Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 31 - 4 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 32 - 11 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 33 - 18 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 34 - 25 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 8 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 15 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 2 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 9 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 7 - 16 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 8 - 23 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

QUO VADIS, АМЕРИКА?

Е-поща Печат PDF

Залезът на една империя


Какво казва на света едно интервю на Доналд Тръмп от преди тридесет години, за принципите и ценностите, в които той вярва и защитава?


Тридесет дни след провеждането на редовните избори за президент на Съединените щати, милиони хора по света недоумяват какво се случва с неоспоримия и признат лидер на планетата, с най-могъщата и богата страна в света, с глашатая и бореца за демокрация, който десетилетия наред се изживяваше като Гръмовържец и творец на най-новата човешка история и вършител на човешките съдби? Но за разлика от Спасителя, той не се завръща в горящия Рим, за да е редом със страдащите и онеправданите, а продължава да търси в агонията си "спасителния пояс" на демагогията и двойните стандарти, за да продължава с наслада да се отдава на животинската си страст към хегемонична власт, пари и удоволствия!

Светът през третото десетилетие на ХХI век се очертава да бъде арена на глобални катаклизми, цивилизационни сблъсъци и гениални решения за излизане от перманентната безизходица, продължаваща вече десетилетия. Всяка криза, малка или голяма, винаги е резултат от повърхностен анализ на същността на протичащите хаотично процеси, особено в условията на неолиберализъм и хиперсвободна пазарна икономика. Планетарната напаст-пандемия Ковид-19 се превърна освен в невиждана човешка трагедия, но и в катализатор за ускоряване на дълго подтискани и демагогски прикривани разрушителни процеси в сферата на политиката, икономиката и етиката, в отношенията между хората в развитите и развиващите се страни по света.

На есенната сесия на МВФ бившият ръководител на Bank of England Мървин Кинг констатира, че световната финансова система неумолимо се движи към своя Армагедон, който ще погребе и демократичната пазарна икономика. При това, отбелязва Кинг, капитаните на световните финанси действат като "сомнамбули", без да знаят какво трябва да се прави и продължават неограниченото печатане на пари, които хвърлят в бумтящата световна "пещ". Иначе казано, човечеството е изправено пред обстоятелството да стане свидетел на гибелта на капитализма като обществено-икономическа формация. И за разлика от краха на съветския геополитически проект, този крах ще бъде много по-разрушителен и болезнен. През 1991 г. рухна една трета от световната икономика, но останалата икономика на света успя да минимизира негативните последици за себе си, главно чрез бруталното завземане на новоосвободилите се пазари.

Докато днес в "пламъци" е целият свят!

Президентските избори в САЩ, на фона на управленската несъстоятелност за справяне с пандемията, разкриха пълната деградация на американския политически модел и функционирането на прехвалените и насаждани по целия свят "демократични" правила и норми на американския начин на живот и поведение. Каквото и да говорим, но републиканецът Тръмп и демократът Сандърс вървяха към властта по традиционния за Америка начин - през праймериз, където се бориха с ненавиждащите ги в собствените им партии кланове, босове и функционери. Тръмп се пребори, но Сандърс не успя, въпреки че и двамата имаха подкрепата на реални американски избиратели, които ги обичат, вярват в тях и приемат добре формулираните им идеи и програми.

Но "корпоративна Америка" ги ненавиждаше. Защото те, и най-вече Тръмп, не се поддаваха на контрол. Така 45-ят американски президент се превърна в екзистенциална заплаха за финансовите властелини на света, за собствениците на "Туитър", "Гугъл", "Фейсбук", "Майкрософт", "Амазон" и за "дълбоката държава", които заложиха всичко, за да спечелят технологичните компании, големите банки, медийните барони, несменяемата бюрокрация – "вашингтонското блато", класата на милиардерите, но не и демокрацията. Пирова победа за сметка на морала, на честността, на традиционните ценности и вярата в доброто и в ущърб на национално отговорните предприемачи и търговци, на работниците, на правото на хората и държавите по света да имат собствен избор за развитие. Всичко ставащо в Америка днес прилича на

победа на олигархията

т.е. на тези, които винаги са считали и считат, че те трябва да командват еднолично света и да бъдат главните, те действително отново са главните! И какво донесоха на човечеството за годините на своето господство властелините на света?

Революции, войни, благоденствие за избрани нации, заговори, преврати, пандемии, глад, тероризъм, тотално следене и контрол, фалшив морал, фалшиви пари и фалшива демокрация с една единствена цел – абсолютна и изключителна власт, несметно богатство и безкраен хедонизъм!

През 1944 г., с решение на Бретън-Уудската международна конференция, 44-те страни се договарят американските долари да станат всеобщо платежно средство и резервна валута под наблюдението на Международния валутен фонд. През 1971 г., когато "зеленият гущер" повсеместно и безвъзвратно става задължителен атрибут на всяка международна търговска сделка като стойностен еквивалент на произведените стоки при международното разделение на труда, американското правителство решава да се откаже едностранно и недобросъвестно от златното покритие на долара – 35 щ.дол. за тройска унция. Така американските долари се превръщат във

фалшиви, необезпечени пари

без стойност, печатани в огромно количество от ФРС. Само с това можем да си обясним невероятните 10,8 млрд. долара, похарчени за избирателната президентска кампания-2020, сума с 50% повече от тази през 2016 г., която е и рекорд в американската история. За да може реално да си представим, какво означава това, изчисляваме, че един милион български пенсионери с месечна пенсия от 250 лв., с такива пари могат да получават пенсията си цели пет години и осем месеца! Фалшивите пари чрез спекулации, финансови деривати и манипулации, създават невероятните финансови пирамиди от 277 трилиона щ. долара световен дълг, натрупан през годините от държавите, корпорациите и домакинствата. "Количествените смекчавания" и "въртолетните пари", особено по време на световна пандемия, освобождава определени "симпатични" държави, банки, корпорации, от лошите и необслужвани кредити. В ерата на президента Байдън ще се приложи и ново ноу-хау: ден преди изборите, на 2 ноември т.г. Световния икономически форум (СИФ) обнародва нов проект: "Рестартиране дневния ред на бъдещето: разрушаване и обновяване на света след COVID-19". Великото "рестартиране" предполага кредитна схема, чрез която ще бъде опростяван целият  личен дълг на гражданите при условие, че предадат всичките си активи на административен орган или агенция, например МВФ. Проектът на СИФ ще е под егидата на ООН, а срокът за неговото изпълнение е 10 години - 2021-2030 г. С други думи казано, човекът попаднал под "грижите" на авторите на новия проект,

няма да има никаква собственост,

а следователно и никакви проблеми, което ще го направи щастлив, защото той ще бъде обезпечен с всичко необходимо, но в обема, който му определи системата. Съвсем не е случайно, че на 4 април т.г. директор-разпоредителят на МВФ Кристалина Георгиева обяви, че за справяне с кризата в резултат на пандемията Фондът е готов да предостави 1 трилион ам.дол., които са негов резерв в случай на война. В това се състои силата на фалшивите пари – първо те правят зависим, а след това ти предлагат да те направят "независим", но под контрола на административен орган! За да работи безотказно системата, мозъците трябва да са промити, изборите да са "нагласени", да се убиват президенти и свидетели, но тя, системата, винаги да е главната сила на планетата!

Фалшивите пари раждат и фалшив морал.

В разделена Америка той вече е доминиращ, и разрушавайки с присъщия на тази нация размах, американската мечта пред очите на целия свят. Ето един пример за мащаба на морална деградация в американското общество днес. На мястото на починалата през октомври т.г. съдия във Върховния съд на САЩ, 87-годишна Рут Бейдер Гинзбург, президентът Тръмп предложи 47-годишната Еми Кони Барет. Вярваща католичка и майка на седем деца, две от които приемни от остров Хаити, мисис Барет е истинското въплъщение на осъществената американска мечта – професор по право, обичана от студентите си, щастливо омъжена, получаваща 220 хил.долара годишна заплата като член на федералния Апелативен съд, тази успяла жена постига всичко в живота благодарение на собствения си труд. И вместо "демократичните" средства за масова информация в САЩ да разказват за предложената кандидатка като пример за подражание за младото поколение, върху нея се изсипва море от ненавист и злоба, представяйки я като религиозна фундаменталистка, заклет враг на феминистките и сексуалните малцинства, скрит противник на абортите, еднополовите бракове и даже на „тоалетните” трансджендъри. И това се случва само заради това, че е предложена от президента-републиканец Тръмп за високия пост! Но за разлика от много политици с демократична ориентация, нейната репутация е безупречна: тя не е пушила марихуана като Барак Обама, не е нарушавала съпружеската си вярност като Бил Клинтън, не е използвала секса с женен мъж, за да успее в кариерата си като Камила Харис. В развихрилата се "война" за престижния пост американците със собствените си ръце взривяват традиционния си морал и етиката, градени от векове: "американската мечта", равните права за жените, култа към личния успех, меритократията (само достойни хора да заемат властови позиции в държавата - б.а.).

