чийто глава е той. Папата не позволява словото Божие да звучи на славянски език. Противостоенето на Запада срещу Изтока още тогава е съпроводено с ненавист към славянството. И това е една от най-важните причини светите равноапостолни братя да не могат да пуснат корени нито в Моравия, нито в Германия, нито където и да било в диоцеза* на западната църква. Очевидно нашето място там е забранено във всичките му проявления и измерения –

най-вече в сферата на духа, просвещението и културата.

Светите братя първи плащат цената на един конфликт, който и днес продължава, но прикрит зад благи думи, обещания, политически идеологии, икономически и военни съюзи.

Българското царство на св. цар Борис Покръстител разбира, че без духовния подвиг и дело на светите братя, славянобългарската държава няма бъдеще и не ще постигне могъщество. И то приема техните свети ученици, създава им условия за плодотворна работа и България се преобразява. Буквите на св.св. Кирил и Методий бяха създадени за други, но бяха посяти и покълнаха в българската духовна нива. И останаха тук завинаги. От тук те бяха дарени на онези славяни, които ги приеха като свои и останаха верни на православната вяра.

Днес всички те са подложени на огромен натиск, за да забравят това дело, да му изменят и тръгнат по друг път, заедно с тези, които поругаха и разрушиха дареното от светите братя в техните държави. Противниците на светите равноапостоли лицемерно ги обявиха за „покровители на Европа“, до която в IХ век не ги допуснаха от страх, че с вярата и истината, които носят със себе си, намеренията им за така желаното световно господство ще бъдат осуетени.

След като учениците на св. св. Кирил и Методий идват в България, приети като апостоли на вярата от благоверния цар Борис Покръстител, делото им става българско. С него се ангажира пряко българската държава. Оттук то пръска светлината си по целия православен и славянски свят. Славянобългарският език вече е богослужебният език за цялото славянство. На него са написани всички книги; на него се служи в храмовете. Покръстителите и духовниците на тези народи са българи. Това означава, че цялата славянска култура произлиза от това дело и в основата си е славянобългарска.

Със св. братя Кирил и Методий православно-славянската цивилизация получава толкова необходимия „цивилизационен код“, който ще събере в себе си концентрирания й смисъл, благодарение на който ще бъде не просто отличавана от останалите, но и ще се предават нейните характерни наследствени качества до края на дните. И колкото техните държавници от новото време да се мъчат да отклонят народите и държавите си към други цивилизационни принадлежности, опитите им винаги ще бъдат неуспешни. Защото няма как да се промени кодът на нацията и цивилизацията, към която изконно принадлежат.

Цивилизационният код е неподвластен на времето и политическата конюнктура;

той не се влияе от икономическата или военната мощ, още по-малко от необразоваността и духовната пустош на тези, които в едно или друго време управляват и се изживяват като „властелини на този свят“.

Ако този код не беше в душата и тялото на българския народ, османското робство щеше да го заличи напълно и той щеше да изчезне. Кирило-Методиевият цивилизационен код формира т.нар. „държава на духа“, за която говори руският академик Дмитрий Лихачов. Държавата на духа са българският език и книгите, написани на него. Тя приюти българите в себе си, когато политическата им държава бе разрушена от османските орди. Вътре в нея народът премина робските пет века и буквално се възроди в модерното си битие като нация.

Православната църква винаги е чествала поотделно паметта и на св. Кирил, и на св. Методий, а на 11 май – и на двамата равноапостоли. Но в средата на ХIХ век (Пловдив, 11 май 1851 г.) наред с паметта им на светци започва светското честване и просветителското им дело именно като „цивилизационен код“ на българския народностен и национален дух. Това се случва тогава, когато вече е започнала борбата за църковна независимост и почти е приключил процесът на формиране на българската нация; тогава, когато Българският свят се нуждае от опори, върху които да стъпи и продължи развитието си. Българите повторно приемат делото на светите братя като свое дело, за да го завещаят на потомците и така да осъществят безкрая на българската история. Те възраждат съзнанието си на участници в православно-славянската цивилизация, която тепърва ще осъществява своята мисия на обновител на човечеството. Делото на светите равноапостоли отново придава решителен импулс за българския възход, защото Българският свят отново е призван с нови сили да промени своята история.

Днес, макар всяка година на 24 май да изливаме потоци от възхвали, няма как да скрием, че

българската „държава на духа” е запусната и занемарена.

Хвалим се със светите братя, ожесточаваме се, когато не ги признават за българи, но разрушихме езика, опустошихме културата, просвещението, българския дух. Дори отричаме да сме носители на техния цивилизационен код и се киприм като европейци, прославяме т.нар. „европейски ценности“, охотно възприемаме новите идеологии, отказваме се от себе си, за да ни харесат новите ни господари. Правят се опити да бъде заменена кирилицата с „по-удобната“ и „по-цивилизованната“ латиница.

Така ние самите се отказахме от светите братя и от тяхното дело.

И отново „прописахме на вода”.

Всъщност, днес сме много, много по-назад, отколкото преди още да започне нашият духовен възход с покръстването и с подвига на св. св. Кирил и Методий. Това е наказанието ни за нашето лекомислие, скорозрелост, нездраво любопитство, неувереност в себе си и политическата сервилност на тези, които управляват държавата.

Но аз вярвам, че както през IХ век се намериха хора зрели, просветени, с умен поглед в бъдещето и със съзнание за мястото и ролята ни в цивилизационните процеси, така и днес ще се появят подобни личности и заедно с тях ще се върнем към изконното си начало и отново ще разгадаем цивилизационния си код, за да възродим „държавата на духа“ и да поемем пътя на духовната култура, нравственото просвещение и благополучието.


 

БОЖЕ, ВОЖДА НИ ПАЗИ!

Е-поща Печат PDF

„Политиката има толкова малко общо с етиката, колкото астрономията и геометрията“.

Стефан Цвайг


Според изследване, цитирано преди време от Би Би Си, 33 на сто от пациентите, заразени с COVID-19, които са преминали през интензивните отделения на болниците във Великобритания, полудяват. Казано с други думи, бягайки от коронавируса, те са се превърнали в клиенти на психиатриите. По същия начин, спасилите се чрез изолация от заразяване с коронавирус български граждани, които страдат от други  заболявания, може да паднат в лапите на същите тези заболявания. Понеже през първите няколко месеца на борбата с „китайския вирус“ у нас бяха временно преустановени редовните прегледи, приемите, консултациите и плановите операции.

Както каза президентът Румен Радев, само

при управлението на Бойко Борисов у нас България е намаляла с 600 000 души.

