Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 31 - 4 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 32 - 11 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 33 - 18 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 34 - 25 август 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 8 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 15 декември 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 2 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 9 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 7 - 16 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 8 - 23 февруари 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 2 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 9 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 16 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 12 - 23 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 13 - 30 март 2021 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

QUO VADIS, АМЕРИКА?

Е-поща Печат PDF

Залезът на една империя


Какво казва на света едно интервю на Доналд Тръмп от преди тридесет години, за принципите и ценностите, в които той вярва и защитава?


Тридесет дни след провеждането на редовните избори за президент на Съединените щати, милиони хора по света недоумяват какво се случва с неоспоримия и признат лидер на планетата, с най-могъщата и богата страна в света, с глашатая и бореца за демокрация, който десетилетия наред се изживяваше като Гръмовържец и творец на най-новата човешка история и вършител на човешките съдби? Но за разлика от Спасителя, той не се завръща в горящия Рим, за да е редом със страдащите и онеправданите, а продължава да търси в агонията си "спасителния пояс" на демагогията и двойните стандарти, за да продължава с наслада да се отдава на животинската си страст към хегемонична власт, пари и удоволствия!

Светът през третото десетилетие на ХХI век се очертава да бъде арена на глобални катаклизми, цивилизационни сблъсъци и гениални решения за излизане от перманентната безизходица, продължаваща вече десетилетия. Всяка криза, малка или голяма, винаги е резултат от повърхностен анализ на същността на протичащите хаотично процеси, особено в условията на неолиберализъм и хиперсвободна пазарна икономика. Планетарната напаст-пандемия Ковид-19 се превърна освен в невиждана човешка трагедия, но и в катализатор за ускоряване на дълго подтискани и демагогски прикривани разрушителни процеси в сферата на политиката, икономиката и етиката, в отношенията между хората в развитите и развиващите се страни по света.

На есенната сесия на МВФ бившият ръководител на Bank of England Мървин Кинг констатира, че световната финансова система неумолимо се движи към своя Армагедон, който ще погребе и демократичната пазарна икономика. При това, отбелязва Кинг, капитаните на световните финанси действат като "сомнамбули", без да знаят какво трябва да се прави и продължават неограниченото печатане на пари, които хвърлят в бумтящата световна "пещ". Иначе казано, човечеството е изправено пред обстоятелството да стане свидетел на гибелта на капитализма като обществено-икономическа формация. И за разлика от краха на съветския геополитически проект, този крах ще бъде много по-разрушителен и болезнен. През 1991 г. рухна една трета от световната икономика, но останалата икономика на света успя да минимизира негативните последици за себе си, главно чрез бруталното завземане на новоосвободилите се пазари.

Докато днес в "пламъци" е целият свят!

Президентските избори в САЩ, на фона на управленската несъстоятелност за справяне с пандемията, разкриха пълната деградация на американския политически модел и функционирането на прехвалените и насаждани по целия свят "демократични" правила и норми на американския начин на живот и поведение. Каквото и да говорим, но републиканецът Тръмп и демократът Сандърс вървяха към властта по традиционния за Америка начин - през праймериз, където се бориха с ненавиждащите ги в собствените им партии кланове, босове и функционери. Тръмп се пребори, но Сандърс не успя, въпреки че и двамата имаха подкрепата на реални американски избиратели, които ги обичат, вярват в тях и приемат добре формулираните им идеи и програми.

Но "корпоративна Америка" ги ненавиждаше. Защото те, и най-вече Тръмп, не се поддаваха на контрол. Така 45-ят американски президент се превърна в екзистенциална заплаха за финансовите властелини на света, за собствениците на "Туитър", "Гугъл", "Фейсбук", "Майкрософт", "Амазон" и за "дълбоката държава", които заложиха всичко, за да спечелят технологичните компании, големите банки, медийните барони, несменяемата бюрокрация – "вашингтонското блато", класата на милиардерите, но не и демокрацията. Пирова победа за сметка на морала, на честността, на традиционните ценности и вярата в доброто и в ущърб на национално отговорните предприемачи и търговци, на работниците, на правото на хората и държавите по света да имат собствен избор за развитие. Всичко ставащо в Америка днес прилича на

победа на олигархията

т.е. на тези, които винаги са считали и считат, че те трябва да командват еднолично света и да бъдат главните, те действително отново са главните! И какво донесоха на човечеството за годините на своето господство властелините на света?

Революции, войни, благоденствие за избрани нации, заговори, преврати, пандемии, глад, тероризъм, тотално следене и контрол, фалшив морал, фалшиви пари и фалшива демокрация с една единствена цел – абсолютна и изключителна власт, несметно богатство и безкраен хедонизъм!

През 1944 г., с решение на Бретън-Уудската международна конференция, 44-те страни се договарят американските долари да станат всеобщо платежно средство и резервна валута под наблюдението на Международния валутен фонд. През 1971 г., когато "зеленият гущер" повсеместно и безвъзвратно става задължителен атрибут на всяка международна търговска сделка като стойностен еквивалент на произведените стоки при международното разделение на труда, американското правителство решава да се откаже едностранно и недобросъвестно от златното покритие на долара – 35 щ.дол. за тройска унция. Така американските долари се превръщат във

фалшиви, необезпечени пари

без стойност, печатани в огромно количество от ФРС. Само с това можем да си обясним невероятните 10,8 млрд. долара, похарчени за избирателната президентска кампания-2020, сума с 50% повече от тази през 2016 г., която е и рекорд в американската история. За да може реално да си представим, какво означава това, изчисляваме, че един милион български пенсионери с месечна пенсия от 250 лв., с такива пари могат да получават пенсията си цели пет години и осем месеца! Фалшивите пари чрез спекулации, финансови деривати и манипулации, създават невероятните финансови пирамиди от 277 трилиона щ. долара световен дълг, натрупан през годините от държавите, корпорациите и домакинствата. "Количествените смекчавания" и "въртолетните пари", особено по време на световна пандемия, освобождава определени "симпатични" държави, банки, корпорации, от лошите и необслужвани кредити. В ерата на президента Байдън ще се приложи и ново ноу-хау: ден преди изборите, на 2 ноември т.г. Световния икономически форум (СИФ) обнародва нов проект: "Рестартиране дневния ред на бъдещето: разрушаване и обновяване на света след COVID-19". Великото "рестартиране" предполага кредитна схема, чрез която ще бъде опростяван целият  личен дълг на гражданите при условие, че предадат всичките си активи на административен орган или агенция, например МВФ. Проектът на СИФ ще е под егидата на ООН, а срокът за неговото изпълнение е 10 години - 2021-2030 г. С други думи казано, човекът попаднал под "грижите" на авторите на новия проект,

няма да има никаква собственост,

а следователно и никакви проблеми, което ще го направи щастлив, защото той ще бъде обезпечен с всичко необходимо, но в обема, който му определи системата. Съвсем не е случайно, че на 4 април т.г. директор-разпоредителят на МВФ Кристалина Георгиева обяви, че за справяне с кризата в резултат на пандемията Фондът е готов да предостави 1 трилион ам.дол., които са негов резерв в случай на война. В това се състои силата на фалшивите пари – първо те правят зависим, а след това ти предлагат да те направят "независим", но под контрола на административен орган! За да работи безотказно системата, мозъците трябва да са промити, изборите да са "нагласени", да се убиват президенти и свидетели, но тя, системата, винаги да е главната сила на планетата!

Фалшивите пари раждат и фалшив морал.