Президентските избори в САЩ – 2020 г. ще останат в историята като

най-големия провал на демокрацията.

И пред очите на целия свят превърнаха Съединените щати в империя на двойните стандарти и задкулисието. Многото пари, макар и фалшиви, са хранителната среда за умело и въздействащо потъпкване на закони, правила и традиции.

Театърът с няколкомесечни социологически прогнози за „огромното преимущество на Байдън пред Тръмп”, 106-те милиона души, гласуващи по крайно нетрадиционния за Америка начин по пощата, традиционните прогнозни резултати от "exit pool", разминаващи се кардинално с крайните резултати с над 15%, което е невиждано в социологията, архаичната избирателна система – това е всичко друго, но не и пряк избор на граждани. Но най-очевадното за фалшивата американска демокрация е използването на първата поправка в Конституцията на САЩ за защита на свободата на словото и печата, за тясно партийни, пропагандни цели. По "най-демократичен" начин преобладаващата част от американските СМИ преминаха чертата, отделяща журналистиката от грубата пропаганда. Правилото в обективната журналистика е, че „първо се съобщават фактите, а след това те да се коментират” и „само в пропагандата се практикува оценката на казано или за събитие да измества самия факт”. В нощта на изборите и в дните след това, американските граждани не виждаха и не чуваха какво казва президентът Тръмп, но ги уверяваха от екраните и социалните мрежи, че той лъже! Не бе възможно да се чуе какво казва адвокатът на Тръмп Джулиани, но се показваше и се и разказваше за струйката боя за коса, която се стича по лицето му! Маститите коментатори не говореха за нарушенията на изборите, но уверено заявяваха, че всички обвинения са без доказателствени. И на финала, ние няма да чакаме резултатите от решенията на съдилищата и повторните преброявания, а ви казваме кой е новият президент на САЩ! Ние го назначаваме! Ние сме тази власт, не четвъртата, а единствената!

Венец на "демокрацията" в Новия свят,

За пръв път в историята на американските президентски избори, образец 2020 г., страната стана арена за разгръщането на "цветна революция" по методиката на проф. Джин Шифт, заимствана от неговата книга "От диктатура към демокрация". В приложението на книгата има изброени 198 форми и начини за атака на действащата власт и гражданския мир в "диктаторските" държави. Нека си припомним, че те бяха успешно приложени преди това в България - 1996/97 г., в Сърбия - 1996/99 г., в Грузия, Киргизия, Египет, Либия, Украйна...

Ето някои от препоръчваните форми: „32. Подигравки с официалните лица. 63. Обществено неподчинение. 122. Литература и речи с призиви за съпротива. 140. Укриване, бягства и изготвяне на фалшиви документи. 176. Блокиране на пътища. 177. Безкрайно произнасяне на речи. 185. Политически мотивирано печатане на фалшиви пари. 194. Разобличаване и разкриване на секретни агенти на службите.”

Никъде обаче в методиката на проф. Шифт не се говори за подготовка и използване на щурмови отряди срещу полицията и гражданското население така, както това се случи в Америка. Цялата 2020 г. в САЩ се провеждаха улични сблъсъци на полицията с отрядите на Антифа и BLM. Общественото мнение се подготвяше, че при определена ситуация на улиците и площадите в Америка ще има тежко противопоставяне между гражданите и полицията. В същото време, чрез СМИ, полицията непрекъснато се атакуваше, вкл. и с решения за спиране на финансирането на полицейските подразделения. След като фалшификациите успяха и Байдън обяви, че е спечелил изборите, щурмовите отряди не бяха задействани, но тази възможност остава.

Какви са тези организации?

Според официални открити източници BLM опосредствено се финансира от Демократическия алианс – клуб създаден през 2005 г. за "изграждане на демократично общество" в САЩ (под това понятие американския политически лексикон подразбира подкрепа за сексуалните малцинства и цветнокожите). Този клуб първоначално се финансира от Джордж Сорос и от бизнесмена Питър Люис, а идеолог е човекът с нетрадиционна сексуална ориентация Тим Джил. Член на клуба е и милиардерът Том Стеър. Известно е, че за уличните протести и сблъсъците във Фергюсън тази година, организаторите са получавали "заплата" от 5000 долара месечно, а във финансирането на безредиците, също във Фергюсен през 2014 г., е участвала организацията Missourians Organizing for Reform and Empowerment (MORE), филиал на Association of Community Organizations for Reform Now (ACORN), чиито адвокат в миналото е бил Барак Обама!

Какви са целите на BLM?

1. Отмяна на юдейско-християнската концепция за традиционното семейство, като основна социална клетка в Америка;

2. Да се разформирова полицията и ликвидира системата от затвори;

3. Да се установи господството на т.нар. хетеронормалност ("еднополовите връзки са нормалност!");

4. Да се отмени капитализма ("свободната икономика") и да се замени с "комунизъм" (икономика, контролирана от властите).

Другата антиправителствена организация, която се появи на улиците на американските градове е Антифа. Генералният прокурор на САЩ Уйля; Бар определя Антифа като военизирано движение. Коментирайки бунтовете и погромите, организирани след смъртта на Джордж Флойд, той отбелязва, че "насилието провокирано и осъществено от Антифа и другите подобни групи е вътрешен тероризъм и ще се разглежда като такъв". Антиправителственият сайт "It’s going down", обединяващ американските Антифа и анархисти има 100 хиляди последователи в Туитър и над 30 хиляди във Фейсбук. Именно чрез този сайт се прокарваше тезиса, че Тръмп подготвя държавен преврат в навечерието на изборите, като този тезис преди това бе обнародван от групата "Проект за единство през преходния период". За да няма проблеми с властите, Антифа осъществява сливане с BLM, като левичарската идеология обединява двете организации.

Германският професор по икономика Антони Мюлер така описва движението Антифа: "След като левите си присвоиха либерализма и го превърнаха в понятие противоположно на неговото първоначално значение, Антифа също си прикачиха лъжлива терминология, наричайки себе си антифашисти, фактически те станаха авангард на фашисткото движение. Врагът на това движение не е фашизма, а свободата, мира и прогреса". IV-ят (троцкистки) Интернационал поддържа връзки с движението Антифа, с което търси идеологическо родство. "Новото антивоенно движение трябва да бъде антикапиталистическо и социалистическо, защото не може да има сериозна борба против войната без да се води борба против диктатурата на финансовия капитал и икономическата система, която е основна причина за милитаризма и войната" – се казва в заявление на международния комитет на IV-я Интернационал, който през юли 2017 г. помагаше да бъдат мобилизирани над 100 хиляди антиглобалисти и Антифа активисти за протести по време на срещата на Г-20 в Хамбург.

Новият червен телефон

Джоузеф Байдън в качеството си на 46-я президент на САЩ ще бъде принуден да се съобразява с лявата вълна, чиито представители в Демократическата партия Бърни Сандерс и Елизабет Уорън се представиха много силно на предварителните партийни избори. Твърде вероятно е те да намерят място в новото правителство на САЩ. Не е случаен и фактът, че Владимир Путин в едно от изказванията си след изборите в САЩ неочаквано си спомни, че е бил "редови, но като цяло – идеологически член на КПСС. Все още харесвам много от тези ценности на левия характер". А на въпрос за бъдещите отношения на Русия със Съединените щати руският лидер отговаря: "В целия Съветски съюз имаше огромни портрети на члена на Комунистическата партия на САЩ и активистка за правата на афроамериканците Анджела Дейвис.... Затова ни се струва, че е нещо, за което можем да говорим и, което представлява поне някаква основа за взаимно разбирателство“. Дали пък лявото няма да се окаже новият "червен телефон" за връзка между Китай, РФ и САЩ?

В документ, публикуван от предизборния щаб на Байдън четем, че "през първата година на своето управление, президентът Байдън ще организира и ще бъде домакин на

среща на върха за демокрация,

за да поднови духа и споделената цел на нациите от Свободния свят". На тази среща ще се даде приоритет за постигане на резултати в три области:

(1) борба с корупцията;

(2) защита срещу авторитаризма, включително изборната сигурност;

(3) насърчаване спазването на правата на човека в собствените им страни и в чужбина.

