Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Актуално:

"Нова Зора" - Брой 45 - 5 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 46 - 12 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 47 - 19 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 48 - 26 ноември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 49 - 3 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 50 - 10 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 51 - 17 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 52 - 31 декември 2019 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 1 - 7 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 2 - 14 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 3 - 21 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 4 - 28 януари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 5 - 4 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 6 - 11 февруари 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 9 - 3 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 10 - 10 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 11 - 17 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 12 - 24 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 13 - 31 март 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 14 - 7 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 15 - 14 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 16 - 21 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 17 - 28 април 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 18 - 5 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 19 - 12 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

"Нова Зора" - Брой 20 - 19 май 2020 г. >> Изтеглете броя в PDF формат <<

В този сайт се публикуват статии от в. "Нова Зора".

Единственият сигурен начин да се насладите и прочетете целия вестник

(и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!

Каталожният номер е 311 в каталога на Български пощи.

Онлайн абонамент за в. "Нова Зора"

 

“ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО”, ВРЕМЕ ЗА ИЗБОР!

Е-поща Печат PDF

Коронавирусът безпощадно оголва упорито прикриваната същност на нищетата на днешната наша действителност. За съжаление, навлизайки  в ХХI век и в 4-та индустриална революция, древна България  се оказа без идеали, които да следва, без единна и боеспособна  общност, с живот и ежедневие далеч от стандартите на Европа за благополучие и просперитет!

Беда е, че народът, заблуден от демагогията на криминалната и озверяла за пари и власт “пяна”, не успя да открие и подкрепи умни и честни водачи, но по-голямата беда е, че през тридесетте “демократични” години, ние, които не напуснахме Отечеството, безропотно и самоубийствено  позволихме на користната и богоборческа сган, да завлече страната ни в мътните води на обсебилите ги животински, мегаломански и перверзни нагони и фетиши!

Дълго подготвяното и брутално осъществено

“прегазване” на СССР и страните от социалистическата общност,

действително ни доведе до “края на историята. Но то бе и детонаторът, взривил устоите на капитализма! Онзи капитализъм, за който говореше  К. Маркс – класов, но тласкащ човешката цивилизация напред и нагоре, изчезна. Изпари се “американската мечта”; няма я самодостатъчната и социално възвисена Швеция; не е във форма  и Германия – локомотивът на прогреса и стабилността на стара Европа!... Т.е., всичките “фалираха”, обзети от стихията на алчността и самовлюбеността!

Препускането по  “Третият път” към “лелеяната глобализация” създаде у “властелините на света” усещането, че са  “творци” на битието, без да са наясно със силата на “словото” т.е. следването  на божествения промисъл. И без да притежават  “духовността” на Завета, т.е. да имат морал!

“Изключителните” американци, подтиквани от “избраните”  транснационални  космополити, нагласиха света “по свой образ и подобие” – арогантен, силов, безскрупулен, безалтернативен, еднополюсен. Заповядано бе, че свободният пазар определя, а конкуренцията решава, кой кой е в този нов свят! Бягството на  значителна част от крупния  бизнес извън пределите на собствените им държави, създаде измамното чувство, че пазарът е безкраен и само чака някой да го превземе. Днес, дори високотехнологичните корпорации  отдавна нищо не произвеждат сами. Норма при водения от тях бизнес е да изкупуват бързо развиващите се  “start-up”  и различните, блокиращи внедряването на технологията възли, и то за  много пари, каквито могат да имат само най-големите бизнес-”конгломерати”.


Сложностите за държавите и техните народи настъпва тогава, когато “акулите” и “олигарсите” започват да

изнасят в офшорни зони свърхпечалбите от заработеното извън страната

и от “играта” с деривати на финансовите пазари. Един път - за да не плащат данъци; втори път - “тъмните им дела” да са далеч от погледите на разследващите журналисти и общественото мнение, в собствените им страни. В “колониите”, особено там, където се източват ресурси, например добив на злато, се формира “компрадорска буржоазия” от местни политици и олигарси, които поемат ролята на “пъдари” и блюстители  на статуквото. С течение на времето и, благодарение на вярната им  служба, те самите  стават олигарси и също като “началниците” започват да  изнасят огромните си доходи от рушвети и комисионни в офшорни зони. За удобство и имидж, те се превъплъщават   във  “филантропи”,  с цел “оптимизиране”   плащането на данъците си и “заработване” на  политически дивиденти за покровителстващите ги партии в собствените им страни.

Поради това, че получените приходи от водения по този начин  бизнес не се връщат обратно в производството, неолибералната икономика работи предимно с кредити, т.е. системата толерира банкстерите. За да не намалява  потреблението, т.е. оборота, генериращ печалбите и пълненето на хазната, бизнесът и гражданите вземат   кредити, които в повечето случаи трудно обслужват, защото нормата на личните им разходи не предполага реинвестиране на собствени средства. За да се финансира производство и възпроизводство се вземат нови евтини кредити, вследствие на което настъпва огромна взаимна задлъжнялост. Банките трупат лоши кредити, но продължават масовото кредитиране, за да не спира потреблението и да са “доволни” държавните чиновници. Фиксирайки настъпването на кризата, националните и наднационални финансови институти, като по команда,   започват да изкупуват лошите кредите на предприятията, на местните органи, на държавните структури, на частните  банки, печатайки поредната порция парична ликвидност. Когато “и количественото смекчаване” спре да помага, започват фалитите на фирми, банки и граждани.

Това е

същността на кризите при капитализма.

Сегашната криза обаче е уникална с това, че потреблението се срина заради тоталната самоизолация на населението по света, в течение на месеци. Как ще се излиза от това положение никой не знае, защото досега няма такъв прецедент и такова фатално стечение на обстоятелствата!

За да може да се справи една съвременна държава с подобни предизвикателства, тя трябва да има собствени институции, които да изготвят средно- и дългосрочни прогнози, на основата на задълбочени проучвания и анализи на фактите, събитията, на тактическите и стратегически въздействия върху моментното състояние, и на перспектива. Но най-важният елемент в управлението на една система са интелектуалните и организационни възможности на хората, които са се наели да ръководят държавата. Ако те са професионално некомпетентни, тогава просто не биха могли да се ориентират в проблематиката и винаги ще са зависими от т.нар. специалисти, които в повечето случаи са поставени на определени длъжности от лично заинтересовани олигархични и задкулисни  кръгове. Ако управленците са морално деградирали, то те няма да имат физическата възможност да бъдат обективни съдници на простъпките на подчинените си, в т.ч. и при корупционните практики така, както изисква общоприетата човешка етика и законите на страната. Ако са хора с понижена обща култура и принизена социална ангажираност, то те няма да са положителният пример за подражание от младото поколение и ще приемат решения, които с нищо няма да подпомагат родолюбивото и съзидателно начало, необходимо за обединението  на гражданите в името на високи национални цели.

В условията на фактическо робство

За съжаление, през последните десет и повече години цялата тази порочност в управлението откриваме в дейността на преобладаващата част на държавната администрация, потвърждение на което е мястото на България в световните и европейски класации.  В  рейтингите   на ООН за 2019 г.,  РБ заема следните позиции: по свобода на словото е на 111 място; по ниво на усещане на щастие – 97 място от 156 страни; по продължителност на живота  – 83 място; по доходи на населението – 80 място; по  просперитет – 49; по конкурентноспособност, икономически процес и държавно управление – 49; по върховенство на закона – 55 място. За сравнение,  до 1989 г. в тези класации НРБ е била винаги сред първите 30 страни в света!