В разделена Америка той вече е доминиращ, и разрушавайки с присъщия на тази нация размах, американската мечта пред очите на целия свят. Ето един пример за мащаба на морална деградация в американското общество днес. На мястото на починалата през октомври т.г. съдия във Върховния съд на САЩ, 87-годишна Рут Бейдер Гинзбург, президентът Тръмп предложи 47-годишната Еми Кони Барет. Вярваща католичка и майка на седем деца, две от които приемни от остров Хаити, мисис Барет е истинското въплъщение на осъществената американска мечта – професор по право, обичана от студентите си, щастливо омъжена, получаваща 220 хил.долара годишна заплата като член на федералния Апелативен съд, тази успяла жена постига всичко в живота благодарение на собствения си труд. И вместо "демократичните" средства за масова информация в САЩ да разказват за предложената кандидатка като пример за подражание за младото поколение, върху нея се изсипва море от ненавист и злоба, представяйки я като религиозна фундаменталистка, заклет враг на феминистките и сексуалните малцинства, скрит противник на абортите, еднополовите бракове и даже на „тоалетните” трансджендъри. И това се случва само заради това, че е предложена от президента-републиканец Тръмп за високия пост! Но за разлика от много политици с демократична ориентация, нейната репутация е безупречна: тя не е пушила марихуана като Барак Обама, не е нарушавала съпружеската си вярност като Бил Клинтън, не е използвала секса с женен мъж, за да успее в кариерата си като Камила Харис. В развихрилата се "война" за престижния пост американците със собствените си ръце взривяват традиционния си морал и етиката, градени от векове: "американската мечта", равните права за жените, култа към личния успех, меритократията (само достойни хора да заемат властови позиции в държавата - б.а.).

Президентските избори в САЩ – 2020 г. ще останат в историята като

най-големия провал на демокрацията.

И пред очите на целия свят превърнаха Съединените щати в империя на двойните стандарти и задкулисието. Многото пари, макар и фалшиви, са хранителната среда за умело и въздействащо потъпкване на закони, правила и традиции.

Театърът с няколкомесечни социологически прогнози за „огромното преимущество на Байдън пред Тръмп”, 106-те милиона души, гласуващи по крайно нетрадиционния за Америка начин по пощата, традиционните прогнозни резултати от "exit pool", разминаващи се кардинално с крайните резултати с над 15%, което е невиждано в социологията, архаичната избирателна система – това е всичко друго, но не и пряк избор на граждани. Но най-очевадното за фалшивата американска демокрация е използването на първата поправка в Конституцията на САЩ за защита на свободата на словото и печата, за тясно партийни, пропагандни цели. По "най-демократичен" начин преобладаващата част от американските СМИ преминаха чертата, отделяща журналистиката от грубата пропаганда. Правилото в обективната журналистика е, че „първо се съобщават фактите, а след това те да се коментират” и „само в пропагандата се практикува оценката на казано или за събитие да измества самия факт”. В нощта на изборите и в дните след това, американските граждани не виждаха и не чуваха какво казва президентът Тръмп, но ги уверяваха от екраните и социалните мрежи, че той лъже! Не бе възможно да се чуе какво казва адвокатът на Тръмп Джулиани, но се показваше и се и разказваше за струйката боя за коса, която се стича по лицето му! Маститите коментатори не говореха за нарушенията на изборите, но уверено заявяваха, че всички обвинения са без доказателствени. И на финала, ние няма да чакаме резултатите от решенията на съдилищата и повторните преброявания, а ви казваме кой е новият президент на САЩ! Ние го назначаваме! Ние сме тази власт, не четвъртата, а единствената!

Венец на "демокрацията" в Новия свят,

За пръв път в историята на американските президентски избори, образец 2020 г., страната стана арена за разгръщането на "цветна революция" по методиката на проф. Джин Шифт, заимствана от неговата книга "От диктатура към демокрация". В приложението на книгата има изброени 198 форми и начини за атака на действащата власт и гражданския мир в "диктаторските" държави. Нека си припомним, че те бяха успешно приложени преди това в България - 1996/97 г., в Сърбия - 1996/99 г., в Грузия, Киргизия, Египет, Либия, Украйна...

Ето някои от препоръчваните форми: „32. Подигравки с официалните лица. 63. Обществено неподчинение. 122. Литература и речи с призиви за съпротива. 140. Укриване, бягства и изготвяне на фалшиви документи. 176. Блокиране на пътища. 177. Безкрайно произнасяне на речи. 185. Политически мотивирано печатане на фалшиви пари. 194. Разобличаване и разкриване на секретни агенти на службите.”

Никъде обаче в методиката на проф. Шифт не се говори за подготовка и използване на щурмови отряди срещу полицията и гражданското население така, както това се случи в Америка. Цялата 2020 г. в САЩ се провеждаха улични сблъсъци на полицията с отрядите на Антифа и BLM. Общественото мнение се подготвяше, че при определена ситуация на улиците и площадите в Америка ще има тежко противопоставяне между гражданите и полицията. В същото време, чрез СМИ, полицията непрекъснато се атакуваше, вкл. и с решения за спиране на финансирането на полицейските подразделения. След като фалшификациите успяха и Байдън обяви, че е спечелил изборите, щурмовите отряди не бяха задействани, но тази възможност остава.

Какви са тези организации?

Според официални открити източници BLM опосредствено се финансира от Демократическия алианс – клуб създаден през 2005 г. за "изграждане на демократично общество" в САЩ (под това понятие американския политически лексикон подразбира подкрепа за сексуалните малцинства и цветнокожите). Този клуб първоначално се финансира от Джордж Сорос и от бизнесмена Питър Люис, а идеолог е човекът с нетрадиционна сексуална ориентация Тим Джил. Член на клуба е и милиардерът Том Стеър. Известно е, че за уличните протести и сблъсъците във Фергюсън тази година, организаторите са получавали "заплата" от 5000 долара месечно, а във финансирането на безредиците, също във Фергюсен през 2014 г., е участвала организацията Missourians Organizing for Reform and Empowerment (MORE), филиал на Association of Community Organizations for Reform Now (ACORN), чиито адвокат в миналото е бил Барак Обама!

Какви са целите на BLM?

1. Отмяна на юдейско-християнската концепция за традиционното семейство, като основна социална клетка в Америка;

2. Да се разформирова полицията и ликвидира системата от затвори;

3. Да се установи господството на т.нар. хетеронормалност ("еднополовите връзки са нормалност!");

4. Да се отмени капитализма ("свободната икономика") и да се замени с "комунизъм" (икономика, контролирана от властите).

Другата антиправителствена организация, която се появи на улиците на американските градове е Антифа. Генералният прокурор на САЩ Уйля; Бар определя Антифа като военизирано движение. Коментирайки бунтовете и погромите, организирани след смъртта на Джордж Флойд, той отбелязва, че "насилието провокирано и осъществено от Антифа и другите подобни групи е вътрешен тероризъм и ще се разглежда като такъв". Антиправителственият сайт "It’s going down", обединяващ американските Антифа и анархисти има 100 хиляди последователи в Туитър и над 30 хиляди във Фейсбук. Именно чрез този сайт се прокарваше тезиса, че Тръмп подготвя държавен преврат в навечерието на изборите, като този тезис преди това бе обнародван от групата "Проект за единство през преходния период". За да няма проблеми с властите, Антифа осъществява сливане с BLM, като левичарската идеология обединява двете организации.

Германският професор по икономика Антони Мюлер така описва движението Антифа: "След като левите си присвоиха либерализма и го превърнаха в понятие противоположно на неговото първоначално значение, Антифа също си прикачиха лъжлива терминология, наричайки себе си антифашисти, фактически те станаха авангард на фашисткото движение. Врагът на това движение не е фашизма, а свободата, мира и прогреса". IV-ят (троцкистки) Интернационал поддържа връзки с движението Антифа, с което търси идеологическо родство. "Новото антивоенно движение трябва да бъде антикапиталистическо и социалистическо, защото не може да има сериозна борба против войната без да се води борба против диктатурата на финансовия капитал и икономическата система, която е основна причина за милитаризма и войната" – се казва в заявление на международния комитет на IV-я Интернационал, който през юли 2017 г. помагаше да бъдат мобилизирани над 100 хиляди антиглобалисти и Антифа активисти за протести по време на срещата на Г-20 в Хамбург.