Друга задача, която ще решава новоизбраният президент ще бъде призоваване технологичните корпорации и гигантите в социалните медии, да поемат свои собствени ангажименти като признаят собствените си отговорности и непреодолим интерес за запазване на демократичните общества и защита свободата на словото! Явно, случващото в САЩ по време и след изборите, е стреснало победителя до такава степен, че той иска веднага да се застрахова срещу подобни действия срещу самия него в бъдеще! По всичко изглежда, че финансовите властелини на света ще направят опит да се върнат на пътя на глобализацията и еднополюсния свят, реанимирайки доктрината на Бил Клинтън "Третият път".

Феноменът Доналд Тръмп

Когато анализираме резултатите от президентските избори в САЩ задължително трябва да си спомним думите на руския президент Путин, казани през 2017 г. и базиращи се на най-дълбоко познаване и ползване на обективна информация за процесите, протичащи в американското общество на съвременния етап: "Аз вече съм общувал с един президент, с друг президент, с трети президент – президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо? Защото е много силна властта на бюрокрацията. Човекът са го избрали, той идва със свои идеи, но при него влизат хора с куфарчета, добре облечени, в тъмни, като моите костюми, но не с червени вратовръзки, а с черни или тъмносини, и започват да обясняват, какво трябва да се прави и изведнъж всичко се променя. И така върви от една администрация към друга."

Да, това е истината! Тези, същите представители на американската "дълбока държава", отиват  и при немския канцлер, и при другите представители на победените държави - японския премиер, италианския министър-председател, ръководителите на бившите соц. страни и също им нареждат какво да правят. Но при Доналд Тръмп не успяха, защото той е самобитен, извън политиката, сам е направил себе си милиардер и широко скроен човек. Автор и съавтор е на над 20 книги, водещ на популярно телевизионно шоу, много успешен бизнесмен, обичан от обикновените хора-работяги там, където е строил гигантските си комплекси, небостъргачи, казина и голф-игрища. Той разказа и показа на Америка онази истина, която тя трудно ще преглътне и забрави. На избирателите на Тръмп, а това са над 73 милиона американски граждани, вече ще им бъде много сложно да живеят в атмосфера на тотална лъжа, в страна, изплашена и разочарована, където едната половина искрено ненавижда другата и за първи път, поглеждайки се в огледалото на реалността, ще мечтае за момента, когато ще може да строши това огледало. В тази страна единственият елитен консенсус, проявен в периода на президентската кампания – 2020 в САЩ, бе дистанцирането на целия политически истаблишмънт от Донълд Тръмп, с изключение на няколко американски конгресмени от Републиканската партия. Ексцентричният милиардер така и не стана системен политик, но той не успя и да трансформира системата, пресушавайки "Вашингтонското блато". Тръмп бе първият президент на САЩ, когото така масово бе предаван от назначавани от самия него чиновници и, когото масово ограничаваха и изтриваха в социалните мрежи. И понеже Доналд Тръмп постепенно, но уверено се превръща в знаме за много американци и обикновени хора по света, не е лошо да се върнем назад в годините и да прочетем какво ни казва един 43-годишен милиардер, успял в живота и бизнеса, за да се убедим, че всичко, което прави и говори днес Доналд Тръмп, е дълбоко премислено през години и не подлежи на ревизия.


 

АЗ ИМАМ СЪВЕСТ!

Е-поща Печат PDF

През март 1990 г. сп. “Playboy” публикува голямо интервю на журналиста Глен Пласкин с придобилия огромна популярност в САЩ строителен предприемач Доналд Тръмп. Предлагаме една малка част от отговорите му, които показват, че житейските принципи на 45-я президент на Съединените американски щати почти с нищо не са се променили за изминалите 30 години:


„Г. П. Имате ли чувство за вина пред хората за своето богатство?

Д. Т. То не ме парализира, но имам такова чувство. Аз чувствам някаква вина. Аз живея добре, на мен ми харесва и аз знам, че много хора живеят по-лошо. Аз имам съвест. Аз създадох благотворителен фонд; жертвам големи суми. Аз мисля, че хората уважават това в мен. Аз сам съм създал тази компания и работягите го разбират. Но богатите хора не ме обичат, защото те искат всичко за себе си.

Г. П. Вие алчен ли сте?

Д. Т. Не мисля, че съм алчен. Ако бях, нямаше да жертвам нито цент. Аз издържам голямата ледена пързалка “Women-ring” в Ню Йорк; раздавам всичките си приходи от продажбата на моите книги. Всяка година отделям милиони за благотворителност. Ако бях алчен....

Г. П. Как постъпвате, за да запазите добрите си отношения с подчинените?

Д. Т. Всяка сутрин се разхождам по атриума в “Тръмп-кулата” в Ню Йорк.... Там всичко е прекрасно, просто сияе. Аз слизам и правя забележки на служителите, без да се заяждам. Искам всичко да е идеално. Участвам във всичко. Държа се дружески и с портиерите, и с камериерките в “Плаза” и в “Гранд Хайят”. Умни, на пръв поглед хора ме питат защо въобще разговарям с портиерите и камериерките, а аз не вярвам на ушите си – та това са хората, на които всичко се крепи. Ако ме харесват, то те ще работят все по-добре ....и аз ще им плащам също добре.

Г. П. Каква е ролята на Вашето его, когато правите бизнес и се наслаждавате на своята популярност?

Д. Т. Всеки успешен човек има огромно его... Няма нищо лошо в това. На хората им е нужно его, то е нужно и на цели нации. Аз мисля, че е необходимо. Нашата страна трябва повече да обича сама себе си, иначе ще продължават да ни обират т.нар. съюзници: Япония, ГФР, Саудитска Арабия, Южна Корея... Те мислят много повече за себе си отколкото за нас. Управляват огромна машина за правене на пари, която са изградили на наш гръб. Тяхното производство е по-добро от нашето, защото ние им помагаме. Целият свят ни се смее – ние губим 150 милиарда годишно, година след година, защитавайки богатите страни и не получавайки нищо в замяна. Ние защитаваме страните, които без нас биха изчезнали от лицето на Земята за 15 минути. Нашите “съюзници” печелят милиарди за наша сметка.

Г. П. Вие купувате цели страници в най-големите вестници, където помествате Вашето мнение за външната търговия на САЩ, но и да защитавате смъртното наказание. Защо?

Д. Т. Аз изпитвам ужас като виждам как нашата страна се сгромолясва в пропастта. Ако искаме да върнем законността и спокойствието на нашите улици в градовете, трябва ни смъртно наказание и силна полиция. Получих 15 хиляди писма с подкрепа, когато написах това за смъртното наказание и само десетина от несъгласни.

Г. П. Какви са Ви впечатленията от Съветския съюз?

Д. Т. Не съм впечатлен. Цялата система е просто една катастрофа. Там скоро ще има революция. Всичко върви натам - демонстрации, протести. Русия се понесе към дъното и правителството го разбира. Моята претенция към Горбачов е, че той е твърде слаб.

Г. П. Вие предпочитате твърдата ръка на Китай?

Д. Т. Китайците почти се бяха провалили, когато студентите излязоха на площад “Тянанмън”. Но след това проявиха жестокост -  чудовищна – но смачкаха протеста със сила. Това е пример за ползата от силата. А нашата страна сега изглежда слаба.... Целият свят плюе по нас.

Г. П. А защо е слаб Горбачов?

Д. Т. Аз мисля, че него ще го свалят – той показва невероятна слабост. При тях внезапно – за пръв път в историята – започнаха миньорски стачки, тръгнаха навсякъде. Ще свърши с революция. Въпреки това Горбачов го хвалят като „забележителен политик” – и трябва да продължават да го хвалят. Само така той ще разруши СССР. Но неговата слабост и тази на приятелите му, ще им коства това, което най-много обичат – загуба на работата си.

Г. П. Понякога звучите като кандидат за президент, който ухажва избирателите?

Д. Т. Аз не искам да бъда президент. Моят фонд помага на много хора, но аз няма да гоня “синята птица”.

Г. П. Но ако я подгоните, в коя партия бихте се чувствали най-добре?

Д. Т. Ако се кандидатирам, аз бих победил като демократ, а не като републиканец. Не защото съм либерал, напротив, аз съм консерватор. Но работягите биха ме избрали. Те ме харесват. Когато ходя по улиците, таксистите ми махат за поздрав с ръка и крещят.

Г. П. Какво най-напред би направил президентът Тръмп, влизайки в Овалния кабинет?

Д. Т. Много неща. Бих показал, че не сме слабаци. Бих въвел данък за всеки “Мерцедес-Бенц”, внесен в страната, за всички японски стоки. И едва тогава бихме имали прекрасни съюзници.

Г. П. Вие считате Джордж Буш за недостатъчно твърд?