На извънредния брифинг в МС на 19 май, представителката на ПИК-ливата проправителствена агенция на Недялко Недялков, Ива Николова, „изненада“ премиера Борисов с казаното от Радев, а пък той внезапно извади статистика, според която по време на неговото премиерстване у нас са се родили над 700 000 млади българи. Защо тогава населението на България вече е под 7 милиона души? И то, при положение, че както твърди Борисов, българите масово се завръщат от чужбина, за да се лекуват тук? И, защото „от България по-хубаво няма“? От България, която е имала редкия шанс да я управлява „Премиерът Слънце“ Бойко Борисов. И затова ражда та се къса, продължавайки да се свива демографски като шагренова кожа. Може половината Европейски съвет да му се подиграват на самохвалствата, но е факт, че броят на починалите от коронавирус у нас ни нарежда на трето място в Европа по ниска смъртност. Всичко друго, което го говорят Румен Радев и Корнелия Нинова, „Божков ТВ“ и други „негодници“, е от завист! Защо ли тогава някои предвиждат, че Борисов се готви да хвърли кърпата и да отиде на предсрочни парламентарни избори, преди да ни е разтърсила икономическата криза, следствие от коронавирусните ограничения? Зачестилите му медийни представления подсилват усещането за предсрочната му абдикация с цел да остави президента да измъква каруцата, която той ще остави в блатото, като същински банкянски Андрешко.

Откакто решиха да ни тормозят само с един седмичен брифинг, а провеждат по 2-3 на ден, не ни се мисли какво би станало, ако вземат да възстановят официално брифингите на Националния оперативен щаб! Защото гневните реакции срещу неудобните журналистически въпроси, било към самия Борисов, било към някои от неговите министри или членове на щаба, показват на какви рискове е изложено

психическото здраве на политиците и техните медицински съветници.

Това, разбира се, засяга и лидерите на далеч по-големи държави по света. Един от тях, президентът на САЩ Доналд Тръмп, освен че се похвали че на своя отговорност гълта хидроксихлорохин, посъветва и лекарите да лекуват болните от коронавирус чрез осветяването им отвътре, както и да ги инжектират с дезинфектант. Казват че след тези му препоръки поне 200 американци се нагълтали с белина. Оказва се, че и за най-безумната идея може да се намерят последователи.

Включително в България, където въпреки ангажиментите си в борбата срещу коронавируса, „бащицата“ Бойко Борисов намери време да инспектира строителството на газовата връзка с Гърция. „Изненадан“ от ятото журналистки, които го чакаха в нивите между две села - Орлово и Мандра, Хасковско, той ги повиши в звание от „мисирки“ на „патици“, след което им нареди да бъдат благодарни, че са имали редкия шанс да ги управлява той, а не „съседът“ Радев. Защото ако Радев бил на негово място, щял да направи като Путин и Борис Джонсън – да остави хората да измрат. Заради такива като него в Европа на ден умирали по 30 000 души - цяла армия, което Борисов бил видял на някакъв телевизор. После си призна, че над въпросния репортаж „със зеленко“ било изписано, че става въпрос за всички починали от коронавирус във Великобритания от началото на епидемията в Обединеното кралство. Майтап, бе Уили! Но да сложиш на една плоскост Русия и Великобритания, когато умрелите от коронавирус в държавата на Путин бяха по-малко от 4000, докато тези в Англия наближаваха 40 000, а в САЩ – 100 000 души, това си е направо Бойко-Борисово „шменти капели“! И няма нищо необяснимо във факта, че сред „мисирките“ все ще се намери някоя, която да хвърли сянка на съмнение в безалтернативността, безпогрешността и европейските измерения на управлението на ГЕРБ и ОП. Такива „тулупи“ го питат не за „успехите“ на правителството в борбата с коронакризата, а за акциите на ПФК „Левски“, дето му ги джироса съдружникът на Васил Божков Георги Попов. По въпроса за законността на това джиро се обърка и

професор Огнян Герджиков, който първо заяви, че акциите са на Борисов, после се извъртя, че за да бъде законно джирото,

трябвало да има съгласие от приемащия акциите. На напомнянето на репортерката на Би Ти Ви, че законът очевидно позволява това джиросване, Борисов отговори: „На мен законът ми позволява да кажа, че вие сте просто едни негодници и не искам дори да чувам за вас! Няма на „Божков ТВ” да се хвана на въпроси! Извинявам се". Ясно ли ви е защо България е на 111-то място по свобода на словото!? Когато всяка една от другите „национални“ телевизии е практически „Борисов ТВ“, да придиряш на Би Ти Ви, че популяризира тезите на хазартния бос Васил Божков, е просто скандално. Иначе някои журналисти и журналистки, които са се превърнали в „тръбачи на успехите“ на Борисов, си заслужават сравненията с пернатите. Дори трябва да се извинят на горките животинки. Както и на зрителите, слушателите и читателите, заради превръщането на медиите, за които работят, в присъдружни подлоги на управляващите.

Факт е, че психологическата война, която се води срещу народа от екраните и ефира на т.нар. „национални медии”, се отразява зле на психическото здраве на нацията, предизвиквайки в публиката истински стокхолмски синдром. Т.е.,

кара немалка част от облъчените с проправителствена пропоганда да заобичат своите похитители.

И съответно „да им гласуват“, било при социологическите анкети, било на различните видове избори. Без при това да се смущават от странните „мнозинства по интереси“ в НС, формирани от уж „непримирими” противници като ОП, ДПС и „Воля“. Изборът на Йордан Цонев за председател на Парламентарната комисия за контрол на правителствените харчове около коронавируса, е като да вържеш лисица да ти пази курника. А беше време, когато Бойко Борисов се жалваше, че Доган го бил поръчал, а Делян Пеевски щял да го убие в ареста. И Валери Симеонов се хвалеше, че е „изчегъртал“ ДПС от властта, а се оказа, че овластява допълнително партията на Доган. Ясно е като бял ден, че и в българската политика няма вечни приятелства, а само вечни интереси. Ето защо „честният“ частник, аптекар и бензинджия Веселин Марешки предлага да му възложат създаването на държавната верига от бензиностанции, която ще осигури свободна конкуренция и ще осуети картелните практики на пазара за горива. Всичко това ни кара с огромна предпазливост да посрещаме уверенията на Борисов, че прави всичко възможно, за да ни опази живи от коронавируса. Ако сравнително ниската смъртност от епидемията на COVID-19 у нас (116 починали до 19 май, б.а.) е доказателство за навременността и ефективността на въведените от правителството ограничения, с какво да обясним нулевата смъртност в страни като Виетнам, Камбоджа, Еритрея, Намибия, Сейшелските о-ви, Мавритания, о-в Мавриций, Мадагаскар, Мозамбик, Централно Африканската република и Уганда?