Новият червен телефон

Джоузеф Байдън в качеството си на 46-я президент на САЩ ще бъде принуден да се съобразява с лявата вълна, чиито представители в Демократическата партия Бърни Сандерс и Елизабет Уорън се представиха много силно на предварителните партийни избори. Твърде вероятно е те да намерят място в новото правителство на САЩ. Не е случаен и фактът, че Владимир Путин в едно от изказванията си след изборите в САЩ неочаквано си спомни, че е бил "редови, но като цяло – идеологически член на КПСС. Все още харесвам много от тези ценности на левия характер". А на въпрос за бъдещите отношения на Русия със Съединените щати руският лидер отговаря: "В целия Съветски съюз имаше огромни портрети на члена на Комунистическата партия на САЩ и активистка за правата на афроамериканците Анджела Дейвис.... Затова ни се струва, че е нещо, за което можем да говорим и, което представлява поне някаква основа за взаимно разбирателство“. Дали пък лявото няма да се окаже новият "червен телефон" за връзка между Китай, РФ и САЩ?

В документ, публикуван от предизборния щаб на Байдън четем, че "през първата година на своето управление, президентът Байдън ще организира и ще бъде домакин на

среща на върха за демокрация,

за да поднови духа и споделената цел на нациите от Свободния свят". На тази среща ще се даде приоритет за постигане на резултати в три области:

(1) борба с корупцията;

(2) защита срещу авторитаризма, включително изборната сигурност;

(3) насърчаване спазването на правата на човека в собствените им страни и в чужбина.

Друга задача, която ще решава новоизбраният президент ще бъде призоваване технологичните корпорации и гигантите в социалните медии, да поемат свои собствени ангажименти като признаят собствените си отговорности и непреодолим интерес за запазване на демократичните общества и защита свободата на словото! Явно, случващото в САЩ по време и след изборите, е стреснало победителя до такава степен, че той иска веднага да се застрахова срещу подобни действия срещу самия него в бъдеще! По всичко изглежда, че финансовите властелини на света ще направят опит да се върнат на пътя на глобализацията и еднополюсния свят, реанимирайки доктрината на Бил Клинтън "Третият път".

Феноменът Доналд Тръмп

Когато анализираме резултатите от президентските избори в САЩ задължително трябва да си спомним думите на руския президент Путин, казани през 2017 г. и базиращи се на най-дълбоко познаване и ползване на обективна информация за процесите, протичащи в американското общество на съвременния етап: "Аз вече съм общувал с един президент, с друг президент, с трети президент – президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо? Защото е много силна властта на бюрокрацията. Човекът са го избрали, той идва със свои идеи, но при него влизат хора с куфарчета, добре облечени, в тъмни, като моите костюми, но не с червени вратовръзки, а с черни или тъмносини, и започват да обясняват, какво трябва да се прави и изведнъж всичко се променя. И така върви от една администрация към друга."

Да, това е истината! Тези, същите представители на американската "дълбока държава", отиват  и при немския канцлер, и при другите представители на победените държави - японския премиер, италианския министър-председател, ръководителите на бившите соц. страни и също им нареждат какво да правят. Но при Доналд Тръмп не успяха, защото той е самобитен, извън политиката, сам е направил себе си милиардер и широко скроен човек. Автор и съавтор е на над 20 книги, водещ на популярно телевизионно шоу, много успешен бизнесмен, обичан от обикновените хора-работяги там, където е строил гигантските си комплекси, небостъргачи, казина и голф-игрища. Той разказа и показа на Америка онази истина, която тя трудно ще преглътне и забрави. На избирателите на Тръмп, а това са над 73 милиона американски граждани, вече ще им бъде много сложно да живеят в атмосфера на тотална лъжа, в страна, изплашена и разочарована, където едната половина искрено ненавижда другата и за първи път, поглеждайки се в огледалото на реалността, ще мечтае за момента, когато ще може да строши това огледало. В тази страна единственият елитен консенсус, проявен в периода на президентската кампания – 2020 в САЩ, бе дистанцирането на целия политически истаблишмънт от Донълд Тръмп, с изключение на няколко американски конгресмени от Републиканската партия. Ексцентричният милиардер така и не стана системен политик, но той не успя и да трансформира системата, пресушавайки "Вашингтонското блато". Тръмп бе първият президент на САЩ, когото така масово бе предаван от назначавани от самия него чиновници и, когото масово ограничаваха и изтриваха в социалните мрежи. И понеже Доналд Тръмп постепенно, но уверено се превръща в знаме за много американци и обикновени хора по света, не е лошо да се върнем назад в годините и да прочетем какво ни казва един 43-годишен милиардер, успял в живота и бизнеса, за да се убедим, че всичко, което прави и говори днес Доналд Тръмп, е дълбоко премислено през години и не подлежи на ревизия.


 

АЗ ИМАМ СЪВЕСТ!

Е-поща Печат PDF

През март 1990 г. сп. “Playboy” публикува голямо интервю на журналиста Глен Пласкин с придобилия огромна популярност в САЩ строителен предприемач Доналд Тръмп. Предлагаме една малка част от отговорите му, които показват, че житейските принципи на 45-я президент на Съединените американски щати почти с нищо не са се променили за изминалите 30 години:


„Г. П. Имате ли чувство за вина пред хората за своето богатство?

Д. Т. То не ме парализира, но имам такова чувство. Аз чувствам някаква вина. Аз живея добре, на мен ми харесва и аз знам, че много хора живеят по-лошо. Аз имам съвест. Аз създадох благотворителен фонд; жертвам големи суми. Аз мисля, че хората уважават това в мен. Аз сам съм създал тази компания и работягите го разбират. Но богатите хора не ме обичат, защото те искат всичко за себе си.

Г. П. Вие алчен ли сте?

Д. Т. Не мисля, че съм алчен. Ако бях, нямаше да жертвам нито цент. Аз издържам голямата ледена пързалка “Women-ring” в Ню Йорк; раздавам всичките си приходи от продажбата на моите книги. Всяка година отделям милиони за благотворителност. Ако бях алчен....

Г. П. Как постъпвате, за да запазите добрите си отношения с подчинените?

Д. Т. Всяка сутрин се разхождам по атриума в “Тръмп-кулата” в Ню Йорк.... Там всичко е прекрасно, просто сияе. Аз слизам и правя забележки на служителите, без да се заяждам. Искам всичко да е идеално. Участвам във всичко. Държа се дружески и с портиерите, и с камериерките в “Плаза” и в “Гранд Хайят”. Умни, на пръв поглед хора ме питат защо въобще разговарям с портиерите и камериерките, а аз не вярвам на ушите си – та това са хората, на които всичко се крепи. Ако ме харесват, то те ще работят все по-добре ....и аз ще им плащам също добре.

Г. П. Каква е ролята на Вашето его, когато правите бизнес и се наслаждавате на своята популярност?

Д. Т. Всеки успешен човек има огромно его... Няма нищо лошо в това. На хората им е нужно его, то е нужно и на цели нации. Аз мисля, че е необходимо. Нашата страна трябва повече да обича сама себе си, иначе ще продължават да ни обират т.нар. съюзници: Япония, ГФР, Саудитска Арабия, Южна Корея... Те мислят много повече за себе си отколкото за нас. Управляват огромна машина за правене на пари, която са изградили на наш гръб. Тяхното производство е по-добро от нашето, защото ние им помагаме. Целият свят ни се смее – ние губим 150 милиарда годишно, година след година, защитавайки богатите страни и не получавайки нищо в замяна. Ние защитаваме страните, които без нас биха изчезнали от лицето на Земята за 15 минути. Нашите “съюзници” печелят милиарди за наша сметка.

