Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално: "Нова Зора" - Брой 7 - 12 февруари 2019 г.

>> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

 

КЛИМАТИЧНИТЕ МИГРАНТИ И ГЛОБАЛНОТО БУДАЛКАНЕ

Е-поща Печат PDF

Тартюф на 21 век се оказа промигрантски ултраглобалист

 

Мирослав ПоповГлобалният пакт за миграцията приет от Общото събрание на ООН, в средата на декември 2018 г. с впечатляващо мнозинство, не бе задълбочено обсъден, нито в европейските общества, като цяло, нито в Европарламента, нито да речем, в Партията на европейските социалисти.

През септември 2016 година ООН прие Ню-йоркската декларация за бежанците и мигрантите. В нея, като една от трите основни причини за масовата миграция се сочат „неблагоприятните последствия от изменението на климата и стихийните бедствия“. Пактът разработва в детайли този аспект, на мигрантския въпрос, като не се интересува от мотивите на мигрантите!

Документът е вътрешно противоречив. От една страна, в него се заявява, че се придържа  към Конвенцията на ООН за бежанците, според която, бежанец е онзи който бяга от преследване, а от друга, по един, пределно разширителен начин, на мигрантите се приписват права, които те не биха могли да имат, в един свят, чиято архитектура се гради на националните държави.

 

Бежанецът бяга, защото е преследван. Мигрантът отива в друга страна, защото условията на живот в досегашната му страна  не го устройват. В защита на бежанците действа принципът за „забрана за връщане“ – бежанецът някак е „свещена особа“, ако го отблъснат, ако го върнат, може да бъде убит в страната от която е избягал.  Пактът обаче по същество забранява „връщането“, вече не на бежанци, а на мигранти. Международното бежанско право, до сега не включва подобно нормативно изискване.

Особено след германската мигрантска криза от 2015 година, на международно равнище започна да се твърди, че „международна защита се дължи на бежанците и  на други хора, които по близки причини са изпаднали в сходна ситуация на преследване“. Изработена бе концепцията за т.нар. субсидиарна защита. Българският парламент „добросъвестно“, измени нашето законодателство и включи в него  новосъчинения правен институт. Но там, в Африка, пустинята настъпва, ще каже отговорния хуманист. Вярно, но опустиняването в някои страни от Сахел, изисква преди всичко промяна в тяхната агрополитика, изисква водоканални съоръжения, изисква мелиорация, дълбоки кладенци,  а не раздаване на бежански статути из Евросъюза. Процеси на усилена ерозия на почвата и на опустиняване има и в редица европейски държави и те ще продържават. Тогава?

Твърдя, че онези които „бягат“ от климатичните промени едва ли са точно „бежанци“ и следователно, вменяването на европейските държави на отговорността за тяхното битие е нечестно. На държавите които изпитват по сериозни последици от климатичните промени може и следва да се оказва помощ именно като на нуждаещи се от подкрепа  държави и общества, чрез легитимните им национални институции. Екстремните примери са две или три “свиващите се“ островни държавици в Индийския и в Тихия океан, като Малдивите например.

Миналото лято  се чуха остри обвинения, например, срещу Алжир, че е „оставил на произвола на съдбата хиляди хора в Сахара“ – повечето от тях от държави, разположени  по атлантическото крайбрежие. Подминава се въпросът, кой ги е подлъгал да навлязат в пустинята. И защо са там? Не е ли това част от „трафикантската магистрала“ Нигер – Либия - Европа?

На глобалния форум в Маракеш, се чу израза „лошите правителства, от които хората бягат“… Излиза, че грешни са господа африканските и азиатски министри, заради които „хората бягат от отечествата си“. В министрите бил проблемът, а не в политиката която те следват, наистина, не винаги достатъчно осъзнато. Сред основните публично неафиширани цели на Глобалния пакт за миграцията са и тези, да бъдат дискредитирани националните граници, националните гражданства, да бъдат размити националните държави и подтисната идентичността на нациите... Т.е, да се дискредитират фундаментите на съвременната цивилизация

