Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално: "Нова Зора" - Брой 38 - 16 октомври 2018 г.

 

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 


 

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.

 

ЕС, като политическа бухалка

Вчера ЕК заплашваше Унгария и Полша с лишаване от правото на глас в Съвета на ЕС; днес плаши Румъния, а утре може да подхване и България. Аргументът „нарушаване на върховенството на закона“ е толкова неопределен, че може да побере и „нарушения“, които са в пълно съответствие с изискванията на законите, приети от националните парламенти на страните членки или кандидатстващи за приемане в ЕС. Например, изгонването от Унгария на финансираните от международния спекулант Сорос учебни и други структури, или изменението в пенсионното законодателство на Полша, с които конституционните съдии се изравняват от гледна точка на изискуемата възраст за пенсиониране с останалите граждани. Румъния пък е обект на критики и шантаж по повод на смяната на Лаура Кьовеши като шеф на специализираната прокуратура за борба с корупцията по високите етажи на властта. Когато самозабравилата се боркиня с корупцията на „чуждите“ употребяваше цялата агенция като политическа бухалка, бюрократите в Брюксел ръкопляскаха и пишеха хвалебствени доклади за напредъка на Румъния. А сега плачат за „нарушаването на върховенството на закона“ от страна на управляващите в Букурещ. Нима ЕС е пример за демократичност и законност? Нали Европейският парламент (ЕП) с неговите 750 евродепутати е най-безвластният парламент на света? В ЕС колят и бесят структури, като ЕК и Съвета на ЕС, чиито състав никой не е избирал? Може ли ЕП да ги задължи да изпълняват неговите решения? Не, той може само да хока националните ръководства на страните членки, които отказват да бъдат евро пионки, както направи с Виктор Орбан. Заради отказа си да приеме нелегални, нежелани в Германия, Холандия, Австрия, Италия и други, Орбан бе обявен за диктатор, нарушаващ свободата на медиите и на ВУЗ. Но той натри носа на фалшивите борци за свобода на словото, като им припомни, че са получили свободата и демокрацията наготово, докато унгарският народ е проливал кръв за да има днешните свободи. Ако беше по-злопаметен, би могъл да припомни на ЕП и това, че абсолютно лицемерно подкрепя измислиците на Тереза Мей  срещу Русия, въпреки че не Русия, а Великобритания предизвика най-голямата криза в ЕС, решавайки да напусне общия европейски дом. Със, или без споразумение с ЕК. ЕС копира най-лошите практики от времето на СССР, като „Доктрината Брежнев за ограничения суверенитет“, държейки се със страните членки от Източна и Централна Европа като с васали. И освен това се поставя

в услуга на НАТО,

вместо на собствените си граждани. Защо присъединяването на страните от Балканите, включително Западните Балкани, към ЕС трябва да се предхожда от приемането им в НАТО – оръдието на американската хегемония в Европа и света? Как Финландия и Швеция членуват в ЕС, без да са членки на НАТО, а Македония и Сърбия трябва първо да бъдат „интегрирани“ в Организацията на Северноатлантическия договор, както направиха и с България? Македония ли ще оправи военния баланс между НАТО и Русия или Китай?

 

Какво е бъдещето на НАТО, която американският президент Тръмп обяви за остаряла и тежаща на гърба на американския данъкоплатец, защото не отделя достатъчно средства за отбрана? Не един и двама военно политически анализатори са изтъквали, че след края на Студената война НАТО е изпаднала в безтегловност и отчаяно търси аргументи за собственото си съхраняване. И намира такива в лицето на международния тероризъм, руската и китайската мними военни заплахи. Например турският всекидневник вестник „Миллиет“ (07.10.2018) съобщи за една карта, публикувана от близка до Пентагона „група за размишление“ или „тинк танк“. На нея Северна Сирия била обозначена като „Район на НАТО“. Според проф.д-р Хасан Кьони, преподавател в Истанбулския културен университет, картата не случайно е публикувана веднага след посещението на президента Ердоган в САЩ. В това той разчита следното послание към Турция: „В действителност Северна Сирия е район на НАТО, а ти си натовска страна. Срещу нас стоят врагове, като Иран, Сирия и Русия“. Тоест, картата по заобиколен начин цели да привлече Турция към политиката на САЩ и Запада в района на Средния Изток. Но онова, което притеснявало турците, било искането на Белия дом и Пентагона под чадъра на НАТО да се легализират структури като YPG и PKK (Отрядите за самоотбрана на сирийските кюрди и Кюрдската работническа партия), които официална Анкара обявява за „терористични“. Същият вестник в броя си от 3 октомври публикува изказването на американския военен и геостратегически анализатор от „Уикистрат“ Томас Барнет пред Световния форум, организиран от TRT на тема: „Един свят между реда и хаоса: 100 години от Първата световна война“.  Барнет рисува една песимистична картина на Средния Изток, като прогнозира, че още 20-30 години в района ще има насилие и ще се пролее много кръв: „Не виждам на хоризонта никакво политическо решение!“