От падането под турско робство българският народ вече над 600 години е под нечие фактическо господство! След сделката между М. Горбачов и Дж. Буш-старши  на кораба “М. Горки” край о-в Малта, България за пръв път се оказа под покровителството на САЩ, които чрез Плана „Ран-Ът” наложиха у нас принципите на “Вашингтонския консенсус”,  признат през 2004 г.  от нобеловите лауреати по икономика Стиглиц и Кругман за напълно неадекватен и погрешен модел за развитие за страните от бившия Източен блок. Но българската политическа класа, дресирана в конформизъм, и до ден днешен се тътри на опашката на ЕС, изпълнявайки тези пагубни за страната “постулати”. За българския премиер това положение е “добре дошло”, защото не се налага да се приемат собствени решения, а само  стриктно да се изпълняват разпорежданията на „големите началници”. А с какво тези решения допринасят за просперитета на страната и благосъстоянието на народа, това за него  не е от значение, особено сега, когато “наш” човек, от кръга “Глобална България”, оглави един от изпълнителните органи на “Вашингтонския консенсус”, назовани от американеца Джон Пъркинс “икономически килъри” на държави!

Вероятно, за управляващите, е комфортно,

когато твой повелител, е най-мощната държава в света!

Но тогава основателно възниква въпросът, защо когато САЩ продава по най-висока цена стари модели самолети, взема парите ти седем години предварително? Дали не е, защото има страх, че можеш  да се откажеш от “изгодната” сделка? Няма как да се сърдим на Доналд Тръмп, който  като бивш бизнесмен, не може да не грабне милиарден “подарък”, още повече, че “условието” е смехотворно – да бъде сложен гостът, редом до президента, пред “Камината в Белия дом!”. Бонус –  усещането е, че майка му го гледа “отгоре”, а е уговорено и погалване “егото” му с думите: “България и САЩ, са две велики страни!”. Но истината е, че ако Съединените щати бяха “велики”, то те едва ли сега  щяха да искат отново да стават “велики”. А да определяш една малка балканска страна за “велика” днес, когато една пета от нейното население живее под прага за бедността, а друга една пета са икономически имигранти, си е направо лицемерие! Каквото е и  казаното от техния Еxcellence в София: “Българското правителство се справя невероятно в борбата с коронавируса”! И това при положение, че същото това  правителство се оказа с празен Дръжавен резерв при настъпване на бедствието Covid-19, а българският премиер публично заплашва българите, че по “улиците ще излезе армията със шмайзери”!

Създавайки пълен, в т.ч. и медиен комфорт на метрополията, българските безгръбначни управляващи не искат да разберат че, за да постигнеш за страната и народа си признание, трябва ти самият, да си чист и честен. И само от такава позиция авторитетно би могъл да поставяш въпросите си пред “Big Brother”.  И само тогава той би могъл да помисли как реално да ти помага, при решаването на големи и малки проблеми. През 1949 г., проф. Лудвиг Ерхард, финансов министър в правителството на канцлера Аденаур, въпреки подписаният Канцлер-акт, фиксиращ до 2099 г. васалното положение на Германия пред победителя САЩ, заявява на американския генерал, ръкодител на окупационната администрация: “Ние няма да следваме вашите препоръки, а ще създаваме своя социална пазарна икономика!” Американците отстъпват и така се появява “германското икономическо чудо”. Победената във войната Федерална република постига икономически суверенитет  не с лакейски усмивки и чупки в кръста, а с ясна, принципна, и, най-важното, независима, и в интерес на страната си, позиция!

Пандемията провокира разпадане на установилия се световен ред. Ако не се появят в най-скоро време общи решения, за което дълбоко се съмнявам, в близко бъдеще отделните страни ще бъдат принудени да търсят самостоятелното си излизане от кризата. Това означава, че политическата класа на всяка страна, днес трябва, въпреки безусловния

”Канцлер-акт”, да намери своите “опорни точки”.

Това е необходимо в бъдещите преговори с големите играчи, да не е зависима от явните и тайни договорки помежду им. Наложително е да се сформират групи, които да готвят визии, сценарии и анализи за мястото на страната ни в бъдещото преформатиране на международните отношения. Такива сигнали световната общественост вече получава!

Преди няколко дни  вестник “Уолтстрийт джърнъл” (WSJ) публикува статия на 96-годишния Хенри Кисинджър, в която той  формулира препоръки за действията на САЩ  при евентуално бъдещо ново устройване на света. Имайки предвид членството на България в НАТО и ЕС, за нас е от изключителна важност, да разберем визията за света на бившия  държавен секретар на президента-републиканец  Ричард Никсън:

“Когато пандеимята “Ковид-19” свърши, много институции в държавите ще получат присъдата: “Вие се провалихте!”. Но главното е, че светът никога повече няма да бъде същия... Нито една държава, включително САЩ, не би могла сама, със собствени сили, да преодолее кризата… Необходима е глобална програма, която да включва три направления. Първо, да се засили глобалната съпротива срещу инфекциозните заболявания... Второ, трябва да се постараем да излекуваме раните върху световната икономика... Нашите програми трябва да смекчат въздействието на приближаващия се хаос върху най-уязвимите части на човечеството. Трето, трябва да запазим принципите на либералния световен  ред. В  дълбоката  памет на съвременните правителства винаги се намира първообраза на всяка власт: “град зад стена”, защитаван от могъщи вождове, понякога деспотични, а понякога милостиви, но винаги готови да защитят народа от външния враг... И какво се случи след началото на пандемията – анахронизмът изведнъж оживя. “Градът зад стената” възкръсна в същия момент, когато просперитетът стана напълно зависим от глобалната търговия и свободното движение на хора. В тази ситуация  световните демокрации трябва да се борят с образа на “града зад стена”, да защитават и укрепват ценностите на Просвещението... Сега не е време за продължаване на хилядолетния спор за избор между спасителната власт и неефективния стремеж всичко да се прави според закона. Трябва да се изберат приоритетите.... Историческото предизвикателство пред всички нас е да се справим   с кризата, да построим бъдещето. Неуспехът може да предизвика световен пожар”.

Това е позицията на легендарния автор на “учебника” по дипломация “Времена на промени”, който търси компромиса, но здраво стои зад неолиберализма и водещата роля на Америка в световните дела. Кисинджър ласково се изказва и за европейската доктрина на Макрон. Но е краен с негативното си отношение към  протекционизма и силните лидери. В същото време,

самодостатъчна и силна Русия

търси и вече намира своето място, в един нов полицентричен световен ред. Когато една държава, нейното ръководство, отделните политически фигури са пред избор на решения, които касаят милиони хора, то те са длъжни, по определение, да разглеждат всички възможни варианти, да ги подлагат на обсъждане и във всички случаи, да се допитат до народа си. На България, за пореден път й предстои такъв избор. Затова тя внимателно трябва да анализира прагматичните, но действени решения на президента Путин за възможните варианти пред малките страни в настъпващия световен хаос.

Ето един лек нюанс с внушителни последици при прилагането на такъв  подход!

Най-голямата банка на РФ, където съхраняват личните си  спестяванията на над 96 милиона руски граждани, и която обслужва  над 2,5 милиона корпоративни клиенти е ПАО “Сбербанк”, с мажоритарен собственик – Правителството на РФ (52,32%). Чуждите  акционери притежават 43 % от акциите на банката, която към 31.12.2019 г. е със собствени активи от 4 трилиона и 486 млрд. рубли. Президент и Председател на УС на банката от 2007 г. и понастоящем, е Герман Греф, бивш министър на икономиката на РФ, работил през 90-те години в кметството на Санкт-Петербург под ръководството на Владимир Путин. През ноември 2007 г. новият ръководител на най-голямата руска държавна банка сключва

петгодишен договор с компанията на Бил Гейтс “Майкрософт”.