Ако пък пресметнем каква част от огромното население на Китай, Индия и Бразилия съставляват починалите от коронавируса, може да се окаже, че там смъртността е по-ниска и от тази в България. Всичко зависи от гледната точка. От гледна точка на микробите, лекарите са опасни вредители. А от гледна точка на Британската империя Джордж Вашингтон е бил терорист. Какъвто е бил и Васил Левски, според султан Абдул Азиз. Така че малко скромност в самохвалствата на властта няма да е излишна. Епидемията далеч не е приключила. Миналата седмица губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо каза нещо потресаващо: 66% от новоприетите в болниците болни от коронавирус са се заразили, докато си стоят вкъщи, контактувайки с хора, които работят в рискови сектори. Как си представяте социалната изолация в апартаментите, където живеят хора от две или три поколения? Няма ли да им омръзне този доброволен затвор? Психясването по-приемливо ли е от коронавируса? Добре че управляващите не ги оставят без зрелища.

В разгара на скандала с акциите на „отбора на народа“, джиросани на Бойко Борисов от мажоритарния акционер на едноименния футболен клуб Георги Попов,

стана ясно какви тайни договорки е имало между властта и хазартния бизнес.

Тук футболът е само за прикритие. Ако Апостолът на свободата можеше да излезе от неизвестния си още гроб и да види как акциите на клуба, носещ неговото име, се развяват по софийските сокаци, щеше пак да скочи в гроба! Как ви изглежда съпоставката между тефтерчето на Левски и днешните масрафи на клуба за недоказали се чужди футболисти? Всъщност от времето на Томас Лафчис, до това на Васил Божков и Бойко Борисов, клубът е бил непрекъснато джиросван на някой „бащица“: Майкъл Чорни, Владимир Грашнов, Тодор Батков, Иво Тонев, Спас Русев, до Георги Попов и Бойко Борисов. Днес обаче се е превърнал направо в „рандомизирано“ гнездо на далавери и скандали, стигащи до министъра на финансите Горанов и премиера Борисов. Ветерани на този славен някога отбор се молят на държавата за 100 млн.лв. заем, за да се изплатят задълженията към НАП и футболистите. Друг е въпросът, че самото му придобиване от съмнителни „спасители“, ползващи се с протекции от властта, беше издевателство над паметта на Апостола. А компроматите, които Божков и Попов пускат на порции от Дубай, показват, че властта не само не се е борела с корупцията, а е била съдружник на корумпаторите. Ето как в продължение на 5 години министър Владислав Горанов е „проспивал“ неплатените от Божков 700 милиона лева данъци. Но, вместо Борисов да го натири за това нехайство или съучастие в престъплението, той го мъмри заради противопоставянето му срещу обещания от самия него 9% ДДС за ресторантьорите.

Безспорно борбата срещу коронавируса у нас е много по-успешна от борбата с корупцията, но

заслугата е на медиците, не на управляващите

начело с Борисов, които се опитват да придърпат към себе си като плячка чуждите постижения. Без да са изпитали мъките на хората от предния фронт. Според ГЕРБ историята на България се дели на два периода: до Бойко Борисов и при управлението на Бойко Борисов. За времето след Борисов не се предвижда нищо, освен „След нас и потоп!“ Дали казаното от генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски в интервюто му с Миролюба Бенатова „Много хора ще умрат!“, не визира точно това време?

Че ще се мре, това е неизбежно, но друго е да умреш с медицинска помощ, нали? Да са ни живи и здрави лекарите, медицинските сестри, санитарите, лаборантите, шофьорите на линейки и всички, които се опитват да ни удължат живота, въпреки нашето старание да го съкратим!


 

ШЕПА ХОРА БЕЗ СЪВЕСТ

Е-поща Печат PDF

Глобалният катаклизъм "Covid 19" не само разклати устоите на съвременната цивилизация, но даде  реална представа на човечеството, какво означава напаст, показа колко безпомощен е човек пред връхлитащата  го смърт и, че единствената възможност за спасение е колективният отпор на бедствието, на агресията, на бездарното словоблудстване и на диктата. Но не  всички го разбират или по-точно, не всички искат така да го разбират. Напротив, за апологетите на социалния дарвинизъм, пандемията е възможност за реализация решенията на Третата конференция по евгеника, проведена през 1932 г. в Ню Йорк, на която "видният” британски фашист Феърфийлд Осбърн  казва: "Евгениката (приложна концепция, целяща подобряването на генетичните качества на група хора - б.а.), насърчава оцеляването и размножаването на най-годните; косвено – тя предотвратява размножаването на непригодните". По късно Фондация "Рокфелер" спонсорира немската евгеника и по-специално – изгряващата звезда на човешкото "усъвършенстване" – д-р Йосиф Менгеле (Матю Ерет, "Нова зора", бр.20,2020 г.). По същество, социалният дарвинизъм и наборът от практики в приложната генетика (евгениката), са  методите и псевдонаучните принципи на теориите за превъзходството на определена раса, но в действителност, те са мотивацията, оправдаваща  фетишизирането на неолиберализма и повсеместната конкуренция, при която оцеляват най-силните! Обикновен фашизъм!

В Германия  преди години  бе издадена книга със заглавие "Говори Хитлер – звяр от бездната” на председателя на Сената през 30-те години на миналия век, на свободния град Данцинг, Херберт Раушник. Като част от близкия кръг на създаваната по това време от Адолф Хитлер Национал-социалистическа партия, той дословно предава плановете на  бъдещия фюрер на Германия за бъдещето на страната и света. "Ние сме задължени да унищожаваме народите  така, както системно сме задължени да се грижим за немското население. Трябва да се изработи техника за унищожението на народите. Вие ще попитате, какво значи да се унищожават народите? Подразбирам ли под това да се унищожават цели нации? Да, нещо подобно, всичко върви към това. Природата е жестока и,  затова и на нас също ни е позволено да бъдем жестоки".

Ето как аргументира своята цел поредният създател на Новия световен ред: "Днес ние сме изправени пред необходимостта да създадем нов социален ред... Редът е винаги йерархия... Секретът на нашия успех е в това, че ние поставяме в центъра на политическата си борба правото на истинските господари на съществуване. Истинските господари се появяват тогава, когато възниква робството. Не може да става дума за преодоляване на неравенството между хората –  напротив, то трябва да бъде задълбочавано... Нашата задача е да превърнем в роби другите народи. Немският народ е призван да даде на света нова класа господари".

За съвременния читател, вероятно е интересно да узнае как Хитлер си е представял взаимоотношенията на Третия райх с европейските страни на изток и югоизток от Германия,

спасени по-късно от Червената армия.

