Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално: "Нова Зора" - Брой 33 - 19 септември 2017 г.

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ЗА БЕЗДНАТА МЕЖДУ НАРОД И ЕЛИТ

Е-поща Печат PDF

През последните сто години светът стана свидетел на три последователни опита да бъде унищожена Русия като историческо образувание. Независимо от формата на нейната държавност - империя на самодържавието, съюз на социалистическите републики или федерация, общият знаменател на похода срещу нея винаги е изразявал идейната убеденост и воля на колективния Запад тя да бъде премахната като пречка по пътя на неговото всемогъщество. Причините за тази дълбоко вкоренена в западната политическа култура убеденост, че светът би бил по-добро място за живеене без Русия, имат хилядолетни исторически и верски корени. Но не те са тема и повод за тълкувание и анализ сега. По-важното е да подчертая, че и трите опита за унищожение на историческа Русия бяха неуспешни. Третият поход срещу Русия е разработен като стратегия и методика в известния „Харвардски проект”, който включва три главни етапа на осъществяване: перестройка”, „реформа” и “завършване”. В книгата на акад. Юри Бегунов, историк и писател, “Тайните сили в историята на Русия” *, са разказани плановете на глобализаторите, които включват много от подточките на споменатите етапи. Самите ние бяхме свидетели как пред очите ни бе ликвидирана световната социалистическа система, ликвидиран бе Варшавският договор, в небитието са КПСС и БКП, и самият Съветски съюз. Пред очите ни бе разгромявано социалистическото патриотично самосъзнание на хората, а особено чувствителни загуби бяха унищожаването на големите достижения на социализма в областта на образованието и здравеопазването. По същество бе изменена тяхната хуманна същност в служба на обществото, превърнати бяха в стока, в потребителски артикул. И ако демографската катастрофа е все по-осезаема и в Русия, и в България, причината е в целта - цинична и груба като англосаксонски проект - съкращаване на населението на Русия, а тук всеки би следвало да прибави и България в съотношение 10 пъти. Къде успяха, къде не успяха харвардци, неизпълнена обаче по отношение на Русия остана главната им задача - ликвидация на руската армия и на руската държава.

 

Тодор Живков: “ИМА ЕДИН... ТОЙ БЪЛГАРИЯ КАТО ЧИФЛИК ЩЕ Я ПРОДАДЕ”

Е-поща Печат PDF

Връщам се там, където приключих наполовина своя разказ за срещата ми с Тодор Живков на 11 септември 1996 г. Накрая споменах и Москва и вече си мисля, че моето писание досущ заприличва на руска матрьошка: разказ в разказа, че и още един в добавък. Но така е в живота. Отдавна съм наясно, че нищо в него не става случайно и само за себе си. Колкото и несистемна да изглежда подредбата на случки и преживявания, в края на краищата излиза, че всичко е подчинено на удивителна закономерност и целеполагане, на една желязна логика и последователност. Тъкмо затова и споменах, че в онзи ден, на 12 ноември 1976 г., за втори път почувствах как омекнаха колената ми. Тодор Живков на сбогуване изрече сакралната препоръка за моя по-нататъшен път в живота, в смисъл, че нямало нищо по-достойно от това да карам влакове и да пиша такива стихове. Първият партиен и държавен ръководител, чиято дума не ставаше на две, си замина и увлечен и вглъбен в неразборията и шумотевицата на т. нар. мултипликационен подход, който тогава го занимаваше, едва ли можеше и да се досети дори, че всъщност в своята добронамереност и оценка е произнесъл една неотвратима присъда над моя съкровена тайна и мечта.

С две думи, налага се в този мой разказ в разказа да отворя страничка, и за кратко макар, да защриховам тогавашната двойствена същност на собствения си живот. Бях локомотивен машинист, дръзнал пряко безсъници, скорости и разстояния, да поеме по нелекия път на избраниците на словото. Поетът Андрей Германов ме бе наградил в един анонимен национален конкурс, а след като любимият ми поет е преценил, можех ли да не оправдая доверието му! По-трудно ще е за читателя – нему дължа извинение, но ако все пак съм спечелил поне неговия интерес, надявам се, ще дочете това мое свидетелство до края, в което разбира се, не аз, а Тодор Живков е истинският субект на историята, докато моя милост е само нейният неизкушен от славата за изключителност свидетел.

Дължа това ново отклонение и заради своите бивши колеги, защото малцина са тези, които познават характера на техния труд и бит, особеностите на тяхната професия, отговорностите им в един свят, който обикновено остава скрит зад декорите на една привидна романтика. Тя може, разбира се, с колелата да нареже мрака на катранени филии, но обикновено не е в състояние да изправя релсите, които понякога така се извиват, че всъщност целият ти живот тръгва накриво - много често незаслужено, още по-често неочаквано и несправедливо.

 

СЪБУДИ СЕ, МОСКВА!

Е-поща Печат PDF

САЩ НЕ СА „ПАРТНЬОР“ НА РУСИЯ И НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ

Руснаците са загрижени от произвола на Вашингтон, който закри руското консулство в Сан Франциско и извърши противозаконни претърсвания на руска дипломатическа собственост. Безспорно, с това Вашингтон наруши международното право и правилата за дипломатическа закрила. Но защо САЩ демонстрираха пред света своето разбойническо лице? Дали това не беше, за да се покаже, че колкото и силна да е Русия, тя не е способна да се защити от Вашингтон? Да стане ясно, че никакво международно право, никакъв дипломатически имунитет не са в състояние да възпрат Вашингтон, а той може да си позволи безнаказано да нарушава всички закони... Или пък целта беше да се подхвърлят в руска дипломатическа сграда фалшиви „доказателства“, че Русия била манипулирала американските президентски избори, които поставиха в Белия дом кандидата, предпочитащ мир с Русия пред конфликта с нея?

 

КОЙ ПЛАТИ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА ЗАПАДА?

Е-поща Печат PDF

Индийска перла в британската корона

Напоследък образът на Запада като приносител на „свобода и демокрация” някак помръкна за всички, с изключение на онези, които са клиничен случай на демофренията (демократична шизофрения – бел. ред.). Каква „свобода” моля, ако разчита на чистата лъжа, на съвършено тоталитарната принуда, и каква „демокрация”, под чиято маска се организират масови убийства на онези, които гласуват не така, както искат „демократите”. (Най-свежите примери са свободните лъжи за химическите бомби на Асад или пък прецизното умълчаване за убийството на жители на Донбас от укронацистите.)

Но западноцентристите винаги имат в запас убийствения аргумент – „А вие какво предпочитате, живот като на Запад или като в Северна Корея?”. И още по-простичкото – „Ами нали и ти имаш айфон, и то американски!”

На такъв можеш да му кажеш следното – ами ти използваш ли букви и цифри, но те не са дошли от Запада, а пък айфонът, какъквто всъщност нямам, е направен в Азия. И друго, неголямата КНДР праща спътници в Космоса, което не е дадено на огромния брой страни от Третия свят, където господстват западните корпорации. Можем да си представим какво ще постигне КНДР, ако не я натискат със санкции и изолация, ако не беше част от социалистическия свят и не участваше в социалистическото разделение на труда. И всъщност бих предпочел КНДР да ми даде жителство, а не демократизираните и либерализирани Хаити и Конго.

 


Страница 1 от 189