Договорът, продължен през 2012 г., е със задача изграждане на отраслова платформа, която да обедини в една система партньорите на банката с техните взаимодопълващи се нововъведения в областта на създаването на нови продукти, услуги, продажби, маркетинг, обслужване и дистрибуция.


Най-успешните, известни и печеливши технологични платформи от този порядък са тези на Microsoft Windows, Google Android и Apple iOS, Intel. Именно, използвайки такъв инструмент, се развива бизнес, свързан с функционирането на огромно количество приложения. Ценността на тази платформа е, че стимулира развитието на най-различни бизнеси, увеличавайки капитализацията й до стотици милиарди долара. Към настоящият момент платформата “Sberbank” е реализирана и успешно работи. Нещо повече. През 2017 г., Договорът на „Сбербанк” с „Майкрософт”, е продължен с нови пет години и предвижда: стратегическо сътрудничество в областта на кибербезопасността, на интендификацията на клиенти на банката с помощта на “Windows Hello”, на използването на “облачните услуги” на „Майкрософт” и обединяване усилията на двете организации в областта на развитието на изкуствения интелект и роботизацията. В края на 2019 г. “Сбербанк” обяви за приетия федерален проект “Изкуствен интелект”, който е включен в националната правителствена програма на РФ “Цифрова икономика”. На 20 февруари т.г., на сайта на правителството на РФ, се появи информация, че единната цифрова платформа ще бъде готова до 31 декември 2021 г. и ще обслужва дейността на президента на РФ, на министър-председателя, на двете палати на Федералното събрание, на Съвета за сигурност на РФ, а така също администрацията на президента и апарата на правителството на РФ.

На фона на актуалната информация за пълното интегриране между едни от най-мощните икономически субекти на РФ и САЩ за създаване на крайни продукти, с внедряване на върхови нововъведения от информационно-технологичен и организационно-управленски характер, абсолютно нелепо и фейково звучат   брътвежите на

дребните по интелект, но едри по килограми атлантици-недоносчета,

които ни внушават мантрите за изолацията и за икономическото рухване на РФ, както и техните  напъни за  възбуждане на евроатлантическа солидарност срещу тоталитарна Русия и нейния президент.

Не ви ли направи впечатление,  господа демократи-измекяри, че на Санкт-Петербургския икономически форум през юни 2019 г., с участието на китайския и руски президенти, на който блестящо се представи българският президент Румен Радев, участваха и над 500 висши представители на американския бизнес, а търговският оборот между двете страни през 2019 г., е нараснал с 34%? Докато България си дава и последните пари за стари модели американски бойни самолети, а Турция купува най-новите руски зенитни комплекси (с противосамолетно въоръжение!), най-големите американски компании в т.ч. и “Майкрософт”, която вече не е собственост на глобалиста Бил Гейтс, търсят съвместен бизнес и печалби с руски партньори,  на територията на “изолирана” Русия!

Какво ще кажете, господа “демократи” и управляващи? Май, пак не сте в час? И с вашето невежество продължавате да ни набутвате в блатото на разрухата, глада и безродието! Ако  оставите народа на мира, той  сам ще си  намери  и Пътя, и Истината, и Живота. Ще го намери така, както през вековете,  с непогрешимо чувство за неговото спасение, са го правили нашите предци!


* * *

В началото на ХХ век големите български писатели Иван Вазов (“Службогонци”), Алеко Константинов („Бай Ганьо”) и Ст. Л. Костов (“Големанов”), явно, потресени от безпардонното и просташко търсене на “келепир”, най-вече чрез власт, избори и шуробаджанащина, създават класическия образ на “предприемчивия”  българин от епохата на първоначалното натрупване на капитала, с целия му пълнокръвен, първосигнален нагон за власт и пари! И ако през 1928 г. Ст. Л. Костов пише: „Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава! Министър Големанов! (Движение с ръката, като че ли се подписва.) Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре - небе!...”, то през 2020 г. той би казал: “Голям кеф е да си министър-председател! Власт..., пари..., удоволствия! Над тебе няма никой  – само небе!....”.

Но това ще е така, докато заблудената “маса хора” – долу,  не се усети, че техните слуги  – горе, вече не  служат “на ползу роду”, а са се впили като кърлежи в снагата на Отечеството. И дебелеят!

Дали някой ще им дойде на помощ или ще е “дежавю” с  ноември 1989?!


 

НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН, НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО

Е-поща Печат PDF

Драги читатели,

приятели и съратници,

 

Днес, вестникът който държите в ръцете си става на 30 години и 5 дни. Това са 10 955 денонощия от календара на един живот. Бих уточнил дори, от календара на една борба. Не искам да назовавам противника. Вие сте достатъчно интелигентни. Не искам да оценявам и постигнатото – нито делниците, нито празниците в тази, все пак „празнична каторга“, на която заедно посветихме и сили, и младост, и болка, и радост, и вяра, и надежда.

Лично аз бях едновременно и роб, прикован към греблото на галерата. И капитан. Натисках веслата и по Божия Воля, следвах компаса на сърцето си. С мен бяха и други, с мнозина от които продължаваме и днес. С нас бяхте и вие – читателите, приятелите, съмишлениците. Вам принадлежи заслугата. Вам принадлежи и правото да отсъдите  кому свети, и кому е светила, кому служи и кому е служила, през тези 10 955 денонощия „Нова Зора“. И защо я има? И защо е нова?

Няма как да знам и да запомня имената на всички, които са вярвали и вярват в делото на „Зора“. Но една неизказана благодарност пари на гърлото ми. Горчи ми и чувството за вина, че разсъмването, което както в онази велика песен за Победата „мы приближали как могли“, все не идва. И все така непроницаем, и ковидно мастилен дори, става сковаващият мрак.  И макар да знам, че е най-тъмно преди разсъмване, все се питам: а дали знаят, дали вярват в това Александър и Дойчин, Галя и Анка, Иван и Марин, Петко и Любомир, Петър и Стоян?... Както и хилядите други, които като не могат да си набавят вестника, идват в редакцията, звънят по телефоните или пишат писма и дават препоръки „да се увеличи тиражът, защото не стига!“.

Случвало се е да имам време и да поразговаряме по темата. Една дълга въздишка е споменът ми от тези разговори. Заради нея никога не си задавах въпроса има ли смисъл да натискам греблото. И за чест на всички около мен, не помня никой да е заявявал обратното. И никой от цялата „смъртна дружина“ никога не потърси „избавление“ от празничната каторга на дълга! Спорове е имало, но бунт на кораба – не. Никой от другарите ми не е обръщал гръб на пасионарния зов на Родината; на сакралните пространства на вярата и паметта на предците ни! Годините взеха по много от всеки от нас, но все още шуми кръвта ни пред неправди и кипи от подлостите на майкопродавци и отцеругатели, от разкръствания и братоотричания на хора, в които сме вярвали. Велика е болката, която ни държа будни и прави през тези три десетилетия.

 

Но може би и това да е обяснението за неоспоримия факт, че най-принципните, най-последователните, най-ерудираните автори през годините, са на страниците на „Зора“ и „Нова Зора“. А да бъдеш автор на „Зора“ и „Нова Зора“, означава да поемеш риска за много неща. Защото предателите няма да пропуснат случая да те посочат с пръст; властта ще те запише в съответните графи за неблагонадеждност. Посолства, ще те изключат от протоколите си... Отделно оттова няма да те отмине и горчивата проверка на приятеля до теб, когато трябва да те подкрепи, а не може да го направи. На близките ти, защото ти не смисляш, че децата утре ще са гладни пак. От болката, когато прочетеш в очите им упрека, че хлябът не стига, а ти, ортакуваш със „странни птици“, с „лузери“ и неудачници.