Г. П. Вие купувате цели страници в най-големите вестници, където помествате Вашето мнение за външната търговия на САЩ, но и да защитавате смъртното наказание. Защо?

Д. Т. Аз изпитвам ужас като виждам как нашата страна се сгромолясва в пропастта. Ако искаме да върнем законността и спокойствието на нашите улици в градовете, трябва ни смъртно наказание и силна полиция. Получих 15 хиляди писма с подкрепа, когато написах това за смъртното наказание и само десетина от несъгласни.

Г. П. Какви са Ви впечатленията от Съветския съюз?

Д. Т. Не съм впечатлен. Цялата система е просто една катастрофа. Там скоро ще има революция. Всичко върви натам - демонстрации, протести. Русия се понесе към дъното и правителството го разбира. Моята претенция към Горбачов е, че той е твърде слаб.

Г. П. Вие предпочитате твърдата ръка на Китай?

Д. Т. Китайците почти се бяха провалили, когато студентите излязоха на площад “Тянанмън”. Но след това проявиха жестокост -  чудовищна – но смачкаха протеста със сила. Това е пример за ползата от силата. А нашата страна сега изглежда слаба.... Целият свят плюе по нас.

Г. П. А защо е слаб Горбачов?

Д. Т. Аз мисля, че него ще го свалят – той показва невероятна слабост. При тях внезапно – за пръв път в историята – започнаха миньорски стачки, тръгнаха навсякъде. Ще свърши с революция. Въпреки това Горбачов го хвалят като „забележителен политик” – и трябва да продължават да го хвалят. Само така той ще разруши СССР. Но неговата слабост и тази на приятелите му, ще им коства това, което най-много обичат – загуба на работата си.

Г. П. Понякога звучите като кандидат за президент, който ухажва избирателите?

Д. Т. Аз не искам да бъда президент. Моят фонд помага на много хора, но аз няма да гоня “синята птица”.

Г. П. Но ако я подгоните, в коя партия бихте се чувствали най-добре?

Д. Т. Ако се кандидатирам, аз бих победил като демократ, а не като републиканец. Не защото съм либерал, напротив, аз съм консерватор. Но работягите биха ме избрали. Те ме харесват. Когато ходя по улиците, таксистите ми махат за поздрав с ръка и крещят.

Г. П. Какво най-напред би направил президентът Тръмп, влизайки в Овалния кабинет?

Д. Т. Много неща. Бих показал, че не сме слабаци. Бих въвел данък за всеки “Мерцедес-Бенц”, внесен в страната, за всички японски стоки. И едва тогава бихме имали прекрасни съюзници.

Г. П. Вие считате Джордж Буш за недостатъчно твърд?

Д. Т. Аз харесвам Джордж Буш. Винаги съм го поддържал и ще го поддържам. Но не съм съгласен с неговите думи за по-добра и тиха Америка. Аз мисля, че ако нашата страна стане още по-добра и тиха, то тя просто ще изчезне. Аз считам, че от наша страна външнополитическите преговори трябва да се водят от представители на деловите среди – такива като Карл Айман или Рос Перо – тогава целият свят би ни зауважавал.

Г. П. Какво е мнението на президента Тръмп за бъдещето на света в по-далечна перспектива?

Д. Т. Аз мисля за бъдещето, но не бих искал да го описвам. Всичко може да се случи. Но това, за което мисля, е ядрената война. Аз винаги съм я обмислял. В моя свят ядрената война е важен елемент. Това е най-голямата от възможните катастрофи, най-голямата опасност за света – и никой не я обсъжда в детайли. Това е като с болестта – никой не вярва, че ще се разболее, докато не заболее. Никой не иска да говори за това. Аз считам, че е най-голяма глупост хората да вярват, че ядрена война няма да има, защото, видите ли, всички знаят, колко тя е разрушителна. Но това е пълна глупост.

Г. П. И какво би направил президентът Тръмп в този случай?

Д. Т. Той би се уповавал на превъзходство във военна сила. Не би се доверявал на никого. Той не би се доверявал нито на руснаците, нито на нашите съюзници. Би довел арсенала до съвършенство и лично би вникнал как всичко това работи. Проблемът е и в това, че ние защитаваме най-богатите страни на Земята, безплатно... И целият свят ни се смее, гледайки, как защитаваме Япония.

Г. П. Почакайте. Ако смятате, че обществото споделя Вашите възгледи и, че Вие ще се справите с работата, защо не се кандидатирате за президент?

Д. Т. Аз бих се справил най-добре от всички, или поне не по-лошо от останалите. Но се надявам, че Джордж Буш ще се представи от най-добрата си страна.

Г. П. И вие категорично не желаете да бъдете президент?

Д. Т. Аз не желая да бъда президент. Аз съм уверен в това на сто процента. Аз ще променя мнението си само тогава, когато видя, че моята страна отива по дяволите.”

Тридесет години по-късно, в края на своя мандат, Доналд Тръмп ще се бори до последно, за да докаже, че изборите са фалшифицирани

и, че той е избраният 46-и президент на САЩ. Но едва ли би успял срещу лавината, която се е втурнала срещу него. Знае, че с тази поредна негова битка работи за бъдещето, защото “тръмпизмът” става идеология на милионите по света. И Тръмп не се отказва “да направи Америка отново велика!”, въпреки сегашния залез на империята!

 

25 ноември 2020 г.

 

ТИТАН НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

Г. С. Раковски в българските дела и европейската  политика


Появата на Георги С. Раковски в българския обществено-политически и литературен живот е най-точният знак, че нашето Възраждане е достигнало до онази степен на своята зрялост, когато започва да изпитва, по думите на Енгелс, потребност от титани на духа и да ги създава. Раковски е първият българин с толкова висок и универсален ум, способен да обхване сложността на света, за да започне да го изучава и осмисля по нов начин. Той, заявявам това без никакво колебание, е гениален човек, първият толкова непостижим връх на българската мисъл и литература, на науката и знанието. Но и на национално-освободителната революция.

Иван Вазов определи Раковски като „мечтател безумен, образ невъзможен“. Той по друг начин, характерен за тогавашното време и тогавашната публика, всъщност го нарече универсален ум и гений. Тогава все още не бе възможно да се прочете цялото творчество на Раковски, за да бъде осмислено и оценено. И поради това неговото значение бе стеснено до заслугите му за националната революция. А Раковски е водач на цялата българска духовна революция, на революцията в литературата, науката, историята, хуманитаристиката. Тези няколко революции всъщност укрепиха и насочиха българският свят да осъзнае какво означава за него свободата и с какви средства трябва да я постигне и задържи – не само в политическото си устройство, но и в душата и ума си.

Ето защо ние днес, когато честваме 200 години от неговото рождение, сме длъжни  не просто да го славим с най-силните и красиви свои думи, но преди всичко да го прочетем, изучим, анализираме и тълкуваме, за да навлезем в дълбините на неговия ум и да осъзнаем какво е направил този велик човек – един от най-светлите умове в цяла Европа.

Велик българин!

Г. С. Раковски е първият, който осъзнава и разглежда българските дела в тяхната цялост и многообразие като съставна част на европейската политика. Българите живеят в Европа. „Те не живеят в Африка, нито в Америка, но всред Европа” и съдбата им, особено тяхната свобода, зависи от протичането на европейската политика, от интересите на великите сили и от степента на тяхната мотивираност да се намесят в работите на Отоманската империя.

ХIХ век разпали у българите интереса към политиката и особено към международната. Ставащото по света е любима тема за разговори. Анализите на тази политика на битово равнище, в кафенето или кръчмата изпълват все повече тяхното ежедневие. Това е доказателство за ново обществено съзнание, за нов мащаб на обществено-политическо мислене, който е необходим в новия етап на национално-освободителната и буржоазно-демократичната революция. Буржоазният човек се осъзнава като част от света и живее с мисълта, че или светът не може без него, или че той не е в състояние да се справи с живота без света.