Д. Т. Аз харесвам Джордж Буш. Винаги съм го поддържал и ще го поддържам. Но не съм съгласен с неговите думи за по-добра и тиха Америка. Аз мисля, че ако нашата страна стане още по-добра и тиха, то тя просто ще изчезне. Аз считам, че от наша страна външнополитическите преговори трябва да се водят от представители на деловите среди – такива като Карл Айман или Рос Перо – тогава целият свят би ни зауважавал.

Г. П. Какво е мнението на президента Тръмп за бъдещето на света в по-далечна перспектива?

Д. Т. Аз мисля за бъдещето, но не бих искал да го описвам. Всичко може да се случи. Но това, за което мисля, е ядрената война. Аз винаги съм я обмислял. В моя свят ядрената война е важен елемент. Това е най-голямата от възможните катастрофи, най-голямата опасност за света – и никой не я обсъжда в детайли. Това е като с болестта – никой не вярва, че ще се разболее, докато не заболее. Никой не иска да говори за това. Аз считам, че е най-голяма глупост хората да вярват, че ядрена война няма да има, защото, видите ли, всички знаят, колко тя е разрушителна. Но това е пълна глупост.

Г. П. И какво би направил президентът Тръмп в този случай?

Д. Т. Той би се уповавал на превъзходство във военна сила. Не би се доверявал на никого. Той не би се доверявал нито на руснаците, нито на нашите съюзници. Би довел арсенала до съвършенство и лично би вникнал как всичко това работи. Проблемът е и в това, че ние защитаваме най-богатите страни на Земята, безплатно... И целият свят ни се смее, гледайки, как защитаваме Япония.

Г. П. Почакайте. Ако смятате, че обществото споделя Вашите възгледи и, че Вие ще се справите с работата, защо не се кандидатирате за президент?

Д. Т. Аз бих се справил най-добре от всички, или поне не по-лошо от останалите. Но се надявам, че Джордж Буш ще се представи от най-добрата си страна.

Г. П. И вие категорично не желаете да бъдете президент?

Д. Т. Аз не желая да бъда президент. Аз съм уверен в това на сто процента. Аз ще променя мнението си само тогава, когато видя, че моята страна отива по дяволите.”

Тридесет години по-късно, в края на своя мандат, Доналд Тръмп ще се бори до последно, за да докаже, че изборите са фалшифицирани

и, че той е избраният 46-и президент на САЩ. Но едва ли би успял срещу лавината, която се е втурнала срещу него. Знае, че с тази поредна негова битка работи за бъдещето, защото “тръмпизмът” става идеология на милионите по света. И Тръмп не се отказва “да направи Америка отново велика!”, въпреки сегашния залез на империята!

 

25 ноември 2020 г.

 

ОБРАЗЪТ НА БЪДЕЩЕТО

Е-поща Печат PDF

Януарските тезиси на Путин за “Невашингтонски консенсус”


Защо когато хората обмислят собствените си житейски  планове и градят стратегии за справяне с връхлетелите ги проблеми и трудности,   полагат огромни усилия действията и мислите им да бъдат винаги  обективни и верни, за да ги водят  до най-добрите за тях и техните близки резултати? Когато разсъждават  за чужди  хора, за общество, за държавата като цяло, то тази обективност и грижа за просперитет някак си изчезва  и остава да преобладава  конформизмът т.е. стремежът за приспособяване към силния на деня или  към удобното за самия себе си решение. Къде остава  здравомислието, обективното и  вярното, опиращо се на народностни  традиции, на уроците на историята  и на  проверените от  практиката процеси и експерименти? И най-важното  – защо мнозинството от хората, когато става дума за нещо извън тях и извън  техните лични интереси, гласуват доверие само на красивите думи и вярват само на това, което им се иска да чуят, особено ако е свързано с пари, власт и удоволствия?

Краят на „Третия път”

Отговорът вероятно е следният: с раждането си, следвайки най-силния първосигнален инстинкт за самосъхранение, човекът  започва да изпитва страхове –  страх от болест, старост и смърт; страх от бедност и загуба на работа; страх от критика; страх от загуба на любовта на близките, на любимия човек, на хората... Тези страхове сковават разсъдъка и съзнанието и той  започва да търси собственото си  спасение извън себе си, т.е. "хомо сапиенс" става клиент и жертва на онзи, който му втълпява с лъжа и измама, че ще му реши проблемите и ще го изведе до "обетованата земя"!  Така се родиха домораслите местни "месии",  независимо че са бивши посредствени  философи, историци и  адвокатчета, гастарбайтери,  величия в изгнание или обикновени борчета,  пожарникари и физкултурници! Политолозите нарекоха  този процес гигантска  "демагогия", а знаещите и препатилите определиха  тези "дейци" на прехода  като  мошеници и лицемери. Началото на края на това болно общество обаче настъпи, когато финансовите и медийни  властелини на света, започнаха да крият и маскират  истината  чрез "фейк нюз" и "пост-истини", налагайки ги като доминанти в  общуването между  хората и превръщайки  фалшивите пари, фалшивия морал и  фалшивата демокрация в  мечта и  цел в живота на милиони млади хора. Случващото се в САЩ през последните години е крещящото доказателство за тоталната деградация на мощно рекламирания  като единствен и правилен  в цивилизационното развитие на човешката цивилизация "Трети път" на Бил Клинтън, появил се след "Краят на историята" на Фукуяма!

Раждането на бандитския капитализъм

Така  през 1989 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, се роди  "Вашингтонският консенсус", постигнат с единодушието на Международния валутен фонд, Световната банка, Министерството на финансите на САЩ, фондация „Херитидж”, института „Брукингс” и Федералната резервна система за "спасяване" на  "обременените от кризи развиващи се страни", превърнат в стандарт и програма за действие за садистично разрушаване на реално съществуващата  и грижеща се за населението на съответните държави социалистическа система. В България той се приложи във вид на "Програмата Ран-Ът". Но още през 1999 г. нобеловият лауреат, американският икономист Джоузеф Стиглиц, на конференция на СБ във Вашингтон заявява, че  не е трудно да се раздаде държавно имущество, особено на приятели, роднини, партийни симпатизанти или срещу комисионни. Ако приватизацията се прави непрозрачно, ако е съпроводена с постоянни скандали, ако липсва пазарна инфраструктура, ако имуществото се продава (или подарява!) на съмнителни субекти, трудно ли е още отсега да се разбере, че дългосрочните перспективи на пазарното  стопанство в съответната икономика са минирани! Нещо повече, създаваните  по  такъв начин частни субекти с нови интереси, допринасят за отслабване на държавата. Чрез корупция подкопават социалния ред и тези групови интереси и техните лобита овладяват регулиращите механизми и институциите. Според Щиглиц, "Такава приватизация не създава основа за нормално пазарно стопанство и има лесно предвидими негативни последствия за бъдещето."

През 1997 г., главните икономисти на Световната банка и ЕЦБ правят заключението, че изминалото десетилетия потвърди още нещо: обществото, в т.ч. и икономиката, не търпят вакуум.

След като държавата не можа и не пожела да създаде подходящи пазарни институции  и без това голямото неравновесие  в едва начеващите стокови, трудови, информационни и финансови пазари, се засили още повече и управленският вакуум бе запълнен чрез неофициална институализация. Вместо нормален пазар се появи "бандитски капитализъм".

През април 2011 г. изпълнителният директор на МВФ Доменик Строс-Кан заявява, че "Вашингтонският консенсус", със своите опростени икономически представи и рецепти, се е провалил с настъпването на Световната икономическа криза от 2007 г. и остава в историята".

Вече през 2018 г. рокфелеровия  световен мозъчен център "Римски клуб" официално констатира в годишния си доклад, че "капитализмът се е провалил", а през декември 2020 г.  Лин де Ротшилд и папа Франциск,   създават Съюз за инклузивен капитализъм. Проф. Клаус Шваб и Световният икономически форум обсъждат въпроса за "разрушаване и обновяване на света чрез велико зануляване" на капитализма.

И какво се получава  на практика? За световния неолиберализъм  и САЩ рухването на Берлинската стена и "великата" победа в Студената война се оказаха  пирова победа! Настъпва крах, пълно поражение, многотрилионни дългове, паника и незнание какво да се прави! Отвсякъде извират  инициативи и проекти, приличащи по-скоро на димни завеси, призвани да скрият  агонията и  обречеността на "изключителните"!

