Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално: "Нова Зора" - Брой 13 - 28 март 2017 г.

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

ТИКНЕТЕ АНГЛИЯ В ЗАТВОРА ИЛИ ПОНЕ В ЛУДНИЦА

Е-поща Печат PDF

Отново и отново! Все този остарял, дотегнал и предсказуем мотив, все същият познат хор. Отново назидават света какво да мисли и в какво да вярва. Дават на света и темпото, и лайтмотивът, и гротескният и изкривен танц започва отново.

Но кой би могъл да се съпротивлява? Текстът на песенчицата звучи на прекрасния английски език, внушава нюансите на моралното и културно превъзходство, които - така поне се предполага, - ще разсеят всяко съмнение.

На 17 февруари т.г. RT публикува следното:

“The Telegraph”, любимият рупор на британската разузнавателна служба за дезинформация, е елемент от психологическата война срещу Русия”, обяви независимият журналист Мартин Самърс. В британския вестник е подвигнато поредното обвинение срещу Русия - казва се, че Москва, през октомври миналата година, изглежда, обмисляла план за убийството на министър-председателя на Черна Гора... Смисълът на публикацията е, че Русия иска да свали правителството на страната, за да възпре присъединяването й към НАТО”.

Значи, сега е Черна Гора. Вчера пък беше Крим, Донбас и изборите в САЩ. И отново на фокус е порочната Русия! Китай също е порочен, порочни са социалистическите страни от Латинска Америка, порочна е Сирия, Еритрея, Зимбабве, Южна Африка, Северна Корея, Филипините, порочни са всички, които се надсмиват над идеите за англосаксонското превъзходство.

Когато насилниците налагат морални норми

Сега обаче нямам намерение да пиша дълго философско есе на тема “безсрамната британска пропаганда”. Просто използвам малък промеждутък за почивка, тъй като пиша “статия” от 10 000 думи за Академията по обществени науки на Китайската народна република, където правя анализ на влиянието, което оказва върху света Съветската революция от 1917 г.

 

ПЪТЯТ КЪМ РОБСТВОТО

Е-поща Печат PDF

• 1989 г. не беше годината на българското освобождение. Тя беше годината, в която България беше поробена

Казват и постоянно ни набиват в главите, че социализмът бил виновен за всички злини и нещастия, които се били случили на България и на нейния народ. Казват още, че през 1989 г. сме се освободили, станали сме много демократични и сме били тръгнали по пътя на прогреса. Даже обвиняват Корнелия Нинова, защото не била достатъчно ентусиазирана спрямо всичко онова, което ни донесе безкрайният вече преход към демокрация. В този контекст искам да споделя само няколко неща.

Първо. Не е виновен социализмът за това, че докато Западът е крал от колониализъм и меркантилизъм, когато се е индустриализирал и съсредоточавал в себе си световното богатство, ние сме били в състояние на „мирно и съвместно съжителство“ с Османската империя.

Второ. Не е виновен социализмът за това, че само в рамките на няколко десетилетия ни прекара през първата и втората индустриални революции, превръщайки ни от селска периферия в индустриализирана и силно развита страна. Нещо, за което на Запада му трябваха 300 години, за да го постигне.

Трето. Не мога да обвинявам социализма, който през 1989 г. ни остави индустрия, промишленост, армия, сигурност, образование, здравеопазване, земеделие, икономика, енергетика, 9 милиона души население. Нямаше банани и портокали, но все пак някак се преживяваше.

 

ЧОВЕШКИЯТ ФЕНОМЕН И “СОЦИАЛНАТА ТЕЛЕСНОСТ”

Е-поща Печат PDF

Проф. Нако СТЕФАНОВ, д-р на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия - Китай, Корея и Япония, специалист по управление

Когато става дума за организациите, които са ключовият инструмент на развитието на човешката цивилизация, не бива да се забравя, че те са преди всичко човешки феномен. Т.е. организациите не са нищо друго освен „двама или повече души, обединени от обща цел в дългосрочна перспектива и коопериращи усилията си за нейното достигане”. Именно затова проблемът свързан с „организационния човек”, а още по-точно с трудовия човек, човекът на труда, който е в центъра на организационния живот, е изключително важен и актуален.

Днес в условията на наслагването, от една страна, на кризата на индустриализма със системно-структурната криза на неолибералния модел на капитализма, наблюдаваме как досегашните форми на труд, а съответно и на трудови хора, все повече и повече се различават от класическите такива определяни с понятие като „работническа класа“. Това, разбира се, несъмнено не премахва в никакъв случай, нещо повече, задълбочава антагонизмите на класовото общество каквото е капитализмът. Но ключовите антагонизми на съвременния капитализъм придобиват нови измерения, коренно изменящи съществувалите довчера начини на взаимодействия и взаимоотношения, разбирани в най-широк и абстрактен смисъл.

За „когнитариата“ като „социална телесност“ на новите форми на труд

През последните години едно ново понятие, което се опитва да улови променящата се „социална телесност“ на новите форми на труд, т.е. променящата се същност най-малко на част от това, което наричахме, а и все още наричаме „работническа класа“, стана терминът когнитариат. Негов създател е италианският последовател на Маркс Франко „Бифо“ Берарди, теоретик и активист на т. нар. автономистка традиция.

 

PУСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ „ВЕХИ” (1909 Г.)

Е-поща Печат PDF

• Възражения и поуки за пътищата на руския живот, за революцията от 1905 г. и волюционното развитие, за свободата и насилието, за атеизма и религията

Отдавна ме вълнува съдбата на руската революция през 20 в. и нейните два върха през 1905 г. и през 1917 г., събитията и лицата, които са я извършили или са й се противопоставили, проблемите, които поставя и решава, нейното световноисторическо значение. Този интерес се засилва в мен и защото през настоящата 2017 г. предстои отбелязването на стогодишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. В днешната епоха на поголовно отрицание не само на руската революция, но и на революцията като феномен, от огромно значение е да се потърсят отговори на въпроси, които няма как да не докосват и тревожат съзнанието на съвременните хора.

Аз също задавам въпроси и търся техните отговори, но в този случай, въз основа на един знаменит руски философско-политически сборник - „Вехи”, и анализа ми на публикуваните студии в него, които представляват полемика и отрицание на революцията от 1905 г. като философия, етика и практика. Нямам физическата възможност да публикувам тук изследването на отделните текстове. В замяна на това ще запозная уважаемата аудитория с изводи, премислени и изстрадани в битието ми на ляв интелектуалец.

 


Страница 1 от 172