Но човек е това, което е. И споделеното дотук съвсем не означава, че в собствените му очи, като в онази песничка на Булат Окуджава, пиедестала на въображаемите му победи не е по-висок от самите тях. „И все таки жаль. Александр Сергеевич прогуливается... А завтра наверно, что-нибудь произойдет!“. И то се случи, само че много преди празничната „каторга“, за която няма повече да говоря. Тази песничка си припявах, когато преди много лета ме лъхна парещият дъх на локомотивната пещ, когато ме завъртя невероятният свят на сурови мъже, с лъвски сърца и души, меки като пряспа през юли.

15 години 3 месеца и 24 дни бях локомотивен машинист, в славните по онова време Български държавни железници. Бях редови машинист, и все пак, може би не съвсем. Колегите ме гледаха изпод вежди, четяха и препрочитаха всичко написано от мен, мълчаха, понякога се разпознаваха, понякога съвсем по Андрешковски се почесваха по врата, додето един ден моят помощник Васил Шавлов, мир на праха му, тури най-важната резолюция. „Баче, казва, Господ отдавна ти е обърнал на теб стрелката на живота. Друг ти е пътят, ама запомни едно от мен – забравиш ли ей този, черен хляб, дето сме яли през годините, ще дерайлираш. И като „окопан“ бандаж да дуднеш, пак няма да има кой здрасти да ти каже. Ни по новия, ни по стария път!“

И аз поех по другите, не по-малко строги и опасни релси на словото. Казвам „релси“ и се присещам да поясня, че в изначалната несъчетаемост на тези две думи, аз всъщност се опитвам да доловя ехото от резолюцията на Васката за хляба, който съм ял и за правдата, към която този хляб ме привърза. В моя живот това бе онзи неизменен коректив на вектора на прямотата и отговорността, на истината и честния поглед към фактите, които може би характеризират най-пълно страниците на „Зора“ и „Нова Зора“, през изминалите 30 години.

Пак те са и същността, в подхода на Откритото писмо до президента на Република България, до председателя на Народното събрание и до министър-председателя, което поместихме в миналия 19  брой на „Нова Зора“. Писмото бе допълнително озвучено в електронната платформа „Поглед инфо“ и, за ужас на отродници и майкопродавци, събра подкрепата на близо 320 000 българи, възмутени от поредното заиграване на властта, на тема пренаписване на историята от русофобски позиции, в лицето на външната на България министърка Екатерина Захариева. Нейният подпис под Декларацията на външните министри на 9 източноевропейски страни, буквално взриви пословичното търпение на българина. И той разбра, че по тази „плевнелиевска пътека“, по която са поели и йестмените на властта, България е на път да загуби не само лице, чест и достойнство.

На предупрежденията в Откритото писмо, че историята забавя, но не забравя, във Faktor.bg, един маломерник, който като върви, обикновено си застъпва вратовръзката, препоръчва на народа ни да се освободи от „фантазията за цивилизационен съюз на духовността и братството, между българи и руси“. Няма да преразказвам брътвежите на, предполагам, известното лондонско юпи, което очевидно „заработва“, и което май си е въобразило, че някой е забравил клептоманските му подвизи. Тръпки ме побиват обаче като си помисля, че напоследък той, заедно с Милен Велчев, са навирани буквално в очите на българите като запазена марка „експерти от последна инстанция“. Този факт на първо място подчертава пълнокръвната еднородност на налаганите ни като „алтернативи“ политически елити.  В случая обаче показва и тяхното пълно изчерпване като кадрови вариант. Изглежда в задаващия се икономически колапс някой е намислил да доудуши българина и държавата му в прегръдката на „проверените кадри на Дядо цар“?!

Като нов кърджалия в нова полуда, се изявява и кметът на район „Лозенец“ – Константин Павлов. Той пък е твърдо убеден, че в „ситуация на извънредно положение и на навлизане в тежка икономическа криза, обществото е изострило сетивата си към паметниците и символите на тоталитарното време“. Сякаш тоталитарното време, което си отиде преди 30 години, задава параметрите на невижданите бъдещи изпитания в обрулената ни държава. Но г-н кметът, уви, с име на поет, официално предлага „релефите от бял мрамор и бронзовата скулптура, изобразяващи двама съветски бойци в бой, да бъдат премахнати“, от мястото им на бул. „Черни връх“. И на същото място да се ширнел парк на името на Анна Политковская!...

Предложението е направено в дните около 9 май – Великият Ден на Победата, сакрален за всеки честен човек, както и за всяко руско сърце. Тук всякакви подозрения за гавра с паметта за подвига на червеноармейците – „окупатори“, г-н кметът би счел за неуместни, а ако ги има, би трябвало да се отнесат към „последствията от стреса, причинен от коронавируса“.

Но и това не е всичко. За да не остави в кметските си владения и следа от „руско имперско присъствие”, г-н кметът предлага да се открие възможността „за преименуването на ул. „Граф Игнатиев“ отново на ул. „Самоковска“. За целта обаче му бодял очите известният „Мост на дружбата“, наричан още „Мост „Граф Игнатиев“, който се намира на кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и бул. „Драган Цанков“. Там, според г-н Павлов, българинът, изобразен в известните скулптурни групи, му се привиждал като да е в „подчинено положение“, спрямо изваяния руски гренадир! Да се смее ли човек, да плаче ли? Или да се чуди на търпението, както и на избора на българина, ако той все пак не е „технологичен продукт“, позволил да го яздят внезапно оживели сини караконджоли и „външното Кате“, яхнало метлата и развяло джувки и поли на карета.

Преглеждам написаното дотук, което съвсем не прилича на публикация достойна за отбелязване на юбилей. Отсъстват акцентите за мисия. Не се виждат очертанията на исторически завоевания и победи, нито пък в тази извънредна епидемиологична обстановка, възможност за събиране с приятели.

Но „Зора“ няма да е „Зора“ ако винаги няма поне един патрон, зареден в цевта.  И особено по темата за ширещата се русофобска върколащина. Ако се поразрови всеки от нашите автори, може и за цял пълнител на „калашник“ да набере патрони. Така че нашата нива отдавна е изорана. И както би казал Пеньо  „изпита - чашата, смехът – изсмян!“. Остава само да прегледаме архива на „Нова Зора“.

В брой 13 от 2011 г., например, сме поместили една статия, изключителна по своята провидческа сила. Нейн автор е непрежалимият сътрудник на „Зора“ и „Нова Зора“ - посланик Христо Малеев, д-р на ист. науки. Светла му памет, той си отиде внезапно от света на живите на 12.10.2012 г. При всеки подобаващ случай, оттогава до днес, съм се осланял на мъдростта, която талантливото перо на Христо е оставило в наследство на вестника. Той е един от неповторимите примери, стане ли дума за „интелигентите“, както са наричали бойците от 5-та кохорта на всеки римски легион. В ада на най-страшните битки, „интелигентите“ са решавали изхода от сражението.

Днес, навръх 30-годишнината от излизането на първия брой на „Зора“, за мен е особена чест да призова от Света на сенките, неговото непомръкващо слово. И с това да почета името му на неотсъстващ войн от редиците на легиона на „Нова Зора“. Пък, „който има уши, да чуе!“.