И все още няма възмездие

Десетина години  преди "Вашингтонският консеснсус" да успее да хвърли примката си върху народите от социалистическата общност, Дън Сяопин измисли и създаде "китайското чудо", което изящно започна да изсмуква "соковете" на самозабравилата се неолиберална система, необходими му за превръщането на "поднебесната" в нов икономически колос, застигнал и задминал за няколко десетилетия "едноличните" глобални хегемони – Съединените щати! При това, запазвайки и социализма като обществено-икономическа формация, и силата на марксистко-ленинското учение, и ръководната роля на комунистическата партия в милиардното  китайско общество! Без шум, без социалистически интернационализъм, без износ на революция, но като пример как безкрайната капиталистическа  алчност се превръща във възможност  за умните и търпеливите да постигнат собствен грандиозен  успех и просперитет!

Влюбеният в себе си нарцис Горбачов и намиращият се в постоянно опиянение от собствената си власт, и не само от това, Елцин, станаха лесна плячка на ухажването и парите на "изключителните". Задачата, създадената от Йосиф Сталин могъща супердържава да се превърне в "бензинова колонка с ядрени ракети", бе изпълнена само за няколко години със съдействието на узрялата за "перестройка"  руска научно-техническа, политическа и творческа интелигенция, в желанието й да се възползва безконтролно и  в пълна степен от  благата и финансовите възможности на "щедрия" Запад. Така се появи "Третия път" на Бил Клинтън, водещ към еднополюсен глобален свят с  един команден център – финансовите властелини. Нов свят без идеологии,  при тотално подчиняване  на народите и под пълен контрол, с отпадане на географските  граници и морални ограничения, с компродорски наместници в страните васали, с възхвала на силата на парите, в преклонение пред силата на властта и стремежът към безусловни първосигнални удоволствия. Младите са на върха на "щастието" и емигрират. Възрастните умират от глад, студ  и в самота, а някои  се самоубиват, така и неразбрали какво се случва в иначе смисления  им живот! Тъжна и страшна родна картина!

В България тази действителност е вече  на над тридесет години! Защо? Как е възможно американските  нобеловите лауреати да обявяват  на висок глас, че  "Вашингтонския консенсус" е измама и капан за народите като нашия, а професори, доценти и научни сътрудници  в областта на икономиката, политологията и управлението, да се правят, че нищо не се е случило  и с ентусиазъм да се включат в разграбването и разрушаването на страната? И за всичко това няма възмездие!

Как е възможно един цял народ, когато по телевизията да му казват, че пенсиите ще се увеличат с 50 лв. само до март 2021 г., а след  това променят този срок, защото изборите са насрочени за началото на април с.г.,  да не се усети, че елементарно и нагло го "работят", за  да гласува за "бащицата", който се "грижи" за своя народ с чужди  пари,  връщането на които ще е  тежко бреме за децата и внуците на същите тези пенсионери. И те, зомбирани, ще гласуват, забравяйки, че в шкафчето на същия този "бащица" за  личните му нужди се намират милиони в евро и кюлчета злато, достатъчни за чувствително увеличение на пенсиите. А от екраните на телевизорите и от радиоапаратите се чуват глашатаи, които  на всеки половин час ще повтарят: "Купуването и продаването на гласове се преследва от закона!"  Паноптикум!!!

Загадката на българския преход

Тридесетгодишен неолиберален пазарен капитализъм е достатъчен срок, за да се направи обективно и професионално сравнение с онези, другите 45 години, за които казваха, че били стигали! Основната и главна разлика е, че Конституцията от 1971 г. гарантираше социалните права на всички български граждани в т.ч. правото на безплатно образование, на безплатно здравеопазване, правото на постоянна трудова заетост, правото на културен и здравословен отдих и почивка, правото на съдебна защита, лична безопасност и сигурност, защита на националния суверенитет от външни попълзновения. В съвременна България Конституцията от 1991 г. не гарантира, а декларира възможността гражданите да се възползват от права, при определени условия.  Ролята на държавата във всички области на живота днес  е минимизирана и приоритет имат личното усилие, личния интерес и личните възможности в т.ч. и силови. Цените са „пазарни”, конкуренцията е безмилостна, пазарът диктува живота и човекът се подчинява на обстоятелствата, а не обратното. С всеки изминат ден „излишните” хора стават все повече. Сключените официални граждански бракове между мъже и жени намаляват, деца се раждат по-малко. Не се създават художествени произведения, утвърждаващи вярата в доброто, в справедливостта, подтикващи към взаимопомощ, солидарност със слабите и страдащите, възпитаващи родолюбие и висока нравственост. В същото време, за да бъдем обективни и справедливи трябва да кажем, че и при социализма се вършеха много безобразия, най-вече от високата партийна и държавна номенклатура, от обслужващите я чиновници, от техните деца и роднини. Един неголям за мащабите на страната клан от "правоимащи"  живееше в друг, паралелен свят на излишества, на материална свърхзадоволеност и всепозволеност. Държавата обслужваше своя висш елит така, както не се обслужваха високопоставени западни политици и техните семейства. Недоволството от тази крещяща несправедливост на  самозабравилата се номенклатура бе и причината  милионната членска маса на БКП да не излезе на улицата през есента на 1989 г. в защита  на комунистическите идеали.

Дейността, организирана по най-добрия начин в социалистическа България и в Съветския съюз бе събирането на информация. Огромните масиви информация позволяваха не само да се планира  и ръководи цялостната дейност в държавата, но и да се следят всички процеси и настроения в обществото и да се приемат необходимите  решения. Едни от най-информирани по онова време  бяха високопоставените служители на Държавна сигурност. След 10 ноември 1989 г. съвестните и честни офицери изгориха кадровите дела на своите информатори, но някои, особено на ръководни длъжности в отделите и управленията на ДС, съзнавайки напълно какво "богатство" държат  в ръцете си, не унищожиха досиетата и дълги години, та и до днес, задкулисно дърпат конците в държавата. Това е и присъдата, и загадката  на българския преход - труден, безпринципен, под чужда диктовка, арогантен, неефективен, корумпиран, престъпен, бандитски.

И тук стигаме до известния тезис за

ролята на личността в историята

или как подполковника от Първо главно управление на КГБ на СССР  Владимир Путин съумя да види това, което хиляди около него и над него не проумяха, не видяха, не направиха, не рискуваха и измениха на съвестта си, на Родината, на своя народ и на дадената клетва, съблазнени от лукавството на Мамона!

Израснал сред обикновените хора на следвоенния период, преживял смъртоносната  блокада на Ленинград, от ранните си години Володя Путин разбира, че за да си убедителен и да те уважават трябва да си силен и настъпателен.  И той получава първите си уроците по мъжество в отбора по джудо на треньора Анатолий Рахлин. Закърмен с извиращата от всеки дом и улица на великия престолен град любов към Отечеството, юношата Владимир Путин намира най-прекия  и достоен път да служи на Родината, вливайки се в редовете на най-предания отряд от защитници на СССР – задграничното разузнаване. Естеството на дейността му е такава, че той много бързо придобива аналитични способности, отделяйки главното от второстепенното, правдивото от фалшивото, полезното от показното! Оценявайки неговите потенциални възможности, ръководителите на Външното политическо разузнаване на КГБ  насочват младия юрист към немския език и вражеската по това време ГФР. Така бъдещият президент на РФ изучава движещите се сили на зараждащото се ново "немско чудо", превърнало Федералната република в първа икономическа сила в Европа. Макар и критически настроен от позициите на марксизма-ленинзма към капиталистическата действителност, младия "боец от тихия фронт" прави първия си глобален извод, че народът на победена Германия живее по-добре от народа на победилия Съветски съюз. По-късно, през 90-те години на миналия век, изключителният проф. Анатолий Собчак ще намести представите на комуниста Путин така, че той ще подаде оставка от органите на КГБ и ще напусне редовете на КПСС, в желанието си да направи живота на своите съграждани  по-добър и сравним с този на немците от обединена Германия.

Симпатията на Путин към Германия и немския народ се забелязва в отговора му на въпроса на проф. Шваб за отношенията на РФ с ЕС, по време на заседанието на Световния икономически форум в Давос, през януари 2021 г.: "Аз лично съм запознат с позицията на изключителния европейски политически деец, бившия канцлер  Хелмут Кол, който казваше, че ако европейската култура иска да се съхрани и да бъде един от центровете на световната цивилизация в бъдеще, отчитайки всичките проблеми и тенденции в развитието на световната цивилизация, то, разбира се, Западна Европа и Русия трябва да бъдат заедно. Трудно е човек да не се съгласи с тези думи. Ние споделяме  точно  тази гледна точка и позиция... Тук е важно само едно: необходимо е подходът ни   към този диалог да е честен. Трябва да се отървем от фобиите на миналото, да се избавим от съблазънта да използваме за вътрешнополитически цели проблеми, които влачим от векове и да гледаме в бъдещето. Ако  успеем да бъдем над тези проблеми, да отхвърлим тези фобии, то нас ни очаква, безусловно, позитивен етап в развитието на нашите отношения.

