Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 35 - 27 август 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 36 - 3 септември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 37 - 10 септември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 38 - 17 септември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 39 - 24 септември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 40 - 1 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 41 - 8 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 42 - 15 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 43 - 22 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 44 - 29 октомври 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

„БИЛ, РАЗБЕРИ МЕ ПРАВИЛНО“

Е-поща Печат PDF

За какво Елцин молеше Клинтън


В САЩ обнародваха стенограмите от преговорите на бившите президенти на Русия и САЩ.

Наскоро в. „Ведомости“ публикува стенограмите на някои от разговорите на президентите на Русия - Борис Елцин и на САЩ - Бил Клинтън. Непубликуваните преди документи са достъпни на сайта на президентската библиотека на Бил Клинтън.


@За президентските избори в Русия през 1996 г.


През 1996 г. и в Русия, и в САЩ, се провеждат президентски избори. Елцин и Клинтън са преизбрани за втори мандат.


Среща в Кремъл на 21 април

Елцин: Сега имаме само шест кандидата (за президент). Никой няма да успее, освен двама - аз и Зюганов. Останалите няма да получат повече от 10%... Твърдо съм поставил задачата да спечеля в първия тур. Затова те моля да не заставаш на страната на Зюганов преди време.

Клинтън: Не трябва да се тревожиш затова. Ние положихме 50-годишни усилия, за да получим друг резултат.

Елцин: Русия не може да си позволи да го има (Зюганов) като президент. От столетия Русия провежда реформи, но така и не ги довежда докрай. Петър Велики, примерно. Екатерина. Столипин... Повече от половината от тях (комунистите), са фанатици - те ще разрушат всичко. Това ще значи гражданска война. Те ще ликвидират границите между републиките (на бившия СССР). Искат да върнат Крим. Искат да предявят претенции за Аляска... Има два пътя за развитие на Русия. На мен власт не ми е нужна. Но, когато почувствах заплахата от връщането на комунизма реших, че трябва да отида на изборите...

Искам да помоля президента на Съединените Щати да подкрепи резултатите на нашите реформи. Русия стана демократична страна, страна, където управлява законът, - и да подкрепи Русия в нейното намерение да стане пълноправен член на „голямата седморка“... Знаеш, Бил, ти също играеш роля в нашата президентска кампания. Може би, това не се знае нашироко, но е психологически е важно.

Клинтън: Знам, че някои хора се опитват на предизвикат чувство за недоволство спрямо Запада и, в частност, от Съединените Щати... Затова аз се опитвам да намеря начин да кажа на руския народ... че ясно даваме да се разбере, че подкрепяме. Но не искам да кажа нещо, което може да бъде използвано против теб. Това са първите ти истински избори. Мисля, че Аристид е казал, че истински важни са вторите избори. Тук се опитвам да действам по най-уместния начин... Струва ми се, че най-добре мога да ти помогна, като бъда истински партньор и да покажа, че провеждаш най-добрата за Русия политика. В противен случай могат да те обвинят, че „това е само политика“.


Телефонен разговор, 7 май

Клинтън: Борис, както обещах, изпратих ти писмо относно Чечня след разговор с крал Хасан (видимо иде реч за краля на Мароко Хасан II, който посредничи за мирното урегулиране на алжирския проблем и подготовката на израело-египетските преговори – „Ведомости“). Той каза, че ще се свърже с теб лично. Той каза, че ще направи всичко възможно, за да помогне за спирането на бойните действия (в Чечня) и много е заинтересован да ти помогне. Аз ще направя всичко възможно, за да ти помогна.

Елцин: Благодаря, Бил. Имам намерение да поема риск и да летя до Чечня. Ще се постарая да сложа зад масата за преговори всичките три страни. Имам предвид чеченското правителство, полевите командири - тъй като сега го няма Дудаев и приемника му - и федералното правителство, т.е., държавната комисия на Черномирдин... Хасан може много да помогне.

Клинтън: Това е много мъжествено решение. Всички ще видят, че ти се опитваш да установиш мир. Ако мога да помогна с още нещо, кажи...

Елцин: Добре. Благодаря за твоята помощ с Хасан II... Имам още един въпрос, Бил. Разбери ме правилно, моля. Бил, за избирателната кампания срочно ми е необходимо Русия да получи кредит от 2,5 милиарда долара.

Клинтън: Позволи ми да попитам: нима преструктурирането на дълга на Русия от Парижкия клуб не ти помогна? Мислех че благодарение на това, твоята страна, получи няколко милиарда долара.