 

Десетилетия вече поддържаме на страница 12-та поетичната „Антология „Зора“. От днес, възнамеряваме, ако е живот и здраве, да припомняме на нашите страници антологичните текстове от  бляскавата публицистика през годините, с която е известна „Зора“. Те само биха потвърдили, че оставаме верни на принципа „никой не е забравен и нищо не е забравено“. Нито приятелите, нито враговете, нито доблестта, нито предателствата. И че „Зора“ и „Нова Зора“ имат самочувствието да бъдат обективният свидетел в задаващия се неминуемия „народен съд“ на възмездието и справедливостта.


 

 

ВРЕМЕ Е ДА ПОМИСЛИМ ЗА ОКОНЧАТЕЛНОТО СПЕЧЕЛВАНЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

75 години от великата победа


Матю Ерет е канадски журналист, основател и главен редактор на Canadian Patriot Review – геополитическо списание за хармонично сътрудничество между суверенните нации. Автор е на „Неизказаната история на Канада“ в три тома. През 2019 г. става съосновател на базираната в Монреал фондация Rising Tide (Надигаща се вълна). На 9 май, точно в деня на Победата, публикува своите размисли как окончателно може да бъде спечелена битката срещу глобалната диктатура на световния финансов капитал – съвременното проявление на фашизма.


Преди 75 години Германия капитулира, с което окончателно се сложи край на опустошенията от Втората световна война. Но днес, когато светът празнува годишнината от победата, не трябва ли много сериозно да се замислим за окончателното спечелване на войната веднъж завинаги?

Защото, не съюзниците спечелиха Втората световна война... Не ме разбирайте погрешно. Аз съм признателен на подвига на безсмъртните герои, които дадоха живота си, за да повалят фашистката машина... И винаги ще бъда признателен. Но факт е, че нещо не е било решено, както трябва, на 9 май 1945 г., което доведе до възстановяване на фашизма през втората половина на ХХ век под формата на глобална диктатура на банките.

Грозната истина

Адолф Хитлер и Бенито Мусолини никога не са били суверенни водачи и финансирането им не идва от банките на Германия и Италия. През периода 1920-1940 г. мощната мрежа на финансисти и индустриалци – Рокфелер, Уорбърг, Монтагю Норман, Осборн, Морган, Хариман, Дълес и др., им предостави технологиите в нефтохимията, каучука, изчислителната техника и водещата „научна“ идеология на евгениката, която подтикна ужасните расови практики за пречистване на Германия. Но нека разкажем за Прескот Буш като отправна точка за разсъждения.


Патриархът на династията, който даде на света двама американски президенти, и който финансира нацизма, заедно с бизнес партньорите си Аверил Харимън и брат му Роланд. Прескот е директор на банката им – Brown Brothers Harriman, предоставила заеми на нацистката партия, за да бъде спасен Хитлер след парламентарната загуба през 1932 г. Германците тогава подкрепиха антифашисткия генерал Курт фон Шлайхер да поеме канцлерския пост.

Единадесет месеца след като САЩ влезе във войната, федералното правителство проведе разследване на американските банкови операции с нацистите и бе удивено защо Прескот Буш продължава да ръководи банка, дълбоко замесена с Фриц Тисен – германският индустриален магнат, известен с книгата си „Аз платих на Хитлер“. Банката се оказа свързана с немския стоманен концерн, контролиращ 50,8% от производството на чугуна, 41,4% от проката, 38,5% от галванизираната стомана, 45,5% от тръбите и 35% от експлозивите на нацистка Германия. Със заповед 248 от 22 октомври 1942 г. правителството на САЩ иззе всички имоти на Прескот Буш.

Американо-немската стоманена комбина е само част от една по-широка операция: сътрудникът на Дж. П. Морган – Оуен Янг, който ръководи General Electric, предлага през 1928 г.

План за погасяване на германския дълг

В Швейцария се създава Банка за международни разплащания (BIS), която консолидира международните картели на индустриалци и финансисти от  Лондон и Уолстрийт. Най-големият от тези картели обединява германските операции на Хенри Форд с германската IG Farben (четвърта по големина компания в света), с тези на Dupont, британската Shell и Standard Oil на Рокфелер. Това дава възможност на Рокфелер да предостави на IG Farben всички патенти и технологии за производство на синтетичен бензин от въглища. Така, при добив само на 300 000 тона нефт през 1934 г., по време на войната Германия разполага с невероятните 6,5 милиона тона! Ако този трансфер на патенти и технологии не се беше осъществил, не биха били възможни мащабните механизирани битки по време на войната.

Няколко думи за Brown Brothers Harriman

Нацистката банка на Буш е „капакът“ на по-ранното сливане през 1931 г. между семейната банка Brown Brothers на Монтагю Норман и Хариман, Буш и Ко. Монтагю Норман е управител на Bank of England от 1920 до 1944 г., ръководител на Англо-германски тръст за отпускане на стипендии и надзорник на Ялмар Шахт – председател на Reichsbank (1923-1930 г.) и министър на икономиката на Райха (1934-1937 г.). Норман е и главен надзорник на Банката за международни разплащания през целия период на войната.

Централната банка на централните банки

Въпреки че BIS е създадена по американо-немски план като механизъм за погасяване на германския дълг от Първата световна война и номинално е управлявана от Ялмар Шахт, банката е под тоталния контрол на Монтагю Норман. Директорите и служителите на BIS имат имунитет от националните закони и дори властите в Швейцария нямат достъп до помещенията й. Историята подробно е описана през 2013 г. от английския писател и публицист Адам ЛеБор в книгата му „Кулата в Базел: Сенчестата история на тайната банка, която управлява света“ (Tower of Basel: The Shadowy History of the Secret Bank that Runs the World).

Базираната в Швейцария „централна банка на централните банки“ е основният механизъм за финансиране на нацистката машина. Членове-учредители са частните централни банки на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Белгия, както и клонове на три частни американски банки (JP Morgan, First National of Chicago и First National of New York).


След войната последните три се сляха и днес са известни като Citigroup и JP Morgan Chase.

Няколко дума за евгениката

Помощта за нацистите в създаването на Третия райх и по време на войната не е само финансова и индустриална, а се разширява и с евгениката, която става водеща „научна“ идеология на Райха. Известна е като социален дарвинизъм и е разработена десетилетия по-рано от Хърбърт Спенсър – член на „Клуб Х“ (създаден от Томас Хъксли през 1864 г. за пропагандиране на академичния либерализъм и теорията за естествения подбор); и братовчедът на Чарлз Дарвин – Франсис Галтън. През 1932 г. Ню Йорк е домакин на Третата конференция по евгеника, спонсорирана от Уилям Дрейпър-младши (банкерът на JP Morgan и ръководител на General Motors) и семейство Хариман. Конференцията събира водещи евгенисти от цял ​​свят, за да изучат успешното прилагане законите на евгениката в Америка, започнало през 1907 г. под ентусиазираното покровителство на президента Теодор Рузвелт. Прикривайки се зад респектиращата фасада на „науката“, тези „висши носители на духовност” обсъждат новата ера на „направляваната еволюция на човека“, която скоро може да стане възможна „с подкрепата на глобалната диктатура на науката“.

На конференцията се изказва и видният британски фашист Феърфийлд Осборн. Според него: „Евгениката насърчава оцеляването и размножаването на най-годните; косвено – тя  предотвратява размножаването на непригодните. В САЩ има милиони безработни, които са пречка за прогреса на държавата... В природата непригодните индивиди постепенно изчезват, но в цивилизацията ги държим с надеждата, че в по-добри времена могат да намерят работа. Това е само един пример как човешката цивилизация влиза в конфликт с природата, насърчавайки оцеляването на непригодните.”