В ролята на ръжена

Очевидно е, че обявявайки Северна Сирия за район на НАТО, САЩ ще се опитат да стоварят бремето на тамошните конфликти върху съюзниците си от Европа и Азия. И джуджета като Македония биват канени „да се интегрират“ в Алианса, не за да ги пази от враговете, а за да бъдат използвани за водене на така наречените „прокси войни“ (войни с упълномощени, б.р.). България, ходатайствайки на Македония за членството й в НАТО и ЕС, на практика играя ролята на ръжена, с който се разбъркват въглените, върху които ще се пече живото месо на цял един народ!

 


Както и да е. ЕС, подобно на Великобритания, дори няма Конституция, с която да се съгласуват останалите правни актове. А кой саботира приемането на европейската конституция? Франция, чийто днешен държавен глава Еманюел Макрон иска да реформира ЕС. Евросъюзът наистина се нуждае от дълбоко преустройство, за да възстанови онова, което изисква от националните държави – разделението на властите и върховенството на закона. Засега обаче положението на Съюза е такова, че дори юристите се объркват в паяжината от директиви и неизпълними разпореждания, бълвани от бюрократите в Брюксел. С такова „творчество“ ръководещите ЕС чиновници биха разпънали повторно на кръста и самия Исус Христос! Да не говорим за безумията в българското законодателство и правораздаване. Част от тях са „местна стока“, други са проекция на недомислиците на европейските бюрократи, за които узаконяването на гей браковете е по-важно от осигуряването на хляба, живота и здравето на обикновените граждани. Подозирам, че атаките им срещу Румъния са били мотивирани и от решението на тамошните власти да проведат референдум срещу гей браковете. Макар допитването да се провали заради ниската активност, подобни „престъпления“ не се прощават от страна на Брюксел.

България, след близо 30 години

„преход към демокрация и нова законност“, се оказа, като в небрано лозе: в НПК не се третира като престъпление производството на нелегални цигари! Престъпление било само продажбата им! И никой не си задава въпроса как тогава се е водила „успешната“ борба на ГЕРБ срещу цигарената контрабанда, с която се хвали Борисов? Вярно е, че поговорката „По-добре лош закон, но закон, отколкото беззаконие“ не се е родила у нас. Но също така е вярно и това, че българите страдат и от калпавите закони, писани на коляно, приемани напук, преправяни десетки пъти и в крайна сметка, приемани „за сведение“. Прехваленият румънски модел на борба с корупцията с право не влезе в употреба у нас, но и никакъв напредък в борбата с престъпността не се забеляза. Обикновените хора в села, махали и градове страдат от „битовата престъпност“, а все така няма полиция, прокуратура и съд, които да залавят, обвиняват и вкарват в затвора обирджиите, изнасилвачите и убийците на беззащитни деца, жени и старци. По пътищата бушува необявена война и за разлика от „оптимистичните“ отчети на МВР, според европейската статистика България е на второ място, след Румъния,  по броя на жертвите на пътни инциденти. От румънския модел на прокуратура се опазихме, но по всички негативни класации ни спрягат заедно с Румъния. Убийството на русенската журналистка Виктория Маринова обаче ни направи световно известни, засенчвайки всички прегрешения на властите в Букурещ. Именно този международен отзвук принуди премиера Борисов, министъра на вътрешните работи Маринов и главния прокурор Цацаров лично да поемат разследването под контрол, като последните двама се отропаха на местопрестъплението край Дунава. На първо време разследващите започнаха с проучване на алибита на един румънски скитник от украински произход, а на 10 октомври медиите известиха, че в германския град Щаде, на 60 км. от Хамбург, е бил задържан вероятният убиец на Вероника Маринова. Това е роденият през 1997 г. в Русе ром Северин Надеждов Красимиров. Ама и име са му избрали! От телевизионните кадри, излъчени от махалата, в която той е живеел в Русе, преди да избяга в Германия, разбрахме че е ром. Никоя медия обаче не изтъкна този факт, очевидно за да не се предизвика етническо напрежение. А самите роми, които пристъпват към гражданско неподчинение винаги, когато загине някое ромско дете, мълчат по случая с Вероника, или дават ласкави отзиви за заловения в Германия възможен изнасилвач и убиец. Добре, че този път властите не нарочиха за убиец някой клошар, или пациент в психиатрична клиника. Който, изпадайки в нервна криза, да сложи край на живота си, докато е в следствения арест..Понеже затворът, особено доживотният, е по-лош и от смъртта.