Първият договор за ненападение сключен през 1934 г., е  със съседната европейска страна Полша. По повод на този договор, кандидатът за фюрер, казва: "Всички договори с поляците представляват временна ценност. Аз нямам намерение да постигам взаимно разбирателство с поляците. Аз не изпитвам необходимост да деля властта, с когото и да било".


И развива цялата си стратегия за диктата над цяла Европа: „В центъра  аз ще поставя "стоманено" ядро, изковано от Германия. В него ще влязат Австрия, Чехия и Моравия, Западна Полша – нерушим блок от сто милиона души –  без пукнатини и чуждородци. Той ще е здрав фундамент на нашето господство. Следва Източната федерация – Полша, прибалтийските държави, Унгария, балканските държави, Приволжието, Грузия. Федерациите не са изградени от равноправни народи, а съюзи от безправни народи – без армия, без самостоятелна политика, без самостоятелна икономика. На Запад ще бъде същото, както и на Изток – Западна федерация – Холандия, Фландрия, Северна Франкония. Северната федерация ще включва – Дания, Швеция и Норвегия".

Третият райх е бил разделен на административни провинции начело с назначаван гаулайтер-наместник, който е отговарял за насаждането в обществото на военна дисциплина и прилагане на властовите инструменти на райха - арести, принудителна трудова повинност, принудителна стерилизация, разстрел. Хитлер е мечтаел да изкорени християнството, най-напред в самата Германия. „Да бъде изкоренено християнството, напълно да бъде унищожено, включително и най-малките  му издънки... на нас не са ни нужни хора, които са втрещени в небесата... на нас са ни необходими свободни хора, които осъзнават и чувстват Бога в самите себе си!"

През 1934 г.  с тази идеология Национал-социалистическата партия в Германия печели плебисцита за въвеждане на длъжността  фюрер (вожд) на немския народ и избира на тази длъжност Адолф Хитлер с невероятните 88,3% от имащите право на глас немски избиратели.

Не по-малко възторжена в определени кръгове е била подкрепа на Хитлер и неговата идеология в  България. Ето извадка от протокола от  21 заседание на ХХV-то Народното събрание, проведено на 13  декември 1941 г.

Министърът на външните работи Иван Попов: „Ние приехме с готовност и благодарност поканата да се пресърдим към Пакта за борба срещу Комунистическия интернационал (СССР - б.а.) Натоварен от правителството аз отидох в Берлин, където на  25 ноември,  в тържествена обстановка, под председателството на германския министър на външните работи г-н фон Рибентроп и с участието на представители на Италия, Япония, Испания, Манджукуо, Унгария, Финландия, Дания, Хърватска,  Румъния и Словашко, предадох писмо от името на българското правителство.   (Чете) „След като царското българско правителство бе поканено от правителството на Германския Райх, от кралското италианско правителство и от японското императорско правителство да се присъедини към Спогодбата за борба с Комунистическия интернационал, съобщавам с настоящето за присъединяването на България към тази Спогодба. (Ръкопляскания) Спогодбата бе продължена с още пет години".

Министър-председателят Богдан Филов: „Българското правителство, в изпълнение на решението си по чл.3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т.м., също така да скъса дипломатическите си отношения със Съединените щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно  "Ура", и продължително ръкопляскат). По този начин и  ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт,  ще можем да допринесем към създаването на  новия ред в Европа, на онази именно Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която сме убедени - ще се издигне на развалините на днешната война".

Председателят на Народното събрание Христо Калфов: "Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, представена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно болшинство. Събранието приема". (Всички народни представители стават прави, бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно "ура").

Председателят Калфов става прав: "Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ. След толкова жертви и усилия, благодарение на високия жест на великия водач на великия Райх и  гениалния  вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи, ("Браво", продължителни и бурни ръкопляскания) нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена". ("Браво!", бурни  ръкопляскания).

Никола Мушанов: "Искам думата!" (тропа по банката)

От народните представители: "Вярност за вярност!"

Председателят Калфов: „Ще вдигнем заседанието".

Никола Мушанов: Г-н Председателю, искам думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти...

Председателят Калфов: „В съгласие с правителството, вдигам заседанието".

Тази еуфория на българските държавни мъже от "осъществения блян за  свобода и обединение"

донася на България жестоки бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия над мирното население  на София,

на българските Скопие и Ниш. Тя събужда люта ненавист у населението на Гърция, Югославия и Албания от действията на окупационната българска войска, осигуряваща тила на 35-те немски, италиански и хърватски дивизии, воюващи с местните партизани. Задължава жандармерията стриктно и повсеместно да изпълнява Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията, довели до разстрели, вкл. на деца  от Ястребино и Белица; до  рязане на човешки глави срещу парично възнаграждение; до репарации от 119 милиона долара към съседните Гърция и Югославия; до невърнатите на България от Третия германски райх кредити на стойност  7 млрд.лева, равни на днешни 3,3 млрд. ам.долара. Със свидните жертви, дадени  в последната фаза на Втората световна война на над 20 хиляди наши сънародници и с решаващата помощ на СССР, България  съумява частично да изкупи историческата си вина от присъединяването си към фашисткия пакт, като по този начин не само запази  територията си, но получи и Южна Добруджа.

Отлагането на тържествения военен парад и многомилионното шествие "Безсмъртен полк" по улиците на града-герой Москваq по случай 75-та годишнина от Победатаq предоставя възможност на благодарното човечество в предстоящите месеци нееднократно да се връща към подвига на съветските народи, на народите на САЩ и Великобритания, на антифашисткото движениеq за ликвидиране на човеконенавистния фашистки режим и техните сателити по целия свят. Едновременно с това, дните до отбелязването на годишнината дава  възможност аргументирано, обективно и всестранно да се изследват историческите факти, които и до днес разделят хората по въпроса за резултатите от Втората световна война и историческата съдба на милиони хора.

Доказан исторически факт е, че след 1933 г. официалната държавна политика на Германия, базираща се на нацистката идеологияq е била подкрепяна от държавници, политици, индустриалци и банкери от  САЩ, Великобритания, Италия, Франция и Белгия. След неуспеха на военната интервенция и гражданската война в Русия и утвърждаването на втори класов полюс в света, превърнал се в пример и надежда на стотици милиони хора за друг, по-добър живот, заставя, най-вече, Британската колониална империя, индустриалните и финансови акули от Уолстрийт, новите властелини на света: Ротшилдови, Рокфелерови, Хенри Форд, Дюпон, Хариман и пр., да предприемат решителни действия за задушаването на възможността социалистическата обществено-икономическа формация да бъде алтернатива на капиталистическата. За главен реализатор на тази велика цел е избрана унижената след Първата световна война и мечтаеща за реванш, Германия. През 1930 г., в  швейцарския  град Базел, се създава Банката за международни разплащания (БМП) като инструмент на американо-немския план за погасяване на германския дълг, натрупан след  Първата световна война. В  БМП  учредители са частните централни банки на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Белгия и американските JP Morgan, First National of Chicago и  First National of New York. Базелската Банка за международни разплащания, въпреки преотстъпени свои функции на МВФ след 1944 г., и до днес, в качеството си на "централна банка на централните банки",  е основният механизъм за налагането на санкции от САЩ към непослушните страни, но през тридесетте години на миналия век тя  е главната "каса", финансираща нацистката индустриална икономика, и най-вече военно-промишлената  машина.