Елцин: Не, това ще се случи във второто полугодие. А в първото ние ще имаме само 300 милиона долара, заради условията на МВФ. (Директорът-управител на МВФ) Камдесю... каза, че ще имаме само 300 милиона долара през първото полугодие и един милиард долара през второто. Проблемът е, че ми трябват пари за изплащане на пенсиите и заплатите. Ако не бъде решен въпросът с пенсиите и заплатите, на мен ще ми е много трудно да водя избирателната кампания. Ако бъде възможно да се реши въпросът за предоставянето на 2,5 милиарда долара  първото полугодие, ние възможно ще се справим. Или ако ти би го направил с помощта на вашите банки с гаранциите на правителството на Русия.

Клинтън: Ще го обсъдя с МВФ и някои с наши приятели. Ще видя, какво може да се направи. Мисля че това е единственият начин, но ми позволи да проверя. Мислех че ще получиш от МВФ около един милиард долара от МВФ преди изборите.

Елцин: Не, не, само 300 милиона долара!

Клинтън: Ще проверя.

Елцин: Окей…


Телефонен разговор, 18 юни

Клинтън: Поздравления!

Елцин: Благодаря.

Клинтън: Исках да се обадя и да те поздравя за първия тур... Следих събитията през последните 24 часа и затова, как ти привлече (Александър) Лебед на твоя страна.

Елцин: Да, Бил, разбира се, че в тази ситуация бях длъжен да се обединя с Лебед, тъй като той се класира на първия тур трети с 15%.

Клинтън: Струва ми се разумно от политическа гледна точка... Видях как ти танцува с момичетата от музикалния състав, беше прекрасно. Жалко, че в моята кампания никой не организира такива мероприятия.

Елцин (смее се на висок глас): Разбрах те.


Телефонен разговор, 5 юли

Клинтън: Радвам се да те чуя! Поздравления. Гордея се как ти се сражава, въпреки че имаше ниски рейтинги...

Елцин: Благодарен съм, че по време на цялата тази кампания, до последния ѝ ден, ти говореше правилните неща и не изпрати нито един неверен сигнал. Можеш да си сигурен, че ще действам по същия начин по време на твоята кампания. Няма да има никакво вмешателство във вашите вътрешни работи. Но в дълбините на сърцето си знам кого поддържам и се надявам, че той ще спечели изборите...

Имам една молба. Сега... отваря се възможност за увеличаването на инвестициите в Русия. Ще работя с лидерите на американския бизнес и финансовите общности, но ми е необходима твоята подкрепа, за да ги подтикнем да инвестират в Русия в големи мащаби.

Клинтън: Ще направя всичко възможно.


За разширяването на НАТО

Среща на президентите в Хелзинки на 15 април 1997 г., състояла се преди подписването на Основополагащия акт Русия - НАТО за взаимните отношения, сътрудничество и безопасност на 27 май 1997 г.


Елцин: Важно е, в бъдеще, оглеждайки се назад, ние да не говорим, че сме се върнали към времената на Студената война. Връщането назад просто е неприемливо...

Нашата позиция не е променена. Разширяването на НАТО на Изток е грешка. Но аз съм длъжен да взема мерки, за да омекотя негативните последствия за Русия оттова. Готов съм да сключа споразумение с НАТО не затова, защото го искам, а доколкото това е принудена крачка. Днес нямаме друг изход. За мен са принципни следните въпроси: Споразумението трябва да бъде юридически задължаващо и да бъде подписано от всичките 16 члена на Алианса. НАТО не трябва да взема решения без да отчита опасенията и мнението на Русия. Също така, ядрените и конвенционалните въоръжения не могат да бъдат предавани на Изток на новите членове до границата с Русия. Това ще създаде нов санитарен кордон, нацелен срещу Русия.

Но принципно е важно едно нещо: разширяването не трябва да включва бившите съветски републики. Не мога да подпиша каквото и да е споразумение без това (условия). Особено що се отнася до Украйна. Ако вие я привлечете, на нас ще ни е сложно да обсъждаме с Украйна някои въпроси. С внимание следихме за дейността на (генералния секретар на НАТО Хавиер) Солана в Централна Азия, и тя не ни харесва. Той провежда антируски курс.

Разбирам колко е сложен този въпрос, но ние нямаме териториални претенции към тези и всички други страни или каквито и да било претенции за лидерство по отношение на тях. Ние провеждаме проверена политика по отношение на страните от ОНД и Балтика, основаваща се на доверието... Нашите отношения със страните от ОНД и Балтика трябва да напомнят на вашите с НАТО.