Върховенството на закона,

след като има такъв международен отзвук, може и да възтържествува, но убитата едва 30-годишна Виктория няма да отгледа детето си. Прокълната ще да е такава „правова държава“, в която по улиците свободно се разхождат криминални с по няколко присъди, освободени от някой милозлив съдия „за добро поведение“. Тях обикновено ги залавят отново в чужбина, както стана с Митьо Очите. Все още ли има наивници, които вярват, че у нас има върховенство на закона? И, че затворът превръща рецидивистите в хора? Ех, това ще ви говори някой адвокат, който ще си попълни банковата сметка, защитавайки отявлени изверги. Докато близките на техните жертви си изплакват очите от непрежалима болка и безсилие. Накрая блатото ще се успокои и темата ще престане да бъде актуална. До следващото убийство, до следващата черна забрадка.

Впрочем, броят на загиналите при катастрофата в Своге нарасна на 20 души. Мир на праха им! Дано се окаже вярна поговорката, че живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите.


 

 

РУСОФОБИЯТА – РУДИМЕНТ И ФЕНОМЕН В ЖИВОТА НА СЪВРЕМИЕТО

Е-поща Печат PDF

 

На 11 октомври в РИКЦ се проведе научна конференция на тема “Русофобството - причини, етапи, форми, институции“. На снимката: Олег Акимкин от Посолството на Русия, Павел Журавльов, директор на РКИЦ, доц. д-р Жан Виденов, проф. Ангел Димов и проф. Васил Проданов.

 

На 11 октомври (четвъртък) в Руския културно-информационен център, на ул. Шипка №37, в София, се събраха цяла плеяда учени, анализатори, философи, юристи и политолози, за да разискват в нарочна национална научна конференция русофобството, неговите причини, етапи, форми и институции, превърнато днес във феноменален рудимент в живота, не само на българското общество.

Докладите на участниците разкриваха същността, задачите и функциите на русофобията, като явление, икономическите, правните, геокултурните и геополитически аспекти на нейните измерения, както и русофобията в България, корените, формите и способите на нейното отглеждане, доколкото в българската народностна нива, тя винаги е била екзотичен плевел, но за която в последно време се хвърлят огромни „агротехнически“ усилия за нейното оцеляване и разрастване.

Конференцията бе открита от проф.д-р на ик.н. Ангел Димов. (Кратко резюмене на неговият обширен доклад поместваме отделно).

Ръководител, на първият панел, бе доц. д-р Жан Виденов, министър-председател на Р.България, в периода 1995-1997г, който след кратко встъпление в темата, даде дума на първия докладчик – член кор. проф. д-р Васил Проданов. Той прочете резюме на своето изследване на тема „Опит за теория на русофобството“. В него проф. Проданов посочва цивилизационните характеристики на диспозицията „русофили – русофоби“. Той потърси етнофобията, като фактор в социално-класовите характеристики на всяка фобия и филия, съзрявали в условията на робовладелческия или колониалния капитализъм. Изключително интересния доклад на проф. д-р Васил Проданов, разглежда и Балканите, като територия на нарастващата конфликност в геополитическата битка на американофобията срещу американофилията.

 


Доц. д-р Валентин Вацев, бе озаглавил своя доклад „Русофобството, като антропологична катастрофа“. В него той изтъкна, че „Русофобията е секулализиран образ на врага на човешкия род“ и очерта параметрите на въпроса „Какво не е русофобията“. Доц. Вацев подчерта, че русофобията е един от трите стълба на разгарящата се студена война. Първият, от които, са т.нар. санкции, а вторият е тоталното сатанизиране на противника. „Всичко онова, което може да се прости на Запада, подчерта д-р Вацев, е задължително непростимо за Русия, за руснаците, като народ, като представители на отделна цивилизация и като религиозен фактор. От времето на родоначалника на русофобията абат Кюстен, през Адолф Хитлер, до най-ярките днешни нейни носители и  проявления.