Мрачните дни на голямата депресия се оказват добра почва за разпалване на фанатизма и невежеството. Евгениката се прилага в две канадски провинции, широко се разпространява в Европа, а в 30 американски щати се приемат закони за стерилизиране на непригодните. Успешното пропагандиране на евгениката се дължи най-вече на обилната финансова подкрепа на фондацията на Рокфелер и списание Nature, създадено през 1865 г. от „Клуб Х“ на Tомас Хъксли. Фондацията на Рокфелер спонсорира също немската евгеника и по-специално – изгряващата звезда на човешкото усъвършенстване д-р Йозеф Менгеле.

Нацисткият Франкенщайн

Лорд Лотиан (1882-1940) – с рождено име Филип Кер, е влиятелен британски политик, един от главните идеолози на основаната през 1909 г. от лорд Милнър „Кръгла маса“, която има ключова роля за подготовката на Великобритания в предстоящия конфликт с Германия. Участниците в „Кръглата маса“ считат, че Британската империя трябва да се трансформира в Британската общност, която да стане основа на бъдещата световна държава – контролирана, разбира се, от англоезичните народи. Според някои автори, идеята им за „Атлантически съюз на демокрациите“ в крайна сметка води до формирането на НАТО през 1949 г. Филип Кер симпатизира на идеите на нацизма, затова авторът го нарича нацисткия Франкенщайн.

Описвайки срещата си на 29 януари 1935 г. с Хитлер, лорд Лотиан възпроизвежда визията на Фюрера за съвместна арийска посока на “Новия световен ред”: „Германия, Англия, Франция, Италия, Америка и Скандинавия трябва да постигнат споразумение, с което да попречат на индустриализацията на страни като Китай и Индия. Самоубийствено е да се насърчават селскостопанските страни на Азия да създават промишленост.“

От разговорите лордът разбира, че фашистката машина не се държи така, както желаят в Лондон. Хитлер дава да се разбере, че мощната му военна сила дава право на Германия да ръководи „Новия световен ред“, а не да свири втора цигулка като прост изпълнител на англо-саксонските му господари от Великобритания, макар много олигарси в Лондон и Уолстрийт да бяха готови да се адаптират към тази нова реалност. И първоначалните британски намерения се променят.

За целта е сътворен скандал, който води до абдикацията на пронацисткия крал Едуард VIII през 1936 г. Търсещият помирение с Хитлер премиер Невил Чембърлейн пък е сменен с Уинстън Чърчил през 1940 г. През целия си живот сър Уинстън е расист, привърженик на евгениката и дори е бил почитател на Мусолини. Но преди всичко, той е убеден британски империалист и като такъв се бори със зъби и нокти, за да спасява престижа на империята, ако бъде заплашена. Което и правеше.

Фашистите срещу Франклин Рузвелт

С избирането през 1932 г. на Франклин Рузвелт за президент, профашисткият истеблишмънт на Уолстрийт губи битката. Опитът за убийството му през февруари 1933 г. е неуспешен, а плановете от 1934 г. за държавен преврат – осуетени от патриотичния генерал Смедли Дарлингтън Бътлър. Усилията им да не допуснат Америка във войната, с надеждата да ръководят „Новия световен ред“ заедно с Германия, Франция и Италия (след края на войната), също пропадат. Между 1933-1939 г. Франклин Рузвелт налага дълбоки реформи в банковия сектор, осуетява опитът за създаване на глобална банкова диктатура чрез BIS и мобилизира страната за цялостно възстановяване чрез „Новия курс“ (New Deal).

Със силната си реч от 1938 г. Рузвелт напомня на Конгреса за истинската природа на фашизма и обявява дуел на корпоративните организации на Уолстрийт. „Първата истина е, че свободата на демокрацията не е в безопасност, ако народът толерира нарастването на частната власт до степен, в която тя става по-силна от тяхната демократична държава. Всъщност това е фашизъм – обсебване на държавата от индивид, от група или от друга контролираща частна власт… Днес у нас нараства – без прецедент в историята, – концентрация на частната власт. Тази концентрация сериозно накърнява икономическата ефективност на частното предприемачество като път за осигуряване на заетост на труда и капитала и като начин за осигуряване на по-справедливо разпределение на доходите и приходите на нацията като цяло.“

Нападението на Япония срещу Пърл Харбър през 1941 г. поляризира толкова дълбоко американската душевност, че продължаващото противопоставяне срещу влизането на Америка във войната, за което лобират корпоративните противници на Рузвелт от „Американската лига на свободата“ на Уолстрийт (изолационистите), би се превърнало в политическо самоубийство.

Макар приносът на Америка във Втората световна война да беше съществен за разгрома на фашистката машина, мечтата на Франклин Рузвелт, Хенри Уолъс и много от най-близките му поддръжници в Америка, Канада, Европа, Китай и Русия – за мащабно развиващ се свят, регулиран от съвместно сътрудничество, не се осъществи. По инициатива на Хари Декстър Уайт – сподвижник на Рузвелт, на конференцията в Бретън Уудс през юли 1944 г. е приета резолюция за закриване на Банката на международните разплащания (BIS) и одит на книжата й, но и тази резолюция не успя да се осъществи. Пропадна и опитът Уайт да стане първият ръководител на Международния валутен фонд (МВФ) с програма, почерпена от идеите на Рузвелт за създаване на нова антиимперска система на финансиране. Британският икономист Джон Мейнард Кейнс – лидер на Фабианското общество и откровен евгенист, защити банката и успя да предефинира следвоенната система на основата на единна световна валута, наречена Bancor, контролирана от Bank of England и BIS.

Фашисткото възраждане в следвоенния свят

края на 1945 г. доктрината Труман и англо-американските „специални отношения“ заменят антиколониалните идеи на Рузвелт. Разгръща се антикомунистически лов на вещици и Америка се превръща във фашистка полицейска държава под надзора на ФБР. Всяко приятелско отношение към Русия трябваше да бъде унищожено. Първи го усетиха близките на Рузвелт – Хенри Уолъс и Хари Декстър Уайт. С кончината им през 1948 г. – по време на кампанията на Уолъс за президент, бяха отстранени и антиколониалните поддръжници в управлението на МВФ.

В десетилетията след Втората световна война, финансистите, които помагаха на световния фашизъм, отново заеха позиция, проникнаха в създадените по идея на Рузвелт в Бретън Уудс институции като МВФ и Световната банка, превръщайки ги

от инструменти за развитие в инструменти за поробване.

Европейските банкови къщи, представлявани от старите имперски аристократи, се възползваха от това, за да завладеят отново – без санкции, Запада. Този процес подробно е изложен в книгата на Джон Перкинс „Изповеди на икономическия убиец” (Confessions of an Economic Hit Man), издадена през 2004 г.

През 1971 г. човекът, когото Перкинс посочи като главен икономически убиец – Джордж Шулц, успя да организира отмяната на златната конвертируемост на щатския долар, създадена в Бретън Уудс и отстрани директора на Службата за управление на бюджета. Още същата година Ротшилд създаде Inter-Alpha Group, която възвести новата ера на глобализация. Плаващият долар пък, след 1971 г. създаде новата парадигма на консумеризъм, пост-индустриализма и дерегулациите, които превърнаха произвеждащите някога западни държави в спекулативни „пост-истински“ общества, убедени, че принципите на казиното и вятърните мелници могат да заместят аграрно-промишлените икономически практики.

Сега сме 2020 година и празнуваме победата над фашизма

Децата и внуците на героите от 1945 г. днес се оказват жертва на най-големия финансов срив в историята, с 1.5 квадрилиона долара фиктивен капитал, готов да експлодира в условията на нова хиперинфлация, подобна на тази, която унищожи Ваймарската република през 1923 г. Но този път сривът ще е глобален. Банката за международни разплащания (BIS), която трябваше да бъде закрита през 1945 г., днес контролира Борда за финансова стабилност и по такъв начин регулира световната търговия с деривати, превърнала се в оръжие за масово унищожение, задействано, за да предизвика по-голям хаос в света, отколкото мечтаеше някога Хитлер.