Виждаме как се развиват вашите отношения с украинците. Това не носи полза на нашите отношения с Украйна или за решаването на руско-украинските проблеми. Нужно ни е САЩ да се държат сдържано в отношенията си с Украйна. Не ми се иска да вярвам, че се опитвате да оказвате натиск. Учудва ме активността на вашите конгресмени по отношение на Украйна. Това не спомага за решаването на руско-украинските въпроси.

Още един проблем - вашите морски учения край Крим. Това е все едно ние да провеждаме учения в Куба. Това би ли ви се харесало? За нас това е неприемливо. Ние не смятаме да превземаме Севастопол. Само искаме да запазим определена инфраструктура. Ние уважаваме Грузия, Молдова и другите страни и нямаме претенции за тяхната територия. Единствено искаме да арендуваме няколко обекта за Черноморския флот.

Предлагам в заявлението да бъде указано, че Русия няма претенции към другите страни. А що се отнася до страните от бившия СССР, нека да сключим устно джентълменско споразумение, че нито една бивша съветска република няма да влезе в НАТО. Това джентълменско споразумение няма да бъде обнародвано.

Клинтън: Като начало искам да кажа, че разбирам: сега съществува нова Русия и тя няма намерение да завзема други страни... Аз ти казвах, че се опитвам да създам ново НАТО, което няма да бъде заплаха за Русия, но ще позволи на САЩ и Канада да останат в Европа, да работят с Русия и другите страни, за да построим единна и свободна Европа... Ако се съгласим, че нито една страна от бившия Съветски Съюз не може да влезе в алианса, това ще бъде лошо за нашите опити да построим ново НАТО, но също така и за твоите опити да построиш нова Русия. Аз не съм наивен. Разбирам че за теб е важно кой ще влезе в НАТО и кога... Ние сме длъжни да го обсъждаме задължително, според движението напред...

Но си представи какво ужасно послание би било сключването на тайното съглашение, което ти предлагаш. Първо, в този свят няма нищо тайно. Второ, това послание ще изглежда така: „Нашата организация както преди се противопоставя на Русия, но има черта, която няма да преминем“. С други думи, вместо да създадем НАТО, което да помага на движението към единна Европа, ние ще получим по-голяма организация, която очаква Русия да направи нещо лошо. Трето, в балтийските страни и другите държави това ще породи именно тези опасения, които ти се опитваш да развееш и които, според теб, са необосновани.


Следва


 

ИРОНИЯ НА СЪДБАТА: ФУТБОЛЪТ НИ ЗАВЪРШИ КАТО РАСИЗЪМ, НАЦИЗЪМ И ФАШИЗЪМ!

Е-поща Печат PDF

В един шеговит афоризъм се пита: „Кое е това, което е родено в Англия, пораснало е в Бразилия и е починало в България?“. Отговорът е: „Футболът“.


Изкореняването на недъзите на българския футбол започна през 80-те години на миналия век с една уводна статия във вестник „Работническо дело“. Тя беше предизвикана от срамните сцени на терена на националния стадион по време на финала за Купата на Съветската армия между тогавашните футболни грандове Левски и ЦСКА. След сбиването на терена, няколко футболисти от двата отбора бяха „завинаги“ изключени от футбола, а отборите бяха преименувани на „Витоша“ и „Средец“. Сред изключените бяха Борислав Михайлов, Наско Сираков, Христо Стоичков и Георги Славков. Както всичко у нас, и това решение се оказа временно. Футболистите бяха реабилитирани, дойде Американското лято, националите ни се класираха четвърти в света и бяха триумфално посрещнати при завръщането си в родината. А „срамното минало“ бе удобно заровено под пепелта. След една постановка на БиБиСи, когато президентът на БФС Иван Славков непредпазливо се хвана на въдицата на провокацията, че уж ще гласува в полза на една страна, кандидатстваща за домакинство на Световно първенство по футбол (СПФ), на стола му седна бившият вратар на националния отбор по футбол Борислав Михайлов. Неговото „царуване“ бе изпъстрено със скандали и съмнения за черно тото, но продължи цели 14 години – до срамната домакинска загуба с 0:6 от Англия. Това е най-тежката загуба на собствен терен, а на всичко отгоре мачът бе прекъсван на два пъти заради расистки обиди и нацистки жестове към чернокожите футболисти на Англия. Тези обиди отправяха „шепа олигофрени“, както ги нарече премиерът Борисов, но петната „расизъм“ и „нацизъм“ бяха лепнати на целия български народ. Седмица преди злополучния мач треньорът на англичаните Гарет Саутгейт предупреждаваше за очаквани расистки провокации в България, позовавайки се на аналогични прояви на феновете в Черна гора. Един бог знае защо неговите футболисти решиха, че от трибуните се раздават маймунски звуци в тяхна чест. Факт е обаче, че британците ни обвиниха дори за смъртта на техен запалянко, ранен при свада между подпийнали фенове на два британски отбора. Освен расисти, нацисти и фашисти, ние, българите, се оказахме и убийци! И това, естествено, няма връзка с кандидатурата на България за съвместно домакинство на СПФ, заедно с Гърция, Сърбия, Македония и Румъния. Цяла седмица британските медии бълваха огън и жупел против българите, наричайки ни животни, докато своите футболисти титулуваха като лъвове. Сякаш лъвовете не са животни!