Член кор. проф. д-р Иван Ангелов, говори за цивилизационния избор на България и икономическите отношения с Русия. Някои от застъпените тези на учения, станаха обект на дискусия и критика в определеното от модератора, Жан Виденов време за тази цел.

Последваха задълбочени в темата, резюмета на докладите на такива автори, като: Мирослав Попов, проф. Бончо Асенов, Максим Мизов, Петя Пачкова, Борислав Градинаров, професорите Дончо Конакчиев, Станислав Станилов и Димитър Цацов, Тодор Ников, Вихра Павлова и други участници във  втория панел на конференцията. Вестник „Нова Зора“ се надява да предостави на своите читатели, някои от най-интересните доклади.

Научната конференцията за русофобията, като феномен обществения живот, не само на България, бе проведена с важната подкрепа на „Россътрудничество“ и бе уважена с присъствието на предствителите от посолството на Русия, в България г-жа Елена Приходко и г-н Олег Акимкин, както и от г-н Павел Журавльов, директор на РКИЦ.

 


 

 

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ

Е-поща Печат PDF

Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер. Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за извършване на погроми и за социални и  политически чистки. Трудно и болезнено се осъзнава, че Европейския съюз е за САЩ, с извинение, износен ... презерватив.Затова

ключовият въпрос за България

днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защитава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си. Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на който са изложени нашата страна и нашият живот. Положителна промяна може да настъпи само след решаването на следната тестова задача : защо в социалния авангард, в съдилищата, в университетите и академиите, в правителството и в Народното съъбрание седят завършени бездарници, бандити, съмнителни типове и други „наши хора”, по партия, по нация, по вяра и т.н.


Каква е тази паразитна линия на еволюцията на човешкия вид , този механизъм на опростяване на конструктивните връзки, на разума, възгледите и психофизиологичната конструкция на живота ? Но, докато столичните журналисти събират в своите студия за благоприлични обсъждания и шумни ток-шоута едни и същи „титани” на мисълта, нищо добро не може да се очаква. Интелектуалната „обратна еволюция” е пред нас : все повече хора вярват, че Слънцето се движи около Земята, а Теорията на Дарвин е зловредна измислица на световната конспирация, вярват в таласъми, Рамбо, Плана „Дълес” и космичските гости. На повечото канали на телевизията господстват лица с нетрадиционна сексуална ориентираност, бандити с прякори, тяхните любовници наред с глутница екстрасенси, феномени, „доказани” ясновидци, шамани и многобройни „експерти по непознаваемото” – жени и мъже с неопрятен вид и с болнав блясък в очите.

Къде са българите?

Българите са в помийна яма, народното съзнание е извратено, възникналите социални групи говорят на различни езици и имат противоположни понятийни приоритети. Вместо народ е налице колониален субстрат, който е лесен за експлоатация. На обществото е неизгодно да се лекуват децата и възрастните хора, тъй като не са източник за генериране на добавена стойност. Загубено е цялото поколение на прехода - те не четат, не се интересуват от политика, безразлични са към миналото и песимисти за бъдещето, егоисти са, най-много от всичко обичат парите, бракът за тях е булчинска рокля, духовността - слушалки в ушите. От една страна липсва елементарна социална солидарност, от друга – ново мракобесие, тежки форми на фобия спрямо всичко и всички, неосвоен и непреведен на нов език исторически опит. Всичко това е много интересно от филологична гледна точка, като антропологично предизвикателство, но е трагично на равнището на ежедневния бит. Може да си спомним думите на Кузма Прутков : „ Много неща са ни неразбираеми не защото нашите понятия са слаби, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите понятия”.

В последните пет-шест години се наблюдава удивителен феномен – в политическото и медийното пространство упорито се налагат жени с англосаксонска антропология. Това ясно личи от удължените и стеснени лица, които излъчват нещо познато от фермерската фауна. Спомнете си лицата на Бойковите любимки, както и от кабинета на Орешарски. Не че има нещо странно. И без него в българския бит – от езика до честването на рожденните дни – се насажда англосаксонския пример за подражание (по националните радия вече се говори и рецитира на английски). Това става толкова натрапчиво, че надминава менталната агресия от турското робство.