На 22 юни 1941 г. започва изпълнението на плана за военната интервенция  на Германия срещу Русия, въпреки действащия  Договор за ненападение между двете държави. В началото на 1937 г., членът на английския парламент У. Чърчил, в беседа с посланика на Германия в Лондон фон Рибентроп заявява: "Ние ненавиждаме комунизма точно толкова, колкото и Хитлер", но пред надигащата се немска агресия, на 19 май 1939 г. Уйнстън Чърчил, обръщайки се в парламента към прогермански настроения министър-председател Чембърлейн вече  заявява: "Нашето правителство трябва да разбере, че никой в държавите в Източна Европа не би могъл да води даже едногодишна война с Германия, ако не чувства зад гърба си масивната и мощна подкрепа на приятелска Русия, обвързана в коалиция със западните държави. Ние трябва да осигурим ефективна подкрепа на приятелска Съветска Русия. Без ефективен Източен фронт не може да има здрава защита на нашите интереси на Запад". На 24 юни 1941 г. Държавният департамент на САЩ публикува изявление по повод обявената от Германия война, в което между другото се казва: „фашистката диктатура е толкова недопустима, колкото и комунистическата диктатура".

На 9 юни 1942 г. СССР и САЩ подписват комюнике,

в което определят като "изключително важна задача откриването  на втори фронт в Европа през 1942 г.".


Такъв фронт се открива едва след две години, през юни 1944 г., когато Червената армия е започнала преследването на хитлеристките пълчища извън собствената си територия.

През 1943 г. Рузвелт пише на Чърчил, че „руският фронт за нас  е от най-голямо значение, той е нашата голяма опора", имайки предвид и това, че битката на Източния фронт предоставя на Америка време и възможности за разгръщане на собствените си сили. Разсъждавайки за военните неуспехи на англичаните, Чърчил, в отговор на молбата на военните щабове да разбере от Сталин за военните му планове, заявява: "Нашето военно участие е твърде незначително, за да задавам такива въпроси. Ние воюваме с шест немски дивизии, докато Сталин се сражава със 185 дивизии!"

В края на ноември 1943 г. в Техеран, на срещата на тримата големи, Чърчил заявява, че след края на войната, която може да свърши през 1944 г., СССР ще се превърне в най-силната континентална държава и върху него, за стотици години напред, ще легне отговорността за всяко решение в Европа. Пак там, на 1-ви декември, на честването на рождения ден на Чърчил, Рузвелт произнася тост: "Тук, в Техеран, ние се убедихме, че различните идеали на нашите нации могат да съществуват хармонично и съвместно, подкрепяйки нашето движение към общото благо", а по-късно, по повод на разговорите за откриване на втори фронт, той казва на Чърчил: "Точно, защото руските хора се отличават с простота в общуването, би било грешно да се смята, че те са слепи и не виждат това, което става пред очите им".

През март 1942 г. Чърчил и Рузвелт се договарят да разделят света на три сфери на влияние: за Англия – Близкият изток и Индийският океан,  за САЩ – Тихият океан, а под съвместно ръководство - Атлантика и Европа. Създаден е Щаб за водене на военните действия в района на Тихия океан, в който влизат девет страни, а председател е президентът Рузвелт. След отстраняването на Мусолини, възниква въпросът за привличането на Италия на страната на антихитлеристката коалиция. Чърчил и Рузвелт решават да държат третия си партньор от великата антихитлеристка коалиция – Сталин,  извън водените преговори с италианците. На 22 август 1943 г., в телеграма  до двамата, Сталин пише: "Великобритания и Съединените щати сключват споразумения, а Съветският съюз  е в позицията на пасивен наблюдател... това положение е непоносимо и ние няма да търпим тази ситуация". По повод на тази телеграма на 25 август 1943 г. Чърчил пише до  Ътли: "Черното петно в нашето време е разрастващата се настойчивост на Съветска Русия". В коментар за  ставащия все по-силен Съветски съюз, Чърчил пише до Идън на 6 октомври 1943 г.: "Аз не знам в какво състояние ще бъде Германия след края на войната, но ние не трябва да я отслабваме прекомерно – вероятно ще се наложи да я използваме против Русия". На срещата в Москва на 9 октомври 1944 г. между Сталин и Чърчил, английският министър-председател изказва надеждата си, че маршал Сталин ще му позволи да има решаващо право при определяне положението на Гърция. По същият начин маршал Сталин ще има решаващата дума при определяне положението на Румъния. Според собствените записки на Чърчил за тази среща той е поставил въпроса така: "Хайде да решим нашите проблеми на Балканите. Вашата армия вече е в Румъния и България, ние имаме определени интереси в тези страни, мисии и агенти. Не бива да се сблъскваме по малки въпроси". Чърчил е взел лист хартия и е написал следното: „В Румъния – Русия - 90%, други страни - 10%; в България – Русия - 75%, други  страни - 25%; в  Югославия  – Русия - 50%, други - 50%; в Гърция – Великобритания - 90%, други страни - 10%". Сталин приел предложението на Чърчил за разделянето на сферите на влияние. На срещата от американска страна присъства посланик  Аверил Хариман, а по късно Рузвелт пише на Сталин: "Войната е глобална и няма нито един военен или политически въпрос, от който САЩ да не са заинтересовани. Моето твърдо убеждение е, че решението на откритите въпроси ще бъде намерено от трите страни само заедно".

През първите дни на февруари 1945 г., на п-в Крим, в Ялта, се провежда среща на тримата големи. По предложение на Рузвелт се подписва "Декларация за освободената Европа".

На Сталин особено допада предложения от американците текст за "унищожаването на последните следи от нацизма и фашизма".

Подробно разказваме за случилото се преди повече от 80 години, защото много от тези, които са призвани да водят народите към това общо благо – мир, разбирателство, благоденствие – явно не познават историята и  за тях 50-те милиона човешки живота не са достатъчни, за да се спрат и да проумеят, че отново тласкат  света към конфронтация и самоизтребление.