Седмица по-късно, заради прояви на расизъм, в 64-та минута бе прекратена срещата по футбол от предварителните кръгове за Купата на Англия между отборите „Харинги Бороу“ и „Йоувин Таун“. След като гостуващата агитка обсипа с вербални расистки обиди, с плюнки и хвърлени от трибуните предмети срещу камерунския вратар на „Харинги“ Дъглас Пажетат и защитника Коби Роу, мениджърът на домакините Том Лойзу нареди на своите футболисти да се приберат в съблекалнята. А бившият нападател на „Нотингам“, „Астън Вила“ и националния отбор на Англия Стан Колимор, попита къде са телевизиите и журналистите, които пет минути след случилото се в София, обясняваха колко са потресени от расистките прояви на българските фенове. „Ето, това е лицемерието, което поддържа расизма жив!“, написа Колимор в „Туитър“.

По-нелогична от това мълчание беше само реакцията на българския политически и медиен „елит“. Вместо да поиска оставката на своя министър на вътрешните работи, или поне на шефа на СДВР, премиерът Борисов призова Борислав Михайлов да оваканти поста председател на БФС, ако иска държавата да не прекъсне всякакви финансови взаимоотношения с футболната централа. След кратко колебание Михайлов подаде оставка, последван от членовете на целия Изпълком. До свикването на извънреден конгрес, БФС ще ръководи Михаил Касабов. Не стана много ясно дали главният мотив за призива на премиера е била срамната загуба на националния стадион или изцепките на „шепата олигофрени“ по трибуните на „Васил Левски“. Защото за реда на стадионите отговаря полицията, не шефът на БФС. Цялата публика на стадиона наброяваше едва 20 000 души, от които 4000 пияни англичани, опикали, с извинение, преди мача, булевард „Мария Луиза“ и потрошили няколко заведения пред очите на безучастната полиция. Ако полицията, която по закон отговаря за реда, не може да обуздае „шепа олигофрени“, по-добре е МВР да се закрие!

Работата е там обаче, че правителството и Столична община години наред си затваряха очите за другите прояви на вандалщина и неонацизъм, като украсяването със свастики на Паметника на Съветската армия, Синагогата и други. Един от тези „художници“, Асен Генов от „Протестна мрежа“, дори гостуваше гордо в телевизионните студия, уверявайки, че това било граждански протест. А с чие мълчаливо съгласие се провежда ежегодният Луков марш? За гей-парадите да не говорим. Двама „патриотични“ кандидат-кметове – Волен Сидеров и Ангел Джамбазки, обещават да забранят тези прайдове. Но, след като гей-общността публикува декларация в подкрепа на Джамбазки, когото Сидеров нарече „оперативен гей“, ясно е, че ако спечели кметския пост, той ще изпълни само обещанието си да събори Паметника на Съветската армия. Обещава да събори и този на американските летци, но след „сделката на века“ за Ф-16, партийният му началник Каракачанов няма да му го позволи. Другото, което обещава Джамбазки, е да разтури циганските гета, също няма да го бъде. Защото и ВМРО се нуждае от патриотичните  цигански гласове. Предизборно Джамбазки може да обещае всичко, като на циганска сватба, но едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш, както казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Иначе всички знаем, че ВМРО, начело с вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, има Стратегия за разрешаване на циганския въпрос.

Оглавяваният доскоро от Борислав Михайлов БФС и българският футбол стигнаха дъното. Странно е, че лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който води своята странна война срещу ВМРО, признава, че негова е заслугата за създаването на ОП, респективно и възхода на Каракачанов. Той обаче призовава президента Радев, а не премиера Борисов, да поиска извинение от англичаните заради антибългарската кампания в медиите на Острова. От кого Радев трябва да поиска извинение, като няма равностоен партньор в Обединеното Кралство, не е ясно? Премиерът Борис Джонсън не е от неговия ранг, а пък Радев не е крал, за да кореспондира с кралица Елизабет Втора. Защо Сидеров не призова Борисов да поиска извинение от британския си колега? Нали се виждат на всяко заседание на Съвета на ЕС? Борисов не каза ли, че Джонсън го уверил, че уважава България и българите? Може би все пак се страхува да не стане както с изказването на Тръмп, който нарекъл италианския президент Серджо Матарела – Моцарела, и уверил, че САЩ и Италия имат дипломатически отношения още от Античността. Знае ли човек?