Приближаващата катастрофа

И е по-опасно от нея, защото въздейства върху начина на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят. Впрочем, наблюдаването не е даже доктрина, а завършено религиозно учение, според което от брауновската суета на личните въжделения, придпочитания и намерения се ражда изобилието-рай. Приближаващата се катастрофа и възможния глобален край са закономерно следствие от подобна религия на хаоса и на скотските мотивации. Главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко : капитализмът отне човешкото в човека.

Практически всеки ден събитията в света ни поднасят нови и нови жизненоопасни проблеми и ни карат да се гърчим за тяхното смилане и преглъщане. Нашето лично и обществено проблемно поле се разширява неимоверно и излиза извън възможностите за осмисляне. И тогава ни налагат съвременния бренд : „Забавлявай се, забавлявай се !”, който превръща цялата планета в малоумници, ревящи и блъскащи се в глобалната забавачница. Някои български журналисти ги наричат „сополи” и ги пращат да се изразяват „в рамките на дивашкото общуване в Мрежата – само там и никъде другаде”. И, когато космическото блъфиране стане всекидневна практика за всички „играчи” на световната сцена, милиони и милиарди нищо неразбиращи хора ще бъдат хвърлени в гигантските спецоперации на Глобалния проект, където господстват извратени понятия и неразрешими противоречия - човечеството ще премине в мрачната зона на варварски фантазии и нощни кошмари. От тази „каша на злото” се ражда чудовище, което на съвременен научен език се нарича биовласт. По нейните закони осъзнават своите структури транснационалните властови субекти, по същите закони възникват особени биополитически механизми с много финна настройка и с множество преференции, които създават парадигмата на Новия световен ред. Същността на тази парадигма, отнесена към човешкия индивид, е неговата диссолюция (разлагане), т.е. крайна деградация от гледна точка на Традицията, която финишира с отстраняването на раждаемостта като такава.

Пътят на спасението

Противопоставянето на такава мрачна и отчайваща картина на бъдещето е трудно, изпълнено с мъки и жертви и започва с преминаването от оцеляване към осмисляне на реалността. Всеки жив организъм, за да оцелее трябва да работи в три режима :

Да реагира на настоящето – това е непосредствено мислене.

Да планира утрешния ден – това е тактическо мислене.

Да мисли за бъдещето – това е стратегическо мислене.

Във всяка хармонична държава има групи хора, притежаващи различни равнища на мислене : непосредствените въпроси се решават от търговците или от кметовете ; тактическите въпроси се предоставят на политиците и на висшите държавници ; стратегическите въпроси се оставят за философите (учените) или на представителите на религиите. Като цяло народът (обществото) трябва да осмисля в единство и трите режима. За реализация са нужни : иманентни способности и натрупани знания и опит, интелектуално безстрашие и физическа храброст за действие.


 

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ С РУСОФОБСТВОТО?

Е-поща Печат PDF

Слово на проф. д-р Ангел ДИМОВ

 

Уважаеми гости и колеги,

Другарки и другари,

Днес ние ще обсъждаме русофобството т.е. проявите на омраза и неприязън към Русия и русите. Тази тема е важна за повечето българи, защото русофобството лежи в основата на антируската политика, която е пагубна за българската нация и държава. Русофобството е елемент и на неоколонизаторската евроатлантическа политика, която се налага от представители на класата на американските финансови капиталисти. Както показва животът, тази политика, включително вероломното вкарване на България в междудържавния военно-политически алианс НАТО е много вредна за мнозинството от българския народ.  Чрез нея се извършва геноцид и ликвидация на българската нация. Това е доказано в моя доклад, озаглавен „Защо трябва да се борим с русофобството? Този доклад се състои от пет точки с общ обем двадесет страници и е подготвен за печат, но днес аз само ще маркирам някои от основните тези, за да могат повече колеги да говорят по темата.

В него научно е обоснована  тезата, че понастоящем у нас борбата с русофобството трябва да се води за запазване на чезнещата българска нация. Приведени са много факти и данни, които показват, че русофобството е първопричината за преживяваната след 1997 г. в България трета национална катастрофа. Нейните ярки проявления са: изкупените от чужденци милиони декари от земеделската земя на България, предимно  граждани на Република Турция и на държавата Израел; чуждестранна собственост са вече почти всички български банки, предприятия, застрахователни и електроразпределителни дружества (дори и киноцентър „Бояна“); чуждестранни владения са (под формата на концесия) и подземните богатства на нашата родна земя – златни находища, водни и други ресурси; геноцидно-изтребителния модел на колониалното владичество, сведе населението на България от 9 на по-малко от 7 млн. души. Обезлюдяването на българските села и градчета е най-яркаочевидност и вече никои не оспорва демографската катастрофа на българския етнос.