Спасителната надежда е, че антифашисткият дух на Франклин Рузвелт е жив под формата на съвременните антиимпериалисти Владимир Путин, Си Дзинпин и нарастващия брой нации, обединени от New Deal’a на ХХI век, наричан днес „Един пояс, един път“. Впрочем и Бърни Сандърс – неуспелият за номиниране кандидат за президент на Демократическата партия на САЩ, многократно подчертава в изявленията и речите си, че планът на Рузвелт New Deal трябва да бъде доведен до край.

Ако в този момент в ролята на президент на САЩ бяха внукът на Прескот Буш – Джеб (или духовната му дъщеря Хилъри), едва ли щях да мога да напиша тези редове, тъй като съм почти убеден, че Третата световна война щеше да е започнала. Президентът Тръмп обаче – успешно оцелявайки, след близо четиригодишните подривни действия на „дълбоката държава” и многократно призовавайки за продуктивно сътрудничество с Русия и Китай, дава да се разбере, че все още съществува възможност да се предприемат спешни действия, необходими в момент на екзистенциална криза, да се направи това, което Рузвелт винаги е възнамерявал: да се спечели окончателно Втората световна война.

Авторизиран превод: д-р Радко Ханджиев


 

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ НОРМАЛНАТА НИ АНОРМАЛНОСТ!

Е-поща Печат PDF

От извънредно към извънредно санитарно положение


Точно когато в Южна Корея започнаха да връщат строгите ограничения срещу COVID-19, а в Германия обмислят същото заради внезапното увеличаване на броя на заразените и починалите от коронавируса, властите у нас обявиха „разхлабване“ на мерките. Премиерът обаче се закани да възстанови забраните, ако броят на заразените за едно денонощие надхвърли цифрата 100. Защо 100, а не 200, да речем? Някой у нас знае ли колко са в действителност носителите на коронавируса? Не! Поради което горепосочената граница от 100 заразени за едно денонощие, може лесно да бъде премината, или броят на установените вирусоносители да бъде умишлено задържан „в нормата“, маневрирайки с броя на тестваните граждани.

На 13 май изтече срокът на въведеното извънредно положение със специален закон (на 13 март) и впоследствие удължено с още един месец. Забравили предишните си възражения срещу „заразоопасното“ събиране на НС с цел, премиерът Борисов да запознае народните представители с плана за преодоляване на социално икономическите последици от противоепидемичната карантина, управляващите от ГЕРБ и ОП изготвиха и внесоха в парламента проектозакон за изменения и допълнения на Закона за здравето. Той трябваше да бъде гласуван окончателно миналия вторник и да осигури продължаването на част от разпоредбите на Закона за извънредното положение. Своеобразният трансфер на

законови разпоредби и ограничения на правата на гражданите

беше предшестван от премахването на задължението да се носят маски на открити публични места, както и на забраната за посещение на парковете и планините край градовете. А на Гергьовден бяха свалени и КПП-тата на входовете и изходите на областните центрове, като останаха само тези за поставените под карантина махали и селища. Падна и забраната за пътуване между селищата, което моментално се отрази на ПТП-тата, кражбите на автомобили и гонките с полицията по улиците на градовете, в които участват криминално проявени, дрогирани и без книжки пишман шофьори. От 11 май органите на реда започнаха проверки за носенето на маски и спазването на социалната дистанция в обществения транспорт, като нарушителите биват сваляни и глобявани от 300 до 1000 лв. За нарушителите на карантината глобата достига до 5000 лв. „Материалът“ обаче не дочака отмяната на извънредното положение, а побърза да ощастливи с присъствието си собствениците на кафенета, питейни и хранителни заведения. А, докато жандармерията и полицията „респектираха“ обитателите на циганския квартал „Райна Княгиня“ в Ямбол, който се превърна в огнище на зараза, възникна ново такова огнище в родопското село Осина, община Сатовча, област Благоевград. Твърди се, че заразата там е била пренесена от жена, лекувана в София и впоследствие починала, но има и подозрения, че преносителите на коронавируса са жители, завърнали се от чужбина. Фактът, че жената е имала съпътстващи заболявания вече има значение само за статистиката и научните изследвания. Дали коронавирусът, както в много други случаи, е бил капката, която е препълнила чашата на „придружаващите заболявания“ или е първопричината за смъртта на жената? Това едва ли ще научим скоро. Но не само у нас, а в целия свят се изразяват съмнения, че коронавирусът е просто универсалното и удобно оправдание, димната завеса, зад която се крият пороците на съществуващите системи на здравеопазване. Не става реч за отричането на епидемията от коронавируса, а

за злоупотребата с тревогите и страховете на хората с цел да се отклони тяхното недоволство от управлението на здравеопазването

в отделните страни. Припомням, че навремето бившият президент на САЩ Джордж Уокър Буш-младши възнамеряваше да замени здравните осигуровки със здравни застраховки. Изглежда че и прословутата програма „Медикеър“ на Барак Обама не е променила много състоянието на американското здравеопазване, щом медиците в Ню Йорк посрещнаха коронавируса с торби за смет на главата, вместо с предпазни маски. Защото производството на маски и защитни облекла просто беше изнесено в Китай. Дори България, която благодарение на премиера Бойко Борисов щеше да задоволява потребностите от защитни облекла и маски на Северна Македония, Австрия и целия ЕС, беше принудена да внася тестове за коронавирус и маски от Китай и дори от… ОАЕ! След като и нашите медици посрещнаха невидимата „гад“ с голи гърди и мнозина се заразиха, а някои починаха, извънредното положение, въведено на третия месец от избухването на епидемията в Ухан, беше като на умрял компрес.


На 11 май, два дена преди да изтече то, броят на заразените медици стана 214, нараствайки за едно денонощие с 5 нови случая. Броят на всички доказано заразени в България нарасна с 26, достигайки цифрата 1981, а този на починалите стана 91. Всичко това, при 461 излекувани и 385 хоспитализирани, от които 58 в интензивните отделения на болниците. На 12 май, когато в НС гледаха предложените от кабинета изменения в Закона за здравето и други закони, касаещи последствията от епидемията с COVID-19, общият брой на заразените достигна 2004, а този на заразените медици се увеличи с нови 4, от които един лекар и три медицински сестри. За щастие, броят на жертвите на коронавируса нарасна „само“ с 2, достигайки цифрата 93. Националният оперативен щаб обяви, че броят на хоспитализираните е нараснал с 13, достигайки 398 души, от които 50 в интензивните отделения на болниците. На 13 май сутринта доказано заразените бяха станали 2069, нараствайки за едно денонощие с цели 65 човека, а починалите се бяха увеличили с 3 за същия период, достигайки цифрата 96. Броят на приетите за лечение в болниците бе нараснал с 25, достигайки 365 души, от които 51 в интензивните отделения на болниците, а броят на изписаните като излекувани от болниците беше станал 499. А в редица болници, включително национални и областни, дефицитът на кадри, подсилен от масовото заразяване на медиците с коронавирус,  просто боде очите. Отчаяни и унизени от условията на работа, медиците от няколко болници - в София, Айтос, Карлово, Кула и др., подадоха колективно оставки. А директорът на областната болница във Видин поиска помощ от министъра на отбраната за дезинфекция на повереното му здравно заведение. Оказа се, че там ултравиолетовите лампи не са сменяни от 5 години, а дезинфектантите се сипват в кофите за вода, което ги отслабва. За еднократна дезинфекция на областната болница са нужни 5000 лв., които тя няма от къде да извади. Това прилича ли ви на подготвена за епидемията система на здравеопазване? Да не говорим, че заради коронавируса бяха временно отменени плановите операции, консултациите, приемите и лечението на пациенти с други заболявания. При смърт на такива, пак коронавируса ли ще обвинят? Или тези, които решиха, че у нас има прекалено много болници и направиха всичко възможно „излишните“ здравни заведения да бъдат закрити? Имаше един министър на здравеопазването от първото правителство на Борисов, който обещаваше болните да се транспортират до големите болници с хеликоптери. След една негова командировка в чужбина, която се оказа платена от частна фирма, той беше уволнен и заменен с Анна-Мария Борисова, с която премиерът твърдеше, че се е запознал „на един разклон за Велико Търново“. И тя не цъфна и върза, та беше сменена от гинеколога професор д-р Константинов. Още няколко камикадзета изгоряха на неговия стол при трите кабинета на Борисов, докато се стигна до назначаването на финансиста Кирил Ананиев за министър на здравеопазването. Кризата с коронавируса показа, че и той, подобно на министрите на правосъдието, външните работи, туризма, икономиката, енергетиката, образованието и културата, е