Докато Борисов се занимава с футбола в България, „приятелят Тайпи“ заяви, че е подписал със САЩ не споразумение за примирие в Сирия, а за временно пет дневно преустановяване на операция „Извор на мира“, докато въоръжените отряди на кюрдските милиции за народна защита YPG се изтеглят от 32 километровата зона за сигурност. След изтичането на 120-часовия срок, турското настъпление към източния бряг на река Ефрат щяло да продължи. А това означава, че остава заплахата от бежански поток към Европа. С тази разлика, че наред с бежанците, към Стария континент ще потеглят и бившите джихадисти, които турската армия ще „освободи“ от кюрдски плен. Ердоган и Тръмп са съгласни с едно нещо: че европейските страни трябва да си приберат гражданите, сражавали се за „Ислямска държава“. Турция само ще осигури безопасното им завръщане. Така Брюксел ще си плати за досегашното нехайство, а България, въпреки приятелството между Борисов и Ердоган, ще се превърне или в джихадистки лагер, или в трамплин за ислямския тероризъм към Северна, Западна и Централна Европа.


След отказа на Макрон да подкрепи започването на преговори за еврочленство с Албания и Северна Македония, външната ни политика  катастрофира и по въпроса за нелегалната миграция. В Северна Македония премиерът Зоран Заев не подаде оставка, посъветван за това от Борисов, но предлага предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат на 12 април 2020 г. Сега е може би негов ред  той да посъветва Борисов за същото? Особено след като въпреки „успешното евро председателство“, Западните Балкани си останаха в „зоната на здрача“, а една страна, която разтърси из основи ЕС, ни заклейми като расисти, нацисти и фашисти. И то след като паднахме най-позорно с 0:6. Представяте ли си какво щеше да стане, ако бяхме победили британските „лъвове“! Това че ЕК „награди“ нашите управляващи с премахване на мониторинговите доклади за България и замяната им с механизъм за контрол на всички страни членки на ЕС, а запази мониторинга за Румъния, не бива да ни главозамайва. Защото на Хърватия дадоха входна виза за Шенген, до който уж ние бяхме на една баданарка разстояние. Европейци сме, ама не дотам. „На маймуни ни обърнахте!“, би казал героят на Алеко Константинов.


 

ХРАМ НА БЕЗСМЪРТИЕТО

Е-поща Печат PDF

Наближава 1 ноември – празникът на българските будители! Велик ден на Държавата на духа, на онова неизтребимо българско чувство за вечност и воля за пребъдване, което винаги е въздигало България от пепелищата на робства и погроми. И което като слънчев лъч е пробивало лепкавия мрак на тъмнината. И със слово, и дело, с непоколебима увереност в божествената сила на правдата и волята за справедливост, е претворявало забравата в непревземаема крепост на надеждата. И е възраждало вярата, че България ще пребъде. И ще се възвиси, въпреки всичко.

Днес, от това чувство, от тази надежда и вяра, народът ни отново има животоспасяваща потребност. Затова почитаме този ден. И с молитвен трепет споменаваме имената и делото на народните будители, на всички ония предтечи и строители на необятната държава на българския дух.

И защото наближава дата, около която безчестници, крадци и разорители се надпреварват да сипят хули и лъжи, за да прикрият собствената си низост и падение в страшния грях на майкоубийството на България и в отровителството на красното ни Отечество, предлагаме неопровержимо свидетелство. То е документ за духа на онова време на ясни национални цели, памет и гордост. Предлагаме Словото при откриване на Пантеона на българските духовни първенци в град Котел, произнесено на 10 октомври 1981 г. от Георги Йорданов – зам.-председател на Министерския съвет и легендарен председател на Комитета за култура на Народна Република България. Защото е казано, че писаното слово не гори, и че не е в силите на лъжата да затъмни слънцето на правдата и истината.

 

Зора

 

ХРАМ НА БЕЗСМЪРТИЕТО

Из словото при откриването на Пантеона на Георги Раковски и котленските възрожденци, 10 октомври 1981 г.

 

Дойдохме в българската твърдина Котел за тържественото откриване на Пантеона на Георги Раковски и възрожденците. Дойдохме в легендарния планински град, за който народът пее: „В Котел се лесно не влазя. Котел го огън не гори. Котел го сабя не сече. Котел го куршум не лови“.