В цяла Европа избуява едно широко недоволство от миграционната политика на Съюза и на държавите – членки. Европейските ултра-либерали не желаят мигрантската политика да бъде подложена на широко обсъждане. Преди майските евроизбори тиражират вещерски заклинания срещу общественици и партии, които се придържат към някакви национално отговорни виждания по мигрантския въпрос. Държавите – членки на ЕС и не само те, са свободни в преценката си, кого да допуснат на своя територия и кого – не. Въпросът в който се препъна Европа е следния: дали една общоевропейска / глобална система следва да се опира на утвърдените принципи на международното бежанско право или ще се опитва да ги заобиколи?  Глобалният пакт за миграцията, от една страна категорично декларира съобразяване с международното бежанско право и едновременно с това, по една дузина конкретни въпроси налага други, дори противоположни норми и преценки. Публичен дебат за това, какъв е истинския смисъл на международно правните норми и принципи няма – нито в България, нито в Евросъюза, като цяло. Глобалния пакт, който по принцип имал „необвързващ характер“, задължава правителствата така „да оформят пътищата за редовна миграция“, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила. Тази „мобилност“ е насочена преди всичко срещу интересите на работещите европейци.

Пактът узаконява нелегалната миграция, насочена към Европа, в интерес на корпорациите и в последна сметка ще доведе до задържане и спад на работните заплати в Европа. Заради миграните ще се задържат ниски заплати сред трудовите среди в приемащите страни, т.е., европейските наемни  работници!...

И още, миграционният пакт ще доведе до сериозни финансови трудности за европейските страни, защото документът предвижда държавите да поемат сериозни социални и финансови  ангажименти към мигрантите, а техният брой вероятно ще расте непрекъснато.

Ако проблемът с опустиняването изисква „релокация“ на население, както изискват сановниците от ООН, то дали не е време да стартира и „релокация на  фауната“ от Африка – тя също ще се окаже заплашена: да преселим в Европа африканските слонове и носорози, например!…

 

 

Глобалният пакт за миграцията е заплаха за нашия свят!  Той носи в себе си заплахата, на международно-правни основния, европейските държави да бъдат морално-политически задължени да „отворят границите си“, за всички които са пожелали да влязат в ЕС - в една, така или иначе, привилегирована зона на света. Европейските империи дължаха богатството си на колониализма и неоколониализма, но и на труда на европейските работници и на и социалните борби на европейските  народи – за едно по справедливо общество.

Противопоставянето на Глобалния  Пакт не е изолационизъм, не е „националпопулизъм“, а просто уважение към правото и проява на здрав разум.

Промигрантския патос, с който ултраглобалистите натрапват позициите си е лицемерен. Промените в климата, последиците от тях, включително и опустиняването са реални предизвикателства пред човечеството, но те няма да се преодолеят чрез масови преселения в Европа и в други, сравнително по успешни зони на света.

Тартюф на двадесет и първи  век се оказва промигрантски ултраглобалист.


 

 

ВЪОБРАЖЕНИЕТО Е ГЕНЕРАТОР НА ИДЕИ

Е-поща Печат PDF

- Инженер Белоев, как избрахте своята професия?

- Баща ми беше лекар, брат ми завърши медицина, но аз от ученическите години се насочих към техниката. Напълно съзнателно. Доволен съм от инженерството.

- Какво мислите за индивидуалното и груповото проявление при творческия процес в науката?

- Идеите обикновено се раждат в индивида, а резултатите са плод на колектива, на усилията на малка или голяма гурпа, често пъти на хора от различни области на знанието. Да не говорим, че  за постигането им са необходи много средства.

- Смятате ли, че въображението е качество, необходимо на учения и изобретателя, и в какъв смисъл?

- Да. Въображението е генератор на идеи, без него трудът не е ползотворен.

- А интуицията?

- И тя е много важна. Тя подсказва дали идеята е реална.

- Не смятате ли, че дъгогодишната дейност върху един проблем достига до затворена улица?

- Не винаги. Може до определен момент да сте в “затворена улица”, в безизходно положение, и изведнъж да ви се проясни. Човек не знае кога ще блесне зелената светлина…

- Какво мислите за авторството и таланта на българина/българката, за българския гений?

- Ние сме с много гъвкав ум, способни за нестандартни научни решения. Генът на Джон Атанасов е български….

- Кое е красивото и емоционалното в науката?

- Когато мечтаното е станало действителност.

- Има ли пределна възраст за учения?

- Няма. Доказателство е моят ръководител на кандидатската ми десертация, световноизвестният академик Борис Евгениевич Патон – “бащата” на науката за заваряване. Той и на 90 години ръководеше една от най-големите академии – Украинската!

- С какво да си обясним пониженото самочувствие на бъгарските учени и изобретатели?

- С недостатъчното обществено признание, с недостатъчното материално обезпечаване.

- Вашето хоби?

- Да създавам и да ръководя производствени и управленски структури, които да отговарят на изискванията на времето, в което живеем.