абсолютно непригоден за поста, който заема.

„Калинките“ на Вожда неслучайно са недолюбвани, както от бизнеса, така и от обикновените граждани. Иска се и оставката на Владислав Горанов, но той е под специалния чадър на премиера. Не можа да го разклати нито историята с безплатния апартамент, нито с хакнатите сървъри на НАП, нито скандалът с неплатените стотици милиони данъци от фирмите на Васил Божков. Когато ГЕРБ изпадна в опозиция след изборите през 2013 г., Горанов напусна НС с аргумента, че не можел да издържа семейството си с една депутатска заплата. Министерската заплата не е кой знае колко по-голяма от депутатската и щом той не подава оставка, значи че постът министър на финансите му осигурява други, по-големи възможности. Иначе щеше да се само зачисли в групата на „маргиналите“, които за 50 години не са спечелили 20 000 лева. Но, достатъчно беше Горанов да промърмори срещу обещаното от премиера намаляване на ДДС за ресторантите на 9%, за да му се напомни кой му е началникът. Борисов грубо му заяви, че когато някой не е съгласен с нещо, може да си подаде оставката.

Що се отнася до министъра на здравеопазването Ананиев, той трябваше да дисциплинира финансово подопечните му болници и кадри, но системата на здравеопазването си остана и нереформирана, и недофинансирана. Коронавирусът само направи това по-видимо за обществото. Дали министърът на здравеопазването или МС ще обявява извънредна епидемична обстановка, това има значение най-вече за конституционалистите. И в двата случая ограничаването на правото на гражданите да пътуват, както и задължителната им изолация или лечение противоречат на Конституцията. Иначе и децата знаят, че без санкцията на премиера Борисов нищо в трите власти не помръдва. Низвергнатият хазартен бос Васил Божков се провиква от ОАЕ, че България се управлява от хунта, начело с Бойко Борисов в съдружие с Делян Пеевски. А прокуратурата на Гешев обяви Божков за шеф на ОПГ. Може ли и двете твърдения да са верни? Възможно е, щом Божков внезапно реши да джироса мажоритарния пакет от акциите на „виновника за погубването на Левски“ Бойко Борисов. На 13 май „куриерът“ Сашо Диков се опита да връчи акциите на премиера в МС, но получи категоричен отказ. Номерът с „нашта ОПГ поздравява вашта ОПГ“ не мина, само дето Тити Папазов се оказа поредният измамен „спасител“ на „отбора на народа“. А на „китайския“ вирус му е все едно кого заразява: членове на хунта или на ОПГ, принца престолонаследник на Обединеното кралство Чарлз, премиера на Великобритания Борис Джонсън, жената на канадския премиер Джъстин Трюдо, министрите и говорителя на Владимир Путин, или хора от близкото обкръжение на Доналд Тръмп. Различни са само усилията, които се полагат за лечението на властимащите. Всички са равни, но някои са по-равни дори пред смъртта. Или, както пише Некрасов: „Кому бублик, а кому дырка из бублика- ето эст демократическая республика!“ („Кому геврек, а кому дупката на геврека – това е демократичната република“).

Според нашия премиер светът се ръководи от принципа „проба-грешка“. У нас, обаче, водещият принцип на властта е: „Ако лъжата ни мине – мине! Ако не, ще пробваме друга измама!“ Преди една седмица Борисов излъга, че Кристин Лагард, шефката на ЕЦБ, му била казала, че се чувства в безопасност, понеже била ваксинирана с българска БЦЖ-ваксина. Но, както припомни Светослав Терзиев във вестник „Сега“/11.05.2020, БЦЖ-ваксината срещу туберкулозата не е българско, а френско творение, изпробвано още през 1921 г. в Института „Пастьор“. През 1950 г. ваксинирането с БЦЖ (на френски BCG -Bacillus Calmette-Guerin) било направено със закон задължително във Франция. Създателите на ваксината, френските биолози Албер Калмет и Камий Герен, са оставили инициалите си в наименованието й. От въвеждането на ваксината, до нейната отмяна, направена през 2007 г. по препоръка на СЗО (заради ликвидирането на туберкулозата), всички кърмачета във Франция бивали ваксинирани. Неваксинирани със сертификат деца не можели да постъпят в детските градини и училищата. След 2007 г. това изискване се запазило само за децата на някои целеви групи, като преселници от Източна Европа, включително от България.

Следователно, госпожа Кристин Лагард, която е родена в Париж през 1956 г., няма как да е била ваксинирана с българска БЦЖ-ваксина. Но какво да се прави, когато графиката на хвалбите и лъжите на Борисов няма нито пик, нито плато, а върви право към небето. Там, накъдето той води и „стадото“, което „му гласува“. И което му вдига рейтинга до 40%, изравнявайки го с този на президента Румен Радев, според „Алфа рисърч“. „Стадото“ си харесва пастира, макар че той по-скоро го одира, отколкото да го храни и пази от вълци и коронавируси.

Борисов обаче не е сам във фантазьорството. Неотдавна лидерът на „Воля“ и заместник председател на НС Веселин Марешки предложи на Тръмп да изпрати американски туристи в България, в знак на благодарност за предплатените от нас още непроизведени изтребители F-16 Block 70. Очаква се Тръмп да каже: „Отивайте в България! Това е страна, която аз много харесвам, макар да не знам къде се намира. Българите са страхотни съюзници, те купуват F-35“. Неотдавна той проведе пресконференция на моравата пред Белия дом, на която изтъкна „успехите“ си в борбата с коронавируса, акцентирайки на броя на проведените тестове. Когато една кореспондентка на СВS Newsго запита дали за него има значение фактът, че ежедневно в САЩ се заразяват и умират от коронавирус хиляди американци, Тръмп я прати да зададе същия въпрос на китайците. Може би те щели да й отговорят специално. Нищо лично, така Тръмп отговарял на всички, които му задавали гадни въпроси. След което сърдитият държавен глава на САЩ слезе от трибуната и напусна сборището. Ето за какво нашият премиер още не се е сетил, а само нарече „тулупи“ всички, които го критикуват и дразнят в социалните мрежи. Ние пък ще подразним феновете на Борисов и ГЕРБ със следната мъдрост относно „успешната“ им борба с коронавируса: „Оптимистите ходят без маски, песимистите не свалят маските, а реалистите си стоят вкъщи!“


 


Страница 1 от 364