Ние сме готови за това, ние искаме това да се случи и ние се стремим към това. Но любовта е невъзможна, ако само едната страна е готова за нея. Тя трябва да бъде взаимна".

Това е първият тезис за бъдещия "Невашингтонски консенсус",

който президентът Путин разви пред европейците в т.ч. и пред  българите.  Вторият бе огласен на срещата му с представителите на руски и чужди медии през февруари т.г. В отговор на зададен  въпрос, Путин сподели: "Американските лидери и министри се кълнат във  вярна служба на народ и държава върху св. Библия, където е казано, че бракът е съюз между мъжа и жената. И какво излиза? Те се заклеват и едновременно с това нарушават дадената клетва пред американския народ! Тук има много противоречия! И това съвсем не означава, че ние трябва да следваме техния пример! Всеки народ, както и всеки човек, има своя собствена съдба!...  Всеки може да осмее или оплюе всяко понятие, но чувството на патриотизъм, на любов към Родината, е сърцевината на бъдещето. Защото ако не обичаш Отечеството си, ако се отнасяш към него пренебрежително, плюеш на историята си, на своите "старци", които са нашия велик ориентир, ако унищожаваме техните постижения, то това означава,че не вярваме в собственото си бъдеще... Русия има безкраен генетичен код, основан на кръвосмешение, казано по народному. И това е така, защото се основава на запазването на междунационалното  и междуконфисионалното единство, уважавайки всеки човек, който живее на тази територия. Така че всеки, който живее тук, трябва  да чувства, че това е неговата родина, даже когато той е представител на най-малкия народ. Всичко това може да бъде обединено с една дума - патриотизъм".

Казаното от президента Путин е същността на приетата от преобладаващото мнозинство от народите  на  Русия жизнена "идеология", призвана да циментира народното единство със силата на  православната вяра и етика, на  патриотизма и с добронамерено и търпимо отношение към всички етнически групи и религии.

Видни геополитически анализатори определиха изказването на руския президент Владимир Путин на сесията на онлайн-форума "Давоският дневен ред за 2021 г." като програмна за

развитието на РФ през второто десетилетие на ХХI век.

Не може да не се съгласим с подобно определение, защото споделеното от Путин касае въпроси от екзистенциално значение за цялото човечество. Световната пандемия Ковид-19 изостри до крайност неразрешими с десетилетия проблеми, превръщайки ги в катализатор на повсеместни социални сблъсъци, катастрофални икономически диспропорции и невъобразим егоизъм в отношенията  между държавите с лозунга: "Всеки да се спасява сам, кой както може!"

Путин постави диагнозата на случващото се споделяйки, че  предишният модел, който преобладаваше през последните 30-40 години не подлежи на възстановяване, пандемията ускори тази катастрофа. "Абсолютно е ясно, че светът не може да върви напред с икономика, която работи за просперитета на един милион души или даже за т.нар. "златен милиард". Това е деструктивна позиция. Този модел, по определение, е неустойчив. Неотдавнашните събития, в това число и миграционните кризи, са  потвърждение на тази констатация". И за разлика от информационните колоси CNN, BBC или "Ню Йорк таймс", които първо дават оценката си  на събитията, а след това фактите, руският ръководител привежда поразяващи факти: "По оценки на Световната банка, в САЩ през 2000 г. е имало  3 млн. и 600 хил.души  с доход под прага на бедност - 5,5 ам.дол. на ден (по паритет на покупателна способност), а през 2016 г. тази цифра  вече е 5 млн. и 600 хил. Подобна е тенденцията сред гражданите в развитите икономики на Европа. В същото време, в Китай броят на хората с по-ниски доходи от 5,5 ам.дол. на ден (по паритет на покупателна способност) от 1,1 млрд. души през 1990 г.  е спаднал на 300 млн.души т.е. почти 4 пъти, а в Русия от 64 млн. през 1999 г.  бедните понастоящем  са  5 млн.души т.е., спад от 12 пъти". И диагнозата: "Неписаните правила на "Вашингтонския консенсус" даваха приоритет на ръст на икономиката на основата на неограничено поемане на  частен дълг в условията на дерегулация и ниски данъци за богатите и корпорациите – в резултат, значително се увеличиха печалбите на транснационалните компании, които, от една страна, направиха по-богати 1% от населението на земята,  а от друга –предизвикаха  стагнация на доходите на основната маса хора. В същото време, глобализацията и търсенето на най-ниската цена на труд  доведоха до вътрешен икономически ръст и мощен подем в развиващите се страни, което позволи на над един милиард души да се спасят от бедността".  Путин направи извода, че днешните реалности в света много приличат на развитието на събитията през 30-те години на миналия век, завършили с Втората световна война. Главната причина за това състояние на нещата, според руския президент, е "в сбъркания  социално-икономически механизъм, наложен от транснационалните, и най-вече, дигиталните  корпорации, които укрепват своя монополен статут за сметка  и  в противопоставяне на държавата като институт за управление".

Икономиката, не като цел, а като средство

В последните години от различни страни и посоки се чуват предупреждения, че краят на капитализма е близко. Има и предложения за "изход" от безизходицата чрез: "зануляване", "перестройка" на капитализма, "инклузивен" капитализъм, "креативен" капитализъм и т.н. Москва, чрез Путин, предлага четири прости и понятни цели за съществуването на всеки народ и на всички общества в предстоящата нова епоха:

„1. Всеки човек трябва да живее в комфортна среда. А това включва жилище и достъпна инфраструктура: транспортна, енергетична, комунална, както и екологично благополучие.

2. Човекът трябва да бъде уверен, че той получава и ще получава качествена  медицинска помощ, когато е необходимо, че системата на здравеопазването при всички случаи и по всяко време ще му гарантира достъп до съвременно ниво на медицински услуги.

3. Човекът трябва да бъде уверен, че ще има работа ,която ще му осигурява устойчив и постоянно повишаващ се доход и, съответно достоен стандарт на живот.

4. Независимо от дохода на семейството, децата трябва да имат възможност да получат достойно образование и да реализират своя потенциал. Само така може да се гарантира най-доброто и перспективно развитие на съвременната икономика. Икономиката е за хората, тя не е средство, а цел.”

Тези тезиси, оповестени от руския президент, приличат на социализъм, защото тяхното изпълнение е адресирано като задължение на държавата. Това няма нищо общо нито с "Вашингтонския консенсус", нито с "могъществото" на пазара, нито със сега действащата Конституция в България. Но поне е и социализъм. Това е справедливост в действие! Защото всяка система, създадена от хора и предназначена за хора, може да съществува само ако съответства на тези прости цели, съдържащи смисъла на съществуването на обществото и държавата.

Съграждане на нова епоха

Предложеният от Владимир Путин "Невашингтонски модел"  на развитие на обществото фактически окончателно обезмисля "Третия път" на Бил Клинтън и проповядвания отново неолиберален глобализъм от днешните американски демократи. Словото на Путин е предупреждение към всички онези, които все още робуват на подходи и решения, характерни за 90-те години на миналия век, и налага  към предложените четири, да добавим и една пета цел: "Решавайте проблемите си без използването на сила”, защото днес светът е на крачка от „неуправляема война на всеки против всеки". А вече е и късно за подобен избор. Първо, както казва Путин, "епохата, свързана с опитите да се установи  централизиран, еднопопюсен свят приключи. Практически тя така  и не започна. Подобен монопол  по своята същност противоречи на културната и историческа многоликост на нашата цивилизация". Сега трябва да се гради нова епоха – епоха, при която "различните центрове на развитие, със свои собствени  самобитни модели, политически системи и обществени институти", мирно да се конкурират помежду си.

Това е и основата на новия "Невашингтонски консенсус". И второ. Историческо време за изграждането на новия консенсус има, защото  за последните 15 години Руската федерация успя да постигне своята самодостатъчност, да гарантира на сто процента  националната си  сигурност и правото си на самостоятелни суверенни решения. В тази връзка, според официални открити  американски и руски източници  в областта на въоръжаването на своята армия с хиперзвуковото оръжие, американската страна изостава от руските си колеги, средно от 5  до 8-9 години.

Т.нар., американската  аеробалистична ракета с въздушно базиране ARRW, с далечина на полета 925 км и скорост от 20 Маха ще бъде готова за серийно производство към 31.12.2022 г. Нейният руски аналог, балистичната ракета  "Кинжал", е на опитно-бойно дежурство в руската армия от декември 2017 г.