-За читателите на в. „Нова Зора“ ще е интересно да знаят какво очаквате от „творците” в Народното събрание?

- Смятам за най-важно да се формира ясна стратегия за развитието на българската нация до 2040 година поне. На второ място, трябва да се ликвидира корупцията на всички нива и да се осъществи едно важно изискване – равнопоставеност пред законите. Корупцията днес е повсеместна. Тя обезсмисля законодателството, че дори и нормалното съществуване на държавата.

Българската нация трябва да разполага със справедливи правни норми. При неефективно законотворчество да търси строга отговорност от депутатите в парламента.

 


Има стратегически закони, които според мен изискват референдуми. Въпреки членството ни в ЕС, въпреки Европейската конституция, трябва да има и специфично българско законодателство, осигуряващо развитието и запазването на българската нация. Необходимо е още да се гарантира безопасността и имуществото на българските граждани.

Много важно е да се даде възможност на предприемчивия българин максимално да реализира своите трудови и мениджърски качества. Стига празни приказки за “съдействие на малкия и средния бизнес”. Много фирми, производители в България, на които се разчита да изнасят продукция и да намаляват външнотърговския дефицит, ползват остарели технологии, оборудване и остарели кадри. При съществуващата банкова система и банкова политика те не могат да осъществят стратегията си за иновации. След влизането ни в ЕС, и особено без кредитиране по време на криза, струва ми се, че много бързо ще фалират. Прави ли нещо държавата сега за тях?  Спасява ли така да се каже националното производство? Очевидно, нещо прави, но… Докато продължава България да губи своя потенциал и Господ не ще може да ни възкреси от мъртвите.

Най-бързо и най-ефективно, което предстои да свърши Българският парламент е да приеме закони, при които българските фирми да имат стимули да създават работни места, да създават висококвалифицирани кадри, да внасят иновационни технологии в производството. И да се борят за по-опростени схеми за ползване на европейските фондове за развитие на конкуренцията.

 

Разговора води

Кирил Момчилов


 

 

ДУМИ ЗА НАДЕЖДАТА И ЗА КНЯЗЕТЕ НА МРАКА

Е-поща Печат PDF

Минчо МинчевСтатията на Александър Гочев “За демокрация с човешко лице”, която предлагаме на нашите читатели, е трезв авторски поглед към вечната борба между имащите всичко и онези, които нямат нищо.Тази борба не е нова. Тя се води откакто свят светува. Нейната кулминация беше осъществена през миналия век под лозунга "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!", когато подир толкова загуби тежки на света се роди държавата, а по-късно и империята на плебса – СССР. Тази първа държава на плебса създаде доста неприятни преживявания на имащата класа. Просто защото на световния небосклон изгря звездата на надеждата. И светът повярва, че има Алтернатива. Но класата на всички, които твърдят, че боговете са техни братя се съсредоточи и изобрети нови механизми за контрол на "опасната червена енергия на класата на плебса". Принципиално нови изобретения бяха методи за идеологическо манипулиране, подсилени със старата технология на разбиване и противопоставяне  на единството на "класата". На множество враждуващи една с друга групи. Допълнителна нова специфика на споменатата вечна борба придаде и глобалната експанзия на финансово-индустриалния капитал, който прокламира появата на новия враг - Националната държава. Двеста години след великата Френска революция, светът трябваше да си припомни, че революцията не само изяжда децата си, но унищожава и най-великите свои творения.

На този фон, става все по-очевидна и сериозната криза на неолибералната идеология, която е в братско сдружение с идеологията на неоконите, сиреч неоконсерваторите. Разликата между двете идеологии, не е по същество. Тя е само в някои нюанси, но причините, които поражда този кризисен процес са общи. И това са отсъствието на принципиален противник, след разпадането на СССР. Допълнителен катализатор в процеса е  наличието на, относително алтернативни медии и най-вече невъзможността, поне засега, да се контролира информацията в социалните мрежи. Резултатът е паническо и истерично неолиберално поведение, което води от абсурд към абсурд поради откритото противоречие с основните свои мантри: свободата на словото, на печата и правата на личността! Напоследък, обаче, излиза на показ и една отявлена атака срещу науката, което оформя и новите изпитания за разума. Свидетели сме на непримиримо  противоборство между джендърно-социалното инженерство и генното инженерство. Ако се довери на разума си, човек би трябвало да е на страната на науката, т.е. на генното инженерство. И сигурно няма да сбърка, защото в основата на неговия исторически оптимизъм стои надежда, че все пак е възможно лечение на заболяването с диагноза „идеологически кретенизъм“. Разбира се, след откриване и изучаване на гените, които го викат за живот. Но и на друга фронтова линия трябва да се сражава разумът.