Възраждането дава на българите друг поглед върху живота. То прави човека част от света, но не по вяра и религия, а по интереси и права, по общи стремежи и пътища за развитие.

Създава се нова общност между хората. Тя е основана върху еднаква съдба. Светът е голям, но хората в него живеят почти по един и същ начин и се свързват помежду си чрез политиката. За буржоазния човек политиката е повече от религия; дори религията е политика и се използва за постигане на политически цели. Той самият има право и достъп до властта, а това означава и до политиката. От неговата воля зависи много. Властта не е нещо далечно и непостижимо, възложено от Бога послушание, а ежедневие, в което сякаш всеки е допуснат да влезе. Не е задължителен опитът, който тя изисква, за да бъде упражнявана успешно, да се придобива лично; чуждият опит просто трябва да се изучава, за да се избягват грешките и по-бързо да се внедряват сполучливите практики. Затова и интересът към света не е обикновено любопитство и жажда за знания, а търсене на аналогии, които да показват правилни решения.

Събитията на международната политика ускоряват обуржоазяването на българите, подреждат техния обществен бит, стимулират или забавят разрешаването на проблемите, които историята им поставя в тяхното развитие.

Българските дела са все повече и все по-сложни

и на българите не им е лесно да ги оправят сами. Едно от тези епохални дела за тях е борбата за църковна независимост.

За Г. С. Раковски политическото и църковното освобождение на българите е не само във възстановяването на самостоятелната Българска православна църква и на българската национална държава, но преди всичко е придобиване на ново национално съзнание, което да цени свободата и правата на човека, да уважава традициите на българското, да познава света и се чувства част от него. Националната държава може да се заслужи не само с въоръжена борба, не само с физически жертви и саможертви, а с постигането на такава култура и образованост, каквато имат „напредналите” народи. Но не като се прехласваме по техните постижения, а като се отнасяме критично към тях и като знаем, че Европа е егоистка и преследва единствено своите си користолюбиви цели. Затова е нужно да излезем от унизителното си състояние и да придобием самочувствие, за да не очакваме милостиня, а да воюваме за правата и свободите си. Илюзиите не помагат, а само отежняват и без това тежкото положение на народа, тласкат го в погрешна посока и могат да го докарат до гибел.

В статията си „О няколики речи о собитии в България в лят 1853 до лят 1856”, включена в издадения в Нови сад „Предвестник Горскаго пътника”, Раковски очертава особения контекст, в който протичат процесите в българското общество. Той предупреждава да не храним кой знае какви надежди и да не очакваме благоразположението на силните на деня, защото те си имат своите егоистични интереси и амбиции. Световната политика е една грандиозна игра на зарове, която великите сили разиграват, когато трябва да определят отношението си към по-слабите и поробените. Това е казано по повод надеждите, че Европа ще се намеси решително в полза на българите в тяхната църковна борба.

В преценката на това дали Европа ни забелязва или, като ни забелязва, сме й безразлични, ще се формира и цялата българска политика през Възраждането. Тогава преобладава мнението, че който ни освободи, той ще ни пороби. Другото мнение е, че ние не можем да се освободим без чужда помощ и затова трябва да си търсим освободителя. Но за да го намерим, трябва да го заслужим. Т.е. да покажем, че сме узрели за свобода чрез практически действия. Тези две линии не се борят помежду си, но дългото търсене на верния път свидетелства за бавното съзряване на целия комплекс от идеи и действия, които една революция трябва да организира, за да бъде успешна. Раковски се мъчи да съчетае тези два подхода и да ускори създаването на българска геополитическа теория, в която да се вмести „българският въпрос” като част от Източния въпрос и да се намери неговото решение.

Политически трезв и рационален е

подходът на Раковски

към българските дела

и положението на българите в Османската империя. Той разглежда и оценява тези дела като проблеми на самата империя, но Турция за него е друга държава, с която България е в някакви отношения. Дори е чужда страна, отношенията с която трябва да се определят според отношението, което тя има към нашата. И според международните правила. Но тя е империята, част от която сме и ние; ние сме поданици на нейния султан. Българи и турци са два народа със свой собствен живот, традиции, история, с особености, които те взаимно трябва да отчитат. За Раковски обаче турците са изостанали и нямат никакво желание да влизат в крак с Европа. И затова трябва да им се налагат някои правила на общуване.

Турция е политическият контекст, в който Раковски поставя българските дела и вътре, в който търси вариантите за техните решения. В публицистиката си той настоява за мирно постигане на целите, за умела и спокойна дипломация, чрез която султанът да бъде убеден в правотата им. Това, което става в Османската империя по отношение на съставните й православни и славянски народи, е не просто несправедливо, поради което и Г. С. Раковски с всички средства работи за премахването на тази несправедливост, но то в самата Европа няма аналог. И той прави сравнение с положението на славяните в Австро-Унгарската империя. Тя също е многонационална държава, но в нея са намерени правилните взаимоотношения и е осигурена свободата на малките народи. Паралелите на Раковски между Османската и Австрийската империя са важно доказателство за правотата на българите в тяхната борба за решаване на т. нар. „български въпрос”.

Според Раковски все пак най-важното „международно положение” на България е мястото й в Османската империя. България дава и получава от Турция; тя е по същество „отделна държава”, а не просто провинция, територия с различно название. Разбира се, България не е „отделна държава”, но Раковски я представя почти винаги като обособена политическа общност с различно население, със свое самоуправление, което тя настоява да бъде разширено и допълнено. България „изнася” в Турция своите производства и макар тези производства да не преминават „държавна” граница и митница, излизат от нея и влизат в „другата” държава.

България трябва да заеме своето истинско място в Европа чрез това, което може да прави и прави, чрез това което произвежда и развива, а не като копира сляпо и купува от другите непотребни неща. Но ги харесва, защото са модни. Ние, смята Раковски, трябва да се разпростираме според възможностите си, да не разпиляваме богатствата си. Създаването на едно търговско дружество, което да подпомага българското производство и търговията на български стоки в Турция и Европа и да защитава българите от конкуренцията на европейския пазар, ще предпази народа от вноса на некачествени и скъпи стоки, но също така ще помага да бъдат изнасяни български производства на добра цена. Ние нямаме собствена държава и липсата на политически субект за защита на родното и Раковски я заменя с търговско дружество! - което да функционира като истинско министерство на търговията. То, според него, ще представлява България, а не само българските търговци.

Изборът е на

Великите сили

Г. С. Раковски анализира положението в Османската империя като резултат от взаимодействията на населяващите я народи със султанската власт. Той вижда, че в империята се съсредоточават различни интереси и че великите сили не са единни в намеренията си спрямо разпадащата се държава. Всяка една от тях разчита на някой от народите, за да се ускори този разпад и тя да вземе полагащия й се дял от нея. Това обяснява защо Европа се намесва активно в едни случаи, а в други, дори когато е въпиюща несправедливостта на властта, си затваря очите и остава безразлична към страданията на измъчения народ. Той вижда също, че Европа залага на силните и образованите нации, на тези, които показват, че са способни сами да решават своята съдба, които не са безразлични и безпомощни, а демонстрират сила и енергия. Нацията трябва да е с високоразвито национално съзнание, за да бъде забелязана и точно идентифицирана.

Позицията на Раковски винаги е била българите да показват на Европа своята цел и увереността си, с която я преследват, а не да се отказват от своите традиции, вяра и убеждения. Приобщаването към Европа не бива да е за сметка на традиционните ценности и изконния национален характер. Това е за него основен принцип в политиката на България спрямо европейските държави.