Третата национална катастрофа настъпи през 1997 г., когато по външни предписания, бе осъществен пилотния проект на т.нар. цветни революции. По същество това бе държавен преврат, който откри пътя за пълна неоколонизация на българската държава. Важен момент в осъществяването на този държавен преврат бе наложеното повишаване на основния лихвен процент, който надмина безумните 360%! Поддържането на продължително безвластие и предизвикването на шокова инфлация (някои я отъждествяват с хиперинфлацията, която  е друго монетарно явление), допълниха платените и организирани протести, които имаха задача да създадат неоходимия „демократичен“ фон за прикритие на истинската същност и цел на този преврат, определян от средствата за информация, като т.нар. народно въстание. През лятото на 1997 г. у нас бе въведен колониален валутен борд (паричен съвет), при чийто режим бе отнето исконното право на Българската народна банка (БНБ) да инвестира и кредитира и с това да допринася за осъществяване на правителствената икономическа политика. Започната бе приватизацията на държавните банки, на стотиците големи и предприятия,  които бяха изкупени на безценица, от чужденци, понякога на цена за 1 долар. Драстичен и незабравим е примера с азотно-торовия комбинат „Химко“ гр. Враца.

 


В моя доклад е обосновано гледището, че русофобството се използва, като преграден оган за осъществяване на пълната изолация България от братска Русия.  Русофобията е платеното оръжие, с което се решават многопосочни задачи. Резонансът от нея, в България и отзукът й в Русия, пораждат страха и очуждението у нас, но раждат и недоумението в руското общество, от една с нищо незаслужена и непредизвикана неблагодарност, дори в измеренията на създадения от историята цивилизационен съюз, между руси и българи. Това води до драстично влошаване на междудържавните отношения и поражда съответната реакция от руска страна. Резултатът е нерадостен. Участието на България в икономическите санкции срещу Русия предопределя ограничаване достъпа на българските производители до огромните руски пазари и способства за съсипването на нашето национално производство.

Русофилията, навсякъде където и да се появи, зад нея непременно застават могъщи финансови донори, които имат чуждестранно базиране. В България този процес не прави изключение. Още повече, че Русофобията е неприсъща на огромна част от българският народ и ако я има тя е изява на нищожен сегмен от целокупното българско население. Поради тази причина, в България се изливат неимоверно повече финасови средства, за да постигнат нищожни резултати. Русофобството способства за предотвратяване строителството на важни геостратегически обекти на българска територия. Русофоби и евроатлантици бяха в центъра на уличните и медийните кампании  срещу изграждането на народополезните с руско участие обекти, като газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и петролопровода Бургас-Александруполис. С финансиране отвън, те предприемат силови акции за сваляне на всяко българско правителство, което се опита да осигури сътрудничество в една или друга сфера на целокупният живот на България и Русия. Така бе свален оглавявания от доц. д-р Пламен Орешарски правителствен кабинет, който съдействаше за изграждане на газопровода „Южен поток“.

В моя даклад са очертани перспективните насоки на борбата с русофобството. Предложено е да бъде създадена организация, наречена:  Българи за икономически съюз и единство с Русия (БИСЕР). Членовете на тази организация би трябвало с научни аргументи и честни политически средства да разобличават финансираните от Америка русофоби, които имат постоянен достъп до неоколонизираните национални медии и денонощно насъскват българите срещу Русия и братята руси. Членовете  на БИСЕР би следвало да се борят за възраждане на българо-руското икономическо, военно и културно сътрудничество. Те биха могли да въстават срещу онези чуждестранни и местни лица, които не позволяват на българска земя да бъдат изграждани обекти, възраждащи междудържавното икономическо сътрудничество и традиционното братство и приятелство между руси и българи.

С това, като ви благодаря за вниманието, предоставям ръководството на първата част на конференцията,  на многоуважавания доц. д.р Жан Виденов, министър- председател на Република България, в едни драматични и съдбовни години, в които избуя русофобията и Отечеството ни днес е осъдено на разруха.

Жан имаш думата!

 


 

 


Страница 1 от 228