 


Погребван и отричан непрестанно от неолибералната идеология, марксизмът показва удивителната способност да възкръсва от небитието. И се завръща след всеки опит да бъде дискредитиран, оплют и изчегъртан дори от знанието за обществото и икономиката. Оказва се, за неудоволствие и ярост на отрицателите си, че той е като сянка на капитализма. Върви с него неотлъчно и го изобличава.  И обяснява. Затова му търсят цаката непрестанно. Напоследък съответните централи, изглежда, са осъзнали, че като всяка сянка и той може да изчезне само в условията на пълен мрак. Казват, че такова отсъствие на светлината има само в гроба. И понеже никой не бърза за там, има подозрение, че засега капитализмът ще се опита да избяга от сянката си по пътя на тоталното и всеобхватно мракобесие. Но кой-кого, ще покаже историята. Фукуяма вече си призна, че раничко е прокламирал нейният край.

И това е добре: капитализъм, марксизъм и история, която предстои да се случи.

Да живее социализмът!

Накрая, в тази статия са разгледани проблемите в частност и на националния ни политически елит, който, както се и полага, е зает главно с борбата за власт. В нея за сега не се забелязват идеологически различия. Това е позната картинка в почти всички държави, където си помислиха, че марксизмът е овехтял и няма нужда от идеи.

От това, разбира се, се възползваха известните от историята съдружници в престъплението; и най-големите революционери – князете на финансовия капитал.

И на мрака, разбира се.

Но още не е вечер!


 

СТРОИТЕЛЯТ ОТ ВЕЛИКИЯ ПОХОД НА СЪЗИДАНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Д-р инж. Марин Белоев на 80 години

 

Най-лесно и същевременно най-трудно е да се пише за човек, който ти е близък, с който си вървял през годините, на когото познаваш и мисленето и чувствата, които го вълнуват. Ако се плъзнеш по пътя на лесното може и да не го зарадваш и с истините, които ще кажеш и с истините, които ще определиш, като по-маловажни. Особено когато насреща ти е човек, като д-р инж. Марин Белоев, една знакова фигура в пътя на която се оглежда великият поход на съзиданието, който бе поела България. Поход, който Родината ни извървя с изранени от усилия и несгоди нозе, но покори върхове и преоблачни висини в най-грандиозния модернизационен процес в своята 1 300 годишна история.

Във времена, като днешните, да говориш за мечти и всеотдайност, да пишеш за себеотрицанието и вярата на хората, построили онази България, е почти задача неблагодарна. Или ще те нарекът късен романтик или направо ще те заклеймят, като бетонна глава, като комунист. За това, независимо един от друг, проведохме с писателя Кирил Момчилов, два отделни разговора с д-р инж. Марин Белоев, по случай неговия забележителен 80 годишен юбилей – 80 г. отдадени на чувството, че си роден, за да бъдеш потербен на обществото и че за това трябва да се готвиш умно и усърдно, защото и род и Отечество чакат от тебе достойни дела. И Марин Белоев, роденият в пловдивското село Строево, в семейство на българските учители – Стефанка Латева и Георги Маринов Белоев, бъдещ строител на България, успява. Строи, съзидава, учи, напътства и придава други измерения на своята прочута фамилия. Неизменна е само родителската мъдрост, която той следва: светът е мост, по който вървят доброто и злото. Но ти избирай винаги страната на доброто, на съзиданието. И никога не забравяй своя род и своя български корен!

 

Д-р инж. Марин Белоев


От 25г инж. Марин Белоев е член на Редакционния съвет на в. „Зора“, а по-късно и на „Нова Зора“. Наред с Николай Хайтов, с акад.Георги Близнаков, с Христо Малеев, с Венцислав Начев и с други автори и съмишленици, нека нескромно да кажа, чиито име е легион, той беше опора във времена най-трудни и безизходни. Беше мъдрец, в думите на който се заслушваха и други мъдреци. И въпреки нашепвани съвети от маломерни, но настоятелни доброжелатели, той не се отказа от идейте на „Нова Зора“. Напротив, уплътни ги, изглади със съветите си ненужните чепове и грапавини, вдъхна им кураж и записа името си в най-непримиримата трибуна на т.нар преход - „Нова Зора“. Може би заради това, че той познаваше истината, а „Зора“ имаше куража да я отстоява.