Пандемията "Covid-19" показа, че до глобалната катастрофа има само няколко крачки. Ако сбъркаш - загиваш!  На 25 ноември 1941 г. в Берлин, българският външен министър с Декларация присъединява страната ни към обща

Спогодба за избиване на  евреите и комунистите;

за фактическото обявяване на война на СССР, САЩ и Англия; за унищожаването на 50 милиона души; за разрушаването на градове и държави; за превръщането на хора в роби;  и на сапун! Той се казва Иван Попов. Приема го Адолф Хитлер. Словото му е посрещнато в парламента с бурни ръкопляскания и викове "Ура!". България е постигнала своя "блян за свобода и обединение"!  Следва катастрофа за цял народ!

В наше време, в навечерието на 9 май и във връзка с 75-тата годишнина от Победата над фашизма, шепа хора без съвест, подписват Декларация, в която заявяват, че  "Съветския съюз сграбчи Източна и Централна Европа с неимоверна военна сила, репресии и идеологически контрол" - лъжа!  Чърчил е инициатор за разделянето на света на  сфери на влияние. "Неимоверна сила " - лъжа!  Когато една страна води война  на живот и смърт, преминавайки хиляди километри, защитайвайки собствената си земя от агресора, то  силата й е в духа на народа-победител, в мощното оръжие на съюзниците и в антифашисткото единство. "Репресии" - лъжа! Репресия са  фашистките "СС-отряди"; изгорените села и градове;  убитите 27 милиона  съветски хора. СССР никого не е нападал! "Идеологически контрол" - лъжа! Навсякъде след войната са проведени избори под контрола на съюзническите комисии и в пълно съответствие с Декларацията от Ялта, в парламентите и правителствата има представители на опозицията, всички ръководители на държави и членове на правителствата,  са били местни граждани.

Новата  групата фалшификатори на историята се състои от страни, които исторически са били свързани в една или друга степен с Тевтонския орден, Свещенната римска  империя, или т.нар. „стоманено ядро“ около Трите райха, но задължително са  пропити от русофобия. Латвия, в продължение на 250 години, е руска провинция, а   независима държава става  едва след признаването й от Съветска Русия през  1920 г; от 1941 г.  до края на войната, е васал на Третия райх. Същата участ и роля  през годините играе и Естония. Чехия, или по точно Моравия, Бохемия, Судетия - от 1939 г., са немски протекторати и участват във войната против антихитлеристката коалиция. Полша, от 1940 г., е окупирана от СССР  и Германия, а впоследствие участва във войната с две армии – "Людова" и "Крайова". Унгария, Румъния  и Словакия се присъединяват към Тристрания пакт и обявяват война на Антихитлеристката коалиция. С други думи, тези страни, бъдещи сателити на САЩ, в регионалното обединение "Триморие", имат мотив да преиначават историята, да хулят Русия и да се представят за жертви на болшевиките. Странна е появата на България – страна неучаствала във войната срещу СССР и отсъствието на Хърватска като страна, участвала в бойните действия на страната на "Тройната ос",  в тази компания.

Българското правителство, вероятно,  иска да изглежда  последователно в антируската си позиция след като външната министърка на България, продължава линията на Декларацията на МВнР от септември м.г., по повод изложбата в Руския-информационен център в София, посветена на 75-та годишнина от освобождението на България от фашизма. Тогава тя обяви: „Щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави" –  лъжи!  Репресиите са преди това  – с приемането на  Закона за защита на държавата (1924 г.) и на  Закона за защита на нацията. (1940 г.). "Заглушаване на гражданската съвест" - лъжа!  За разлика от други социалистически страни, в НРБ не е имало дисидентско движение. "Деформирано икономическо развитие " –  лъжа!  Това е върха на нахалството, защото сравнявайки последните "демократични" 30 години с предишните 45 социалистически, констатираме: емигрирали 2 млн. български граждани поради липса на работа, сравнена с

пълната трудова заетост до 1989 г., всеобщо безплатни, гарантирани от държавата:

образование, право на почивка, здравеопазване, санаториално-курортно лечение, стимулиране създаването на високо художествени произведения и завоюване на световни награди в изпълнителското изкуство, спорта и народното творчество. Малка България построи своя атомна централа, изпрати човек в Космоса. Според  стандартите на ООН, бе средно развита икономичски страна и заемаше челни места в света по производството на електрокари и мотокари, електротелфери, продукция на тежката химия, на нефтохимията, на военно-промишления комплекс, по производстото на еленергия на глава от населението, на фармацевтични пордукти и медицинско оборудване, водещ производител на вина и тютюневи изделия, на пресни плодове и зеленчуци , на консервирана аграрна продукция и т.н. С  Конституцията от 1991 г. в  "свободна" и "демократична"  България не са гарантирани основните права на гражданите; индустриалното производство е съсредоточено  главно в  "аутсорсинг" на  изделия на големи европейски компании.

Връх на наглостта и пълната си  безпомощност  в реалната оценка на действителността, МВнР на РБ демонстрира с формулировката-предупреждение:  "руското посолство "да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение")". Напомнаме че на историческата среща в Ялта, където бе прието и решението за създаването на ООН,  лидерите на коалицията, победила в най-страшната досега война – Сталин, Рузвелт и Чърчил  приеха "Декларация за освободената Европа", която декларация, подкрепена с дела и отговорност от подписалите,  гарантира световния мир вече 75 години. Именно освободената Европа!

Едва ли нещо  реално знае за истинската  свобода, родената през 1975 г. в Пазарджик и постъпила  през 1989 г. в Немската езикова гимназия, бъдеща министърка. "Специалистката по всичко"  Екатерина Захариева  от 37-годишна възраст  е под топлото крило на "Ирландската пастирка" и за 10 години прескачания по чиновническата стълба,  е сменила четири (околна среда, регионално развитие, правосъдие, вънщно) министерства, в пет правителства и президентска  администрация. Най-големите й "подвизи", в течение вече на три години, тя осъществява  "на нивата" на дипломацията, където  и до днес е напълно неясна, както за външния свят, така и за местните кадри, още повече, в качеството й на вицепремир по законодателната реформа, свидетелство за което е продължаващият над България "мониторинг" на ЕК. Злите езици говорят, че "дяланият камък"  е подала документи за рекорд в Книгата на Гинес в категорията: "държавен чиновник – многостаночник". Най-важното в нейната биография е, че тя е съпруга на бизнес-патньора на гоцеделчевския "изтърсак" по далаверата със строителството и продажбата на "Бизнес парка" в "Младост", реализиран  с любезното "съдействие" на боса на кръга "Капитал", който пък, като член на "Глобална България", беше и, вероятно още е, дясната ръка на шефката, разхфърляла на масата в апартамент на  ул. "Любен Каравелов"  СV-та на бъдещия икономически екип на готвещото се за "героични подвизи" бъдещо  правителство.