Тук сме да почетем забележителния талант на Георги Раковски, на Софроний Врачански и Неофит Бозвели, на Георги Мамарчев, на д-р Петър Берон и Захарий Стоянов, на плеяда просветители и революционери.

Какво съзвездие от мислители и борци! Какви славни предтечи на днешните поколения! И на утрешните синове и дъщери на Отечеството.

Признателното потомство ги назова народни будители. Те, народните будители и водители, пробуждаха своите поробени братя от петвековната нощ със слово и дело, зовяха към просвещение, към национално осъзнаване, към борба. Велико време е нашето Възраждане! Наистина, каква безсмъртна кохорта от светли имена е родила и откърмила „българска майка юнашка“ през тази паметна епоха!

Котел, Сливен, Жеравна, Медвен, Градец… – целият този чудесен край на Родината има исторически принос за свободата и независимостта на България. Древният Балкан винаги е бил майка хранилница и баща закрилник на бунтовници, на хайдути и войводи, на пламенни духовници, просветители и революционери, които с непоколебима воля бранеха честта и славата на род и език.

Китното дервенджийско селище Котел още преди два века е буден център на българщината, люлка на десетки мислители и борци, за да бъде споменуван до ден днешен, за да се споменува и в бъдеще като огнище на разума и неукротимата воля за напредък, за борба. Верни синове на Отечеството, будителите от Котленско дадоха нравствен пример в народния живот, а техните книги, завети и борба до днес са в сърцата на българските патриоти.

Знайно е, че Георги Стойков Раковски е учил своите съвременници: един „народ без словесност е мъртъв нравствено“; „цял народ желае и люби да знае прошедших дела своих праотчев, старае се да се покаже по-достоен от тях и да заслужи тяхната слава“. Прекланяме се пред великото му дело, не за да го отделим или противопоставим на братята му по перо и оръжие, а за да разкрием именно посредством Георги Стойков Раковски духовното величие на будителите и чрез тях – на националния ни гений.

Народният поет възкликва в почуда пред този „образ невъзможен“, извайвайки същността му с огнени слова:

„Мисъл и желязо, лира и тръба,

всичко ти бе вкупом за една борба!“

И в тази величава борба за свобода и национална независимост патриархът на националната ни революция изгоря, за да светлее в съзвездието на най-големите строители на 13-вековна България. Това място му е отредено от историята и от признателната народна памет. Създателят на поемата „Горски пътник“, предводителят на българската легия в Белград, великият син на Котел и Отечеството по достойнство е в храма на безсмъртните.

 

Георги Раковски прославя своя роден край и България с неподкупната си честност и преданост към народните дела, с могъщото си въображение, с революционната си идеология, с легендарната си смелост, мъдрост, воля в борбата срещу тиранията и страха, за светлина и знание, за национално освобождение и правдини.

Той се изправя като исполин срещу една голяма империя. Съчетал блестящо революционния устрем с прозорливостта на крупен политик и дипломат, Раковски въплъщава цяла епоха от историята на многострадалната ни и непримирима народност. Идеологът на българската национална революция, забележителният демократ, си служи еднакво добре с перото на твореца и с блясъка на сабята. Неговата мисъл, че „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добродетели...“, е девиз на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волов, Захарий Стоянов, Гоце Делчев, Даме Груев, на безчет борци за свободата на Отечеството.

Днес, с пълно право можем да кажем: Хайдушкият войвода Георги Раковски е първият държавник на непризната България. Неговите кости ще лежат завинаги тук, в сърцето на града, който го роди, откърми и вдъхнови. С това се изпълнява и предсмъртният завет на великия българин: прахът му „да не се смесва с други народи“. Белокаменният Пантеон в Котел се превръща в едно от най-светлите огнища на народностния дух.

В плана на Георги Раковски за уредбата на освободена България се посочва, че на първо място трябва да са учителството, образованието, науката. На стотина крачки оттук е дървената къща на възрожденското Галатанско училище. На входната врата на школото е изписан крилат зов: „Помогни ми да те возвися!“ Ето го извора на чувството за вечност на нашата държава на духа!

Има нещо символично в обстоятелството, че Пантеонът на Раковски и възрожденците от Котел, се открива в юбилейната 1981 г. Вълнуващите проявления на синовна признателност, които характеризират и днешното тържество, са неделима част от въодушевлението, породено от паметния 13-вековен юбилей на българската държава.

Всичко драгоценно и непреходно, създадено през тези векове, е дело на народа. Познал бедност и робство, бранни битки и победи, покруса и възход, народът ни се съхрани, сътвори и запази своя свещен език, даде писменост на вси славяни.