Много научихме през тези години от Марин Белоев. И ни веднъж не го видяхме унил и отчаян пред изпитанията, които му пращаха конюнктурата и световните катаклизми.

И в двете интервюта внимателният читател ще открие мотиви, които се повтарят. Мога да кажа, че нарочно не ги редактирах, защото мисля, че те само подчертават непоклатимите ценности на човека, инженера, изобретателя, патриота и общественика д-р инж. Марин Белоев. Където и да е, пред когото и да говори, неговите ориентири са неизменни: род, Отечество, правда,  просперитет и живот по-добър за народа.

Има обаче една тайна, за която не съм го питал дали трябва да я споделя, но като твърдя, че не познавам друг човек, който така да более и обича България и народа ни, мога да свидетелствам и за още едно негово равнопоставено и неизменно през годините чувство: на равно с България, той обича и Русия. Мога да добавя, също че еднакво вярва в бъдещето и на двата братски народа; че много пъти ми е повтарял, че докато има Русия, ще има и България.

И че докато живее България, ще е жива и Русия.

Честито Марине!

От името на всички в „Нова Зора“ и автори и читатели, ти пожелавам здраве.

Пожелавам ти бодрост. Пожелавам ти все така неизчерпаема мъдрост.

България има нужда от своите верни синове.

Бъди жив и здрав!

Да са живи и здрави синовете ти, внуците ти!

И да пребъдат внуците на техните внуци с името, ценностите и примера на Марин Белоев!

 

 

Марин Георгиев Белоев е роден на 12 февруари 1939 г. в с. Строево, Пловдивско, в учителско семейство. Звършил е специалността “Технология на металите и машиностроенето” във ВМЕИ – София. Трудовият му път на машиностроител и изобретател започва с изграждането на МК “Кремиковци”. От 1966 г. е директор на КЗУ - Контролно-заваръчното управление при Министерството на строежите. Като главен директор на Научно-производствения комплекс по контрол на завърчните работи към ДСО “Монтажи” /до 1992 г./ той взема активно участие в изграждането на най-важните обекти на индустриализацията на България. Под негово ръководство са извършвани най-отговорните монтажно-заваръчни работи на обекти като АЕЦ “Козлодуй” – от І до VІ блокове, на всички ТЕЦ и ВЕЦ, на НХК - Бургас, газопровода СССР-НРБ – І етап – Кардам-Враца, химическите заводи в Девня, ПАВЕЦ “Чаира”, циментната промишленост, мостовете на автомагистралите “Хемус” и “Тракия”, големите ферми на НДК и на други обекти. Ръководил е съоръжаването и на редица обекти в Гърция, Мароко, Чехия, Германия, Ирак и др.

През 1973 г. в Киев, Украйна, защитава кандидатска дисертация върху разработен оригинален метод за възстановяване на износени части на строителните машини. Автор и съавтор е на 32 изобретения и рационализации – технологии, уреди и устройства в областта на заваръчната техника и строително-монтажните работи, широко внедрени у нас и в чужбина. Създател е на оригинални плазмотронни устройства за обработка на метал във въздушна среда и под вода. Работил е съвместно с редица московски институти – Оргененергострой, Вниимонтажспецстрой, ВНИСТ, ЦНИИТМАШ и др. В последно време работи активно с  TUV Rheinland - Кьолн, SLV - Мюнхен, IIW - Париж /Международен институт по заваряване/, Европейската федерация по заваряване /EWF/. Председател е на Българския съюз по заваряване и член на Генералния комитет на Международния институт по заваряване. Член е и на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата. Носител е на десетки високи държавни и научни отличия.

След промените от 1989 г. инж. Марин Белоев ръководи консорциума “КЗУ-холдинг груп” и продължава със същата енергия да съзижда и гради. За съжаление главно в чужбина – голямогабаритни резервоари, които се изработват по т. нар. “рулонен метод”. Ново направление в работата на холдинга е проектирането, конструирането, направата и монтирането на съоръжения и инсталации за производство на еленергия от възобновяеми източници. Холдингът ще кандидатства за участие в предстоящото изграждане на АЕЦ “Белене” и в други инфраструктурни обекти.

Едно от най-значителните изобретения на инж. Марин Белоев – методът за възстановяване на износени части, бе превърнато в цяло направление на българското машиностроене. Десетилетия наред технологията му продължава да се прилага в практиката с голям народностопански ефект. Известното предприятие “Ремонттерм”, което инженер Иван Марковски създаде благодарение натехнологията изработена от инж. д-р Марин Белоев.


 

 


Страница 1 от 247