Вестниците на

Г. С. Раковски

„Българска дневница”, „Дунавски лебед”, „Бъдащност” и „Бранител” отделят много място на статии и информация за международни събития и тенденции в европейската политика. Големият наш писател и революционер си дава сметка, че без знания за това, което става в Европа, света и около нас, не е възможно да се подготви общественото съзнание за решителни действия и да му се вдъхне кураж и увереност в правотата на избрания път. Хората трябва да са убедени, че наистина сме част от света и, че светът е загрижен за нашето настояще и бъдеще, че не сме сами и има кой да ни помогне, ако наберем необходимата смелост и решителност и тръгнем да воюваме за свободата си.

Раковски постоянно следи какво се случва върху горещите точки в Европа – особено внимателен е той към събитията в Италия по онова време.

Европа ври и кипи от събития, но тя не е единна. В пролуките, които се появяват, заради разнопосочната политика на великите сили, Раковски смята, че България трябва умело да се промушва, за да намери своето достойно място. Противоречията и конфликтите трябва да се използват умело и българският въпрос да се представя пред силните на деня като техен въпрос.

По отношението на западните държави към положението в Турция Раковски се мъчи да прецени доколко те са добре настроени към нас и са готови да поощрят претенциите ни за духовна и политическа свобода, като оттеглят подкрепата си за гърците. Като дава примери за дипломатическа или военна намеса на тези държави в общоевропейски или в конкретни национални проблеми, Г. С. Раковски иска да внуши, че те в един момент ще направят същото и спрямо нас и ще заставят Турция да изпълни задълженията си спрямо българския народ и ще удовлетвори исканията ни. Но за това е необходимо особено силна воля и настоятелност от наша страна. Ние трябва постоянно да се показваме, за да бъдем непрекъснато пред погледите на великите сили.

Сложно е отношението на Г. С. Раковски към Русия. Но

отношението към Русия

на водачите на българската национално-освободителна революция по начало е сложно, понеже винаги е политическо. Т.е. от гледната точка на положението, в което се намира България и на държавите, които имат отношение към нейното освобождение. Раковски се дразни, че Русия не се обявява открито в подкрепа на българската позиция в борбите за църковна независимост, а държи тази независимост да се извоюва непременно по каноничен път. Това го кара да смята, че тя е на страната на гърците. Или поне че не е убедена напълно в нашата правота.

В българския възрожденски печат, и особено по времето на църковните борби, малко се пише за Русия, а когато се пише, авторите се стремят да не показват своята любов към нея, за да не дават повод да ги смятат за проводници на руската политика на Балканите. Затова и през Възраждането Русия е по-скоро някаква митична обетована земя, откъдето ще дойде силата, която ще сломи неверниците и ще счупи оковите на православните българи.

Напълно погрешно е да се приписват на Георги С. Раковски русофобски настроения. В публицистиката му Русия присъства рядко, а и той слабо я познава. Анализите и оценките му са породени от конкретни събития в европейската политика, отношение към които взима и Русия по силата на своето място в Европа. Той е противник на руския царизъм и се стреми към друго обществено устройство, воден от други идеи, които в голяма степен са чужди на консерватизма, доминиращ в руското общество.

С пълно право днес можем да определим Г. С. Раковски като първият български политолог, т.е. учен, който изследва проблемите на политиката като власт и обществена организация. В много голяма степен той е успял да изведе основните правила, по които се движи османската и европейската политика, да формулира онези главни механизми, по които протичат явленията в нея и да проследи причините, които ги пораждат. Най-важният принцип е, че тази политика е егоистична и, че великите сили се водят от своите интереси и никога не правят неизгодни за тях отстъпки и не проявяват съчувствие и солидарност с нуждаещите се от помощ и подкрепа. Този принцип дава насоката в организацията на българската национално-освободителна революция и в плановете на Раковски за нейната подготовка и протичане. Раковски е трезв анализатор и никъде не се подвежда от емоции и силни желания и предупреждава, че такава трябва да бъде и българската политика. Той убеждава, че нам е необходимо да сме силни, единни и организирани, да работим за собствената си известност и да можем да покажем достойнствата си, за да спечелим някакви съдружници в святото ни дело.

Светът е джунгла, в която нашето място трябва да бъде неприкосновено. Нас не бива да ни лъжат и съблазняват. Но за да не ни лъжат и съблазняват, трябва да познаваме този свят и да се възползваме от изгодните му предложения. За съжаление, уроците на Г. С. Раковски, този титан на възрожденския дух на Отечеството, не бяха научени от неговите последователи и наследници. Те сякаш не бяха и чути. Затова трябва постоянно да ги четем и препрочитаме...


 

НА ТЪМНА ЕПОХА, ДУХ ВЕДЪР, ТРЕВОЖЕН

Е-поща Печат PDF

Георги Раковски, чиято 200-годишнина ще честваме на 2 април е една от тези личности, чиято мисъл и дело, вихрена енергия и интелектуална мощ, са вградени в духа и неотменимостта на вярата, че България ще пребъде. Досега нашата наука има сериозни постижения в проучването на живота, дейността и творчеството на Раковски, сред които не бива да се пропускат най-стойностното написано и публикувано от Захарий Стоянов, проф. Михаил Арнаудов, проф. Боян Пенев и проф. Веселин Трайков. А от документалното наследство на Раковски трябва да се отбележат четирите академични тома с неговия архив.

Роден през 1821 г. като Съби Стойков Попович в Котел, историята и България го запомнят като Георги Сава Раковски. Образование: Велика народна школа; Кауза – Освобождението на България от турско робство (съвременниците тогава са го наричали така, така трябва да го наричаме и днес); Известен е като активен участник в борбата за църковна независимост и най-вече като първият идеолог и основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождението на България от турско/османско иго, български революционер и възрожденец, водещ остра и непримирима борба „чрез пресата и сабята“ срещу турски паши и бейове, срещу гръцкото духовенство и български чорбаджии.

В своя кратък живот (умира на 46 години) той е бил всичко – революционер, търговец, бегликчия, журналист, писател, поет, войвода, преводач,  историк, етнограф, общественик, дипломат, политик… и всичко, в името на свободна и независима България.

Нека  щрихираме пътя и някои крайъгълни точки и места през живота му, който го води по друмищата и просторите на три империи: Османската, Руската, Австро-Унгарската, както и във Франция, Сръбското Княжество, Румъния, Гърция, Молдова, Южна Бесарабия.

След като първоначално учи в родния си град Котел и Карлово, през 1837 г. Раковски заминава в Цариград и продължава там образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици: философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. Раковски е полиглот, който владее 7-8 езика: освен родния си език, владее турски и гръцки в двата му варианта, писмено и говоримо, няколко европейски езика, сред които сръбски, френски и английски. Служи си свободно с арабски и персийски. Това образование, днешните научни изследователи литературоведи и учени-историци квалифицират в биографията му като „несистемно частно високо образование“! За да могат след това да го определят като „романтик, който допуска грешки в своите „залитания“ в една или друга крайност.“ Става дума за историческите му прозрения за произхода и древността на българския език и народ, на който въпрос трябва да се отдели специално място.

През лятото на 1841 г. Раковски напуска Цариград и отива в Браила. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград, той си е издействал гръцки паспорт на името на Георги Македон. (Чудно е как македонските историчари още не са се усетили и не са го обявили за северомакедонец?!) За участието си в Браилския бунт през 1842 г. той е осъден на смърт. Бяга и отива в Марсилия, където престоява 1,5 години.

Върнал се в Котел, там е наклеветен и  осъден като бунтовник на 7 години затвор в Цариград. В затвора престоява три години от 1845-1848 г.

Следват пътища и години на бурна книжовна дейност, революционна журналистика и революционна борба  водещи към Букурещ, Нови Сад, Галац и Яш, Кишинев, Одеса, Белград, Атина, Цетина, отново Букурещ, отново Кишинев, Киприяновския манастир, Одеса и Южна Бесарабия. За да угасне в мизерия и неизплатени дългове на 9 октомври 1867 г. в Букурещ.