България отстоява на това човешко вървище с мощен и несломим дух. Така крепне вечният порив към свобода и светлина. Затова ние, гражданите на нова България, пазим дълбоко в сърцата си верността към заветите на нашите славни предци, които посветиха мило и драго, мисъл и живот за свободата и независимостта на Отечеството.

Пред прага на своето 14-вековно столетие България гледа с надежда в своята бъднина. Пред нас има още недостигнати цели, но ние знаем посоката на своя път. По този път саможертвата на най-ярките синове и дъщери на Родината ще бъде нашето вдъхновение, нашият факел. Защото подобно на борбата за свобода и социална справедливост и днешното съзидание има нужда от силни хора, от чисти души, от неуморни труженици, поставили интересите на държавата и обществото пред всичко и над всичко.

 

От книга II – „ОТКРОВЕНИЯ“ на поредицата „ПРИТАЕНИ МИГОВЕ“


 

 

МУЗИКАНТЪТ, КОЙТО НИ ПРАВЕШЕ ГОРДИ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Спомен за Милчо Левиев от една втора флигорна в училищния оркестър


Връстник съм на Милчо Левиев. Не съм музикант, а химик. Свирил съм само маршове на втора флигорна в училищния оркестър. Като ученик влизах с приятелите си от махалата през оградата на Летния театър да слушаме Леа Иванова и естрадния оркестър на Емил Георгиев. Като студенти обменяхме  записи на големи джазмени като Бени Гудман, Глен Милър, Дюк Елингтън, Луис Армстронг, Ела Фицжералд и посещавахме лекторията на джаз пианиста Владко Радулов в кулоарите на Софийския университет.


С талантливия ученик на „лаПанчо Владигеров“ (така го наричахме на шега) Милчо Левиев се разминахме. Когато започнах работа като асистент във ВИХВП- Пловдив, Милчо Левиев вече поемаше Биг бенда на БНР в София (1962-1966 г.). Не съм сигурен дали сега или преди 55 години Пловдив е бил по-истинска европейска столица на културата. Пловдивската филхармония, отначало под диригентството на вундеркинда Месру Мехмедов, а след неговата ранна смърт, на изключителния Добрин Петков, Пловдивският драматичен театър и кръгът от художници и архитекти около брата на Милчо Йоан Левиев, създаваха оправдано самочувствие на всички, които живееха и работеха в града под тепетата. Пловдив не остана и без джаз формация. Наближаваше Хелзинки-75 и през 1974 г. към Пловдивската филхармония се присъединиха „Бели, зелени, червени“, които в продължение на 10 години бяха едно от лицата на българския джаз по света.

Милчо Левиев се премести  окончателно в София през 1965 г., затова и първата му формация се наричаше „Джаз фокус-65“. Идеята беше на Любен Борисов (Камилата). Другите бяха: Милчо Левиев (пиано), Петър  Славов (барабани) и Симеон Щерев-Банана (флейта). Властта не беше във възторг от популяризирането на джаза и музикантите бяха принудени да прибегнат до хитрост като в България формацията  нарекоха само „Фокус-65“. Помощта на Радой Ралин бе решаваща и кратките добавки към кинопрегледите „Фокус“ с музиката на Милчо Левиев, се радваха на изключителен зрителски интерес, защото даваха възможност за метафори и косвена критика на тоталитарната система.

Дойде и първото международно признание за българския джаз. В 1967 г. „Джаз фокус-65“ спечели неочаквано и за самите музиканти Наградата на критиката на джаз фестивала в Монтрьо. Последваха 100 концерта в Германия и… само 3 в България. Цензурата стигаше дотам, че задължаваха солистите на  „Фокус-65“ да изпълняват вокалите на английски пред българска публика на Слънчев бряг.


Ако се свири джаз, то да не бъде български. “Обидно за държавата“ би казал ген. Лебед (Русия), който приживе, също като Милчо Левиев, беше чепат характер. Навършил Христова възраст (на 33 г.) в 1970 г. М. Левиев, за когото джазът беше преди всичко свобода, напусна Родината и заживя като свободен творец там, където тази музика беше религия - в САЩ.

За световното признание на Милчо Левиев са писали и трябва да пишат  други хора, които се занимават с музика. Бих искал да припомня три мои неочаквани срещи с големия музикант, за които малко се знае.