И да не остане съмнение в публиката "къде сме ние,  а къде е светът" ,  ето някои извадки от приветствията на ръководителите на държави в света към президента Путин по случай 75-та годишнина от Победата в Отечествената война:

Бениамин Нетяняху: "Червената армия има решаващ принос в освобождението на Европа и разграма на нацизма".

Ангела Меркел: "За Германия и Русия тази дата има особено, символично значение. Изключително важно е да се пази паметта за трагичните събития от тези години".

Борис Джонсън: "Изразявам от името на британския народ признателност във връзка с решаващия принос на Съветския съюз и неговите въоръжени сили, в постигане на Победата над общия враг. Бойното сътрудничество от тези години ни напомня за важността за консолидиране на усилията за противодействие на съвременните предизвикателства и заплахи, една от които е пандемията на коронавируса".

В общото заявление на Владимир Путин и Доналд Тръмп, по повод 75-та годишнина от срещата на Елба, се казва: "Духът на Елба е пример затова, как нашите страни могат да отхвърлят настрана различията, да затвърдят доверието и да си сътрудничат за постигането на още по-велика цел".

Другата голяма изненада за наблюдателите бе присъствието на държавния секретар на САЩ  Майк Помпео, в тази самоинициативна група от осем висши дипломати от Европа. Трябва да си или напълно неподготвен, или да преследваш съвсем други цели, различни от укрепването на международния мир и взаимното доверие в света, за да сложиш подписа си, бидейки представител на страна – победител, съюзник на СССР във войната, под този пасквил. Единственото реално обяснение може да намерим, спомняйки си думите на президента Тръмп на брифинга в Белия дом от 20 март т.г.: "Знаете ли какво ми се иска? Да изпратя (в смисъл да изолирам заради пендемията - б.а.)  държавния секретар Майк Помпео в Държавния департамент. Или както го наричат – Департамента  на „дълбоката държава". И вместо зам.-председателя на МС на РБ  по правосъдната реформа, да зададе въпроса на Държавния секретар: "Защо санкционирате бългаски гражданин без да представите доказателства за тяхната вина?", тя, вероятно като част от интернационалната "дълбока държава" работи по въпроса за дестабилизацията на света, по  издигането на нови "железни завеси"  и за пълна дискредитация на добросъседските отношения между България и Русия.

В дните около честването на юибилея бе публикувано интервю на министъра на външните работи на Германия Хайко Маас, където той казва: "В последните месеци се предприемат опити да се преиначи историята по такъв безчестен начин, че това изисква разяснения, които по принцип не биха били необходими, ако се основаваме на  неопровержимите исторически факти: Германия еднолично разпали Втората световна война с нападението си над Полша. И Германия еднолично носи отговорност за престъпленията на Холокоста срещу човечеството. Който поставя под съмнение този въпрос и приписва на други народи ролята на престъпници, е несправедлив към жертвите. Тези хора се опитват да превърнат историята в инструмент и разцепват Европа".  И за да е "коректен" и  съответстващ на "Канцлер -Акта" от май 1949 г., Маас добавя: "За заетите от СССР Източна Германия, Полша, Прибалтика, страните от Югоизточна Европа, разгромът на фашизма е свързан с началото на нова епоха, свързана с лишаването от свобода". Единственото, което можем да посъветваме г-н Маас, е да се информира от началника си, канцлера  Ангела Меркел, как в "несвободна", атеистична  Източна Германия е било  възможно дъщеря на пастор, да завърши висше образование, да е активист в пионерската и  младежка комунистическа  организация, да участва в международни студентски бригади в СССР, да работи като научен сътрудник в Академията на Науките на ГДР, да е  получила  подготовка, която ще й даде възможност да заеме най-висшия  ръководен пост на Обединена Германия и да не се  чувства лично свободна?!

След репортажите на големия приятел на българския народ Джонюарис Макгахън  за Баташкото клане и Априлското въстания  през 1876 г., великият френски писател Виктор Юго пише: "Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат... Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Нека обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета!".


Това е и ехото от Победата през 1945 г. над фашизма. Това е и зовът към нашата памет и съвест днес, за да не допуснем нови човекоубийства! Заповедите на съвестта са двигателят на нашата съпричастност към правата вяра, към правото дело, към правата слава. Не може да си рицар на истината и борец за справедливост, ако твоята съвест ежеминутно не те родее с тежненията на собствения ти народ, с болките и страданията на хората по света, с мечтите и отговорните ти дела, за красива и просперираща  България.


 

ВРЕМЕ НА ОПАШАТИ ЛЪЖИ

Е-поща Печат PDF

Дайте ми средствата за масова информация и аз от всеки народ ще направя стадо свине.

Йозеф Гьобелс


Живеем във време на интернет и комуникации, които нямат аналог в миналото. Т.нар. лъжливи новини (fakenews) са ежедневие. Всеки по-амбициозен конспиролог, без да си показва дипломата и обсебен на някаква тема, може да си създава профил в YouTube и да събира последователи.

Авторът на горната мисъл има и друга: „Колкото по-чудовищна е лъжата, толкова по-охотно тълпата вярва в нея.“

Преди 50 години, на милиарди хора по света беше прокарана грандиозната лъжа, че Човекът е стъпил на Луната с космическите кораби на американската програма „Аполо“. Благодарение на СМИ хората повярваха и бяха горди. „Повярваха“ и някои от съветските космонавти (Леонов, Гречко). Други като съветският лидер Леонид Брежнев склониха да извлекат максимална полза от мълчанието си. Скудоумието на загнилия политически елит на СССР не му позволи да проумее, че слага началото на поражението си в Студената война.

След 1991 г., светът стана еднополярен.

След като лъжата на ХХ век беше приета за истина и американците поведоха в космическата надпревара, всяка нова лъжа на Държавния департамент можеше да мине без особени проблеми в ООН. Разпадаха се държави, убиваха се лидери, сменяха се режими, НАТО сипеше бомби над Европа и Азия, световни конференции обсъждаха тенденциозно озоновата дупка и глобалното затопляне, и винаги правилна бе позицията на САЩ.

Междувременно човечеството надмина 7 млрд. и възникнаха за решаване нови проблеми с околната среда: боклук, замърсяване на океаните, недостиг на питейна вода и енергия, пандемии от нови вируси.

Неолибералната икономика показа своята несъстоятелност.

Свръхзабогатяването на едно малцинство означаваше бедност, безработица (20.5 млн само за месец април в САЩ) и екзистенциални проблеми за 90% от земното население.

Тъй като ядрените арсенали на Руската федерация и Китай изключват сблъсъци като тези във ВСВ, т.нар. „deepstate“, в лицето на милиардери като Бил Гейтс, Джордж Сорос и др., предлагат, и то доста неприкрито, да се регулира нарастването на земното население без проливане на кръв, а именно с чипизиране на хората и поголовното им задължително ваксиниране срещу набедени за вируси - убийци.