Раковски е личност с голям идеен размах и авторитет.

Той има огромно значение за личностното изграждане и оформяне на много от своите съвременници. По отношение на борбата за образование, Раковски е  смятан за учител на Васил Априлов, който до запознаването си с него е с елинистични нагласи и се е гърчеел. Силното  влияние  на Раковски, предизвиква у него катарзис и скоро след това той създава първото българско класно училище в Габрово през 1835 г. По отношение на революцията Раковски е учителят на Васил Левски. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г.

След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през 19 век. По отношения на църковния въпрос той не признава компромиси, и когато Драган Цанков създава униатска църква през 1860 г. влиза в остра полемика с него на страниците на в. „Дунавски лебед“. Раковски очертава за първи път и идеята за събиране на народни старини и опазването на богатството на езика ни. Той поставя начало в събираческо-етнографската дейност в България.  Като етнограф/етнолог – фолклорист Раковски подтиква много българи да се образоват във връзка своите вярвания, обичаи и песни.

Целият бурен живот на Георги Раковски е

посветен на делото за освобождение на България

от османско владичество.

Георги Раковски е идеен вдъхновител и участник в четническото движение, той се явява и първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и  негов ръководител през първите десет години. През 1861 г. изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап в идейното развитие на Раковски отнасящи се до „всеобщото българско въстание“. Раковски е човекът, които  организира и създава революционна армия в лицето на Първата и Втора българска легия в Белград. Именно в тези две легии трупа своя боен опит и Васил Левски, тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор  - даден му от Раковски за неговото мъжество и решителност. Тогава, през 1861-1862 г. в българската Легия в Белград, той за първи път развява трибагреник с цветовете - бяло, зелено, червено.  После те стават цветове на националния ни флаг. През юни 1862 г. Легията участва на страната на сърбите в боевете с турския гарнизон за белградската крепост и я превзема. Настъпилата промяната след това в сръбската политика и натиска на Великите сили принуждават Раковски да я разпусне. Създадените от Раковски легии дават бойно кръщение на голям брой от бъдещите водачи на националноосвободителното ни движение. Левски е този, който приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, като отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и да закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Раковски. След разпускането на легията Раковски е напълно разочарован от двуличната политика на Атина и Белград.

През 1863 г. той се заселва в Букурещ. Там  се проявява като истински

лидер и ръководител на българските емигранти.

Заради огромния си авторитет, интелект и сериозни дипломатически мисии е наричан Българския княз.

По онова време Раковски е известен като човека със 100 ръце – той е книжовник, публицист, общественик, революционер... Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата изследователска, писателска, журналистическа и публицистична дейност. През 1858 г. приема руско поданство и става преподавател в Одеската семинария.

Раковски е дълбоко  свързан с Русия, с нейната наука и култура още от ранно детство по семейна линия, участва като доброволец в Руско-турската война и дори получава руско поданство. Но, Раковски е преди всичко българин и всичко до което се докосва с мисъл, слово и дело е плод на тази му българска отдаденост.  В последната част на „Строители на съвременна България”, Симеон Радев пише с респект за него: „Революционната емиграция, това е преди всичко Раковски. Тоя необикновен човек, който господстваше, както никой друг над своето време,  държи и до днес българското въображение в плен.  Има в неговата личност някакво тайнствено вълшебство, което, от всички що са писали за него, само Вазов в своята „Епопея на забравените“ е можал успешно да призове. Раковски още приживе влезе в своята легенда;  да мине от легендата в  епоса бе естествено. Чуждото му обръщаше вниманието, само ако пряко или косвено интересуваше България. Българското минало, българската слава, българският бит, българската съдба, ето кое го занимаваше. Науките, които той засегна, само под тоя ъгъл ги гледаше. Историята му служеше да възвеличи българското име;  филологията,  да покаже старинността на българския език;  богословието, да оборва Гръцката патриаршия.Българин самопогълнат в българщината, такъв го виждаме в цялата му дейност. Не се влияе той нито от сантиментални настроения, нито от политически догматизъм“.

Статията му „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ е силно доказателство за липсата на всякакъв

„политически догматизъм“ и „сантиментални настроения“,

за адекватните му реакции на политик и дипломат в конкретни и сложни международни ситуации. В последните години широко се тиражира и мултиплицира мита за „русофобията“ у Раковски, като се цитира именно тази брошура. Отговор на тези злоумишлени и лъжовни твърдения дава в статията си „За „русофобията“ на Г. С. Раковски“, публикувана в (Поглед инфо) на 09.12.2015 г. Панко Анчев, където разбулва  недостойните спекулации, както и конкретната причина и контекст   за написването й. Политическото действие изисква политически средства и Раковски реагира като български политик.

Г. С. Раковски е неизчерпаема тема в нашата история. Удивителното при него е, че ние го познаваме предимно като енергичен революционер и писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен. В книгата си „Българска старина“, той достига до научни изводи и исторически прозрения, които едва напоследък се доказват със средствата на интрадисциплинарния подход и генетика.

Съвсем наскоро, през 2020 г. излезе второто издание на неговата книга

„Българска старина”

с препис на съвременен български от д-р Николай Иванов Колев. За първи път тя е издадена като брошура в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г. Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; кимбри или кимерии.

За него д-р Николай Колев, пише: „Познавайки езиците на османската империя, старогръцки и латински, той се озовава в Марсилия, където изучава току-що разчетените самскритски (самскритски Раковски е наричал древния санскрит, което значи за него „таен“ език, „свещен“ език - бел. ред. ) и зендски езици, с помощта на френски научни публикации. Тънките му познания по структурата, граматиката и богатството на българския език във всичките негови диалекти и придобитите познания по сравнително езикознание, го водят до фундаменталното откритие за родството на българския език със самскритския и зендския, за неговата първичност в Европа и за неговото влияние особено върху гръцкия. Тънкото познание на българския фолклор го води до сравнение на нашите народни песни за галското нашествие на Балканите с историческите сведения от старите автори, чрез което доказва, че нашият народ има действителни спомени за исторически събития, станали на Балканите в трети век преди Христа. А съпоставяйки сведения на стари автори с национални сведения, той стига до фундаменталния извод, че кимерийският народ е и български народ.Тези фундаментални изводи за българската история са валидни и днес.”

Според Раковски, българите са ранен клон на кимерите (от Черно Море до р. Волга) и са сред най-старите народи в Европа. По-късно кимерите стават известни като траки. Тяхно е и силното Одриско царство по нашите земи.

Раковски е и един от малкото изследователи на връзките ни с Индия. За него древните българи са

носители на санскрит,

който той нарича „санскрит”, таен език, свещен език. Той отбелязва: „Българите са обитавали в старо време Хиндустан и тия племена са били най-голямото племе и като се разпространили в Европа, дали имена на днешните ни землища... Християнството не е можело да изтреби староиндийските български обичаи, обреди и вярвания...” Той открива и описва много примери за родство между българския език и санскрит, като намира и аналогии в съвременния български фолклор с божества и митични персонажи от индийската митология. Според него, малко европейски народи могат да се похвалят с такова богатство. Връзката с Индия се потвърждава няколко годни след смъртта му, когато излиза благодарение на Стефан Веркович песента „Женитбата на Орфей”, която слага началото на оформилия се по-късно в два тома български епос  „Веда Словена”. Направено е сементично изследване от български и индийски учени на текст от „Веда Словена”. И на български и на санскрит текстът звучи еднакво. Проучването потвърждава тезата на Г. С. Раковски, че санскрита е българска реч. Не случайно управляващата династия в Индия до 11 век е от български произход, този на  Кардамитите.

Романтичните илюзии на Раковски

Изследователят и издател д-р Николай Колев, заключава: „Величието на Раковски е и в това, че той прави тези открития в невероятно тежки условия на своя личен живот: затвори, преследвания, участие във военни кампании и въстания, книжовна дейност, революционна организаторска дейност и т.н., във време, в което народът ни тъне в безправно и унищожително робство, като същевременно е изложен и на перфидното систематично старание на пан-гърцизма да затрие българската нация.”