1980 г.  След 10 години в емиграция, с ходатайството на Людмила Живкова, Милчо Левиев пристигна в София и взе участие в концерт в зала Универсиада. Беше изключително преживяване. Милчо свири последен и се разотидохме след полунощ. На пианото импровизираше майстор на джаза, който се смяташе повече за българин, отколкото за евреин, разкрепостен и най-важното  - освободен от нещата тежащи на много от слушателите. От време на време той отпиваше вода от едно шише и се шегуваше. Няма да забравя как Милчо описа отзивите в Лос Анжелис за първата му плоча, започваща с мелодията на непреводимата на английски „Полегнала е Тодора...“: „Нарекох плочата, за да бъде все пак нещо понятно на американците, „Сладка питка“. Среща ме един мой приятел и ми казва: „Не знам какво е „сладка питка“, но звучи добре. А аз му викам: „Как няма да звучи добре? Особено ако направиш грешката“. Такъв хумор сега вече не впечатлява. Ефирът на чалгарите е пълен с цинизми, но тогава беше недопустимо някой да си позволи тази малко дебелашка шега пред препълнена зала.

Дойде 1990 г с първите демократични избори за ВНС. За разлика от другите райони на София, в които кандидатите на СДС спечелиха още в първия тур, на мен, в р-н „Червена звезда“ (сега „Изгрев“), ми се наложи да продължа. Тогава,  в седмицата между двата тура на изборите, направихме един митинг пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. Там, за първи път, видях прочутия музикант отблизо. Милчо Левиев беше дошъл да помогне на СДС заедно с няколко тъмнокожи стринки, които пяха госпели, а ние, двамата, теглихме по една реч за демокрацията. „Къде са победителите в изборите? – попитах аз. - Защо не празнуват по улиците? Това  говори, че СДС може да има още депутати във ВНС от София.“ Софиянци се радваха, че прочутият музикант е сред тях. Възбудата ми беше силна и не си спомням какво каза на хората Милчо, но ми допадна, че въпреки че беше патил от комунистическата държава, от него не бликаше злоба. Големият му талант го беше направил космополит, издигайки го над неприятностите от миналото и желанието за реванш.

За последен път видях отблизо маестро Левиев пак през 1990 г. в резиденцията на американския посланик Сол Полански. Бяхме поканени по някакъв повод като лидери на опозицията и на сдруженията в Съюза на демократичните сили. Сред поканените се оказа и Милчо Левиев. След разговори на тема демокрация маестрото седна на пианото и каза непринудено: „Ще свиря по ваше желание. Казвайте какво желаете!“ За щастие, когато дойде моят ред си спомних, че неотдавна бях слушал част от предаването на Уилис Кановер „Time for jazz“ (VOA), посветено на популярния композитор на песни Ървинг Бърлин. Чак след това разбрах, че то е било по повод на неговата кончина на 22 септември 1989 г. (на 101 години). Пожелах Милчо да изпълни някоя от неговите мелодии. И той с усмивка веднага започна. Вътрешно бях много горд от попадението си. Но в същото време бях изумен от  паметта и импровизациите на маестрото.

Пак след много години разбрах, че Милчо Левиев е разработвал  специално джаз импровизации на безсмъртните мелодии на Ървинг Бърлин (роден в Сибир), без песните на който не е минавала нито една Коледа през ХХ век в Съединените щати. Всъщност е нямало нищо случайно. Когато попитали Милчо Левиев дали е пращал своите импровизации на другия велик  евреин, той с чудесното си чувство за хумор отвърнал: „Не исках да го тревожа, защото е вече на възраст“.

Дон Уилис, с когото Милчо Левиев работи дълги години в L.A., e казвал, че с пианото той може да направи всичко. Аз съм наблюдавал как маестрото импровизираше. Той правеше едни движения с уста, сякаш говореше на пианото като на приятел, който му се доверяваше напълно и му позволяваше да свири на него както отвън, така и отвътре, докосвайки най-тънките му струни.

Понякога слушам неговата невероятна импровизация на „Imagine“ на Джон Ленън. Имам чувството, че основната тема е като пътуващ конски впряг, от който в един момент се освобождава жребец, препуска на воля по ливади и хълмове, след което се завръща доброволно и заема мястото си във впряга, за да продължи по избрания път. Това не може да се направи от обикновен музикант.


Не разбирам тези наши сънародници, които упрекваха Милчо Левиев, че се е заселил в Солун и, че след 40 години в Америка, се смяташе колкото българин, толкова и американец. Нека се опитат да кажат това пред Теодоси Спасов, с когото двамата направиха най-внушителните импровизации на нашите фолклорни мотиви. Все едно да обвиняваш друг талант - Филип Киркоров, че е заминал за Русия и е направил кариера там. На подобни персонажи е достатъчно да се пусне „Рапсодия Вардар“ в изпълнение на маестро Левиев, за да замълчат и да се засрамят.

В заключение искам  да завърша с думите на Венци Мицов: „Никога не се запознах с него. Но музиката му беше част от гордостта ми, че съм българин.“


 


Страница 1 от 319