В сегмента на междуконтиненталните хиперзвукови системи, базирани на подводни лодки  по американската програма CPS се предвижда първите резултати да бъдат обнародвани през 2028 финансова година. Нейният аналог, с две ракети с  наземно базиране с хиперзвуков планиращ боеви блок с ядрен двигател и  ядрена глава  "Авангард" е на бойно дежурство от декември 2019 г. В този сегмент, серийното производство на  ракетата-носител РС-28 "Сармат", с далечина на полета 18 000 км и извеждаща десет боеви блока или три планиращи блока "Авангард", е планирано за 2021 г.

В сегмента на ракетите със среден радиус на действие, американската балистична  ракета с наземно базиране  LRHW, въоръжена с хиперзвукова управляема маневрираща бойна част със скорост около 5 Маха и далечина на полета 2250 км, се очаква да се появи не по-рано от средата на 2024 г. Руският аналог  е хипирзвуковата крилата ракета с морско и наземно базиране и  с маневриращ боен блок ЗМ22 "Циркон", с далечина на полета 1000 км и скорост 9 Маха, която фактически е неуловима за съвременните и перспективни системи на ПРО и ПВО. Тази ракета ще застъпи на бойно дежурство в първата половина на 2022 г.

За днешните поколения българи,

наследници на велики победи и тежки поражения, не е без значения, как малка, но горда България, ще премине през поредните преустройства в сформиралите се  и новопоявяващи  се регионални човешки общности? Как нейната древна държава ще запази своята самобитност, традиции, език и вяра така, че идващата млада кръв да усили движението ни напред и нагоре? Безспорно, когато предложенията са на масата, предстои избор. Очаква ни най-важният, най-отговорният, най-съдбоносният избор, вплел в себе си и минало, и настояще, и бъдеще. И най-естественият, защото изминалите сто години би трябвало да  са ни  научили кое е добро, и кое е зло, кое е истинско, и кое е измамно, кое ни връща назад във времето, и кое ни изстрелва в Космоса, кой ни е приятел и брат, и кой се е впил в снагата ни, изсмуквайки жизнените ни сокове.

Предстои ни тежък, бурен, но необходим разговор за съдбините на Отечеството!

И избор!

През десетилетията,

ние, от "Нова зора"

неотстъпно сме защитавали справедливостта и свободата, правата православна вяра, съборността и задругата на българите, любовта и призванието ни вярно да служим на своето Отечеството.

И днес, в тези сложни и разделни времена,  ясно и единогласно заявяваме:

"Подкрепяме нашия брат Владимир Путин в неговата борба за по-добър свят, за равноправни и честни отношения между народите и държавите! Одобряваме постоянния му стремеж да осигури  просперитет и щастие  за обикновените хора, да гарантира светло бъдеще за младите граждани, на нашите деца и внуци!"

Темите за Съветския съюз и българо-съветска дружба, за Русия, русофобство и русофилство за нас, българите, за българската политическа класа, за  предприемачите и търговците,  за военните и дипломатите, винаги са били и ще бъдат емоционални и живи в спомените ни  за минало, определящи в нашата битка за място и позиции в настоящето  и оптимистични във визията ни  за бъдещето. Но, за да бъдем обективни в съжденията си, трябва да помним уроците от миналото, които  са тежки и стряскащи с предизвиканите  последствия, особено за някои от нас.

Има исторически събития и факти в българо-руските отношения, които не подлежат на обсъждане, поради своето еднозначно значение за съществуването на българската нация, както и такива, които са с наш фундаментален принос във формирането на цивилизационния избор на руската нация. Мисията на св. св. Кирил и Методий в Крим през IХ век, участието на българските свещенослужители в покръстването на княз Владимир и неговата дружина  през 988 г., по поръчение на Константинополския патриархат, преводите на църковнославянски език на свещените книги от книжовни школи в Охрид, Преслав и Търново, епохалната роля и  място в руската история  на българина, св. Киприян Чудотворец-Митрополит на Москва и цяла Русия, почитан като църковен обединител на руските земи и др. Именно в онези години,  при най-активното участие на българските книжници и свещеници, се оформя и разширява на север византийската цивилизация, приела за свое духовно учение Христовата  православната вяра и определила за свой духовен център Москва - Третият Рим, към която принадлежим и ние. Във времената на отоманското владичество, когато в продължение на почти пет века България не е съществувала като държава, езикът и вярата по исконно българските земи се запазват благодарение на руските царе, които изпращат в българските манастири икони, църковна утвар, свещени книги, давайки право на българските монаси да събират милостиня по руските земи.

Каквото и да говорят днес

политически и материално мотивирани самозванци, случайно озовали се под светлината на прожекторите,  истината е една – спасението и освобождението на робите от отоманския гнет, появата на Третото българско царство на картата на Европа  идва с героизма на руските   и привлечените  от подконтролните на Русия територии воини, предвождани от Царя-Освободител Александър Втори. Всички останали приказки за мирно съжителство с османлиите, за руски имперски интереси и пр. са от лукаваго! Същото се отнася и за съдбата на  Царство България, след безумното й включване във фашисткия Тристранен пакт. След края на Втората световна война България е не само легитимен съюзник на Хитлер и на фашистка Германия с всички ужасяващи морални  оценки и последствия от това, но тя е и победена страна, жестоко ненавиждана от силния по това време в западния свят Уинстън Чърчил. Само благодарение на победителя Сталин, изпитващ огромно уважение към Георги Димитров, отечественофронтовска България е спасена от Трета национална катастрофа, запазва своите територии и заплаща поносими, разсрочени във времето, репарации. Ако в годините на Третото българско царство и Белгия, и Франция, и най-вече Германия, са инвестирали в България в проекти, които са оставали тяхна собственост,  то в Народната република, съветските инвестиции са безвъзмездни, помощта е безкористна, цените на руските  суровини са много под международните,  а пазарът на произведената българска  продукция в необятния Съветски съюз е гарантиран и субсидиран с 600 млн.долара годишно. България, в годините на членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), е с мощна индустрия, с ешалонирана преработваща промишленост, с високоефективно аграрно стопанство и със стандарт на живот много по-висок от този в съседните Гърция и Турция, за разлика от днешните тъжни реалии за страната ни  като член на Европейския съюз (ЕС).

Всички тези факти от миналото карат редица политически партии и обществени организации да свързват собственото си проспериране с демагогско използване на носталгията на българина по годините, когато благодарение на братския съветски народ, за нас бъдещето беше ясно и надеждно, нямаше бедни и богати, децата растяха здрави и жизнерадостни в щастливи пълноценни и традиционни семейства. В същото време, всички български  политици на прехода използваха и използват

"руската карта"

или,  за да  вдигат цената си пред новите властелини на света, като на думи манифестират добрите си отношения с руското ръководство  или, напротив, демонстративно и крайно арогантно да доказват омразата си към всичко руско. И най-вече към президента Путин, за да получат своите сребърници от новите си господари.

Луканов, в прегръдка с Горбачов, грозно изхвърляйки Тодор Живков, пристанаха на "Вашингтонския консенсус". Руският посланик в София, заедно с министри от Кабинета, направиха всичко възможно да дискредитират министър-председателя Жан Виденов, след  успешното му посещение в Москва и установените изключително доверителни отношения с  Елцин, през март 1996 г. Първият президент на Русия, след срещата си с Виденов, нареди на руските имперски политици, начело с Черномирдин, да проведат повторно заседание на  Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество, на което два часа след пълния отказ да се обсъждат българските предложения, настъпи пълен обрат и се прие всичко, предложено от Виденов, вкл. и за статута на  газопреносната мрежа на България. След осъществения от Чубайс и Дьяченко вътрешен преврат в РФ, през юни 1996 г., руският посланик в РБ, за когото Елцин през март с.г.  вече  бе дал съгласието той да бъде отзован, поради недопустима намеса във вътрешните работи на страната-домакин, бе награден с орден за борбата му със законното българско правителство, а съдбата на Виденов бе предрешена и той бе подложен на  незаслужени обвинения, унижения и предателства... от своите.