Научните исторически изводи на Раковски са толкова дълбоки, смайващи и неудобни, че не само  съвременниците му, но и днешните казионните  учени отказват да ги приемат. Тяхната безпомощност и зависимост от възприетите им на въоръжение теории и хипотези, които  застъпват вече 150 г., ги принуждава да ги отхвърлят с груба ирония и пренебрежение. Затова в поместената му официална биография, която можем да прочетем както в „Речник на българската литература”, така и в Уикипедия, срещаме следната обосновка:

„В желанието си да докаже пред по-малко запознатите с науките за историята и езикознанието българи от различни възрасти, че българският език е един от най-древните езици, в даден етап от своето развитие (след като престава да търси прилики с т.нар.славянски език), той намира неговите корени в древноиндийския сакрален и богослужебен език санскритски (sanskrit) и търси етимология – „сам-скрит“, с обяснението, че българският език е толкова древен, че сам се е скрил от света. Тук отново личи романтическата нагласа на Раковски. Често той смесва желаното с действителното и в стремежа си към него все още затруднява максимално историците.”

В „Речник на българската литература”, том 3, от П-Я, наред с прекрасното представяне на живота и делото му като български възрожденец, публицист и революционер, може да се прочете на стр. 193 и: „Знанието на стари и модерни езици му дава възможност да създава смели хипотези, които нямат научна стойност, но имат силен патриотичен ефект... Подходът му като учен е в повечето случаи е романтичен, в зависимост от задачите на епохата, от личността на автора, от целта, която той преследва. В романтичния подход на Раковски се коренят и неговите интереси към народното творчество, за чието издирване и популяризиране има огромни заслуги.”

Ако, искаш да обезцениш и подхвърлиш на съмнение нечие научно достижение, достатъчно е да го квалифицираш снизходително като романтично, т.е. наивно и несъстоятелно!

За Раковски, научните му търсения и исторически извори, които ползва, езотерикът проф. Дамян Попхристов споделя: „Той се занимава с това колко древен е езикът ни и се оказва, че е сроден с армейския и санскрит. Някои наричат това „романтични фантази” и на един отчаян родолюбец, само че този отчаян родолюбец чете санскрит и прочита една книжка – „Мисленик”. Това е една от свещените книги на днешните индийски брамини. Раковски проследява пътя на въпросния „Мисленик” как достига в Европа. Оказва се, че достига в Европа благодарение на завоевателните походи на Александър Македонски. Знаете, че той е ученик на Аристотел. Аристотел обаче не пътува с войските на Александър, но има няколко души агенти вътре, които събират разни произведения и ги пращат на Аристотел. Така хората на Александър Македонски пращат и въпросният „Мисленик”. Не е ясно кой, как и кога го предава на Аристотел, но той го публикува като своята прочута „Логика”. Това е световно плагиатство. Не е удобно да се говори, но Раковски го пише черно на бяло, че „Логиката” на Аристотел е преписания брамински „Мисловник”, който Раковски чете в оригинал.“

Десетилетия след смъртта на Раковски, неговите прозрения и научни изводи са потвърдени, чрез средствата на интрадисциплинарния подход в трудовете на изследователите на българската древност като Г. Ценов, Н. Йонков-Владикин, С. Иванов, Вл. Цонев, Д. Димитров, П. Серафимов, К. Каменов, изследователите от кръга около сп. „Ави-Тохол”, МАБИК, ИСИХ „Хистореон” и десетки други. Науката, която слага точка на дискусията относно „романтичните хипотези  без научна стойност” на Раковски, се оказа не друга, а  съвременната генетиката и генеалогията, която не търпи „романтични и сантиментални хипотези”. Доказаха го резултатите на  осъществения през последните две десетилетия Геномен проект, който тук е излишно да изясняваме в подробности. Тези изследвания в своята цялост налагат необходимостта от ред съществени преосмисляния на познатата ни и масово тиражирана до този момент, обременена с догми официална съвременна историческа наука (униформизъм).

Оказва се, че

величието на Раковски като учен

е толкова голямо, че 150 години след него, съвременните учени с нови съвременни средства и бази от научни факти, едва сега достигат до неговите изводи.

Е, романтик или не, възрожденецът и ученият Раковски се оказа съвършено прав! Както и подложените на присмех и унижение останали учени като Ганчо Ценов, Никола Йонков-Владикин и др! Но това съвсем не значи, че техните опоненти днес  ще си посипят главата с пепел, както казва народът, или ще доведе до пренаписване на скудоумните ни учебници по история!!

Иван Вазов нарича Раковски „мечтател безумен, образ невъзможен“. Всъщност той е една универсална личност, оставила ярък отпечатък и като рупор за свобода и независимост на индийския народ от колониалното потисничество на Британската империя. Интересът на революционера Раковски към Индия не се изчерпва само с нейната древна история и богатото й културно наследство. Като хуманист той съчувства на борещия се за своята независимост индийски народ като издига мощен глас в подкрепа на тази борба още през 1857 г. Индийският народ помни и обича българския възрожденец и го тачи като пророк. Когато бившият ни президент Петър Стоянов отива в Индия, за да открива българско училище, което се нарича „Г. С. Раковски” и казва, че той е наш, индийците отговарят – „Не е вярно, той е наш!“ и му отговарят, че той е първият европеец, който превежда Панчатантра – свещената книга на индийците, директно от санскрит. До ден днешен там го ценят и почитат. В Индия има 12 училища, които се казват „Георги С. Раковски”.

Да помним е дълг.

Раковски, заедно с Левски и Ботев, се явяват българските великани на Възраждането. Те са нашата Света троица, нашия  български Свети Дух! Ако Паисий е искрата, те са факелът, който раздра тъмата и разля светлината на българското Просвещение и Свобода по цялата наша земя!

Затова и днес, и винаги, ние пак ще се обръщаме към Пантеона  на българските възрожденци и национални герои и ще търсим в тях опора и сила,  пример и надежда. Ще търсим и ще се вглеждаме в образите на Паисий, на Раковски, на Левски и Ботев, на Бенковски и Волов, на българските опълченци и литературни колоси, чиито произведения МОН всяка изминала година все повече редактира и орязва като неактуални и дискриминационни! Но не би! „Не се гаси туй, що не гасне!“ - както изрече титана Вазов, макар и по друг повод.

За една историческа личност като Раковски две столетия  духовен живот са белег на нравствено и историческо безсмъртие, неподвластно на никакви геномодифицирани интелектуални недоносчета и исторически лилипути.

Две столетия след  кончината на титана Раковски, българският президент Р. Радев в едно свое изказване по случай Националния ни празник, заяви: „Много събития предхождат Възкресението, но едно ги свързва – Паметта. Дори пет века османско иго не изтриват спомена за това кои сме. Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит. Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.“


В тежки времена българинът винаги се е изправял и отново побеждавал. Както пише изключително успешният изследовател на българската древност, Павел Серафимов: „Ако се вгледаме в историята си, ще се види, че най-типичното качество на българина е неговата способност да се възражда. Няма народ, който толкова пъти да е погребван от чужденци и толкова пъти да е възкръсвал. Точно, когато враговете ни са мислели, че ние изчезваме като нация и вече сме загубили своята идентичност, дедите ни са се издигали от пепелищата и са показвали, че силата им изобщо не е изчезвала. Това показва, че ще я има и след този тежък период, ще я има Винаги.“

Като хора и общество ние сме това, което помним и защитаваме, което обичаме и предаваме на децата си.А това е преди всичко Памет, Ценности и Дух, Борбеност, Достойнство и Национална гордост! Да Бъде!


 


Страница 1 от 399