За целта народите, населяващи земното кълбо, трябва да бъдат наплашени, че ги очаква Апокалипсис, ако не се подчинят на управляваните отвън правителства и не приемат ваксинирането.

В какофонията от противоречива информация започна да нараства броят на една група хора в англосаксонския свят, която отново надигна глас, че не може да става дума за земно кълбо, след като Земята е… плоска.


След лъжите на НАСА за полетите до Луната „плоскоземците“ извадиха старите хипотези, въпреки че днес доказателствата им не издържат въобще.

Спорът дали Земята е сфера или диск, води началото си от древността. Той не е бил чисто научен и в него винаги се е намесвала и религията с писанията в Библията. Хората, които тогава не са летели в стратосферата (над 12 км), са виждали и усещали Земята около себе си като равнина. И тъй като религиозните канони не се нуждаят от доказателства, теорията за плоската земя дълго време е била без алтернатива.

По-късно, мореплавателите започнали да усещат, че корабите, отдалечавайки се от наблюдателя, не могат да изчезват от погледа им току тъй. Пръв Питагор (VI век пр.н.е.) предположил, че Земята може би има кръгла форма и дал начало на спорове за няколко века. Точка на споровете поставя Аристотел. „Един голям ум винаги може да измисли нещо, стига да се сети“ - казва Мечо Пух. И Аристотел предложил на „плоскоземците“ да обяснят защо сянката на Земята по време на лунно затъмнение е кръг, а не ивица. Като добавил, че когато се движим от север на юг, на небосклона излизат нови звезди и че Слънцето променя наклона си с географската ширина, твърдението на му, че Земята е сфера, добило нужната популярност в християнския свят. Слоновете и костенурката в представата на мирозданието били оставени на индуската митология.

Въпреки че даже папа Пий II през 1481 г. провъзгласил в своя була, че „В действителност почти всички са единодушни, че Земята е кръгла“, реакционното духовенство не се предавало. Католическите духовници оставали „плоскоземци” и казвали, че даже и уговаряли Христофор Колумб, да не предприема плаването си към Индия, за да не изпадне след края на плоската земя в ада.

Спорът добивал и разклонения. Някои се съгласявали с формата на сфера, но твърдели, че в Земята има кухина, в която се намира друга сфера с друг свят, различен от нашия. Хашек осмива подобни хипотези в романа си „Приключенията на добрия войник Швейк“ с думите на един луд. Той твърдял, че „в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното.“(гл.4)

Между лъжа и заблуда разликата не е голяма.

Понякога погрешна хипотеза, погрешна теория или слаб експеримент може да доведе до заблуда даже честен изследовател. Изглежда такава е била заблудата на английския изобретател Самюел Роуботъм (1816-1884 г.), който с псевдонима „Паралакс“ издава през 1849 г. брошурата „Зететична астрономия“. Брошурата от 16 страници достига през 1881 г. размера на книга от 430 страници. Роуботъм се основава главно на т.нар. Бедфордски експеримент. Знамето на мачтата на отдалечаваща се лодка по река Бедфорд, се виждало с телескопа му на по-далечно разстояние от линията на хоризонта. Ерго - Земята е плоска! И, въпреки че експериментът на „Бащата на плоската земя“ е опроверган от друг астроном - Ричърд Проктър, броят на „плоскоземците“ нараства. Всъщност, в присъствие на атмосфера, ефектът се дължи на рефракцията и Бедфордският експеримент е доказателство за обратното, а именно че има крива на хоризонта.

„Плоскоземците” се обнадеждават от харизмата на Роуботам. В Европа е в разгара си индустриалната революция и откритията идват едно след друго, но те не униват. За тях Земята има форма на диск (днес на обърнато фризби), в центъра на който се намира Арктика. Южен полюс няма, а по краищата на диска се издига ледената стена на Антарктика. Слънцето и Земята с диаметри по 50 км се въртят над повърхността на Земята на разстояние 4800 км.

Аргументите на „плоскоземците” остават доста смехотворни. „Защо след като подскочите, падате на същото място?“, „Защо моряците ползват плоски карти, а не глобуси?“…

В 1893 г., вече след смъртта на Роуботъм, Лейди Елизабет Блаунт основава „зететическо общество“, което в средата на ХХ век се възражда от Самюел Шентън (1956 г.) като „Общество на плоската земя” (InternationalFlatEarthSoc). „Плоскоземците” твърдят, че органите на сетивата и простите средства за наблюдение, са единственото, на което може да се вярва. Всичко, което им противоречи, те отхвърлят със заявлението, че е лъжа. Така космическите полети на СССР и САЩ, са лъжа и заговор. НАСА лъже народа за полетите до Луната. За снимката на кръглата Земя от космоса „Обществото на плоската земя” спокойно заявява: „Виждате ли колко лесно подобни фотографии могат да излъжат нетренирано око?“ На въпроса „Но нали и вие признавате, че другите планети са сферични?“, готовият отговор е категоричен: „Земята не е планета!“ „Плоскоземците” имат обяснение даже на земното ускорение. Според тях земният диск се движи нагоре с ускорение 9.8 м/сек2. Не казват обаче какво ще се случи, когато ускорената плоска земя надмине скоростта на светлината.

На това място лично моето търпение започва да се изчерпва.

Една заблуда отдавна е преминала в лъжа,

която за щастие, не може да навреди на народите, както лъжата за коронавируса. И аз, без да съм член на въпросното Общество, се съмнявам, че НАСА е осъществила полет с кацане на земния спътник, както и че разбиването на самолетите в кулите на Международния Търговски център в Ню Йорк май е направено с фотошоп. Но „плоскоземците” нямат предвид моите съмнения, а отричат постиженията на науката и технологиите въобще, заявявайки безцеремонно, че всичко се дължи на загадъчна „тъмна енергия“.

Как е възможно в ХXI век наши съвременници да защитават една алтернатива на общоприета истина („Земята е кълбо“) и въпреки всички доказателства да твърдят, че това е заговор между великите сили. Аз нямам отговор на този въпрос, ето защо ви предлагам отговора на проф. Аркади Тишков - зам.-директор на Института по география на РАН:

„Теорията за плоската земя е не просто лъженаука, това е постмодернистки възход на човешката неграмотност, абсурд и невежество. Причината е, че се появи разлом между поколенията. Днешното поколение ползва информацията по отношение на природните науки по един невежествен начин. Иска да живее по московско време, а се намира в Сибир. А когато човек не може да намери мястото си в пространството, първата му крачка е вярата в теорията за плоската земя.“


 


Страница 1 от 366