По-късно през годините, един български президент, изпаднал в пълна международна изолация след избирането си, по вина на външния ни министър, без типичното в такива случаи участие на неговата администрация и МВнР, бе поканен от руския му колега на лична, неформална среща, с цел запознаване и установяване на взаимноизгодни, добросъседски отношения между двата православни народа. В резултат на добрата предварителна подготовка, за изненада и на самия него, българският държавен глава получи чрез руския си колега поздрави от Жак Ширак с последваща покана да посети Франция. На руските енергийни босове бе препоръчано  задължително  да "съгласуват" с българския висш ръководител стопанската си политика в България. След време,  на среща с виден руски държавник, неочаквано и за руската страна и в противоречие с правилата, българският президент  намести  близка до "Генералското движение" дама, в позиция да координира търговско-промишлените потоци между двете страни. По-късно, нашият държавен глава обяви "голям шлем в енергетиката", който така и не се състоя, защото "вдигайки цената си“, нашето момче успя да получи обаждане от държавния секретар на САЩ и светкавично  започна да учи английски език, за да може да даде съгласието си за разполагането на чужди военни бази на българска територия. С това си действие, той зачеркна името си от списъка на приятелите, а новогодишни поздравления и до днес от старопрестолна Москва получават един бивш американски и един бивш арменски президенти, но не и четвъртият участник от групата ръководители, сформирана от президента Путин, в началото на века.

Когато личният интерес  надделява над държавническото мислене, последствията за народ и държава са пагубни и исторически!

Всички опити през последните двадесетина години да се мобилизира огромният потенциал на мнозинството от българите за организиране на легална съпротива

срещу наглата и бездарна русофобия

на новите васали и компрадори, започват и завършват с получаването на лична изгода от "дейците" или до обслужване на руската "дълбока държава“ и нейните имперски интереси  в България, прикривани с монархични и "черносотнически"  лозунги за Велика Русия. И в крайна сметка се оказва, че на българска територия си дават бой руската и американска "дълбоки"  държави в своето  глобално съперничество за влияние.

В тази връзка са интересни мислите и разсъждения от първоизточника, президента Владимир Путин, по въпроса за отношението на Русия към бившите близки  и по-далечни приятели и единоверци: "...Трябва да се даде възможност на народите сами да се ориентират във въпросите, които представляват за тях особен интерес... Всяка страна е със своята си политическа култура, традиции, със своите си възгледи за развитие. Опитите сляпо да се копира, са абсолютно безсмислени и вредни. Главното е държавата и обществото да са в хармония. Истинска демокрация и гражданско общество е невъзможно да бъдат внесени отвън... Те не могат да бъдат продукт от дейността на чужди "доброжелатели", даже и при положение, че те, видите ли, искат всичко да бъде за добро. На теория това може би е възможно, но ако трябва да бъда честен, с такъв резултат аз още не съм се сблъсквал и в това особено не вярвам. Ние виждаме как функционират такива "внесени" отвън модели на демокрация. Това е просто обвивка, фикция, практически фикция, лишена от демокрация. Народът там, където се реализира подобна схема, въобще не го питат. А съответните ръководители не са нищо друго, освен васали. А както е известно, не  васалите, а  всичко  решава господина.

Така че повтарям: само  гражданите на всяка  страна, са  в правото си да определят къде е техният интерес като общество".

Нека ние, българите, здраво стъпили на древната си земя, да бъдем мъдри, последователни и решителни, когато се изправим пред поредния избор и да вникнем в уроците на един изключителен гражданин на планетата, дълбоко и искрено загрижен за просперитета на обикновените хора. И за  бъдещето на света.

Дошло е времето за "Невашингтонски консенсус"!


 

КАК ОБЩИНА ВАРНА РАЗБИРА „ОПТИМИЗАЦИЯТА НА УЧИЛИЩНАТА БАЗА“

Е-поща Печат PDF

Дали не сме свидетели на поредното посегателство на общинската администрация във Варна?! Този път обявената цел е „оптимизация на училищната база“. И като така са хвърлили око на едно от най-старите училища в града – „Св. Иван Рилски“. Училище, което тази година предстои да чества своя 100-годишен юбилей. Училище, което е разположено на булевард „Владимир Варненчек“, срещу МОЛ-Варна ЕАД, и което разполага с 4 декара прекрасен парк. Впрочем, това е единственият парк в региона като не броим сенчестите алеи на старите варненски гробища. Мястото е дарение от семейство Трошеви, на Община Варна. Направено е веднага след покрусата от Междусъюзническата война. Волята на дарителите е да се построи начално училище на децата от района. И тази воля е спазена. Теренът е 13 дка, който в плановете на Варненската община днес се води като „свободен терен за застрояване с административен адрес...“ На терена обаче има училищна сграда на 2 етажа, която е ремонтирана и обновена, на която е сменен покрива, поставена е нова дограма и ново парно отопление. В училището учат деца от ромски произход и деца от социално слаби семейства, но въпреки това то разполага с единствения фанфарен оркестър в град Варна. Инструментите и униформите на оркестъра са закупени след спечелени средства от моите бивши колеги по различни проекти. И вече 10 години оркестърът е носител на „Зелен флаг“. Удивителното е, че всяка година той успява да защити признанието за тази висока художествена позиция.

Колегите са работили по Програма „Коменски“, работят и по други национални програми. Училище „Св. Иван Рилски“ е единственото варненско училище, спечелило квоти и участвало на световното ученическо първенство по тенис на маса в Китай, и то при положение, че не разполага със собствен физкултурен салон за тренировки и подготовка. Обучението е целодневно за всички ученици. Дворът, ах, този двор, по всяка вероятност е неустоимата стръв за апетита на ненаситната варненска администрация. Парцелът е разделен на две – обновени спортни площадки със съответните уреди, и парка, за който споменахме. А той наистина е прекрасен. И не само защото аз го оценявам така, а защото е възстановен и обновен от дечицата и от колегите – учители. Не, не мислете че община Варна е дала някакви средства за това. Необходимите средства са набавени от проекти, от волни помощи на дарители и от труда на колегите и учениците.

Мога много да разказвам за това училище, защото то е моето училище. В него аз се научих да бъда учител. Само хора, минали през него, знаят какво имам предвид – прекрасни колеги, невероятни специалисти и най-вече хора, с огромни сърца, които полагат неимоверни усилия за ограмотяването и социализирането на децата от ромски семейства.

Ще разкажа само един момент, който ме накара да се гордея, че това е моето училище и, че аз съм част от него. Денят е 24 май и се провежда поредното вълнуващо шествие по случай празника на българската писменост и култура. Деца и учители от различните училища преминават покрай трибуната. Настроението е приповдигнато, за което допринася и военният оркестър, който не се уморява да свири великия марш, любим на всички българи: „Върви, народе, възродени!“ Свършва и започва отново. И на никого не омръзва. Нашите деца, тогава смесени – българчета, турчета, циганчета, да, нашите деца, са строени с белите ризки, мажоретките с червените си униформи, фанфарният оркестър с неговата по-строга униформа. Идва нашият ред. Рада Иванова, колежката, възстановила оркестъра, повдига ръката си, децата замлъкват и се чува маршът „Върви, народе, възродени“. Военният оркестър веднага замлъква, диригентът отдава чест, и нашата колона тръгна по булеварда. В един от кратките мигове, когато децата си поемаха дъх и се подготвяха за следващото изпълнение от публиката се чуват гласове: „Свирете деца, свирете, молим ви! Не спирайте!“ А един от тези гласове се отдели  и високо извика: „Шапка  свалям на вашите учители, поклон“. А очите на децата греят. Те са горди от себе си и сигурно в този миг са били неизказано щастливи. Ето, в този момент, аз осъзнах смисъла на всяка една безсънна нощ, на всеки опънат нерв, на всяко едно изпитание. Струвало си е всичко това, заради щастието, изгряло в очите на децата в онзи миг, заради спонтанните думи на благодарност, на хората, които без да знаят кои сме, оценяваха нашия учителски труд. Оценяваха го най-вече заради децата, в които съзираха новите горди граждани на утрешния ден на България. Та се питам какво ще им кажат господата, за които „оптимизацията на училищната база“ не е нищо друго освен удобна форма за преразпределението на едни пари в начинания, които едва ли са дълбоко премислени. И дори да ни покажат съответните документи, в тях със сигурност няма да са калкулирани, нито детската гордост, нито детската обич, които са безценни. Децата от училище „Св. Иван Рилски“ и до ден днешен свирят и се чувстват сплотени под звуците на своя фанфарен оркестър и идват в училище, заради учителите, които работят с тях. Какво ще им предложат господа общинарите? Пътуване до отдалечено училище ли? А как ще съумеят да ги задържат в клас, след като те не могат да си позволят да пътуват, защото нямат средства за това? Или защото – и такава възможност съществува, това прекрасно училище ще бъде поредния апетитен парцел за поредния „наш човек“ в далаверата. Щом за една дупка се дават 43 млн.лв., нищо чудно ако училище „Св. Иван Рилски“  бъде съборено и теренът внезапно се окаже наистина „свободен за оперативни цели“. Но какво ли не е виждала Варна? Какво ли й предстои да види?


Розалина Димитрова – 15 години учител в ОУ „Свети Иван Рилски“


 


Страница 1 от 391